Въведение

• „Дете загина при игра на екстремно телевизионно шоу”.[1]
• „13-годишно дете се обеси докато си играело на шоуто “Страх”.[2]
• „Задушаване е причината за смъртта на дете, играело на “Страх”.[3]

Тази книга започва така, защото е за медиите. Медиите, които сякаш ежедневно ни облъчват с подобни стресиращи новини. Книгата е и за децата, които често влизат в медиите по повод такива трагични събития. Тя е и за обществото, което позволява на медиите си натрапчиво да акцентират на черногледото и фаталното, и което оставя децата си да свършват своя детски живот на катерушката в градинката пред блока след съответни внушения от страна на телевизия, радио, интернет…

Медиите, телевизията, децата, обществото – това са опорните точки на едно актуално, обществено значимо проблемно поле. Актуално, доколкото днес повече от всякога обществото разчита на своята медийна и комуникационна инфраструктура – електронизира се, информатизира се, интензифицира информационния поток и нуждата от неговата организация и управление. С изключителна обществена значимост, защото фокусира днешните деца, тяхното израстване и социализиране, интегриране и утвърждаване като утрешно младо поколение. А развитието на децата – интелектуално и морално, социално и поведенческо, всъщност е развитието на човека в обществената среда. Това развитие, в което се оглеждат реалните ценности на обществото. В центъра на проблемния кръг са следните няколко възела: телевизията за деца: въздействия на телевизията и защита на децата; телевизията, провокираща децата и създаваща риск за тях; телевизията като приятел или враг на децата; телевизията като трети родител – майка или мащеха на децата; децата, потопени в телевизия – зависими от нея; рисковите деца и телевизията. (още…)

Михайлова, Катя. Телевизията за деца: между пазарната логика и социалната мисия. София, изд. „М-8-М“, 2011. 336 с. ISBN 978-954-8177-52-8.

Съдържание

Основни фигури

Въведение

Приложение

Предметен показалец

РЕЦЕНЗИЯ на монографичен труд „Телевизията за деца”, представен от гл.ас. д-р Катя Михайлова

Рецензент: доц. д-р Биляна Томова

24 март 2011

Средата на анализа е обществото в призмата на социологическа система.

През последните две десетилетия медийното пространство отправя объркващи послания относно формирането на аудиторията. Липсата на цялостна философия за изграждане на детската аудитория се забелязва особено ярко. В този контекст представеният от д-р Катя Михайлова монографичен труд е посветен на тема с нарастваща актуалност и сериозен теоретичен и практико-приложен потенциал.

Разработката е в обем 320 страници, а без приложенията 277. Приложенията съдържат списък на фигурите (12 бр.), списък с използвана литература, която се състои от 71 източника, архив на важни регулаторни решения (почти 20 годишен), предметен показалец.

Предложената структура е рационално последователна – включва девет глави балансирани в три части, като всяка глава завършва с основни акценти. (още…)

Заключение

 „И изведнъж се вцепених от ужас, виждайки, че дъщеря ми не ми обръща внимание. Погледът й беше вперен в анимационното филмче. Заместваше хипнотичната сила на огъня с тази на телевизията, а племенната памет – с тази на рекламите.

Силната уплаха ме остави без думи! А хилядите въпроси – без сън. Какво се беше случило? Къде беше грешката? Какво общество бяхме изградили? Какво бяхме постигнали, ние, жените, с нашето напускане на дома?”

Лаура Ескивел[1]

Тази книга завършва с въпроси. В майчинско-човешки план те са породени от тревога за децата ни – не само защото са бъдещето на обществото, но и защото са неговото и нашето настояще. В научноизследователска перспектива, новите въпроси показват посоката на следващите изследвания, защото създаването на работещо знание е процес, а не гръмка моментна случка.

Какво се беше случило?

Детските площадки започнаха да изчезват в годините на прехода. Голяма част от тях бяха превърнати в жилищни кооперации, супермаркети, бензиностанции, „офиси” за продажба на марихуана и хероин. Тези площадки, които останаха – обезлюдяха. Децата вече не играят там. Като дигитални жители те си имат нови пространства и нови любими, „естествени” за виртуалното детство занимания. Седят пред телевизора и „играят” Бакуган[2]. Преживяват поредното сексуално удоволствие на еманципираната самотница Кари Братшоу[3], драмата на Инджи и Мехмед[4], забранената страст на Бихтер и Бехлюл[5], трагедията на децата след земетресението в Хаити, земетръсно-цунамната трагедия в Япония, убийството на някого. Без да искат, без да разбират дори, се превръщат в затлъстяващи, нервни консуматори, които, ако доживеят пълнолетие, биха били удобна за управление маса.

Родителите вече не водят децата си по площадките. Забързани в кариерата си, в личните си отношения, нехаещи за децата си или загрижени, но неподготвени и безпомощни, доверяват потомството си на най-достъпната бавачка – телевизията. Момчетата и момичетата остават сами във физически защитеното пространство между дивана и телевизора, далеч от рисковете на улицата, но пряко изложени на въздействията на телевизията. (още…)

РЕЦЕНЗИЯ за ръкописа на д-р Катя Михайлова „Телевизия за деца”

Рецензент: д-р Стела Константинова

24 март 2011

Тематиката е провокативна. Крие потенциал за изследване.

Темата на изследването – „Телевизия за деца”,  предизвиква научен и обществен интерес поради подценяването на детските нужди и несъобразяване с тях от страна на медиите (телевизията в конкретния случай). Съвсем резонно авторката насочва изследователските си усилия към телевизията, тъй като, според изследванията, тя все още е медиата с най-голям аудиторен дял. Децата, като част от този дял, са лесно уязвима публика – факт, който медиите пренебрегват при подредбата на програмната схема. Именно тези две причини са основание да определя темата като изключително актуална.

Авторката разглежда с научна прецизност причините за „натикването” на детските интереси в ъгъла на обществения интерес, за което голям дял имат и медиите, и по-специално телевизията. Съвсем закономерно, предвид заглавието на труда и поставените цели, търси приложими начини за реална закрила на тази уязвима аудитория. Представя и базисни препоръки, според които телевизията да влезе пълноценно в ролята на “трети родител” и да изпълни качествено основните си социални функции – да възпитава, социализира и интегрира, вместо да продължава да “абдикира” от своята обществена отговорност.

Научните търсения на д-р Катя Михайлова са съсредоточени върху намирането на ефективни начини за позитивно взаимодействие между телевизията и детската публика на възраст между 6 и 10 години, изследвани в първата част на книгата. Тази възрастова рамка е привлекателна за анализ, тъй като децата започват да гледат редовно телевизия на 3-годишна възраст, когато телевизорът за тях е говореща книжка с картинки, а времето за гледане на предавания се увеличава с порастването. Това са годините, в които децата са отворени към света и новите познания и приемат медийните послания на доверие. (още…)