Медиите трансформират обществата –  формират обществено мнение; нагласи и модели за социално поведение; модерират социалните дистанции и социалната интегрираност… и още нататък по известната, в социологията на медиите, редица на въздействието на медиите върху индивидите, семействата, общностите, обществата.

      Как въздействат медиите?

    Чрез СЪДЪРЖАНИЯТА – вестникарските статии, телевизионните и радио програмите, емисиите на новите, разпространявани чрез интернет, медии. Но и чрез ТЕХНОЛОГИИТЕ, с които разпространяват съдържанията си, технологиите, които предполагат различни модели на ДОСТЪП на аудиториите до медийните съдържания и след това – различни модели на УПОТРЕБА на медиите от аудиториите. Защото медията не е само съдържание, разбирана в тесен журналистически смисъл, тя е и технология, тя е и ИНСТИТУЦИЯ. И ако обърнем последното изречение, то може да прочетем, че съдържанието зависи от технологията, а и двете се определят от институцията. Но по дефиницията на МЕДИЯ – друг път.

      От къде започва въздействието на медиите?

    Ако приложим Толкът Парсънз, то ще видим, че обществото чрез своята ценностна основа и съответно целеполагане, определя рамката на развитие на всяка една система, включително и на медийната. Т.е., сигурно е, че обществото въздейства върху медиите, преди те да са започнали да му въздействат.  Те, медиите, от своя страна, оказват влияние най-напред на индивидуално ниво – върху всеки отделен член на обществото и паралелно с това върху СЕМЕЙСТВОТО като най-интимната социална общност. И, извинете за повторението – въздействат и като съдържания, и като технологии и като институции.

       Българското семейство под въздействие на медиите днес

    Вторичен анализ на набор от социологически и статистически данни показва, че различните модели на ДОСТЪП до съвременното медийно или още ДИГИТАЛНО КОМУНИКАЦИОННО ПРОСТРАНСТВО, а също и разликите в моделите на УПОТРЕБА на медиите и новите информационни и комуникационни технологии, определят съжителство на няколко различни ПОКОЛЕНИЯ, определени спрямо доминантната употреба на даден вид медия, в съвременното българско СЕМЕЙСТВО. Вижте ги на графиката по-долу. Въпросът е: какви типове взаимоотношения имат днес различните медийно детерминирани поколения в българското семейство; съвместяват ли се или конфликтуват „дигиталните граждани“ и „дигиталните имигранти“ (по Марк Пренски) под един покрив.  Същите въпроси, както и тезата за дигиталното разслояване в българското семейство поставих за първи път миналата година пред международна научна аудитория, а пред БЪЛГАРСКАТА НАУЧНА СОЦИОЛОГИЧЕСКО-ДЕМОГРАФСКА ОБЩНОСТ – в средата на изминалата седмица, на конференцията „Семейство и солидарност между поколенията„, 17-18 октомври 2012.

      За медиите като фактор за определяне на поколенията пишат още Пиер-Марко Аролди и Фаусто Коломбо.  Те правят подобна поколенческа скица на италианското семейство. Открихме се на конференцията в Загреб – април 2011.  Много е вълнуваща неочакваната жива, оф-лайн, среща с колега, който мисли в твоята логика, но използва различен подход, за да обясни явлението, което изследваш и ти.  Моите изводи за медиите и въздействието им върху българското семейство клонят към хипотезата за ДИГИТАЛНО РАЗСЛОЯВАНЕ в съвременното българско семейство.

       Дали е така? Как мислите? …

       Катя Михайлова

.