Проф. д-р Румен Йорданов Брусарски

Оценката на въздействието е практическа техника за анализ и оценка на очакваните / фактическите последици от нормативните актове за обществото като цяло.

На 20.04.2016 г. 43-то Народно събрание на Република България приема Закон за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове (Обн., ДВ, бр. 34 от 03.05.2016 г., в сила от 04.11.2016 г.). Той постановява, че:

• „При изработването на проект на нормативен акт се извършва предварителна оценка на въздействието …“ (чл. 18а);
• „Резултатите от прилагането на нормативен акт се проверяват чрез последваща оценка на въздействието.“ (чл. 18б, ал. 1) и „Въз основа на проверката, ако е необходимо, се предлага отмяна, изменение или допълнение на нормативния акт.“ (чл. 18б, ал. 2).

Предварителната оценка на въздействието е задължителна за всички закони, кодекси и подзаконови нормативни актове на Министерския съвет, а последващата – само за новите закони, кодекси и подзаконови нормативни актове на Министерския съвет.

През 1936 г. английският икономист Джон Мейнард Кейнс – баща на съвременната макроикономика, публикува своя основен труд „Обща теория на заетостта, лихвата и парите“.

„Общата теория на заетостта, лихвата и парите“ се състои от шест книги:

Книга I. Увод.

Книга II. Определения и понятия.

Книга III. Сколонността към потребление.

Книга IV. Подбудите за инвестиции.

Книга V. Номинални заплати и цени.

Книга VI. Кратки бележки, подсказани от общата теория.

През 1776 г. шотландският икономист и философ Адам Смит – баща на съвременната микроикономика, публикува своя основен труд „Изследване върху природата и причините за богатството на народите“.

„Богатството на народите“ се състои от пет книги:

Книга I. Причините за увеличаване производителната сила на труда и редът, по който неговият продукт се разпределя естествено между различните класи на народа.

Книга II. За природата, натрупването и приложението на капитала.

Книга III. За различния напредък към богатство на различните народи.

Книга IV. За системите на политическата икономия.

Книга V. За дохода на владетеля или държавата.

Излезе от печат новият учебник по Анализ „разходи – ползи“ с автори проф. д-р Румен Брусарски и гл. ас. д-р Ангел Ангелов. Учебникът е предназначен главно за студентите по финанси, но може да се ползва и от други студенти, специализанти, докторанти, консултанти, служители в държавната и общинската администрация.

Днес депутатите удължиха удължителния бюджет (приет на 17.12.2025 г.) за неопределено време – до приемането на редовен бюджет за 2026 г. Иначе казано, публичните финанси остават в авариен режим – „… приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер не по-голям от размера им за същия период на предходната година, …“ (Чл. 87, ал. 1 на Закона за публичните финанси).

Без никакви сериозни аргументи и дебати отиващият си парламент увеличи размера на нормативно признатите разходи на нотариусите от 25% на 40%. Отскоро на подобна привилегия се радват и адвокатите. Така актуалният списък на нормативно признатите разходи (дял от дохода, който се признава за разход без документи) на физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, придобива следния вид:

• земеделски стопани, произвеждащи непреработени продукти от селско стопанство – 60%;
• други земеделски стопани, произвеждащи продукти от селско стопанство – 40%;
• получатели на авторски и лицензионни възнаграждения – 40%;
• занаятчии, които не се облагат с патентен данък – 40%;
• адвокати – 40% (от 01.01.2023 г.);
• нотариуси – 40%;
• други лица, упражняващи свободна професия – 25%;
• наемодатели (и някои други) – 10%.

Вчера почина моят колега и приятел доц. д-р Емил Хърсев. Загубихме един гениален ум, брилянтен професионалист и прекрасен човек!

Бог да го прости!

https://www.bgonair.bg/a/221-golemite-posleditsi/402372-zashto-nikoy-ne-haresva-byudzhet-2026-rumen-brusarski-posochi-prichinite

В проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (§9, т. 6 от преходните и заключителни разпоредби) се предлага ставката на данъка, удържан при доходи от дивиденти и ликвидационни дялове да се увеличи от 5% на 10%.

Дълги години доходите от труд (работна заплата и др.) в България се облагат с 10%, а доходите от капитал (дивиденти и ликвидационни дялове) – с 5%!? Това е в разрез с принципа за хоризонтална справедливост на данъчното облагане, според който хората с еднакви доходи трябва да плащат еднакви данъци.

Защо един наемен работник с доход от труд 60 000 лв. (годишна данъчна основа) плаща 6 000 лв. данък върху доходите на физическите лица, а един капиталист със същия годишен доход (60 000 лв.), но от дивиденти – само 3 000 лв. (окончателен) данък, удържан при източника? Данъчният капацитет (възможностите за плащане на данъци) на двамата е еднакъв, а капиталистът плаща 2 пъти по-нисък данък от наемния работник!?

Изравняването на двете ставки ще гарантира хоризонтална справедливост на подоходното данъчно облагане в България.