Излезе от печат новият учебник по Анализ „разходи – ползи“ с автори проф. д-р Румен Брусарски и гл. ас. д-р Ангел Ангелов. Учебникът е предназначен главно за студентите по финанси, но може да се ползва и от други студенти, специализанти, докторанти, консултанти, служители в държавната и общинската администрация.
Днес депутатите удължиха удължителния бюджет (приет на 17.12.2025 г.) за неопределено време – до приемането на редовен бюджет за 2026 г. Иначе казано, публичните финанси остават в авариен режим – „… приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер не по-голям от размера им за същия период на предходната година, …“ (Чл. 87, ал. 1 на Закона за публичните финанси).
Без никакви сериозни аргументи и дебати отиващият си парламент увеличи размера на нормативно признатите разходи на нотариусите от 25% на 40%. Отскоро на подобна привилегия се радват и адвокатите. Така актуалният списък на нормативно признатите разходи (дял от дохода, който се признава за разход без документи) на физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, придобива следния вид:
земеделски стопани, произвеждащи непреработени продукти от селско стопанство – 60%;
други земеделски стопани, произвеждащи продукти от селско стопанство – 40%;
получатели на авторски и лицензионни възнаграждения – 40%;
занаятчии, които не се облагат с патентен данък – 40%;
В проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (§9, т. 6 от преходните и заключителни разпоредби) се предлага ставката на данъка, удържан при доходи от дивиденти и ликвидационни дялове да се увеличи от 5% на 10%.
Дълги години доходите от труд (работна заплата и др.) в България се облагат с 10%, а доходите от капитал (дивиденти и ликвидационни дялове) – с 5%!? Това е в разрез с принципа за хоризонтална справедливост на данъчното облагане, според който хората с еднакви доходи трябва да плащат еднакви данъци.
Защо един наемен работник с доход от труд 60 000 лв. (годишна данъчна основа) плаща 6 000 лв. данък върху доходите на физическите лица, а един капиталист със същия годишен доход (60 000 лв.), но от дивиденти – само 3 000 лв. (окончателен) данък, удържан при източника? Данъчният капацитет (възможностите за плащане на данъци) на двамата е еднакъв, а капиталистът плаща 2 пъти по-нисък данък от наемния работник!?
Изравняването на двете ставки ще гарантира хоризонтална справедливост на подоходното данъчно облагане в България.
Повече от 17 години личният подоходен данък в България е пропорционален (от 01.01.2008 г.). Напоследък Международният валутен фонд и други организации препоръчват въвеждане на прогресивно данъчно облагане на личните доходи (каквото използва останалия свят). Българските държавници обаче упорито отказват!? Защо? Защото България се управлява от богатите, които се чувстват комфортно да отделят само 10% от своя доход за общото благо. Това е едно от многото доказателства, че господстваща форма на държавно управление у нас е плутокрацията!