Преди 310 г. видният английски актьор и драматург Кристофър Бълок (1690 – 1722 г.) публикува своята комедийна пиеса „Обущарят от Престън“ (1716 г.). На стр. 21 в текста той пише:
„Лъжеш, не си сигурна; защото казвам, жено, „невъзможно е да си сигурна в нищо друго, освен в смъртта и данъците.“

Според историците това е оригиналът.
Десет години по-късно английският писател и журналист Даниел Дефо (1660 – 1731 г.) в „Политическата история на дявола“ (1726 г.) лансира своя версия:
„На неща толкова сигурни, колкото смъртта и данъците, може да се вярва по-твърдо.“

Най-после, през 1789 г. Бенджамин Франклин (1706 – 1790 г.), американски политик, общественик и учен, в писмо до френския физик Жан-Батист Льо Рой (1720 – 1800 г.) споделя:
„Нашата нова Конституция е вече установена и изглежда, че обещава трайност; но в този свят за нищо не може да се каже, че е сигурно, освен смъртта и данъците.“
Оттогава (по стечение на обстоятелствата) популярната мисъл обикновено се приписва именно на Бенджамин Франклин!?








