Проф. д-р Румен Йорданов Брусарски

Вчера почина моят колега и приятел доц. д-р Емил Хърсев. Загубихме един гениален ум, брилянтен професионалист и прекрасен човек!

Бог да го прости!

https://www.bgonair.bg/a/221-golemite-posleditsi/402372-zashto-nikoy-ne-haresva-byudzhet-2026-rumen-brusarski-posochi-prichinite

В проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (§9, т. 6 от преходните и заключителни разпоредби) се предлага ставката на данъка, удържан при доходи от дивиденти и ликвидационни дялове да се увеличи от 5% на 10%.

Дълги години доходите от труд (работна заплата и др.) в България се облагат с 10%, а доходите от капитал (дивиденти и ликвидационни дялове) – с 5%!? Това е в разрез с принципа за хоризонтална справедливост на данъчното облагане, според който хората с еднакви доходи трябва да плащат еднакви данъци.

Защо един наемен работник с доход от труд 60 000 лв. (годишна данъчна основа) плаща 6 000 лв. данък върху доходите на физическите лица, а един капиталист със същия годишен доход (60 000 лв.), но от дивиденти – само 3 000 лв. (окончателен) данък, удържан при източника? Данъчният капацитет (възможностите за плащане на данъци) на двамата е еднакъв, а капиталистът плаща 2 пъти по-нисък данък от наемния работник!?

Изравняването на двете ставки ще гарантира хоризонтална справедливост на подоходното данъчно облагане в България.

Параметри:

• Брутен вътрешен продукт (БВП): 120,2 млрд. евро;
• Публични разходи (раздути): 55,1 млрд. евро (45,8% от БВП);
• Публични приходи (надценени): 51,4 млрд. евро (42,8 от БВП);
• Дефицит (натъкмен): 3,6 млрд. евро* (3,0% от БВП);
• Нов държавен дълг: до 10,5 млрд. евро (8,7% от БВП);
• Общ размер на държавния дълг: до 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП).

* Разликата от 0,1 млрд. евро се дължи на закръгленията.

Добър апетит!

Повече от 17 години личният подоходен данък в България е пропорционален (от 01.01.2008 г.). Напоследък Международният валутен фонд и други организации препоръчват въвеждане на прогресивно данъчно облагане на личните доходи (каквото използва останалия свят). Българските държавници обаче упорито отказват!? Защо? Защото България се управлява от богатите, които се чувстват комфортно да отделят само 10% от своя доход за общото благо. Това е едно от многото доказателства, че господстваща форма на държавно управление у нас е плутокрацията!

Средиземноморска ос от „призьори“ (Greece /Гърция/, Italy /Италия/, France /Франция/) – GIF* за публичния дълг в Европейския съюз „без думи“!

* GIF (Graphics Interchange Format) – начин да реагирате в социалните мрежи без думи.

Тази година се навършват 110 години от първото издание на английски език на „Артхашастра“ („Изкуство на управлението“), III-ти век пр.н.е. Автор на това произведение е индийският философ, политик и преподавател Каутиля, познат още като Вишнугупта и Чанакя (375 – 283 г. пр.н.е.) – основоположник на икономическата наука и политологията.

„Артхашастра“ е наръчник за споделен просперитет – концептуална рамка и оперативни детайли за Йогакшема (благоденствие и сигурност за всеки гражданин).

На 20 януари 2025 г. (броени часове след своята инаугурация) американският президент Доналд Тръмп подписа указ за създаването на Департамент за държавна ефикасност – Department of Government Efficiency (DOGE). Основна цел на новата структура в Изпълнителния офис на президента е изпълнението на т. нар. DOGE дневен ред на президента „чрез модернизиране на федералната технология и софтуер за максимизиране на ефикасността и продуктивността на правителството.“

Амбициозният план на Тръмп предвижда драстично намаляване на федералните бюджетни разходи и регулаторната тежест за бизнеса и домакинствата.

DOGE се създава за срок от 18 месеца – на 4 юли 2026 г. той следва да бъде закрит. Ръководството на департамента е поверено на милиардера Илън Мъск – основател и главен изпълнителен директор на „Спейс Екс“ и главен изпълнителен директор на „Тесла“.

            През 2024 г. същинската оценка на въздействието отбелязва своя 50-годишен юбилей. Оценката на въздействието е практическа техника (съвкупност от подходи, методи и процедури) за анализ и оценка на очакваните / фактическите последици от предлаганите / действащите нормативни актове за обществото като цяло.

В средата на миналия век нормотворческата активност на държавата стига непознати висоти. Нормативната база расте и се усложнява, административният апарат – също. Основните сфери на държавно регулиране в развития свят са обществено здраве, екология, безопасност на труда, защита на потребителите и др. Процесът на активно държавно регулиране среща сериозен обществен отпор (основно) в лицето на бизнес-сектора. Най-колоритна е картината в САЩ – огромно количество жалби, протестни писма и възражения заливат администрацията. В отговор на това през 1971 г. президентът Никсън (1969 – 1974 г.) създава конфиденциална група за ревизия на нормотворческия процес по т. нар. Програма за оценка на качеството на живот. Акцент в работата на тази група е екологичното законодателство, а мненията и оценките за постигнатите от нея резултати – противоречиви.

През 1974 г. в длъжност встъпва президентът Форд (1974 – 1977 г.). Загрижен за икономическата ситуация в страната (застой, висока инфлация и т.н.), той организира серия от консултации и конференции на тема „Какво да се прави?“. От 5 до 28 септември 1974 г. се провежда Икономическа конференция на върха. Графикът на заседанията е обявен на пресконференция в Белия дом на 26.08.1974 г.

Основните практически резултати от проведените дискусии и направените предложения са:

• нов консултативен орган в Изпълнителния офис на Президента – Съвет за стабилност на заплатите и цените;
• Изпълнителна заповед 11 821 от 27.11.1974 г., която задължава съответните органи на изпълнителна власт да окомплектоват всеки проект на значим („голям“) нормативен акт с официален отчет (справка) за неговото инфлационно въздействие. За прилагане на изпълнителната заповед Офисът за управление и бюджет  издава Циркулярно писмо А-107 от 28.01.1975 г.(4 страници) – първото в света ръководство за оценка на въздействието.

През 1976 г. заглавието на Изпълнителна заповед 11 821 се променя от „Отчети за инфлационното въздействие“ на „Отчети за икономическото въздействие.“ Това не е формален акт, а израз на действителна промяна – анализът (само) на инфлационното въздействие прераства в (пълен) анализ на икономическото въздействие.

Това са първите практически стъпки на оценката на въздействието в световен мащаб.

Днес (27.07.2024 г.) американският професор Арнолд Харбъргър навършва 100 години. През своята дълга и впечатляваща професионална кариера той преподава в Университета „Джон Хопкинс“ (1949 – 1953 г.), Чикагския университет (1953 – 1991 г.) и Калифорнийския университет – Лос Анджелис (от 1984 г.). Проф. Харбъргър има забележителен принос в теорията и практиката на публичните финанси – модел на общо равновесие за изследване на разпределението на данъчното бреме (корпоративен подоходен данък), анализ на излишното данъчно бреме (т. нар. триъгълници на Харбъргър), методология на анализа „разходи – ползи“ (подход на Харбъргър – Дженкинс за оценка на икономическите разходи и ползи) и др.