2025
Bloomberg TV Bulgaria
10 ноември 2025 г
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
Недоверието в еврото ще отмине, когато българите го видят в портфейла си
Присъединяването на България към еврозоната е на финалната права, но предстоят както технически, така и стратегически предизвикателства. Доверието е един от най-важните фактори за успеха на този процес, коментира проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС и член на Катедра „Национална и регионална сигурност“, в предаването „Бизнес старт“ с водеща Роселина Петкова.
За инвеститорите приемането на еврото носи повишено доверие, тъй като те няма да се налага да смятат превалутирания и да се притесняват от премахване на валутния борд, който все още действа в България.
Наред с дългосрочните ползи за бизнеса и икономиката, обществото трябва да се подготви и за краткосрочните проблеми. Очаква се да има неуредици в началото, свързани с обмена на пари и техническото използване на еврото в по-малките населени места. Януари месец се очертава като критичен момент в този аспект, смята Димитров.
На конференцията миналата седмица в България за влизането на страната в еврозоната президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард предупреди, че има опасност от по-значимо повишаване на цените в сектора на услугите, който до по-голяма степен попада в сивата икономика, напомни Димитров.Опитът на Хърватия от 2023 г. показва, че тези проблеми са реални – технически затруднения и „известно повишение на цените“.
Имаше нужда и все още има нужда от по-целенасочена кампания за приемането на еврото сред населението, смята Димитров, докато за бизнеса ползите са били ясни.
„Някак си много официално звучат всичките съобщения… Дискусията се вкара в руслото на емоциите, а не на нормални икономически или политически разсъждения.“
Голям проблем беше и дезинформацията, която се разпространяваше паралелно с официалната кампания, каза Димитров, и възприятието, че няма особена нужда от борба срещу дезинформацията около еврото
Ролята на висшите учебни заведения като УНСС е да се борят с дезинформацията, като изграждат критично мислене у студентите, коментира Димитрова. Това се постига чрез провеждане на различни дискусии, които да се провеждат в различни формати.
„Ние на това учим нашите студенти – да мислят критично и да оглеждат всички неща.“
След първоначалния сблъсък с новото, емоциите около еврото бързо ще отшумят, смята Димитров.
„Когато се включат емоциите – новото, неизвестното – винаги плаши, но затова е необходима тази информационна кампания да продължи, да има доверие, защото всичките неща се крепят на доверие. Мисля, че това ще отмине бързо, като хората видят еврото в портфейлите си.“
Целия разговор може да гледате във видеото.
Радио „Фокус“
4 ноември 2025 г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
Едно е да сте по-малка държава със собствена валута, друго е да сте член от голямо семейство с повече ресурси
Дните на еврото в Университета за национално и световно стопанство започнаха в понеделник. Това е традиционна конференция, която от миналата и по-миналата година провеждаме при нас. Това каза ректорът проф. Димитър Димитров в предаването „България, Европа и светът на фокус“ на радио „Фокус“.
По думите му тази година събитието е особено актуално, защото половината от академичната реч на Валдис Домбровскис, вицепрезидент на Европейската комисия и доктор хонорис кауза на УНСС, беше посветена на приемането на България в еврозоната.
Ректорът обясни, че в рамките на седмицата ще се проведат различни форуми с участието на представители на правителството, банките, бизнеса и академичните среди.
„Ще се обсъждат традиционни и съвсем нормални въпроси – какво ще се случи по нататък, предимството и недостатъците от това, че приемаме еврото като национална валута и влизаме в този валутен съюз – чисто практически въпроси. Има и академични изследвания за това нещо, малко с по-голяма история как са се развивали нещата. Например утре банките ще коментират такива въпроси кога и как ще се отрази това на кредитите, на лихвените проценти, на таксите, на плащанията, готови ли са те с всички тези процеси“, каза още проф. Димитров.
Според него, акцент в лекцията на Валдис Домбровскис е бил поставен върху доверието: „Едно е да сте по-малка държава със собствена валута, която по-трудно устоява на външни шокове, друго е да сте член от едно голямо семейство, което може да си помага с много по-голям ресурс.“
Ректорът на УНСС не смята, че първият ни бюджет в евро е някакво предизвикателство: „Просто има изчисляване от лева в евро. Въпросът е какви политики са залегнали в него“.
Той допълни, че има оптимизъм в правителството, че бюджетът е добре направен, но подчерта, че „дисциплината трябва да се запази“.
Проф. Димитров представи и новата енциклопедия „Видни финансисти, мениджъри и бизнес лидери, преподаватели и възпитаници на УНСС 1920–2025“, включваща около 600 личности.
„Около 150 министри и 12 министър-председатели са завършили УНСС през всички тези 105 години“, подчерта проф. Димитров и добави, че университетът поддържа традицията да подготвя българския стопански и политически елит.
Ректорът съобщи и за нови съвместни инициативи с три китайски университета.
„Наши преподаватели ще ходят до Китай, техни студенти ще идват в България. И това е признание и за България, и за нашия университет, че сме избрани и одобрени от тяхното Министерство на образованието да провеждаме съвместни програми“, каза той.
Чуйте повече в аудиофайла.
УНСС 
17 октомври 2025г.
Проф. д-р Димитър Димитров:
Нашият университет регистрира 5 марки на ЕС,
полезен модел за система за технологичен трансфер на УНСС и новосъздадени два института
Г-н Ректор, тази седмица УНСС регистрира пет марки на Европейския съюз, свързани със създадената от Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер Националната карта на интелектуалната собственост. Какво е значението на регистрираните марки в ЕС?
Регистрацията на тези търговски марки е не просто юридическо действие. Постигнатият резултат е в няколко направления: на първо място, само УНСС в ЕС ще може да ползва IP Map и IP Profile, с които нашият университет първи по време и съответно първи по право затвори за себе си пазара с такъв тип продукти – карта на интелектуалната собственост и профил на интелектуалната собственост, а на второ място, резултатът е символ на способностите на УНСС в разработването и внедряването на иновационни изследователски резултати, предназначени за индустрията. От гледна точка на метриката в съответните научни направления е важно да се посочи, че за първи път в ЕС европейски университет, и в случая именно УНСС, регистрира като марка на ЕС три разработени от наш институт индекси за измерване на интелектуалната собственост – IP Index, IndP Index и LAP Index. Според изследване в международните бази данни (TM View, WIPO Global Brand Database и Madrid Monitor) към днешна дата собствени индекси, регистрирани като марки в глобален контекст имат само водещи университети, като Йейл, университета в Сидни, университета в Единбург, с държави като САЩ, Обединено кралство, Сингапур. Също така трябва да добавя, че направеното от нас изследване показва, че в света има подадени 56 заявки от университети за индекси, от които 2 международни заявки със закрила в Швейцария и САЩ, 4 регионални заявки за ЕС, от които 3 са на УНСС, и 50 национални заявки, подадени от различни университети в САЩ, Австралия, Сингапур, Обединено кралство, Швейцария, Индия, Малайзия, като УНСС е единственият университет в света с действащи марки на ЕС за индекси.
Това утвърждава позицията на УНСС като лидер в създаването на стандарти на европейско ниво.
Какво представлява проектът „Национална карта на интелектуалната собственост на Република България“, чиито резултати представихте през месец април 2025 г.?
Значимостта на изследването е резултат от впечатляващо взаимодействие на нашия университет с шест партньори: Министерството на културата, Националния статистически институт, Патентното ведомство на Република България, Националното сдружение на общините в Република България, Националната асоциация на председателите на общински съвети и Националната камара на занаятчиите в България. На представянето на резултатите лично присъстваха президентът на Република България, ръководителите на партньорите, редица кметове на общини, представители на правителството, както и представители на посолствата на САЩ, Израел, Украйна, Турция, Унгария, Италия. „Националната карта на интелектуалната собственост на Република България“ е първият по рода си изследователски и аналитичен инструмент в България, който, обърнете внимание, представя ежегодно детайлен поглед върху състоянието на интелектуалната собственост в нашата страна до ниво община. Обхванати са всички 265 български общини, като за всяка са изготвени индивидуални профили, включващи данни за индустриална, литературна и художествена собственост. Трите нови индекса, за които споменах по-горе, дават възможност за реално сравнение, класиране и идентифициране на силни и слаби страни до ниво община. Тази година УНСС, чрез своя Институт по интелектуална собственост и технологичен трансфер, представи и първия за страната петгодишен доклад с всички данни до ниво община, които са резултат от сътрудничеството по националната карта. Важно е да се отбележи, че всички данни са публични, безплатни и онлайн достъпни от сайта на нашия Институт за интелектуална собственост и технологичен трансфер.
Освен българските партньорства, технологията за създаването на националната карта на интелектуалната собственост УНСС представи на най-големия форум на 23-ата Международна конференция по културна икономика в Университета Еразъм, Ротердам, Холандия.
Екипът на Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер представи резултати от проекта и по време на едноседмичното обучение в Campus Founders, водещ център за иновации и стартиращи компании, разположен в Хайлброн, Германия.
По време на посещението си в Хайлброн, Германия, беше проведена среща и с водещия научноизследователски институт в Европа – Fraunhofer, както и с Университета за приложни науки в Хайлброн, които също бяха запознати с постиженията на проекта „Националната карта за интелектуална собственост на Република България“.
През месец септември ръководството на Института участва в 42-ата Световна конференция на научните паркове и областите на иновации, която се организира от Международната асоциация на научните паркове (2025 IASP Beijing). Беше проведена работна среща с г-жа Донгменг Хе, директор на Международния офис на Beijing Technology and Business University (Пекинският технологичен и бизнес университет – BTBU), където се представи Националната карта.
Радвам се да съобщя, че през ноември екипът на Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер, заедно с всички партньорски организации по проекта за национална карта ще проведат среща с генералния директор на Световната организация по интелектуална собственост – г-н Дарън Танг, в централата на организацията в Женева, Швейцария.
Как институциите могат да използват интерактивната национална карта, индексите и профилите на интелектуалната собственост?
В тази връзка сме в контакт с Министерството на електронното управление във връзка с националната стратегия за цифровизация 2026 – 2030, като ролята и мястото на интерактивната национална карта е потвърдена и подкрепена от Министерството на културата. След включването на националната карта в Българския портал за отворена наука на НАЦИД, обсъждаме с Министерството на образованието и науката включването на картата в Националната пътна карта за научна инфраструктура. Подписваме меморандуми за сътрудничество с комисии и изпълнителни агенции, в рамките на които ще предоставим както технологията, така и придобитото знание и ноу-хау за ползване от държавни организации. Важно е да посоча, че създадените научноизследователски резултати позволяват извършването на сравнителен анализ, който може да подкрепи вземането на информирани решения при определяне на инвестиционни приоритети, развитие на местни иновационни политики и насочване на ресурсите в области с най-голям потенциал. За държавните институции картата служи като национален аналитичен инструмент, включващ данни с най-висока степен на достоверност.
Как функционира „Системата за технологичен трансфер университет – индустрия“ и защо е защитена като полезен модел?
Системата беше създадена в рамките на четири-пет месеца в УНСС и е структурирана така, че да обработва и класифицира резултатите от приложните научни изследвания на всички катедри на университета, като катедрите могат да избират къде са приложими научноизследователските резултати – в 18 индустриални сектора — от машиностроене и информационни и комуникационни технологии до културни и творчески индустрии. Чрез висока степен на автоматизация се осигурява бързо и ефективно преминаване от академичната разработка към оценка за закрила като обект на интелектуална собственост, в това число патент за изобретение, полезен модел, според потенциала за комерсиализация на научния резултат. Създадената вътрешна за УНСС платформа включва дигитална среда, достъпна за всички катедри, където се качват резултати от приложни изследвания. Те се анализират от Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер на УНСС по отношение възможностите за патентна защита и други форми на закрила. Външната платформа на УНСС е публично достъпна от сайта на УНСС и е ориентирана към бизнеса, като предлага технологиите, създадени от УНСС, по индустрии, позволявайки на предприятията да идентифицират подходящи решения и да се свържат директно с университетския екип. Така се осигурява двупосочен поток от идеи, иновации и практика. Регистрацията на технологията като полезен модел в Патентното ведомство гарантира правна защита на системата и нейните функционалности, което затвърждава нейния уникален характер.
Каква е иновационната екосистема на Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер на УНСС, която е създадена?
На международно ниво в академичната област това са университети от Израел и Германия, водят се разговори и със САЩ. От гледна точка на международните технологични паркове институтът е в партньорски отношения с технологични паркове в Германия, Турция и Китай. От гледна точка на партньорствата в индустрията – това са компании от Германия, Израел и САЩ. Институтът играе ролята на мост между научната общност и икономическия сектор, предоставяйки знания, изследвания и данни с висока стойност, както и инструменти за практическо приложение. Чрез обучения, национални проекти и консултации УНСС способства за създаването на среда, в която интелектуалната собственост се възприема като стратегически ресурс, а не просто юридическа категория.
В национален мащаб институтът на УНСС традиционно си партнира с Българската асоциация на музикалните продуценти, Профон, Артистаутор, Националния филмов център и други организации от творческите индустрии в България.
Каква е ролята на новосъздадените институти на УНСС в баланса на фундаментални и приложни научни изследвания?
Новосъздадените институти към УНСС имат важен принос за осигуряване на баланс между фундаменталните и приложните научни изследвания, като улесняват не само развитието на теоретичната база, но и внедряването на приложни разработки в реалния сектор на икономиката и обществото. Тяхната мисия е да насърчават научната интердисциплинарност, като фокусират работата си върху съвременни и актуални научни направления, които свързват университетската среда със специфичните нужди на бизнеса и публичните институции.
Институтите строят партньорства със стратегически институции и организации, изпълняват проекти с ясно изразена приложна насоченост, което подпомага интегрирането на иновациите в социалната и икономическата среда.
Новите два института на УНСС – Институт за изкуствен интелект в икономиката и Институт за повишаването на научноизследователския капацитет в ядрената индустрия и ядрената сигурност – ще създават условия за паралелно и взаимно подкрепящо развитие на приложните научни решения, предназначени преди всичко за индустрията – национална, регионална и международна.
БТА
15 октомври 2025г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
Номинираните за наградата „Българка на годината“ доказват, че родолюбието няма граници
Номинираните за наградата „Българка на годината“ доказват, че родолюбието няма граници и че българският дух може да бъде светлина, където и да живее. Това каза ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. Димитър Димитров по време на официалната церемония за връчване на наградата „Българка на годината – Св. Злата Мъгленска 2024“, която се състоя днес, 15 октомври, в зала „Максима“ в УНСС в София.
В своето слово проф. Димитров отбеляза, че за него е чест УНСС да бъде домакин на тази церемония, защото университетът работи активно с българските общности.
„Церемонията, която се организира вече за 13-та поредна година, е празник на българщината, на културата, на образованието и духовността и е символ на признателността към всички тези жени, които със своя талант, обич към България, пазят жив нашия език, традиции и идентичност от различни краища на света. Сред номинираните ние виждаме учители, артисти, музиканти, ръководители на хорове и ансамбли, които не само представят България, но и създават мостове между народите, между културите и поколенията“, допълни още той.
От сцената ректорът на Университета за национално и световно стопанство заяви още, че според него е необходимо да се преразгледат ограниченията, които съпътстват кандидатстването на младежи от българската диаспора, защото те наистина обичат България.
БТА
3 октомври 2025г.
Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров:
Чрез стажуването даваме възможност на младите хора отрано да тренират за бъдещите си професии
Искаме да засилим стажуването и да даваме възможност на младите хора отрано да тренират за бъдещите си професии. Това каза ректорът на Университет за национално и световно стопанство (УНСС) проф. д-р Димитър Димитров при откриването на Четвъртата научна конференция на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) към Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Фондация „Фридрих Еберт България“. Темата на форума тази година е „Социални дисбаланси в условията на дигитална икономика и климатичен преход“.
Димитров обърна внимание, че в ИССИО има стажанти, които могат да разширят познанията си. Той посочи, че УНСС има и лятна програма за стажове.
Ректорът на УНСС посочи, че университетът работи по програми за дигитални обучения. Той каза, че образованието е един от секторите, в който има необходимост от обучение не само на студенти, но и на персонала във висшите учебни заведения.
Относно изкуствения интелект проф. Димитров каза, че в УНСС е открит Институт за изкуствен интелект в икономиката. Целта е да се учат и преподавателите, и студентите какво могат да използват от изкуствения интелект в икономиката, обясни той.
БНР
29 септември 2025г.
Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров: Общата европейска диплома – мечта или реалност?
Университетът за национално и световно стопанство е част от мрежата на икономическите университети в Европа ENGAGE.EU.
Йордан Бонев и Ивана Челенкова от 4 курс специалност „Икономика на отбраната и сигурността“ знаят за съществуването на мрежата, но не са се възползвали от възможностите, които предоставя. Признават, че ако не бяха четвърти курс, са щели да се възползват от студентската мобилност или от онлайн курсовете в чуждестранен унивеситет.
Ректорът на университета проф. Димитър Димитров споделя, че проектът се развива „типично по европейски с леки темпове с взаимен консенсус между всички участници. В началото наистина основната дейност беше мобилността, както и взаимното опознаване между партньорите.“
По думите му „вече съществуват сигурно десетина летни училища за студенти, за млади, научни работници, десетина конференции, които се проведоха. Благодарение на ENGAGE.EU спечелихме още 2 проекта и активизирахме изследователската част.
„В момента започваме нова учебна програма която наричаме „Джи Ес Ем Глобъл“ GSM или „Мениджмънт за устойчиво развитие“, където участват почти всички университети. Има много инициативи, в които участват два или три университета и вече комуникацията много по-лесна. Все едно това са колегите от вашия съседен факултет.“
В заключение проф. Димитър Димитров каза, че идеята на университетските алианси е да привличат чуждестранни студенти от трети страни, да събират таланти от целия свят, които да допринасят и за образованието и за научното развитие.
Сега топката е в полето на Европейската комисия, която трябва да реши дали ще оформи някое от предложенията като създаване на европейска диплома или система за признание и измерване на качеството на образованието като законодателни инициативи.
Още по темата чуйте в звуковия файл.
BGlobal
19 септември 2025г.
Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров с номинация за
„Човек на бъдещето“
.jpg)
Публикуваме посланията на номинираните участници в конкурса ХОРА НА БЪДЕЩЕТО.
Да чуем своите герои!
Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство:
„Бъдещето не е утрешният ден – то е изборът, който правим днес. Хората на бъдещето ще бъдат онези, които ще имат смелостта да мечтаят отвъд границите на познатото, да превръщат знанието в иновации, а технологиите – в сила за доброто. Истинската промяна не идва от онези, които чакат, а от тези, които създават нови хоризонти. Вярвам, че всяка личност носи в себе си искра, способна да освети пътя на цяло поколение. Не се страхувайте да бъдете различни, не се колебайте да бъдете първи, не спирайте да търсите смисъла в знанието. Бъдещето принадлежи на онези, които дръзват да свържат науката с мечтите си и да превърнат идеите си в реалност. Нека го изградим заедно – по-смело, по-справедливо и по-човечно.“
Проф. д-р Димитър Димитров е български учен икономист в сферата на отбранителната икономика и сигурността. Завършва ВИИ „К. Маркс“ – София (1983 – 1988), със специалност „Икономика и управление на промишлеността“. Ректор на Университета за национално и световно стопанство от декември 2019 г. Избран е за втори мандат през декември 2023 г. Проф. Димитров е бил декан на факултет „Икономика на инфраструктурата“ на УНСС в периода ноември 2015 г. – ноември 2019 г. В продължение на 17 години е бил ръководител на катедра „Национална и регионална сигурност“. Има множество научни специализации, сред които в CESS, Грьонинген, Холандия, BICC, Бон, Германия, MIIS – CNS, Монтерей, САЩ, Мюнхен, Брюксел, Женева, Антверпен, Стокхолм, Никозия, Сиатъл, Букурещ, Виена. Има издадени над 104 публикации в областта на икономика на отбраната и сигурността, икономическия анализ в отбраната, защита на критичната инфраструктура и ядрена сигурност. Ръководител е на множество проекти за модернизация на висшето образование, сред които проект „Икономическото образование в България 2030“. Председател е на Националната мрежа за решения за устойчиво развитие SDSN Bulgaria и ръководител за България на Европейския университет ENGAGE.EU. Работи активно по Националната научна програма „Сигурност и отбрана“. Създател на единствената в света международна магистърска програма „Ядрена сигурност“ към катедра „Национална и регионална сигурност“.