2024
Сайта на УНСС 
16 декември 2024г.
Ректорът на УНСС посети Либия и подписа меморандум за сътрудничество с Университета в Бенгази
Ректорът на УНСС, проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис-Бенгази, д-р Азедин Идриси. Университетът в Бенгази е най-старият и голям университет на африканския континент, в който се обучават 73000 студенти в 17 кампуса на територията на Либия.
Ректорът бе придружаван от зам.-ректора по международна дейност доц. д-р Янко Христозов. Посещението бе организирано от г-н Анастас Терзобалиев, неформален посланик на нашия университет в арабския свят чрез своите бизнес контакти.
Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС и д-р Азедин Идриси, президент на Университета Гарюнис – Бенгази, Либия
– Проф. Димитров, разкажете за целта на вашето посещение в Либия?
Това посещение беше важно за нас, защото подписахме меморандум за сътрудничество с университета в Бенгази, който е един от най-старите и престижни университети в Африка.
За да стигнем до това подписване, то беше предшествано от доста различни активности – лекции на либийски дипломати, среща с либийския посланик, участие на либийски изследователи в нашата конференция за устойчиво развитие. Така съвсем логично получихме покана от ректора на университета в Бенгази да посетим Либия. Трябва да кажа, че няколко пъти отлагахме това посещение, докато се намери удобно време, но в крайна сметка то се осъществи и то точно на студентския празник. Намирам символика в това.
– Какви са впечатленията Ви от Либия и от състоянието на висшето образование?
Либия е интересна държава. Там има две правителства, като обаче и двете говорят за единство и за единна Либия. Минали са през гражданската война, но това, което аз видях страничен наблюдател, е една много бързо развиваща се държава, която се строи буквално наново, с модерни магазини, с усмихнати хора, с много добро отношение към нашата делегация, с прекрасна храна.
Посещението беше на много високо ниво, като беше демонстрирано голямо уважение от либийската страна. Визитата ни беше изцяло финансирана от тях, като беше подчертано, че аз съм първият ректор от Европейския съюз, който посещава Либия след Гражданската война, както и изразиха огромно желание за засилване на сътрудничеството, кооперирането, обмен на студенти, преподаватели и докторанти, защото Либия има нужда от квалифицирани и образовани хора, които да в бъдеще родината си. Либия в момента се отваря отново към света и имат огромно желание за партньорство в сферата на висшето образование.
 |
 |
Моите очаквания бяха, че Либия е някак си по-изолирана вследствие на международни санкции, но се оказа, че там има представители на Европейската комисия, наблюдатели от САЩ, представителства на други европейски държави – Гърция, Италия. Отделно арабските страни, присъстват много активно. Извършва се мащабно строителство на различни обекти в Бенгази. Строи се ново летище, нов туристически комплекс до морето, мостове, магистрали. Опитват се да въведат ред и аз виждам интересна държава с потенциал за развитие.
Либия има икономически потенциал. На мястото на университета в Бенгази, който е бил разрушен по време на гражданската война, вече е построен нов. Строят се още няколко нови сгради, към университетския корпус, като за това са заделени около 125 милиона долара от правителството.
– Разкажете повече за проведените срещи?
Имахме няколко срещи с президента на университета, с Дирекция „Международно сътрудничество“, както и с деканите на няколко факултета – Икономически, Медицински, Публична администрация. Всички те изразяваха готовност за засилване на сътрудничеството. Обмисляме варианти за съвместни програми, най вече за докторантури. Това ще бъде уточнено в следващи анекси към меморандума като имаме идеи за разработването на общи проекти и привличането на кандидат-докторанти от Либия.
Но нашето посещение предизвика и друг интерес. Със съдействието на президента на университета в Бенгази получихме покана за среща от фелдмаршал Халифа Хафтар, който е главнокомандващ на либийската народна армия.
 |
Посещението беше в неговата резиденция във военната база до летището. Беше среща в рамките на 10-15 минути, на която ние двамата с него обсъдихме главно подкрепата за университета в Бенгази, за да можем да осъществим това сътрудничество.
Разговорът премина в много добра приятелска атмосфера и с много добро отношение към България. Фелдмаршал Хафтар изказа високи адмирации към академичното сътрудничество между УНСС и университета в Бенгази.
На свой ред аз подчертах нашият интерес към академично сътрудничество.
 |
В рамките на следващия ден проведохме среща с Министърът на външните работи на Либия, д-р Хади ел Хуеж. Той отбеляза, че в наши дни инструментите на дипломацията са образованието, културата и бизнеса. Обърна внимание, че са готови да преговарят с Българската държава за откриване на консулска служба на България в Бенгази. Предложи своята подкрепа за двете висши учебни заведения в установяването на активни партньорски отношения и показа готовност за сътрудничество. На срещата присъстваха директорите на дирекции в министерството, които имат отношение по въпроса.
Беше подчертано желанието на либийската страна да работи за международното сътрудничество между Либия и България и за среща между външния ни министър и неговия екип за засилване на отношенията с България и по отношение на политически и търговски представителства и най вече за участието на българския бизнес в тези начинания.
 |
На летището в Бенгази се срещнахме и с генерал-майор Ахмед ел Мусмари – говорител на Либийската народна армия и пръв заместник на Фелдмаршала. Разговорът премина в обсъждане на подобни теми и желанието за утвърждаване на връзките във Висшето образование.
1 декември 2024 г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
УНСС и БНБ с обща визия за финансовата стабилност на България
Еврозоната означава стабилност и предвидимост. Това каза ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров в предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“.
В „Седмица на еврото“ в партньорство с БНБ, Министерство на финансите и Асоциацията на банките в България УНСС подписа меморандум за сътрудничество с управителя на централната банка Димитър Радев.
„Меморандумът за сътрудничество с БНБ формализира нашите дългогодишни отношения с БНБ. Стъпваме на по-здрава основа за стажове, обмен на експерти, привличане на хора от практиката. Това е малка част от всички усилия, които нашият университет направи по отношение на дискусията и популяризирането на това какво ще се случи, ако България влезе или не влезе в еврозоната“, обясни ректорът на УНСС.
На конференцията е обсъден и въпросът за рисковете пред страната заради политическата нестабилност. „Партньорите от еврозоната и ЕЦБ искат да видят стабилност. Всички се надяваха да има политическа стабилност, за да може България да иска извънреден доклад. Ако сега изтървем този момент, можем да изпуснем влака и в следващите две години да не се случи нищо. Ако има популистки гласувания в бюджета, превишаване на 3-процентния дефицит или разходи, които ще увеличат инфлацията, приемането на България в еврозоната ще се отложи“, предупреди проф. Димитър Димитров.
По думите му невъзможността за формиране на мнозинство в 51-вия парламент крие риск за Бюджет 2025 г. „Не дава възможност да се очертаят параметрите на бюджет, който да изразява политики, а не просто популистки гласувания. Ако бъде сформирано ясно мнозинство, тогава ще има ясна отговорност кой предлага бюджета, кой ще го изпълнява, дали е изпълним. Сега всички са на фаза „Дайте да дадем повече пари“, коментира той.
Политическата стабилност е от ключово значение и за икономическото развитие на страната, подчерта проф. Димитров. „Сериозните инвеститори и бизнеси искат предвидимост. Сериозните проекти – също. Те трябва да знаят кой ще бъде на власт утре, каква политика ще води и какви разходи ще заделя – дали за инфраструктура, дали за образование, дали за наука. В момента те просто отписват тази държава като потенциално място за инвестиции“, обясни той.
Вижте цялото интервю в аудиозаписа ТУК.
Faktor.bg
18 ноември 2024 г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
България отдавна е евроизирана, нека за еврото да говорят експертите, не популистите
Необходимо е да се чуят гласовете на експертите, а не само популистки мнения, които изкривяват картината. Това заяви ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. Димитър Димитров по време на откриването на Седмицата на еврото в УНСС и 10-ата годишна парична и икономическа конференция.
„Подготвяме меморандум за сътрудничество с БНБ, който ще официализира отношенията ни в редица направления“, съобщи ректорът на УНСС.
Проф. Димитров заяви, че отдавна замислят подобна седмица, посветена на еврото, и смята, че тя приляга на УНСС. Той подчерта, че е необходимо да се чуят гласовете на експертите, а не само популистки мнения, които по някакъв начин изкривяват картината.
„Фокусът е изключително актуален и важен за развитието на страната ни и утвърждаването на България като равноправен член на ЕС в контекста на приемането ни в еврозоната“, добави ректорът, като поясни, че страната ни премина през доста турбуленции, включително кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19, войната в Украйна и конфликта в Близкия изток.
Новите технологии, отбеляза той, изиграха ключова роля за стопанската дейност и обществените услуги. „Цифровата трансформация спомага не само за икономическото възстановяване, но тя ще е и в бъдеще основна движеща сила за развитие. Необходим е също така и конструктивен диалог между институциите, обществеността и бизнеса по отношение на предизвикателствата и икономическите перспективи, пред които е изправена страната ни при въвеждане на еврото.“ – допълни ректорът на УНСС.
Проф. Димитров открои и предимствата България да бъде в еврозоната, а именно, че общата валута на един съюз, какъвто е ЕС, „позволява много неща да бъдат гледани с един и същи аршин, общи политики в много отношения, общи регулации за банки, финансов сектор, криптовалути“ и др.
Според него се забравя, че държави с огромни традиции и водещи икономики в света, каквито са Германия, Франция и Италия, се отказаха от своите валути и приеха еврото.
„Глобалната перспектива и дълбоката загриженост за света, в който живеем, и за неговото бъдеще, трябва да бъдат ценностите, които ни обединяват по-нататък“, смята той.
От управленска гледна точка, проф. Димитров, смята, че ще падне едно голямо бреме върху политическата класа и върху администрацията и трябва най-накрая да решим въпроса влизаме ли или не влизаме в аврозоната.
„България отдавна е евроизирана с много сделки и много сметки“, каза още ректорът на УНСС. /БГНЕС
БНТ 1
2 ноември 2024 г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
Ролята на университетите в глобалния свят е много важна
Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС, посети Пекин за официалното стартиране на Глобалния алианс за дигитално бизнес образование. По време на визитата си той също така подписа и споразумение с Пекинския университет за технологии и бизнес. В интервю за българската редакция на Китайската медийна група проф. Димитров представи общите проекти, по които УНСС си сътрудничи с китайски университети, както и бъдещите сфери за потенциално развитие на общи образователни и изследователски партньорства.
Вижте цялото видео ТУК
в. „24 часа“
22 октомври 2024 г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: Хакерите нямат нужда от акредитация
Картата на висшето образование възпрепятства новите специалности, алармира ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров в интервю за в. „24 часа“.
Проф. Димитров, само за няколко години думата „киберсигурност“ се превърна в мантрата на съвременния бизнес, готов ли е вашият университет да отговори на тези очаквания?
Нашият университет реагира доста навреме и доста адекватно. Преди няколко години започнахме подготовката за специалност „Киберсигурност и електронно управление“ и свързаната с това магистърска програма „Управление на киберсигурността“. За съжаление сега образованието е доста тежко регулирано и не позволява бързо прилагане на новите програми. Ние вече 2 години и половина се борим с това да получим акредитация, защото чакаме да се запълнят местата в другите университети според прословутата Карта на висшето образование и тогава МОН да ни разреши и ние да получим акредитация. Но хакерите нямат нужда от акредитация! Това трябва да е ясно на всички заинтересовани страни. При положение че сме готови с цялата програма за специалността, при положение че финансовият сектор и всички бизнес компании търсят такива кадри и то обучени в нашия университет, защото е еталон за качествено образование, ние не можем да подготвяме специалисти. Това е нонсенс.
Все пак Университетът подготвя кадри по киберсигурност?
Да, намерили сме някакъв начин, така че да обучаваме бакалаври и в момента – чрез съвместна програма с Тракийския университет. В магистърската ни програма сме обучили вече може би 200 души. Тя е регистрирана в Европейската агенция по киберсигурност и имаме международни преподаватели. Нашите преподаватели и изследователи също имат огромен опит, показват забележителни възможности и УНСС извършва одити по киберсигурност на големи компании, включително и такива от стратегическата инфраструктура на страната.
Освен образователните усилия, които полагаме, ние организираме и много допълнителни активности за нашите студенти – хакатони и състезания, провеждани съвместно с бизнес организации. Имаме подписани над 20 договора с водещи компании в областта на информационната сигурност и киберсигурността. Полагаме много усилия, но искаме тези усилия да бъдат подкрепени от Министерството на образованието и науката и от Националната агенция по акредитация с бройки за обучение, защото, пак повтарям, хакерите не се нуждаят от акредитация и това създава големи проблеми.
А самият университет подсигурил ли е своята киберзащита?
Ние сме много дигитализиран университет. Услугите, които осигуряваме онлайн, със сигурност са над 30 – записване, кандидатстване, плащане, общежития, проверка на оценките, протоколи, дигитални студентски книжки, дигитални главни книги, виртуална телефонна централа, нова свръхскоростна мрежа. Всичко това обаче изисква огромна поддръжка и настройки, които вече трябва да се правят от специалисти. При нас също имаше киберинциденти, свързани с информационната сигурност. Справяме се. Но трябва да е ясно, че компаниите изпитват огромни затруднения за намирането на кадри, самите ние изпитваме проблеми с кадрите в нашата IT дирекция.
Предлага ли УНСС услуги в този сектор?
Продължаваме да се развиваме в тази насока. Предстои да работим и по програми на Министерството на иновациите и растежа за осигуряване на тази услуга на малките и средните предприятия. За нас е ключово да развиваме и тази бизнес част на нашия образователен капацитет.
В същото време имаме Център за компетентности по финансиран от Европейската комисия проект за големи данни в областта на икономиката. Работим заедно с още 6 столични университета за свръхбърз компютър и обработка на данни. Сега предстои одобрението ни за втория етап на този проект за икономиките в големи данни, където са инвестирани вече над 15 милиона лева.
арабски медии
12 октомври 2024 г.
Делегация на либийското външно министерство посети България, срещна се с ректора проф. д-р Димитър Димитров
и участва в конференция за устойчиво развитие в УНСС
(отразено в арабските медии)
Bloomberg TV Bulgaria
4 октомври 2024 г.
Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС и експерт по национална сигурност:
В конфликта между Израел и Иран непряко участват поне още 10 държави
Ескалацията на конфликта в Близкия изток налага свикването на Консултативния съвет по национална сигурност. Тази институция не взима решения, но дава възможност да се чуят всички гледни точки, включително становищата на специалните служби. Това каза проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, ръководител на катедра „Национална и регионална сигурност“, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова.
„В момента конфликтът не е само между Израел и Ливан, а участват поне 10 съседни държави. Замесени са интересите на Русия, САЩ, Европейският съюз и други“, коментира гостът. Всички участници в конфликта имат възможност за самостоятелни действия, не се зачитат границите и суверенитета, а се нанасят ракетни удари по всякакви локации.
За момента няма пряка заплаха за националната сигурност на България. Една от потенциалните заплахи е тероризмът. Справянето с това изисква засилен контрол върху потенциалните извършители. Съществува риск и от нова имигрантска вълна, но службите са тези, които могат да кажат каква е вероятността някой от тези сценарии да се реализира.
Надявам се, че когато нашите политици разберат потенциалните опасности, да се държат по-мобилизирано и да не използват конфликта в предизборните си кампании. Според събеседника още е рано да се каже дали всичко това може да се отрази на европейската икономика. По-сериозна могат да са последиците от една бежанска вълна, а не бива да забравяме, че България е и външна граница на ЕС, защото това вече ни засяга пряко. По отношение на сигурността най-важна е превенцията и взимането на предварителни мерки.
Гостът сподели, че България има готовност да прибере гражданите си страните в Близкия изток, засегнати от конфликта.
Вижте целия коментар във видеото.
БТА
3 октомври 2024г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
Променящата се среда за сигурност носи предизвикателства, но и изяснява потребностите за икономиката ни
Променящата се среда за сигурност носи предизвикателства, но и изяснява потребностите за икономиката ни, заяви в интервю за БТА ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров, когото потърсихме по повод новата академична година в университета. Той посочи още, че реализацията на завършилите висшето учебно заведение е почти 100 процента, а през тази година са приети рекорден брой студенти в бакалавърските програми – над 5000.
Същевременно проф. Димитров заяви, че има преграда за развитието на нови специалности и нови направления. По думите му тя е заложена в т.нар. Карта за висше образование, която не позволява развитието на нови специалности в перспективни направления. „В параметрите на Картата е заложено, че първо трябва да се запълни създаденият до момента капацитет в университетите до 60-70 процента, преди друг университет, в случая УНСС, да може да приема студенти по съществуващи в други висши училища специалности и направления“, каза още ректорът на УНСС.
По отношение на научните постижения на висшето училище проф. Димитров заяви, че в УНСС има преподаватели, които имат по повече от десет такива статии годишно., публикувани в престижни международни издания в съответните области.
Ректорът на УНСС посочи още, че висшето учебно заведение активно взаимодейства с бизнеса. Ние, като ректорско ръководство, отговаряме много позитивно на тези запитвания, като за наша радост много от катедрите и колегите обновяват периодично своите учебни програми и това се усеща при приемането на нови учебни планове, доълни проф. Димитров.
Следва пълният текст на интервюто:
Започна новата академична година в УНСС. С каква нагласа влизате в нея и какви са Вашите очаквания?
– Учебната година започна в празнична атмосфера. Получих много поздравления от колеги, от студенти, от официалните лица, които присъстваха на нашата церемония и които са наши възпитаници – г-жа Рая Назарян, председател на Народното събрание, доц. Петър Чобанов, подуправител на Българската народна банка и др. Лесно e да има такава атмосфера, защото има какво да покажем и с какво да се гордеем.
Тази година ние имаме рекорден прием на кандидат-студенти в бакалавърските програми, който е около 5000 души. Магистърският прием също върви много добре. Базата на университета е добре поддържана и продължаваме да я подобряваме. Направили сме неща, които рядко се срещат – обновени зали, напълно реновирана библиотека, нова комуникационна мрежа, фотоволтаичен парк. По отношение на подобряване на битовите условия на студентите също се реализираха проекти в общежитията. Всичко това добавя към настроението в началото на академичната година.
Същевременно искаме да бъдем винаги на върха, ние сме водещ университет, особено в бизнес направлението. Това се засилва и от участието ни в европейския алианс университети ENGAGE.EU. Радва ни и че реализацията на нашите възпитаници достига почти 100 процента.
По отношение на наукометрията (измерване на приноса на дадено академично или научно звено), ние може да отчетем публикуване на материали в престижни бази данни. В УНСС има колеги, които имат по повече от десет такива статии годишно. Можем да споменем и многото проекти, които печелим по „Еразъм“ и по Фонд „Научни изследвания“, както и съществуването на бизнес академии, където заедно с бизнеса повишаваме квалификацията на нашите студенти.
Тези постижения обаче трябва да ги затвърдим. Това, в което ние виждаме потенциал, е развитието на международни програми, още дигитализация, както и подобряване условията на труд на всички, които участват в тези процеси.
Споменахте участието на бизнеса, как УНСС спомага нуждата от специалисти по икономически и други дисциплини на пазара на труда и има ли нужда от осъвременяване на специалности, така че да отговарят на съвременните условия?
– Взаимоотношението с бизнеса е двустранен процес. Мога да кажа, че бизнесът активно ни търси. Ние като ректорско ръководство отговаряме много позитивно на тези запитвания и много от програмите ги правим заедно с бизнеса. За наша радост много от катедрите и колегите обновяват периодично своите учебни програми и това се усеща при приемането на нови учебни планове. През тази година вече имаме няколко програми, свързани с изкуствен интелект, анализ на големи данни, киберсигурност. Това не са традиционните програми, по които аз съм учил преди 40 години. Има обновление, съпоставимо на европейските програми. В учебния процес си партнираме с водещи компании в своите сектори на икономиката. Не мога да изброя всички, но партнираме с дружества като БДЖ, НКЖИ, Българския енергиен холдинг, електроразпределителните дружества. Планираме и нова програма, която да е насочена към енергийната сигурност. Отделно самите дисциплини могат да бъдат обогатени с актуални знания, така че те да отговаря на съвременните нужди.
Бизнесът стои зад нас не само по линия на учебния план. Под формата на дарения и ремонти през последните години УНСС е получил близо 1 млн. лв.
Може ли да кажете малко повече за плановете за откриването на нови специалности?
– Има преграда за развитието на нови специалности и нови направления. Тя е заложена в т.нар. Карта за висше образование, която не позволява развитието на нови специалности в перспективни направления. В параметрите на Картата е заложено, че първо трябва да се запълни създаденият до момента капацитет в университетите до 60-70 процента, преди друг университет, в случая УНСС, да може да приема студенти по съществуващи в други висши училища специалности и направления. Така ние можем да открием търсени специалности в направление информатика или педагогика с преподаване на икономика и информатика, ако другите университети си запълнят капацитета. В момента капацитетът на университетите е запълнен на 45-50 процента. Разбирам, че тази Карта има за цел да спре роенето на специалности и появата на нови университети, но трябва да има начин за развитието на отделни направления. Ние сме инвестирали 15 млн. лв. в център за анализ на големи данни по европейски проект, който съществува само при нас и ние да не можем да открием направление информатика…
Нашето предложение в тази връзка е образователното или всяко друго министерство да може да прави предложения за актуализиране на Картата в зависимост от наличните потребности.
Наблюдаваме засилено търсене на работна ръка от чужбина, която обаче попада предимно в областта на по-нискоквалифицирания труд. От друга страна може ли да кажем, че има интерес на чужденци да придобият висше образование в УНСС?
– За разлика от медицината, интересът към икономически специалности е по-малък, но ние полагаме усилия в това направление. Имаме няколко програми с китайски университети, както и разговори с университети от Узбекистан и Косово, както и Ирак и Индия, където също има потенциал от млади хора. Осъществяваме летни училища, ориентировъчни посещения на студенти и преподаватели от тези страни.
Съществуват обаче много бюрократични пречки, свързани с обработването на документи и получаването на визи – процес, който може да отнеме почти година. Това прави така, че кандидат-студент, който току що е завършил, да трябва да изчака този продължителен период, което се случва по-рядко.
За да преодолеем проблема с езиковата бариера, имаме шест бакалавърски и няколко магистърски програми на английски език, така че сме готови за обучаване на повече чуждестранни студенти.
Надяваме се догодина с два китайски университета да стартираме съвместни програми, в които да участват няколкостотин студенти. Обучението ще бъде на място в Китай от наши преподаватели. Тези, които изберат да имат двойна диплома, ще могат да дойдат и в България.
Вашата научна специализация е свързана с отбранителната икономика и сигурността. Как виждате предизвикателствата и възможностите за нашата икономика в една променяща се среда за сигурност?
– Все повече се настанява разбирането, че сигурността е много комплексно понятие. Това включва класическото разбиране за участието на военните и различни служби, но и икономическа и енергийна сигурност, и т. нар. „мека сила“ в лицето на дипломацията. Тук не трябва да забравяме миграцията, здравеопазването, образованието. Ако тези неща ги няма, икономиката на дадена държава е слаба или има такива отношения, при които започват поредица от проблеми. Бих казал, че основните предизвикателства идват от това, че живеем в този регион, който съвсем не е спокоен. Случващото се в Украйна, събитията в Близкия изток – това са конфликти, които могат да застрашат енергийната сигурност у нас, да предизвикат засилени мигрантски потоци. За националната сигурност може да се кажа, че никога не трябва да се смята, че тя е даденост. Трябва активно да се работи за нейното осъществяване.
В тези процеси влиза и модернизацията на Българската армия, където трябва да се заделят значителни средства, които да са освен за покупка на техника, но и за нейното поддържане, за да можем да я използваме в различни ситуации, каквито са и пожарите, на които ставаме все по-чести свидетели.
Това, което е положително в една такава среда, е, че стават по-ясни потребностите, пред които сме изправени. Ако ние, например, сме застрашени всяка година от опустошителни пожари, трябва да насочим там достатъчно усилия, а не на места, където по-скоро няма такава нужда. Такива са и принципите на икономиката, които касаят избор между различни алтернативи.
Според редица проучвания бизнесът у нас подкрепя въвеждането на еврото, каква е нагласата в академичните среди?
– Смятам, че еврото ще изиграе положителна роля в развитието на българската икономика. Аз лично съм привърженик на това единната валута да бъде въведена у нас. По време на едно мое посещение в Рим, където подписахме споразумение за продължаване на една академична програма с италиански университет, ми направи впечатление, че на фона на богатата си история, тази държава с нейните паметници и забележителности се е отказала от националната си валута и е приела еврото, като това важи и за Германия, Франция и т.н.
Еврото дава много възможности за бизнеса, предимство при разплащанията, като не трябва да се изключва и компонентът на сигурността. В тази връзка намирам за загуба на време да продължаваме дебата „добре ли е, зле ли е“ и влизането ни в еврозоната ще насочи вниманието към по-реални въпроси. Обединена Европа се нуждае от обединена валута.
Добре е за България чрез еврото да може да сравнява цените на местния пазар с тези в еврозоната, Така ще можем да търсим наистина ли са верни твърденията, че дадени цени в страните, използващи евро, са по-ниски и да намерим причината за това.