2026
Факти
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
Над 30 университета искат нов Съвет на ректорите
В българското висше образование се очертава ново разделение около представителството на ректорите. Над 30 университета заявяват желание за нова организация, която да бъде по-широко представителна и да осигурява по-ясен комуникационен канал с държавните институции. Според тях досегашният модел на Съвета на ректорите се е изчерпал като функции и представителност, а натрупаните проблеми са свързани не само с процедурите, но и с начина, по който се чуват различните позиции на висшите училища. Защо се стигна до идеята за алтернативен Съвет на ректорите… Пред ФАКТИ говори проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС.
– Професор Димитров, в момента се създава впечатление, че в българското висше образование има два лагера на ректори. Какъв всъщност е спорът? Става дума за два различни Съвета на ректорите или за вътрешен конфликт в една и съща организация?
– Така поставен въпросът има малко променена перспектива. Съветът на ректорите по член 23 от Закона за висшето образование (ЗВО) не следва да бъде определян като алтернативен, тъй като неговото съществуване, статут и функции са изрично регламентирани със закон. По-коректно е да се използва формулировката „законово регламентираният Съвет на ректорите по чл. 23 от ЗВО“. В момента имаме сдружение, което е неправителствена организация, Съвет на ректорите в Р България, което действа и сега. Организацията е регистрирана по Закона за юридическите лица, което дълго време бе представяно като гласа на всички висши училища. Освен това има още няколко сдружения, които с различен успех и по различен начин функционират. Има сдружение на частните висши училища, има сдружение на медицинските, които са регистрирани по същия този закон.
От миналата година, някъде около това време, се създаде сдружение на държавните висши училища, което също си има различни интереси. Но конкретният повод за търсенето на представителство на всички висши училища в един такъв съвет беше началото на тази година, когато явно се оказа, че сегашното сдружение някак се изчерпа като функции и представителност и спря да отговаря и да защитава интересите на висшите училища.
– И така се стигна до създаването на новия алтернативен Съвет на ректорите. Така ли да разбираме?
– Пак казвам, този съвет не е алтернативен. Говоря за Съвета на ректорите, който е по член 23 от Закона за висшите училища, който представлява висшите училища. Да, може би се е изчерпал досегашният модел на сдружаване, защото имаше критики и коментари, които вървят в последно време. Имаше критики, че не се чува гласът на всички висши училища. Понякога на тези съвети се обсъждат въпроси, които засягат или държавните, или частните висши училища, или нещо друго.
Може би има и субективни елементи в тази работа, но през май месеци юни всъщност се видя, че имаме позиции и въпроси в този Съвет на ректорите, които не намират своята развръзка. Имаше персонални нападки, имаше опити да се излезе с позиция от Съвета на ректорите и когато се поиска обяснение на Общото събрание, такова не бе дадено.
Един от действащите ректори зададе ясни въпроси за определени неща, които се изказваха от името на Съвета на ректорите, без да са съгласувани. И когато се поиска обяснение на Общото събрание, такова не беше дадено, а се използваха процедурни хватки, за да бъде отложен този въпрос. Въпросът не бил включен в дневния ред, сега ли трябвало да се разисква и т.н. Така ректорите на няколко висши училища просто станаха и напуснаха.
– Да, говорите за сбирката на 11 юни, когато 15 ректори напуснаха Общото събрание?
– Ами, когато не виждате смисъл от съществуването на една структура, която уж е създадена да представлява интересите, защото всички са колеги и са равни помежду си, сигурно се търси и такова решение. Така че това беше и поводът тогава. Но причините са малко по-дълбоки, стоят доста по-назад във времето. Става въпрос за това, че различни интереси на различни висши учебни заведения не са добре комуникирани, така да кажа, и доведени до съответните държавни институции. Така няколко университета решиха да стартират нещо ново. То още не е създадено, това е юридически въпрос, за да се върнем към по-чистата форма на Съвета на ректорите по член 23, както е известно.
В новата организация няма да има хиляди органи, управителни съвети, контролни комисии, етични комисии и други неща, с които да се натоварва организацията. Няма да има членски внос, заради който да ви изключат или да не ви изключат, защото това определено е проблем на сегашното сдружение, в което има 3 или 4 университета, които на практика не участват в работата на Съвета на ректорите. Има някои, които не си плащат членски внос или не посещават самите общи събрания поради различни причини.
– Това ли е причината да искате нова организация – да има един по-ясен и наистина достъпен глас на Съвета на ректорите до съответните институции?
– Да. С колегите имахме такава среща в началото на юли месец, малко преди отпуските, и проведохме много откровен разговор. Там имаше представители на държавни университети, на частни университети, на медицински, на малки, на големи и т.н. Те изразиха много ясно и искрено своята позиция – да няма скандали, да няма разправии. Напротив, да се чува общият глас на българското висше образование, което, за съжаление, не се е получавало през последните няколко години.
Колегите повдигнаха въпроси от всякакво естество, дори такива технически, но важни. Например за акредитациите на висшите училища – частни и държавни, въпроси, свързани с финансирането, свързани със стипендиите на студентите. Когато структурата стане много сложна, става и тромава, а така се губи гласът на висшите учебни заведения – диалогът с държавата се нарушава, някак се губи, а образованието е важна функция.
– Значи това е идеята за този нов Съвет на ректорите, въпреки че юридически въпросът още не е уточнен. Така ли виждате изхода от тази ситуация, или просто може да се намери все пак някаква допирна точка, така че да останете обединени в досега съществуващата организация?
– Ако погледнем общо, представителите на повечето университети в България – говоря за над 30 университета, искат нова организация. Сега е време на отпуски. Към момента бях избран, не точно избран, а поех ролята на координатор на новата организация. На практика не сме приемали нищо, за да структурираме посока и начин на развитие, но целта е да имаме организация, която да представя различните позиции пред институциите.
Пак казвам, че имаше сбъркан комуникационен канал с държавата, защото се получаваше едно селектиране на теми и мнения. Напротив, и най-малките университети, и частните имат своя глас и могат да изразяват своите становища и да стигат до съответните държавни институции.
Но когато, и пак се връщам към тази ситуация, юни месец, когато много университети поискаха обяснение от председателя на Съвета на ректорите по някакъв въпрос, а им се каза: „Ама то не е включено в дневния ред, няма сега да го разглеждаме…“ Това какво е?
– Имало е прилагане на „технически и административни“ хватки, така да разбирам?
– Нещо такова. Това поставя и въпроси вече за морално-етичната страна, за самите отношения вътре в досегашния Съвет на ректорите.
– Значи в самия Съвет на ректорите е имало и някакъв вид разделение?
– Имаше такъв процес, а сегашните действия са неизбежни. Когато виждате, че 16 или 20 университета искат нещо и са много категорични в това, защото говорим за Софийския университет, УНСС, Техническия университет, Медицински университети, инженерни и т.н., виждате, че това не е просто нещо маргинално – 2-3 университета искат нещо си. Когато много университети искат нещо, те трябва да бъдат чути и защитени от този нов Съвет на ректорите. Когато това не се случва, се търсят нови законови форми.
– ВАС окончателно реши, че студентите и в платена форма на обучение имат право на стипендии. Това обаче поставя университетите пред сериозен финансов въпрос. Как виждате нещата да се развият?
– Държавата постави този въпрос миналата година, когато беше това решено през декември месец, а за целта бе отделен и ресурс, който е ограничен в крайна сметка. Мисля, че решението на ВАС е свързано с това, че то не е оформено в закон, а е подзаконов акт, който урежда изплащането на стипендии.
Парите за стипендии поначало не са много и не би трябвало да е проблем за държавния бюджет да ги изплаща. Става въпрос за недостиг от около 14 млн. евро. Независимо дали всички отлични студенти трябва да получат, или известна част от тях, защото в това има логика.
Ако сте в редовна форма на обучение, живеете в София или във Велико Търново и сте на квартира, стипендията помага. Ако сте обаче в дистанционна или задочна форма на обучение, разходите някак са по-малки. Тук ще се намери решение, но това за мен не е някакъв голям проблем и не е проблем, който разделя Съвета на ректорите. Доколкото знам, вече се обсъжда темата в комисия в парламента – такава законова промяна, която да регламентира кои имат право да получават стипендии. Очаквам скоро да има развитие.
Вестник „Труд“
24 юли 2026г.
Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС:
98 на сто завършващи УНСС се реализират по специалността
вестник „Труд“
15 юли 2026 г.
Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС:
Без противопоставяне между университетите
Информационна агенция „Фокус“
24 май 2026 г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
Нашата мисия е да даваме на младото поколение знания и умения,
необходими през следващите 50 и дори 100 години
Университетът за национално и световно стопанство преминава през мащабна трансформация, насочена към ускорена дигитализация, международно признание и интеграция на изкуствения интелект в учебния процес. Това каза ректорът на висшето училище проф. д-р Димитър Димитров в предаването „Метроном“ на Радио ФОКУС по повод 106-ата годишнина от основаването на университета и днешния 24 май.
„Винаги гледаме напред в бъдещето и се стремим да бъдем сред първите. Нашата мисия като университет е да даваме на младото поколение знания и умения, които ще са му необходими през следващите 50 и дори 100 години“, подчерта гостът в интервю пред Цоня Събчева.
Като ключов приоритет в новата мисия на УНСС проф. Димитров изтъкна каузата за осигуряване на равни права за кандидатстване и достъп до висше образование за всички български деца, живеещи зад граница. Инициативата вече е срещнала официална подкрепа от страна на министъра на образованието и науката проф. Георги Вълчев.
„Непрекъснато се сблъскваме с бюрократични пречки пред децата, които завършват в чужбина. Създават се излишни формалности с признаването на дипломи и матури, поради което не можем да ги задържим в България. Още по-сериозен е проблемът с българската диаспора в Република Северна Македония, Сърбия, Украйна и Молдова. Тези младежи се декларират като българи, но са ограничени от специфични квоти и тромави процедури за класиране, в резултат на което държавно финансираните бройки често остават незапълнени. Моят призив е да премахнем тези наследени с години бариери и да отворим вратите за близо 200 000 български деца по света“, заяви ректорът на висшето учебно заведение.
Проф. Димитров очерта и амбициозните планове за по-нататъшна дигитализация на учебния процес чрез легитимно внедряване на изкуствения интелект. „Искаме да вкараме изкуствения интелект в учебните зали по нормален и полезен начин, така че да бъде реален помощник както на преподавателите, така че и на студентите, а не да го разглеждаме единствено като инструмент за преписване или да го забраняваме. Това изисква сериозна материално-техническа подкрепа, модерна свързаност и специфично обучение за академичния състав“, обясни ректорът.
ОНСС остава флагман и по отношение на обвързаността на образованието с пазара на труда и бизнеса. Официалните статистически данни сочат, че 98% от възпитаниците на университета се реализират успешно веднага след завършването си. Към момента висшето училище има сключени над 300 споразумения за партньорство с бизнес организации, работодатели и държавни институции.
„Връзката ни с бизнеса не е просто формална – по всяко споразумение има конкретни отговорници и ясни планове за действие. Организираме бизнес академии, стажове, майсторски класове и стартъп състезания. Между 20 и 30 процента от студентите, които участват в тези инициативи, започват постоянна работа в съответните компании. Бизнесът инвестира своето време и средства в нашите споделени пространства и учебни зали, защото вижда насреща умни, способни и мотивирани млади хора“, допълни проф. Димитров.
Относно модела на финансиране на висшите училища в България и принципа „парите следват студента“, ректорът призова за балансиран подход и по-нататъшни реформи. Той изрази оптимизъм, че настоящият екип на Министерството на образованието и науката, в който влизат доказани академични авторитети, ще подкрепи нужните структурни промени в сектора.
„Гледам с надежда към висшето образование в България. То е част от цялата ни обществена система, но същевременно е двигател, който води страната напред, защото именно от академичните среди идват добрите идеи и иновациите“, заключи проф. Димитър Димитров.
Цялото интервю можете да чуете ТУК.
БТА
18 май 2025
Предразсъдъците по отношение на жените във властта за България отдавна са преодолени,
смята ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров при откриването на форума „Между символика и реалност: жените като субекти на властта“
Предразсъдъците, които съществуват по отношение на жените във властта, мисля, че за България и за университета отдавна са преодолени, заяви ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. Димитър Димитров при откриването на форум „Между символика и реалност: жените като субекти на властта“, чийто домакин е висшето учебно заведение.
Толкова жени в политиката и във властта не съм виждал от известно време, затова това е една чудесна инициатива в нашия университет, заяви той пред участниците в дискусията. Проф. Димитров започна изказването си шеговито с „Добро утро и бангаранга на всички“ след победата на България на 70-ото издание на „Евровизия“ с песента на Дара Bangaranga.
Навсякъде трябва да се насърчава включването на жените, посочи ректорът на УНСС. В нашия университет винаги е имало повече жени, така даже направихме и приемът на кандидат-студенти, отбеляза той. Имахме периоди, в които от осем декани на университета седем бяха жени, каза проф. Димитров. Досега има 18 ректори, само мъже обаче, аз съм 19-ият, може 20-ият да бъде жена, нека натам да вървят нещата, добави той.
Ректорът на УНСС отбеляза, че в България имаме много примери на жени във властта, с които да се гордеем и да насърчаваме. Сред тях той посочи жените председатели на Народното събрание, ръководителя на Представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова, изпълнителния директор на Международния валутен фонд за втори мандат Кристалина Георгиева, която е възпитаник на УНСС.
Цялото видео може да видите ТУК
БНР
19 март 2026г.
Ректорът на УНСС проф. д.р Димитър Димитров:
Защо се получават диспропорции при изследователските университети?
Сериозни са разликите между изследователските университети по отношение на показателите им за научна дейност. Това показват данни на Министерството на образованието и науката, поискани по Закона за достъп до обществената информация. През 2025 година бе променено постановлението за критериите за оценка на университетите, като минималният брой точки се увеличи от 1000 на поне 8000, а показателите за оценка на университетите са актуализирани.
Те вече се оценяват по четири показателя – научни публикации в издание, реферирани в международна база данни, научни монографии, видими в тези бази данни, независими цитирания в тях и продукти на интелектуалната собственост.
Защо се стигна до пропаст между изследователските университети според тези критерии на образователното министерство за финансиране на научната дейност?
„Ние не бяхме одобрени за изследователския статут, но ние подадохме документи и информация по старата методика“. Това обсяни пред БНР ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров:
„По новата методика резултатите са различни. Изминаха четири години от въвеждането на първата методика. Някои бяха по-подготвени с други публикации и изяви в научната област, които успяха да се класират като изследователски университети. Ние почти удвоихме нашата научна продукция“.
За ректора на УНСС големият въпрос е дали ще има допълнително финансиране на изследователските университети:
„Когато беше въведена тази методика през 2021 година изследователските университети получиха 240 милиона по Плана за възстановяване и устойчивост. С това си обяснявам голямата разлика сега и това, че някои не могат да се класират“, допълни в интервю за предаването „Хоризонт до обед“ по програма „Хоризонт“ проф. Димитър Димитров.
Цялото интервю на Валерия Николова с проф. Димитър Димитров можете да чуете от звуковия файл.
БТА
10 февруари 2026 г.
УНСС може да има принос към изкуствения интелект, каза ректорът на УНСС
проф. д-р Димитър Димитров
на кръгла маса „Изкуствен интелект и етични стандарти в медиите“
Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) може да има принос към изкуственият интелект и неговото използване. Това каза ректорът на университета проф. Димитър Димитров на днешната кръгла маса в УНСС на тема „Изкуствен интелект и етични стандарти в медиите“.
В кръглата маса участват генералните директори на БТА Кирил Вълчев, на БНР Милен Митев, на БНТ Емил Кошлуков, издатели, представители на академичната общност, медийни професионалисти, регулаторни и браншови организации, както и професионални съюзи.
„Въпросът за изкуствения интелект в медиите е много интересен и ще продължава, защото не всичко може да бъде обсъдено на днешната кръгла маса, тук, в УНСС“, каза още проф. Димитров.
Той отбеляза, че „УНСС, както винаги, е удобна платформа за една такава дискусия каквато е днешната – академична дискусия, спокойно, без политически пристрастия, без някакви ведомствени пристрастия, както сме го правили през годините, когато са обсъждали и други теми, и то в подобен формат, с участието на толкова сериозни медии и толкова хора, които са ангажирани с изкуствения интелект“.
„Някои могат да питат защо в УНСС се обсъжда темата за медиите. Ние в УНСС имаме много сериозна катедра под егидата на ЮНЕСКО, която се занимава с медии – две специалности, които са в областта на медии, икономика и журналистика. Отделно от това, комуникацията, медийната грамотност, финансовата грамотност, всичко това изисква участието на медии и участието на хора, които разбират и от медии, разбират, че темата за изкуствения интелект е нещо, което трябва, по някакъв начин, да се обсъди с обществото“, обясни проф. Димитров.
„Ние от няколко години активно работим в областта на изкуствения интелект, въпреки че не сме технически университет, но изкуственият интелект има много аспекти. Имаме няколко магистърски програми, които активно използват и думичката, и съдържането на изкуствения интелект и в образованието, и в социологията, и в икономиката, и в информационните технологии. Във всички останали бакалавърски програми, които са около 40 и няколко на брой, изкуственият интелект навлиза все по-сериозно. Най-сериозно навлиза при студентите, които го използват да си решават тестовете с телефоните“, допълни ректорът на УНСС.
В обобщение той посочи, че УНСС е в процес на трансформация, „така че хем да бъде етично, хем да не се преписва и да се използва този много мощен, много могъщ инструмент, какъвто е изкуственият интелект, защото в началото имаше гласове да го ограничим, да да го забраним, да не го използваме, а в същото време огромният потенциал, който има, особено в областта на икономиката, трябва да бъде използван. Миналата година, с решение на Министерски съвет, към нашия университет беше открит институт, научен институт за изкуствен интелект в областта на икономиката. Имаме много добра основа за това нещо, център за големи данни и много катедри, които се занимават с това. Така че изследванията в областта на изкуствения интелект ще продължат и разбира се, етичните въпроси са част от нещата, които трябва да гледаме“.
Събитието е организирано от Катедра „Медии и обществени комуникации“ в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в партньорство с Българското национално радио (БНР). Дискусията обхваща три панела, като първият поставя акцент върху технологичната трансформация и ролята на изкуствения интелект в медиите, вторият разглежда етиката и професионалните стандарти при използването на генеративен изкуствен интелект, а третият обсъжда алгоритмите като фактор в информационната среда и предизвикателствата пред устойчивостта на обществото към манипулации.
Гледайте цялото видео ТУК.