2025
Woman.bg
18 август 2025г.
Ректорът проф. д-р Димитър Димитров:
ПромениКартинката и УНСС: Устойчивост в действие
В новия епизод на подкаста ChangeCast, проект на novini.bg и woman.bg в партньорство с информационната кампания ПромениКартинката на Филип Морис България, проф. д-р Димитър Димитров – ректор на Университета за национално и световно стопанство, споделя как една от водещите академични институции у нас се включва активно в каузата за по-чиста градска среда. Интервюто очертава визията на университета като двигател на устойчивото развитие и партньор в усилията за справяне със замърсяването, причинено от неправилно изхвърлени фасове и други отпадъци. УНСС застава зад кампанията не просто символично, а чрез конкретни действия, които възпитават отговорност и ангажираност у студентите – бъдещите лидери на промяната.
„Винаги сме искали да бъдем водещи в опазването на природата и да научим нашите студенти да правят същото“, казва проф. Димитров. УНСС реализира редица екологични проекти, сред които се откроява фотоволтаичният парк с мощност от близо 800 киловата – един от най-големите сред университетите в страната. Проектът, осъществен със собствени средства, покрива около 60% от енергийните нужди на учебното заведение и позволява внедряване на умни системи за отопление, вентилация и осветление.
Университетът въвежда LED осветление, „умен дом“ технологии и редица мерки за енергийна ефективност в кампуса си, който включва 40 декара застроена площ, 12 общежития и студентски столове.
В устойчивостта на опазването на околната среда УНСС си партнира с Филип Морис България, а сътрудничеството е насочено към изграждането на споделени пространства с екологичен и образователен ефект. В рамките на кампанията в кампуса са инсталирани „смарт пейки“ със соларни панели и USB зарядни, както и кутии за фасове с геймифициран дизайн. „Тези малки стъпки изграждат съзнание – че всеки може да промени картинката със собственото си поведение“, споделя проф. Димитров.
УНСС насърчава активно студентското участие чрез Еко-клуб и Студентския съвет, които реализират залесявания, кампании и събития в Студентски град и природен парк Витоша. По повод 105-годишнината на университета, студентите съвместно с Община Костенец засаждат символична „горичка“ от над 300 дървета.
Гледайте целия разговор във видеото.
БНР
14 август 2025г.
Ректорът проф. д-р Димитър Димитров:
УНСС предлага създаването на два нови института към висшето училище
Създаването на два нови института под „шапката“ на УНСС предлагат от висшето училище – Институт за изкуствен интелект в икономиката и Институт за повишаването на научно-изследователския капацитет в ядрената енергетика и ядрената сигурност.
В икономиката приложението на ИИ става ежедневие. Изчезват много консултантски дейности. Трябва да се търси приложение на ИИ навсякъде, а не да се забранява или ограничава, коментира пред БНР ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров.
„Няма да създаваме софтуер, да пишем нови програми за ИИ, а ще прилагаме ИИ в области, където е възможно.“
Университетът има голям data център, участва в два проекта за супер бързи компютри, има и връзка със супер компютъра на БАН, развива стартъпи и обучението няма да е само теоретично, уверява ректорът. По думите му, амбицията е студентите да се научат да прилагат ИИ в бизнеса, какъвто е профилът на университета.
Студентите са доста по-напред в използването на изкуствения интелект, отколкото учебната програма позволява, отчита проф. Димитров.
Според него новият институт за ИИ би могъл да се финансира на проектен принцип, без да се изискват допълнително разходи от бюджета. Това може да е рамка за съвместна работа, подчертава проф. Димитров.
„Искаме да създадем точка за контакт, организационна структура, която да е ясно видима. Бизнесът ще знае много точно към кого точно да се обърне.“
Ядрената енергетика не са само инженери, които могат да работят с ядрени реактори. Почти 2/3 от хората в една ядрена централа се занимават с логистика, икономика, счетоводство, сигурност и много други неща извън физиката и ядреното инженерство. Това е огромен и сложен процес, изтъква ректорът, мотивирайки изграждането на втория институт – в областта на ядрената сигурност.
За новия проект – строителството на седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй“, ще бъдат необходими 8 000 – 10 000 души, допълва Димитър Димитров.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Bulgaria On Air
13 август 2025г.
Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС:
Ще има ли отлив на студенти заради по-високите такси и кой ще плати 800 лв. повече?
Висшето образование е на фокус това лято, най-вече заради увеличените такси, приема с математика и намалените бройки за икономика.
„Хубавата новина за всички университети е, че държавната субсидия се увеличи 3 пъти, което предизвика проблемът с платеното обучение, тъй като има една формула, по която се изчисляват таксите за платено обучение – те не могат да по-ниски от държавната субсидия. Така че след като се вдигне държавната субсидия, трябва да се вдигне и таксата. Проблемът го създадоха политиците и то не вчера, а от няколко години. Причината – непрекъснатите избори, липса на парламент, липса на бюджет. Университетите разбраха за бройките си, за субсидиите си май-юни месец“, каза ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров в студиото на „България сутрин„.
Реагираха ли бързо депутатите
Той поясни, че в УНСС има около 1500 души, които са на платено обучение.
„Не знам как ще реагират, когато обявим новите такси. За някои политически направления, право, администрация увеличението за тези, които сега приемаме, ще бъде в размер на 200-300 лв., а за икономика ще бъдат допълнително около 700-800 лв. Вероятно някои ще се откажат. Добре беше, че МОН, министърът на образованието и депутатите реагираха много бързо, като сложиха ограничение върху вдигането на таксите“, допълни проф. д-р Димитров в ефира на Bulgaria ON AIR.
Гостът изрази мнение, че е добре бюджетната процедура да бъде навреме.
Кога влизат в сила новите такси
„Тогава ще има време да се помисли, да се намери най-доброто решение. А сега малко пожарно се действа. Таксите влизат в сила от новата академична година, като има и нови специалности. Учим студентите си на иновации и няма как да не се развиваме. Образованието е много консервативно, но ако не се развиваме – няма да има интерес към него“, категоричен е той.
Специалностите „Киберсигурност“ и „Криптоикономика“ са изцяло платени.
„Там има интерес, хората се записват, без притеснение от таксата, има магистърска програма, има и бакалавър. Това е реален процес и бизнес, в който хората искат да се развиват. Има няколко програми, които са свързани с изкуствения интелект. Нашите студенти са по-иновативни и по-напреднали в някои неща. Партнираме си с водещи университети от Англия, Франция, Нидерландия“, подчерта проф. д-р Димитър Димитров.
Гледайте целия разговор във видеото.
БТА
11 август 2025 г. 
Възпитаник на УНСС е назначен за главен секретар на Министерския съвет на кралство Йордания
Д-р Файсал Абдулат, доктор по икономика от Университета за национално и световно стопанство (УНСС), в катедрата „Национална и регионална сигурност“, е назначен за главен секретар на Министерския съвет на Хашемитското кралство Йордания. Това съобщават от УНСС в сайта си.
Научен ръководител на д-р Абдулат по време на неговата докторска подготовка в УНСС е ректорът проф. д-р Димитър Димитров.
„Щастлив съм, че бях научен ръководител на д-р Файсал Абдулат. Поздравявам го за високата позиция и му желая ползотворна и успешна работа в служба на обществото и държавата. Убеден съм, че неговият професионализъм, знания и отдаденост ще допринесат за развитието на Йордания и за укрепването на международното й сътрудничество“, казва ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров.
„Назначението на д-р Файсал Абдулат е още едно признание за високото качество на академичната подготовка и за международния авторитет на нашия университет“, отбелязват от УНСС.
Информационна агенция „Фокус“
8 август 2025г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
Образованието е консервативна система и много бързи промени няма как да се случат
И в последната кандидатстудентска кампания УНСС поставя пореден рекорд за последните няколко години. Имахме над 8000 кандидат-студента, ще приемем около 4000, тъй като има различни ограничения и капацитети. Това каза в предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“ ректорът на Университета за национално и световно стопанство проф. Димитър Димитров.
По думите му образованието е консервативна система и много бързи промени няма как да се случат, и затова има доста неща, които трябва да се обмислят относно повишаването на таксите за образование в България. УНСС ще запази стария размер на таксите за платено обучение през тази академична година, посочи той и добави, че според него е добре, че правителството увеличава разходите за образование, увеличава субсидиите и заплатите, като идеята е платеното обучение да бъде равно на субсидията. „От друга страна обаче, това поставя доста високи бариери пред платеното обучение, а пък говорим за концепцията учене пред целия живот, достъп до образование, мобилност, гъвкавост, търсене на нови възможности и нови професии. И се опасявам това да не затвори пътя на доста хора.“
Академичният съвет на УНСС подкрепя съзнаването на два института – Институт за изкуствени интелект в икономиката и Институт за повишаване на научно-изследователския капацитет в ядрената енергетика и ядрената сигурност, като идеята е да се правят научни изследвания и да се научат студентите да използват изкуствения интелект в икономиката, разказа още ректорът на УНСС. „Ние си стоим в нашата област, в икономиката, в администрацията, в управлението, където искаме да изследваме възможностите на изкуствения интелект за приложение в тези неща“. Относно Центъра за ядрената енергетика, идеята на университета е да се създаде такъв научен потенциал в сътрудничество с други университети и институти, които да развиват новите тенденции в ядрената индустрия и ядрената сигурност, посочи икономистът. „За да стане всичко това, трябват хора, които да разбират от инвестиции, които да разбират от проекти, които да разбират от оценка на тези инвестиции, от логистика, от финанси, управление на персонала, т.е. ядрените физици и хората, които ще управляват тези неща са може би 20-30% от един такъв огромен проект, какъвто е построяването на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“.“
Проф. Димитров е категоричен, че България не може да стои встрани от иновативните процеси и да казва, че това не е за нас: „Тези нови проекти и технологии се създават именно, за да се подобри икономиката и да се подобри икономическото състояние на държавата. Така че ние искаме да участваме в тези процеси като икономисти и управленци.“
Пълния аудиозапис може да чуете ТУК.
Dnes.bg
28 юли 2025 г.
Ректорът проф. д-р Димитър Димитров:
УНСС се изкачи до № 80 сред най-добрите университети в Източна Европа
В края на една успешна кандидатстудентска кампания за УНСС и нови позиции в престижната класация на университетите – QS, разговаряме с ректора проф. д-р Димитър Димитров за новите такси, бъдещето на изкуствения интелект и предизвикателствата пред Съвета на ректорите и международната научна мрежа за устойчиво развиние – SDSN.
Проф. Димитров, излезе престижната QS Top Universities класация. Какви са резултатите на УНСС?
QS World University Rankings е международна класация на университети, съставяна всяка година от компанията Quacquarelli Symonds (QS). Това е една от най-престижните и широко признати класации в света на висшето образование. Целта й е да оценява и подрежда най-добрите университети в света по няколко важни критерия – академична репутация, репутация сред работодателите, съотношение преподаватели/студенти, цитирания на публикации, международен преподавателски състав и международни студенти.
УНСС е на 80-а позиция в QS Eastern Europe 2025 г., като се е изкачил от 101‑во място през 2024 г. Ние сме единственият икономически университет в класацията. Малко мърдаме нагоре и в класацията за Европа – там сме на 506-о място. От 5000 университета в Европа мисля, че не е лошо.
Участваме отскоро в тази класация. В нея има още няколко български университета. Там се изисква много специфична информация. Самите рейтингови агенции също събират много информация, но за да се проведе самото класиране, е нужна и такава от външни експерти и контрагенти. Показатели, които се следят от нашата Международна дирекция. Ние, говоря като цяло за българските университети, нямаме достатъчно опит в тази посока – да събираме и оповестяваме информация за нашите възпитаници и алумни репутационно. Доста неща, които имаме, не сме ги показали по най-подходящия начин.
Университетът е към края на кандидатстудентската кампания, как определяте интереса към УНСС?
Да, имаме добър прием в момента, запълнихме бройките държавна поръчка, останаха малко бройки за платено обучение и то благодарение на няколко нови специалности, които са платени – „Киберсигурност в бизнеса“, „Криптоикономика“ и още една програма, свързана с изкуствен интелект в различни области – социология, политология, информационни технологии. Подали сме предложение до министъра и за създаването на институт, свързан с използването на изкуствен интелект в икономиката.
На вратата на образованието чука големият въпрос – как да вкараме изкуствения интелект в образованието? А вие какво мислите за това?
Моето мнение е, че не трябва да вървим към забрана на използването му в каквато и да е форма. Трябва да намерим подходяща комбинация. Това е мощен инструмент, с който разполагаме и не трябва нито да се прекалява с него, нито да го забраняваме. Сигурното е, че се изисква и съвършено нов подход – и педагогически, и дидактически, и по специалности. Не очакаме днешните студенти да слушат два часа лекции и да гледат презентации, вместо да си го видят в телефона и да намерят бързо отговора, нали? Толкова бързо се развиват нещата. Както казва нашият председател на Съвета на настоятелите Максим Бехар – „Изкуственият интелект няма да ви вземе работните места, ще ги вземат тези, които използват изкуствен интелект“. Ние трябва да научим и студентите, и нас самите как културно да използваме изкуствен интелект в нашата работа. А това е свързано и с много други въпроси – и с публикациите, и с изследователските проекти. Все едно да имате мощен товарен камион, но да казвате: „Не, няма да го използвам, защото ще нося товара си на гръб“.
УНСС ще увеличава ли таксите?
Да, предстои да определим новите такси. Буквално вчера парламентът прие промените в Закона за висшето образование и начина за изчисляване на таксите за платено обучение. Чакаме обнародването в Държавен вестник, за да видим точно как да реагираме. Процесът не е елементарен, обикновено имаме разговори и със Студентския съвет. Но при всяко положение ще се събразим с промените в законодателството.
Смятате ли, че промяната в таксите ще повлияе по някакъв начин на приема?
Министър Красимир Вълчев каза, че това е по-скоро временно решение. Трябва да се търси друго решение. Вероятно ще има отлив, защото всяко едно повишаване, и то когато е такова ударно, предполага обратна реакция. Но пък нарасна държавната субсидия. Това също е важен елемент. Смятам, че трябва да се търси по-трайно и по-балансирано решение и да не се отива към крайности, като например да се забрани на държавните университети да имат платено обучение или пък таксата да стане необосновано висока. Четох едно проучване за таксите на държавните университети в Европа и те бяха в размер на няколкостотин евро. А ние започваме да искаме няколко хиляди лева. Така не е конкурентно. Отдавна говорим, че е по-добре входът да е по-широк, а пък после да има отсяване. Може би сега е моментът да се помисли в тази посока. Сигурен съм, че Министерството на образованието и науката ще си свърши добре работата заедно със Съвета на ректорите.
А има ли единомислие по въпроса в Съвета на ректорите? Кои са основните неща, които обсъждате?
Председателят на съвета – професор Темелкова, участва активно в дискусиите и даже на заседанието на Комисията по образование в Народното събрание, където бях и аз, тя призова за търсене на нов модел за финансиране на висшето образование. Отдавна се говори за това, но все още не е намерен добрият баланс дали да се изтеглим от подхода „Парите следват студента“ и да се търси някакъв друг модел. Смятам, че трябва да се насочим към някакъв хибриден вариат – хем парите да следват студента, хем да не се пренебрегват и основни капиталови разходи, свързани с модернизация на инфраструктурата, IT инфраструктурата особено. Предстои да търсим решението заедно.
Проф. Димитров, Вие активно участвате в инициативите на Съвета на ректорите, има очакване, че ще се кандидатирате за председател?
Четири години бях главен секретар на Съвета на ректорите. Участвал съм в избори, но не смятам да се кандидатирам. Наближава края на втория ми мандат и нямам достатъчно хоризонт за тази позиция. Да, може би това е новината, защото вече получих запитвания от колеги – няма да се кандидатирам за председател на Съвета на ректорите.
А и сега активно съм се посветил на устойчивото развитие в международен план. Като съпредседател на SDSN България съм включен в Стратегическия съвет на SDSN под ръководството на Джефри Сакс. SDSN (Sustainable Development Solutions Network) е глобална инициатива под егидата на генералния секретар на ООН, чиято целта е да мобилизира научната и академичната общност, бизнеса и гражданското общество в подкрепа на устойчивото развитие и прилагането на Целите за устойчиво развитие, сред които са насърчаването на изследвания, иновации и обмен на добри практики за устойчиво развитие, разработване на политики, основани на научни доказатества, свързване на университети, изследователски институции, правителства и бизнес за създаване на мрежа от знания и действия на местно, регионално и глобално ниво, а също и развиване на образователни програми за устойчиво развитие.
Информационна агенция „Фокус“
13 юли 2025г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров за високите такси:
Чакаме закона, за да знаем как да реагираме, хареса ми бързата реакция на министър Красимир Вълчев
Получи се объркване, но добрите намерения преобладават. Тази година в много от направленията бяха увеличени коефициентите към основната субсидия. Това каза в предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“ ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. Димитър Димитров по отношение на повишените такси за платено висше образование.
„Идеята на таксите за платено обучение е да не падат под субсидията, която държавата дава за един студент, защото преди години много държавни университети обявяваха много ниски такси, което ощетяваше частните университети. От една страна е добре, че държавата вдигна субсидията. По-добрите университети, като УНСС е сред тях, имат още един коефициент за качество и той минава 2, 5, 3, 4 и изведнъж субсидията вместо 1000 лв., става 4000 лв.“, каза той.
„Ако приложим тази формула – за чуждестранните студенти ставаме абсолютно неконкурентоспособни. В УНСС полагаме усилия да привличаме чуждестранни студенти“, обеляза той.
„Хареса ми бързата реакция на Вълчев, МОН и Комисията по образование, които предприеха мерки да се оправи това“, заяви проф. Димитров.
Ректорът обясни, че за студентите на УНСС не е настъпил шок, както при други студенти, тъй като таксите в УНСС се обявяват още през пролетта.
„Апелирам да се разглеждат таксите за платено обучение като добавъчни разходи. Таксата на платеното обучение да бъде процент от субсидията и да няма резки скокове за приетите вече“, каза още той.
„По-добре е тези неща да се знаят още през есента на предходната година, за да може през март-април да се знаят таксите. Той отбеляза, че в случая се отчита фактът, че гласуването на бюджета за 2025 беше със забавяне“, добави ректорът на УНСС.
„Сега чакаме закона, за да знаем как да реагираме“, каза той и добави, че именно такъв е бил апелът на просветния министър.
Целият аудиозапис можете да чуете ТУК.
Вестник „24 часа“
10 юли 2025г.
Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС:
15 студенти са с предупреждение за отстраняване заради телефони по време на изпит
Bloomberg Bulgaria
24 юни 2025 г.
Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: Ако иска да се силна, Европа се нуждае от общи проекти в отбраната
Фазата на голямата ескалация на конфликта в Близкия изток може да е преминала, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви във вторник сутринта, че Израел и Иран са се съгласили на прекратяване на огъня. Новината дойде след иранска атака по американска база в Катар в отговор на бомбардировки на ирански ядрени обекти от САЩ през уикенда. Скоро ще се разбере дали примирието е реално, тъй като Иран и Израел продължиха да си разменят удари до рано сутринта, коментира проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС и член на Катедра „Национална и регионална сигурност“, в предаването „Бизнес старт“ с водеща Роселина Петкова.
Една от големите заплахи беше затварянето на Ормузкия проток, което щеше да попречи на търговията с петрол и да повиши цените на международните пазари. Друга опасност бе да се стигне до по-широка ескалация на насилието в региона, с намеса на други държави, което щеше да предизвика и нова бежанска вълна, коментира Димитров.
„Политиката на Тръмп до момента е мир чрез сила и всъщност това, което се случи, беше голяма демонстрация на сила с над сто самолета, дълбочинни бомби и събрана голяма армада от самолетоносачи и подводници в региона… Мисля, че никой не иска ескалация.“
Медийни източници съобщават, че е имало размяна на предупреждения за ударите на САЩ и Иран, добави Димитров. „Ако няма пълномащабна мобилизация и в САЩ, и в Иран особено, не трябва да очакваме ескалация.“
Ядреното споразумение на Иран със САЩ и европейски държави беше много важно и показва, че трайно решение на проблема с ядрената програма на Техеран може да се постигне с мирни преговори и съгласие на страните, както и проверки дали договорките се спазват, коментира Димитров.
Европа изглежда оставена на по-заден фон в настоящия конфликт в Близкия изток, като изглежда САЩ не са споделили плановете си за действия със съюзниците от НАТО. Европейските държави сега ще увеличат разходите си за отбрана, като на срещата на НАТО тази седмица се очаква да се определи ниво от 5% от БВП.
„Но Европа трябва да се европеизира, трябва да прави общи проекти. Много е трудно за една страна, даже Франция или Германия, да произведе балистични ракети или противоракетна обрана. Трябва да участват всички държави членки на ЕС. И тогава ще се получи – всеки да допринася спрямо своите потребности.“
Целта от 5% от БВП като военни разходи е постижима, смята Димитров, но предупреди, че има голямо значение за какво се харчат тези пари, тъй като начините за водене на война се променят много бързо.
Освен общи проекти, страните от ЕС трябва постигнат по-голямо обединение и за външните заплахи за съюза, а не всяка държава да има собствена позиция, смята Димитров.
„Ако Европа иска да бъде силна и да има позиции, трябва да действа единно и то институционално единно.“
Има промяна в световния ред, като страни като Русия и Китай се опитват да се противопоставят на хегемонията на САЩ.
„Това е опасен период. ООН почти никой не ги споменава, как ще се изгради новата архитектура за сигурност. И затова се случва тези неща – всеки казва, аз съм прав. Нанасям удари, отвръщам на ударите, нанасям санкции. Трябва да се търси решение в тая посока и може би пак силният ще поведи. В реал-политиката е така.“
Цялото интервю можете да видите тук.