Проф. д-р Димитър Панайотов Димитров

---

2025

---

 

---

Българска телеграфна агенция

23 януари 2025г. 

Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров поздрави
генералния директор на БТА Кирил Вълчев за 60 години от излизането на списанието ЛИК

 

Ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. д-р Димитър Димитров изпрати поздравителен адрес до генералния директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев по повод 60 години от излизането на първото издание на списание ЛИК, съобщиха от висшето училище.

Януарският брой на списанието ЛИК е посветен на 60-ата му годишнина. Той ще бъде представен днес, 23 януари, от 17:00 часа в зала „МаксиМ“ в БТА. Събитието ще се проведе съвместно чрез видеовръзка и в останалите национални пресклубове на агенцията в страната.

„Приемете моите и на цялото ръководство на Университета за национално и световно стопанство най-сърдечни поздрави по повод 60 години от излизането на първото издание на списанието ЛИК на Българската телеграфна агенция. През изминалите десетилетия ЛИК неотклонно отстоява позицията си на стожер на българската културна и научна мисъл. Високият професионализъм и дългогодишен стойностен принос са основа за самочувствие и удовлетворение от постигнатото“, пише в поздравлението си до Кирил Вълчев ректорът проф. Димитров.

Той отбелязва, че с уважение и с възхищение се отнася към всеотдайните усилия, които БТА полага за съхранението и популяризирането на културата, науката и образованието, както и към творческите идеи, и креативността на екипа, който допринася за модерния облик на списанието.

„Във Ваше лице виждаме човек, който ще продължи благородното дело изданието да бъде средище на българския дух и култура. Изключително високо ценим сътрудничеството между УНСС и БТА, и използваме възможността да изразим признанието си към Вас. Вярвам, че партньорството ни ще се развива ползотворно и в бъдеще. Желаем на Вас и на редакционния екип на списание ЛИК здраве, творческа енергия и нови успехи“, с тези думи завършва поздравителният адрес на ректора на УНСС проф. Димитър Димитров до генералния директор на БТА Кирил Вълчев.

---

 Списание „Банкеръ“

17 януари 2025 г. 

Ректорът проф. д-р Димитър Димитров: УНСС създава лидери, иноватори и специалисти

 

В брой 77 на списание Banker Special може да прочетете разговора с ректора на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) – проф. д-р Димитър Димитров. Въпросите в него поставят главният редактор – Силвия Джагарова и колегата Калоян Атанасов. Препубликуваме го без съкращения.

Проф. д-р Димитров, преди година бяхте избран за ректор на УНСС с втори мандат до края на 2027-а. Какво искате да надградите във висшето учебно заведение?

– Моят основен приоритет е устойчивото развитие на УНСС като лидер в икономическото и управленското образование в България и в региона. Вторият мандат ми дава възможност да продължим започнатите проекти и да ги надградим в няколко ключови направления.

Първото е модернизация на образованието, включваща внедряването на дигитални технологии и иновативни методи на преподаване, както и доизграждане на дигиталната инфраструктура с използване на изкуствен интелект и STEM центрове.

Второто направление е постигане на международна конкурентоспособност с разширяване на партньорствата ни с водещи университети и изследователски институти от Европа и света. Целта ни е да привлечем повече чуждестранни студенти и преподаватели и да осигурим на нашите студенти обмен и обучение в чужбина.

Ние сме равноправен член на европейския алианс ENGAGE.EU European Univercity, което ни дава много оптимизъм.

На трето място идват научните изследвания и иновации. Засилването на научната дейност е ключова наша цел. Ще насърчаваме създаването на научни центрове и лаборатории, стимулиращи сътрудничеството между университета, бизнеса и обществото.

Ще откроя връзката ни с бизнеса и реалната икономика, за да подготвяме студенти, готови за професионална реализация. Ще разширим програмите за стажове, практики и съвместни проекти с компаниите. И не на последно място – социална отговорност и устойчивост. УНСС трябва да бъде пример за отговорност към обществото и околната среда. Ще работим върху устойчиви политики – енергийна ефективност, намаляване на отпадъците и подобряване на достъпността на университета.

Какви са принципите Ви за управление на Университета и какви лидерски качества са необходими, за да бъде един ректор успешен на поста си?

– Управлението на УНСС изисква балансиран подход, основан на ясни принципи и екипна работа. Моите основни принципи в управлението са прозрачност и отчетност – всички решения трябва
да се вземат с ясни аргументи и да бъдат обосновани пред академичната общност.

Това създава доверие и гарантира стабилност. Държа на екипността и вярвам, че успехът на един университет зависи от колективния принос на преподаватели, служители и студенти. Държа на иновативните идеи и адаптивността. В днешната бързо променяща се среда е важно да бъдем иновативни и адаптивни, да подобряваме учебния процес, научната дейност и административното управление.

Успешният ректор съчетава няколко ключови лидерски характеристики. Стратегическо мислене – да виждаш “голямата картина” и да планираш бъдещето на УНСС в контекста на глобалните тенденции и на местните нужди. Комуникационни умения – един лидер, освен ефективен комуникатор, трябва да умее и да слуша.

Решителност- взимането на трудни, но необходими решения и носенето на отговорност са ключови за успешното управление и трябва да вървят с емпатия и социална ангажираност. Комбинацията от
тези принципи и качества е решаваща за ефективното ръководене на УНСС и за утвърждаването му като водеща институция на национално и международно ниво.

Кои са най-вълнуващите предизвикателства, с които сте се сблъсквали като ректор на УНСС?

– Най-вълнуващо и изключително мотивиращо за мен е да виждам как студентите и преподавателите на УНСС успяват – дали чрез участие в международни конкурси, дали чрез иновационни проекти, или с реализацията си. Това ме кара да вярвам, че усилията ни дават резултат.

Най-голямото удовлетворение идва от възможността да управлявам промени, които оставят траен отпечатък – в инфраструктурата, в репутацията ни или в начина, по който студентите възприемат УНСС като платформа за развитие. Разнообразието и динамиката са това, което прави ролята на ректора толкова вдъхновяваща.

Бизнесът се оплаква от липса на квалифицирани кадри. Как работи УНСС в тази насока?

– Липсата на квалифицирани кадри е проблем, който може да се реши само с тясно сътрудничество между образованието и бизнеса. Вярвам, че сме пример за такава успешна симбиоза. Всяка година УНСС получава академичен Оскар за добрата си работа с бизнеса.

Развиваме партньорства с водещи компании и организации, за да осигурим на нашите студенти стажове и практически обучения. УНСС си сътрудничи с над 300 компании и институции, участващи в разработването на учебни планове, провеждането на съвместни събития и осигуряване на лектори от практиката.

Нашият Кариерен център играе ключова роля в подпомагането на студентите да намерят работа. Организираме редовно кариерни форуми и дни на отворените врати, където студентите могат да
се срещнат с работодатели и да проучат възможностите за професионално развитие.

Интегрираме курсове и тренинги за комуникация, лидерство и екипна работа, обучения по дигитални компетенции за данни, програмиране и изкуствен интелект. Насърчаваме студентите да мислят като предприемачи. Създадохме и платформи за подкрепа на стартиращи бизнеси и иновации.

Работата ни дава резултати. Нашите възпитаници заемат ключови позиции в бизнеса и международните институции. 150 министри и 20 министър-председатели на България са възпитаници на УНСС. Стремим се да бъдем университет, който не просто обучава студенти, но и създава лидери, иноватори и специалисти.

УНСС участва в програми за „зелен университет“ и енергийна ефективност. Какви резултати постигнахте досега?

– УНСС не само се стреми да бъде „зелен университет“, но и да създава култура на устойчиво развитие у нашите студенти. Реализирахме мащабен проект за производство на енергия от слънчеви панели, покриващ до 70% от енергийните ни нужди.

Инсталирахме система „умен дом“ за управление на осветлението и енергийното потребление, което значително намали разходите ни за електроенергия. Използваме LED осветление във всички учебни зали и пространства, което е по-дълготрайно и енергоспестяващо. Подменихме отоплителните и климатичните системи с по-ефективни и екологични технологии.

Ректорът на УНСС със специални гости – посланици.

Светът все повече се превръща в един глобален университет. Как се справя УНСС по програмите за обмен на студенти и преподаватели?

– В съвременния глобализиран свят образованието не познава граници. Университетите се превръщат в част от глобална мрежа, където обменът на знания, култура и опит е от решаващо значение. УНСС активно се включва в тази динамика чрез алианса от 9 водещи европейски бизнес университета ENGAGE.

EU и чрез споразумения с над 150 университета по програма Еразъм +. Засилваме партньорствата си и извън Европа с университети в Азия, Африка и Северна Америка. Ще откроя съвместните проекти с Китай, Узбекистан и Индия, които разширяват възможностите ни за обмен на студенти и преподаватели.

Към кои специалности в УНСС регистрирате най-голям интерес и какви съвременни и модерни дисциплини сте въвели в учебната си програма?

– УНСС привлича голям интерес заради богатия избор на специалности, ориентирани към икономика, управление и право. С най-голям интерес се ползват специалности като „Финанси“, „Счетоводство и контрол“, „Икономика на труда“ и „Икономика и управление на индустрията“.

Юридическият факултет на УНСС е синоним на престижност. Традиционно висок е интересът към „Международни икономически отношения“ и „Маркетинг“.

Специалностите в областта на електронния бизнес и дигиталната икономика стават все по-желани. През последните години УНСС активно обновява своите програми и включва дисциплини, отразяващи глобалните тенденции и нуждите на бизнеса.

Как дигитализацията, технологиите и изкуственият интелект се вписват в съвременното висше образование и в частност в УНСС?

– Дигитализацията, технологиите и изкуственият интелект (AI) променят фундаментално начина, по който функционира висшето образование. УНСС е сред университетите в България, които активно интегрират новите тенденции, за да предоставят на студентите и преподавателите модерна и конкурентна образователна среда. Дигиталните технологии премахват бариерите пред достъпа до учебни материали и световно знание.

Технологиите и AI предоставят възможност за адаптиране на обучението според индивидуалните нужди на всеки студент – от интерактивни задачи до анализ на напредъка и области за подобрение.

Внедряваме AI технологии за анализ на резултатите от обучението и за персонализирани образователни пътеки. AI ще се използва и за автоматизация на административни процеси, записване за курсове, оценяване и обратна връзка. Вече включихме робот в кандидатстудентската кампания.

УНСС ще използва big data анализи за оптимизиране на учебните програми. Ще внедрим VR и AR технологии за практически занятия в икономика, право и управление – от симулации на съдебни
процеси до управление на компании в дигитална среда. Вече стартираха магистърски програми, свързани с използване на изкуствен интелект.

Какво бихте пожелали за себе си, за семейството, колегите и всички студенти на УНСС за идващата 2025 година?

– За себе си искам да продължавам да се развивам и да не губя любопитството си към живота. За семейството си желая здраве, щастие и сплотеност, а на колегите – успешна и ползотворна година, изпълнена с професионални постижения и лична удовлетвореност, за да покажат най-доброто от себе си.

На студентите пожелавам да намират вдъхновение в знанието и да използват получените умения за по-добро бъдеще.

Нека 2025 година донесе здраве, радост и сбъднати мечти за всички!

---

2024

---

---

БНТ 
30 декември 2024г.

 

 

---

в. „Труд“
24 декември 2024 г.

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС:
Университетите се борят за 30 000 кандидати

 

Интересна година във висшето образование изпращат университетите. Започнала с идея за отпадане на таксите за студентите държавна поръчка, преминала през безпрецедентна протестна готовност на висшите училища и завършила с обещаните пари за заплати, сега ректорите гледат към възможността за стабилно управление. От кабинет с поне 4-годишен хоризонт проф. Димитър Димитров очаква да реши въпросите за достъпа на чуждестранни студенти, заложения за пореден път свръхкапацитет на университетите и нарастващите капиталови разходи.

Какъв е пътят към това, питаме ректора на най-големия ни икономически университет у нас, а междувременно очакваме да разберем ще има ли образователна коалиция в парламента по идея на Съвета на ректорите.

– Какво се случи във висшето образование за последните 12 месеца, професор Димитров?
– Беше много интересна година и за висшето образование, и за УНСС. Преобладаващи служебни правителства, избори, бюджет. Ако си спомняте, около 24 май университетите бяха в стачна готовност и даже обявихме готовност за протестни действия, заедно със синдикатите. Имаше проблеми с изплащането на гласувани вече пари за заплати. След това нещата намериха по-добри решения и беше изпълнен Законът за висшето образование, където има фиксирани проценти на увеличение на заплатите спрямо средната работна заплата. През септември-октомври получихме тези средства, разбира се, имаше известна разлика между университетите в съответствие с качеството, с броя на студентите, с броя на преподавателите. Но годината започна да придобива по-хубав завършек.

– А какво предстои през 2025-а, професоре, ще ги има ли в бюджета тези средства за заплати?
– Това стои като въпрос. Когато имахме Седмица на еврото в УНСС, разговаряхме с финансовия министър. Тя каза, че тези пари ще бъдат осигурени и образованието е приоритет. Но всъщност трябва да се гласува това нещо в бюджета, те са заложени в закон, който трябва да бъде изпълнен през бюджета. Така че имам по-голяма увереност, но знае ли човек какво ще се получи. Дали заради протестните действия, дали заради всичко, което се случи през последната година, висшето образованието започна да получава внимание. Особено когато ставаше дума за тези средства. Ректорите и Съветът на ректорите получиха много бързо прием и при президента, и при министър-председателя, и с парламентарните групи, така че да може да се реагира на ситуацията тогава. Защото това беше отдавнашен проблем, който се неглижираше – ръст на заплатите, минималната заплата на асистентите, но остана проблемът с това, че се дава допълнителни възнаграждения само на преподавателите, докато администрацията не получава такива. Нашите увеличения в УНСС ги правим със собствени средства, защото имаме икономии, имаме и платено обучение. За нас годината е успешна. Имаме рекорден интерес и прием на студенти – около 8000 души. Приехме около 5000 бакалаври и 2000 магистри. Повече от една трета от тях са платено обучение.

– Очаквате формирането на редовен кабинет, а очаквате ли и реформи?
– Необходимо е да има редовен кабинет с малко по-дълъг хоризонт, защото и аз, и Съветът на ректорите многократно се сблъскваме с този проблем, когато някой министър, държавник каже – аз не знам дали утре ще съм министър, как да поеме такива ангажименти. Бюджетът е ангажимент и на политическите партии – да кажат, че са приоритет реформи, които могат да се извършват. Но голямата реформа беше, и то направена от служебното правителство, с преструктуриране на сегашния бюджет за финансирането на висшите училища, като се даде повече предимство на качеството и на постиженията в научната област. Така че това са стъпки в тази посока.

– При едно от последните заседания на Съвета на ректорите се обявихте за нови индикатори и параметри в методика за определяне на коефициента на висшите училища, които МОН пък предложи по-рано и това оставяше 18 университета без достатъчно финансиране?
– Тези предложения са финализирани и ще се разглеждат в министерството. Но това, което се случи с увеличението на заплатите, дойде от увеличените коефициенти за някои професионални направления, които бяха недофинансирани. Включително и ние в основните ни направления като икономика, администрация и управление. Те бяха повишени, както и на други специалности, за да се позатвори малко ножицата между най-високо финансираните направления като медицина и военно дело, където разликата достигаше 8-9 пъти, а сега е някъде около 5-6 пъти. Не върви икономика или педагогика да бъдат 10 пъти по-малко финансирани от споменатите. А въпросът за финансирането на 18 университета бе изчистен за тази година, защото всички университети горе-долу си вързаха бюджетите, но по-натам, ако има увеличение на средната заплата, намален прием на студенти, може би ще има проблеми по места. По предварително разчети тогава на около 17 университета парите им бяха осигурени, но за следващата година може би нямаше да могат да имат такъв бюджет, защото ако нямат кандидат-студенти или достатъчно качество, или са открили такива направления и специалности, за които не им е там специализацията, оттам ще получават по-малко финансиране. Но МОН и МФ осигуриха целия бюджет, изчаквайки редовно правителство, което да каже ще има ли реформа, съобразно броя на студентите и качеството. Виждате, че броят на кандидат-студентите намалява. Скоро гледах статистика на работодателски организации – около 39 000 деца завършват средно образование, сложете 4000-5000, които отиват в чужбина, някои дали си вземат матурите също е въпрос, и остават 30 000 деца, които трябва да се разпределят между университетите. Ако имате голям капацитет или много специалности, няма как да функционира тази система.

– Всяка година кабинетът определя в Картата на висшето образование капацитет за прием, двоен на броя на студентите – как може това да се промени?
– Това е огромен проблем, специално и за УНСС, защото не можем да открием специалност „Киберсигурност“ в направление информатика, защото капацитетът по Картата на висшето образование е свръхраздут. 7-8 университета изобщо нямат прием по това нещо, други имат около 15-20% и само някои имат над 70%, после стана 60% от капацитета. Аз съм имал много разговори със Съвета на ректорите, с НАОА, с министъра на образованието проф. Цоков, че това не може да продължава. Ако някой иска да се развива, трябва да се съобрази с останалите университети. Ситуацията е горе-долу такава – за да отворите нов хотел, трябва да изчакате да се напълнят другите хотели, но това може никога да не стане. За съжаление пак при липсата на редовно правителство трудно се намира изход от ситуацията, защото трябва да се промени Законът за висше образование и там да се вкара този свръхкапацитет. Ако се върви по този начин, това може да стане след няколко години, а специалности като „Киберсигурност“, като „Изкуствен интелект“, откриваме сега програма по криптоикономика и интердисциплинарни специалности, не могат да чакат 5 години, както и другите да си намалят капацитета. Не бива висшето образование да изостава, аз давам пример с нашия университет, но и другите имат подобни проблеми. Нещо ново не може да стартира, защото свръхкапацитетът на друго място никога не се запълва, а картата казва, че ако това не стане над 60%, не може да се акредитира нова специалност. Такъв омагьосан кръг може да се реши от реформатори.

– А какво се случва с програмата за чуждестранни студенти, която Съветът на ректорите също предложи, така че приемът им да се улесни?
– Това няколко пъти се обсъжда – да се облекчи този процес, защото България има потенциал в това отношение. Българските университети са търсени, но ние самите се поставяме в неконкурентоспособна ситуация, когато 7-8 месеца трае процесът по приемаме на чуждестранен студент от Индия, Африка, Китай. Тоест ако той е бакалавър и завърши като нашите ученици през юни, може да си оправи документите и след една година да стане студент при нас. Докато другаде по света са доста по-бързи, намерили са по-гъвкави механизми. Но тук има голяма инерция и се казва, че така е направено, така работи системата, зависи от МВнР, от ДАНС, но в крайна смета ние губим студенти, които биха и финансирали висшето образование. Инвестицията в чуждестранни студенти е инвестиция за България. Държавата не подкрепя обучението на чуждестранни студенти у нас, а това са средства, които ще получат българските университети, а не чуждестранните студенти. Те ще бъдат носители на тези стипендии, субсидии, но парите идват в български университет и когато този човек отиде по света, първата му мисъл за контакт за бизнес, за политика ще бъде България. Ние имаме студенти с високи, министерски позиции в Гана, Ирак, Сирия, Виетнам, на по-ниски позиции в други държави. Скоро ходих в Либия, там също искаме да сключим споразумения за чуждестранни студенти, и там има добри спомени за България. Това е инвестиция в българските университети и нашата икономика. Ние не осигуряваме стипендии за чуждестранни студенти, а техният първи въпрос е имате ли такива. Необходима е подкрепа от държавата първо за облекчаване на процедурите, второ за известна стипендиантска програма, която няма да е чак толкова скъпа, и трето за институционализиране на тази подкрепа.

– Поддържате и развивате връзки с китайски университети – разкажете ни повече?
– Имаме потенциал и предлагаме програми на английски и ги предлагаме на всички наши партньори за съвместни програми, за двойни дипломи. Подобни процеси имаме с китайски университети, където очакваме от септември да започне програма за бакалаври за около 200 студента. Китай се развива. Иска да има академичен обмен, да види и други държави как се развиват като начин на преподаване. Ние сме избрани като един от университетите, които биха могли да правят съвместни програми с китайски университети. Сега сме в процес на уточняване на детайлите, но е четиригодишен бакалавърски курс в икономическо направление – финанси и счетоводство, другото е търговия и логистика. Интернационализиранията е един от моите приоритети във втория мандат като ректор. Без да се глобализираме, интернационализираме като висше образование, просто няма как да се случат нещата. Знаете, че нашият университет e част от европейския ENGAGE.EU. Във Виена има 25% чуждестранни студенти, у нас са около 9%. Овен медицината, в която ние имаме най-много студенти от чужбина, имаме и много други възможности като администрация, информационни технологии, криптоикономика, киберсигурност.

– Докъде сме с възможностите за осигуряване на кадри за бизнеса – сега почти всеки втори студент учи нещо, което след това няма да работи?
– Това не е проблем на УНСС, при нас реализацията е 100-процентова. Например, в нашия университет бизнесът е инвестирал чрез дарения над 1 милион лева за техника, стипендии, ремонти, нови зали, подкрепа за научни изследвания. Въпрос е вече на МОН, НАОА да огледат тези университети, където има проблем в това отношение. Не е тайна, че 90-те години откриха много направления и юридически, и икономически, които не са в основната дейност на тогавашните висши училища, и именно там е проблемът. Съвременната икономика и технологии трудно се поддържат с катедра от 10 човека, които преподават специалност, като не са завършили дори това направление. Трябва да започнем да говорим по-ясно за това. За да има развитие в съвременни специалности, които са върхови, най-нови, трябва да има голям потенциал от няколкостотин човека, които работят в тази посока. Трябва и бизнесът да има интерес. С група от 20 студенти и катедра от 8 човека няма как да се развиват 20 специалности.

– Кои са стъпките към промени, които трябва да се случат през 2025 година?
– Гарантиране на доходите, защото трудно можем да правим отстъпления от това нещо. Второто е въпросът с интернационализацията, но наистина повдигнат на държавно ниво с облекчаване на процедурите. Третото е въпросът за капиталовите разходи. Понякога университетите имат и голям капацитет в сграден фонд и общежития, които обаче не се използват, ако няма студенти. Всички университети имат нужда от дигитализация, а и не само – и киберсигурност, която е доста скъпа. Ако искаме да сме с електронни книжки, протоколи, главни книги, сигурността трябва да бъде на много високо ниво. Има си предизвикателства и се надяваме, аз като ректор и като част от Съвет на ректорите да има комуникация с кабинет, който има по-дълъг хоризонт.

– Вие сте специалист по сигурност – как виждате нашите позиции като страна с оглед на войната в Украйна, ситуацията в Близкия изток, Сирия и встъпването в длъжност на новия американски президент Доналд Тръмп?
– Няма непосредствени заплахи за България, но в това, което изброявате – и Украйна, и Близкият изток, Сирия, Израел, новият американски президент, и Турция, отношенията с Европа, има на трансформация. Изявленията започнаха да стават малко по-други – кога ще свърши войната, как, кое да се отстъпи. Започнаха процеси, което за мен показва, че нещо се случва може би зад кулисите. За България възможните неща остават – евентуална бежанска вълна от Сирия. В нещата, свързани с Украйна, България трябва да бъде активна. Но пак опираме до ясно мнозинство и редовен кабинет, които могат да поемат ангажименти. Ние сме заявили нашите позиции. Осигуряваме доста и даже бихме могли да претендираме, че оказваме много значителна помощ на Украйна, защото малките оръжия и мунициите за тях идват от България, не от другаде. Може би половината от тях идват от България, така че ние не сме малък партньор в това отношение или някой, който няма значение. България дори не го използва това като преговорен аргумент за шенгенски визи, американски визи и пр. Ние имаме позиция, въпросът е къде другаде ще се взимат тези решения.

Нашият гост

Проф. д-р Димитър Панайотов Димитров е български учен-икономист в сферата на отбранителната икономика и сигурността. Завършва ВИИ “К. Маркс” – София (1983-1988) г. със специалност “Икономика и управление на промишлеността”. Ректор на Университета за национално и световно стопанство от декември 2019 г. Проф. Димитров е бил декан на факултет “Икономика на инфраструктурата” на УНСС в периода ноември 2015 – ноември 2019 г. Ръководител е на катедра “Национална и регионална сигурност” от 2007 г. В края на 2023-та бе преизбран за втори мандат начело на УНСС. Има множество научни специализации. Има издадени над 104 публикации в областта на икономика на отбраната и сигурността, икономическия анализ в отбраната, защита на критичната инфраструктура и ядрена сигурност. Работи активно по Националната научна програма “Сигурност и отбрана”. Създател на единствената в света международна магистърска програма “Ядрена сигурност”, към катедрата, която ръководи “Национална и регионална сигурност”.

---

Сайта на УНСС 
16 декември 2024г. 

Ректорът на УНСС посети Либия и подписа меморандум за сътрудничество с Университета в Бенгази

 

Ректорът на УНСС, проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис-Бенгази, д-р Азедин Идриси. Университетът в Бенгази е най-старият и голям университет на африканския континент, в който се обучават 73000 студенти в 17 кампуса на територията на Либия.

Ректорът бе придружаван от зам.-ректора по международна дейност доц. д-р Янко Христозов. Посещението бе организирано от г-н Анастас Терзобалиев, неформален посланик на нашия университет в арабския свят чрез своите бизнес контакти.

 

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС и д-р Азедин Идриси, президент на Университета Гарюнис – Бенгази, Либия

 

– Проф. Димитров, разкажете за целта на вашето посещение в Либия?

Това посещение беше важно за нас, защото подписахме меморандум за сътрудничество с университета в Бенгази, който е един от най-старите и престижни университети в Африка.

За да стигнем до това подписване, то беше предшествано от доста различни активности – лекции на либийски дипломати, среща с либийския посланик, участие на либийски изследователи в нашата конференция за устойчиво развитие. Така съвсем логично получихме покана от ректора на университета в Бенгази да посетим Либия. Трябва да кажа, че няколко пъти отлагахме това посещение, докато се намери удобно време, но в крайна сметка то се осъществи и то точно на студентския празник. Намирам символика в това.

– Какви са впечатленията Ви от Либия и от състоянието на висшето образование?

Либия е интересна държава. Там има две правителства, като обаче и двете  говорят за единство и за единна Либия. Минали са през гражданската война, но това, което аз видях страничен наблюдател, е една много бързо развиваща се държава, която се строи буквално наново, с модерни магазини, с усмихнати хора, с много добро отношение към нашата делегация, с прекрасна храна.

Посещението беше на много високо ниво, като беше демонстрирано голямо уважение от либийската страна. Визитата ни беше изцяло финансирана от тях, като беше подчертано, че аз съм първият ректор от Европейския съюз, който посещава Либия след Гражданската война, както и  изразиха огромно желание за засилване на сътрудничеството, кооперирането, обмен на студенти, преподаватели и докторанти, защото Либия има нужда от квалифицирани и образовани хора, които да в бъдеще родината си. Либия в момента се отваря отново към света и имат огромно желание за партньорство в сферата на висшето образование.

Моите очаквания бяха, че Либия е някак си по-изолирана вследствие на международни санкции, но се оказа, че там има представители на Европейската комисия, наблюдатели от САЩ, представителства на други европейски държави – Гърция, Италия. Отделно арабските страни, присъстват много активно. Извършва се мащабно строителство на различни обекти в Бенгази. Строи се ново летище, нов туристически комплекс до морето, мостове, магистрали. Опитват се да въведат ред и аз виждам  интересна държава с потенциал за развитие.

Либия има икономически потенциал. На мястото на университета в Бенгази, който е бил разрушен по време на гражданската война, вече е построен нов. Строят се още няколко нови сгради, към университетския корпус, като за това са заделени около 125 милиона долара от правителството.

–  Разкажете повече за проведените срещи?

Имахме няколко срещи с президента на университета, с Дирекция „Международно сътрудничество“, както и с деканите на няколко факултета – Икономически, Медицински, Публична администрация. Всички те изразяваха готовност за засилване на сътрудничеството. Обмисляме варианти за съвместни програми, най вече за докторантури. Това ще бъде уточнено в следващи анекси към меморандума като имаме идеи за разработването на общи проекти и привличането на кандидат-докторанти от Либия.

Но нашето посещение предизвика и друг интерес. Със съдействието на президента на университета в Бенгази получихме покана за среща от фелдмаршал Халифа Хафтар, който е главнокомандващ на либийската народна армия.

Посещението беше в неговата резиденция във военната база до летището. Беше среща в рамките на 10-15 минути, на която ние двамата с него обсъдихме главно подкрепата за университета в Бенгази, за да можем да осъществим това сътрудничество.

Разговорът премина в много добра приятелска атмосфера и с много добро отношение към България. Фелдмаршал Хафтар изказа високи адмирации към академичното сътрудничество между УНСС и университета в Бенгази.

На свой ред аз подчертах нашият интерес към академично сътрудничество.

В рамките на следващия ден проведохме среща с Министърът на външните работи на Либия, д-р Хади ел Хуеж. Той отбеляза, че в наши дни инструментите на дипломацията са образованието, културата и бизнеса. Обърна внимание, че са готови да преговарят с Българската държава за откриване на консулска служба на България в Бенгази. Предложи своята подкрепа за двете висши учебни заведения в установяването на активни партньорски отношения и показа готовност за сътрудничество. На срещата присъстваха директорите на дирекции в министерството, които имат отношение по въпроса.

Беше подчертано желанието на либийската страна да работи за международното сътрудничество между Либия и България и за среща между външния ни министър и неговия екип за засилване на отношенията с България и по отношение на политически и  търговски представителства и най вече за участието на българския бизнес в тези начинания.

На летището в Бенгази се срещнахме и с генерал-майор Ахмед ел Мусмари – говорител на Либийската народна армия и пръв заместник на Фелдмаршала. Разговорът премина в обсъждане на подобни теми и желанието за утвърждаване на връзките във Висшето образование.

---

1 декември 2024 г. 

                     
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
УНСС и БНБ с обща визия за финансовата стабилност на България

Еврозоната означава стабилност и предвидимост. Това каза ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров в предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“.

В „Седмица на еврото“ в партньорство с БНБ, Министерство на финансите и Асоциацията на банките в България УНСС подписа меморандум за сътрудничество с управителя на централната банка Димитър Радев.

„Меморандумът за сътрудничество с БНБ формализира нашите дългогодишни отношения с БНБ. Стъпваме на по-здрава основа за стажове, обмен на експерти, привличане на хора от практиката. Това е малка част от всички усилия, които нашият университет направи по отношение на дискусията и популяризирането на това какво ще се случи, ако България влезе или не влезе в еврозоната“, обясни ректорът на УНСС.

На конференцията е обсъден и въпросът за рисковете пред страната заради политическата нестабилност. „Партньорите от еврозоната и ЕЦБ искат да видят стабилност. Всички се надяваха да има политическа стабилност, за да може България да иска извънреден доклад. Ако сега изтървем този момент, можем да изпуснем влака и в следващите две години да не се случи нищо. Ако има популистки гласувания в бюджета, превишаване на 3-процентния дефицит или разходи, които ще увеличат инфлацията, приемането на България в еврозоната ще се отложи“, предупреди проф. Димитър Димитров.

По думите му невъзможността за формиране на мнозинство в 51-вия парламент крие риск за Бюджет 2025 г. „Не дава възможност да се очертаят параметрите на бюджет, който да изразява политики, а не просто популистки гласувания. Ако бъде сформирано ясно мнозинство, тогава ще има ясна отговорност кой предлага бюджета, кой ще го изпълнява, дали е изпълним. Сега всички са на фаза „Дайте да дадем повече пари“, коментира той.

Политическата стабилност е от ключово значение и за икономическото  развитие на страната, подчерта проф. Димитров. „Сериозните инвеститори и бизнеси искат предвидимост. Сериозните проекти – също. Те трябва да знаят кой ще бъде на власт утре, каква политика ще води и какви разходи ще заделя – дали за инфраструктура, дали за образование, дали за наука. В момента те просто отписват тази държава като потенциално място за инвестиции“, обясни той.

Вижте цялото интервю в аудиозаписа ТУК. 

---

Faktor.bg

18 ноември 2024 г.