2026
БНР хоризонт
12 октомври 2026г.
Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС:
Няма как сами да се защитим от заплахите
Без интеграция и коопериране с партньорите от Европа и НАТО няма как България сама да се защити от заплахите.
Това заяви пред БНР ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров, който е и преподавател по национална и регионална сигурност и икономика на инфраструктурата.
„Ние не сме във война, за да се налага тотална защита на всички критични обекти в България или на гражданското население. Потенциалните заплахи не са чак толкова много и рискът не е много голям. Това, че някъде е изплувал дрон в морето, или е паднал някъде в полето, не означава, че рискът е огромен за цялата страна“, коментира той в интервю за предаването „Преди всички“. И добави:
„Вярно е, че конфликтът между Русия и Украйна ескалира, има нападение на търговски кораби, Черно море започва да се милитаризира, но това все още не означава, че ние тотално трябва да се милитаризираме и да сме готови по всякакъв начин за защита„.
Според него България не може да поддържа такъв суперотбранителен потенциал, така че да отговаря едва ли не на всеки дрон, който падне някъде. По думите му това изисква огромни ресурси:
„България ако тръгне да се защитава едва ли не от всичко, няма да ѝ стигнат ресурсите просто“.
Проф. Димитров изтъкна, че това, което ние трябва да правим сега, е в областта на развитие на нови технологии, които да ни дадат възможност на по-късен етап, ако се наложи, да подобряваме нашата защита:
„България трябва да развива своите способности за разузнаване и наблюдение, така че по-рано да прихваща тези дронове. България трябва да развива такива способности, за да може бързо да се реагира, т.е. развитие в комуникациите. България трябва да развива добри партньорски отношения със страните от ЕС и НАТО. Сами трудно можем да се справим с това нещо. Разчитаме на партньорите и трябва да се интегрираме в такава система, която ни позволява бързо в реално време да виждаме откъде идва заплахата“.
Няма 100% защита, няма 100-процентова сигурност, винаги може да се намерят пробойни и уязвимости, напомни още той.
В научната програма „Отбрана и сигурност“ участват 10 университета, посочи още ректорът на УНСС и добави, че там се разглеждат въпроси, свързани с развитието на доктрини, дронове, киберсигурност.
Цялото интервю на Юлияна Корнажева с Димитър Димитров в предаването „Преди всички“ чуйте в звуковия файл.
в. „Телеграф“
9 октомври 2026 г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
AI ще обезсмисли старото оценяване на студентите!
– Проф. Димитров, вие сте новият председател на Съвета на ректорите, честито! Нека все пак да уточним, какво представлява тази структура и не се ли дублира с вече съществуваща такава?
– Благодаря. Тук е важно да направим едно много съществено разграничение. Съветът на ректорите е предвиден в чл. 23 от Закона за висшето образование. Той е общият представителен форум на ректорите на висшите училища и неговата задача е да изразява общите интереси на висшите училища пред държавните институции.
Отделно съществува сдружение, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Това е юридическо лице със собствена история, имущество и органи на управление. Ние не оспорваме съществуването му. Въпросът е друг – участието в законово предвидения Съвет на ректорите не би трябвало да зависи от членство в частноправно сдружение. Именно затова говорим за връщане към модела по чл. 23 – всички висши училища да са равнопоставени и да имат пряк достъп до общия форум.
– Колко университета застанаха зад искането за нов съвет и как протече изборът?
– През юли 26 ректори подписаха обща декларация за единство, представителност и общо действие. Още няколко висши училища заявиха подкрепа, но не можаха да присъстват физически. На 24 септември, когато проведохме събранието и избрахме председател, участваха представители на 27 висши училища, като част от тях се включиха дистанционно. Изборът беше проведен в рамките на общо събрание. Бях избран с едногодишен мандат. За мен това не е личен въпрос, а ангажимент към процеса, който започнахме – да създадем работещ канал за представителство на университетите.
– Как ще си комуникират университетите чрез Съвета на ректорите, какви общи задачи ще решават и как?
– Идеята е много проста – когато има въпрос, който засяга висшето образование като система, университетите да могат да формулират обща позиция и тя да бъде представена пред съответната институция. Ще обсъждаме теми като финансирането, качеството на обучението, връзката с пазара на труда, научните изследвания, дигитализацията, изкуствения интелект, международната конкурентоспособност и нормативните промени. Най-важното е решенията да не минават през допълнителен филтър. Председателят няма командни функции спрямо ректорите. Неговата роля е да събира позициите и да ги представя.
– Какво се случва с другия съвет – колко университета поддържат неправителствената организация, която стои зад него, и има ли висши учебни заведения, които да членуват паралелно и в двата?
– Тук трябва да сме прецизни с терминологията. Сдружението е юридическо лице и има свой устав, членство и органи на управление. То има собствен статут и ние не поставяме под съмнение правото му да съществува. Друг е въпросът за Съвета на ректорите по чл. 23 от Закона за висшето образование. Там принципът е различен – той е предвиден като общ орган на висшите училища и участието е по право. Затова и не бих искал да превръщаме темата в спор „кой съвет е по-легитимен“. Нашата позиция е, че законовият модел трябва да работи и че всички висши училища трябва да имат възможност да участват в него.
– Как всъщност работехте досега с другия съвет и защо възникна недоволство срещу дейността му? Опишете как преминаваха заседанията, бяха ли публични, имаше ли прозрачност около решенията и какви всъщност решения се вземаха?
– Аз самият съм работил в този съвет и четири години бях негов главен секретар. Затова не бих искал да правя едностранна оценка или да отричам всичко, което е свършено през годините. Проблемът, който доведе до сегашната ситуация, е институционален. Натрупа се усещане у част от ректорите, че няма достатъчно пряк и равнопоставен механизъм, по който всеки университет да поставя въпросите си и да вижда какво се случва с тях. На заседанието на 11 юни 15 ректори напуснаха в знак на несъгласие с начина, по който беше проведено заседанието и с отказа да бъде обсъдено напрежението около статута и представителността на организацията. Оттам нататък разговорът вече не можеше да бъде отлаган. За мен изводът е, че трябва да има повече прозрачност – да е ясно кои въпроси са поставени, как са обсъдени, какво е решено и какво не е решено.
– Каква е структурата на съвета, който вие ще ръководите? Ще има ли управителен съвет или други структури към него? Има ли разписани правила как ще работи и как ще става присъединяването към него?
– Не. Именно това е една от съществените разлики. Съветът по чл. 23 няма да има управителен съвет или други допълнителни управленски структури. Той ще се представлява от избрания председател. Участието е по право за всички висши училища. Няма членски внос, няма процедура за прием и няма процедура за изключване. Вратата е отворена за всички. Разбира се, предстои да изработим работен механизъм – как ще се свикват заседанията, как ще се събират становищата, как ще се формулират общите позиции и как ще се осигурява публичност на резултатите.
– Защо мандатът на председателя е едногодишен? Достатъчно ли е това време?
– Една година е достатъчна, ако работим системно и ако целта е да създадем устойчив механизъм, а не да концентрираме власт в една фигура. Председателят не е ръководител на ректорите. Той е представител и говорител на общите позиции. Затова едногодишният мандат е напълно логичен – той дава възможност тази функция да се поема последователно от различни ректори.
– Вторият ви четиригодишен мандат като ректор на УНСС изтича през декември 2027 г. Какви са вашите бъдещи професионални планове?
– Имам още много работа до края на мандата ми в УНСС и не бих искал да избързвам с планове след това. Законът поставя ясни граници за мандатите и аз ги приемам като част от академичната система. За мен естественият път след приключването на ректорския мандат е да продължа да се занимавам с това, с което съм се занимавал и преди – преподавателска, научноизследователска и експертна работа. Имам интерес към международните отношения, управлението, икономическите и обществените процеси и към развитието на висшето образование. Но дотогава има достатъчно работа. В УНСС имаме конкретни цели по отношение на научната дейност, интернационализацията, дигитализацията и връзката с бизнеса и не смятам да се разсейвам с мисли за следващия етап. Разбира се, след края на мандата ще отделя повече време на семейството си, на внуците, които и сега ме зареждат с много енергия, но за съжаление не остава много време за тях.
– Какви са основните предизвикателства пред висшето образование в момента и как ги преодоляват университетите – заедно и поотделно?
– На първо място е качеството. След това бих поставил финансирането, демографската ситуация, подготовката на преподаватели и кадри, връзката между университетите и бизнеса, научната дейност и технологичната трансформация. Има и още един много важен въпрос – университетите трябва да останат различими. България има нужда и от силни изследователски университети, и от висши училища с ясно изразена образователна или регионална мисия. Не трябва всички да се опитват да бъдат еднакви. Именно затова е важно да имаме обща позиция по системните въпроси, но и да запазим автономията и спецификата на всеки университет.
– Как българските университети могат да се конкурират с чуждестранните? Притеснително ли е, че много млади хора завършват в чужбина и остават там?
– Мобилността на студентите сама по себе си не е проблем. Напротив – тя е част от съвременното образование. Проблем е, ако не успяваме да създадем достатъчно добри условия, за да се връщат и да реализират знанията си в България. Не можем да се конкурираме само с лозунги. Трябват качество, научна среда, международни партньорства, обучение на английски език, модерна инфраструктура и добра връзка с работодателите. И трябва да бъдем реалисти. Когато сравняваме български университет с университет, който разполага с бюджет от милиарди, няма как да очакваме еднакви резултати при несравними ресурси. Но имаме области, в които български университети вече имат международна видимост. Въпросът е да развиваме тези предимства системно.
– Изкуственият интелект все по-силно навлиза в живота ни. Как можем да разграничим употребата му, така че да не се използва за курсови и дипломни работи, но да е в помощ на студентите и преподавателите?
– Не можем да решим този въпрос със забрана на ChatGPT или на друга технология. По-скоро трябва да променим начина, по който поставяме заданията и оценяваме студентите. Ако студентът трябва да напише 20 страници текст, който преподавателят вижда за първи път накрая, разбира се, че ще бъде трудно да установим кой е авторът. Ако обаче има защита, междинни задания, дискусия, анализ на конкретен казус и възможност студентът да обясни защо е стигнал до определен извод, картината е различна. Аз съм за използване на изкуствения интелект като инструмент – за търсене на информация, анализ, симулации, идеи, проверка и работа с данни. Но крайният резултат трябва да показва знанията и мисленето на студента. И университетът също трябва да се адаптира. Ние вече провеждаме дискусии и форуми по темата и въвеждаме технологии, които могат да бъдат използвани именно като част от обучението.
– Как гледате на забраната на социалните мрежи до определена възраст?
– Това е въпрос, който не бих свел само до „забраняваме“ или „не забраняваме“. По-важното е как се изграждат дигитална грамотност, самоконтрол и умение за критична оценка на информацията. Нашите студенти са израснали с интернет и социални мрежи. Това е тяхната естествена информационна среда. Задачата на образованието е да ги научи да я използват разумно, а не просто да се опитва да я премахне. Когато говорим за деца и непълнолетни, разбира се, има и въпрос на защита – родителски контрол, възрастови ограничения, защита на личните данни и ограничаване на вредното съдържание. Но това трябва да върви заедно с образование, а не да бъде негов заместител.
– Gen Z демонстрира голяма избирателна активност на парламентарните избори. Очаквате ли същото и на предстоящите президентски избори?
– Не бих правил прогноза за избирателната активност на конкретна възрастова група. Това зависи от много фактори – интереса към кандидатите, темите на кампанията, начина, по който младите хора възприемат политическия процес, и конкретната обществена ситуация.
Това, което виждам в университета, е, че младите хора имат отношение към обществените теми и искат да бъдат чути. За мен е важно университетът да създава среда, в която те могат да обсъждат различни позиции, да задават въпроси и да правят информиран собствен избор.
– Какво ви прави най-силно впечатление в разговорите със студентите? Какви са интересите им, какво ги вълнува?
– Прави ми впечатление, че днешните студенти имат достъп до много повече информация, отколкото ние сме имали. Те са по-бързи в търсенето на информация и много по-естествено работят с технологиите. Но имат и много високи очаквания. Искат да знаят защо изучават даден предмет, къде ще могат да приложат знанията си и как това ще им помогне в професионалния живот. Затова преподавателят вече не може просто да застане пред аудиторията и да изчете една лекция. Трябва да има интерактивност, казуси, технологии, дискусия и участие на самите студенти. Това е промяна, която според мен е неизбежна.
– Не мога да подмина въпроса за рекламата за риалити формат, в която участник обясняваше, че най-много се гордее, че е завършил УНСС, без да стъпи на нито една лекция. Възможно ли е това? Беше ли направена проверка?
– Това не е възможно. Извършихме проверка и обмисляме как да процедираме при това невярно твърдение. В зависимост от формата на обучение има различни изисквания и форми на контрол и оценяване. Що се отнася до конкретния човек, не бих коментирал лични академични данни на публично лице, освен ако самият човек не е предоставил тази информация и няма законово основание университетът да я разгласява. Това, което мога да кажа категорично, е, че диплома от УНСС не се получава само защото някой е записан в университета. Има учебен процес, изпити и академични изисквания. Отнасяме се сериозно към такива сигнали. Напротив, сега в момента колеги и студенти се оплакват, че има правостоящи в залите, няма места. Може би знаете, че единият от учебните корпуси на УНСС в момента пропада заради подпочвени води и е затворен. Надявам се, Министерството на образованието и науката да осигури необходимите средства за ремонт. Готови сме с проекта, готвим обществена поръчка.
– Как виждате бъдещето на висшето образование? Възможно ли е AI да обезсмисли следването и къде първо ще се усети това?
– Не мисля, че изкуственият интелект ще обезсмисли университета. По-скоро ще обезсмисли част от старите начини, по които сме преподавали и оценявали.
Най-силно ще се усети там, където задачата може да бъде изпълнена механично – писане на стандартен текст, обобщаване на информация, базови изчисления, обработка на данни. Това означава, че университетът трябва да се премести към това, което машината трудно заменя – критично мислене, аргументация, работа в екип, решаване на реални проблеми, научно мислене и отговорност. Всъщност това е и голямата възможност. Ако използваме AI правилно, студентът може да получава много повече възможности за експериментиране и персонализирано обучение. Въпросът е да не заменим мисленето с технология.
– В България 13,8% от младите между 15 и 29 години нито учат, нито работят. Как може да се промени това?
– Това наистина е сериозен проблем. Но не бих описвал всички тези млади хора като хора, на които просто им „харесва да лежат на гърба на родителите си“. Групата е много различна – има хора, които са отпаднали от образователната система, хора в преход между образование и работа, млади родители, хора от региони с ограничени възможности и хора, които са обезкуражени. Трябва да започнем много по-рано – още в училище. Професионалното ориентиране, дуалното обучение, стажовете, практиките и връзката между образованието и работодателите са част от решението. Университетите също могат да имат роля, но не могат сами да решат проблема. Необходимо е образование, социална политика и бизнес да работят заедно.
– При откриването на академичната 2026/2027 година заявихте, че се стремите да давате знания и умения, които позволяват на студентите да се реализират успешно в динамично променящия се свят. Дайте конкретни примери.
– Ще дам няколко. Първо, все повече включваме практически казуси и работа с реални данни. Второ, развиваме партньорствата с бизнеса – чрез стажове, практики, гост-лектори и съвместни инициативи. Трето, развиваме дигиталните компетентности. В някои направления вече се използват специализирани софтуерни продукти и инструменти с изкуствен интелект. Четвърто, насърчаваме международния обмен и участието в международни проекти и състезания. И не на последно място – студентите трябва да могат да работят в екип, да представят идеите си и да защитават позиция. Това са умения, които работодателите търсят, независимо от конкретната професия. Нашата цел е студентът да не излезе от университета само с диплома, а с умения, които може да приложи още на следващия ден.
– Колко кандидат-студенти подадоха документи за участие в класирането тази година и колко са първокурсниците сега?
– Тази година кандидатстудентската кампания беше много силна. Над 8100 кандидат-студенти подадоха документи за участие в класирането, а в академичната 2026-2027 година своето обучение ще започнат 5492 първокурсници. За нас това е важен знак за доверието към университета. Но високият интерес е и отговорност – той ни задължава да продължим да повишаваме качеството на образованието и да създаваме добра среда за студентите.
– Къде и какво щяхте да следвате, ако колелото на времето можеше да се завърти?
– Вероятно отново бих избрал икономиката. Но ако можех да върна времето назад, бих следвал не толкова една конкретна специалност, колкото една тема – как човек взема решения. Тя стои зад всичко, с което съм се занимавал. Икономиката ни помага да разбираме какво стои зад избора, управлението ни учи как да превръщаме решенията в действия, а реалният живот рядко ни дава всички отговори предварително. Често трябва да избираме в движение, да поемаме отговорност и да приемаме, че не всяко решение може да бъде гарантирано като правилно.
Днес бих отделил много повече време именно на това – да разбирам какво движи човека, кога разумът отстъпва пред емоцията и защо понякога най-трудното решение е да признаеш, че трябва да промениш посоката. Може би това е и най-интересният университет, който човек може да завърши – самият живот.
БНР
24 септември 2026г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
В новия Съвет на ректорите – всички да са равнопоставени
Неслучайно създаването на нов Съвет на ректорите, има история. През юли т. г. се събрахме в НСА над 30 университета и декларираха готовност за създаване на този съвет и възобновяването по чл. 23 от Закона за висшето образование, каза в интервю пред БНР проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС и председател на новия Съвет на ректорите.
А за обединения със стария Съвет той коментира:
„Диалогът беше възможен след 11 юни, когато проф. Темелкова можеше да даде изявление по тези въпроси, да поиска доверие, да подаде оставка, пак да се кандидатира. На практика тези 28 университета и 10 чакат да видят накъде ще задуха вятърът, те нямат представителство и не участват в това сдружение.“
Проф. Димитров коментира и качеството на висшето образование в България и посочи, че СУ „Св. Климент Охридски“ е сред първите 1000 в света:
„Университетите имат автономност, но има Национална агенция по оценяване и акредитация и университетите са класирани по качество – публикационната ни активност, докторанти, проекти, има коефициенти за качество, които получаваме всяка година – 200 показателя са в рейтинговата система. Има доста неща които се правят и ние бихме искали да се ускори този процес. Необходимо е да се спазват общи стандарти, които да гарантират това качество, има система от 15 години, която сериозно оценява университетите. Правил съм изследване и първите 10 университета в света имат няколко милиарда долара бюджет, на СУ е около 100 млн. евро, а нашият около 50 млн. евро.“
„В новия Съвет на ректорите идеята е всички да са равнопоставени, няма членски внос, няма УС да филтрира мненията. Идеята на този орган е да предоставя на съответните институции, които вземат решенията и разполагат с ресурсите, всички възможни мнения на университетите, може той да е и най-малкия. А когато УС започва да решава и да пише писма от името на УС до Радев, че еди кой си бил такъв – разбирате, че има граница и предел.“, обясни проф. Димитров, който е ректор на УНСС.
Цялото интервю с проф. Димитър Димитров чуйте от звуковия файл.
Информационна агенция „Фокус“
24 септември 2026 г.
Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС:
Бъдещето на висшето образование зависи от общата ни позиция – трябва да бъде чут гласът на всеки университет
Проф. Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), в интервю за ФОКУС.
Проф. Димитров, бяхте избран за председател на Съвета на ректорите. Как се стигна до този избор и какво е значението му за висшите училища?
Започнахме да търсим вариант как по-добре да функционира представителството на университетите и техните ректори в сферата на висшето образование.
През юли се събрахме 26 университета. Още няколко бяха подписали, но не можаха да присъстват. Тогава бях избран и помолен да бъда координатор на този Съвет на ректорите, който е предвиден в чл. 23 от Закона за висшето образование.
След това свикахме общо събрание. Всички бяха поканени. Присъстваха представители на 24 университета, а няколко се включиха онлайн или по телефона.
И на предишната, и на тази среща имаше много добра дискусия. Ректорите искат равнопоставеност и възможност да изразяват общите интереси, а не техните виждания и становища да бъдат филтрирани през управителен съвет или председател на досегашното сдружение.
Какво трябва да знаят ректорите и обществото за този Съвет?
В Закона за висшето образование има текст – чл. 23, който казва, че има такъв Съвет на ректорите, без да поставя допълнителни изисквания за регистрация по Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Когато говорим за Съвета на ректорите по чл. 23, е важно да се чува гласът на всеки – независимо дали университетът е държавен или частен, малък или голям.
Тези различни становища трябва да стигат до институциите, които вземат решения, разпределят ресурси и формират политики. Всички сме в една и съща рамка. Дори частните университети са част от тази система.
Как ще работи Съветът на ректорите?
Не става дума за разпределяне на власт или за някакви властови амбиции. Събрахме се заради бъдещето на висшето образование, защото представляваме интересите на стотици хиляди студенти и десетки хиляди работещи във висшето образование.
Съветът избира само председател – без други органи, които да филтрират или да затрудняват комуникацията.
Ние искаме по-чиста структура, която да следва закона и да дава по-голяма възможност всеки ректор да представя позицията на своя университет.
Това е обединение на българските университети, а не противопоставяне или създаване на паралелна структура.
Съветът е отворен към всички, които искат да се присъединят. Няма членски внос, няма процедури за приемане и изключване.
Това е принципът на работа и той позволява много по-гъвкаво да се случват нещата. Ако има проблем, можем много бързо да се съберем, да формираме мнение и да поставим въпроса пред съответните институции.
Кои са най-важните въпроси и реформи, които стоят пред системата на висшето образование?
Висшето образование вече е доста реформирана система, въпреки че понякога се създава впечатление, че тепърва трябва да се правят много реформи.
Има много неща, които могат да бъдат подобрени. Въпрос са и средствата за образование и наука, броят на студентите и приемът.
Как университетите могат да се синхронизират по-добре с пазара на труда?
Всеки университет има собствен потенциал и възможности за развитие. Не го крием – има по-силни и по-слаби университети, някои са по-напред в международните класации.
Но следенето на тенденциите ще даде възможност както на университетите, така и на кандидат-студентите да вземат по-информирани решения.
Не винаги професорите знаят как ще се развият нещата след няколко години. Затова пазарният сигнал отвън е важен – той показва накъде се движи светът.
Всеки кандидат-студент взема решение къде и какво да учи въз основа на много фактори. Университетите също трябва да се развиват, ако искат да постигат високо качество.
Изкуственият интелект все повече навлиза във висшето образование. Как университетите се подготвят за това?
Студентите вече го използват много активно – понякога с полезни цели, но понякога и за да преписват или да използват готови разработки. Преподавателите също трябва да се адаптират.
При нас подготвяме специална нормативна база, която да определя къде и как може да се използва изкуственият интелект.
Постепенно изкуственият интелект навлиза и в образователния процес. Той позволява по-интересни лекции и много по-бърз достъп до необходимата информация. Необходима е трансформация и не трябва да подценяваме този процес.
Хартиените лекции и традиционните презентации постепенно отмират, но ролята на преподавателя става още по-важна в ерата на изкуствения интелект.
Какво трябва да се промени, за да бъдат българските университети по-конкурентоспособни в международен план?
Този въпрос отдавна се поставя. Често ме питат кога ще има български университет сред първите 100 или първите 10.
Икономическият отговор е сравнително прост – когато вложите повече ресурси в дадена област, би трябвало да получите и по-добър резултат.
Ако сравним ресурсите, които получават водещите университети по света, виждаме огромна разлика. Някои от тях разполагат с бюджети от милиарди долари. Ние трябва да бъдем по-реалистични и по-скромни в очакванията си, макар че имаме успехи.
Няколко български университета вече присъстват в международни класации, свързани с екология, устойчиво развитие и дигитализация.
Ако погледнем една година напред, какво ще бъде различно в работата на Съвета на ректорите?
Ще има повече прозрачност, по-голяма отчетност и яснота – кои въпроси са поставени, кои са решени и кои не са решени, и то от гледна точка на всички университети, които са ги поставили.
Бъдещето на висшето образование зависи от нашата обща позиция и трябва да бъде чут гласът на всеки университет.
Какво е вашето послание към ректорите, които все още не са се присъединили?
Посланието е едно – обединение.
Сигурен съм, че има университети, които изчакват, за да видят как ще се развие ситуацията. Има и такива, които все още не са напълно ориентирани в процеса или при които съществуват други обстоятелства.
Но Съветът на ректорите по чл. 23 дава възможност на всеки да участва – без специални процедури, без прием, без членски внос и без изключване, за разлика от други сдружения, които съществуват. Вратата е отворена.
Вестник „24 часа“
24 септември 2026 г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
Висшето образование трябва да се развива в синхрон с бизнеса и технологиите
– Проф. Димитров, бяхте избрани за председател на Съвета на ректорите, как ще работи новата структура?
– Новата структура ще работи съгласно чл. 23 на Закона за висшето образование. Ще се обърнем към министъра, за да заявим какво сме направили, ако са необходими някакви законодателни промени. Председателят няма да има управителен съвет и всякакви други структури, които усложняват нещата. Председателят събира мненията на колегите и ги предоставя на съответните институции. Всички по право участват в Съвета на ректорите – без членски внос, без правила за включване или изключване.
– Как виждате системата на българските университети в момента – какви са постиженията и проблемите, проф. Димитров?
– Българското висше образование разполага със сериозен научен потенциал, университетска традиция, международни партньорства и добри позиции в редица области. Наред с това обаче има проблеми, които трябва да бъдат решени, ако искаме системата да отговори на промените в пазара на труда и на бързото развитие на технологиите.
Днес вече не е достатъчно да питаме дали университетите изпълняват добре функциите си. Трябва да си зададем по-големия въпрос: подготвяме ли младите хора за света, в който те ще работят след 5, 10 или 20 години?
Технологичната революция, изкуственият интелект, демографските промени и трансформацията на пазара на труда поставят пред университетите задачи, които не са съществували в този мащаб преди десетилетие. Затова следващият етап трябва да бъде свързан с адаптиране на висшето образование към тези промени – по-гъвкави образователни модели, нови форми на обучение и по-тясна връзка между знанията, уменията и реалните потребности на обществото и икономиката.
Университетът на бъдещето няма да бъде просто място, в което студентът получава диплома. Той трябва да бъде среда, в която човек придобива знания, умения, критично мислене и способност да се адаптира към професии, които днес дори не съществуват.
– Какви промени според вас трябва да има в сферата на висшето образование и в системата на българските висши училища, за да се повиши добавената образователна стойност, която получават студентите?
– Трябва да продължим да развиваме образователен модел, който съчетава солидната академична подготовка с уменията, необходими за успешната реализация на студентите.
Това означава по-гъвкави учебни програми, повече интердисциплинарност, реални практически проекти, работа с бизнеса и публичния сектор и много по-сериозно използване на дигиталните технологии. Студентите трябва да могат да свързват знания и умения от различни области и да ги прилагат в нови професионални и технологични среди. Границите между професиите постепенно се променят, а някои от професиите на бъдещето ще възникнат именно там, където днес се срещат различни научни области. Затова университетът трябва да даде на младите хора не само конкретна професионална подготовка, а способност да се ориентират в свят, в който знанията от различни области се свързват по нов начин. Нашата задача е не просто да подготвяме кадри за съществуващия пазар на труда, а да създаваме хората, които ще участват в изграждането на пазара на труда на бъдещето.
Има и още нещо много важно – да подготвяме хора, готови да учат през целия си живот. Дипломата вече не е финалната спирка на образованието. Тя е основата, върху която човек трябва да може постоянно да надгражда знанията и уменията си. Ученето през целия живот вече не е допълнение към образованието, а необходимост в свят, в който професиите, технологиите и изискванията към тях се променят непрекъснато.
– Какви съвети бихте дали за държавната политика в сектора на висшето образование? Кои са най-важните и необходими неща, които трябва да се реформират?
– Необходима е дългосрочна национална визия. Висшето образование не може да се управлява само в рамките на един мандат или една бюджетна година.
България трябва да има ясна стратегия какви кадри ще са й необходими след 10-15 години и как университетите ще бъдат подкрепени, за да ги подготвят. Финансирането също трябва да бъде свързано с ясни цели и резултати, като насърчава качеството на обучението, научната дейност, реализацията на студентите и международната активност. Необходимо е да се създадат условия университетите да реагират по-бързо на промените. Не може да искаме от университетите да подготвят хора за икономика на XXI в., ако самата система не им позволява достатъчно бързо да се адаптират. Най-важното е да създадем предвидима среда, в която университетите могат да планират развитието си в дългосрочен план, да инвестират в хора и научна инфраструктура и да реагират по-бързо на промените в обществото и икономиката.
– Възможно ли е и как по-добро синхронизиране на университетите с бизнеса и пазара на труда?
– Не само е възможно, то е задължително.
Но не трябва да разбираме връзката университет – бизнес само като стажове или участие на представители на компании в отделни събития. Необходимо е партньорството да започва още при създаването и актуализирането на учебните програми.
Работодателите трябва да могат да кажат от какви компетентности имат нужда, а университетите да имат възможност бързо да реагират. Това трябва да бъде двустранен процес – университетът и бизнесът да вървят ръка за ръка, да обменят знания и опит и заедно да търсят решения за подготовката на кадрите, от които икономиката и обществото се нуждаят.
Университетът обаче има и по-дългосрочна задача – да даде на студентите фундаментални знания и умения, които им позволяват да се развиват в различни професионални среди. Затова е важно да съчетаем практическата ориентация на обучението с фундаменталната подготовка, която дава на младите хора възможност да се адаптират към промените на пазара на труда.
– Как българските университети могат да станат по-видими в международен план?
– Международната видимост не се постига само чрез участие в международни форуми или изпращане на студенти и преподаватели в чужбина. Тя се изгражда, когато университетът има какво да предложи на международната академична общност и е разпознаваем със своето образование, научни резултати и експертиза.
За да бъдат по-видими, българските университети трябва активно да развиват международни партньорства, съвместни образователни и научни програми, международни изследователски проекти и участие в европейски университетски мрежи. Важно е също да създаваме условия чуждестранни студенти, преподаватели и изследователи да избират България като място за обучение, научна работа и професионално развитие. Това изисква не само високо качество на образованието и науката, но и по-активно представяне на постиженията на българските университети пред международната академична общност. Имаме възможности, но трябва да бъдем по-видими, по-отворени и по-активни в международното академично пространство.
Вече има добри примери за такава международна разпознаваемост. Софийският университет например попада сред водещите висши училища в света според престижната Академична класация на световните университети (ARWU). УНСС също последователно разширява международните си партньорства. Успешното ни сътрудничество с Hebei University of Economics and Business в Китай тази година доведе до приемането на близо 230 китайски студенти в две нови съвместни четиригодишни бакалавърски програми – „Финанси и счетоводство“ и „Търговия и продажби“. Университетът развива и двойни магистърски програми с Abertay University в Шотландия, Шанхайския университет „Дзяо Тонг“ в Китай и Университета за международни науки в Рим.
Добър пример за международната интеграция на българското висше образование е и участието на близо 13 български университета в европейски университетски алианси. Българските висши училища активно се включват и в програмата „Еразъм+“, която създава възможности за обучение, преподаване и научна работа в международна среда.
Тези примери показват, че имаме силни основи, върху които можем да надграждаме. Днес университетите се конкурират не само за студенти, а и за научни идеи, партньорства и инвестиции. Затова международната отвореност трябва да бъде част от дългосрочната стратегия за развитие на всеки университет.
– Изкуственият интелект променя университетското образование и пазара на труда. Как трябва да реагират университетите? Ще се променят ли специалностите и начинът на прием?
– Изкуственият интелект не е временна тенденция. Той вече променя начина, по който създаваме знания, работим и вземаме решения. Затова университетите трябва да подготвят студентите не само да използват ефективно тези технологии, но и да мислят критично и да могат да оценяват резултатите, които те генерират.
Изкуственият интелект не трябва да бъде възприеман само като инструмент, който заменя определени дейности. Той трябва да бъде част от новата образователна среда. Това изисква и от преподавателите да развиват нови подходи към преподаването и оценяването на знанията.
Не е достатъчно студентът да възпроизведе информация. Все по-важно е да покаже, че може да анализира, да поставя правилните въпроси, да проверява информацията и да използва технологията за решаване на реални проблеми.
Това ще изисква промени и в специалностите. Ще виждаме все повече пресечни точки между различни научни области и технологиите.
Не мисля, че трябва да заменяме човешкото мислене с изкуствен интелект. Трябва да подготвим поколение, което умее да работи с него, но и знае кога да му се довери и кога да постави под въпрос получения резултат.
– Как според вас трябва да се промени структурата на Съвета на ректорите, така че да представлява всички висши училища – независимо от техния мащаб и профил, и да отговаря на изискванията на Закона за висшето образование?
– На първо място трябва да възстановим представителността като основен принцип. Съветът на ректорите, регламентиран в Закона за висшето образование, трябва да бъде мястото, където всяко висше училище има възможност да изрази позицията си и да бъде чуто.
В България има различни по профил и мащаб висши училища – държавни и частни, медицински, технически, икономически, хуманитарни, регионални. Техните конкретни проблеми невинаги са еднакви, но това не означава, че не могат да бъдат представени в една обща структура.
Необходимо е съветът да бъде по-представителен, по-оперативен и по-ефективен. Когато всички ректори имат общ проблем – независимо дали става дума за финансиране, качество, акредитация, академична автономия или отношенията с държавните институции – трябва да могат да формират обща позиция и тя да бъде представена ясно. Въпросът не е кой представлява университетите, а как са представени университетите.
Силата на един представителен орган не се измерва само с това как е структуриран, а с това колко в него са представени различните гледни точки и доколко гласът му се чува при вземането на решения. Не трябва да създаваме структура, която разделя университетите, а такава, която ги обединява около общите им интереси.
– Какво всъщност обединява малките и големите университети?
– Това, което ни обединява като висши училища, е много повече от това, което ни различава. Имаме различия в мащаба и профила, но споделяме обща мисия и общи отговорности. Разбира се, един голям университет и един регионален или по-малък университет имат различни мащаби, различна структура и различни специфични проблеми. Но всички ние работим в една и съща система и зависим от едни и същи основни политики. Затова не бих поставял въпроса като „малките или големите“ или „държавните или частните“. Това е грешна перспектива. По-важният въпрос е как да направим така, че всяко висше училище да има място на масата, когато се обсъждат решенията за бъдещето на висшето образование. И тук според мен е голямата възможност пред новия модел – да създаде култура на диалог, при която различията между университетите не са слабост, а ресурс.
Българското висше образование има нужда от представителност, диалог и способност да формулира общи позиции. Когато университетите обединят различията си около обща цел, те могат да бъдат много по-силен партньор при формирането на политиките за развитието на висшето образование.
– Трябва ли частните университети да бъдат в отделна структура?
– Според мен по-важният въпрос е не дали университетът е държавен, или частен, а какво качество предлага, какви резултати постига и каква стойност създава за студентите и обществото.
Държавните и частните висши училища имат различни модели на финансиране и управление, но академичните стандарти и изискванията за качество трябва да бъдат високи за всички. В крайна сметка студентът не избира между „държавен“ и „частен“ университет само като юридически статут. Той избира среда, в която иска да се развива. Затова бих насочил разговора към общи стандарти, прозрачни критерии и реални резултати, а не към институционално разделение.
България има нужда от силна университетска система, която да може да се конкурира не само вътре в страната, а и в Европа и света.
Ако искаме България да има силна и конкурентоспособна икономика, трябва да имаме силно и конкурентоспособно висше образование. Затова реформата не може повече да бъде отлагана или провеждана на части. Нужно е последователно, дългосрочно и смело решение за развитието на българските университети. Това е инвестиция не просто в образованието, а в бъдещето на страната.
Вестник „24 часа“
23 септември 2026 г.
Ректори с нов съвет, оглавен от ректора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров
Той е с мандат от 1 година, 27 университета го подкрепиха
Съвет на ректорите по смисъла на чл. 23 от закона за висшето образование бе учреден вчера. За негов председател бе избран ректорът на Университета за национално и световно стопанство проф. Димитър Димитров с мандат 1 година.
“Ще се обърнем към министър проф. Георги Вълчев, за да го уведомим, че има такъв съвет по смисъла на чл. 23 от Закона за висшето образование. Съветът ще се представлява само от председателя, без наличието на други управителни органи”, обясни проф. Димитров.
Ръководствата на 27 университета са участвали в учредяването на съвета. Няколко висши училища са се включили онлайн заради откриване на академичната година. Всички университети имат право да участват в сдружението.
Според закона Съветът на ректорите е орган за изразяване на общите интереси на висшите училища пред държавните органи. Съветът дава становища и предложения по проблеми, свързани с висшето образование и науката, изразява мнение по проекта на държавен бюджет в частта му за висшето образование и науката, изразява мнение по проекта на Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления. Съветът на ректорите се представлява от избран от него председател.
В заседанието са участвали представители и на частни университети – Университета по застраховане и финанси, Международното висше бизнес училище, някои медицински университети, Варненския свободен университет и др.
Сегашното сдружение се съобразява с разпоредбите на Закона за юридическите лица и нестопански сдружения, има седалище и има право да се възползва от членски внос.
На 11 юни 15 ректори напуснаха заседанието на ръководения от проф. Миглена Темелкова Съвет на ректорите. Месец по-късно те се събраха извънредно и подписаха декларация с искане за преучредяване на този съвет, тъй като той не съответства на закона. Търсеше се вариант за сдружение, което отговаря на Закона за висшето образование и защитава интересите на всички.
Факти
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
Над 30 университета искат нов Съвет на ректорите
В българското висше образование се очертава ново разделение около представителството на ректорите. Над 30 университета заявяват желание за нова организация, която да бъде по-широко представителна и да осигурява по-ясен комуникационен канал с държавните институции. Според тях досегашният модел на Съвета на ректорите се е изчерпал като функции и представителност, а натрупаните проблеми са свързани не само с процедурите, но и с начина, по който се чуват различните позиции на висшите училища. Защо се стигна до идеята за алтернативен Съвет на ректорите… Пред ФАКТИ говори проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС.
– Професор Димитров, в момента се създава впечатление, че в българското висше образование има два лагера на ректори. Какъв всъщност е спорът? Става дума за два различни Съвета на ректорите или за вътрешен конфликт в една и съща организация?
– Така поставен въпросът има малко променена перспектива. Съветът на ректорите по член 23 от Закона за висшето образование (ЗВО) не следва да бъде определян като алтернативен, тъй като неговото съществуване, статут и функции са изрично регламентирани със закон. По-коректно е да се използва формулировката „законово регламентираният Съвет на ректорите по чл. 23 от ЗВО“. В момента имаме сдружение, което е неправителствена организация, Съвет на ректорите в Р България, което действа и сега. Организацията е регистрирана по Закона за юридическите лица, което дълго време бе представяно като гласа на всички висши училища. Освен това има още няколко сдружения, които с различен успех и по различен начин функционират. Има сдружение на частните висши училища, има сдружение на медицинските, които са регистрирани по същия този закон.
От миналата година, някъде около това време, се създаде сдружение на държавните висши училища, което също си има различни интереси. Но конкретният повод за търсенето на представителство на всички висши училища в един такъв съвет беше началото на тази година, когато явно се оказа, че сегашното сдружение някак се изчерпа като функции и представителност и спря да отговаря и да защитава интересите на висшите училища.
– И така се стигна до създаването на новия алтернативен Съвет на ректорите. Така ли да разбираме?
– Пак казвам, този съвет не е алтернативен. Говоря за Съвета на ректорите, който е по член 23 от Закона за висшите училища, който представлява висшите училища. Да, може би се е изчерпал досегашният модел на сдружаване, защото имаше критики и коментари, които вървят в последно време. Имаше критики, че не се чува гласът на всички висши училища. Понякога на тези съвети се обсъждат въпроси, които засягат или държавните, или частните висши училища, или нещо друго.
Може би има и субективни елементи в тази работа, но през май месеци юни всъщност се видя, че имаме позиции и въпроси в този Съвет на ректорите, които не намират своята развръзка. Имаше персонални нападки, имаше опити да се излезе с позиция от Съвета на ректорите и когато се поиска обяснение на Общото събрание, такова не бе дадено.
Един от действащите ректори зададе ясни въпроси за определени неща, които се изказваха от името на Съвета на ректорите, без да са съгласувани. И когато се поиска обяснение на Общото събрание, такова не беше дадено, а се използваха процедурни хватки, за да бъде отложен този въпрос. Въпросът не бил включен в дневния ред, сега ли трябвало да се разисква и т.н. Така ректорите на няколко висши училища просто станаха и напуснаха.
– Да, говорите за сбирката на 11 юни, когато 15 ректори напуснаха Общото събрание?
– Ами, когато не виждате смисъл от съществуването на една структура, която уж е създадена да представлява интересите, защото всички са колеги и са равни помежду си, сигурно се търси и такова решение. Така че това беше и поводът тогава. Но причините са малко по-дълбоки, стоят доста по-назад във времето. Става въпрос за това, че различни интереси на различни висши учебни заведения не са добре комуникирани, така да кажа, и доведени до съответните държавни институции. Така няколко университета решиха да стартират нещо ново. То още не е създадено, това е юридически въпрос, за да се върнем към по-чистата форма на Съвета на ректорите по член 23, както е известно.
В новата организация няма да има хиляди органи, управителни съвети, контролни комисии, етични комисии и други неща, с които да се натоварва организацията. Няма да има членски внос, заради който да ви изключат или да не ви изключат, защото това определено е проблем на сегашното сдружение, в което има 3 или 4 университета, които на практика не участват в работата на Съвета на ректорите. Има някои, които не си плащат членски внос или не посещават самите общи събрания поради различни причини.
– Това ли е причината да искате нова организация – да има един по-ясен и наистина достъпен глас на Съвета на ректорите до съответните институции?
– Да. С колегите имахме такава среща в началото на юли месец, малко преди отпуските, и проведохме много откровен разговор. Там имаше представители на държавни университети, на частни университети, на медицински, на малки, на големи и т.н. Те изразиха много ясно и искрено своята позиция – да няма скандали, да няма разправии. Напротив, да се чува общият глас на българското висше образование, което, за съжаление, не се е получавало през последните няколко години.
Колегите повдигнаха въпроси от всякакво естество, дори такива технически, но важни. Например за акредитациите на висшите училища – частни и държавни, въпроси, свързани с финансирането, свързани със стипендиите на студентите. Когато структурата стане много сложна, става и тромава, а така се губи гласът на висшите учебни заведения – диалогът с държавата се нарушава, някак се губи, а образованието е важна функция.
– Значи това е идеята за този нов Съвет на ректорите, въпреки че юридически въпросът още не е уточнен. Така ли виждате изхода от тази ситуация, или просто може да се намери все пак някаква допирна точка, така че да останете обединени в досега съществуващата организация?
– Ако погледнем общо, представителите на повечето университети в България – говоря за над 30 университета, искат нова организация. Сега е време на отпуски. Към момента бях избран, не точно избран, а поех ролята на координатор на новата организация. На практика не сме приемали нищо, за да структурираме посока и начин на развитие, но целта е да имаме организация, която да представя различните позиции пред институциите.
Пак казвам, че имаше сбъркан комуникационен канал с държавата, защото се получаваше едно селектиране на теми и мнения. Напротив, и най-малките университети, и частните имат своя глас и могат да изразяват своите становища и да стигат до съответните държавни институции.
Но когато, и пак се връщам към тази ситуация, юни месец, когато много университети поискаха обяснение от председателя на Съвета на ректорите по някакъв въпрос, а им се каза: „Ама то не е включено в дневния ред, няма сега да го разглеждаме…“ Това какво е?
– Имало е прилагане на „технически и административни“ хватки, така да разбирам?
– Нещо такова. Това поставя и въпроси вече за морално-етичната страна, за самите отношения вътре в досегашния Съвет на ректорите.
– Значи в самия Съвет на ректорите е имало и някакъв вид разделение?
– Имаше такъв процес, а сегашните действия са неизбежни. Когато виждате, че 16 или 20 университета искат нещо и са много категорични в това, защото говорим за Софийския университет, УНСС, Техническия университет, Медицински университети, инженерни и т.н., виждате, че това не е просто нещо маргинално – 2-3 университета искат нещо си. Когато много университети искат нещо, те трябва да бъдат чути и защитени от този нов Съвет на ректорите. Когато това не се случва, се търсят нови законови форми.
– ВАС окончателно реши, че студентите и в платена форма на обучение имат право на стипендии. Това обаче поставя университетите пред сериозен финансов въпрос. Как виждате нещата да се развият?
– Държавата постави този въпрос миналата година, когато беше това решено през декември месец, а за целта бе отделен и ресурс, който е ограничен в крайна сметка. Мисля, че решението на ВАС е свързано с това, че то не е оформено в закон, а е подзаконов акт, който урежда изплащането на стипендии.
Парите за стипендии поначало не са много и не би трябвало да е проблем за държавния бюджет да ги изплаща. Става въпрос за недостиг от около 14 млн. евро. Независимо дали всички отлични студенти трябва да получат, или известна част от тях, защото в това има логика.
Ако сте в редовна форма на обучение, живеете в София или във Велико Търново и сте на квартира, стипендията помага. Ако сте обаче в дистанционна или задочна форма на обучение, разходите някак са по-малки. Тук ще се намери решение, но това за мен не е някакъв голям проблем и не е проблем, който разделя Съвета на ректорите. Доколкото знам, вече се обсъжда темата в комисия в парламента – такава законова промяна, която да регламентира кои имат право да получават стипендии. Очаквам скоро да има развитие.
Вестник „Труд“
24 юли 2026г.
Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС:
98 на сто завършващи УНСС се реализират по специалността
