Месец: декември 2013

Социология на медиите – КОНСПЕКТSociology of media – exam questionnaire

2013-12-16 - 13:02

.     Започнахме с няколко бели листа, химикалка и идея. Завършихме с 56 „учебника“ – учебни свитъка по дисциплината „Социология на медиите„. Завъртяхме се във Виенското колело на Теа, успяхме да намерим път в Страната на чудесата и пак стигнахме до Чесърския котарак с въпроса на Алиса: „Извинете, не бихте ли ми казали накъде да вървя?„
.      Има най-различни пътища пред нас, колеги. Хайде, излезте от стъблото на 13-тото каменно цвете и вървете по пътеката към вашата цел. Ако ви харесва да сте отличници, прочетете следващите 19 въпроса, прегледайте учебниците си и допълнителната литература и заповядайте на изпит на Богоявление.  Желая ви успех!

Социология на медиите – изпитен конспект

Професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки„, 3 семестър, титуляр: проф. д.с.н. Михаил Мирчев, асистент: д-р Катя Михайлова
дата на изпит: 6 януари 2014
Специалност „Медии и журналистика„, 6 семестър,
титуляр: д-р Катя Михайлова
дата на изпит: 13 януари 2013
По този конспект ще бъдат изпитвани колегите, които не са участвали в колективните изследователски проекти през семестъра.
  1. Социология на медиите и обществената комуникация – закономерности и принципи в отношенията между медиите, човека и обществената структура (Денис Макуеил).
  2. Социология на медиите и обществената комуникация в призмата на българската социологическа школа. Медийната и комуникационна система в логиката: обществени потребности и дейности за тяхното задоволяване. (Стоян Михайлов, Тодор Петев, Христо Бонев)
  3. Дигитална медийна и комуникационна система на съвременното общество. Елементи, структура, взаимодействия, трансформации. Модел на традиционна медийна система (Тодор Петев, Христо Бонев). Дигитална комуникационна система (Мануел Кастелс).
  4. Обществен комуникационен модел (Николай Палашев). Медиите и обществената комуникация в създаването на контролирана представа за реалността – оперативна (насочена към общността) и спекулативна (насочена към властта) функция.
  5. Позициониране на медийната система в макромодела за обществото като социологическа система (Стоян Михайлов, Тодор Петев).
  6. Системата на медиите и обществените комуникации и „шестата обществена потребност” (Михаил Мирчев).
  7. Медиите между изкуствените и естествени потребности на индивидуално, групово, общностно и обществено ниво (Хърбърт Маркузе, Теодор Адорно). Масови медии, масова култура, масово общество.
  8. Медиите и властта. Позициониране на медийната и комуникационна система във властовата и институционална йерархия на съвременното общество (Елиезер Алфандари, Джон Гълбрайт, Бертранд Ръсел). Медиите и елитите. Медиите като елит. Обществена отговорност на елита или бунт на елитите и предателство към демокрацията (Кристофър Лаш, Джон Кийн). Парадоксът „богати медии – бедни демокрации” (Робърт Макензи) като обществена деструкция.
  9. Съвременни трансформации на медийната и комуникационна система по време на Третата вълна в общественото развитие – организационен и технологичен, институционален и ценностен ракурс. (Алвин Тофлър, Мануел Кастелс). Трансформации на индустриалната (традиционната) медийна и комуникационна система в дигитална комуникационна система (Мануел Кастелс)
  10. Устойчивост на дигиталната комуникационна система като обществена система. Толкът Парсънс – кибернетичен модел за устойчивост на системите. Приложимост при конструирането на дигиталната комуникационна система за превенция на обществени деструкции, кризи и конфликти.
  11. Трансформации (обръщане) на стратификационната пирамида на медиите при Глобализацията. Структура на медийната система и модели на обществено въздействие.
  12. Въздействия, ефекти, функции, дисфункции на медийната и комуникационна система в развитието, саморазвитието на обществото. Три случая: „Война на световете” 1938, САЩ, „Ку-ку” 19.., България, „Орешарски подаде оставка”, 2013, ФБ, България. Карта на ефектите (Пол Лазарсфелд, Елиу Кац).
  13. Теоретико-конептуално осмисляне на въздействието на медийната и комуникационна система върху индивида, общността, обществото. Двустепенен поток на комуникация и органичени ефекти на медиите (Изследването „Декатур”, Лазарсфелд, Кац), Култивационен анализ (Джордж Гербнер). Използване – удовлетворение (Кац, Гуреевич, Хаас). Спирала на мълчанието (Елизабет Ноел-Нойман).
  14. Аудиторията като медиен продукт. Стратификационнен профил на аудиторна група. Формиране и развитие на аудитории. Психологически и социалнопсихологически теории за формиране, утвърждаване, промяна на нагласи.
  15. Трансформации на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. Достъп и участие на аудиториите. Аудитория – комуникатор (медия): динамика на активността. Аудиторията като създател, творческа аудитория срещу аудиторията-получател. Аудиторията като тълпа срещу овластяването на аудиторията в дигиталното комуникационно пространство. Аудиторно поведение при криза.
  16. Дигиталната комуникационна система и социалните неравенства. Цивилизационно и дигитално разслояване – информационна, индустриална и аграрана цивилизация (Михаил Мирчев). Дигитално неравенство (Ди Маджио, Харигати, Ян ван Дик). Социална диференциация по линия на новата функционална грамотност в  информационното общество – медийна и дигитална грамотност. Асиметричност на информационната цивилизация. Измерения на конфликтност и логика на съвместяване.
  17. Свобода и цензура в дигиталната комуникационна система. Позитивна и негативна свобода (Ерих Фром). Хоризонти на творчеството и параметри на регулация, само- и корегулация на медийната система. Комуникационни права и свободи на гражданите.
  18. Емпирични изследвания – качествени и количествени методики за изследване на дигиталната комуникационна система. Евристичен потенциал на изследванията в управленската дейност. Представителна и достоверна информация. Етика в емпиричната работа. Научна и методическа отговорност. Обществено съзнание.
  19. Източници на информация и бази данни за развитието на медийната и комуникационна система на информационното общество. Световни и европейски индекси за ниво на развитие на медийната и комуникационна система в системата на обществото като цяло. (Freedom of the Press, Internet usage, ICT development, DOI,  Network Readiness).

ЛИТЕРАТУРА

Основна

  1. Алфандари, Е. Медиите и властта. София , 2000.
  2. Бонев, Христо. Социология на журналистиката. 1982.
  3. Бонев, Христо. Социология на масовата комуникация. 2002.
  4. Гълбръйт, Дж. Анатомия на властта. София, Христо Ботев, 1993.
  5. Елюл, Жак. Унизеното слово. София: Гал-Ико, 2005.
  6. Знеполски, И. Новата преса и преходът. Трудното конструиране на четвъртата власт. София, 1997.
  7. Камбъл, Дж. Творческа митология. София: Рива, 2007.
  8. Камбъл Дж. Пътища към блаженството. София: Изток-Запад, 2006.
  9. Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 1. София, Изд. „ЛиК”, 2004.
  10. Кастелс, М., Силата на идентичността. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 2. София, Изд. „ЛиК”, 2006.
  11. Кийн, Дж. Медиите и демокрацията. София, Изд. „ЛиК”, 1999.
  12. Льоса, М. Цивилизация на зрелището. София: „Колибри”, 2013.
  13. Маркузе, Х. Едноизмерният човек. Изследвания върху идеологията на развитото индустриално общество. София, Изд. „Христо Ботев”, 1997.
  14. Мирчев, М. Социална динамика и цивилизационно разслояване. София, „М-8-М”, 2009.
  15. Михайлов, С. Социологическата система. София, „М-8-М”, 2010.
  16. Михайлова, К. Телевизията за деца. Между пазарната логика и обществената мисия. София, Изд. „М-8-М”, 2011.
  17. Михайлова, К. Дигитално разслояване в съвременното българско семейство. В: нови медии 21. http://www.newmedia21.eu/analizi/digitalno-razsloyavane-v-sa-vremennoto-ba-lgarsko-semejstvo-konfliktnost-ili-sa-vmestyavane-mezhdu-roditeli-i-detsa/
  18. Михайлова, К. Достъп и участие на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. В: медии и обществени комуникации, бр. 3, септември 2009. Достъпно на: http://media-journal.info/?p=item&aid=57.
  19. Московичи, С. Ерата на тълпите. София. Изд. „Дамян Яков”, 2007.
  20. Ноел-Нойман, Е. Спирала на мълчанието. Общественото мнение – нашата социална черупка. София, ИК „Люрен”, 2004, с. 295. (Откъс на http://www.assa-m.com/marketing11.php)
  21. Палашев. Николай. Обществена комуникация. София: За буквите, 2010.
  22. Палашев, Никоалй. Комуникационна сигурност. София: За буквите, 2013.
  23. Петев, Т. Към социология на масовата комуникация. София: БАН, 1979.
  24. Петев, Т. Комуникационната спирала. София. 2010.
  25. Рифкин, Джеръми. Епохата на достъпа. София, Изд. „Атика”, 2001.
  26. Фром, Е. Бягство от свободата. София: Христо Ботев, 1992.
  27. Хабермас, Ю. Структурни трансформации на публичността. София: „Критика и хуманизъм”, 1994.
  28. Хаджийски, И. Бит и душевност на нашия народ. Том 1. София: Изток-Запад, 2002.
  29. Blumler, J. The Social Purposes of Mass Communication Research – the Transatlantic perspective. In& Journalism Quarterly, 55, 1985. p.219-230.
  30. Gitlin, T. Media Sociology: The Dominant Paradigm. In: Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to Media. A reader.London, 2008., p. 21-33.
  31. Kastels, M. The Power of Communications. Sage, 2009.
  32. Katz, Elihu, Paul Lazarsfeld. Personal Influence: The Part Playes by People on the Flow of Mass Communications. (2nd Edition),USA, Transaction Publishers, 2009, p. (Originally published in 1955 by the Free Press).
  33. Lang, G. and Lang, K. Mass Communication and Public Opinion. Strategies for Research. In: Rosenerg, M at all eds. Social Psychology, Social Perspectives.New York, 1981, p. 653-682.
  34. McQuail. Denis. Sociology of Mass Communication. In: Annual Review of Sociology. Vol. 11, (1985), pp. 93-111.
  35. Merton, Robert. Social Theory and Social Structure. The Free Press, 1968.
  36. Rosengren, K. E. Advances in Comminication Research: One Paradigm or Four. In: Journal of Communcation, 1983, 33(3), P. 185-207.

Допълнителна 

  1. Арънсън, Е. Човекът – социално животно. София, Изд. „Дамян Яков”, 2009.
  2. Градев, Д. Социална психология на масовото поведение. София.1995.
  3. Градев, Д. Стигма и личностна биография. Софоя, Изд. „Изток-Запад”, 2010.
  4. Канети, Е. Маси и власт. София,1996.
  5. Лаш, К. Бунтът на елитите и предателството към демокрацията. София, Обсидиан, 1997.
  6. Малецке, Г. Психология на масовата комуникация. София, 1994.
  7. Маклуън, М. Закони на медиите. София, 1995.
  8. Московичи, Серж. (ред.). Социална психология. София, Изд. „Дамян Яков”, 2006.
  9. Петев, Т. Теории за масовата комуникация. София: ФЖМК, 2004.
  10. Петев, Тодор. Комуникация и социална промяна. София, 2001.
  11. Попова, Снежана. Социално време и медиен разказ 1989-2000. София, Изд. „ЛиК”, 2002.
  12. Фидлър, Р. Медиаморфоза. София: Кралица Маб, 2005.
  13. Тофлър, А. Третата вълна. София, ИК „Пейо Яворов”, 1991. (Реферативно представяне на: http://www.assa-m.com/sociologia21.php).
  14. Филипов, Д. Медийната революция. Икономическа теория на медиите. София, УИ “Стопанство”. 2002.
  15. Barrat David . Media Sociology. Routledge, 2012.
  16. Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to media. A reader.London, 2008.
  17. Clifford G. Christians at all. Normative Theories of the Media.University ofIllinois Press, 2009.
  18. Curran, J. Jean Seaton. Power without responsibility. Routledge, 2003.
  19. Glover, D. The Sociology of the mass media. Causeway Books, 1984.
  20. Halmos, Р. The Sociology of Mass Media Communicators.University ofKeele, 1969.
  21. Katz, Elihu, JohnDurhamPeters, Tomar Liebes, Avril Orloff. Canonic Text in Media Research.Cambridge: Polity Press & Blackwell Publishing, 2003.
  22. Karsten, R., Denis McQuail, Nick Jankowski. Media use as social action: a European approach to audience studies. John Libbey, 1996.
  23. McCullagh, C., Jo Campling. Media Power. A Sociological Introduction. Palgrave, 2002.
  24. Mc Quail, D. Towards a Sociology of Mass Communication. Collier-Mcmillan, 1969.
  25. Mc Quail, D. Sociology of Mass Communication. SelectedReadings. Penguin.1972.
  26. Reese, S., Jane R. Ballinger, Pamela J. Shoemaker. The Roots of media sociology. 1993.
  27.  Rosengren, K. Media Effects and Beyond. Routledge, 1994.
  28. Smith, J. Understanding the media: sociology of mass communication.Hampton Press, 1995.
  29. Tunstall Jeremy. Media Sociology. A reader.University ofIllinois Press, 1970

.

Posted in Конспекти, Социология на медиите

Политическа икономия на медиитеPolitical Economy of Media

2013-12-05 - 15:41

.      Твърде често днес социолозите, занимаващи се изследвания на медиите и обществените комуникации прескачат в ново – старо изследователско, методологическо и аналитично поле. Кое е новото поле? Какво дава повече? Защо се случва прехода от социология към политическа икономия на медиите? Как изглежда системата на медиите през призмата на политическата икономия? Кои са авторите в България, в чужбина? Има ли почва изучаването на политическа икономия на медиите днес? Задавах си тези въпроси тихо през изминалите две години.  През 2012 предложих на катедра „Медии и обществени комуникации“ включване на дисциплината „Политическа икономия на медиите“ в учебния план на специалност „Медия икономика“. Предложението бе прието и отнето.

.      За щастие на 21 и 22 ноември тази година, катедра „Политическа икономия“ в УНСС организира и проведе първа национална научна конференция по политическа икономия на тема: „Политическа икономия и икономическа теория“.  Множество доклади бяха представени и още толкова тези бяха повдигнати в дискусиите. Отдавна не бях виждала такъв жив научен форум.

        Представих доклад „Политическа икономия на медиите: теоретико-методологическа перспектива и предизвикателства на практиката във време на Преход и Криза„.  Основната цел на доклада е да представи варианти за приложимост на теоретико-методологическия инструментариум на политическата икономия на медиите при конструирането на медийната и комуникационна обществена система днес от една страна, и от друга – в решенията на злободневните предизвикателства, пред които са изправени съвременните медии. Представени са  основни концепции в политическата икономия на медиите от Карл Маркс до Ноам Чомски и Едуърт Херман, Робърт Мансел и Робърт Маккензи, Димитър Филипов и Проковски. От страна на практиката са разгледани казуси като „Богати медии, бедни демокрации”, обществена регулация и свобода на медиите, аудиторията като продукт на медиите и др.,  които отразяват парещи проблеми в отношението: политика – икономика – медии и се явяват основни в съвременната политическа икономия на медиите.

          Заедно с възраждането на политическата икономия като фундаментална научна дисциплина, днес се възражда и отрасловата политическа икономия на медиите. Дисциплината се изучава в престижни европейски, американски и руски университети. В УНСС „Политическа икономия на медиите” е включена в учебния план на специалност „Медия икономика” ОКС „Бакалавър” по предложение на автора на настоящия доклад през 2012 г., както и в учебния план на специалност „Бизнесжурналистика” ОКС „Магистър”.

.      Един от парещите днес въпроси в изучаването и съвременното изследване на системата на медиите и обществените комуникации е: аудиторията цел ли е или е продукт от дейността на медиите. Социологията казва: цел, утвърждавайки хуманистичния подход в едно трудно и прагматично време. Политическата икономия защитава другата теза: аудиторията като продукт. И ето аргументите: всеки производител продава произведените от него продукти – медиите продават аудиториите си, опаковани като „рекламно време“, на рекламодателите, били те представители на бизнеса, гражданското общество или политиката.

         Обърнете внимание на новите понятия, с които Европейската директива за аудиовизуални медийни услуги (2007) назовава известни явления: в предходната Директива „Телевизия без граници“  се говореше за телевизионни и радио предавания като продукти на медиите, а в настоящата те са назовани услуги. Услуги, предназначени да удовлетворят информационните, образователни и развлекателни потребности на аудиториите, но и услуги, предназначени да отговорят на потребностите на бизнеса, държавата и може би обществото. Следва въпрос: от какво имат нужда корпорациите, политиците, монополите? Дали не от хора, които да превръщат в хиперконсуматори и хипнотизирани гласоподаватели? И кой свързва едните с другите потребности? Медиите, привличайки вниманието на аудиториите, за да го продават на рекламодателите, спонсорите, собствениците си.

         Преди време, когато писах „Телевизията за деца„, никак не можех да допусна гледна точка към аудиториите като продукт на медиите. Особено, що се отнася до детската аудитория. Днес вече е видно, че дори и децата са продукти, които медиите продават. Комерсиализацията на детството започва тъкмо от медиите, както предупреждава Дейвид Бъкингам в едноименна студия. Децата порастват, заедно с тях медиите забогатяват, а демокрациите – обедняват. Това е един от основните възли в политикономеческото осмисляне на функционирането на дигиталните медийни и комуникационни системи днес.

.      Тук публикувам няколко снимки от 12-минутната презентация, която направих на Първата национална конференция по политическа икономия.

Posted in Uncategorized, Социология и икономика на публичната сфера, Социология на медиите, Формиране и развитие на аудиторията | Tagged , , , , , , ,