Доц. д-р Константин Веселинов Танев

Статията е публикувана в сборника със статии от Осмата национална конференция по етика на тема „Етиката в българската правна система“, проведена на 29 – 30 ноември 2012 г.

пълен текст

ktanev eticheski osnovi1 (2)

Bobchev’s study depicts him as a positivistic scholar, focusing the positive knowledge: accessible throughout the empirical experience. This means, he accepted a clear physical object in his study of social-law-conscience, understood like a unity of statutes and customs, targeting the human welfare implementation. This positivistic imperative provides for a tangible carrier, where Bobchev’s assumption follows a race idea of inheritance from a national predecessor. This idea for the law history connects him to the German Historical School seeing the law as a naturally determined and necessary result of the people spiritual experience rather than a logical imperative of the human mind. Thus, the author regarded the law as rational expedience fact result of its national characteristic rather than of its universal human nature. Thus, the law creator is the respective people and only by its own will, explicit or implicit, one could perceive the act of law making.

No doubt, Bobchev found the language as a physical carrier of the law development and transformation either in the context of idealistic or materialistic determinism. His positivism refers older scholars like Herder or Leibniz, Savigny and Grimm, Kovalevsky and Muromtsev etc., thus following the line of succession from the German to the Russian adepts of this school. The empirical perception of law is not without ancient roots, like Sext Empiricus or Hesiod worshiping the statutes as a polis skeleton opposing the moral relativism to the rhetoric.

The present understanding does not regard the history of law as a continuous national line of succession, but sees in it a line of ideas and institutes based on universal human values. Bobchev also considered this humanistic approach, attributed to Cujacius or Vico. He was not a blinded partisan of any science direction, but a conscious investigator realizing that the complex study object requires a complex methodology.Авторът се представя като учен позитивист, който приема националната традиция (в конкретния случай на народата или расата на славяните) за материалноправен носител на правото. В този му възглед се вижда влиянието на немската историческа школа чрез руските ù адепти.

Виж пълният текст в

art KT metodat na Bobchev final f (2)

The article follows a paper of the LF, UNWE anual conference, 2012
full tex BG
“responsibility”
The Roman law provides no general term of responsibility, as it is a usual asset of present day legal systems. Our terms themselves result some time from generalised denominations of Roman formal acts just like the term responsibility from “a counter-, en face-sponsio”, or from the generalised pandect term of die Haftung.

In the Ancient Rome such a term was not even necessary, since its function referred the terms of fault, risk or objective responsibility – custodia. In fact, this means that from the modern Rechtsgeschäfte point of view, we should project differently the ancient obligations, where the issue was either obligations arising from formal acts, or recognising legal value of limited number of informal acts. The different present day terms of fault and risk, as a result of this peculiarity, were often approximated and overlap in the antiquity, although they generally kept their separate function. The essential problem in the ancient trials and the present day ones, was the existence of obligation due for the defendant (whether counteragent or forbear-er/delinquent). The opposite hypothesis should have been declined subsuming the qualifica-tion of unexpected and occasional force – the so called act of God. Ergo in the hypothesis of real and presumed fault it was always to consider the defendant sentence to indemnify the claimant as in the objective responsibility cases, while in the above case, the appeal should be overruled.
Notwithstanding during the mid II c. of Common Era the general term of obligation and its sources started to construct from the general definition of responsibility, which as a working hypothesis should be liken to the term causa.
Key words: fault; risk; objective responsibility; custodia; Rechtsgeschäfte; aftung; Roman law; responsibility; causaСтатията е основана на доклад, изнесен на годишната конференция на ЮФ, УНСС, 2012
пълен текст
“responsibility”
Ключови думи: вина; риск; обективна отговорност; custodia; Rechtsgeschäfte; Haftung;римско право; отговроност; causa
Изграждането на отговорността между понятието за вина и риск
Римското право не предоставя общ термин за понятието отговорност, както днес това е обичайна структурна на правните системи. Нашите термини са сами по себе си резултат от генерализирани наименования на формални актове от римския период, така как-то англ. термин идва „насрещна-, en face-sponsio”, означаващ пандектния термин die Haftung.
В Древния Рим подобен термин дори и не е необходим, тъй като неговата функция се описва с термини за вина, риск и обективна отговорност custodia. На практика това означава, че от гледна точка на съвременната Rechtsgeschäfte, ние би трябвало да имаме съвсем различна проекция на древните облигации. Там проблемът се е състоял или до облигации, произтичащи от формални актове или до признаването на правно стойност на ограничен кръг от неформални актове. Днешните различаващи се термини на вина и риск, като резултат от тази особеност, често се сближават и припокриват в Античност-та, въпреки, че все пак запазват различната си функция. Същественият въпрос в античните процеси, както, между другото и в днешните, е било съществуването на облигация, дължима от ответника, бил съдоговорител или нарушител, делинквент. Обратната хипотеза, би била, нейното отхвърляне пред вид хипотезата за квалификация при неочаквана сила – т. н. божествен акт. Ergo в хипотезата на действителна или презумирана вина, винаги трябва да се разглежда ответника като осъден да обезщети ищеца, както и в случаите на обективна отговорност и за разлика от горния случай, възражението му следва да бъде отхвърлено.
Независимо от това в средата на II в. на н. е. общият термин за облигация и нейните източници се конструират, започвайки с общото разбиране за отговорността, която като работна хипотеза може да бъде свързана с термина causa.
Ключови думи: вина, риск, обективна отговорност, custodia, Rechtsgeschäfte, aftung, римско право, отговорност causa.Статията е основана на доклад, изнесен на годишната конференция на ЮФ, УНСС, 2012
пълен текст
“responsibility”
Ключови думи: вина; риск; обективна отговорност; custodia; Rechtsgeschäfte; Haftung;римско право; отговроност; causa

The Roman law provides no general term of responsibility, as it is a usual asset of present day legal systems. Our terms themselves result some time from generalised denominations of Roman formal acts just like the term responsibility from “a counter-, en face-sponsio”, or from the generalised pandect term of die Haftung.
In the Ancient Rome such a term was not even necessary, since its function referred the terms of fault, risk or objective responsibility – custodia. In fact, this means that from the modern Rechtsgeschäfte point of view, we should project differently the ancient obligations, where the issue was either obligations arising from formal acts, or recognising legal value of limited number of informal acts. The different present day terms of fault and risk, as a result of this peculiarity, were often approximated and overlap in the antiquity, although they generally kept their separate function. The essential problem in the ancient trials and the present day ones, was the existence of obligation due for the defendant (whether counteragent or forbear-er/delinquent). The opposite hypothesis should have been declined subsuming the qualifica-tion of unexpected and occasional force – the so called act of God. Ergo in the hypothesis of real and presumed fault it was always to consider the defendant sentence to indemnify the claimant as in the objective responsibility cases, while in the above case, the appeal should be overruled.
Notwithstanding during the mid II c. of Common Era the general term of obligation and its sources started to construct from the general definition of responsibility, which as a working hypothesis should be liken to the term causa.
Key words: fault; risk; objective responsibility; custodia; Rechtsgeschäfte; aftung; Roman law; responsibility; causa
Изграждането на отговорността между понятието за вина и риск
Римското право не предоставя общ термин за понятието отговорност, както днес това е обичайна структурна на правните системи. Нашите термини са сами по себе си резул-тат от генерализирани наименования на формални актове от римския период, така как-то англ. термин идва „насрещна-, en face-sponsio”, означаващ пандектния термин die Haftung.
В Древния Рим подобен термин дори и не е необходим, тъй като неговата функция се описва с термини за фина, риск и обективна отговорност custodia. На практика това означава, че от гледна точка на съвременната Rechtsgeschäfte, ние би трябвало да имаме съвсем различна проекция на древните облигации. Там проблемът се е състоял или до облигации, произтичащи от формални актове или до признаването на правно стойност на ограничен кръг от неформални актове. Днешните различаващи се термини на вина и риск, като резултат от тази особеност, често се сближават и припокриват в Античност-та, въпреки, че все пак запазват различната си функция. Същественият въпрос в антич-ните процеси, както, между другото и в днешните, е било съществуването на облига-ция, дължима от ответника, бил съдоговорител или нарушител, делинквент. Обратната хипотеза, би била, нейното отхвърляне пред вид хипотезата за квалификация при нео-чаквана сила – т. н. божествен акт. Ergo в хипотезата на действителна или презумирана вина, винаги трябва да се разглежда ответника като осъден да обезщети ищеца, както и в случаите на обективна отговорност и за разлика от горния случай, възражението му следва да бъде отхвърлено.
Независимо от това в средата на II в. на н. е. общият термин за облигация и нейните източници се конструират, започвайки с общото разбиране за отговорността, която като работна хипотеза може да бъде свързана с термина causa.
Ключови думи: вина, риск, обективна отговорност, custodia, Rechtsgeschäfte, aftung, римско право, отговорност causa.