2026
Категория: 2019
Вестник „Труд“
24 юли 2026г.
Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС:
98 на сто завършващи УНСС се реализират по специалността
вестник „Труд“
15 юли 2026 г.
Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС:
Без противопоставяне между университетите
Информационна агенция „Фокус“
24 май 2026 г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
Нашата мисия е да даваме на младото поколение знания и умения,
необходими през следващите 50 и дори 100 години
Университетът за национално и световно стопанство преминава през мащабна трансформация, насочена към ускорена дигитализация, международно признание и интеграция на изкуствения интелект в учебния процес. Това каза ректорът на висшето училище проф. д-р Димитър Димитров в предаването „Метроном“ на Радио ФОКУС по повод 106-ата годишнина от основаването на университета и днешния 24 май.
„Винаги гледаме напред в бъдещето и се стремим да бъдем сред първите. Нашата мисия като университет е да даваме на младото поколение знания и умения, които ще са му необходими през следващите 50 и дори 100 години“, подчерта гостът в интервю пред Цоня Събчева.
Като ключов приоритет в новата мисия на УНСС проф. Димитров изтъкна каузата за осигуряване на равни права за кандидатстване и достъп до висше образование за всички български деца, живеещи зад граница. Инициативата вече е срещнала официална подкрепа от страна на министъра на образованието и науката проф. Георги Вълчев.
„Непрекъснато се сблъскваме с бюрократични пречки пред децата, които завършват в чужбина. Създават се излишни формалности с признаването на дипломи и матури, поради което не можем да ги задържим в България. Още по-сериозен е проблемът с българската диаспора в Република Северна Македония, Сърбия, Украйна и Молдова. Тези младежи се декларират като българи, но са ограничени от специфични квоти и тромави процедури за класиране, в резултат на което държавно финансираните бройки често остават незапълнени. Моят призив е да премахнем тези наследени с години бариери и да отворим вратите за близо 200 000 български деца по света“, заяви ректорът на висшето учебно заведение.
Проф. Димитров очерта и амбициозните планове за по-нататъшна дигитализация на учебния процес чрез легитимно внедряване на изкуствения интелект. „Искаме да вкараме изкуствения интелект в учебните зали по нормален и полезен начин, така че да бъде реален помощник както на преподавателите, така че и на студентите, а не да го разглеждаме единствено като инструмент за преписване или да го забраняваме. Това изисква сериозна материално-техническа подкрепа, модерна свързаност и специфично обучение за академичния състав“, обясни ректорът.
ОНСС остава флагман и по отношение на обвързаността на образованието с пазара на труда и бизнеса. Официалните статистически данни сочат, че 98% от възпитаниците на университета се реализират успешно веднага след завършването си. Към момента висшето училище има сключени над 300 споразумения за партньорство с бизнес организации, работодатели и държавни институции.
„Връзката ни с бизнеса не е просто формална – по всяко споразумение има конкретни отговорници и ясни планове за действие. Организираме бизнес академии, стажове, майсторски класове и стартъп състезания. Между 20 и 30 процента от студентите, които участват в тези инициативи, започват постоянна работа в съответните компании. Бизнесът инвестира своето време и средства в нашите споделени пространства и учебни зали, защото вижда насреща умни, способни и мотивирани млади хора“, допълни проф. Димитров.
Относно модела на финансиране на висшите училища в България и принципа „парите следват студента“, ректорът призова за балансиран подход и по-нататъшни реформи. Той изрази оптимизъм, че настоящият екип на Министерството на образованието и науката, в който влизат доказани академични авторитети, ще подкрепи нужните структурни промени в сектора.
„Гледам с надежда към висшето образование в България. То е част от цялата ни обществена система, но същевременно е двигател, който води страната напред, защото именно от академичните среди идват добрите идеи и иновациите“, заключи проф. Димитър Димитров.
Цялото интервю можете да чуете ТУК.
БТА
18 май 2025
Предразсъдъците по отношение на жените във властта за България отдавна са преодолени,
смята ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров при откриването на форума „Между символика и реалност: жените като субекти на властта“
Предразсъдъците, които съществуват по отношение на жените във властта, мисля, че за България и за университета отдавна са преодолени, заяви ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. Димитър Димитров при откриването на форум „Между символика и реалност: жените като субекти на властта“, чийто домакин е висшето учебно заведение.
Толкова жени в политиката и във властта не съм виждал от известно време, затова това е една чудесна инициатива в нашия университет, заяви той пред участниците в дискусията. Проф. Димитров започна изказването си шеговито с „Добро утро и бангаранга на всички“ след победата на България на 70-ото издание на „Евровизия“ с песента на Дара Bangaranga.
Навсякъде трябва да се насърчава включването на жените, посочи ректорът на УНСС. В нашия университет винаги е имало повече жени, така даже направихме и приемът на кандидат-студенти, отбеляза той. Имахме периоди, в които от осем декани на университета седем бяха жени, каза проф. Димитров. Досега има 18 ректори, само мъже обаче, аз съм 19-ият, може 20-ият да бъде жена, нека натам да вървят нещата, добави той.
Ректорът на УНСС отбеляза, че в България имаме много примери на жени във властта, с които да се гордеем и да насърчаваме. Сред тях той посочи жените председатели на Народното събрание, ръководителя на Представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова, изпълнителния директор на Международния валутен фонд за втори мандат Кристалина Георгиева, която е възпитаник на УНСС.
Цялото видео може да видите ТУК
БНР
19 март 2026г.
Ректорът на УНСС проф. д.р Димитър Димитров:
Защо се получават диспропорции при изследователските университети?
Сериозни са разликите между изследователските университети по отношение на показателите им за научна дейност. Това показват данни на Министерството на образованието и науката, поискани по Закона за достъп до обществената информация. През 2025 година бе променено постановлението за критериите за оценка на университетите, като минималният брой точки се увеличи от 1000 на поне 8000, а показателите за оценка на университетите са актуализирани.
Те вече се оценяват по четири показателя – научни публикации в издание, реферирани в международна база данни, научни монографии, видими в тези бази данни, независими цитирания в тях и продукти на интелектуалната собственост.
Защо се стигна до пропаст между изследователските университети според тези критерии на образователното министерство за финансиране на научната дейност?
„Ние не бяхме одобрени за изследователския статут, но ние подадохме документи и информация по старата методика“. Това обсяни пред БНР ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров:
„По новата методика резултатите са различни. Изминаха четири години от въвеждането на първата методика. Някои бяха по-подготвени с други публикации и изяви в научната област, които успяха да се класират като изследователски университети. Ние почти удвоихме нашата научна продукция“.
За ректора на УНСС големият въпрос е дали ще има допълнително финансиране на изследователските университети:
„Когато беше въведена тази методика през 2021 година изследователските университети получиха 240 милиона по Плана за възстановяване и устойчивост. С това си обяснявам голямата разлика сега и това, че някои не могат да се класират“, допълни в интервю за предаването „Хоризонт до обед“ по програма „Хоризонт“ проф. Димитър Димитров.
Цялото интервю на Валерия Николова с проф. Димитър Димитров можете да чуете от звуковия файл.
БТА
10 февруари 2026 г.
УНСС може да има принос към изкуствения интелект, каза ректорът на УНСС
проф. д-р Димитър Димитров
на кръгла маса „Изкуствен интелект и етични стандарти в медиите“
Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) може да има принос към изкуственият интелект и неговото използване. Това каза ректорът на университета проф. Димитър Димитров на днешната кръгла маса в УНСС на тема „Изкуствен интелект и етични стандарти в медиите“.
В кръглата маса участват генералните директори на БТА Кирил Вълчев, на БНР Милен Митев, на БНТ Емил Кошлуков, издатели, представители на академичната общност, медийни професионалисти, регулаторни и браншови организации, както и професионални съюзи.
„Въпросът за изкуствения интелект в медиите е много интересен и ще продължава, защото не всичко може да бъде обсъдено на днешната кръгла маса, тук, в УНСС“, каза още проф. Димитров.
Той отбеляза, че „УНСС, както винаги, е удобна платформа за една такава дискусия каквато е днешната – академична дискусия, спокойно, без политически пристрастия, без някакви ведомствени пристрастия, както сме го правили през годините, когато са обсъждали и други теми, и то в подобен формат, с участието на толкова сериозни медии и толкова хора, които са ангажирани с изкуствения интелект“.
„Някои могат да питат защо в УНСС се обсъжда темата за медиите. Ние в УНСС имаме много сериозна катедра под егидата на ЮНЕСКО, която се занимава с медии – две специалности, които са в областта на медии, икономика и журналистика. Отделно от това, комуникацията, медийната грамотност, финансовата грамотност, всичко това изисква участието на медии и участието на хора, които разбират и от медии, разбират, че темата за изкуствения интелект е нещо, което трябва, по някакъв начин, да се обсъди с обществото“, обясни проф. Димитров.
„Ние от няколко години активно работим в областта на изкуствения интелект, въпреки че не сме технически университет, но изкуственият интелект има много аспекти. Имаме няколко магистърски програми, които активно използват и думичката, и съдържането на изкуствения интелект и в образованието, и в социологията, и в икономиката, и в информационните технологии. Във всички останали бакалавърски програми, които са около 40 и няколко на брой, изкуственият интелект навлиза все по-сериозно. Най-сериозно навлиза при студентите, които го използват да си решават тестовете с телефоните“, допълни ректорът на УНСС.
В обобщение той посочи, че УНСС е в процес на трансформация, „така че хем да бъде етично, хем да не се преписва и да се използва този много мощен, много могъщ инструмент, какъвто е изкуственият интелект, защото в началото имаше гласове да го ограничим, да да го забраним, да не го използваме, а в същото време огромният потенциал, който има, особено в областта на икономиката, трябва да бъде използван. Миналата година, с решение на Министерски съвет, към нашия университет беше открит институт, научен институт за изкуствен интелект в областта на икономиката. Имаме много добра основа за това нещо, център за големи данни и много катедри, които се занимават с това. Така че изследванията в областта на изкуствения интелект ще продължат и разбира се, етичните въпроси са част от нещата, които трябва да гледаме“.
Събитието е организирано от Катедра „Медии и обществени комуникации“ в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в партньорство с Българското национално радио (БНР). Дискусията обхваща три панела, като първият поставя акцент върху технологичната трансформация и ролята на изкуствения интелект в медиите, вторият разглежда етиката и професионалните стандарти при използването на генеративен изкуствен интелект, а третият обсъжда алгоритмите като фактор в информационната среда и предизвикателствата пред устойчивостта на обществото към манипулации.
Гледайте цялото видео ТУК.
Информационна агенция „Фокус“
3 февруари 2026г.
Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, за Съвета на мира:
По-добре да участваме, отколкото да стоим отстрани
