От тази есен държавните университети се обединяват в ново сдружение, което ще защитава техните интереси и ще работи за повишаване на качеството на висшето образование в България. За процеса на присъединяване към сдружението, за участниците в него и за новите критерии за изследователските университети разговаряме с ректора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров.

– Проф. Димитров, каква е причината държавните университети да се обединяват в ново сдружение?
– Това е сравнително нова инициатива, която възникна тази есен. Има специфични интереси на държавните университети и винаги е по-добре да има подобна структура, която изразява техните интереси. Има такова сдружение на частните университети, има на медицинските университети. Явно сега е дошло времето и за сдружение на държавните университети.

– Дублират ли се целите и дейностите му с тези на Съвета на ректорите?
– Според мен не се дублират целите и дейностите му със Съвета на ректорите. Съветът на ректорите изразява общите политики и общи виждания за развитието на висшето образование в България. Но знае ли човек, зависи как в бъдеще ще се структурира дейността.

– Кога се очаква УНСС да се присъедини към него? 
– Вероятно и ние ще се присъединим малко по-късно. Разбрахме в последния момент, а формално имаше изискване присъединяването да стане след решение на Академичния съвет. Той се свиква веднъж на два- три месеца, така че аз запознах колегите на предходния съвет и предстои да гласуваме това решение през декември. Сега предстои да се регистрира самото сдружение, така че процесът е замразен за момента. Нови членове ще се приемат, след като се регистрира сдружението. По принцип отношението е положително. По-добре е заедно да се обсъждат проблемите и за бюджета, и за заплатите, и за науката, и каквото се сетите, отколкото само един ректор да ги изразява. Винаги могат да го заподозрат в интереси към неговия университет.

– Какво ще постигне УНСС чрез участието си в сдружението?
– Винаги е добре да имаме дискусия с другите университети, защото нашите проблеми са общи – коефициентите за субсидиите, бройките за държавна поръчка винаги са въпрос, таксите за платеното обучение ще станат тема много скоро и това трябва да се види, а пък държавните университети са в друга ситуация – имат много регулации, така че е по-добре да се чува общият глас, отколкото само на УНСС или само на Тракийския университет примерно.

– Коментира се, че сдружението се създава, за да може големите университети да се разграничат от малките висши училища.
– В сдружението в момента участват 21 университета. Не виждам някой да се е отказал. Няма разграничение малки срещу големи – някои са много специализирани, просто така са създадени. Ако бяхме само големите университети, щяхме да сме УНСС, Софийски и Технически, но не е точно така. Университетите, финансирани от държавата, регулирани и управлявани до някаква степен от Министерството на образованието и науката чрез договори на ректорите, чрез договори за финансиране, имат нужда от такова сдружение.

– Как оценявате новите завишени критерии за определянето на един университет като „изследователски“?
– Скоро излезе постановление, че точките необходими за изследователски университет са 8 000. До сега изследователските университети трябваше да имат 1000 точки, но те не са едни и същи точки. Едното е ябълки, другото е круши. Някои изисквания са премахнати от предишния вариант за точките. Самите точки преди и сега имат различна тежест. Точките не са вдигнати 8 или 10 пъти, така че да стане непосилно за когото и да е. Аз си спомням, че когато започна определянето на изследователските университети, два-три университета имаха 7000 точки, другите бяха с по три-четири хиляди, но по стария начин. За новия начин нямаме статистика. Има нужда от завишаване, ако има и допълнителни средства за изследователските университети – добре. Първите получиха пари по плана за възстановяване и устойчивост. Но има мнения, че само изследователските университети трябва да обучават докторанти, което е грешно и вредно. Нека се правят изследвания и някъде да се подкрепят тези изследвания, но да не се отива в крайност – другите да нямат право да обучават. В някои университети печелят от мащаба, имат такива направления, които ги дърпат много напред, имат публикации в Scopus, Web of Science, които им носят много точки. Ако един факултет работи добре, той дърпа целия университет напред, дори и да има направления, които нямат такива успехи. Специализираните университети са друга ситуация, включително и ние като икономически университет. При нас няма как да стане така. Ние нямаме физика, химия, медицина, където масово се публикува. Има нужда да се прави такава класация, аз съм „за“. Това мобилизира и нас и сега сме на крачка от изследователски университет. Нека се подкрепят университети, които имат силна изследователска част, но не и да се прекали с това отношение, че само едните са университети, а другите не стават за нищо.

– Има ли напрежение между Съвета на ректорите и големите изследователските университети относно новите критерии и може ли това да е причината за създаването на сдружението?
– Няма напрежение. През октомври имаше Съвет на ректорите, но не е ставало въпрос за това. Напрежението, по-скоро реакциите бяха, защо от 1000 стават на 8 000 точки. Но пак казвам, това не са същите точки. Ако се погледне реално – преди се даваха точки по 5 направления – публикации, цитирания, стартъпи, патенти и привлечени средства от бизнеса. Сега последните 3 са отпаднали и акцентът остава върху публикациите и цитиранията.

– Как приемат сдружението университетите, които остават извън него? Това, че не са част от сдружението, означава ли, че те не предоставят образование на достатъчно високо ниво?
– Няма статистика, кои са извън него, но има военни университети, академия на МВР, някой може би не е разбрал като нас и в последния момент трябва да мине през някаква процедура на съгласуване. Всички участват в Съвета на ректорите в крайна сметка. Професор Вълчев, ректорът на Софийски университет, изпрати писмо, в което съобщава за инициативата, но имаше и второ писмо, че при учредяването трябва да носим решенията на Академичния съвет. Няма как да се реагира за 3 дни, но не виждам пречки да се случи във времето. Аз не виждам конспирация в това – просто сдружение на държавни университети, за да могат по-ясно да си заявят интересите.

– Предстои ли разкриване на нови специалности в УНСС? Какви?
– Откриването на нови специалности не е много лесен процес. Ние имаме няколко нови, които са модерни и са в рамките на нашите правомощия и акредитации. Това са киберсигурност, криптоикономика, блокчейн технологии, изкуственият интелект. Те отговарят на съвременните изисквания и на интересите на бизнеса. Тези нови специалности са платено обучение. За тях бизнесът си плаща, защото осъзнава необходимостта от кадри. За сега стигат, защото трябва да има и класически специалности. Не може да се обновява всяка година с нови специалности. Ние имаме голям проблем с това, че не можем да се акредитираме вече втора година по информатика, където е киберсигурсността и по педагогика, където искаме да обучаваме преподаватели по математика, информатика и икономика. Това са нашите направления. Но поради особеностите на Картата за висшето образование за София това не може да стане. За някои региони може да стане. Има незает капацитет в някои университети и Картата не разрешава. Това е блокиращо за развитието на нови специалности. За тях ние не можем да искаме държавна поръчка, защото нямаме акредитация и ги вкарваме в икономика, администрация и управление. Това спира растежа, а има голямо търсене към тези нови специалности. 240 души са се записали в „Киберсигурност в бизнеса“. Министър Вълчев говори за обучение по математика, по информатика, но ние не можем да обучаваме, а хората, които разбират от математика, информатика, икономика, са в УНСС. Няма как другаде да създаваме капацитет от такива хора, които преподават това. С Картата и с общите критерии за създаване на нови специалности се получи, че по педагогика приемат всичко в един кюп – физическо, рисуване, математика, пеене, но нужните преподаватели по математика и информатика или по физика ги няма. Трябва да бъде добре прицелено. Това е проблем, който трябва да бъде решаван.

– Как ще коментирате високите такси за платено обучение?
– Беше намерено временно решение миналата година и на комисията по бюджет и финанси, може би ще се засегне този въпрос, но сега с приемането на бюджета, ме съмнява, че таксите ще бъдат приоритет. Моят призив е, аз го споделих тези дни и с Националното представителство на студентските съвети – НПСС, и с нашия Студентски съвет, и с председателя на Съвета на ректорите проф. Темелкова – че до края на годината трябва да има яснота какво се случва с таксите за платено обучение. Проблемът е, че може да се съчиняват всякакви такси, но реално платено обучение има на няколко места – в медицината, в икономиката и в правото. Другаде няма платено обучение. Може да си сложите 50 000 лева такса, да изпълните закона, но просто няма да има студенти. При нас има студенти, които ще кажат: „таксите бяха 1000 лева, а сега ги вдигате на 3000“. Трябва да се намери разумно решение, което да е в интерес на всички и ще го търсим и през новото сдружение, и през Съвета на ректорите, и през Народното събрание. И трябва до Нова година да се намери решение, за да можем да стартираме кандидатстудентстката си кампания. Това, което се случи тази година, беше временно решение, защото не може да се очаква, че студентите ще приемат 3 или 5 пъти вдигане на таксите.

– Имате ли статистика каква част от студентите, завършили УНСС, работят по специалността си?
– По данни на НОИ 98% от нашите студенти намират работа по специалността, тоест има почти 100-процентова заетост. Това се отчита по рейтингови системи, по официални системи, ние с това нямаме проблеми. С близо 18 000 студенти, които учат при нас, те си намират реализация много добре и с добри заплати. Средният им осигурителен доход също е много добър. Всяка година се дипломират 5000, за които имаме статистически данни, че си намират добри работни места и заплати. Няма как да не сме горди с това.

– Кои са най-желаните специалности в УНСС?
– Да не разсърдим някой, всички са желани специалности. Традиционно – маркетинг, финанси, счетоводство, новите специалности – киберсигурността, логистиката. Има интересни магистърски програми. Понякога не е нужно да имате масовост, понякога бизнесът си плаща за магистърски програми, тъй като трябват хора. Сега подписахме споразумение с агенция „Митници“ за съвместни програми и обучение на техни служители. За това нашата политика е да поддържаме целия спектър от специалности. Някои в момента се търсят повече, други по-малко. В момента имаме над 40 бакалавърски специалности. Шест от тях са на английски. Имаме съвместни програми с китайски, италиански и с други университети, така че не можем да фаворитизираме. Ако има някакъв спад, взимаме мерки в тази посока и подкрепяме всички. Има и мода – медиите например тази година са доста търсена специалност, с много кандидати, спортният мениджмънт също.

– Известно е, че българите в чужбина, които са българи по произход, но са чужди граждани имат ограничения при кандидатстването. Бихте ли обяснили какви са те? 
– В момента пред тях има много бариери, които им пречат да дойдат да учат в България и моят призив е към всички институции, към Министерството на образованието и науката, е да облекчим тяхното кандидатстване в български университети. Споменах го и в един форум за българите в чужбина, и пред министър Вълчев съм споменавал. В момента, за да кандидатствате в България, ако сте в диаспората някъде около нас, кандидатствате по определени бройки, по определени специалности и в определени университети. Най-много до 3 специалности общо. Българите в България могат да кандидатстват и по 1002 специалности без никакъв проблем. А българинът в чужбина не може да го направи това. Правилото трябва да е много просто – зрелостникът си избира специалност, кандидатства и се записва там. Има, мисля, 2000 места, които държавата е осигурила за такива българи в чужбина, а се запълват само 1000 и нещо, поради такива пречки – забавяне, късно класиране за общежития, но главният проблем за мен е този – ограничителното право да кандидатстват само за 3 специалности. Какво пречи да кандидатстват по всички специалности? Те са българи и трябва да усетят подкрепата на България. Не е трудно да стане, само малко трябва да се променят правилата.

Проф. д-р Димитър Димитров е учен, икономист в сферата на отбранителната икономика и сигурността и университетски преподавател. От декември 2019 г. е ректор на Университета за национално и световно стопанство. От 2015 до 2019 г. е декан на Факултета по икономика на инфраструктурата. От 2007 г. е ръководител на катедра “Национална и регионална сигурност”. Има специализации в Германия, Холандия и САЩ. Член е на мрежата от експерти на Стокхолмския институт за изследване на проблемите на мира SIPRI. Има общо 104 публикации – 26 на английски език и 78 на български. Преподава по Икономически анализ в отбраната и сигурността, Международни операции, Политика за сигурност и Икономически анализ.