Euro news Bulgaria
15 октомври 2023 г.

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: Какво представлява „Gap year“ и полезна ли е „празната година“ за учениците?

Агенция „Фокус“
4 октомври 2023 г.

Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров: Системен проблем у нас е институциите да не работят с академичната общност

Проф. Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“

Все още не съвсем приключилите протести, съпътствани от коментари и анализи по тях, поставят важен въпрос: застрашават ли проблемите в енергетиката националната сигурност на страната? Наш гост е ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и експерт по национална сигурност проф. Димитър Димитров. Добре дошъл в аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“, проф. Димитров.

Благодаря за поканата.

Преди да преминем към темата позволете ми да ви поздравя с максимално високата оценка, която вие персонално получихте от министъра на образованието и науката Галин Цоков за изпълнение на договора му за управление, съгласно заложените от МОН политики, вероятно и критерии. Какво стои зад това признание?

Ами това признание е за всички, които работят в УНСС, и помагат, за всички наши приятели, и за нашите студенти, така че това е обща оценка. Но стоят доста усилия и това е похвално. Политиката на Министерство на образованието и науката въвежда критерии, въвежда и количествени показатели, които трябва да се изпълнят, и по този начин следваме определена политика. Тя е обвързана и с финансов бонус, ако имате максимална оценка, ако имате по-ниска оценка – по-малък. Така че това са добре подредени неща.

А какви политики на министъра на образованието изпълнихте?
Те са стандартни за всички университети и са в областта на учебната работа, научно-изследователската дейност, студентски политики и интернационализация. И всъщност там има показатели: дали има определен брой упражнения въведени, дали има нови учебни програми и обновяване на програмите, изследователски проекти и привлечени средства, обновление на сграден фонд, студентски общежития, мобилности. Така че долу-горе стандартната дейност, която ние си извършваме, вкарана в рамка. Не е идеалната рамка, нали, така да си признаем, но все пак е стъпка в правилната посока.

Взели сте си в УНСС мотото девиз на летците: „Само напред и нагоре“?
Ами нашият девиз е „Духът прави силата“. Даже опитах да намеря, кой го е казал или кой не го е казал, но май е наш девиз. И наистина духа прави силата. Когато хората са ентусиазирани, когато имат желание, когато виждат положителна перспектива пред себе си, нещата се случват. Не може да се оплакваме много, важното е да вървим в тая посока. Пък и ние като икономисти и мениджъри наистина трябва да показваме и на студентите, че можем да го направим, въпреки политическите кризи и хаос, въпреки липсващите или намалените бюджети.

Вие сте им референтния показател за техните бъдещи успехи?
Ами да, стремежът винаги е бил такъв. Аз и друг път съм го казвал, имали сме предишни години, преди 20-30 години, лоша материална база, липсващи елементи на учебен процес или нещо от този род. Няма как да обучавате елитни мениджъри ако вие самият не сте на това ниво. И мисля, че сега като университет, като база, като възможности, ние стартираме фотоволтаичен парк за собствени нужди.

За това ще ви питам по-нататък.
Започваме и ремонт на библиотеката, която ще изглежда съвсем модерна, правим много голямо преустройство на външната среда, колонки за електрозареждане, все такива неща. Въведохме много малки такива подобрения, които да подобрят буквално бита на студентите: и видеонаблюдение, и споделени пространства да седнат някъде в коридора – преди това го нямаше, зарядни станции за телефони.

Увеличихте и заплатите.
Ами да, това е също резултат на тези общи усилия, но то се дължи и на увеличения прием, и на платеното обучение, на икономии, които направихме в резултат на много енергийни мерки. Изобщо показваме на студентите, че мисията е възможна.

Кои са най-големите ви постижения? Може да изброите няколко, сигурно са голяма поредица, но най-силните?

Ами може би трябва да започнем с дигитализацията. Да, аз бях ректор на три месеца, когато заради КОВИД трябваше да затворим, но всъщност ние за два дни успяхме да минем по единна програма, с единен софтуер, с 20 000 класни стаи едновременно. И всички се справиха с това нещо. Издържа инфраструктурата. Ние там полагаме много усилия и в подобряването, сега имаме проект за модернизация на информационната инфраструктура, за да увеличим скоростта и възможностите това да се случва. Така че дано не ни затворят пак, но ние сме готови. Киберсигурността бих отбелязал също, където всеки университет и всяка организация трябва да полага усилия в тая посока, мисля че и там сме направили доста неща. За съжаление те не са толкова видими, колкото модернизираният паркинг примерно, където е фотоволтаичният парк или ремонтираната библиотека, но имат голямо отражение върху живота на всички буквално, защото ние сме много електронни с електронни дневници и книги, много процеси дигитализирахме. То те са дребни на практика, но когато чака един студент един час да си вземе уверение или да се запише, за него не са дребни тези неща. Сега това се дигитализира изцяло, и изчезнаха опашките, и студентите могат да се записват, да кандидатстват, да си плащат таксите онлайн, да кандидатстват за общежитие онлайн. Така че това е може би второто нещо – подобрените бизнес процеси и дигитализацията. Изследователските проекти – така ние сме горди с участието ни в проекта ENGAGE.EU – обединеният алианс на 9 водещи бизнес университета в Европа. Ние сега стартираме втория етап, ще имаме голямо събиране в Рим в края на месеца с всички ректори на тези университети, крайната цел е Единен общ университет, европейски бизнес университет. Там колегите често се шегуват на тая тема, че ние ще ставаме нещо като Европейския Харвард, въпреки конотациите в България за тези неща, но натам вървят нещата, да – към запазване на автономията, но обединяване на усилията ни с електронни ресурси, мобилности и преподаватели. И лека-полека това се случва. Европейската комисия финансира втория етап на проекта с около 14 милиона евро за тези усилия.

А вие как ще се водите тогава като университет към този общоевропейски бизнес университет?

Не сме го намерили още решението…

Като формула?

Да, и това е интересното на този европейски подход, аз и преди разговарях и с министър Денков тогава, като беше министър на образованието, и със сегашния министър, и пак с министър-председателя сегашния, че зависи от подхода как да се случат тези неща. Този подход не е такъв: предварително да знаем какво ще се случи. Университетите всички са около 20-30 хиляди студента, представете си колко хиляди студенти и преподаватели има зад тях. Не са лесни решенията, но се заложени работни пакети, цели и задачи, които лека-полека са изпълняват, и в един момент се избистря концепцията какво да правим по-нататък. Така че такъв е и подходът и в науката – предварително никой не знае как ще се случат нещата. Да, така че това е голям проект. Имаме и други неща: „Еразмус“, Центъра ни за големи данни, проекта ни за суперкомпютър с БАН и със Софийския университет, много споразумения с различни институции и организации за съвместна дейност, бизнес академия и с бизнеса и с нашите студенти. Непрекъснато са усилия в тази посока, така че те надграждат класическия учебен процес за това нещо и искаме това студентите да го видят. Не е достатъчно само да отидеш на лекция и да си там, да си попълниш тест.

Това е явно нов подход към висшето образование, който вие въвеждате.

Ами той е, бих казал, стандартният световен или европейски подход, защото навсякъде студентите имат много състоятелна работа, ние искаме да им предоставим много възможности и със стартъпи – имаме такъв офис и споразумение за сътрудничество, и с тези бизнес академии, публични лекции, среща с хора от практиката, разни мобилности. Студентите също трябва да го разберат, че не са на училище, а са в университет, който дава други общи познания.

На няколко пъти в хода на разговора досега споменахте за фотоволтаичния парк, който сте открили. Това ли са централите на бъдещето?

Това са част от централите да бъдещето. Последвахме пътя на неволята, защото енергийните ресурси се увеличиха. Имахме трудна година 2020-2021-а, когато все още нямаше компенсации, мога да бъркам с някой месец, но цените нараснаха, ние не можем да вдигаме таксите на студентите, субсидията остава същата. И всъщност каквито и икономии да бяхме направили се прибираха за ток и за парно. Но тази идея стои. И наистина България е слънчева страна, има много слънчеви дни – над 300 сигурно, има много площи и възможности това да се направи. Аз не казвам, че цялата енергия трябва да идва от фотоволтаици.

Или от ВЕИ-та.

Или от ВЕИ-та. Да, но което може да се направи, нека да се направи. Ние имаме много плоски покриви. Едната част, едната трета от този парк е върху нашият автомобилен паркинг със сто и колко автомобила. Сега ние го покрихме с хубав покрив, няма да вали, няма да пада сняг, няма да напича колите лятото, и отгоре има фотоволтаици, които произвеждат електричество. Това дава възможност за климатизация на сградите, а не да разчитаме на отделни климатици или на парно, и оттам се спестяват средства. И търсим комплексен системен подход към енергийната ефективност. Близо две години и половина разработваме тоя проект. Университетите, не знам дали и другите публични структури, не получават лесно субсидии или пък ние пробвахме доста възможности, но не искахме да взимаме банков заем.

Справихте се на мускули?

Справихме се на мускули с т.нар. ЕСКО договор, който е инвестиция. Инвеститорът всъщност прави тази инвестиция и си получава парите чрез нашата икономия на електричеството. Лека-полека ще стигнем до продажби на ток от фотоволтаичната централа. За няколко години би трябвало да се изплати това нещо.

През изминалата седмица, проф. Димитров, на протестите за пореден път се постави на дневен ред съдбата на въглищните централи. Темата не е нова, търкаля се от години без решение. Но ако въглищната енергетика не участва в енергийния баланс, ще останем без ток. Май така изглежда.

Това е базова мощност, да. Да, да, защото вечер след 18.00 часа фотоволтаиците не произвеждат, а ВЕИ-тата са зависими от вятъра. Какво ще се случи, когато почнат да затварят въглищните централи? Какво ще се случи – ще се изпитва недостиг на електричество и на чисто пазарни принципи трябва да се внася от някъде. Проблемът на България е, че ние сме износители в момента, а съседните държави имат също нужда и те внасят от нас. Едва ли те ще се развият толкова бързо и с други технологии, така че ние да внасяме от тях. Така че е сериозен проблем. И наистина този енергиен преход или Зелен преход трябва да бъде справедлив, плавен преход…

Разумен.

… разумен, при който всички участници в него да видят ползите от това нещо – и ние като обикновени граждани, и работещите във въглищните мини, и всички европейци, които си намаляват емисиите и другите неща, така че да няма такъв остър социален конфликт. А то това се получи всъщност, когато тръгваме в момента, виждате затваряне на централи и опасности от стачки, някакво напрежение.

Вероятност от режим на тока?

Ами да, защото ако спрат централите или в бъдеще ако стане това нещо, на мен и като мениджър, и специалист долу-горе в тия неща, ми изглеждат лесни нещата, нали, да имаме такава енергийна сметка и да кажем: ето, това са мощностите. През деня са толкова, през нощта са толкова, през тези месеци толкова – не е чак толкова сложен проблемът и с емисиите, и с това, което трябва да се направи наистина да бъде плавен преходът. Ако утре или след две-три години ги затворим, няма да бъде плавен преходът.

Това ще бъде може би един от рисковете пред националната сигурност, за който напоследък много се говори. Така ли?

Ами така е, да, така е, защото без това нещо, без електричеството, без енергия много неща спират. И наистина трябва разумен подход и аз може би, използвайки тук трибуната на „Фокус“, да се обърна към министъра на енергетиката г-н Румен Радев, че научната общност може и да бъде използвана за тези неща, в частност и УНСС.

Как?

Ами, ние да участваме – то по-рано, за съжаление, трябваше да се случи това нещо – да участваме в разработването на тази Енергийна стратегия, визия или там както искате го наречете, то има злоупотреба с тия понятия. Но идеята е: как ще се развива цялата енергийна система на България и от там ще излязат и колко трябва да са фотоволтаиците, дали пазарът ще се намесва, кога ще се либерализира. Има рискове за затварянето и на ядрените централи, защото там горивото, Русия – ей такива въпроси, които са. В същото време трябва да отчитаме, че може да има и нови технологии, които ще се появят след 10 години – и батериите, и използването на електричеството, многото електроавтомобили, умни домове, умни градове, които биха могли те да съхраняват енергията и да я отдават по някое време. Има доста хора, които разбират от тези неща, и е добре да бъдат използвани. Но когато преговаряте на платното на магистралата, трудно се води такъв експертен диалог.

По-сериозното е, че когато са се подготвяли тези планове за плавен преход или за някаква енергийна стабилност, или енергийна справедливост, никой не се е обърнал към вас. Към вас, където е ноу-хауто.

Да, в голяма степен е така. Институциите не работят много с научната общност или академичната общност.

Защо?

По много причини – няма време, смятат, че те са по-компетентни или това е само от тях, да не се занимават с БАН или с някой университет. Има едно такова отношение – то е системен проблем, не казвам, че е само за енергетиката или за някой друг, но аз го знам и от отношенията с много други министерства. Особено пък такива области, където въпросите са за след 2028, 2038 г. – има едно такова леко пренебрежение към тези неща, какво ще стане тогава. Няколко пъти опитвахме с Министерството на икономиката да направим Консултативен съвет – „Министерство на икономиката – УНСС“ и да се събираме на два месеца. Те имат проблеми, имат задачи за решаване. Но сменят ли поредния министър, усилията започват наново и може би новият не е съгласен с това. Аз участвам в Консултативния съвет за Зелената сделка. Значи близо две години не е имало заседание. По много причини – правителства няма, докато се сформира самият съвет, той е доста голям, и се губят всъщност ето тези моменти, когато се разработват отделни планове, териториални планове или какво трябва да се направи в тях. Две години почти никой не знае какво става. И след това получавате поканата два или три дни преди това и трябва да сте готов експерт по всичките тези неща, а самото министерство казва: „То има решение, директиви, меморандуми подписани преди три години, преди две – срокът изтича, изтекъл е, не може да се преговаря“. Голям, системен проблем е това на България, искрено го казвам.

И голям системен хаос?

Ами, то така се получава, защото трудно се следи цялата тази информация и е въпрос и на административен капацитет. Днес имахме едни дълги разговори в Министерството на образованието за специалности, бройки и субсидии и ставаше въпрос много ли са, малко ли са икономистите и специалистите за администрация и управление. Ами, сигурно има дефицити и там, не само инженери – хора, които разбират от тези неща, разбират от тези процеси и могат да ги водят така, че да има време за преговори с Европейската комисия, да се знае какво да се прави. Системен управленски проблем е. Заговори се сега и за създаване на Енергийна стратегия, т.е. за актуализиране, пренаписване. Какво трябва да включва? Ние бихме участвали в това нещо, стига г-н Радев да ни покани за това и да има такъв разговор. И стига да остане още министър.

Заговори се сега и за създаване на Енергийна стратегия, т.е. за актуализиране, пренаписване. Какво трябва да включва?

Ние бихме участвали в това нещо, стига г-н Радев да ни покани за това и да има такъв разговор.

И стига да остане още министър.

Да, политическата конюнктура е особена. Това за големите неща не би трябвало да е така, но за съжаление така се получава. Там трябва да се видят тези неща с участието на държавата – как си представяме енергетиката след 10, 15, 20 години, защото някои проекти наистина изискват голям хоризонт; какви промени ще настъпват. И когато те бъдат показани добре, аргументирани добре, подкрепени добре със съответните доказателства, те стават разбираеми, а не само така, понякога се стига до идеологизация – говори се за зелен преход, чиста планета или нещо от този род. ОК, тия неща са добре, но когато това бъде аргументирано добре и подкрепено с много факти и убедителни доказателства, всички хора ще го разберат това нещо. И аз мисля, че разумът винаги надделява в подобни процеси. Но когато липсва информация, когато стратегията или там визията, или какъвто и да е стратегически документ – това също ни е голям системен проблем, че не правим добри стратегически документи или правим толкова много, че не ги четем – когато тя бъде направена по такъв начин, че ясно да показва какво ще се случи с това, то ще се реагира и на пазарен принцип, държавата ще може да заделя или субсидии, или социални помощи, или да кани инвеститори в тези райони. Просто ще имаме много ясен план за действие. Ето това трябва да бъде Енергийната стратегия.

А не както сега се случи – след като бе подписано снощи в Народното събрание след 7 часа разговори споразумение, днес енергийният министър в парламента казва, че неговите 7 точки реално не са изпълними. И пред онемялата зала той уточнява: „Защо се правите, че не виждате, че има слон в залата?“. Значи, ако мислим навреме, няма да има слонове в нашите зали, нали?

За съжаление, когато се прави по този начин – краткосрочни мерки, не се правят някои неща три години, пет години по-рано, се получават такива ситуации, когато вече нищо не може да промениш. Не съм го чул това за слона, но сигурно има нещо такова.

Да, това се случи малко преди да започне нашият разговор. Аз като журналист съм длъжна да следя информационния поток.

Да, да.

Ползвам възможността, че сте и в качеството на експерт по национална сигурност – не е ли време да се актуализира и Стратегията за национална сигурност? Защото последната й актуализация е от 2018 г., преди войната на Русия в Украйна, и сега геостратегическите позиции и пластове са доста по-различни и изискват нови отношения.

Така е, права сте. Доста държави, с които сме съюзници и в НАТО, и в Европейския съюз, имат такава процедура на няколко години за такъв преглед, стратегически преглед, актуализация на съответния стратегически документ, защото наистина много неща са се променили за пет години. Но при тая политическа обстановка – то това също иска време. Ако това се стартира днес, то сигурно трябва една година да се направи това нещо и с обсъждане, и с проучвания, и с достъп до информация. Когато интересът е краткосрочен – за другата седмица да дадем нещо, няма да се получи добър документ. Изобщо се иска систематична работа в това отношение.

А мандатът на ротацията е още 12-13 месеца, не повече.

Е, ще остане същото правителство, така че би трябвало идеите там и вижданията да са същите. Но трябва да стартира и такъв процес. Аз мисля, че е започнал даже преглед или има такава идея за преглед.

Има идея, но… Идея.

Да. Пак призивът ми е да участват по-широк кръг хора. Между другото, ние участваме като университет заедно с още 10 военни университета и други, където има национална сигурност, в научната програма „Отбрана и сигурност“. Това също е сериозен проект, той стартира миналата година, където също имаме предвидени такива неща – и обсъждания, и развитие, и може би пък и ние да стимулираме подобни процеси, като кажем, че трябва да се направят.

Какво трябва да включва една актуализирана Стратегия за националната сигурност на България?

Всички промени в средата, които са се случили. И също това, което структурите, които гарантират, осигуряват тази сигурност, какво ще се случва с тях. Иначе става много импровизационно. Виждате…

Законите за службите?

Законите за службите, различни идеи как да стане…

Промени в Конституцията?

Промени в Конституцията, да. Всички тези неща политиците могат да ги правят, в тяхната компетентност е, няма проблем. Но пак, ако стъпят върху такава основа, че има нова стратегия, нов документ, който подсказва какви биха могли да бъдат бъдещите решения, тогава няма проблеми. Иначе има голяма опасност да се сбърка. Аз вчера имах възможност да говоря в една друга медия за сливането на разузнавателните служби и изразих категорично становище, че съм против такава идея, имайки предвид всичките тези въпроси, за които досега говорихме.

Защо?

Трябва да се пишат нови правилници, нови начини на работа, нови процедури, хора да се сменят.

Те са съвсем различни тези служби, работят с различен инструментариум – не зная как ще се слеят.

Когато ги слеете, сигурно трябва някаква синхронизация на тези неща. Чисто по български или балкански обичай, ще започнат промени от директора до чистачката. Така че аз съм скептичен за това нещо и опитът от сливане на служби или разделяне и сливане на министерства е негативен за България. Ако си спомняте, Министерство на инвестиционното развитие ли – имаше нещо такова преди години, което така и не заработи. Докато се уточнят там устройствените правилници и структури, как ще работи, то падна правителството. Така че службите аз се притеснявам да не бъдат блокирани за една-две години напред.

И понеже говорим за енергетика и за национална сигурност, в една такава актуализирана стратегия къде ще е мястото на енергетиката? Особено както се очертава, че сегашните ангажименти май дори по това споразумение трудно ще се изпълнят заради Европейската комисия. От там настояват за редукцията на емисиите и не изглеждат склонни за пазарлъци.

Енергийната сигурност е част от националната сигурност. Тя и сега е в Стратегията за национална сигурност. И когато говорим за сигурност, винаги има рискове, има настоящи ресурси, с които произвеждате тази сигурност, продуцирате тая сигурност, ако така може да се каже. И на 100% не можем да бъдем сигурни, но така трябва да направим нещата, че да намалим рисковете. Това става със сценарии, с различни обсъждания, мозъчни атаки, изчисления, които се правят, така, че да се каже, ако спре газта, ако затворим централите тия години, други години, какво ще се случи.

Bulgaria ON AIR
3 октомври 2023 г.

Голям интерес към УНСС, ректорът спечели престижна награда с максималното „Отличен 4“

Новата академична година за УНСС започна и с престижно отличие. Ректорът на университета проф. д-р Димитър Димитров получи най-високата оценка от министъра на образованието и науката проф. д-р Галин Цоков. Учебното заведение е успяло да приложи множество политики към студентите. „Методиката е въведена преди 3 г. – да има една посока, която университетите да следват, запазвайки автономията. Взаимно университетите и МОН представят проекти за развитие – учебна дейност, студентски политики, международни връзки. Следи се дали има напредък. Предните години не получавах тази оценка, по четирибалната система се прави оценката и най-високата е „отличен 4“, поясни ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров в студиото на „България сутрин“.

Наградата има и финансов аспект – ректорът получава 36 000 лв., които се изплащат следващите 12 месеца. „Имаше години, в които ректорът си определяше много голяма заплата, с това тази практика е спряна“, коментира гостът. Той посочи като високи постижения привлечените средства по научноизследователски проекти, извършени упражнения в учебната дейност. Със заложените дейности се прави не са толкова революционни, но когато ги има заложени човек си прави годишен план как да ги постигне.

Ректорът каза също, че с всяка година интересът към УНСС се увеличава. Ако преди кандидат-студентите са били 900, то сега са били 6 400. Принос за това, по думите му, има и дигитализацията на процеса по кандидатстване. УНСС предоставя и бакалавърски програми на английски език. Проф. д-р Димитър Димитров коментира пред Bulgaria ON AIR и затварянето на Руската църква. Като експерт по национална сигурност той заяви, че щом се е стигнало до изгонването на служителите, значи наистина има данни.

„Ако тези хора са работили в тази посока, това е риск за националната сигурност. Добре е службите и тези, които са над тях, да бъдат по-убедителни, за да няма разделение на обществото. Ако има доказан шпионин, никой няма да има нещо против такива мерки“, посочи проф. д-р Димитров.
Гледайте целия разговор във видеото.

Уебсайт на УНСС
29 септември 2023 г.

Отлична оценка на МОН за ректора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров

Максимално високата оценка 4.00 получи ректорът на Университета за национално и световно стопанство и главен секретар на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България проф. д-р Димитър Димитров от министъра на образованието и науката  проф. д-р Галин Цоков за изпълнение на договора му за управление, съгласно заложените от МОН политики.

„Този успех дължим на факта, че имаме високи изисквания и непрекъснато надграждаме постигнатото. Непрекъснато сме в процес на трансформация. Направихме доста промени, които занапред ще се виждат още по-отчетливо“ каза ректорът на най-големия икономически университет и припомни, че УНСС отчита рекорден брой кандидат-студенти тази година и по-висок бал за прием.

„Едни от големите трансформации бяха промените в учебното съдържание и учебните планове. Имаме повече избираеми дисциплини, повече възможности за студентите, повече упражнения. Член сме на елитната университетска мрежа ENGAGE.EU. Осигуряваме възможност за стажове и мобилност в над 100 чужди университета. Нашите възпитаници  имат почти 100% реализация още от студентската скамейка. Делът на младите учени, участващи в научни проекти, вече е 60%. Направихме усилия да бъдем зелен университет и откриваме един от най-големите в сферата на образованието фотоволтаичен парк. Скоро ще завърши и ремонтът на нашата университетска библиотека“, допълни проф. Димитров.

От 2020 г. управлението на висшите държавни училища се осъществява съгласно утвърдени от министъра на образованието и науката политики. За УНСС те са обособени в 6 основни цели: 1. Актуалност, съответствие, интегралност на придобиваните знания и умения; 2. Повишаване на качеството на програмите за обучение чрез използване на образователни форми, методи и технологии, съобразени с особеностите на обучаваното поколение студенти; 3. Свързаност и партньорство; 4. Развитие на научната дейност; 5. Привличане и задържане на млади преподаватели; 6. Обществени ангажименти с национална значимост.

Осъществяването на тази ключова реформа е невъзможно без активното участие на всички колеги, подчерта в изказването си ректорът. „Благодаря Ви за високото качество на учебния процес, развитието на научноизследователската дейност и партньорската мрежа. Вие сте високия рейтинг на УНСС!“,  изрази признателността си проф. Димитров.

БНР
25 септември 2023 г. 

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор: УНСС стартира с подобрения в учебната инфраструктура

Как университетите ще започнат новата учебна година, какви са програмите и промените в УНСС. Подробности разказа проф. д-р Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство.
„Има някои неща и в учебния процес – по-голяма дигитализация, много повече дигитални услуги за нашите студенти, опашките пред гишетата почти изчезнаха. Има възможности за плащания по всякакъв начин. Изобщо гледаме да улесним живота на студентите за да учат повече и подобряваме материалната среда и учебната база. Едно от нещата, които ще открием официално съвсем скоро, една част от него работи е фотоволтаичният парк на УНСС. В момента имаме 6 зарядни станции и с този фотоволтаичен парк мисля, че ще може да ги поддържаме доста добре“, каза той.
По думите му паркът е направен с инвестиция от 3 млн. лв., като разходът се изплаща през икономиите от електроенергия. Той се намира на паркинга на университета и на плоските покриви, като по този начин не се отнемат тревните площи. Мощността му е 800 kW, което покрива около 60% от нуждите на учебното заведение. Освен това е извършен ремонт на университетската библиотека. Относно това къде се намира УНСС спрямо други университети той каза:
„Дигитализацията е много хубаво нещо, но трябва да отделяме внимание и на киберсигурността, защото ние сме наистина много дигитализирани. С електронни студентски книжки, с електронни протоколи, с електронни главни книги. Много от процесите, които съществуват в университета също са дигитални – плащания на такси, настаняване в общежития… Представете си ако това бъде атакувано какво ще се получи в крайна сметка.“
Проф. д-р Димитров отбеляза, че има няколко магистърски програми свързани с изкуствения интелект, а някои от програмите по счетоводство, финанси и логистика са на английски език и са международно сертифицирани.
„Ние се стараем да осигурим добри перспективи на нашите студенти и те да могат да се възползват от тях. Наистина, към това ги и стимулираме и университетът става все по-интернационален“, каза проф. д-р Димитров.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

 в. „Стандарт“                 
25 септември 2023 г.

Ректорът проф. д-р Димитър Димитров: УНСС вдига заплатите

• Осигуряваме възможност за стажове и мобилност в над 100 чужди университета
• Това бе възможно в резултат на добрия прием и консервативна политика за разходите, казва ректорът проф. Димитър Димитров
• Не лежим на стари лаври. Развиваме се
• Направихме усилия да бъдем зелен университет и вече откриваме фотоволтаичен парк
• Броят на кандидат-студентите нарасна с около 20%. Това е своеобразен връх за последните години
• Общество „Културно наследство“ дава заряд на Бранд България

– Проф. Димитров открихте новата академична учебна година, как премина кандидат-студентската кампания?
– УНСС може да се похвали с изключително успешна кандидат-студентската кампания, която не само информираше младите хора за възможностите, които нашият университет предлага, но и ги ориентираше как могат да се развиват по-нататък. Броят на кандидат-студентите нарасна с около 20%, което е своеобразен връх за последните години. Добрият прием и консервативната ни политика по отношение на разходите дадоха възможност да обявя вдигане на заплатите не само на преподавателите, но и на администрацията на УНСС.
– Кое ви прави толкова желан университет?
– Не лежим на стари лаври. Развиваме се. Модернизираме се. Създаваме перспектива за развитие и на студентите, и на преподавателите, и на служителите. Улеснихме много от процесите, като онлайн кандидатстване, онлайн записване, проведохме много състезания, пробни матури и срещи с ученици от цялата страна. Член сме на елитната университетска мрежа ENGAGE.EU и чрез нея нашите студенти с гордост могат да казват, че са учили в 9 университета по време на следването си. И то най-добрите бизнес университети в Европа. Осигуряваме възможност за стажове и мобилност в над 100 чужди университета. Създадохме много добри връзки с бизнеса. Имаме съвместни бизнес академии с водещи компании. Предлагаме отлични възможности за стажове, провеждаме много кариерно ориентирани събития и това води до почти 100% реализация на нашите възпитаници още от студентската скамейка.
– Има ли промени в това, което ще изучават студентите?
– Да, едни от големите трансформации са промените в учебното съдържание и учебните планове. Имаме повече избираеми дисциплини, повече възможности за студентите, повече упражнения. Това беше реформа, която в продължение на една година се осъществяваше с активното участие на всички колеги. Процесът до известна степен се стимулира от проекта ни за модернизация на висшето образование, но той трябва да продължи не само като съвместни програми или съвместна дигитализация на учебните дисциплини, а да се насърчават и научните изследвания, както и да се подобряват връзките с изследователските университети.
Другият наш наистина много сериозен трансформационен процес е в областта на дигитализацията. Ковид наложи бързо да вземем такива мерки, но заедно с това обезпечихме киберсигурността и общите изисквания към информационните технологии.
– Какви са резултатите на УНСС по отношение на научната дейност?
– Трансформацията е видима. Центърът за подготовка на проекти от няколко проекта годишно към фонд „Научни изследвания“ вече подава до 12 – 13 проекта. Увеличихме стимулите за публикации в индексираните сериозни списания и включването в престижните бази данни. Това доведе до близо 30% ръст на публикациите. Нашето списание „Economic alternatives“ също бе индексирано и се развива с една нова скорост, която е повод за научна гордост на Университета.

По традиция студенти и преподаватели почетоха паметта на основателя и първи ректор на УНСС проф. Стефан Бобчев

– Какво предстои за УНСС, какви са приоритетите?
– Потенциалът, който виждаме в бъдещето, е в увеличаване броя на научните изследвания, защото ние, като голям университет, имаме този капацитет. Процесът на дигитализация също няма да спира. Ще се развива непрекъснато, както и интернационализацията. Очакваме повече чуждестранни студенти. За преподавателите ни се отварят различни нови възможности за научна работа и обмен на знания по „Фулбрайт“ и мобилностите по проекта за модернизация на висшето образование. Като гледам какви резултати постигаме в мрежата ENGAGE.EU, ми се иска това, което правим с чуждестранните университети, да го направим и като българска университетска мрежа. Минаха няколко години от мандата ми и, както обикновено става, резултатите вече се виждат отчетливо. Направихме усилия да бъдем зелен университет и вече откриваме фотоволтаичен парк, един от най-големите в сферата на образованието изобщо. Скоро ще завърши и ремонтът на нашата университетска библиотека. Стотици са мерките за енергийна ефективност и подобряване на учебния и административния процес, особено за студентите и преподавателите. Създават се няколко университетски кампуса, текат ремонти на общежития, все такива уж ежедневни неща, но с фокус към по-добра естетическа среда за живот и учене.
– УНСС е един от съучредителите на Общество „Културно наследство“, поддръжник сте на идеята за дигитализация на туристическите маршрути, каква добавена стойност носи популяризирането на културно-историческото богатство на страната ни?
– Културно-историческите забележителности, фолклорът и традициите са ключови за регионите – за създаване на работни места и за привличане на туристи. Като икономически университет не се поколебахме да сме сред учредителите на Общество „Културно наследство“, защото знаем ползите, които ще донесе. Г-жа Славка Бозукова работи с огромен ентусиазъм за това Чудесата на България да бъдат видими. Радвам се, че именно тя е представителят на „Европа Ностра“ за България и ще вложи този заряд за популяризирането на „Бранд България“. Иновативното представяне на културно-историческото богатство на страната ни е единственият шанс да бъдем видими. Информацията е един от най-важните елементи за развитието на туризма. Дигитализацията ще помогне на културните институции да направят културното наследство достъпно за по-широка аудитория.

Вестник „24 часа“
15 септември 2023 г. 

Ректорът проф. Димитър Димитров: Една от големите трансформации в УНСС беше промяната на учебното съдържание

Университетът открива учебната година в понеделник – 18 септември, ръководството си пожелава повече наука и инвестиции в образователни технологии

– Проф. Димитров, УНСС е сред най-динамично развиващите се университети през последните години, какви са промените, които осъществихте?

– Както отбелязахте, непрекъснато сме в някакъв процес на трансформация. Направихме доста промени, които занапред ще се виждат още по-отчетливо. Едни от големите трансформации бяха промените в учебното съдържание и учебните планове. Имаме повече избираеми дисциплини, повече възможности за студентите, повече упражнения. Това беше реформа, която в продължение на една година се осъществяваше с активното участие на всички колеги.

Другият ни наистина много сериозен трансформационен процес е в областта на дигитализацията. Ковид наложи бързо да вземем такива мерки, но заедно с това обезпечихме киберсигурността и общите изисквания към информационните технологии. И в момента реализираме голям проект за обновление на вътрешната ни компютърна мрежа, за да има по-бърз интернет и да можем да прилагаме нови технологии в обучението.

– Развитието на научната дейност носи ли добавена стойност на образователния процес?

– Неминуемо. Промените в областта на науката са стимулирани и от МОН, и от нашето виждане за необходимостта от такива. Засилихме капацитета на Центъра за подготовка на проекти и вече от първоначалните само няколко проекта към фонд “Научни изследвания” стигаме до 12–13 годишно. Увеличихме стимулите за публикации в индексираните сериозни списания и включването в престижните бази данни. Това доведе до близо 30% ръст на публикациите. Променихме политиката по отношение на командировките и участието в престижни научни конференции. В това отношение ни помогна и големият проект, който имаме – за модернизация на висшето образование. Там има включена много мобилност, задължително обвързана с публикуването на статия в индексирани научни списания. Нашето списание Economic alternatives също бе индексирано и се развива с една нова скорост, която е повод за научна гордост на университета. Подобри се и организацията за кандидатстване по проектите на Европейската комисия с международните ни партньори от ENGAGE.EU.

– Какво е най-важното, което предстои в развитието на УНСС?

– Потенциалът, който виждаме в бъдещето, е в увеличаване броя на научните изследвания, защото ние, като голям университет, имаме този капацитет. Процесът на дигитализация също няма да спира. Ще се развива непрекъснато, както и интернационализацията. Очакваме повече чуждестранни студенти.

За преподавателите ни се отварят различни нови възможности за научна работа и обмен на знания по “Фулбрайт” и мобилностите по проекта за модернизация на висшето образование.

Минаха няколко години от мандата ми и както обикновено става, резултатите вече се виждат отчетливо. Направихме усилия да бъдем зелен университет и вече откриваме фотоволтаичен парк, един от най-големите в сферата на образованието изобщо. Скоро ще завърши и ремонтът на нашата университетска библиотека. Стотици са мерките за енергийна ефективност и подобряване на учебния и административния процес, особено за студентите и преподавателите. Създават се няколко университетски кампуса, текат ремонти на общежития, все такива уж ежедневни неща, но с фокус към по-добра естетическа среда за живот и учене.

Като гледам какви резултати постигаме в мрежата ENGAGE.EU, ми се иска това, което правим с чуждестранните университети, да го направим и като българска университетска мрежа. Процесът до известна степен се стимулира от проекта за модернизация на висшето образование, но той трябва да продължи не само като съвместни програми или съвместна дигитализация на учебните дисциплини, а да се насърчават и научните изследвания, както и подобряването на връзката с изследователските университети.

Иска ми се да виждам повече такава интеграция на българските университети. Има много възможности за колаборации, например в областта на киберсигурността или на икономиката. Успешен пример са съвместните ни програми с Тракийския университет. Но това трябва да бъде насърчавано и на централно ниво. Мога да отбележа, че и по отношение на инвестициите в образователни технологии има изкривяване. Вниманието е насочено към училищата. Те имат 1 млрд. и 200 милиона за СТЕМ центрове. Университетите не получават нищо, просто ги няма в тази програма, което трябва да се промени бързо.

– Вероятно всички тези мерки дават отражение и върху интереса на кандидат-студентите към университета?

– Когато в един университет има пълнокръвен живот, неминуемо и интересът се повишава. Днес, за добро или лошо, информацията се разпространява бързо. Ние създадохме много добри връзки с бизнеса. Имаме съвместни бизнес академии с водещи компании. Създаваме отлични възможности за стажове, провеждаме много кариерно ориентирани събития и това води до почти 100% реализация на нашите възпитаници още от студентската скамейка.

Тази година предприехме такава кампания, която да ги ориентира как да се развиват по-нататък, и броят на кандидат-студентите нарасна с около 20%, което е своеобразен връх на последните години. Направихме и много улеснения като онлайн кандидатстване, онлайн записване, проведохме много състезания и пробни матури. Отлично работим с Асоциацията на икономическите училища. Създадохме и Асоциация на езиковите гимназии. Когато се работи на пълни обороти, хората виждат и оценяват това.

– Какво ще пожелаете на първокурсниците за новата академична година.

– Нека се възползват от всички възможности, които им предоставяме и ние като университет, и бизнесът, и международните ни програми. За тях предстои сериозна трансформация – да свикнат с новите условия и да станат по-самостоятелни. Нека бъдат любопитни към това, което ги очаква като студенти!

Телевизия „СКАТ“
10 септември 2023 г.

Един ден в УНСС – за трудностите, възможностите и инициативата – говори ректорът проф. Димитър Димитров

Телевизия „СКАТ“
10 септември 2023 г.

Ректорът проф. д-р Димитър Димитров: Как УНСС се справя с енергийната криза – има начин!

КМГ радио

30 август 2023 г. 

Проф. д-р Димитър Димитров: Имаме добри примери за успешни
и перспективни дуални програми с китайски университети

Специално за КМГ радио Китай разговаря с ректора на УНСС (Университет за национално и световно стопанство) проф. д-р Димитър Димитров, който ни запознава с някои основни аспекти от международното сътрудничество на най-авторитетното българско висше бизнес-учебно заведение, и по-специално с отношенията с китайските колеги и перспективите за това взаимодействие.

Проф. д-р Димитър Димитров е ректор на УНСС от 2019 г., като преди това е заемал различни ръководни позиции – декан на факултет „Икономика на инфраструктурата“ (2015-2019), 16 години е ръководител катедра „Национална и регионална сигурност”. Самият той е завършил същия университет.

„УНСС е най-големият, най-старият, и най-авторитетният бизнес университет не само в България, но и в цяла Югоизточна Европа. Създаден през далечната 1920 г., от създаването си досега той е лидер в българското образование, като негови възпитаници са били представители на българския и световен елит,” казва в началото на разговора ни проф. Димитров. Той обяснява, че университетът има и специализирани центрове за изследователска дейност и е предпочитано място за младите хора, които искат да получат модерно образование и същевременно да съчетават наученото с практиката. Университетът има и дългогодишни контакти с няколко китайски висши учебни заведения.

– Проф. Димитров, моля разкажете ни повече за международното сътрудничество на УНСС, с кои страни в Европа и извън нея имате добри взаимоотношения или работите по съвместни проекти? Какъв е интересът, който проявяват младите хора от чужбина към УНСС?

– Можем да разделим международната дейност на университета на няколко нива, като първото е известната традиционна международна програма „Еразъм+”, по която се извършва обмен на студенти и преподаватели, предимно между европейските страни. В същото време имаме и мобилност на преподаватели и служители и извън Европейския съюз.

Другите традиционни международни дейности на УНСС са свързани с приема на чуждестранни студенти. Разбира се, тук има доста особености, както за България, така и за другите страни. Езикът също е един от факторите, които оказват влияние. И като че ли най-успешен се явява разделът за съвместни дуални програми между нашия университет и някои чуждестранни университети. Защото е доста трудна задача да привлечем чуждестранни студенти – било от Китай, или от други страни и именно чрез т.нар. дуални програми реализирането вече се случва по-лесно.

– Кажете, моля, какви програми предлагате за чуждестранни студенти и как желаещите млади хора от Китай могат да учат в УНСС?

– Разкажете ни по-конкретно за сътрудничеството с китайски висши учебни заведения, какви са досегашните практики и какви перспективи виждате?

– Що се отнася до отношенията ни с Китай, имаме много добри примери за успешни дуални програми. Като един от най-новите примери давам магистърската програма по международен бизнес и управление с преподаване на английски език. По нея и имаме много добро виртуално сътрудничество с Шанхайския университет – Shanghai Jiao Tong University, като работим вече от няколко години. Програмата е включена в катедра „Международни икономически отношения” . Тук у нас студентите учат два семестъра и след това два семестъра в Шанхай. По време на Covid-пандемията това обучение беше онлайн, но идеята ни е то да бъде присъствено. Това е една възможност, която ще продължаваме да доразвиваме от тук нататък.

Друга програма, която вече няколко години върви е 4-годишна, бакалавърска програма по икономика, заедно с Университета за чужди езици Tianjin Foreign Studies University (TFSU). Всяка година има записани няколко студенти, като програмата се осъществява съвместно между двата университета. В момента част от студентите са в Китай.

Очакваме първите студенти от Китай да дойдат през есента и да учат присъствено в България, Те ще получат двойна диплома – от двамата ректори – от България и от Китай. Обучението е на английски език и интересът към тази програма е доста голям. Годишно в нея участват около 100 студенти от Китай, като в нея няма български студенти. Нашите преподаватели от катедра “Икономикс“ и от другите катедри са доста активни при провеждане на лекциите, и въпреки часовата разлика между двете страни и проблемите с covid –пандемията, програмата започна и вече върви добре.

Важно е да кажа също, че не всички студенти, които се записват в тази програма, ще дойдат в България – те могат да продължат обучението си и в Китай. Но повечето китайски студенти ще дойдат, за да получат двойните си дипломи – от България, и от Китай.

Вече няколко пъти провеждахме специални церемонии, съвместно с университета Тиендзин, по награждаване на студенти, заедно с техните родители, за да отбележим подобаващо напредъка на студентите.

Миналата година, заедно с Н.Пр. Дун Сяодзюн – извънреден и пълномощен посланик на КНР в България, открихме едно от най-новите ни общежития, в които се предвижда да бъдат настанени студентите от Китай, като условията в тях са много добри. Поддържаме и постоянни контакти с ректорския състав на Университета в Тиендзин. Заедно с вашия посланик открихме и Център за управление на дуалната бакалавърска програма по икономика с Университета за чужди езици Тиендзин (TFSU).

– УНСС, съвместно с колеги от някои китайски университети, работи и по редица научно-изследователски програми. Може ли да ни запознаете с по-важните от тях?

– Да, провеждаме и научни изследвания, които са по националния фонд „Научни изследвания” . Нашите колеги имат добри отношения и сътрудничество с Университета в Шанхай, неотдавна българска делегация посети университета там и обсъдиха различни проблеми, свързани с тези изследвания. Преди около две години в нашия университет дори имахме представител на Университета в Шанхай, по специален проект, който водеше курсове по китайски език. Но започна Covid-19 и нещата се прекратиха.
На практика съществуват много добри отношения между УНСС и нашите китайски партньори, които ние ще продължим да развиваме, защото имат голям потенциал.

– Кои са най-търсените специалности и програми, предпочитани от китайските студенти?

– Това е преди всичко програмата по икономика – магистърска и бакалавърска степен. Ако има друг механизъм те да идват в България или да кандидатстват, специалностите биха могли да се увеличат и да бъдат много повече. Имаме една международна програма, също на английски език по ядрена сигурност – „Икономика на отбраната и сигурността“ със специализация „Ядрена сигурност“ с преподаване на англ. език, която е с подкрепата на Международната агенция по атомна енергия, Досега по нея не сме имали китайски студенти, но се надяваме интересът да се засили, имали сме студенти от Индонезия, от Виетнам, от почти цяла Африка и от редица арабски страни. Аз лично бях в Китай през 2019 г. по линия на Международната агенция по атомна енергия и по-специално по ядрена сигурност и тогава посетихме техния Център за усъвършенстване по ядрена сигурност. И там обсъждахме също въпроси за китайски студенти в нашия университет. Тъй като тази програма е доста специализирана, по нея се приема по един студент от различните страни, като тя също е на английски език.

– Неотдавна УНСС сключи Меморандум за съвместна дейност с Центъра за насърчаване на сътрудничеството в селското стопанство между Китай и ЦИЕ към Министерството на земеделието. Къде виждате мястото на университета и какво предвиждате и очаква като резултат от това сътрудничество?

– Като бизнес-университет УНСС има поне десетина специалности, които имат отношение към аграрната икономика и бизнес, имаме няколко бакалавърски и магистърски програми, свързани с дигитализацията, информационните технологии, иновациите. Знаем, че във всички отрасли на икономиката имаме дигитализиране и използване на новите технологии – това е характерно за глобалния свят, в който живеем.

Заедно с директора на Центъра за насърчаване сътрудничеството между Китай и ЦИЕ д-р Момчил Станишев, сме единодушни, че това споразумение дава нови възможности за прилагането на нови форми за сътрудничество – например публични лекции на наши студенти, използване на експертизата на Центъра при нас, но също и на експерти от Китай, които идват по различен повод в България по покана на Центъра и за участие в различни събития, организирани от него в рамките на Инициативата за сътрудничество Китай- ЦИЕ. Това е много добра възможност за засилване на сътрудничеството, защото има много голям потенциал – онова, пред което селското стопанство и земеделието са изправени е необходимостта от дигитализация на всички процеси. Всичко това изисква много добър контрол и подреждане във веригата и бизнесът трябва да познава добре изискванията и възможностите на дигитализацията и новите технологии. Според мен, задачата на един бизнес-университет като УНСС е да бъде част от всички тези активности .

Тук бих искал да припомня, че в университета имаме т.нар. Център за големи данни Именно икономиката на големите данни е най-актуалното направление в момента. И ако искаме да се случи всичко, което планираме, да имаме подходящи проекти и нещата да се развиват последователно, нашият Център, който има огромен капацитет, би могъл да участва активно в дигитализацията на селското стопанство и земеделието не само у нас, но и в редица други страни.

В очакване сме на стартирането на Проект за големите данни и в тази насока, един от важните елементи, особено за България е свързан с проблемите на сигурността – най-общо казано. Тук могат да се включат пътния трафик, видеонаблюдението, анализ на всички тези данни.

Проф. Димитров допълни, че УНСС е член и на „Национален център за компетентност в рамките на EuroHPC JU фаза 2“. Проектът EuroCC2 е насочен към развитието по най-ефективен начин на мрежа от национални центрове за компетентност в рамките на всички европейски страни в областта на технологиите за високопроизводителни пресмятания HPC+ и изкуствен интелект. Амбициозната цел на европейско ниво е да се изгради капацитет от технологии и компетентности, които да бъдат предоставени като актуални услуги в помощ на бизнеса, публичната администрация и академичните среди.
Като заключение мога да кажа, че имаме добри перспективи за развитие и съчетаване на образованието и практическото му прилагане, като в тази насока имаме и потенциал за добро сътрудничество с Китай и със страните от ЦИЕ.