БНТ
08 март 2023 г.

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: Защо не стигат парите за образование?

Агенция „Фокус“
20 февруари 2023 г. 

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: Опасното е, че мрежата от каналджии става все по-организирана

Проф. д-р Димитър Димитров – експерт по национална сигурност и ректор на УНСС, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ 

На пряката ни телефонна линия е проф. Димитър Димитров – експерт по национална сигурност и ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Добро утро.   
Добро утро.
Проф. Димитров, поканих Ви, за да коментираме шокиращия случай от преди няколко дни, където бяха намерени телата на 18 мигранти. Как ще коментирате трагичния случай, защо се случват такива жестокости? Т.е. алчността ли е най-големият провокатор или?   
Алчността е единият от факторите, които явно са повлияли. Аз гледах репортажа и слушах подробности за това – вместо да качат примерно 20 човека, те са качили 50 човека. Но другият фактор е, че вече мрежата от каналджии, мрежата за трафик на такива нелегални мигранти става все по-организирана. Виждате в репортажите какви клетки се изграждат, за да се избегнат термокамерите, как това се прави в различни места на страната, как се монтира на камиони. Изобщо това стана една доста организирана дейност. Това е по-опасното.
Ето, и вие казвате, че това, че става толкова организирано е по-опасно. Какви мерки в тази връзка трябва да бъдат предприети по отношение именно на тези каналджии, изобщо като за начало на този случай?   
Вижте, ние в момента като държава, като структури, които реагират, ние реагираме на последствията. Пожарът вече гори, а ние тръгваме да го гасим по някакъв начин – дали имаме средства, дали нямаме средства за това. Въпросът е това да се разглежда като един цялостен процес. Тези хора биват заловени там. Ужасният инцидент се случва в София, границата нали знаете къде се намира, на няколкостотин километра. Това изисква системен подход към това нещо и не просто когато се случи това, тогава да реагираме с 30 полицейски коли, с болници, със служби най-различни. Но тези хора са преминали през границата. Преди това някой е организирал целия този канал, водела се е комуникация, водили са се преговори, водили са търговски преговори с другите посредници от другата страна на границата. Ето тези процеси трябва да хванат доста по-рано и акцентът за мен трябва да бъде положен. За наказанието не ми се говори, защото вече е малко по-друга темата – силно трябва да бъдат увеличени, но акцентът трябва да бъде положен върху охраната на границата и недопускането те да влязат на територията на Република България. Защото после вече ние гоним последствията, гасим пожарите, а по-добре по-рано да се случва това нещо.
Разбира се. Ето, вие казвате правилният начин е превенция, а не когато вече се случи, тогава да се опитваме да го поправим, защото наистина по-важното е изобщо да не се случва. Какви са действията и начините именно на превенцията, за спирането на нелегалната миграция и на това, което се случва.   
Вижте, ние досега реагираме по един стандартен начин, който предполага ниско ниво, аз говоря от годините 2012-2013 година, когато започна мигрантската криза, и после имаше пикове и известно успокояване. Но първо, на нашата позиция винаги е била такава, това или ще отмине следващия месец, или зимата ще бъде по-студена, те няма да минават. Разположението на силите е горе-долу стандартно – има някои мигранти, те минават, ние някои хващаме, някои заминават за Европа, горе-долу един по-такъв спокоен подход. Което обаче се вижда, че в последните 1-2 години е грешен подход, защото това започва да става като криза, и ние го виждаме като криза. Аз си спомням няколко случая в Европа с толкова много загинали мигранти от такава ситуация. И обикновено това са заловените случаи, случаите, които са разкрити по някаква причина. Това е клиширания израз „върха на айсберга“, а под него има доста хора, които са минали границите и са заминали нанякъде, които службите или съответните институции не са успели да ги заловят. Така че ние трябва да преминем и към по-особени кризисни мерки за справяне с тази ситуация, а не временни, а не такива палиативни мерки. Като пак казвам, акцентът трябва да бъде насочен към опазването на границата. Там преди известно време, преди месец и половина идва австрийският канцлер, който каза: „Европа трябва да ви даде 2 милиарда евро“, и той обеща да съдейства за това нещо, и ние трябва да си търсим тези пари – 2  милиарда евро за укрепване на границата. Защото то не е само там съоръжението от бодлива тел и метални съоръжения, а още много други неща могат да бъдат добавени към това нещо. И сега когато виждаме репортажите, когато гледаме ежедневните случаи, които се случват всеки ден, ми се струва, че трябва да се подходи в такъв случай, когато има криза, да се създаде специално звено или щаб, който да се занимава само с охраната на границата, който да има по-специални правомощия за това нещо. Защото наистина ситуацията става кризисна. Много репортажи съм видял по телевизията и в пресата излизат такива неща, хората от пограничните села казват: „Ами те всяка вечер минават, всяка вечер минават пътеките, всяка вечер някой се опитва там, иска хляб или вода“, и за радост засега се държат миролюбиво. Затова се изискват специални мерки за това нещо. Виждате, че когато стане инцидент като този, обикновено отговаря вътрешният министър, където е „Гранична полиция“, обаче то има още други служби, структури, които се занимават с това нещо. Къде са военните, къде обаче е и Европейският съюз, който обещава тези 2 милиарда, или пък „Фронтекс“, или сили от Европейския съюз, които би трябвало и трябва да помагат, тъй като ние сме външната граница на Европейския съюз. Ето затова трябва да се създаде специално по-скоро политическо звено, което да управлява и границите, и да управлява и отношенията, или поне да инициира такива инициативи, които да носят подпомагане от Европейския съюз и да са насочени към закупуване на техника, и към бюджетиране, и да управлява отношенията между различните ведомство, в които са и кметът, областният управител, Министерство на отбраната, различните служби в МВР, или някой специален зам.-министър от МВР да оглави този щаб, който да се занимава в това нещо. В кризисна ситуация така се прави.
Взаимодействие между институции, служби и структури. Искам да ви попитам като за финал как ще отрази на приемането ни в Шенген поредният такъв случай? Всъщност, ние отложихме това приемане и какво ще се случи сега, ще има ли още едно отлагане?   
Негативно ще се отрази. Не ние го отложихме, а другите страни, които трябва да ни приемат в „Шенген“. А като си представите новините, които чете там средният бюргер в Европа: загинали мигранти, проблеми с границата, разни други неща, които се случват в България, свързани с това нещо, чисто политически той не оказва подкрепа. Техните управляващи се съобразяват с тези настроения. Така че това е ситуацията. Но се изискват и по-кризисни мерки, пак да се върнем на предишните си думи: щаб, който разполага с бюджет, с ресурси, за да купи и коли, за да купи и дронове, за да осигури командированите полицаи и военни по границата по-добри условия, да купи батерии за термовизионните камери, да поддържа добри дипломатически отношения с Турция. Горе-долу това са нещата, които трябва да направим, и то спешно. И да знаем името на този човек, който ще отговоря точно за охраната на границата. Сега са областни управления, областни, МВР, тази служба, онази служба, и нали разбирате, не се случват нещата.
Да, т.е. определено е важно да знаем кои са отговорните неща, за да знаем към кого да се обръщаме.   
Точно така. Така се прави в криза.
И техника, както казахте и вие, което също е много важно, на което е важно да обърнем внимание, че тя също е от съществено значение.  
Ами аз си представям следната ситуация: няма гориво за колите, или има ремонт някъде, или няма къде да спят полицаите, или трябва да се купят батерии за прословутите камери, с които може да се извършва тази превенция и да се види кога идват групите откъм Турция. Но се поставете на мястото на един началник на по-ниско ниво – дали той има този бюджет, дали той ще стигне до съответните управления в МВР, кога ще стане това нещо. Да не говорим за дипломатически усилия и неща, свързани с по-големи активности. Те угасват още в началото, докато тръгнат. Събирането на информация също е важно и в България, и работата с полицейските структури в Турция. Така че това не може да се прави на ниско ниво, само там нисшите полицаи, които охраняват границата.
Да, и които всъщност не са обучени точно за такъв тип взимане на решения. Наистина трябва да бъде едно отговорно лице, което да ги взима, и което да се разпорежда с тези действия.  
Междуведомствен щаб, да.
Много ви благодаря за отделеното време.  

БНТ1
16 февруари 2023 г. 

УНСС провежда изпитите си и го прави с цел да привлича качествени студенти, това заяви в „Денят започва“ ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров. Той коментира, че в момента университетите масово приемат студенти с резултата от зрелостните им изпити.

„Масовият изпит там е българският, който е задължителен. Повечето кандидатстващи използват оценката от матурата си. Това е възможен вход за университета. В същото време ние имаме и изпити, така че да улесним или да насърчим кандидат-студентите да могат да покажат повече качества. Тези изпити в УНСС се наричат единен приемен изпит. Третият начин е съвместните изпити под формата на близки до това, което ще се случи на матурата. Затова работим с школи и ползваме експертизата им за изготвянето на формата на въпросите, оценяването, но УНСС си провежда изпитите самостоятелно. Нямаме финансови отношения с школите“, допълни още ректорът на УНСС и заяви, че кандидат-студентите, посещавали школите не се ползват с никакви предимства.

Вижте целия разговор във видеото.

БНТ 1

14  февруари 2023 г. 

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров за недовършените ремонти на студентските общежития

Bестник „Капитал“

27 януари 2023 г. 

Ректорът проф. д-р Димитър Димитров: УНСС със стратегия за европейски университет

Каква е визията ви за бъдещето на университетите? Каква е стратегията на УНСС да се справя с предизвикателствата на скоростно променящия се свят?

-Представям си един европейски университет. Много години ние във висшето образование все мислим локално, все се сравняваме помежду си, а е време да излезем от националната рамка. Затова и се пошегувах на церемонията по удостояване с академичните оскари, че следващия път трябва да ни разглеждат като част от европейския консорциум, в който участваме – ENGAGE.EU. Европейската интеграция, за която толкова много говорим, трябва да се случва и в образованието – чрез мрежите и интернационализацията. Това е важен инструмент, с който разполагаме вече няколко български университета. В това е бъдещето, но всеки университет трябва да си намери своя път.Специално в УНСС ние разчитаме на няколко неща: да бъде активна част в алианса на деветте най-престижни икономически университета в Европа – ЕNGAGE.EU, участие в европейски проекти, засилване на научните изследвания, интернационализация на обучението и за преподаватели, и за студенти, увеличаване на мобилностите и видимост пред света.Ние сме голям университет с богато портфолио от специалности. Моето разбиране като ректор и на нашата академична общност е, че трябва да запазим това портфолио. Има университети, които са избрали само една-две по-модерни специалности, но ние разчитаме на всичките – и теоретични, и приложни, и интердисциплинарни. Ясно сме заявили, че няма да закриваме специалности. Може за някои да е по-малък броят на студентите, но няма кой друг да обучи такива специалисти в България. А това има и социален ефект за нашите колеги, които насърчаваме още повече да се развиват в дадените специалности и направления.

Какви са вашите анализи – намалява или се засилва интересът към специалностите, които предлага УНСС?

– Интересът към УНСС бележи лек ръст, но това не е от гледна точка на абсолютните стойности. Ние успяваме да задържим ръст на приетите студенти въпреки статистически по-малкия брой завършващи ученици и намалената държавна поръчка за нашия университет, който е водещ. По данни на рейтинговата класация, която излезе скоро, в УНСС се обучават над 50% от хората, които учат икономика. Нямаме проблем както с реализацията, така и с успешното кариерно развитие на нашите студенти, но въпреки това преди две години държавната поръчка за нашия университет беше намалена с 40%. Моята прогноза е, че интересът към тези специалности ще нараства.
Съвременните проблеми, пред които е изправен светът, са икономически, социално-икономически, правни, а ние точно за това подготвяме нашите студенти. Студентите не гонят формален интерес, те търсят качество на обучението. Въпреки намаляващия набор завършващи и широкото предлагане на икономика от 21 университета в страната ние задържаме това високо ниво. Имаме повече кандидат-студенти, отколкото приемаме, и те влизат с по-висок успех. Това е важен показател за интереса.

Какви са подходите ви към привличането на младите хора?

– В момента разработваме цялостна стратегия за привличане на младите хора, със засилена връзка с училищата и местния бизнес, показване образа на нашия университет, предимствата и перспективите на образованието в УНСС. Тук стои и въпросът да намерим правилните канали. Дълги години сме използвали традиционни методи – справочници, брошури, сайтове. Днешните кандидат-студенти гледат „Тик-ток“ и търсят информация основно през социални мрежи. Стараем се да се адаптираме и мислим, че досега сме успешни.

Какви са новостите при магистърските програми?

-Университетът предлага богат спектър от 88 магистърски специалности, търсени от бизнеса, и модерно икономическо образование, стъпило на съвременните методи за преподаване.
Приемът за магистри за летен семестър 2022/2023 ще бъде удължен. За януарския прием кандидат-магистрите могат да избират от 33 специалности и една в дистанционна форма на обучение в РЦДО – Хасково.
За да отговорим на предизвикателствата на времето, ние непрекъснато модернизираме учебните програми и разкриваме съвременни, иновативни специалности, съобразени с променящата се бизнес среда.
Такава е първата по рода си в България двойна магистърска програма по бизнес администрация (Double Executive MBA Programme) между УНСС и Illinois University (NIU) – USA.
Другата нова специалност е на катедра „Медии и обществени комуникации“ – „Мултимедийна журналистика“, където кандидатите могат да разчитат да получат актуални знания и практически умения в областта на медиите, медийния пазар и развиване на задълбочени професионални знания в областта на качествената журналистика. Водещи журналисти ще бъдат лектори в програмата.
Дуалните програми на УНСС с международни университети са в специалностите „Mеждународен бизнес с преподаване на английски език“, която е магистърска програма с Университета по международни науки в Рим, и „Международен бизнес и управление с преподаване на английски език“ – с Шанхайския университет „Джао Тонг“.
За летния семестър на тази учебна година може да се кандидатства и за съвместните ни програми с други университети, такива специалности са „Бизнес иновации и мениджмънт“, „Екологично предприемачество“, „Стандартизация и финансово-счетоводен анализ в публичния сектор“, „Стратегически маркетинг“, „Управление на продажбите в търговията“ и „Спортен бизнес“. Те са резултат от партньорството на университета по проект „Икономическото образование в България 2030“ със Стопанската академия „Димитър А. Ценов“ – Свищов, и Националната спортна академия „Васил Левски“. Благодарение на това коопериране студентите ще се обучават по актуални учебни програми, основани на дигитализация. В рамките на проекта в УНСС са изградени и работят шест дигитални класни стаи и две дигитални лаборатории. Това дава възможност да се използва в максимална степен споделянето на ресурси, включително и на ноу-хау, между партньорските университети и/или между студентите и техните университетски преподаватели и ментори.

Предвиждате ли откриването на нови специалности?

– За да отговорим на изискванията на работодателите и на бизнеса, предвиждаме да разкрием четири нови специалности. Първата е „Педагогика на обучението по икономика и информатика“. Другите две специалности са в областта на информатиката – „Киберсигурност и електронно управление“, „Компютърна обработка и анализ на данни (Data Science)“. Четвъртата нова специалност е „Приложна лингвистика“. Процесът по акредитация на новите специалности вече започна.
Основен приоритет на УНСС е да предоставя на своите студенти богато учебно съдържание, съобразено с най-добрите европейски и световни образователни стандарти, ценна експертност и възможности за практика в големи национални и международни компании, банки и финансови институции. Младите хора искат още в университета да се почувстват професионално подготвени и уверени, затова практическото обучение заема водещо място в нашите програми.
Хората от бизнеса идват при нас с предложения и искат да участват в процеса на обучение и практическа подготовка, защото има глад за кадри – в икономиката и управлението. Така се създадоха магистърски програми между катедра „Икономика на транспорта и енергетиката“ и „EVN България“, между катедра „Финанси“ и Булбанк, между катедра „Икономика на търговията“ и Централния кооперативен съюз, между НСОРБ и катедрите в професионално направление „Администрация и управление“ и др.
За да стимулира студентското предприемачество, УНСС е първият университет, който изгради „Стартъп хъб“. Той подпомага младите хора да започнат бизнес. В него те могат да се информират за възможностите за финансиране на стартъпи, да се обучат как да изготвят бизнес планове и как да представят идеите си пред инвеститори, ще получават правна и юридическа информация.
Университетът в партньорство със Стопанския факултет на университета „Аристотел“ в Солун, „Александрийската иновативна зона“ АД – Солун, и Националната компания „Индустриални зони“ АД реализира и проект „Насърчаване на предприемачеството чрез подкрепа на перспективни иновативни идеи чрез създаване на механизми за предварително инкубиране“ (CO WORKING), финансиран по програма „ИНТЕРРЕГ Гърция – България 2014 – 2020 г.“. Проектът има за цел да насърчи студентите да повишат своя предприемачески потенциал.

Какво представлява сътрудничеството с Университета в Илинойс и какви предимства предлага съвместната ви програма за професионалисти?

– Плод на сътрудничеството между УНСС и Illinois University (NIU) – USA, е двойната магистърска програма по бизнес администрация (Double Executive MBA Programme).
Двойната магистърска програма по бизнес администрация има няколко основни предимства – таксите за обучение са три пъти по-ниски в България. Обучението се провежда в часови интервал, който осигурява възможност за баланс между служебната заетост на студентите и провежданото иновативно обучение. Студентите усвояват лидерски и управленски качества, за да бъдат релевантни в една нова, дигитална, бързо променяща се бизнес действителност.
Двойната ЕMBA програма в България е идентична с EMBA програмата, предлагана от NIU College of Business в САЩ – същите часове, същата учебна програма. Програмата е с продължителност една година (12 месеца). Всеки месец ще се провежда един курс. Всички студенти ще имат пълен достъп до студентските системи на двата университета.
Освен за студенти програмата предлага уникалната възможност на работодателите да подобрят знанията на своите служители и да ги подготвят за бъдещето. Тя ще им даде възможност да развият потенциалните лидери в организацията си. Двойната ЕMBA програма е изключително подходяща и за професионалисти, които желаят да повишат своите квалификация и мениджърски умения. Програмата обхваща дисциплини като лидерство, дигитална трансформация, предприемачество, екологично и социално управление (ESG), устойчивост, финансов анализ и управление на разходите, глобално управление на доставките и други. Курсовете предоставят всичко необходимо, за да надградите знанията си по актуални теми и да станете конкурентоспособни на местни, регионални и глобални пазари.

Bulgaria ON AIR
25 януари 2023 г.

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров пред Bulgaria ON AIR

Сливането „насила“ на университети у нас няма да бъде успешно и вместо това трябва да се насърчава свободното взаимодействие между вузовете. Това заяви в студиото на Money.bg ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров.

„Това е много тежка административна, юридическа и икономическа реформа, буквално кошмар за нашите условия, в които различни университети с различна култура, активи и специалности трябва да се слеят“, подчерта той. По думите му всеки опит в тази посока „ще блокира много неща в образованието“.

Проф. Димитров призова да се насърчава взаимодействието между висшите училища. Той отбеляза, че именно така УНСС е част от консорциум с водещи европейски бизнес университети: „Вървим към един общ европейски университет след време, но никой не ни притиска да се сливаме нормативно“.

Според него не е важно колко са университетите, а дали са намерили своето призвание и реализация: „Имаше периоди, когато всеки откриваше (специалности като) „Икономика“, „Военно дело“, „Национална сигурност“, „Публична администрация“. Това създаде разминаване, има специализирани вузове и такива, които не са се занимавали с това нещо – все едно ние да открием „Медицина“, няма как да стане, въпреки че са високи таксите и има интерес от чуждестранни студенти“.

Затова и в УНСС са доволни от близо 100-процентовата реализация на студентите си, а новите специалности и направления са насочени към киберсигурността, обработката и анализа на големите данни, изкуствения интелект и икономическата педагогика.

Проф. Димитров посочи, че „през годините чрез различни лобита, политики и усилия на университетите, държавната поръчка в някои години беше по-голяма от броя на потенциално завършващите средно образование“, но освен това се обяви и срещу откриването на филиали – след като УНСС закри шестте свои: „Потенциалът за добро и качествено образование е в един истински университет с няколко хиляди студенти, където има други факултети и могат да общуват с много преподаватели, където има връзка с практиката“.

За УНСС приоритет през тази година ще бъде интернационализацията. По думите на ректора привличането на вниманието на кандидат-студенти от Азия и Африка е възможно, но за целта е необходимо и държавата да подпомогне усилията на вузовете, тъй като за тях не е лесно да се рекламират зад граница.

Проф. Димитров, който е експерт по национална сигурност, заяви, че докато близо до България се води война и докато нелегални мигранти от Азия и Африка влизат у нас, за страната ни, както и за цяла Европа, има заплаха за националната сигурност.

Засилващият се кибертероризъм също е сериозен проблем и не случайно УНСС залага на специалности за борба с него.
Цялото интервю можете да гледате ТУК.

2022

Вестник на УНСС 
25 декември 2022 г. 

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: Заедно се справяме отлично

News Maker
20 декември 2022 г. 

Проф. д-р Димитър Димитров получи висока оценка за дейността си като ректор

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров представи годишния си доклад пред Общото събрание на Университета за национално и световно стопанство, който беше приет единодушно. Той приветства делегатите на Общото събрание и отбеляза, че цели три години не е имало такова присъствено Общо събрание. Припомни също така, че на 18 декември 2019 г. се е провел избор за ректор на УНСС и до деня на това Общо събрание се навършват точно 3 години и един ден от неговия ректорски мандат. Догодина предстои Отчетно-изборно събрание и проф. Димитър Димитров съобщи намерението си да се кандидатира за втори мандат.
В своето слово проф. д-р Димитър Димитров направи няколко важни акцента, които да покажат промяната, като започна символно с успешно завършилия строеж на най-новия корпус на УНСС, заради очакването, че това е можело да доведе университета до фалит. Като втори важен акцент проф. Димитров показа увеличаването на доходите не само на преподавателите, но и на служителите. В разглеждания период от 10 години, единствените съществени увеличения са реализирани в неговия мандатен период – 35-40% увеличение до края на 2022 г. За мандата общо 4 пъти са вдигани заплатите на преподаватели и служители. Повишено е и допълнителното материално стимулиране. Проф. Димитров говори за учебната дейност и припомни усилените мерки, предприети след намаляването на държавната поръчка с 40% през 2020 г. за запазването на студентите на нивата от 2018-2019 г., както и за успешно реализираните проекти, които всъщност са външното финансиране на УНСС. Той не пропусна и темата „Студентски политики“ и доброто взаимодействие със Студентския съвет, подобрените материално битови условия и усилената работа за издигане авторитета на УНСС.
За финал на словото си ректорът проф. Димитров очерта два приоритета, които УНСС трябва да развива. Единият е изследователската и публикационната дейност, а другият е интернационализацията – в изследванията, в обучението и в привличането на чуждестранни студенти и преподаватели.

Вестник „ 24 часа“
15 декември 2022 г. 

Ректорът проф. д-р Димитър Димитров: УНСС е трамплин за таланти