• Кандидат-студентите в УНСС – два и половина пъти повече спрямо държавната поръчка;
• Поставихме силен акцент върху онлайн кандидатстването и онлайн записването;
• Всички бройки в държавния план-прием са заети;
• В някои специалности има от 6 до 8 пъти повече кандидати;
• Бизнесът и образованието трябва да вървят ръка за ръка;
• Така споделяме ресурси и ноу-хау с партньорските университети, казва ректорът проф. д-р Димитър Димитров в специално интервю за вестник „Стандарт“.

Проф. Димитров, животът през последната половин година беше белязан от кризи – война, пандемия, продоволствена криза… Това отрази ли се на приема?

Със сигурност се отразява на хората. Ще ми се да вярвам, че това ги е накарало да инвестират времето и средствата си в образование. Ние в Университета за национално и световно стопанство можем да се похвалим с успешно проведена кандидатстудентска кампания тази година.

Всички бройки в държавния план-прием за бакалаври в 42 специалности и специалност „Право“ за образователно-квалификационна степен „магистър“ след средно образование са запълнени. Броят на кандидат-студентите спрямо държавната поръчка беше около два пъти и половина по-висок. В платеното обучение приемът продължава през следващите месеци. Процесът е много динамичен. Дипломите на зрелостниците тази година се забавиха и трябваше отново в съкратени срокове да приемаме документи.

Подобрихме комуникацията и обратната връзка с потенциалните кандидат-студенти. Искам да похваля служителите ни от дирекция „Учебна дейност“,  дирекция „Информационни технологии“ и Центъра за прием на документи за добрата комуникация помежду им по отношение на различни казуси и технически и съдържателни, които възникваха. Колегите положиха много усилия за бързото им разрешаване. Постарахме се да съкратим времето за чакане, създадохме удобни кътове за попълване на документи на място. Студентски съвет мобилизира доброволци, които да помагат при затруднение с формулярите. В горещите дни, както беше и миналата година, раздавахме  минерална вода на чакащите.

Каква е тенденцията при кандидатстването – онлайн или офлайн?

Въведохме редица новости в начина на кандидатстване. Поставихме много по-силен акцент върху онлайн кандидатстването и онлайн записването. Близо 60% от кандидат-студентите и новоприетите студенти кандидатстват и се записват онлайн. Вървим към премахване на така наречените плик-молби за кандидатстване.

Въведохме изцяло нова електронна система за кандидатстване и записване, която влезе в действие от началото на кандидатстудентската кампания – единна система за бакалаври и магистри, разработена е от експерти  на УНСС и за наша радост и удовлетворение работи успешно без някакви проблеми.

Искам също така да отбележа, че тежестта вече се премества върху кандидатстването с държавни зрелостни изпити за сметка на предварителните изпити, но въпреки това, ние поддържаме отворени всички опции.

Вече втора година работи и системата за прием по специалности, което дава нов облик на начина на кандидатстване. Предимството е, че още от първи курс катедрите, които водят специалности, могат да осъществят контакт със студентите и да ги подпомагат в процеса на обучението им. Те осигуряват и фокуса на обучението върху специалността чрез включването им в съвместни инициативи с бизнеса. Почти всички катедри вече създават контакт с практиката чрез научноизследователски проекти, стажове и подкрепа на студентското предприемачество.

Тази година кандидатстването за магистърските програми започна още на 6 юли – това също е новина за нас. Дали сме пак възможности за кандидатстване онлайн и на място в университета. Колегите ще работят цяло лято, за да приемат документи, там също има възможност за платен прием и се надяваме, че ще постигнем поне миналогодишните резултати.

Имате ли нови специалности?

За да отговорим на предизвикателствата на времето ние непрекъснато модернизираме учебните програми и разкриваме съвременни, иновативни специалности, съобразени с променящата се бизнес среда. В резултат на партньорството ни със Стопанската академия „Димитър А. Ценов” – Свищов, Националната спортна академия (НСА) „Васил Левски” и Бургаският свободен университет по проект „Икономическото образование в България 2030“, подписахме споразумения за откриването на 14 съвместни бакалавърски и магистърски програми, които ще бъдат обявени малко по-късно, защото чакаме разрешение от Националната агенция по оценяване и акредитация.

Благодарение на това коопериране студентите ще се обучават по актуални учебни програми, основани на дигитализация. В рамките на проекта в УНСС са изградени и от новата учебна година ще заработят шест дигитални класни стаи и две дигитални лаборатории. Това ще даде възможност да се използва в максимална степен споделянето на ресурси, включително и на ноу-хау, между партньорските университети и/или между студентите и техните университетски преподаватели и ментори.

Кои са най-предпочитаните специалности?

Традиционно няма голяма промяна в предпочитанията, по някои специалности има от 6 до 8 пъти повече кандидати на първо желание, но все пак водещите са „Право“ , „Маркетинг“, „Финанси“ и „Счетоводство“. Има и други, които са по-малко предпочитани, но УНСС предлага голямо портфолио и това е нормално. Ще направим своите изводи и анализ какви промени могат да се направят в начина на представяне на специалностите, към които интересът е по-слаб в момента, защото сме убедени, че всички наши специалности са търсени от бизнеса и дават добра реализация на студентите.

Ще оптимизираме още повече правилника за прием на кандидат-студенти, защото някой път просто алгоритъма не дава доброто класиране, главно където има кандидатстване с чужд език.

Ще удължим допълнителния прием вероятно до края на месец септември. В края на август, началото на септември ще има нови държавни зрелостни изпити, така че средношколците ще имат възможност да си подобрят успеха и пак да кандидатстват.

Как бизнес университетът подготвя младите хора за бизнеса?

За да може от университета да излизат успешни и конкурентоспособни млади хора, бизнесът и образованието трябва да вървят ръка за ръка. Наред със стабилната теоретична подготовка, практическото обучение заема водещо място в нашите програми. Университетът развива дългосрочни партньорства с водещи компании и банки и договаря престижни стажантски програми. С цел по-добрата взаимовръзка на учебния процес с практиката, привличаме за лектори най-изявените специалисти, на ключови позиции в бизнеса и държавното управление. Сред нашия преподавателски екип има и не малко бивши министри.

С цел да развием предприемаческите и иновационните умения на нашите студенти и да ги подпомогнем да стартират бизнес в УНСС открихме университетски Startup Hub. В него младите хора ще могат да се информират за възможностите за финансиране на стартъпи, да се обучат как да изготвят бизнес планове и как да представят идеите си пред инвеститори, ще получават правна и юридическа информация.

Имаме кариерен център, който се слави като най-добрия в страната и годишно помага на над 5000 студенти да намерят стаж или работа.

Какво ще кажете на младите хора, на които предстои да пристъпят прага на вашия университет?

Ще им кажа да вярват в себе си, да учат и работят за личностното си и професионално усъвършенстване. Нека помнят, че висшето образование не е определено количество знания, то е начин на мислене, мироглед.

Нашата мисия е, прекрачвайки прага на УНСС, с всяка изминала година те да стават все по-добри, все по-знаещи и можещи. Готови сме да ги преведем и през най-трудните пътеки на знанието, защото само умните и смелите могат да погледнат предизвикателствата в очите и да намерят верните решения.

Проф. Димитров, как оценявате работата на Съвета на ректорите досега? Необходима ли е промяна?

Дейността му трябва да стане по-открита, да има малко повече диалогичност вътре и с останалите институции. Самият Съвет не разпределя ресурси и не управлява структури, но има отношение към политиките, които се формират. По-активното участие на всички членове на Съвета на ректорите и стоящите зад тях университети може да допринесе за повече ползи, за по-добри решения, които са и консенсусни, и помагат за за развитието на българското висше образование.

Те бяха предвидени за компенсиране на инфлацията и за подкрепа на възнагражденията на хората, които работят в системата.

Тези 20 милиона бяха определени в параграф 17 на преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет с доста условия – за атестиране, за развитие на академичния състав, после университетите да приемат тези критерии в правилниците си в съответствие с обща методика и нещата стават доста трудни за изпълнение. Неслучайно има такава реакция от отделни ректори и университети, че това трудно може да стане. Виждате, има и внесено искане в Конституционния съд спрямо това. Има предложение на депутати да отпадне поне текстът и да се освободят парите без условия.

Това е единият от въпросите, за които трябва да се намери бързо решения, защото ще има нова актуализация на бюджета и не трябва да се допуска тези 20 милиона да си останат ей така в новата актуализация, без да има нова добавка към висшето образование. Нещо, което ни беше обещано – че ако сега има някакъв проблем или е пропуснато, ще бъде вкарано в актуализацията от юли.

Тоест очаквате освен тези 20 милиона да има и още средства за допълнителни възнаграждения на преподавателите и служителите?

Да. Има инфлация, има горива. Висшето образование по принцип не е много финансирано. Някои университети са по-добре заради чуждестранни студенти или по-висока субсидия, но има нужда от стимулиране в тази посока. Като сравним и равнището на работните заплати в университетите и в други сектори, бих казал, че има нужда от малко по-голям стимул за всички, които работят в системата.

По повод параграфа чух дори мнението, че е написан така, за да не бъдат дадени тези пари.

Предполагам, че е имало добри намерения – да се обвърже с качеството в системата. Бяхме се събрали в Русе Съветът на ректорите, заедно с представители на КНСБ-ВОН и там близо един ден коментирахме как да намерим решение на този въпрос, работейки по правилата на параграф 17. И не можахме да намерим такова решение.

Ако бъде осуетено или забавено отпускането на тези средства, ще протестирате ли?

Хората, които работят в университетите, са доста възпитани и се надяват на разумно решение. Мисля, че има разумни хора и в МОН, и в парламента, за да може да се намери бързо и елегантно решение. Не ми се мисли в тази посока – за протести или за демонстрации, но синдикатите си имат своя собствена позиция и затова изразяването на по-категорична позиция ще помогне да се види, че работата е станала сериозна.

Доста се колебаех дали да изляза с такова становище предвид номинацията за Съвета на ректорите, но трябва да се каже от името на университета и нашите синдикати, имаме три организации, които подкрепят позицията.

Ние работим с институциите като ректори, но имаме огромна отговорност към хората, които работят в нашите университети. Те, съответно, ни задават въпроси: „Какво правите?“, „Имате ли решение?“, „Как реагирате на такава ситуация?“.

Как гледате на намерението на министъра да окрупнява висши училища?

Има работна група, която се събира веднъж при него. Срокът е до 30 юни да се предложат такива решения.

Въпросът първо е юридически – как това да стане, въпреки че и по сегашния закон има възможности, но те са доста крайни – закриване на единия, сливане на другия. После да се търсят по-елегантни форми за сливане, обединение, по-засилено коопериране. Юристите казват, че доста трябва да се напише в тази материя. Възникват въпроси – кой управлява тези консорциуми, тези обединения, как ще се разпределя бюджетът, студенти, общи разходи. Все неща, които трябва да бъдат уредени. Говоря за държавните университети, които по принцип имат доста регулации.

Има такъв чуждестранен опит. В някои държави това е провеждано, има и възможности за стимулиране на такова сливане, но аз съм убеден, че когато университетите видят своята полза и предимства да бъдат по-активни в кооперирането помежду си, те ще го направят това нещо. Ние сега работим в едни така наречени клъстери. Всички университети имат такива държавни политики за изпълнение, където трябва да се кооперират с други университети. Има съвместни програми за размяна на преподаватели. Имаме проект и доста университети в България имат проект по „Модернизация на висшето образование“, където правим съвместни програми.

Между другото, тъй като говорехме за проблеми, които бързо трябва да бъдат решени, все още не са приети измененията в Закона за висше образование, където е уреден именно този въпрос – за съвместните програми. Това се приема от всички университет и ще ни помогне за проекта. Очакваше се миналата година март, април да бъде приет. Не можем така да работим, това ни затруднява. Свързано е с приема на студенти, с общи дипломи.

Има много примери на засилено сътрудничество. Говорих Ви за нашия проект ENGAGE.EU, където 9 водещи бизнес университета от Европа имат засилено сътрудничество. Проектът е за три години, очаква се да бъде финансиран за още 5. Говорим за споделяне на ресурси, виртуален кампус, размяна на студенти виртуално и реално, обща платформа за студентите, единна електронна книжка. Има най-различни форми за – не бих казал обединение – но засилване на сътрудничеството в днешно време.

Ако се подходи само административно: „Дайте да слеем този и онзи“, това ще бъде много тежка реформа. Първо, много години ще отнеме и няма да се видят ползите. Понякога в различни университети има различна организационна култура, работа с институциите. Опасявам се, че не може така лесно да се слеят или обединят два, три университета.

Темата за атестациите „взриви“ мира в академичните среди. Изглежда, че в основата на предложението на министър Денков стои убеждението, че качеството в университетите е много ниско. Прав ли е? Как трябва да бъдат направени промени, без университетите и министъра да сте в ролята на врагове и да водите „битки“?

Не мисля, че някой има такова мнение за българските университети, които имат много успехи по различни поводи, по привличане на студенти.

Самите университети искат да се повишава качеството на обучението и качеството на научните изследвания. Ние имаме интерес от това. Но начинът, по който беше направено – свързан пак с този прословут параграф 17: до 30 април да се изработи методиката, за да се спази закона; проектът беше направен по непрозрачен и неясен начин, с неразбиране на спецификата на едно или друго направление – раздразни допълнително академичната общност.

Някои водещи университети всъщност имат и по-високи изисквания от това, което се предлага. Но има детайли. Беше направено без предварително съгласуване с академичната общност, не е ясно дали ще има гратисен период, кога ще се въведе – въпроси, които предизвикаха недоволство или напрежение.

Това трябва да стане и ние го правим и в нашия университет, и в другите университети лека-полека променяме показателите. Преди няколко години никой не говореше за Scopus и Web of sciense. Сега има такива изисквания и в нашите вътрешни правила на университета – да има една публикация тук, там – две публикации. Лека полека хората свикват и с начина на публикуване, така че това е не много лесен и бърз процес. То е елемент от организационната култура на университетите.

Да добавим – втренчени в това да атестираме, да се оценяваме по известни бази данни с публикации и други неща, да не изтървем нещата в обучението. Защото има и такава опасност. И сега има преподаватели, които пишат статии за Scopus, но обучението им остава на заден план. На два или три кита стоим – имаме задължения към обществото и към студентите, и към научните изследвания.

Ректорите също искат да се повиши качеството на обучението и на научните изследвания. Но това трябва да бъде направено в добър диалог между всички, казва ректорът на Университета за национално и световно стопанство

Още акценти от интервюто:

• Преди обединяване на предприятия се правят сериозни анализи, а за висши училища?
• Трябва да се адаптираме към икономическата ситуация и да не клатим много лодката
• Зад Съвета на ректорите и зад Управителния съвет стоят 51 университета с 270 000 студенти и с десетки хиляди преподаватели. Това е огромен експертен потенциал, който трябва да се използва модерно
• Стремежът е да засилваме интеграцията между европейските университети. Засилва се интересът на чужди партньори

Проф. Димитров, защо решихте да се кандидатирате за председател на Съвета на ректорите?

Обстановката в момента е доста сложна. Пред висшето образование има сериозни проблеми, които трябва да се решават. И заради инфлацията, и заради енергийната криза, и заради войната в Украйна, и заради започналите реформи в нашата система. Решенията няма да са лесни, защото опираме до бюджетиране, до новия начин за оценяване на преподавателите и атестирането. Най-актуален е горещият картоф със сливането на университетите – все неща, които трябва да намерят решения и да успокоят академичната общност. Мисля, че съм достатъчно диалогичен и с останалите ректори, и с Министерството на образованието и науката, и с останалите институции. Затова се кандидатирам за председател на Съвета на ректорите. Може би за широката аудитория ще бъде добре да знае, че това е обществена длъжност, не е платена, но има големи отговорности, които доста хора не могат и да си представят. Става дума за работа с институциите, парламентарни комисии, участия в много различни съвети, представителни мероприятия. Отговорността е тежка, но все пак някой трябва да я поеме, а това ме мотивира.

Всички ректори са достойни кандидати, така че нашите идеи за промяна и за извеждане на системата към по-качествено състояние ще бъдат добре дошли и аз приветствам такъв диалог.

Опозицията на министъра и предлаганите от него промени за атестацията и обединението на университетите ли провалиха избора на предишния председател на Съвета на ректорите?

Не мога да кажа дали думата е опозицията, или позицията, но Съветът на ректорите е много особена институция. Той е неправителствена организация, но е много важен консултативен орган, който някак си остана в сянка около тези промени, предложени от министър Николай Денков. Затова е моята идея за диалог, прозрачност, откритост, работа с всички останали, информиране на цялата академична общност. Ректорите са в много особена ситуация. Те са избираеми от своите колеги, а в същото време работят и с институциите. Някои от тях са зависими от държавния бюджет. От много съществено значение е Съветът на ректорите да участва пълноценно във формирането на държавната политика в областта на висшето образование и научните изследвания, да поддържа добра връзка с държавните институции и обществените организации. Някак си се получи така, че има съпротива срещу реформи или по-скоро такова впечатление е останало. Ректорите също искат да се повиши качеството на обучението и на научните изследвания. Но това трябва да бъде направено по такъв начин, че да има достатъчно добър диалог между всички, да има разбиране между отделните направления и научни специалности с тяхната специфика, така че хората да бъдат стимулирани да работят, а не да бъдат вкарани в някаква рамка, от която трудно могат да излязат.

Стигна се дотам и главният прокурор да поиска от Конституционния съд отмяна на разпоредбата, която обвързва финансирането на държавните университети с атестирането на преподавателите.

Проблемът не е толкова елементарен, щом се стига и до Конституционния съд. А тези неща трябва да бъдат решени бързо, защото 20-те милиона лева, които предстои да бъдат разпределени в системата на висшето образование, бяха замислени като компенсация в началото на годината за възнагражденията на преподавателите. Надявам се с Министерството на образованието и науката и с останалите институции бързо да намерим решение на този въпрос, защото инфлацията си върви, проблемите също и може за дълго време да влезем в юридически спорове, което не е добре за никого.

Чува ли се достатъчно гласът на съвета? Какво ново ще предложите в работата му, ако бъдете избран?

Потенциалът на Съвета на ректорите е огромен и гласът му трябва да се чува много по-силно, много по-ясно и много по-самостоятелно, с уважение към традициите, натрупания опит, постигнатите резултати. Зад Съвета на ректорите и зад Управителния съвет стоят 51 университета с 270 000 студенти и с десетки хиляди преподаватели. Това е огромен експертен потенциал, който трябва да се използва модерно, в диалог, открито. Така академичната общност, която е саморегулираща се и автономна, трябва да получи увереност, че това, което правим всички ние заедно, допринася за високото качество на обучението и на научните изследвания.

Каква е вашата позиция за предложените от акад. Денков минимални критерии за израстване в академичната кариера?

В понеделник изтече срокът за представяне на становища за общественото обсъждане по тези въпроси. Има много детайли в тях, които може да бъдат променени в една или друга посока. Мисля, че академичната общност реагира по този начин не толкова заради самите критерии, а защото и тя иска да се повишава качеството на научните изследвания и на образованието. Реагира по-скоро заради начина, по който това беше направено. Очакват се административни трудности, които ще възникнат – дали се броят определени точки, дали този или онзи показател важи, или не, кое научно издателство се цитира и кое не. Това раздразни академичната общност. Гледах коментари на колеги в социалните мрежи, които казват: пак трябва да ни атестират, пак трябва да променяме нещата, като само преди 2-3 години въведохме минималните национални изисквания. Ако процесът бъде проведен в открит диалог заедно с представители на по-широк кръг от академичната общност, това ще се приеме. Всички имаме интерес да вървим по-нагоре. Някои водещи университети имат и по-високи изисквания в момента. Преструктурирането на техните изисквания пак ще отнеме време, пак ще се попълват най-различни таблици и доста хора се питат защо е необходимо, след като сме автономни, саморегулиращи се и искаме сами да повишаваме качеството, а министерството просто да ни подпомага.

Значи ли това, че смятате предложеното за безсмислено?

По начина, по който е направено и се предлага, няма да бъде прието. Наистина всички мнения бяха да се обсъди, да има достатъчно време. Има някакъв нюанс на приемане от академичната общност, но когато липсва диалог, нещата се получават така.

Добре ли е университети да се обединяват под обща шапка, сред аргументите са, че така ще са по-разпознаваеми в международните класации?

Пак зависи каква е крайната цел. Ако е само спусната отгоре административна реформа, няма смисъл. Ако университетите обаче видят полза и бюджетно, и за повишаване на качеството на изследванията и обучението, мисля, че няма да имат нищо против. Академичната общност мина през доста реформи през изминалите години. Колегите са достатъчно интелигентни и разумни, за да могат да ги оценят. Когато не се вижда ползата обаче, няма смисъл от административно сливане. Освен това да се слеят 2-3 университета по този начин, е един административно-правен кошмар. Има доста други форми за обединение на усилията на висшите училища. Миналата седмица се събрахме по проекта ENGAGE.EU, в който 9 водещи бизнес университета от Европа засилват своето сътрудничество. Говорим за общи дипломи, общи стратегии, общи научни изследвания, но не веднага, не на момента, добре обмислено, финансирано от Европейската комисия, без университетите да губят своята идентичност. Така че има и други начини това да се случва.

Аргументите са, че университетите ще бъдат по-разпознаваеми в международен план.

Нека видим как ще се случи. Работна група движи законодателните промени. Има идея външна организация да оцени въздействието от сливането на университети. И отново всички не може да бъдат поставени под общ знаменател. Има огромна специфика, има университети, важни за определени региони, има университети, които може би не се нуждаят от сливане с по-слаби. Всеки случай е конкретен и специфичен. Икономист съм. Като заговорим за сливане или закриване на предприятия например, са необходими сериозни анализи как това да се случи. Засега не виждам нищо подобно в случая с университетите. На преден план стои само идеята.

УНСС с кое друго висше училище би могъл да се обедини?

Ние сме достатъчно голям университет и едва ли ще тръгнем по този път. Сигурно има варианти, но не бих искал да спекулирам. Когато всички видят ползата, повярвайте ми, че ще изберат едната или другата алтернатива. Понякога по-малките структури са по-гъвкави и по-конкурентоспособни, но пак зависи от ситуацията. В други случаи пък малките не могат да оцелеят и трябва да се слеят. Общи формули за едно или друго не работят в реалния свят.

Миналата седмица се заговори за възможност от ново нарояване на университети, съществува ли такъв риск?

Някои го свързват с картата за висшето образование и падането на мораториума за разкриване на нови специалности и нови университети. Процесът е сложен. Не се създава лесно университет, и то модерен, с високо качество на обучението и научните изследвания. Трябват десетки милиони и база. И пак това трябва да бъде обсъдено и между институциите, и от Народното събрание, и с активното участие на Съвета на ректорите.

УНСС беше домакин на присъединяването на два университета – Ramon Llull University Hanken от Испания и School of Economics от Финландия, към ENGAGE.EU, гост беше и еврокомисарят Мария Габриел, какво е да си част от тази мрежа?

Значи, че си на равна нога с останалите европейски университети. Благодарение на това сътрудничество ние спечелихме още 2-3 европейски проекта. Стремежът е да засилваме интеграцията между европейските университети. Засилва се интересът на чужди партньори. С подобни мрежи бихме могли да привличаме чуждестранни студенти. Те са огромен резерв за българското висше образование, което е с много високо качество, има добри традиции и отлични връзки с бизнеса. Поради прекалено тежки процедури за приемане на студенти или трудности за организиране на кандидатстудентски кампании за привличане на студенти от Виетнам и Филипините например няма толкова много чужденци. А мрежите помагат това да се случва по-лесно.

А с помощта на университетски мрежи ще дойдат ли наистина у нас студенти от Виетнам и Филипините?

Надявам се. Когато имаме обща маркетингова стратегия, когато престижът на мрежата е много висок, ще дойдат.

Организирате ли сбирки на клуб на бивши видни възпитаници на УНСС?

Съвсем скоро създадохме алумни център. В момента запълваме нашата база данни. Имаме няколкостотин хиляди завършили. Това е огромен резерв за привличането им като практици в обучението. Разчитаме на тях за спонсориране, финансиране, участие в съвместни проекти.

Като специалист икономист каква е прогнозата ви за икономическата ситуация у нас?

Всички институции повишават прогнозите си за инфлацията с няколко процента, намаляват и прогнозите си за икономическия ръст. Икономическата ситуация не е много благоприятна. Това изисква внимателен подход към всичко, което правим, и компенсиране и във висшето образование, и в цялата икономика. Понякога цените на някои стоки и услуги растат скокообразно. Сега е топло, но трябва да се мисли преди новия отоплителен сезон. Както каза г-жа Кристалина Георгиева, когато ѝ връчвахме “доктор хонорис кауза”: наслагват се две кризи една върху друга – енергийната и войната в Украйна. Свързано е с много други процеси – и с храни, и с енергия, и с доставка на основни суровини и материали. Ние трябва да се адаптираме и така да не клатим много лодката.

Така коментира ректорът на УНСС относно ембаргото на руския петрол

Политически санкции се налагат лесно, но тепърва ще видим тяхното въздействие. Това заяви в предаването „Денят на живо” по NOVA NEWS ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров.

„Това са тежки решения, но такава е посоката”, коментира професорът ембаргото на руския петрол. „Сигурен съм, че има резерви. Защото според изискването на нашето и на европейското законодателство трябва да имаме резерви от петрол за 90 дни”, поясни той.

Професор Димитров коментира и „Националния план за въвеждане на еврото”.

„Това е българският план, да се надяваме, че така ще се случи, но като гледам другите държави – някой от тях стоят доста време в чакалнята на еврозоната, както сме и ние в момента”, каза Димитров.

Той поясни още, че продължава дискусията дали страната ни спазва нужните критерии, но е на мнение, че „е добре, че тръгваме в такава посока”.

Цялото интервю гледайте във видеото.