Вестник „24 часа“
19 октомври 2020 г.
Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров пред в. „24 часа“: Студентите се обучават във фирми с преподавателите си – накрая оценка дава и бизнесът
- Университетите не трябва да се делят на изследователски и преподавателски – всички и образоват, и правят наука, казва ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров
- Държавата търси експертното ни мнение
– Проф. Димитров, как ще се отрази на университетите и конкретно на вашия увеличението на бюджета за висше образование за догодина с 50 млн. лв.?
– Сумата е сериозна, което е една добра стъпка. Не е ясен още принципът, по който ще става разпределението. Ще имаме заседание на Съвета на ректорите. В някои университети заплатите наистина са ниски – 700 лв. за асистент, малко над 900 лв. за професор. При нас са малко по-високи, а има и университети с още по-високи. Картината е различна. Вероятно ще има компенсиращ механизъм за тези, които са под основната стартова заплата за асистент от 1300 лв. Ние ще получим известно увеличение, но няма да е двойно. С 30-40% ще е увеличението в университети с ниски стартови заплати. В момента основната заплата на асистент при нас е 1100 лв. След като стане 1300 лв., ще има увеличение и за главните асистенти, доцентите и професорите, така че да може да се отговори пропорционално на увеличението. Не бива да се изравняват асистентските и професорските заплати. Това вероятно ще отвори и други разговори – например за заплатите на администрацията. Ще ги решаваме. Надявам се, че ще срещнем разбиране и в министерството на образованието, и в министерството на финансите.
– Как ще протече 100-ата академична година на УНСС?
– Цялата година е юбилейна. Тържествата започнахме още през март. Тази учебна година започна в по-голяма степен присъствено, но има доста занятия, които се провеждат онлайн. Присъствено са около 55-60%, останалите – онлайн. Разделихме потоците на две. Студентите с четните номера присъстват една седмица, нечетните слушат лекциите онлайн. През следващата седмица се сменят. Разбира се, това зависи от големината на потока и от спецификата на дисциплината. Упражненията са присъствени. И при студентите, и сред колегията има емоция от социалния контакт, затова предпочитат присъственото обучение. Спазваме, разбира се, мерките за противодействие на епидемията.
– Ще има ли още тържества за юбилея?
– До края на годината ще има няколко големи конференции, посветени на 100-годишнината. Преди дни студентският съвет организира юбилеен концерт. Около Деня на будителите предвиждаме връчване на различни знаци на внимание към колегията и към ветераните. За 8 декември ще има интересна културна програма. Кулминацията обаче беше на 21 май. Имахме идеи за по-масово събиране с гости, но преценихме, че настоящата обстановка не позволява. Отложихме го за догодина.
– Какво мислите за идеята университетите да се разделят на изследователски и преподавателски?
– Лично аз съм против. Сигурно има критерии за публикации и проекти. Според мен обаче един университет има и образователна, и научна, и културна функция. Университетът трябва да образова студентите и да ги научи как да правят научни изследвания. Да им даде широта на погледа и да ги образова в най-широкия смисъл – с международни контакти, срещи с бизнеса и много други неща. Страхувам се, че ако се специализираме едни само да обучават, а други – да извършват изследователска дейност, ще се изгуби връзката със студентите. Те трябва да бъдат научени да мислят и да им се показват най-новите неща от изследванията. Когато направим научни изследвания за контрабандата на цигари, за отбранителната промишленост или нещо друго от моята област и го споделя на лекции, интересът се засилва. Това все още не е написано в никой учебник.
– 3 или 4 години трябва да се учи за бакалавър?
– Тук пак има голяма специфика. Идеята трябва да се обмисли внимателно, а не механично да се реши от 4 години да стане 3 години или пък за тези специалности да е 3 години, а за другите – 4 години. Добре е да се сравни и с европейския опит, както и с базата от средното образование. Против механичния подход съм. Необходима е сериозна дискусия. Ако зад идеята обучението от 4- да стане 3-годишно, за да се спестят 25% от субсидията, подходът не е добър.
– Много ли са 51 университета за България?
– Има различни изследвания. Някои показват, че са много. Има и други, които пък твърдят, че сравнено с други държави, сме наравно с тях като ниво. Въпросът е какво разбираме под университет. Има по-специализирани като нашия, който е бизнес ориентиран. Има технологично ориентирани, по изкуствата. Университетът в Белград например има 31 факултета и 100 000 студенти. Ако всички тези факултети по някакъв начин са придобили самостоятелност, то в Белград сигурно ще има 15 университета. Зависи какво разбираме под университет. Смисълът не е механично да ги броим или на колко население колко университета се падат. Смисълът е да видим какви потребности задоволяват университетите. Подписахме споразумение с Камарата на професионалните оценители, в която членуват много сериозни компании в тази област. Те казаха, че им трябват качествени икономисти, които разбират от счетоводни оценки и счетоводни анализи. Зависи какви потребности се удовлетворяват от университета. Това за мен е отговорът.
– УНСС традиционно има добра връзка с бизнеса, какво още правите в тази посока?
– Искаме да става все по-добра. Заради пандемията в момента има малко изоставане. По-малко са публичните лекции и дискусии. Ние имаме над 500 хонорувани преподаватели, като повечето от тях идват от практиката. Искаме да се засилят и стажовете с работодателите, и съвместното обучение на студенти в компаниите заедно с наши преподаватели. Не става въпрос просто за стаж някъде, а студентите да влизат във фирми заедно с преподавателите си и с ментори от самата компания. По време на практиката студентът работи там и накрая го изпитват преподавателят и представители на бизнеса. Това е идея, която развиваме от близо година. Бизнесът също иска да засили тази връзка, за да може да си подбира по-добре кадрите. Тази идея среща много разбиране. Почти всяка седмица подписваме меморандуми за сътрудничество с някоя организация.
– Какъв процент от студентите ви бизнесът поглъща?
– По данни на рейтинговата система за последните 5 години реализацията на нашите студенти е близо 99%. Средната заплата по данни на НОИ е около 1800 лв. Нямаме проблеми с реализацията на нашите студенти. Получихме и наградата на работодателите за най-престижен университет на ежегодната церемония, организирана от вестник “24 часа”. Това е още едно признание.
– В какви мрежи участва УНСС?
– Ако гледаме по катедри и преподаватели, броят им сигурно е няколко стотин. Има много специализирани мрежи, в които участват или отделни преподаватели, или отделни катедри. Като университет участваме в над 100 мрежи и партньорства. Най-престижното, което е от средата на тази година, е участието ни в Европейската мрежа от университети заедно с още 6 бизнес университета от Европа. Това е европейски проект по “Еразъм”.
– Успявате ли да привлечете студенти от чужбина в условията на пандемия?
– В тези условия не. Нямаше възможност да се пътува. Не се знаеше как ще започне годината. Но това е една от стратегическите ни цели – да привличаме студенти от чужбина. По тази тема има обаче и други въпроси, които не зависят само от нас – бързината на признаване на дипломи, визи, общежития и други тежки административни въпроси. Имаме обаче чуждестранни студенти. И с Китай имаме споразумение. Техни студенти ще започнат да учат там първите 3 години, а последната ще дойдат при нас. Това е подходящата форма за такова сътрудничество.
– Какви ще са икономическите ефекти от пандемията?
– За България прогнозата е 7-8% спад на брутния вътрешен продукт. Не знам доколко е вярна, защото се базира на първите месеци. Лятото е странен сезон – има или няма туристи, има отпуски. Тук е ролята на икономическата наука – да направи по-добри анализи.
– Търсят ли институциите вашето експертно мнение?
– Да. Съвместно с министерството на икономиката създадохме консултативен съвет по икономика. Набелязахме 9 теми, едната от които е за влиянието на COVID-19 върху българската икономика и върху някои сектори на икономиката. Това всъщност беше по инициатива на министерството от нея. Така че институциите ни търсят и интересът им към подобни съвместни дейности се увеличава.
