OFFNews 
04 февруари 2022 г.
Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: Малко е изненадващо изведнъж да започне такава реформа
Първи коментар на ректора на УНСС проф. Димитър Димитров пред OffNews.bg относно намерението на министъра на образованието акад. Николай Денков за окрупняване на държавни университети
Проф. Димитров, какво мислите за намерението на министъра на образованието и науката акад. Николай Денков за обединяване на държавни университети?
Малко е изненадващо изведнъж да започне такава реформа. От доста години се повдига темата и се казва, че висшите учебни заведения са много, но изведнъж толкова рязко поставен въпросът, и то не систематично… Нормалното е да има концепция за тази реформа и за основите, на които ще бъде извършвана, ако бъде извършвана изобщо такава реформа с идея за принципните ползи за цялото общество и висшето образование, които ще бъдат постигнати чрез такова сливане на висши училища, някои от които са с много голяма традиция, самостоятелност, създадени по различен начин.
Има и страшно много организационно-управленски въпроси, трудово-правни въпроси, международни проекти, акредитации. Не е толкова лесно да слеете два ВУЗ-а, камо ли три или четири в едно. Възникват веднага хиляда въпроса, така че сме силно изненадани от подобно развитие, и то толкова скорошно да се извърши. Това го обсъждахме и на Съвета на ректорите.
Обсъждали сте го на базата на Ваш разговор с министъра, на база информация от Ваши колеги ректори?
Лично не съм говорил, но е разговаряно с няколко колеги и тази информация беше споделена, така че се разбра за това нещо. Обсъждано е, доколкото разбрах, и в комисия в Народното събрание, така че няма смисъл и не е правилно от обществена гледна точка това да бъде скривано по някакъв начин, защото става въпрос за сериозни институции с многогодишна история и традиции. Тези стъпки би трябвало да се направят по прозрачен, открит и принципен начин. Добре е да се покажат основите за подобна реформа и да се изведат ясно ползите от едно подобно сливане.
Как то би се отразило на УНСС?
В първите варианти нас не ни брояха като че ли, че ще се сливаме с някой. Във вторите виждам сливане със Свищов и Икономически университет – Варна. Ние сме достатъчно големи и не се притесняваме от това нещо, но пак – каква да бъде ползата? Всички трябва да бъдат убедени, академичните общности в тези университети и съответните общности около тези университети, завършилите. Каква ще бъде ползата за висшето образование и за обществото от това сливане? Ако трябва да махнем един ректор или една ректорска заплата, ако това е само ползата, за мен това е безсмислено.
Как би се управлявала такава мегаструктура, която да включи сегашните университети в София, Свищов и Варна?
Много, много сложно от управленска и икономическа гледна точка. Аз и сега нямам достатъчно време, камо ли някой от ректорите да ходи във Варна или Свищов, или където и да е, за да решава там проблеми. Съответната организационна култура не е такава. Могат да се търсят по-меки форми. Имаше такава посока и стимулиране на подобно сътрудничество. Но това е дългосрочен процес, не става за един ден.
Възникват и други въпроси – студентите, които са приети тази есен как ще завършат? Влезли са в един университет, завършват втори, кога ще влезе в действие това нещо, хиляди и хиляди неща, които не знам как ще бъдат решени.
Сега Законът за висшето образование не позволява принудително сливане на университети. Той изисква решения на общите събрания…
Това е една от възможностите. Иначе ако парламентът каже: „Закриваме този ВУЗ и създаваме този и този, и този“, ние сме държавни университети, но все пак има автономия, добре е да се чуе мнението и на академичните общности и да се видят критериите, по които това нещо ще става и, пак казвам, ползите за обществото и за висшето образование.
Ние участваме в мрежа от европейски университети – ENGAGE.EU – и перспективната цел е създаването на европейски университет или функционирането на такъв. Проектът е за 3 години, ще се финансира за още три години, има общи дейности. Не са от днес за утре нещата, защото между тези водещи икономически университети на Берлин, Виена, Берген, Тулуза, Манхайм. Не може веднага да стане такова нещо, искат се и разбиране, и споделяне на това, което става, и разбиране на общата академична култура и обща, между отделните държави. Не се пришпорва този процес. Европа финансира подобно сътрудничество, опознаване и споделяне на ресурси, но не и толкова силово – за един ден или за половин година. Просто е различен подходът. И при нас се появяват в рамките на европейския проект много въпроси, които трудно намират решение и даже не знам кога ще намерят решение, а тук… прибързаните решения не са добри.
Как реагират студентите?
Да, и студентите ще имат много въпроси. Ние сега сливаме администрации и преподаватели, но специалности: кой къде учи, как се комбинират тези неща не знам. Това не е обсъждано изобщо. Ако нещо има на масата, за да се мисли върху него, но такова чисто механично сливане не е добре.
С Ваши колеги ректори обмисляте ли да поискате среща с министъра? Редно е да чуете от първа ръка какви са намеренията, а не от мен, не от журналистите.
Да, разбира се. Ние призовахме колегите, ако имат подобни разговори, да се обръщат към Управителния съвет на Съвета на ректорите. Това беше написал и проф. Герджиков – Вие сте публикували чата. На 22-ри сме свикали Общо събрание на Съвета на ректорите, където ще се обсъждат тези въпроси. Ние ще поканим и министъра, и министъра на финансите, защото идеята първоначално беше да коментираме бюджетите, но изведнъж изникна тази тема, която не знам дали изобщо е в дневния ред.
Тоест очаквате разискване там, а не на отделна среща?
Не знам доколко ще ескалират нещата, защото чувам и противоположни сигнали – че сега бил даден заден ход, че само се обмисляла идеята. Не знам, но без документ, върху който да мислим, да го разглеждаме, как академичната общност да приеме това и доброволно да каже: „Да, ние се сливаме с този и този?“, като не сме видели нищо написано? Само разговори.
Нормалното е винаги да се публикуват намеренията и да се изложат, и да се намери форум, да има обсъждане, да се включат повече хора в това обсъждане и тогава да се случат нещата. Иначе много, така, става на тъмно.
