Категория: Интервюта

2020-05-21 - 19:45

Вестник “Стандарт”
21 май 2020 г.

100 г. УНСС: Бъдещето е в онлайн обучението – проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, пред в. „Стандарт“

· Кандидатстудентската кампания ще бъде изцяло дистанционна, казва ректорът проф. Димитър Димитров в специално интервю за в. „Стандарт“

· Бизнесът трябва да се адаптира към новите условия

· Наесен ще прережем лентата на новия корпус

· Предстоят ни 80 000 изпита, масово ще са в интернет

· Виртуална разходка в музея на УНСС разкрива славното минало на университета

Със специални 10 юбилейни страници излиза в. „Стандарт“ по повод 100-годишнината на най-големия икономически университет в Югоизточна България – УНСС. На 21 май 2020 г. висшето училище, което има 150 партньори в 45 държави, отбеляза 100 години от своето основаване. В юбилейното приложение на „СТАНДАРТ“, който може да намерите в големите вериги, бензиностанциите и кварталните магазини, ще откриете поздравленията на Бойко Борисов, Румен Радев и посланици за юбилея на УНСС, 100-годишната история на вуза, както и специално интервю с най-влиятелната българка Кристалина Георгиева, директор на МВФ и възпитаник на УНСС.

– Проф. Димитров, УНСС посреща стогодишния си юбилей в уникална ситуация. Как ще празнувате на 21 май, когато е създаден университетът?

– Честването ще бъде изцяло онлайн и ще започне в 10 часа на 21 май. Всъщност това ще бъде един букет от събития: видеоприветствия от представители на държавната и местната власт, от наши български и чуждестранни академични партньори, от студенти, възпитаници и приятели на УНСС, виртуална разходка в музея на нашия университет, където се пазят автентични документи за неговата славна история през последния един век и др. За съжаление, такава е ситуацията в момента, но това пък ентусиазира много хора от университета да се включат по-активно, особено студенти и Студентския съвет, които активно ни помагат за създаването на клипове за отбелязването на юбилея.

– Канехте се да откриете новия корпус на университета на 21 май?

– По него се работи, но няма да бъде готов за тази дата. Надявам се през есента да бъде открит и вече имаме такива разговори с институциите. Мисля, че тогава ще прережем лентата.

– Вие бяхте първият университет, който премина на изцяло онлайн обучение след въвеждането на извънредното положение. Как се развива то и как ще приключи – с онлайн изпити ли?

– Отзивите за това обучение са много добри. Не искам да прозвучи като хвалба, но такива са реакциите и на студентите, и на преподавателите, а и на външни хора, които имат наблюдение върху този процес. Това е една наистина гигантска дейност, която бе извършена, защото ние много бързо и плавно преминахме към онлайн обучение на близо 20 000 студенти, които си вземат лекциите по разписанието, което сме утвърдили още от февруари. Това създаде и нови възможности. На колегите им е интересно, че усвояват нови инструменти за работа и обучение. И вече мислим за следващата фаза на това обучение – провеждането на онлайн изпити. В разговорите, които имахме и с министър Красимир Вълчев, и с останалите колеги, ние продължаваме да следваме политиката, че за нас здравето на студентите, преподавателите и служителите е най-важното. Затова ще продължим със семестриални онлайн изпити и с много голяма част от държавните изпити. А когато се налагат някакви изключения, имаме готовност да ги проведем в сградата на университета при спазване на всички мерки за безопасност. Изчакваме да научим начина, по който това ще става – дали с наше решение или трябва специално разрешение от РЗИ. Обсъдихме този въпрос на Академичен съвет и се оказа, че ще трябва да проведем 80 000 изпита. Масово те ще бъдат онлайн, което налага да вземем мерки те да се проведат така, че да не отстъпваме от качеството на обучението.

– А как ще се гарантира, че не се ползва външна помощ?

– Известна част от изпитите е свързана със самостоятелна работа, която не се изготвя в момента на изпита и няма как да бъде преписана. Тя се презентира от студента и това е неговата работа по време на семестъра, както е и при присъствените изпити. При останалите изпити има някои технически тънкости, бих казал майсторлък за провеждане – например да се даде по-кратко време, за да не можеш да се консултираш с някого. Има и възможност платформата да разбърква въпросите и всеки студент да получава индивидуален набор от въпроси. Колегите вече тренираха тези неща по време на онлайн обучението с тестове и контролни работи. Ако се тренира добре, доста трудно някой ще успее да препише. Става дума за open book изпит, който съществува и при присъственото обучение.

– Какво се случва със стажовете сега?

– Извънредното положение ни завари в сложна ситуация. Стажовете обикновено са в четвърти курс, но започват още от началото на учебната година. Голяма част от тях вече са проведени. Останалите се провеждат онлайн или се възлага самостоятелна работа, свързана с тях.

– А как ще подходите към кандидат-студентите?

– Ние се готвим за изцяло онлайн кандидатстване и за предварителни изпити, които също ще са онлайн. В момента разработваме специално приложение, което ще ни даде възможност да ги осъществим, защото е малко вероятно в средата на юни или началото на юли мерките да бъдат отменени. Проблемът е, че имаме около 5000 кандидат-студенти и ще бъде трудно да осигурим необходимите зали, за да се спази дистанция между тях, както и голям брой квестори. Затова решихме да направим технологичен скок и да използваме този начин на изпитване. Предвиждаме предварителните изпити да са в края на юни, а редовните – в началото на юли. Променихме част от нормативната уредба, която позволява това да стане. Разрешаваме и кандидатстване с оценка от матурите, без явяване на кандидатстудентски изпит. Досега така беше само за попълване на отделни незаети места. Но ако сега някой кандидат-студент прецени, че има достатъчно висока оценка от зрелостния изпит, той може да кандидатства с нея, като коефициентът ще бъде равен на този от изпита в УНСС. Съобразяваме се и със средното образование, което не мина едновременно към дистанционно обучение. Разбирам, че има обучение със самата подготовка, дълго време не се знаеше кога и как ще се проведат матурите. Затова решихме да отворим спектъра с още една възможност за младите хора, които ще кандидатстват при нас.

– Участвате в разработката на обща мрежа с 5 чужди университета, как се развива тя в настоящата ситуация?

– Процесът започна още от миналата година, преди моя мандат. Подадохме успешно апликацията заедно с Икономическия университет във Виена, университети от Франция, Норвегия, Германия, Нидерландия, които имат подобен на нашия профил на големи бизнес университети. Към края на юни се очаква решението дали сме класирани. Възлагаме много надежди на този проект, който наистина ще ни европеизира и дигитализира, въпреки че ние много бързо направихме скок към дигитализацията. Но там има и други неща – обмен на преподаватели, виртуални кампуси, хармонизация на образователните ресурси.

– Ще се промени ли висшето образование след тази ситуация?

– То вече се промени. И ще бъде наистина неразумно да не използваме тези нови възможности, които имаме. Защото според някои прогнози се очаква и нов пик на епидемията. Оказа се, че онлайн обучението дава добри резултати. Предполагам, че ще бъдат въведени хибридни форми – известна част онлайн, друга част присъствено, но това зависи от катедрите и от учебните им програми. И самите студенти видяха много предимства, които са свързани с начина на подготовка, на планиране на учебния процес и пр. Така че промяната се случи и ние ще я дефинираме по-късно. Със сигурност трябва да използваме тази възможност, която ни даде кризата.

– Като икономист, как смятате, какви ще бъдат икономическите перспективи пред нас? Има много сектори с безработица, която вече е очевидна. Адекватни ли са мерките, които се взимат?

– Аз ще започна от другата страна – както образованието и държавната администрация предложиха нови решения и инструменти за справяне в тази ситуация, така и доста бизнеси трябва да променят своите модели и начин на работа. Да се съобразят с кризата. Бизнесът трябва да се адаптира към новите условия, а не просто да казва: „Кога ще махнете ограниченията?“. Противоречиви са сигналите за въздействието на кризата върху бизнеса. Виждаме, че мярката 60:40 не е много използвана, въпреки ресурса, с който разполага. В същото време има много засегнати сектори – туризма, ресторантьорския бизнес, културата. Да се надяваме, че за месец-два с помощни инструменти това ще се преодолее, но всички трябва да се адаптираме към новите условия.

Posted in Интервюта
2020-05-21 - 17:02

Вестник „Труд“
21 май 2020 г.

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, пред в. „Труд“: Изкуствен интелект следи за приема на студенти

Първокурсниците през тази година ще бъдат юбилейният стотен випуск на УНСС.

УНСС е създаден преди 100 години на днешната дата. Днешният празник на университета е повод да разпитаме ректора проф. Димитров за интересни факти от историята и дали COVID-19 е променил приоритетите на обучението в първия бизнес университет у нас. Той ни напомня любопитния факт, че вузът е създаден като една от мерките за преодоляване на икономическата криза след пандемията от инфлуенца преди един век. В този случай няма как да не обсъдим теми като икономика, образование, криза и бъдеще.

– Професор Димитров, УНСС става на 100 години, и на вас се пада да сте начело. Как посрещате този ден?

– За мен преди всичко това е висока чест и огромна отговорност. Да бъда ректор – деветнадесетият в славната история на УНСС – за мен означава, заедно с моите колеги и с нашите близо 20 хиляди студенти, да пазим, да развиваме и обогатяваме академичните традиции. Да работим всеотдайно и почтено за доброто име на университета, за утвърждаване на неговата лидерска позиция в българското висше образование и наука, за непрекъснато повишаване на качеството на обучението, за развитието на науката, за неговото бъдеще. На 21 май голямото ни академично семейство отдава почит пред непреходното дело на нашите основатели, ще изрази признателността си към поколенията преподаватели и изследователи, уважението си към десетките хиляди наши възпитаници – икономисти, финансисти, счетоводители, бизнесмени, мениджъри, юристи, дипломати, социолози, политолози, журналисти и др. Юбилеят за нас е и равносметка на постигнатото, и повод да начертаем бъдещите си действия, водени от завета на нашите предтечи: „Все напред към усъвършенстване!“. През 1920 г. нашият основател и първи ректор проф. Стефан Бобчев в обръщението си към първите студенти на Свободния университет за политически и стопански науки – предшественика на УНСС, заявява: „Във ваши ръце е едно светло знаме, за да станете с вашето поведение и трудолюбие достойни носители на това знаме и да издигнете вашата чест като студенти и името на нашата Алма матер. Нека, насърчавани от копнежа за сериозна наука и от личното си трудолюбие, да направим така, че нашият университет да заживее, да се закрепи, да се усъвършенства и процъфтява“. Припомням тези думи на проф. Бобчев, защото са пророчески и последният един век доказва това – днес УНСС е достоен последовател и продължител на идеите и стремежите на своите основатели. Имаме най-високата оценка от институционалната акредитация на университета сред академичните си събратя, дадена от Националната агенция за оценяване и акредитация, носител сме на приза „най-престижен университет“ по мнението на работодателите и преподавателите според Рейтинговата система на висшите училища в България.

– В предишния ни разговор стана дума, че ще подготвите УНСС да посрещне юбилея в условията на криза от коронавирус. Към днешна дата как виждате ситуацията?

– Нашият университет е създаден и с идеята да подготвя висококвалифицирани специалисти като една от мерките за преодоляване на икономическата криза след пандемията от инфлуенца преди един век. В момента също говорим за криза с конкретни икономически измерения, макар че причините за нея не са икономически. Няма готова рецепта за справяне с последствията от пандемията, затова решения тепърва ще се търсят – с научни анализи и практически действия. Най-важното е да успеем да разграничим непосредственото оцеляване от стратегията за бъдещето, да бъдем отворени за всички положителни икономически примери и да не спираме да търсим решения, които ще имат най-добър ефект за нашата икономика. Най-важното е те да се основават на сериозни икономически анализи и прогнози, за да може ефектът от тях не само да допринася за спасяването на един или друг отрасъл, а за развитието на цялата икономика и за благополучието на обществото. В това отношение е изключително важно взаимодействието между науката и практиката. УНСС като лидер в българската икономическа наука има много богат опит и готовност да съдейства за изготвянето на анализи и провеждането на изследвания. Вече години наред едно от приоритетните направления в нашата научноизследователска дейност са икономическите, политическите и социалните изследвания в подкрепа на държавата и бизнеса в България. В тези области работят нашите 30 научноизследователски центъра и три института, както и 8 факултета и 33 катедри. Това е огромен научен потенциал. Аз силно се надявам, че при добро взаимодействие с държавните институции този потенциал може да бъде още по-добре използван. Много от моите колеги в момента публикуват свои анализи и наблюдения, свързани с тази епидемия, а и не само – има много въпроси за следкризисното възстановяване, приемането на еврото, фискалната политика, ако щете държавните бензиностанции, така че ние даваме своя принос. С министър Караниколов се договорихме и за създаването на съвместен консултативен съвет между УНСС и Министерството на икономиката.

– Какво се договорихте с министерството?

– УНСС е вторият университет, създаден след Освобождението, и първият бизнес университет в България. Това го ориентира именно към тясна връзка с Министерството на икономиката и с бизнеса. В разговор с министър Емил Караниколов представих идеята си, че обучението на нашите студенти трябва да се доближава все повече към практиката. Така те ще изграждат практически умения, още докато се обучават, а последващото им развитие ще бъде стремеж да защитят дипломата си от УНСС като висококвалифицирани специалисти. В съвместния консултативен съвет по икономика ще участват представители на нашия университет и на Министерството на икономиката. Според министър Караниколов дейността на съвета, в която ще се съчетаят науката и практиката, ще бъде изключително полезна за българската икономика.

– Като стана дума за потенциала и неговото развитие – какво е бъдещето на УНСС? Наложихте голяма промяна по време на извънредното положение по отношение на онлайн обучението, но върху какво още трябва да се работи?

– Ние сме много сериозен европейски бизнес университет, с профил на обучението и научните изследвания като много други европейски университети. Мисията на УНСС е да подготвя „вещи специалисти“, по думите на проф. Бобчев, в областта на икономиката, управлението и администрацията, правото и политиката, да разширява връзките си с държавната администрация и бизнеса, да приближава учебния процес до практиката, да участва в европейски университетски мрежи, в международния обмен на знания, да работи по големи международни проекти и пр. Един от големите ни проекти, по който работим сега, е „Дигитализация на икономиката в среда на Големи данни“, в който са инвестирани над 10 млн. лева. В модерния свят знанието става все по-достъпно, вече може да се учи от всяка точка на света. Затова смятам, че дигитализирането на учебния процес, както и предоставянето на възможността за обучение и на английски език ще бъдат от съществена важност УНСС да продължи да бъде предпочитан от българските и чуждестранните кандидат-студенти и докторанти.

– Всъщност на какво тази извънредна ситуация научи висшето ни образование?

– Да се използват новите възможности. Бързо и без проблеми да се премине към обучение онлайн и изпити онлайн. Дигиталното обучение дава много нови алтернативи, които УНСС ще използва за подобряване на качеството на образованието. Натрупахме много ценен опит и мисля, че още от есента ще започнем да прилагаме най-доброто в обучението на студентите и в работата на преподавателите.

– И все пак каква е картината на висшето образование у нас?

– От години регистрираме дисбаланси в икономическото развитие на страната, в други сфери на обществения живот, недостатъци има и при нас. Причините за сегашното състояние се ясни, а промените ще се извършват с цел България да предлага образование по световните стандарти. Амбицията на УНСС е да сме отворени към света и към новите знания, да поддържаме високи критерии за обучението и за знанията на студентите, да развиваме сътрудничеството с бизнеса и институциите у нас и в чужбина. В момента си партнираме с близо 160 университета и научноизследователски мрежи от целия свят, с които работим по съвместни магистърски програми, научноизследователски проекти, обмен на студенти и преподаватели и др. Специално внимание отделяме на академичното израстване на нашите млади учени и за включването на все повече студенти – бакалаври и магистри – в научноизследователската дейност. Голяма част от тях продължават обучението си в докторските ни програми. Имаме договори за мобилност с над 30 университета от страни членки на Европейския съюз, с които осъществяваме мобилност по програма „Еразъм“. Много активна е дейността на първия и единствен в страната Междууниверситетски център за развитие на кариерата, който е посредник между студентите и работодателите за стажантски програми и практики. Имаме договори с четирите национално представителни работодателски организации, с много фирми, банки, държавни институции, общини и др. По време на кариерните ни форуми, които се провеждат всяка година, те запознават нашите студенти с възможностите, които предлагат за работа и стажове, техни представители изнасят публични лекции, провеждаме съвместни форуми. За съжаление тази година се налага да виртуализираме тези форуми, но това стои като възможност.

– Как стои българското висше образование на фона на световното – имаме ли шанс да стъпим по-категорично на картата му и какъв е пътят за това?

– Понякога това не зависи само от университета, има и много други фактори. Наистина ние трябва да извървим своя път. Но аз мисля, че българската икономическа мисъл е доказала мястото си – в сегашната криза лидерът на международната общност, от който се очаква икономическото възстановяване – Международният валутен фонд, е с управляващ директор доц. Кристалина Георгиева, която е завършила и преподавала в нашия университет. Малко са университетите, които могат да се похвалят с такива възпитаници.

– Промените в Закона за висшето образование ще помогнат ли в тази посока?

– Създаването на Национална карта на висшето образование, договорите за управление, които ректорите ще подписват с министъра на образованието и науката, изискването един преподавател да участва в акредитацията само на едно висше училище, но без забрана да преподава в повече от един университет и др. са положителни стъпки към развитието и усъвършенстването на системата на висшето образование и науката.

– След COVID-19 предвиждате ли да има нови специалности, реорганизация на факултети, намаляване на места?

– Стремежът ни е да не позволим кризата да наруши университетската структура, да няма намаляване на работни места и ако има промени, те да бъдат само за градивното развитие на нашия университет и на нашите студенти.

– Различна е тази година кандидатстудентската кампания, отменихте предварителните изпити – разкажете как ще стане приемът?

– УНСС разработи първата по рода си в България иновативна система за организирането на кандидатстудентските изпити онлайн. Системата е съобразена с най-новите дигитални технологии и гарантира пълна сигурност на кандидатстудентската информация. Тя е базирана на изкуствен интелект, с пълна автентификация за доказването на самоличността на кандидат-студентите, с възможности за криптиране и цифрово подписване на оценките от приемните изпити. Кандидат-студентите могат да подават документи онлайн, в Центъра за прием на документи в УНСС или в регионалните бюра в страната. След това те ще имат възможност да изберат по какъв начин да кандидатстват – с оценка от матурата, да се явят на онлайн кандидатстудентски изпит или на изпит на хартиен носител, ако епидемиологичната обстановка го позволява. Предварителните кандидатстудентски изпити ще бъдат онлайн от 22 до 24 юни, а редовните изпити онлайн или на хартиен носител – от 2 до 5 юли. Първокурсниците, които ще приемем през тази година, ще бъдат юбилейният стотен випуск на УНСС.

– Какво говори историята – за сто години колко възпитаници на УНСС са станали висши държавници?

– От създаването си преди 100 години досега УНСС подготвя елита на страната. Наши преподаватели и възпитаници са премиери, министри, народни представители, политици, първият български еврокомисар след влизането в сила на Лисабонския договор, първият българин управляващ директор на Международния валутен фонд, първият българин генерален директор на Евростат, посланици, представители на страната ни в авторитетни международни организации, областни управители, кметове, общественици, бизнесмени, банкери и др. Само след промените пред 1989 г. министър-председатели на България са шестима възпитаници и преподаватели на УНСС: Любен Беров, Ренета Инджова, Стефан Софиянски, Иван Костов, Марин Райков и Пламен Орешарски, всички финансови министри с изключение на двама, шестима министри на външните работи и др., председател и зам.-председатели на Народното събрание, председатели на парламентарни комисии, евродепутати, всички гуверньори на БНБ, повечето управители на българските банки, директори на агенции, областни управители, кметове. Имаме и възпитаници от чужбина, които заемат високи държавни позиции в своите страни: Нгуен Тхи Зоан, вицепрезидент на Виетнам, Нгуен Шин Хунг, първи зам. министър-председател на Виетнам, Хамид Маджит, политически деец в Ирак и член на Националната асамблея на страната, Еуген Елиширинга, председател на парламента на Танзания, Педро Луис де Фонсека, министър на икономиката на Ангола и др. Убеден съм, че много от сегашните ни студенти и докторанти ще продължат традицията и в бъдеще ще поемат управлението на държавата и бизнеса в България.

Нашият гост
Професор Димитър Димитров е роден през 1963 г. в Ямбол. Завършва ВИИ “Карл Маркс” през 1988 г. Преподавател е в катедра “Национална и регионална сигурност” от 1994 г. Научен секретар на катедрата от 1996 до 2007 г. Ръководител на катедра “Национална и регионална сигурност” от 2007 г. Член на Академичния съвет и на Комисията по етика на УНСС. Стипендиант на фондация “Фолксваген” и фондация “Форд”. През 1997 г. е на специализация по проблемите на гражданско-военните отношения в Университета в Грьонинген, Холандия, а през 2000 г. специализира по въпросите на конверсията в Международния център за изследване на конверсията в Бон, Германия. Начело на УНСС от края на 2019 г.

Posted in Интервюта
2020-05-21 - 11:16

Вестник „24 часа“
21 май 2020 г.

Проф. Димитър Димитров, ректор: В УНСС може би обучаваме в момента бъдещ премиер

· Дигитализираме кандидатстудентската кампания

· Експертният ни потенциал търси работещите мерки срещу кризата

Проф. Димитър Димитров е завършил икономика и управление на промишлеността във ВИИ “Карл Маркс” през 1988 г. Професор е от 2012 г. От 12 години е ръководител на катедра “Национална и регионална сигурност”. Декан на факултет “Икономика на инфраструктурата”, ръководител на единствената в света международна магистърска програма по ядрена сигурност, създадена със съдействието на Международната агенция по атомна енергия.

Избран е за ректор на 18 декември м. г. С него разговаря Ярослава Прохазкова:

– Как ще отбележи Университетът за национално и световно стопанство 100-годишнината си в ситуация на епидемия?

– Стогодишният юбилей е забележително събитие, това си е цял век. Ние искаме да го отбележим по подходящ начин независимо от пандемията и от трудностите, които изпитваме в момента. Това е празник на духа, повод да осмислим наследството от предишните години и да погледнем към бъдещето. Ще спомена, че още от основаването си в началото на ХХ в. нашият университет е свързан с преодоляването на кризи – икономическата разруха в страната след войните и епидемията от инфлуенца.

Когато преди около два месеца ни стана ясно в каква обстановка ще посрещаме стогодишнината на УНСС, ние избрахме стратегия за честване онлайн със сериозно използване на социалните медии, с много снимки – съвременни и архивни, с много аудио-визуални материали на нашия университетски сайт и на профила ни във фейсбук. Така, макар и онлайн, празникът наистина се получи и бе почувстван от всички наши колеги. Даже си мисля, че юбилеят пълноценно достигна до много повече хора, включително до бившите ни възпитаници в страната и в чужбина. Има силен ентусиазъм в социалните медии, много от нашите възпитаници споделят съобщенията във фейсбук, получаваме видеопоздравления и честитки, така че празникът си е съвсем истински. Особено скъпи са ни спомените, а в някои случаи и снимките от младежките години на някои от нашите възпитаници – имаме възпитаници от Гърция, от Германия, от много африкански и азиатски държави, които с голяма любов и умиление си спомнят за нашия университет и за студентските си години в България.

Разбира се, онлайн протича и официалната част – чисто формално сме спазили протокола с връчването на поздравления, имаме празничен юбилеен сайт за 100-годишнината, паметни знаци, плакети, сувенири, други такива атрибути. Още от миналата година са планирани няколко юбилейни издания – Алманах за 100-годишнината на Университета за национално и световно стопанство, История на УНСС и енциклопедичен сборник за най-видните представители на нашия университет през тези 100 години.

Бих искал да отбележа също, че почти всичко, свързано с нашия юбилей, е създадено с доброволен труд от преподавателите и от студентите на УНСС, както и с дарения и спонсорства от наши бивши възпитаници. Така че въпреки необичайните условия празникът ни обедини и през тези дни всички сме усмихнати и с висок дух.

– Кои са петте най-големи постижения на университета, който се е утвърдил като едно от най-търсените висши училища не само у нас, но и сред чужденците?

– Може би е трудно да изброя точно пет или да ги степенувам по важност, но все пак ще опитам. Ако трябва да посоча най-ярките примери за публично признание на наши възпитаници – видните представители на Университета за национално и световно стопанство са едно от най-големите ни постижения. Ще посоча деветимата министър-председатели на България – Стоян Данев, Андрей Ляпчев, Добри Божилов, Любен Беров, Ренета Инджова, Стефан Софиянски, Иван Костов, Марин Райков, Пламен Орешарски. Може би ние сме университетът с най-много министър-председатели, които са завършили или преподавали тук – като започнем от Свободния университет, минем през ДВУФАН и ВИИ “Карл Маркс”. Кой знае, може и в момента да обучаваме някой бъдещ премиер на страната…

Икономическите знания винаги са били важни и в отново придобилите популярност мемоари на изтъкнатия банкер и политик Атанас Буров, който често споменава с уважение за инициативите и дейността на Свободния университет, предшественика на УНСС. Разбира се, след видните ни възпитаници трябва да споменем и госпожа

Кристалина Георгиева, директора на МВФ, която е завършила нашия университет и е наш колега. Както често сме говорили с колеги от чужбина, има много университети с нобелови лауреати по икономика, но на пръсти се броят тези, които са обучавали председатели на МВФ и на Световната банка.

Друго постижение на УНСС е, че за нас дигитализацията и електронизацията на учебния процес отдавна са станали всекидневна практика, която непрекъснато усъвършенстваме. Ние успяхме да преминем към електронно дистанционно обучение поради епидемията буквално за няколко дни, защото бяхме подготвени. Това показва нашата готовност да се справим с подобни предизвикателства въпреки рисковете, които съществуват. УНСС стана първият български университет, който веднага след обявяването на извънредното положение премина изцяло към онлайн обучение на своите 20 хиляди студенти в електронната платформа Microsoft Teams. Благодарение на това учебният процес протича нормално и се провежда по график.

Сред постиженията ни мога да посоча и това, че нашият университет, за разлика от много други, разполага с чудесен интегриран кампус – със съществуващите сгради за обучение, с лаборатории, с модерен спортен комплекс, с общежития, с библиотека, студентски стол и места за хранене и почивка – и всичко това на една ръка разстояние. Отначало студентите се объркват, затова могат със специално приложение да разберат къде е залата за лекции и как да стигнат до нея от мястото, където се намират. Нашата грижа е да развиваме базата за обучение още повече, да я поддържаме и да я модернизираме, особено с възможностите, които сега ни дава дигитализацията.

И може би най-голямото ни постижение са нашите завършили студенти, не говоря само за онези, които стават министри или депутати. На практика нашият университет е създавал икономическия и бизнес елит на България през всички тези години, над 150 000 студенти и докторанти са се дипломирали тук. Много от тях са станали публично известни, други – не толкова, но всички те са хора с огромен принос за развитието на българската икономика и на държавното ни управление. Не бива да забравяме също, че в нашия университет са се дипломирали и доста чуждестранни студенти, които сега са на ключови позиции в своите държави, и освен това са завинаги свързани с България.

И накрая, УНСС обучава по единствената в света международна магистърска програма по ядрена сигурност, финансирана от Международната агенция по атомна енергия. Студентите са от Азия и Африка, преподавателите са от над 10 университета от България и от чужбина.

– Как приемате в момента кандидат-студенти?

– С колегите доста детайлно обсъдихме как да организираме кандидат-студентската кампания тази година, предвид предизвикателствата, свързани с мерките за ограничаване на пандемията от COVID – 19. Накрая решихме, че е най-правилно да вървим към новото – към дигиталните решения. Кризата, така да се каже, ни подбутна да преосмислим доста от административните и бизнес процеси, които съществуват в момента в нашия университет. Мисля, че в голяма степен успяваме да дигитализираме и да “виртуализираме” целия процес на кандидатстудентската кампания. Както знаете, понякога рутината следва много години, но сега за нас се отвориха възможностите, свързани с онлайн кандидатстването, с цифровите подписи, с подаването на документи онлайн, с онлайн комуникацията с кандидат-студентите, изобщо за много по-широко всекидневно използване на съвременните информационни технологии. Оказа се, че сме били напълно подготвени за тях.

Опитът, който натрупахме с онлайн обучението на редовните студенти ни даде кураж да преминем и към подобен начин на онлайн кандидатстване и онлайн изпитване на кандидат-студентите. Разбира се, в тази криза ние се съобразяваме със ситуацията на кандидат-студентите, с известни неясноти за сроковете и начините за изпитване, следим подходите на различните университети. Стремим се да дадем пълния спектър от възможности, които завършващите средно образование могат да имат за кандидатстване в УНСС. Наложи се да правим доста промени в правилниците за прием на бакалаври и магистри, така че хем да спазваме съществуващата нормативна уредба, хем и да отговорим на новите предизвикателства и мисля, че сме намерили необходимия баланс. Благодаря на колегите от академичния съвет и на цялата академична колегия, които подкрепиха тези усилия в сегашната кризисна обстановка.

Това, което в крайна сметка постигнахме, е, че кандидат-студентът в момента може да подаде своите документи онлайн, след това, ако желае да се яви на предварителен изпит, също да го направи онлайн. Признаваме и държавните зрелостни изпити с едно малко изключение при специалност право. Студентът може да избере с коя оценка и с какъв набор от изпити да кандидатства в нашия университет.

– Какво прави най-големият университет в ситуация на намаляване на приема в професионалните направления “Икономика” и “Администрация и управление”?

– Наистина тази година е намален държавният прием, особено по направленията “Икономика” и “Администрация и управление”. Затова ние разчитаме основно на по-сериозна и целенасочена кампания към кандидат-студентите, като пак използваме социалните медии и показваме предимствата на нашия университет, дигитализацията и онлайн обучението. На второ място разчитаме на засиления интерес към платеното обучение. Всъщност, ако кандидат-студентът избере специалност, която е платено обучение и има подходящ успех, той ще бъде класиран директно за тази специалност още от първи курс, а не както досега да учи през първите две години в поднаправление с последващо преразпределение във втори курс по специалности. Така всъщност още от първата година избралият платено обучение ще следва по специалността, която го интересува.

Традиционно ние имаме голям брой кандидат-студенти и нашите очаквания са тази година, поради кризата и променената икономическа обстановка, както и заради обстоятелствата около Брекзит, техният брой да се увеличи още повече. Нещо повече – спокойно мога да твърдя, че качеството на нашето обучение, включително на специалностите с английски език и на дистанционното обучение, превъзхожда това на доста от чуждестранните бизнес училища, които агресивно се рекламират у нас. Затова имаме желание тези възможности да станат известни на кандидат-студентите. И, разбира се, в чисто административен план, продължаваме разговорите с Министерството на образованието и за бройките и за балансирането на бюджета на университета в резултат от намаляването на държавната поръчка.

– Как ще коментирате икономическото положение в страната?

– Не само в страната, икономическото положение в целия свят е сложно. Дано по-бързо да отмине кризата, предизвикана от пандемията. Виждаме, че няма ясни решения нито в световен мащаб, нито в рамките на ЕС.

В тази ситуация наш дълг като водещ икономически университет е да дадем своя принос – и научен, и практически, с анализи и експертиза по цял комплекс от проблеми, важни за страната и обществото в този момент. През миналата седмица проведохме разговори с Министерството на икономиката и се уточнихме да създадем съвместен икономически консултативен съвет, за да се чува и гласът на експертите при вземането на политически решения. Необходим е сериозен анализ по сектори, за да се оцени какви са реалните щети за бизнеса и да се предложат работещите мерки, които да бъдат използвани по-нататък за възстановяване както на отделни сектори и браншове, така и на икономиката като цяло.

Очакванията, както знаете, са за значителен спад на брутния вътрешен продукт и на бюджетните приходи. Въпреки това мисля, че засега положението не е чак толкова драматично, особено след предприетото напоследък разхлабване на ограничителните мерки и намеренията то да продължи през следващите месеци. Мисля, че дотук страната ни се справи с най-важното – запазването на живота и здравето на хората и осигуряването на нормално функциониране на системата за здравеопазване. Всичко друго може да се реши с финансови инструменти и разбира се, с цената на известни лишения през тази и следващата година. Най-важни са хората – те са и винаги ще бъдат “основният капитал”, производители и потребители, движещата сила на промените в икономиката.

Posted in Интервюта
2020-05-18 - 11:37

Българска мрежа на Глобалния договор
18 май 2020 г.

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС:
Пред висшето образование се откриват много нови възможности, стига да сме в състояние да ги използваме

УНСС е третият университет, който отговаря на нашите въпроси, целящи да покажат как висшите училища у нас реагират на кризисната ситуация и доколко успешно се справят с предизвикателствата, произтичащи от пандемията. За внедряването на онлайн обучението, за решаващата роля на студентската организация, както и за перспективите пред най-големия икономически университет в България, разказва ректорът проф. д-р Димитър Димитров.

Какви промени предизвика COVID-19 във Вашия университет?

Нашият университет от много години инвестира в електронизацията или по-точно в дигитализацията на обучението и на всички административни услуги, които предоставя на студентите и кандидат-студентите. Извънредната ситуация беше импулсът, който ни накара много бързо да направим крачка напред и то огромна крачка. Винаги е имало някаква психологическа бариера пред използването на нови методи за обучение. Всъщност тази криза отвори пред нас възможности, за които не сме си и представяли, че ще бъдат възможни. УНСС стана първият български университет, който веднага след обявяването на извънредното положение премина изцяло към онлайн обучение на своите 20 хиляди студенти в електронната платформа Microsoft Teams. Благодарение на това учебният процес протича нормално и се провежда по график.

С какви предизвикателства се сблъскахте при преминаването към електронно обучение?

Стартирахме облачно обучение, базирано на Microsoft Teams. Всички колеги проявиха упоритост, взаимопомощ и искрено желание да се справят с това предизвикателство. Някои преподаватели вече бяха използвали продукта в свои проекти, други тепърва започваха. Колегите от университетския IT център стъпка по стъпка въвеждаха нови и нови елементи от виртуалната учебна среда. Така от 16 март УНСС започна изцяло онлайн дистанционно обучение във виртуални класни стаи. Разбира се, в началото имаше известни технически проблеми, но създадохме специална група за реакция, която много бързо намери решение на възникналите въпроси. Всички са много ентусиазирани, включително и студентите, които се включиха много бързо и с голямо желание в учебния процес. Студентският съвет на УНСС имаше ключова роля, тъй като през цялото време поддържаше комуникацията в социалните мрежи.

Какви действия предприе Вашият университет във връзка с преодоляване на последиците от COVID през призмата на 10–те принципа на Глобалния договор на ООН?

Студентският съвет на УНСС разпредели между студентите и служителите на дванадесетте блока на студентските общежития на нашия университет 300 защитни маски. Младите хора показаха, че с единодействие, солидарност и съпричастност можем да се справим с кризата. По предложение на Студентския съвет се взе решение наемите за общежитие през април и май да бъдат намалени с 50%. Заедно с това, студентите и докторантите, които в този период не ползват стаите си в студентските общежития, няма да заплащат консумативи за тях.

В края на април Студентският съвет, съвместно с Националното представителство на студентските съвети (НПСС), проведе в MS Teams онлайн обучение на тема „Младите хора и пътната безопасност“. Гост-лектори бяха г-н Настанимир Ананиев, експерт по пътната безопасност, и г-н Владимир Тодоров, председател на УС на Българската асоциация на пострадалите от катастрофи. Те засегнаха актуалната тема за пътната безопасност и отговорното поведение на пътя. С провеждането на уебинара колегите от Студентския съвет отново проявиха своето желание да бъдат полезни на младите хора и студентите, които представляват. Независимо от извънредната обстановка, те успяват да провеждат събития, възползвайки се от съвременните технически и комуникационни възможности.

Студентите на УНСС имат възможност да използват дистанционно и електронните ресурси на библиотеката и на преподавателите. Необходимо е да се намери балансът между авторските права и възможностите за използване на учебна литература, но за нас това не е проблем. Предстои да решим въпроса с използването на някои платени бази данни на световни референтни организации, тъй като сега достъпът е само от сградата на УНСС, но това технологично е възможно. Обмисляме и как да споделим част от облачните ресурси, с които нашият университет разполага, в рамките на нашия Център за големи данни.

Какви са отзивите на студентите и преподавателите от въвеждането на електронно обучение?

Преходът към онлайн обучение се осъществи за 48 часа. Предпоставка за това беше създадената през последните години инфраструктура и приложението на добри практики в сферата на електронизацията. Всичко това нямаше да бъде постигнато без усилията на специалистите от дирекция „Информационни технологии“ и на колегите от катедра „Информационни технологии и комуникации“ в УНСС.

Отзивите на студентите са положителни. Доц. д-р Катя Михайлова проведе изследване сред студентите за начина на провеждане и организация на процеса. Резултатът – 5,89 по скалата от 1 до 7 – е повече от добър.

Как кризата промени и ще промени образованието?

Кризата стимулира образователните институции да се адаптират все по-успешно към потребностите на потребителите. И тази практика ще продължи.

Оказа се вярно, че всяка криза дава възможности. Пред нас се отвориха не само нови възможности, а буквално един нов свят. УНСС е участвал в различни международни проекти, свързани с дигитализацията на обучението, но кризата ни накара да действаме много бързо. Платформите, с които разполагаме, дават много нови възможности – нов тип учебни материали, използване на мултимедия, електронни ресурси, достъпни за голяма аудитория.

Много от колегите започнаха да питат как да трансформираме този гигантски технологичен и културен скок, който нашият университет направи, в бъдещата си работа с българските и чуждестранните студенти. Така че пред висшето образование се откриват много нови възможности, стига да сме в състояние да ги използваме.

Разбира се, предстои ни още работа. Много важна е ролята на Министерството на образованието и науката в този процес. Необходимо е университетите да бъдат целево подпомогнати с финансови и материални ресурси за дигитализацията на обучението, за създаването на нови дигитални учебни материали и технологии и това трябва да стане много бързо, защото ни предстои кандидатстудентска кампания, нова учебна година. Дигитализацията е инвестиция в бъдещето и УНСС все повече върви към дигитален университет.

Какво ще се случи с кандидатстудентската кампания в УНСС?

За да гарантира безопасността в условията на епидемията, университетът ни разработи специално за кандидат-студентите първата по рода си в България иновативна система за провеждане на онлайн приемни изпити. Системата, която е съобразена с най-новите дигитални технологии и гарантира пълна сигурност на кандидатстудентската информация, е базирана на изкуствен интелект, пълна автентификация (доказване на самоличността) на кандидат-студентите и криптиране и цифрово подписване на оценките от приемните изпити.

УНСС доказа, че е социално отговорен университет, като постави на първо място здравето на студентите, преподавателите и служителите.

Posted in Интервюта
2020-05-17 - 11:24

БНР „Неделя 150”
17 май 2020 г.

Ректорът на УНСС: 100-годишен юбилей на един университет е празник на духа

„100-годишен юбилей на един университет е и празник на духа”. Това каза пред БНР проф. Димитър Димитров – ректор на УНСС по повод годишнината на учебното заведение, която ще бъде отбелязана виртуално.

В предаването „Неделя 150” проф. Димитров сподели, че успешното преминаване на учебния процес в университета в онлайн формат е резултат на усилията на много хора и плод на ентусиазма на много от колегите му. Той акцентира и на доброволчеството в образованието:

„Много хора споделяха своя опит в специализирани форуми за преподаватели и в различни групи във фейсбук и си помагаха взаимно как да преминем за няколко дни от присъствената форма на обучение към дистанционна”.

Ректорът на УНСС посочи, че почти изцяло онлайн ще бъде проведено кандидатстването във ВУЗ-а и почти изцяло онлайн ще са кандидатстудентските изпити:

„Предвидили сме възможност и за присъствено провеждане на кандидатстудентските изпити, но това ще е между 3 и 6 юли, ако обстановката позволява. За нас водещи са здравето и животът на студентите и преподавателите”.

Като ръководител на катедра „Национална и регионална сигурност” в УНСС проф. Димитър Димитров коментира, че ситуация в страната е под контрол и определи като малко вероятно увеличаването на престъпността. Той посочи, че предприетите в период

на кризата марки не биха позволили да се стигне до отклонение от общоприетите норми в обществото.

Цялото интервю на Диана Янкулова с проф. Димитър Димитров в предаването „Неделя 150” можете да чуете тук.

Posted in Интервюта
2020-05-15 - 19:28

Агенция „Монитор”
15 май 2020 г.

Проф. Димитър Димитров: Започваме учебната 2020/2021 г. присъствено, ако се наложи, ще върнем дистанционното обучение

Очакваме около 4 000 първокурсници в юбилейния ни стотен випуск

Нямаме нови бакалавърски програми, обновлението идва от учебните планове, казва в интервю за „Монитор”, ректорът на Университета за национално и световно стопанство.

– Проф. Димитров, по какъв начин ще завърши учебната година в Университета за национално и световно стопанство?

– Обучението през втория семестър се провежда изцяло онлайн, готвим се и за семестриални и държавни изпити онлайн. Не сме имали пропуснати занятия и смятам, че учебната година ще завърши нормално.

– Ще има ли удължаване на семестъра при отделни специалности, или прехвърляне на курсове за следващата учебна година?

– Не очакваме удължаване на семестъра, защото спазваме учебния график, а преподавателите и студентите натрупаха достатъчно опит. Редовните семестриални изпити и поправителните изпити ще бъдат почти изцяло онлайн с малки изключения. Например като специалност „Право”, където има норматив за присъствие, както и по-особен начин на провеждане на държавните изпити – в присъствието на съдии от практиката. За тях обмисляме присъствено провеждане на изпитите при спазване на всички противоепидемични мерки и хигиенни изисквания, както и разрешение от РЗИ. Подобно е положението и в специалност „Счетоводство”, където изпитите не могат да се проведат онлайн, защото са акредитирани от световна организация, която има определени изисквания. Те обаче могат да бъдат разтегнати във времето. Семестриалните изпити са основно през юни, а държавните – в края на юни и началото на юли. За студентите, които по различни причини не могат да се явят на определените дати, ще има допълнителна сесия през есента (както винаги).

– Какви ползи можем да извлечем от онлайн обучението и изпити?

– Всеки колега преразгледа отношението си към дисциплината си, учебния материал и начина, по който преподава, както и към достъпа до ресурси. Това донесе ползи за студентите, които трябва да пътуват по един час до университета. За магистрите, които са на лекции предимно вечер, също е голямо облекчение. Всички колеги констатират, че присъствието на студентите се е повишило. Новите технологии дават възможност за добра мобилност. Има резерви и потенциал да подобряваме още дистанционното обучение със записи на лекциите и споделянето им след това, или редуване на синхронно с асинхронно обучение. Това отваря нови врати. Кризата ни насърчи да използваме тези възможности както за студенти от чужбина, така и за тези от страната, които не могат да присъстват на лекциите. Обмисляме как да продължим тази практика. В момента имаме технически проблем, тъй като платформата не може да приеме толкова много записи, но скоро ще го решим.

– По какъв начин ще започне обучението си юбилейният випуск на УНСС?

– Засега нашите очаквания са, че ще имаме присъствено стартиране на юбилейната стотна учебна година. На ректорски и академичен съвет решихме тя да започне на 14 вместо на 28 септември. Искаме да изпреварим евентуален втори пик на епидемията. Ако се наложи, ще преминем отново на дистанционна форма на обучение. Не може да очакваме всички противоепидемиологични мерки да отпаднат след месец, налага се да се адаптираме към обстановката и ние го правим.

– Разкажете за начина на работа на новата ви система за провеждане кандидатстудентските изпити.

– Преценихме, че скоро извънредното положение и мерките, свързани с него, няма да бъдат променени и затова не можем да разчитаме на провеждането на присъствени приемни изпити, на които обикновено се явяват около 5 000 кандидат-студенти. При това положение няма как те да бъдат отдалечени един от друг на необходимото разстояние. Затова направихме стъпка в бъдещето с тази нова система чрез приложение, което включва изкуствен интелект и проверка на студентите – дали са те, дали преписват или не. Ние ще имаме предварителна сесия в края на юни и се готвим за присъствена в началото на юли, спазвайки необходимите мерки. Системата за онлайн изпитване, което се предхожда от онлайн кандидатстване, не се различава много от традиционния начин на изпитване. Разликата е, че бъдещите първокурсници не трябва да идват до университета, за да се явят на кандидатстудентски изпити на компютър или хартия.

– Има ли нови специалности и колко първокурсници очаквате наесен?

– През тази година поради по-сериозната редукция на местата по държавна поръчка, ще приемем около 3000 студенти. Даваме възможност и за платено обучение, така че местата ще бъдат общо 4 000. Нямаме нови бакалавърски специалности. Обновлението при тях често идва от учебните планове, без да се променя името им. За магистрите ще има няколко нови програми от есента.

– Ще отбележите 100-годишнината на УНСС в социалните мрежи. Какво ще включват онлайн празненствата?

– Подготвяме виртуално честване на 21 май – с „букет“ от събития на запис в съчетание с живо включване, което ще излъчим онлайн по университетските комуникационни канали. Но и в момента отбелязваме 100-годишнината – с научни и студентски конференции, кръгли маси, дискусии и пр., които се провеждат онлайн, с различни клипове за историята и настоящето на университета, с поздравления на наши академични партньори, на представители на държавата и бизнеса, на видни наши възпитаници и др. в юбилейния ни сайт. Скоро ще излезе и юбилейният брой на „Вестник на УНСС“. Вече е готова юбилейната монета „100 години УНСС“, предстои валидирането на юбилейна пощенска марка. Направихме и специална юбилейна рамка за фейсбук. В чест на 100-годишнината бяхме подготвили богата и разнообразна програма – научни и студентски прояви, спортни празници, засаждане на дървета, шах партии със 100 дъски, откриване от международна космическа станция и пр., но поради епидемията ги отложихме за следващата учебна година. Предвиждаме тържествено откриване на новата юбилейна стотна учебна година, когато ще бъдат връчени и почетни плакети на заслужили наши преподаватели, възпитаници и пр. Подготвяме юбилеен алманах, специално издание „История на УНСС“, енциклопедичен сборник с около 150 видни деятели, завършили или преподавали в университета, и др.

– Какви цели сте си поставили за университета, които да бъдат изпълнени през юбилейната година?

– Дигитализацията, за която говорихме, че ще ни трябват години, се случи бързо. Оказа се, че имаме техническа и ментална подготовка, както и готовност за това. Обмисляме и други мерки, свързани с обучението на чуждестранните ни студенти, както и с активизиране на работата по научноизследователски и образователни проекти. В процес на изграждане е научната инфраструктура на университета. С министъра на образованието и науката Красимир Вълчев обсъждаме подписването на управленска програма във връзка с последните промени в Закона за висшето образование. В нея набелязахме различни параметри, заложени в управленската ми програма като ректор, най-важни от които са качеството на образование и научните проекти.

– Докъде е строителството на новия корпус, очакваше се да бъде готов за юбилея?

– Корпусът няма да бъде готов за 21 май. Проектът беше спрян по изискване на противопожарните органи, тъй като трябваше да се препроектира една част от помещенията поради влязла в действие нова нормативна уредба. Извънредното положение спря строежа, но сега той върви с пълна сила и се надявам за новата учебна година да го открием. Има проблеми, свързани с финансирането, но те ще да бъдат решени.

– Поддържате добра комуникация със Студентския съвет на УНСС. Какво ви съветват вашите възпитаници относно сегашна ситуация, каква е ролята на добрия диалог с тях?

– Добрата комуникация на ръководството и преподавателите със студентите е важна, защото сме едно цяло. Заявих това още в платформата си, когато се кандидатирах за ректор. При вземането на важни решения, особено по време на криза, те трябва да бъдат обсъдени със студентите. Нито аз като ректор, нито преподавателите можем да видим всички аспекти, свързани с достъпа до общежития, библиотека, учебния процес. Обратната връзка за всяко едно управление е важна. Когато се види доброто отношение, се получава качество на процеса, който управлявате. Студентите виждат, че ги приемате като партньори, а не като факултетни номера. Затова и бързо постигнахме консенсус с тях за наемите на общежитията, за това докога да продължи учебната година и др. Този диалог ще продължи и в бъдеще.

– По тяхно предложение намалихте размера на наемите по време на извънредното положение. Ще навреди ли това на бюджета на университета?

– Отразява се, защото част от бюджета на нашето поделение „Студентски столове и общежития“ се формира от тези наеми, освен от държавната субсидия. Надяваме се, че и Министерството на образованието и науката ще помогне по-нататък, ако е необходимо. Редукцията на наемите беше нещо, което трябваше да се случи.

Posted in Интервюта