OFFNews                                                                       

04 февруари 2022 г.

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: Малко е изненадващо изведнъж да започне такава реформа

Първи коментар на ректора на УНСС проф. Димитър Димитров пред OffNews.bg относно намерението на министъра на образованието акад. Николай Денков за окрупняване на държавни университети

Проф. Димитров, какво мислите за намерението на министъра на образованието и науката акад. Николай Денков за обединяване на държавни университети?

Малко е изненадващо изведнъж да започне такава реформа. От доста години се повдига темата и се казва, че висшите учебни заведения са много, но изведнъж толкова рязко поставен въпросът, и то не систематично… Нормалното е да има концепция за тази реформа и за основите, на които ще бъде извършвана, ако бъде извършвана изобщо такава реформа с идея за принципните ползи за цялото общество и висшето образование, които ще бъдат постигнати чрез такова сливане на висши училища, някои от които са с много голяма традиция, самостоятелност, създадени по различен начин.

Има и страшно много организационно-управленски въпроси, трудово-правни въпроси, международни проекти, акредитации. Не е толкова лесно да слеете два ВУЗ-а, камо ли три или четири в едно. Възникват веднага хиляда въпроса, така че сме силно изненадани от подобно развитие, и то толкова скорошно да се извърши. Това го обсъждахме и на Съвета на ректорите.

Обсъждали сте го на базата на Ваш разговор с министъра, на база информация от Ваши колеги ректори?

Лично не съм говорил, но е разговаряно с няколко колеги и тази информация беше споделена, така че се разбра за това нещо. Обсъждано е, доколкото разбрах, и в комисия в Народното събрание, така че няма смисъл и не е правилно от обществена гледна точка това да бъде скривано по някакъв начин, защото става въпрос за сериозни институции с многогодишна история и традиции. Тези стъпки би трябвало да се направят по прозрачен, открит и принципен начин. Добре е да се покажат основите за подобна реформа и да се изведат ясно ползите от едно подобно сливане.

Как то би се отразило на УНСС?

В първите варианти нас не ни брояха като че ли, че ще се сливаме с някой. Във вторите виждам сливане със Свищов и Икономически университет – Варна. Ние сме достатъчно големи и не се притесняваме от това нещо, но пак – каква да бъде ползата? Всички трябва да бъдат убедени, академичните общности в тези университети и съответните общности около тези университети, завършилите. Каква ще бъде ползата за висшето образование и за обществото от това сливане? Ако трябва да махнем един ректор или една ректорска заплата, ако това е само ползата, за мен това е безсмислено.

Как би се управлявала такава мегаструктура, която да включи сегашните университети в София, Свищов и Варна?

Много, много сложно от управленска и икономическа гледна точка. Аз и сега нямам достатъчно време, камо ли някой от ректорите да ходи във Варна или Свищов, или където и да е, за да решава там проблеми. Съответната организационна култура не е такава. Могат да се търсят по-меки форми. Имаше такава посока и стимулиране на подобно сътрудничество. Но това е дългосрочен процес, не става за един ден.

Възникват и други въпроси – студентите, които са приети тази есен как ще завършат? Влезли са в един университет, завършват втори, кога ще влезе в действие това нещо, хиляди и хиляди неща, които не знам как ще бъдат решени.

Сега Законът за висшето образование не позволява принудително сливане на университети. Той изисква решения на общите събрания…

Това е една от възможностите. Иначе ако парламентът каже: „Закриваме този ВУЗ и създаваме този и този, и този“, ние сме държавни университети, но все пак има автономия, добре е да се чуе мнението и на академичните общности и да се видят критериите, по които това нещо ще става и, пак казвам, ползите за обществото и за висшето образование.

Ние участваме в мрежа от европейски университети – ENGAGE.EU – и перспективната цел е създаването на европейски университет или функционирането на такъв. Проектът е за 3 години, ще се финансира за още три години, има общи дейности. Не са от днес за утре нещата, защото между тези водещи икономически университети на Берлин, Виена, Берген, Тулуза, Манхайм. Не може веднага да стане такова нещо, искат се и разбиране, и споделяне на това, което става, и разбиране на общата академична култура и обща, между отделните държави. Не се пришпорва този процес. Европа финансира подобно сътрудничество, опознаване и споделяне на ресурси, но не и толкова силово – за един ден или за половин година. Просто е различен подходът. И при нас се появяват в рамките на европейския проект много въпроси, които трудно намират решение и даже не знам кога ще намерят решение, а тук… прибързаните решения не са добри.

Как реагират студентите?

Да, и студентите ще имат много въпроси. Ние сега сливаме администрации и преподаватели, но специалности: кой къде учи, как се комбинират тези неща не знам. Това не е обсъждано изобщо. Ако нещо има на масата, за да се мисли върху него, но такова чисто механично сливане не е добре.

С Ваши колеги ректори обмисляте ли да поискате среща с министъра? Редно е да чуете от първа ръка какви са намеренията, а не от мен, не от журналистите.

Да, разбира се. Ние призовахме колегите, ако имат подобни разговори, да се обръщат към Управителния съвет на Съвета на ректорите. Това беше написал и проф. Герджиков – Вие сте публикували чата. На 22-ри сме свикали Общо събрание на Съвета на ректорите, където ще се обсъждат тези въпроси. Ние ще поканим и министъра, и министъра на финансите, защото идеята първоначално беше да коментираме бюджетите, но изведнъж изникна тази тема, която не знам дали изобщо е в дневния ред.

Тоест очаквате разискване там, а не на отделна среща?

Не знам доколко ще ескалират нещата, защото чувам и противоположни сигнали – че сега бил даден заден ход, че само се обмисляла идеята. Не знам, но без документ, върху който да мислим, да го разглеждаме, как академичната общност да приеме това и доброволно да каже: „Да, ние се сливаме с този и този?“, като не сме видели нищо написано? Само разговори.

Нормалното е винаги да се публикуват намеренията и да се изложат, и да се намери форум, да има обсъждане, да се включат повече хора в това обсъждане и тогава да се случат нещата. Иначе много, така, става на тъмно.


Вестник „Труд”

 

04 февруари 2022 г.

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: От механично окрупняване няма да произлезе нищо

Имаше информация, че са извикани няколко ректори от УАСГ и висшите училища по изкуствата, с които са водени разговори за обединения. Информацията, че и нас икономическите университети ще ни обединяват, още повече ни изненада, посочва ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров.

Една реформа във висшето образование, при това толкова сериозна, трябва да бъде поставена по сериозен начин пред всички, за да може да бъде обсъдена и да се убедят всички, че това е в ползва на обществото и на висшето образование. От такова механично сливане няма да произлезе нищо. Не знам дали това е дневният ред на обществото при ток, енергия, коронавирус, бюджет.

На управителен съвет на ректорите обсъдихме въпроса. Бихме искали да видим написани ясни критерии за това нещо как ще става. Защото някои са по територия, в Студентски град например, другаде са по научни направления. Виждам, че нас ни сливат със Свищов и Варна. След като се види какви са критериите, да се каже и каква е ползата от сливане или обединяване. Това ни изправя пред хиляди проблеми – трудово-правни, организационно-управленски, чисто стопански, международни проекти, академично развитие, вътрешно-нормативна уредба, която не знам кога ще се оправи. Толкова масово да става това нещо и без ясни ползи, не мога да си го представя. И да постигнем 15-16 университета, какъв ще е бъде крайният резултат?, допълва проф. Димитров.


Bloomberg                                                                                                           

4 октомври 2021 г.

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:

УНСС цели да запази качеството на образованието въпреки пандемията

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: УНСС цели да запази качеството на образованието въпреки пандемията

На 20-ти септември успяхме да открием учебната година в УНСС присъствено. Необходимо беше да намерим баланса с това да съчетаем епидемиологичните мерки с това да отговорим на очакванията на студентите относно учебната година. Нашата цел е да запазим качеството на обучението и да имаме живия контакт със студентите, независимо дали учебният процес е онлайн или присъствено. Това каза проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, в предаването „Смарт час” с водещ Живка Попатанасова.

„В момента смятаме, че не се налага дистанционно обучение. Миналата година започнахме хибридно. Това се оказа нелесна задача, защото се изискваше инвестиции и време, за да се организира учебният процес“. 

Проф. д-р Димитър Димитров разказа за мерките, които били предприети по време на пандемията.

„Миналата седмица инсталирахме допълнително термокамери, тъй като пред университета се образуваше огромна опашка от студенти, които искат да влязат. На ден влизат около 10 000-12 000 студенти. Въведохме мярка част от лекциите на студентите, които са записали магистратура, да са онлайн по преценка на преподавателите и решение на Катедрата“.

„Още през февруари всички, които желаеха се имунизираха. Това бяха около 30% от преподавателите. В момента може би около 50% от персонала са ваксинирани, докато останалите са преболедували Covid-19“, каза още проф. д-р Димитър Димитров.

От думите на госта стана ясно, че качеството на образованието не е спаднало по време на пандемията.

„По време на пандемията студентите и преподавателите се научиха да работят с информационните технологии, различните възможности за записване и споделяне на материали. Резултатите от държавните изпити и сесии са същите като при присъствената форма на обучение“.

Предстои да участваме в международния проект Engage.EU с 8 водещи бизнес университета, където целите бяха онлайн обучение, онлайн споделяне на ресурси и мобилност. Проектът има поредица от индикатори като насърчаване на научните изследвания и синхронизиране на програмите, разказа ректорът на УНСС.

В момента се провежда вторият етап от кариерния форум „КАРИЕРА УНСС“, в който участват 30 компании.

„В момента студентите са по-малко, но форумът е продължение на събитието от миналата година, което беше онлайн. Нашата цел беше животът да продължи независимо, че има пандемия. През миналата година над 1500 студенти са провели интервюта с работодатели“.

Проф. д-р Димитър Димитров каза, че близо 100% от студентите в УНСС се реализират на пазара на труда. Много от тях и сега работят и намират начин да го съчетаят със следването си.

Целият разговор вижте във видеото


Агенция Фокус                                                                       

03 септември 2021 г.

Проф. д-р Димитър Димитров: Преподавателите и студентите изразяват повече желание за присъствено обучение, но все пак трябва да отчитаме и рисковете за здравето ни

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Учениците започват присъствено тази година, но какво се случва със студентите? Това е следващата ни тема в блока „Добър ден, България“ днес. Как ще започне учебната година в УНСС ще ни каже ректорът на учебното заведение проф. д-р Димитър Димитров. Много се радваме, че сте с нас днес. Кажете ни как ще започне вашият университет учебната година?
Димитър Димитров: Ние планираме да започнем присъствено от 20 септември, но наблюдаваме и обстановката, която е свързана с епидемията, но засега всичките ни планове са свързани с присъствено обучение. Разбира се имаме и резервен вариант, защото вече натрупахме много опит от изминалата година и половина вече, но засега присъствено.
Водещ: Студентите доволни ли са или по-скоро им се иска пак да са дистанционно? Какво чувате от вашите колеги и ръководители на катедри?
Димитър Димитров: Това е субективно разбира се, но по-скоро нагласите са да бъдем присъствено, защото наистина периодът за онлайн обучение стана доста дълъг. И студентите, и преподаватели изразяват повече желание за присъствено, но все пак трябва да отчитаме рисковете за здравето ни. Така че, ако има по-голяма опасност или попаднем отново в червена зона, ще преминем към онлайн обучение.
Водещ: Да, действително трябва да се следи епидемичната обстановка. Предполагам вече сте се специализирали в дистанционното обучение, какви методи използвате?
Димитър Димитров: Миналата година ние много ударно, буквално за 2 дни от петък до понеделник минахме на онлайн обучение и то без да спираме учебния процес. А сега тук си говорим, че буквално за 2 часа можем да го направим, защото колегите вече имат много опит, студентите също натрупаха много опит. Ще бъде интересно за първокурсниците как се работи с тези системи, затова ми се иска поне няколко седмици да бъде присъствено обучение, пък после, ако се наложи, за да може да свикнат с тези информационни технологии. Платформата, която използваме, позволява тези възможности. Ние инвестирахме в IT структура също и миналата година единият от семестрите използвахме така нареченото хибридно обучение – половината поток са тук, слушат лекцията присъствено, но половината поток през интернет могат да гледат от вкъщи, т.е. имаме варианти за това нещо, но все пак здравето трябва да е на първо място.
Водещ: Какво чувате от колегите си, трудно ли е да се преподава изобщо дистанционно? Все пак контактът човек с човек е по-различен и какви са предизвикателствата?
Димитър Димитров: Ние правихме няколко анкети със студенти и с преподаватели. Оценката за дистанционното обучение и за начина, по който вървеше, е висока. Аз не виждам друга алтернатива, ако около нас бушува епидемия и има опасност за хората. Но начинът, по който се извършва това обучение – всички бяха доволни, получихме високи оценки от студенти и преподаватели. Но наистина това изисква нов начин на подготовка на лекциите, нов начин на комуникация, мотивиране на студентите. В известен смисъл е предизвикателство. Не е много лесно, аз също имам личен опит като преподавател, да гледаш монитора няколко часа без контакт със студентите, но пак зависи от аудиторията, зависи от лектора. Така че нещата не са еднозначни.
Водещ: Със сигурност като сме вкъщи мотивацията пада – дали ще е за работа, дали ще е за университет, хората не се чувстват до такава степен мотивирани да работят или да учат. По тази логика едно дистанционно обучение може ли чрез него да се получи качествено висше образование?
Димитър Димитров: Може, да. Ние сме имали тук спорове със студентите, особено в началото на пандемията, когато се смяташе, че това ще мине за два месеца или защо налагаме такива мерки. Стига човек да е мотивиран, обучението, образованието е учене през целия живот наистина. Човек се учи докато е жив. Така че досега има известни трудности, някой не е успял да си прочете учебника или да чуе лекциите, а ние осигуряваме такава възможност на всички, има възможност да се навакса и то много сериозно по-нататък. Така че за мен, имало е доста по-тежки периоди и пак са се учили, и пак са правили открития, имало е развитие на обществото. Така че да не драматизираме толкова ситуацията специално с обучението. Здравето е по-важно.
Водещ: Имаше ли голям наплив към вашия университет тази година?
Димитър Димитров: Има, да. Традиционно към нас има такъв да го наречем наплив, интерес на студенти. Запазваме миналогодишните нива, които бяха много добри. В момента тече кампанията за записване на магистри, също с добри темпове. До 16 септември приемаме магистри и още малко ще удължим този срок за около 80 магистърски програми, някои на английски, някои съвместни с няколко катедри на други университети. Традиционно нашият университет се ползва с добро име и добро търсене между кандидат-студентите.
Водещ: Какъв е съветът ви за първокурсниците тази година, бакалавър? Какво ще ги посъветвате като нови студенти, като хора, които тепърва стъпват във висшето учебно заведение?
Димитър Димитров: Предстоят им няколко интересни години в университета. Това е предизвикателство, средата вече е различна. За съжаление пак да кажа, има разлика между това, което като атмосфера, като култура се оформя в средните училища и в университета, което ние смятаме, че трябва да бъде. Така че тази разлика сигурно трябва да бъде преодоляна. И разликата не е в полза на средните училища. Така че на тези нови първокурсници ние ще им пожелаем успех, здраве преди всичко, но и да бъдат готови за нови предизвикателства и нов начин на отношение към ученето. Общото виждане, че това в Студентски град и студентски живот не е точно така.
Водещ: Със сигурност. Животът като студент, а и това да учиш в университет е много по-различен от това да учиш в училище. Малко или много вече всичко зависи от самия теб.
Димитър Димитров: Да, налага се персонална мотивация, особено в тази обстановка сега с пандемията, персонална организация. Няма го класния ръководител, няма ги родителите, които да проверяват бележника, а ние имаме вече и електронни студентски книжки, не се вижда наистина какви оценки се дават. Очакват ги интересни години.


Стандарт                                                                       

03 септември 2021 г.

Студентите дават шест на дистанционното

Онлайн преподаването вече е с повече камери, имаме нови магистърски програми, казва ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров в специално интервю за в. „Стандарт“

– Проф. Димитров, дистанционно или присъствено обучение – това стана традиционният въпрос тази година?

– Подготвяме се за присъствено обучение и така сме направили разписанието си. Но имаме и готовност за преминаваме към онлайн подготовка, ако има централни мерки и подобно нещо се наложи. В програмните продукти, които ползваме, вече има развитие и доста повече камери. Ремонтирахме зали, в които може да има възможност за хибридно обучение, така че имаме готовност за план Б.

– Как върви приемът в магистърска степен?

– Нормално, имаме около 88 магистърски програми, като 6-7 от тях са нови. Те са свързани с изкуствен интелект, с анализ на данни. Повечето от колегите обновяват самите дисциплини, а не наименованията на магистърските програми. Новият момент е, че има няколко програми, свързани с регионално развитие и управление – те са продукт на две или три катедри, които заедно са ги направили.

– Какъв беше интересът на студентите, знам, че имахте намаление на бройките за първи курс?

– Да, но до голяма степен компенсирахме с приема на студенти в платено обучение, така че запазваме нивото от миналата година.

– Правили ли сте анализ как се отрази дистанционното обучение на студентите?

– Непрекъснато обсъждаме това на ректорски съвет, на ректорско-декански съвети, но направихме и две социологически проучвания  със студенти, които дадоха доста висока оценка за дистанционното обучение. Доста хора сравняват дистанционното и присъственото и първото има някои недостатъци главно по отношение на емоции, например. Но в условията на една бушуваща пандемия няма друга алтернатива, присъственото не може да се разглежда като алтернатива. За наша радост, ние не сме провалили учебна година и при нас си тече нормален учебен процес с единна платформа на обучение. Обсъждахме темата и със Студентския съвет, а и аз мисля, че е полезно в тези времена всички да се научат да работят с тези дигитални информационни технологии, а не само да бъдат на банките и да пишат по дъската или да има пауър пойнт презентация.

– Някои от студентите Ви не са от София и живеят на общежитие. Как се процедира в ситуация на дистанционно обучение – те заплащат ли таксите си?

– В общежитията ние имаме едни постоянни разходи, но има и социален момент. Миналата година ние на два пъти, съгласувано с нашия Студентски съвет, намалявахме наемите на студентите. Но това зависи от много неща – колко се очаква да продължи локдаунът, дали има шанс да продължим присъствено. Винаги сме готови на диалог и да действаме в помощ на студентите, но трябва да подчертая, че не е добре университетите да носят тази социална тежест. Всичко се покрива от бюджета на университета, но някой трябва да поеме тези разходи. Зимата там има парно, вода, охрана, не всички студенти напускат университета и тези такси някой трябва да ги поеме. Ние не попадаме в тези мерки, които държавата предприема периодично. Но миналата година, когато имахме една среща с тогавашния просветен министър Красимир Вълчев, аз полу-на шега му казах, че ние имаме 12 „хотела“ и три „ресторанта“. Но ние не попаднахме в мерките 60 на 40, а трябваше да освобождаваме хора от студентските столове и общежитията, когато спаднаха приходите. Така че и този въпрос стои. Но тогава нагласата ни беше, че ще е кратко, ще излезем в лятна ваканция, вирусът ще изчезне. Но сега ситуацията е по-различна и аз се надявам на разумен диалог с Министерството на образованието и Министерството на финансите за подпомагане на тази социална дейност.

– Вие влязохте в една европейска университетска мрежа, как се развиват там нещата по време на пандемията?

– Развиват се много добре, защото всъщност целта на тази мрежа е ние да станем по-дигитални и по-мобилни, да споделяме ресурси. Пандемията ни накара да направим по-бързо тези неща. Иначе проектът си върви, мина близо една година, но в момента върви обсъждане как да стане кандидатстването тази година заради факта, че има профилирани паралелки, които имат матури на друго ниво. Надявам се до края на октомври този проблем да се реши.