2019
Вестник „Стандарт“ 
27 декември 2019 г.
Проф. д-р Димитър Димитров:
Дипломата от УНСС е знак за качество
– Проф. Димитров, Вие поемате УНСС, когато започва процес на намаляване на държавната субсидия за брой студенти в икономическите специалности и с малко намален бюджет на университета за догодина. От какви резерви ще компенсирате това?
– Това е предизвикателство за нас и бе отчетено в мандатните програми и на другите кандидати. Единият резерв е засилване на преговорите с Министерството на образованието и науката, за да направим сметка дали можем да се справим с намалената държавна поръчка. Знаете, че иначе вариантите да се получи допълнително финансиране са чуждестранните студенти и големите научноизследователски проекти. Може да се направи и преструктуриране на нашия бюджет, където също има резерви.
– А платените студенти?
– Предлагам да има лека корекция на таксите в платено обучение в рамките на няколко процента. Тези такси не са пипани от 9 години Трябва да се засили работата за увеличаване на платения прием, тъй като тук има доста работа и това е другият резерв, който имаме. Обсъждахме с колегите от Студентския съвет да има корекция и на таксите за обучение на студентите, които учат с държавна субсидия. Мисля, че те проявиха разбиране. Това е въпрос и към Министерството на образованието – няма как с много малко финансиране да произвеждаме специалисти с високо качество. Всичко зависи от ресурсите, които са свързани и с учебни материали, и с доброто заплащане на преподавателите, и с научноизследователската работа, за да могат те да се развиват и да представят най-новото пред студентите. Това няма как да стане без ресурси.
– В мандатната Ви програма бе предвидено увеличение и на заплатите на преподавателите…
– Не само на преподавателите, на всички категории служители. Има резерви в нашия бюджет. Знам, че увеличението няма да бъде много голямо. Но все пак има и тенденция за увеличаване на парите за висшето образование, откъдето също могат да дойдат средства. Не можем да говорим двойно или с 50 на сто, но мисля, че финансирането на висшето образование не е въпрос просто на сметка, а по-скоро на политики. Защото знаете, че има политики за подобрение на заплащането в средното образование, на други вузове. Така че това е и въпрос на отношение на държавата.
– Трябва ли според Вас държавата да регулира приема в частните университети? Защото в момента сме свидетели на парадокс – намалява се държавната поръчка и кандидат-студентите се записват в частни университети, където качеството едва ли е по-добро.
– Въпросът е сложен – това може да се реши и чрез системата за акредитация. Но аз мисля, че пазарът регулира този процес, защото търсените от бизнеса специалисти са завършили няколко основни вуза. Сред тях има и държавни, и частни. Говорил съм и с работодатели, дори и с мои студенти, които са на работодателски позиции. Те казват: „Като чуем, че човекът е от даден университет, тоест по-ниско в класацията, не разговаряме с него“. Нашият и още няколко университета са знакът за качество. И не говорим за качество само на учебните материали, а за това, което излиза на изхода на университета -това са нашите бакалаври и магистри, с опит, знания и компетенции. Нас ни оценяват по това знание, а не как си изнасяме лекциите.
– С какво ще се заемете първо?
– Първото са технически задачи – назначаване, прехвърляне на пълномощия. Но една от задачите, която е най-належаща, е ребалансирането на учебната натовареност. Тъй като при нас като че ли се мина границата с учебно натоварване и преподавателите нямат необходимото време за научно-изследователска дейност. Другото, с което искам да се заемем, е студентите да могат да избират специалности след първи курс, вместо след втори. Това не изисква средства. Това е важен момент, за да можем да включим студентите в научноизследователските дейности, защото те са много голям неизползван потенциал. Другото е много засилена работа по търсенето и кандидатстването по различни проекти.
– Имате ли вече нещо предвид?
– Основното нещо, което е започнато от предишното ръководство, е участието ни в европейските образователни мрежи. Вече има създаден такъв консорциум, в който участват Университетът във Виена, Университетът в Тилбург, Университетът в Манхайм, както и един италиански университет. Включването на УНСС в него означава общи програми, общи дипломи, общи студенти, общи стратегии за развитие, общ стандарт за качество. Освен това университетът ни ще получи солидно конкурентно предимство и ще бъде още по-разпознаваем на картата на европейското образователно пространство.
– Какви предимства ще получат те?
– Ще има обмен на студенти и на преподаватели. Това ще улесни връзката и с бизнеса, защото има голяма легитимност на самите мрежи. А и, както се говори, в бъдеще основно финансиране ще получават университети, които са в мрежа, а не ако ти си се затворил и нямаш такива контакти.
– А това ще донесе ли възможност на студентите да получават повече от една диплома. Вие и сега имате двойни дипломи с чужди университети…
– Да, предвижда се подобно нещо. Студентите, след уеднаквяването на учебните планове, могат да учат два семестъра тук, два семестъра в друга държава, един семестър другаде – и накрая да получат няколко дипломи.
– Ще има ли нови учебни програми?
– В бакалавърските специалности те вече са отработени, но в магистърските всяка година се появяват 10-15 нови програми, или поне предложения. Понякога те откликват на изисквания на бизнеса или на дадени ведомства да бъдат обучени техни служители в определена насока. Другаде има пък теми, които досега не са били развивани – един от примерите е нашата катедра „Национална сигурност“ във връзка с киберсигур-ността.
– Знам, че се канехте да предложите и програма за управление на миграционните процеси.
– Тя бе предложена, но не събра достатъчно студенти. Ако потребността за обществото от дадена програма е толкова голяма, тя може да влезе и в бакалавърска степен.
– Вие като специалист по национална сигурност как ще коментирате развитието на миграционните процеси?
– В тази сфера се сменя понякога посоката на миграцията – дали през Турция или през Гърция и оттам в България. Променят се съставът и мигрантите – трябва да използваме това понятие, защото не всички са бежанци и не идват непременно от страни, където има конфликти. Миграцията има вълнови характер – тя затихва, но по някое време се увеличава рязко, както стана известно време и в Гърция. Не бива да ни успокоява това, че в момента у нас нивото на вълната е ниско и мигрантите са достатъчно малко, за да можем да се справим със сегашните си усилия и средства. Трябва да сме подготвени, че това би могло да стане по-голям проблем, но то иска и национални, и европейски усилия.
– А как стоят нещата с киберсигурността – ще дам най-пресния пример с хакването на НАП?
– Да не ме обвинят останалите колеги, че рекламирам нашата магистърска програма по управление на киберсигурността, но ние стартирахме през септември с около 25 души, като не всички бяха компютърни специалисти. Някои бяха хора, които усещат, че им трябва защита на данни или превенция. Така че май хакването на НАП ни помогна, без да правим специална рекламна кампания. Има потребност от такива програми и очевидно няма достатъчно подготвени специалисти. Тук темповете на развитие са толкова бързи, че не можем една или две години да обмисляме как да стартираме програмата. Появяват се нови технологии, нови пробиви в сигурността. Докато мислиш, че всичко е наред, то вече далеч не е така. Неслучайно това е приоритет и на ЕС, и на НАТО. САЩ създадоха киберкомандване, точно защото тук не се вижда противникът, а той може да направи много бели.
***
Проф. Димитър Димитров ще ръководи УНСС през следващите години. Той е специалист по сигурността, досега бе декан на факултета „Икономика на инфраструктурата“. През следващата година му предстои да организира и честването на 100-годишнината на университета. На празника на УНСС 21 май ще бъде открит и новият учебен корпус на вуза.
