Категория: Интервюта

2024-07-10 - 11:22

Сайта на УНСС 
10 юли 2024г. 

 

Ректорът проф. д-р Димитър Димитров:
УНСС развива дигитализация на икономиката чрез два центъра за компетентност

Проф. Димитров, УНСС е признат лидер в електронизацията както на процесите, свързани с обучението, така и на административните процеси. Бихте ли ни разказали и нещо за иновативните изследователски проекти, в които участва УНСС.

Два са основните проекта, които са свързани с изграждането на иновативна технологична инфраструктура и са насочени към проучвания, изследвания и изграждане на услуги за подпомагане на дигиталната трансформация на бизнеса у нас. Единият проект, чиято първа фаза приключи миналата година и сега очакваме възможността за стартиране на втория етап, е изграждане на Център за компетентност „Дигитализация на икономиката в среда на големи данни“.

УНСС е ръководител на консорциум от 6 партньори – 5 университета и Институтът на БАН. Партньорите са елитни държавни научни звена – УНСС, Пловдивският университет, Габровският технически университет, Русенският университет и Икономическият университет Варна, както и Институтът по информационни и комуникационни технологии на БАН. Партньорите са разположени териториално така, че равномерно да обхващат цялата страна.

По проекта е изграден Централизиран дейта център в УНСС и разпределени компютърни компоненти в отделните партньори. Централизираният дейта център функционира на облачен и хостинг режим, с достъп от всяка точка на страната и Европа, имащ специални високоскоростни мрежови канали с главните градове в България. Създадена е уникална за България „Система за големи данни“ с около 4,5 петабайта дисково пространство и огромно количество сървърни единици, работещи паралелно. За дигитализацията на бизнес процесите на големите и средните предприятия е изградена ERP система на базата на „Оракъл“, а за малките и микропредприятията са предвидени компоненти за иновативна дигитализация. В страната са изградени по-лимитирани системи за големи данни, но всичките са свързани като множество клъстери. Предоставени са възможности за изграждане на дигитални бизнес процеси за икономиката на базата както на разпределени SQL бази от данни, така и на Non-SQL бази от данни.

Другият проект и съответно другият Център за компетентност е в областта на НРС+ технологиите (НРС+ – High Performance Computing). УНСС, заедно с Института по информационни и комуникационни технологии на БАН и Софийския университет, създава в консорциум Национален център по компетентност за високопроизводителни пресмятания и свързаните с тях технологии за изкуствен интелект и за високоефективен анализ на данни – EuroCC2. По този проект такива Национални центрове за компетентност се създават в 28 страни на Европа. Целта е постигане на ново, високо ниво на зрялост в прилагането на високопроизводителни изчисления, сътрудничество и обмен на най-добри практики в Европа за практическо насочени знания и компетентност в индустрията.

За целите на този проект в УНСС е създадена уникална изчислителна инфраструктура, обхващаща група от клъстери на системи за големи данни, свързани към суперкомпютъра „Дискавърър“ в София Тех Парк.

УНСС има много успешни партньорства с представители на бизнеса в страната. Какви задачи си поставя Центърът за компетентност „Дигитализация на икономиката в среда на големи данни“ за целите и развитието на подписаните договори и меморандуми за сътрудничество с бизнеса?

През първия етап на създаването на Центъра за компетентност „Дигитализация на икономиката в среда на големи данни“, който приключи в края на 2023 г., фокусът беше върху изграждането на технологичната и научната инфраструктура. Разработиха се и множество стратегически компютърни решения, обхващащи 8 важни за България икономически области, както и множество системни решения за подпомагане на внедряването и прилагането на дигитални бизнес процеси с използването на големи данни. Вторият етап, който ще започне към края на 2024 г., е насочен към приложение на дигитализацията на икономиката в среда на големи данни в бизнес предприятията, като се обръща внимание на националното и регионалното значение на изграждането на подобни решения. Развитието на научно-практическите иновации за бизнеса цели постигането на трансформирани информационни процеси и въвеждането на нови технологични решения, с което ще се осигури не само повишен икономически ефект, а и повишаване на човешкия и бизнес потенциал за бъдещо развитие. Териториалният обхват на проекта цели да обгърне всички региони на страната.

Интересно е да ни кажете и как Центърът за компетентност в областта на НРС+ технологиите (НРС+ – High Performance Computing) ще съдейства за въвеждането на тези сложни процеси на обработка на информацията с прилагане на високопроизводителни изчисления.

И тук задачата е много сложна и изисква от представителите на бизнеса да прозрат необходимостта от технологичен скок върху изцяло нови ресурси с различна логика и нов подход при обработката на информацията в променената дигитална среда.

Партньорството и взаимодействието с бизнеса е насочено към: разработване на услуги за улесняване и ускоряване на достъпа до суперкомпютри и инфраструктура за съхранение и анализ на данни за МСП и индустрията; предоставяне на техническа и научна експертиза и консултантски услуги; принос към развойната дейност на МСП чрез предоставените от Центъра услуги, включващи организиране на демонстрации и подкрепа на потребителите чрез осигуряване на достъп до тестова среда и оптимизация на приложенията; подкрепа за съвместна работа по линията индустрия – академия; формализиране на колаборацията чрез подписване на договори и меморандуми с цел използване на НРС+ технологии, изследване на научни методи, оценка на нови технологии, РоС, услуги за оптимизация и валидация на използването на НРС+ технологиите; услуги за технологичен трансфер към единна цифрова среда (с подкрепа и от другите национални центрове) и осигуряване на уеббазиран достъп.

Доколко тези иновативни технологии и приложни решения биха могли да бъдат включени в учебните програми на студентите, за да могат те да имат необходимите знания и умения за адекватно участие в дигиталния свят?

Нашите студенти и докторанти активно участват в изследователските дейности по научните ни проекти, като по този начин формират своята актуална подготовка за съвременната дигитална трансформация на бизнеса, икономиката и обществото. Различните компоненти на технологичната инфраструктура се изучават и използват в семинарните занятия по съответните дисциплини за разработка на приложни решения и задълбочено изучаване на функционалностите на съответните средства за организация, обработка и анализ на големи данни, за паралелна обработка и изкуствен интелект. Тези дейности безспорно ще отворят нови хоризонти за нашите студенти.

Иновативните информационни технологии играят ключова роля, тъй като те позволяват на студентите да се запознаят с най-новите разработки и приложения, които оформят бъдещето на дигиталния свят. Технологиите като изкуствен интелект и машинно обучение трансформират бизнес операциите, подобрявайки ефективността и точността на процесите. Обработката на големи данни дава възможност за извличане на ценни представи, които могат да водят до информирани и стратегически решения.

Центровете, от една страна, ще подпомогнат по-добрата връзка с бизнеса и задълбочаване на сътрудничеството за съвместни обучителни проекти, а от друга страна, ще предоставят нови възможности за изследвания. Иновативните информационни технологии също така стимулират креативността и новаторството, което е от съществено значение за развитието на конкурентоспособни и устойчиви бизнес модели. Те предоставят инструментите и методологиите, които позволяват на нашите студенти да се адаптират и просперират в бързо променящата се дигитална среда.

Участието на студентите в изследователските дейности и изучаването на иновативните информационни технологии не само ги подготвя за бъдещето, но и ги оборудва с необходимите умения и знания, за да бъдат лидери в дигиталната трансформация. Тези компетенции са изключително важни за успешното интегриране в глобалния пазар на труда и за приноса към устойчивото развитие на икономиката и обществото.

Posted in Интервюта
2024-06-27 - 16:28

БНТ 1 новини  Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: Регулацията на приема на студенти трябва да бъде спрямо качеството на образованието в различните университети
27 юни 2024 г.

 

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
Регулацията на приема на студенти трябва да бъде спрямо качеството на образованието в различните университетиРекторът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: Регулацията на приема на студенти трябва да бъде спрямо качеството на образованието в различните университети

Интервю с ректора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров в предаването „Денят започва“ по БНТ 1 за регулацията на приема на студенти спрямо качеството на образованието в различните университети

Бизнесът критикува сегашния прием на студенти, според тях са необходими повече специалисти, трябва да се учат професии, а не само хора, които са висшисти. Тези проблеми, които се изтъкват, това проблеми на висшето образование ли са или на цялата ни система?

Това са по-скоро проблеми на отношението, на разбирането към висшето образование. Преди малко разговорът в студиото беше за еврото, за банките, за финансистите – и там трябват специалисти. Шефът на БНБ г-н Радев е възпитаник на нашия университет, 80% от банкерите в България са възпитаници на УНСС, трябват най-разнообразни и най-различни специалисти. Преди няколко дни Фейсбук ми припомни мое интервю от преди три години, в което  съм казал, че е мит, че студентите в България са прекалено много, това наистина е мит и наистина стоя зад това.

Да, но като сравним статистиката с други държави, наистина имаме повече студенти на глава от населението.

Не, не е така. Има статистика на Евростат, която измерва броя на висшистите между 24 и 37 години, които са в активна възраст и обикновено тези хора учат повече. България е някъде на 17 – 20 място по брой на висшисти на 100 000 души, измерени по този начин.

Имаме и значителна миграция, все пак, да не я забравяме.

Това е много обективен показател. Миграция има, да, съгласен съм, но аз всеки ден се срещам с представители на бизнеса, въпреки, че бизнесът не е добре да се употребява по този начин като общо название, една от работодателските организации употребява този израз, но бизнесът всеки ден идва и казва: „Дайте ни квалифицирани специалисти, дайте ни хора, които да работят, имаме нужда от хора“.

Вие пък казвате: „Дайте ни програми, по които да ги обучаваме, докато още са студенти“.

Не, напротив, ние работим много добре с тях, имаме бизнес академии, майсторски класове, възможности за стажове, така че ние сме доволни от сътрудничеството си с бизнеса. Но това, което предлага АИКБ за бизнеса е да се намали с 50%, не, със 100% държавната поръчка. Това ще бъде убийствено за цялото висше образование, просто няма как да има такъв подход да намалим държавната поръчка, защото тогава съвсем няма да има специалисти.

Нали знаете, че ще ви обвинят, че задържате средствата, въпросът за Вас опира какво получавате като подкрепа?

Не е само това, пак се връщам към това мое интервю, което Фейсбук ми припомни, в което казвам „Ако ви се вижда скъпо образованието, опитайте с невежество“ – стар израз, който е много валиден и днес. Висшето образование не е както се казваше навремето ПУЦ – Професионален учебен център, който за 6 месеца ти дава някакви знания и започваш да удряш с чука или да въртиш отвертката. Уважавам всички видове труд, всички са важни, но висшето образование е за цял живот, то дава след това възможност и за промяна в това, което сте работили до момента, и променя мисленето, иначе ставаме територия, територия без специалисти, хора, които не знаят какво става и миграцията ще се увеличи.

Висшето образование, ако мога да Ви допълня, създава и матрици, парадигми на мисленето, това е ясно, въпросът е дали образованието отговаря наистина на модерните изисквания на пазара на труда, адекватно ли е на времето си?

Аз не обичам така общо да се говори, общо за висшето образование, общо за бизнеса. Някои университети, някои специалности отговарят на това, произвеждат прекрасни специалисти, държат връзка с бизнеса, развиват се, имат резултати, други сигурно не отговарят, но има МОН, има НАОА, има държавна политика в това отношение, която би трябвало да регулира тези неща и там, където качеството е слабо, ниско, както и тези възможности някои университети да обучават икономисти, примерно икономисти се обучават в 20 университета, има и други случаи, например 16 факултета право – това създава друго впечатление за обучението по тези направления. Така че регулирането не трябва да бъде с едни такива общи декларации „Дайте да намалим общо броя на висшистите в България“ – тъжно звучи.

В крайна сметка то е в контекста на това, че цели сектори страдат от липсата на кадри, на кадри за позиции, за които не се изисква висше образование.

Да, съгласен съм, става въпрос за ежедневни кадри, свързани с технологии и развитие, но дали това е начинът да намалим обучението на другите специалисти с надеждата, че те вероятно ще отидат в технически специалности или някъде другаде. Там, където има пазарно търсене, студентите, техните родители насърчават този процес и отиват там да учат, вземете ИТ специалистите, софтуерните специалисти, там да не би да има проблем?!

Там много често обучението е извън университета, то може да е в частни школи.

Зависи, но университетът също дава една голяма база и могат да се съчетаят нещата, но въпросът е за различните инструменти, които могат да бъдат приложени към този процес. Това, че вие ще дадете вместо 100 бройки за някакъв вид инженери или ще им дадете 1 000 бройки, те пак няма да бъдат запълнени. Трябва да се промени подхода към този проблем – по-високи стипендии, работа с училищата. Нашият университет има две асоциации – на икономическите гимназии и на чуждоезиковите гимназии, чрез които работим със средни училища, за да може още от ученици да бъдат насочени в тази посока, а не че ще им отпадне таксата от 300 лв.. Това не е стимул за някой добър математик, който може да замине и в чужбина, а може и да си избере някоя друга специалност или пък да стане икономист.

Да не генерализираме, както вие казахте, да говорим с конкретика за УНСС. Когато подготвяте кадри, споменахте 80% от банковия сектор са възпитаници на УНСС, но има ли достатъчно програми и възможности за развиване на практични и реални професионални умения, достатъчно обмени, практики?

По мое мнение има, да, ние предлагаме над 4 000 позиции в момента в нашия Междууниверситетски център за развитие на кариерата – за различни стажове, за различни позиции за развитие на студентите, които вече повечето са платени, срещаме ги с бизнеса. Формата, която сме измислили от 2 години с бизнес академиите също е много ефективна, имаме бизнес академии със 7-8 големи компании, които се възползват от тази възможност, надграждат нашите студенти, така че има възможности, стига да има желание, но стига и да не се пречи, защото ето днес е 27 юни и все още държавните университети не знаят броя на държавната поръчка, която ще получат, а кандидатстудентската кампания започна преди две седмици.

А защо не я знаете все още?

Няма решение на Министерски съвет. Не се знаят таксите, които студентите ще плащат. Държавата почва да пречи в някои случаи и ако намалят бройките… Да, политическата криза също оказва влияние – смяна на правителства, забавяне, работа на администрацията, аз обикновено не говоря толкова рязко, но това трябва да се каже, защото то създава проблеми. Как да ги приемем сега и да ги трасираме като не знаем колко души трябва да приемем държавна поръчка, колко души – платено обучение?!

Какво правите тогава в случая?

Кампанията върви, надяваме се в близките дни да излязат тези бройки. Ние в последните години разчитаме на 1/3 платен прием, така че интересът към нас, към УНСС, е голям. Но дали така трябва да бъде и студентите сами да си финансират образованието или отличните студенти да получават някаква награда за нещо, някакви бонуси. Има доста проблеми и не беше случайно това, което се случи на 20 май тази година – протестът на университетите за заплати, капиталови разходи, бройки, отношение, бюджети, компенсиране на инфлацията. Така че не са само бройките, но това не трябва да се случва, бизнесът нека да си има мнение, но нека да се чуе и гласът на останалите засегнати страни.

И за финал, проф. Димитров, как ще се отрази на УНСС идеята за отпадане на таксите за държавна поръчка?

Тази идея отпадна, тя вече не е релевантна.

Благодаря Ви, проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС, с коментар за това дали има много висшисти у нас, дали има свръх квалифицирани, но ненужни кадри.

 Няма много висшисти.

Няма много висшисти пак твърдите, но пък има много университети, тук не може да спорим, твърде много са, май имаме повече отколкото Франция, ако не се лъжа.

Можем да спорим ако искате, аз съм на друга позиция.

 

Posted in Интервюта