БНТ
30 декември 2024г.
Категория: Интервюта
в. „Труд“
24 декември 2024 г.
Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС:
Университетите се борят за 30 000 кандидати
Университетите се борят за 30 000 кандидати
Интересна година във висшето образование изпращат университетите. Започнала с идея за отпадане на таксите за студентите държавна поръчка, преминала през безпрецедентна протестна готовност на висшите училища и завършила с обещаните пари за заплати, сега ректорите гледат към възможността за стабилно управление. От кабинет с поне 4-годишен хоризонт проф. Димитър Димитров очаква да реши въпросите за достъпа на чуждестранни студенти, заложения за пореден път свръхкапацитет на университетите и нарастващите капиталови разходи.
Какъв е пътят към това, питаме ректора на най-големия ни икономически университет у нас, а междувременно очакваме да разберем ще има ли образователна коалиция в парламента по идея на Съвета на ректорите.
– Какво се случи във висшето образование за последните 12 месеца, професор Димитров?
– Беше много интересна година и за висшето образование, и за УНСС. Преобладаващи служебни правителства, избори, бюджет. Ако си спомняте, около 24 май университетите бяха в стачна готовност и даже обявихме готовност за протестни действия, заедно със синдикатите. Имаше проблеми с изплащането на гласувани вече пари за заплати. След това нещата намериха по-добри решения и беше изпълнен Законът за висшето образование, където има фиксирани проценти на увеличение на заплатите спрямо средната работна заплата. През септември-октомври получихме тези средства, разбира се, имаше известна разлика между университетите в съответствие с качеството, с броя на студентите, с броя на преподавателите. Но годината започна да придобива по-хубав завършек.
– А какво предстои през 2025-а, професоре, ще ги има ли в бюджета тези средства за заплати?
– Това стои като въпрос. Когато имахме Седмица на еврото в УНСС, разговаряхме с финансовия министър. Тя каза, че тези пари ще бъдат осигурени и образованието е приоритет. Но всъщност трябва да се гласува това нещо в бюджета, те са заложени в закон, който трябва да бъде изпълнен през бюджета. Така че имам по-голяма увереност, но знае ли човек какво ще се получи. Дали заради протестните действия, дали заради всичко, което се случи през последната година, висшето образованието започна да получава внимание. Особено когато ставаше дума за тези средства. Ректорите и Съветът на ректорите получиха много бързо прием и при президента, и при министър-председателя, и с парламентарните групи, така че да може да се реагира на ситуацията тогава. Защото това беше отдавнашен проблем, който се неглижираше – ръст на заплатите, минималната заплата на асистентите, но остана проблемът с това, че се дава допълнителни възнаграждения само на преподавателите, докато администрацията не получава такива. Нашите увеличения в УНСС ги правим със собствени средства, защото имаме икономии, имаме и платено обучение. За нас годината е успешна. Имаме рекорден интерес и прием на студенти – около 8000 души. Приехме около 5000 бакалаври и 2000 магистри. Повече от една трета от тях са платено обучение.
– Очаквате формирането на редовен кабинет, а очаквате ли и реформи?
– Необходимо е да има редовен кабинет с малко по-дълъг хоризонт, защото и аз, и Съветът на ректорите многократно се сблъскваме с този проблем, когато някой министър, държавник каже – аз не знам дали утре ще съм министър, как да поеме такива ангажименти. Бюджетът е ангажимент и на политическите партии – да кажат, че са приоритет реформи, които могат да се извършват. Но голямата реформа беше, и то направена от служебното правителство, с преструктуриране на сегашния бюджет за финансирането на висшите училища, като се даде повече предимство на качеството и на постиженията в научната област. Така че това са стъпки в тази посока.
– При едно от последните заседания на Съвета на ректорите се обявихте за нови индикатори и параметри в методика за определяне на коефициента на висшите училища, които МОН пък предложи по-рано и това оставяше 18 университета без достатъчно финансиране?
– Тези предложения са финализирани и ще се разглеждат в министерството. Но това, което се случи с увеличението на заплатите, дойде от увеличените коефициенти за някои професионални направления, които бяха недофинансирани. Включително и ние в основните ни направления като икономика, администрация и управление. Те бяха повишени, както и на други специалности, за да се позатвори малко ножицата между най-високо финансираните направления като медицина и военно дело, където разликата достигаше 8-9 пъти, а сега е някъде около 5-6 пъти. Не върви икономика или педагогика да бъдат 10 пъти по-малко финансирани от споменатите. А въпросът за финансирането на 18 университета бе изчистен за тази година, защото всички университети горе-долу си вързаха бюджетите, но по-натам, ако има увеличение на средната заплата, намален прием на студенти, може би ще има проблеми по места. По предварително разчети тогава на около 17 университета парите им бяха осигурени, но за следващата година може би нямаше да могат да имат такъв бюджет, защото ако нямат кандидат-студенти или достатъчно качество, или са открили такива направления и специалности, за които не им е там специализацията, оттам ще получават по-малко финансиране. Но МОН и МФ осигуриха целия бюджет, изчаквайки редовно правителство, което да каже ще има ли реформа, съобразно броя на студентите и качеството. Виждате, че броят на кандидат-студентите намалява. Скоро гледах статистика на работодателски организации – около 39 000 деца завършват средно образование, сложете 4000-5000, които отиват в чужбина, някои дали си вземат матурите също е въпрос, и остават 30 000 деца, които трябва да се разпределят между университетите. Ако имате голям капацитет или много специалности, няма как да функционира тази система.
– Всяка година кабинетът определя в Картата на висшето образование капацитет за прием, двоен на броя на студентите – как може това да се промени?
– Това е огромен проблем, специално и за УНСС, защото не можем да открием специалност „Киберсигурност“ в направление информатика, защото капацитетът по Картата на висшето образование е свръхраздут. 7-8 университета изобщо нямат прием по това нещо, други имат около 15-20% и само някои имат над 70%, после стана 60% от капацитета. Аз съм имал много разговори със Съвета на ректорите, с НАОА, с министъра на образованието проф. Цоков, че това не може да продължава. Ако някой иска да се развива, трябва да се съобрази с останалите университети. Ситуацията е горе-долу такава – за да отворите нов хотел, трябва да изчакате да се напълнят другите хотели, но това може никога да не стане. За съжаление пак при липсата на редовно правителство трудно се намира изход от ситуацията, защото трябва да се промени Законът за висше образование и там да се вкара този свръхкапацитет. Ако се върви по този начин, това може да стане след няколко години, а специалности като „Киберсигурност“, като „Изкуствен интелект“, откриваме сега програма по криптоикономика и интердисциплинарни специалности, не могат да чакат 5 години, както и другите да си намалят капацитета. Не бива висшето образование да изостава, аз давам пример с нашия университет, но и другите имат подобни проблеми. Нещо ново не може да стартира, защото свръхкапацитетът на друго място никога не се запълва, а картата казва, че ако това не стане над 60%, не може да се акредитира нова специалност. Такъв омагьосан кръг може да се реши от реформатори.
– А какво се случва с програмата за чуждестранни студенти, която Съветът на ректорите също предложи, така че приемът им да се улесни?
– Това няколко пъти се обсъжда – да се облекчи този процес, защото България има потенциал в това отношение. Българските университети са търсени, но ние самите се поставяме в неконкурентоспособна ситуация, когато 7-8 месеца трае процесът по приемаме на чуждестранен студент от Индия, Африка, Китай. Тоест ако той е бакалавър и завърши като нашите ученици през юни, може да си оправи документите и след една година да стане студент при нас. Докато другаде по света са доста по-бързи, намерили са по-гъвкави механизми. Но тук има голяма инерция и се казва, че така е направено, така работи системата, зависи от МВнР, от ДАНС, но в крайна смета ние губим студенти, които биха и финансирали висшето образование. Инвестицията в чуждестранни студенти е инвестиция за България. Държавата не подкрепя обучението на чуждестранни студенти у нас, а това са средства, които ще получат българските университети, а не чуждестранните студенти. Те ще бъдат носители на тези стипендии, субсидии, но парите идват в български университет и когато този човек отиде по света, първата му мисъл за контакт за бизнес, за политика ще бъде България. Ние имаме студенти с високи, министерски позиции в Гана, Ирак, Сирия, Виетнам, на по-ниски позиции в други държави. Скоро ходих в Либия, там също искаме да сключим споразумения за чуждестранни студенти, и там има добри спомени за България. Това е инвестиция в българските университети и нашата икономика. Ние не осигуряваме стипендии за чуждестранни студенти, а техният първи въпрос е имате ли такива. Необходима е подкрепа от държавата първо за облекчаване на процедурите, второ за известна стипендиантска програма, която няма да е чак толкова скъпа, и трето за институционализиране на тази подкрепа.
– Поддържате и развивате връзки с китайски университети – разкажете ни повече?
– Имаме потенциал и предлагаме програми на английски и ги предлагаме на всички наши партньори за съвместни програми, за двойни дипломи. Подобни процеси имаме с китайски университети, където очакваме от септември да започне програма за бакалаври за около 200 студента. Китай се развива. Иска да има академичен обмен, да види и други държави как се развиват като начин на преподаване. Ние сме избрани като един от университетите, които биха могли да правят съвместни програми с китайски университети. Сега сме в процес на уточняване на детайлите, но е четиригодишен бакалавърски курс в икономическо направление – финанси и счетоводство, другото е търговия и логистика. Интернационализиранията е един от моите приоритети във втория мандат като ректор. Без да се глобализираме, интернационализираме като висше образование, просто няма как да се случат нещата. Знаете, че нашият университет e част от европейския ENGAGE.EU. Във Виена има 25% чуждестранни студенти, у нас са около 9%. Овен медицината, в която ние имаме най-много студенти от чужбина, имаме и много други възможности като администрация, информационни технологии, криптоикономика, киберсигурност.
– Докъде сме с възможностите за осигуряване на кадри за бизнеса – сега почти всеки втори студент учи нещо, което след това няма да работи?
– Това не е проблем на УНСС, при нас реализацията е 100-процентова. Например, в нашия университет бизнесът е инвестирал чрез дарения над 1 милион лева за техника, стипендии, ремонти, нови зали, подкрепа за научни изследвания. Въпрос е вече на МОН, НАОА да огледат тези университети, където има проблем в това отношение. Не е тайна, че 90-те години откриха много направления и юридически, и икономически, които не са в основната дейност на тогавашните висши училища, и именно там е проблемът. Съвременната икономика и технологии трудно се поддържат с катедра от 10 човека, които преподават специалност, като не са завършили дори това направление. Трябва да започнем да говорим по-ясно за това. За да има развитие в съвременни специалности, които са върхови, най-нови, трябва да има голям потенциал от няколкостотин човека, които работят в тази посока. Трябва и бизнесът да има интерес. С група от 20 студенти и катедра от 8 човека няма как да се развиват 20 специалности.
– Кои са стъпките към промени, които трябва да се случат през 2025 година?
– Гарантиране на доходите, защото трудно можем да правим отстъпления от това нещо. Второто е въпросът с интернационализацията, но наистина повдигнат на държавно ниво с облекчаване на процедурите. Третото е въпросът за капиталовите разходи. Понякога университетите имат и голям капацитет в сграден фонд и общежития, които обаче не се използват, ако няма студенти. Всички университети имат нужда от дигитализация, а и не само – и киберсигурност, която е доста скъпа. Ако искаме да сме с електронни книжки, протоколи, главни книги, сигурността трябва да бъде на много високо ниво. Има си предизвикателства и се надяваме, аз като ректор и като част от Съвет на ректорите да има комуникация с кабинет, който има по-дълъг хоризонт.
– Вие сте специалист по сигурност – как виждате нашите позиции като страна с оглед на войната в Украйна, ситуацията в Близкия изток, Сирия и встъпването в длъжност на новия американски президент Доналд Тръмп?
– Няма непосредствени заплахи за България, но в това, което изброявате – и Украйна, и Близкият изток, Сирия, Израел, новият американски президент, и Турция, отношенията с Европа, има на трансформация. Изявленията започнаха да стават малко по-други – кога ще свърши войната, как, кое да се отстъпи. Започнаха процеси, което за мен показва, че нещо се случва може би зад кулисите. За България възможните неща остават – евентуална бежанска вълна от Сирия. В нещата, свързани с Украйна, България трябва да бъде активна. Но пак опираме до ясно мнозинство и редовен кабинет, които могат да поемат ангажименти. Ние сме заявили нашите позиции. Осигуряваме доста и даже бихме могли да претендираме, че оказваме много значителна помощ на Украйна, защото малките оръжия и мунициите за тях идват от България, не от другаде. Може би половината от тях идват от България, така че ние не сме малък партньор в това отношение или някой, който няма значение. България дори не го използва това като преговорен аргумент за шенгенски визи, американски визи и пр. Ние имаме позиция, въпросът е къде другаде ще се взимат тези решения.
Нашият гост
Проф. д-р Димитър Панайотов Димитров е български учен-икономист в сферата на отбранителната икономика и сигурността. Завършва ВИИ “К. Маркс” – София (1983-1988) г. със специалност “Икономика и управление на промишлеността”. Ректор на Университета за национално и световно стопанство от декември 2019 г. Проф. Димитров е бил декан на факултет “Икономика на инфраструктурата” на УНСС в периода ноември 2015 – ноември 2019 г. Ръководител е на катедра “Национална и регионална сигурност” от 2007 г. В края на 2023-та бе преизбран за втори мандат начело на УНСС. Има множество научни специализации. Има издадени над 104 публикации в областта на икономика на отбраната и сигурността, икономическия анализ в отбраната, защита на критичната инфраструктура и ядрена сигурност. Работи активно по Националната научна програма “Сигурност и отбрана”. Създател на единствената в света международна магистърска програма “Ядрена сигурност”, към катедрата, която ръководи “Национална и регионална сигурност”.
Сайта на УНСС 
16 декември 2024г.
Ректорът на УНСС посети Либия и подписа меморандум за сътрудничество с Университета в Бенгази
Ректорът на УНСС, проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис-Бенгази, д-р Азедин Идриси. Университетът в Бенгази е най-старият и голям университет на африканския континент, в който се обучават 73000 студенти в 17 кампуса на територията на Либия.
Ректорът бе придружаван от зам.-ректора по международна дейност доц. д-р Янко Христозов. Посещението бе организирано от г-н Анастас Терзобалиев, неформален посланик на нашия университет в арабския свят чрез своите бизнес контакти.
Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС и д-р Азедин Идриси, президент на Университета Гарюнис – Бенгази, Либия
– Проф. Димитров, разкажете за целта на вашето посещение в Либия?
Това посещение беше важно за нас, защото подписахме меморандум за сътрудничество с университета в Бенгази, който е един от най-старите и престижни университети в Африка.
За да стигнем до това подписване, то беше предшествано от доста различни активности – лекции на либийски дипломати, среща с либийския посланик, участие на либийски изследователи в нашата конференция за устойчиво развитие. Така съвсем логично получихме покана от ректора на университета в Бенгази да посетим Либия. Трябва да кажа, че няколко пъти отлагахме това посещение, докато се намери удобно време, но в крайна сметка то се осъществи и то точно на студентския празник. Намирам символика в това.
– Какви са впечатленията Ви от Либия и от състоянието на висшето образование?
Либия е интересна държава. Там има две правителства, като обаче и двете говорят за единство и за единна Либия. Минали са през гражданската война, но това, което аз видях страничен наблюдател, е една много бързо развиваща се държава, която се строи буквално наново, с модерни магазини, с усмихнати хора, с много добро отношение към нашата делегация, с прекрасна храна.
Посещението беше на много високо ниво, като беше демонстрирано голямо уважение от либийската страна. Визитата ни беше изцяло финансирана от тях, като беше подчертано, че аз съм първият ректор от Европейския съюз, който посещава Либия след Гражданската война, както и изразиха огромно желание за засилване на сътрудничеството, кооперирането, обмен на студенти, преподаватели и докторанти, защото Либия има нужда от квалифицирани и образовани хора, които да в бъдеще родината си. Либия в момента се отваря отново към света и имат огромно желание за партньорство в сферата на висшето образование.
 |
 |
Моите очаквания бяха, че Либия е някак си по-изолирана вследствие на международни санкции, но се оказа, че там има представители на Европейската комисия, наблюдатели от САЩ, представителства на други европейски държави – Гърция, Италия. Отделно арабските страни, присъстват много активно. Извършва се мащабно строителство на различни обекти в Бенгази. Строи се ново летище, нов туристически комплекс до морето, мостове, магистрали. Опитват се да въведат ред и аз виждам интересна държава с потенциал за развитие.
Либия има икономически потенциал. На мястото на университета в Бенгази, който е бил разрушен по време на гражданската война, вече е построен нов. Строят се още няколко нови сгради, към университетския корпус, като за това са заделени около 125 милиона долара от правителството.
– Разкажете повече за проведените срещи?
Имахме няколко срещи с президента на университета, с Дирекция „Международно сътрудничество“, както и с деканите на няколко факултета – Икономически, Медицински, Публична администрация. Всички те изразяваха готовност за засилване на сътрудничеството. Обмисляме варианти за съвместни програми, най вече за докторантури. Това ще бъде уточнено в следващи анекси към меморандума като имаме идеи за разработването на общи проекти и привличането на кандидат-докторанти от Либия.
Но нашето посещение предизвика и друг интерес. Със съдействието на президента на университета в Бенгази получихме покана за среща от фелдмаршал Халифа Хафтар, който е главнокомандващ на либийската народна армия.
 |
Посещението беше в неговата резиденция във военната база до летището. Беше среща в рамките на 10-15 минути, на която ние двамата с него обсъдихме главно подкрепата за университета в Бенгази, за да можем да осъществим това сътрудничество.
Разговорът премина в много добра приятелска атмосфера и с много добро отношение към България. Фелдмаршал Хафтар изказа високи адмирации към академичното сътрудничество между УНСС и университета в Бенгази.
На свой ред аз подчертах нашият интерес към академично сътрудничество.
 |
В рамките на следващия ден проведохме среща с Министърът на външните работи на Либия, д-р Хади ел Хуеж. Той отбеляза, че в наши дни инструментите на дипломацията са образованието, културата и бизнеса. Обърна внимание, че са готови да преговарят с Българската държава за откриване на консулска служба на България в Бенгази. Предложи своята подкрепа за двете висши учебни заведения в установяването на активни партньорски отношения и показа готовност за сътрудничество. На срещата присъстваха директорите на дирекции в министерството, които имат отношение по въпроса.
Беше подчертано желанието на либийската страна да работи за международното сътрудничество между Либия и България и за среща между външния ни министър и неговия екип за засилване на отношенията с България и по отношение на политически и търговски представителства и най вече за участието на българския бизнес в тези начинания.
 |
На летището в Бенгази се срещнахме и с генерал-майор Ахмед ел Мусмари – говорител на Либийската народна армия и пръв заместник на Фелдмаршала. Разговорът премина в обсъждане на подобни теми и желанието за утвърждаване на връзките във Висшето образование.
1 декември 2024 г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
УНСС и БНБ с обща визия за финансовата стабилност на България
Еврозоната означава стабилност и предвидимост. Това каза ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров в предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“.
В „Седмица на еврото“ в партньорство с БНБ, Министерство на финансите и Асоциацията на банките в България УНСС подписа меморандум за сътрудничество с управителя на централната банка Димитър Радев.
„Меморандумът за сътрудничество с БНБ формализира нашите дългогодишни отношения с БНБ. Стъпваме на по-здрава основа за стажове, обмен на експерти, привличане на хора от практиката. Това е малка част от всички усилия, които нашият университет направи по отношение на дискусията и популяризирането на това какво ще се случи, ако България влезе или не влезе в еврозоната“, обясни ректорът на УНСС.
На конференцията е обсъден и въпросът за рисковете пред страната заради политическата нестабилност. „Партньорите от еврозоната и ЕЦБ искат да видят стабилност. Всички се надяваха да има политическа стабилност, за да може България да иска извънреден доклад. Ако сега изтървем този момент, можем да изпуснем влака и в следващите две години да не се случи нищо. Ако има популистки гласувания в бюджета, превишаване на 3-процентния дефицит или разходи, които ще увеличат инфлацията, приемането на България в еврозоната ще се отложи“, предупреди проф. Димитър Димитров.
По думите му невъзможността за формиране на мнозинство в 51-вия парламент крие риск за Бюджет 2025 г. „Не дава възможност да се очертаят параметрите на бюджет, който да изразява политики, а не просто популистки гласувания. Ако бъде сформирано ясно мнозинство, тогава ще има ясна отговорност кой предлага бюджета, кой ще го изпълнява, дали е изпълним. Сега всички са на фаза „Дайте да дадем повече пари“, коментира той.
Политическата стабилност е от ключово значение и за икономическото развитие на страната, подчерта проф. Димитров. „Сериозните инвеститори и бизнеси искат предвидимост. Сериозните проекти – също. Те трябва да знаят кой ще бъде на власт утре, каква политика ще води и какви разходи ще заделя – дали за инфраструктура, дали за образование, дали за наука. В момента те просто отписват тази държава като потенциално място за инвестиции“, обясни той.
Вижте цялото интервю в аудиозаписа ТУК.
Faktor.bg
18 ноември 2024 г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
България отдавна е евроизирана, нека за еврото да говорят експертите, не популистите
Необходимо е да се чуят гласовете на експертите, а не само популистки мнения, които изкривяват картината. Това заяви ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. Димитър Димитров по време на откриването на Седмицата на еврото в УНСС и 10-ата годишна парична и икономическа конференция.
„Подготвяме меморандум за сътрудничество с БНБ, който ще официализира отношенията ни в редица направления“, съобщи ректорът на УНСС.
Проф. Димитров заяви, че отдавна замислят подобна седмица, посветена на еврото, и смята, че тя приляга на УНСС. Той подчерта, че е необходимо да се чуят гласовете на експертите, а не само популистки мнения, които по някакъв начин изкривяват картината.
„Фокусът е изключително актуален и важен за развитието на страната ни и утвърждаването на България като равноправен член на ЕС в контекста на приемането ни в еврозоната“, добави ректорът, като поясни, че страната ни премина през доста турбуленции, включително кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19, войната в Украйна и конфликта в Близкия изток.
Новите технологии, отбеляза той, изиграха ключова роля за стопанската дейност и обществените услуги. „Цифровата трансформация спомага не само за икономическото възстановяване, но тя ще е и в бъдеще основна движеща сила за развитие. Необходим е също така и конструктивен диалог между институциите, обществеността и бизнеса по отношение на предизвикателствата и икономическите перспективи, пред които е изправена страната ни при въвеждане на еврото.“ – допълни ректорът на УНСС.
Проф. Димитров открои и предимствата България да бъде в еврозоната, а именно, че общата валута на един съюз, какъвто е ЕС, „позволява много неща да бъдат гледани с един и същи аршин, общи политики в много отношения, общи регулации за банки, финансов сектор, криптовалути“ и др.
Според него се забравя, че държави с огромни традиции и водещи икономики в света, каквито са Германия, Франция и Италия, се отказаха от своите валути и приеха еврото.
„Глобалната перспектива и дълбоката загриженост за света, в който живеем, и за неговото бъдеще, трябва да бъдат ценностите, които ни обединяват по-нататък“, смята той.
От управленска гледна точка, проф. Димитров, смята, че ще падне едно голямо бреме върху политическата класа и върху администрацията и трябва най-накрая да решим въпроса влизаме ли или не влизаме в аврозоната.
„България отдавна е евроизирана с много сделки и много сметки“, каза още ректорът на УНСС. /БГНЕС
БНТ 1
2 ноември 2024 г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
Ролята на университетите в глобалния свят е много важна
Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС, посети Пекин за официалното стартиране на Глобалния алианс за дигитално бизнес образование. По време на визитата си той също така подписа и споразумение с Пекинския университет за технологии и бизнес. В интервю за българската редакция на Китайската медийна група проф. Димитров представи общите проекти, по които УНСС си сътрудничи с китайски университети, както и бъдещите сфери за потенциално развитие на общи образователни и изследователски партньорства.
Вижте цялото видео ТУК
в. „24 часа“
22 октомври 2024 г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: Хакерите нямат нужда от акредитация
Картата на висшето образование възпрепятства новите специалности, алармира ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров в интервю за в. „24 часа“.
Проф. Димитров, само за няколко години думата „киберсигурност“ се превърна в мантрата на съвременния бизнес, готов ли е вашият университет да отговори на тези очаквания?
Нашият университет реагира доста навреме и доста адекватно. Преди няколко години започнахме подготовката за специалност „Киберсигурност и електронно управление“ и свързаната с това магистърска програма „Управление на киберсигурността“. За съжаление сега образованието е доста тежко регулирано и не позволява бързо прилагане на новите програми. Ние вече 2 години и половина се борим с това да получим акредитация, защото чакаме да се запълнят местата в другите университети според прословутата Карта на висшето образование и тогава МОН да ни разреши и ние да получим акредитация. Но хакерите нямат нужда от акредитация! Това трябва да е ясно на всички заинтересовани страни. При положение че сме готови с цялата програма за специалността, при положение че финансовият сектор и всички бизнес компании търсят такива кадри и то обучени в нашия университет, защото е еталон за качествено образование, ние не можем да подготвяме специалисти. Това е нонсенс.
Все пак Университетът подготвя кадри по киберсигурност?
Да, намерили сме някакъв начин, така че да обучаваме бакалаври и в момента – чрез съвместна програма с Тракийския университет. В магистърската ни програма сме обучили вече може би 200 души. Тя е регистрирана в Европейската агенция по киберсигурност и имаме международни преподаватели. Нашите преподаватели и изследователи също имат огромен опит, показват забележителни възможности и УНСС извършва одити по киберсигурност на големи компании, включително и такива от стратегическата инфраструктура на страната.
Освен образователните усилия, които полагаме, ние организираме и много допълнителни активности за нашите студенти – хакатони и състезания, провеждани съвместно с бизнес организации. Имаме подписани над 20 договора с водещи компании в областта на информационната сигурност и киберсигурността. Полагаме много усилия, но искаме тези усилия да бъдат подкрепени от Министерството на образованието и науката и от Националната агенция по акредитация с бройки за обучение, защото, пак повтарям, хакерите не се нуждаят от акредитация и това създава големи проблеми.
А самият университет подсигурил ли е своята киберзащита?
Ние сме много дигитализиран университет. Услугите, които осигуряваме онлайн, със сигурност са над 30 – записване, кандидатстване, плащане, общежития, проверка на оценките, протоколи, дигитални студентски книжки, дигитални главни книги, виртуална телефонна централа, нова свръхскоростна мрежа. Всичко това обаче изисква огромна поддръжка и настройки, които вече трябва да се правят от специалисти. При нас също имаше киберинциденти, свързани с информационната сигурност. Справяме се. Но трябва да е ясно, че компаниите изпитват огромни затруднения за намирането на кадри, самите ние изпитваме проблеми с кадрите в нашата IT дирекция.
Предлага ли УНСС услуги в този сектор?
Продължаваме да се развиваме в тази насока. Предстои да работим и по програми на Министерството на иновациите и растежа за осигуряване на тази услуга на малките и средните предприятия. За нас е ключово да развиваме и тази бизнес част на нашия образователен капацитет.
В същото време имаме Център за компетентности по финансиран от Европейската комисия проект за големи данни в областта на икономиката. Работим заедно с още 6 столични университета за свръхбърз компютър и обработка на данни. Сега предстои одобрението ни за втория етап на този проект за икономиките в големи данни, където са инвестирани вече над 15 милиона лева.
арабски медии
12 октомври 2024 г.
Делегация на либийското външно министерство посети България, срещна се с ректора проф. д-р Димитър Димитров
и участва в конференция за устойчиво развитие в УНСС
(отразено в арабските медии)
Bloomberg TV Bulgaria
4 октомври 2024 г.
Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС и експерт по национална сигурност:
В конфликта между Израел и Иран непряко участват поне още 10 държави
Ескалацията на конфликта в Близкия изток налага свикването на Консултативния съвет по национална сигурност. Тази институция не взима решения, но дава възможност да се чуят всички гледни точки, включително становищата на специалните служби. Това каза проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, ръководител на катедра „Национална и регионална сигурност“, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова.
„В момента конфликтът не е само между Израел и Ливан, а участват поне 10 съседни държави. Замесени са интересите на Русия, САЩ, Европейският съюз и други“, коментира гостът. Всички участници в конфликта имат възможност за самостоятелни действия, не се зачитат границите и суверенитета, а се нанасят ракетни удари по всякакви локации.
За момента няма пряка заплаха за националната сигурност на България. Една от потенциалните заплахи е тероризмът. Справянето с това изисква засилен контрол върху потенциалните извършители. Съществува риск и от нова имигрантска вълна, но службите са тези, които могат да кажат каква е вероятността някой от тези сценарии да се реализира.
Надявам се, че когато нашите политици разберат потенциалните опасности, да се държат по-мобилизирано и да не използват конфликта в предизборните си кампании. Според събеседника още е рано да се каже дали всичко това може да се отрази на европейската икономика. По-сериозна могат да са последиците от една бежанска вълна, а не бива да забравяме, че България е и външна граница на ЕС, защото това вече ни засяга пряко. По отношение на сигурността най-важна е превенцията и взимането на предварителни мерки.
Гостът сподели, че България има готовност да прибере гражданите си страните в Близкия изток, засегнати от конфликта.
Вижте целия коментар във видеото.