Cross
21 декември 2023 г.

УНСС е един от най-бързо развиващите се университети в България и единствения с голям фотоволтаичен парк, покриващ 60% от нуждите от електроенергията му. Сътрудничеството на университета с общините е един от приоритетите на ректора проф. Димитър Димитров. От община Етрополе има голям брой студенти, които след това успяват да се реализират успешно. Самият проф. Димитров често е посещавал Етрополе и е очарован от природата на града.

– Проф. Димитров, Вие сте един от най-успешните ректори на УНСС. Открихте най-големия фотоволтаичен парк в образователна институция. Какви са ползите за УНСС за него?

– Това е резултат на тригодишни усилия, за да намерим точния начин как да се осъществи тази идея, за която ние бяхме подтикнати от енергийната криза, от финансовата криза и от високата инфлация – като цяло от увеличените разходи за енергийни ресурси, но все пак и водени от стремежа да вървим по пътя на един зелен университет с възобновяеми източници. Като икономисти ние си направихме сметката и видяхме, че има полза от един фотоволтаичен парк. Той е изчислен при пълния си капацитет да покрива около 50 – 60% от нуждите от електроенергия на УНСС. С последните законови промени можем да продаваме излишната енергия. Мислим и как да съхраняваме енергия, така че икономически подпомагаме дейността си. Отделно от това с изпълнителя на проекта ние имаме ЕСКО договор, т.е. ние не заделяме средства от нашия бюджет за изпълнението, а изплащаме чрез производството на тази електроенергия от фотоволтаиците.

– Намалява ли се въглеродният отпечатък и с колко?

– Определено такъв парк има големи екологични предимства. Може да се види тук на монитора, който сме инсталирали в централното фоайе на университета – годишно един такъв фотоволтаичен парк с около 1 мегават мощност спестява около 600 тона въглеродни емисии, няколко хиляди дървета и няколкостотин тона въглища. Има специални калкулатори, които изчисляват тези стойности. И всъщност отговорът и на този въпрос е, че няколкостотин тона емисии годишно не се излъчват в атмосферата. Ние имаме и други планове за развитие на възобновяеми източници – и в студентските общежития, и в спортния комплекс, но не можем изведнъж да направим всичко.

– Искате да поставите и там ли?

– Да, вече тази технология е достъпна и може да има икономически смисъл. Така че то върви и по линия на обикновените студентски общежития, където има и други възможности за енергоспестяване и производство на електроенергия, защото там има голям разход, много населени са самите студентски общежития, за разлика от другите жилищни комплекси, по цял ден се ползват, но трябва да живеят и в добри условия. И затова по една програма, одобрена от Министерски съвет, ние реновирахме изцяло три входа – става въпрос за около 1000 легла. Това е доста голямо число. Също използвахме и възможности за видеонаблюдение, за нов начин на достъп, контролиране на достъпа, нов начин на реакция при сигнали и различни аварийни ситуации.

– Обновихте напълно няколко студентски общежития и поставихте видеонаблюдение. Какво Ви накара да предприемете тези действия?

– Искаме студентите да живеят в по-добри условия. И тази програма – тогава беше за 100 милиона, ние реализирахме около 10,5 милиона по тази програма – един от малкото университети, които изцяло успя да свърши това, което е обещал всъщност, когато е и получавал тези пари. Сега има друга програма, по която също се подготвяме да кандидатстваме – за ремонт на още два или три входа на студентски общежития, като идеята е те да живеят при хубави условия и да се концентрират върху обучението.

– Проф. Димитър Димитров, започна новата учебна година, как премина кандидат-студентската кампания?

– Имахме увеличен брой кандидат-студенти, които класирахме. Имаме по-голям брой приети студенти. Ние изцяло запълваме държавната си поръчка, като приемаме и значителен процент платено обучение. Обучението в магистърските програми е платено, с малки изключения. Тази година направихме една по-различна кандидатстудентска кампания – не толкова да рекламираме УНСС или специалностите, а просто показахме в много срещи с училища, кметове, общини, отворени врати и различни социални медии какво може да постигнат младите хора в бъдещата си реализация, ако дойдат в нашия университет, нещо като професионална реализация. С доста общини изговорихме неща как те могат да помогнат на този процес, защото нещата трябва да бъдат комплексни. И резултатът е, че имаме около 30% по-голям брой кандидат-студенти и надвишаваме може би с 10% приетите кандидат-студенти спрямо миналата година, което на фона на демографската криза и на всички проблеми в образованието е доста добър резултат.

– Имахте пробни матури, какви са наблюденията ви, бяха ли в помощ на кандидат-студентите?

– Част от тази кандидатстудентска кампания беше начинът на провеждане на кандидатстудентски изпити. Ние досега имахме традиционни изпити, които обаче започнаха да се различават от изпитите в средното образование. И затова с няколко школи, които подготвят кандидат-студенти, и с няколко училища в страната направихме пробни матури във формата, който така или иначе средношколците трябва да държат, и мисля, че тук също намалихме въглеродния отпечатък. Ние направихме такива матури в Ямбол, в Гоце Делчев, в Монтана. Представете си няколкостотин души да пътуват до София за изпита и да се върнат – ще изразходват гориво, а това води до замърсяване. Така че имаме и такъв принос. И мисля, че това беше от помощ на кандидат-студентите, защото самата матура е доста стресираща и когато човек се яви, може да не е разположен в момента, а това е единствената оценка за годината. Може да се яви и следваща година с последните промени в закона, но всъщност досега не можеше това да стане – колкото е изкарал – толкова. А ние признаваме по-голямата оценка от тези матури. Така че това беше полезно и за нас, и за кандидат-студентите.

– Сключихте и меморандуми за сътрудничество с общините. Какви са резултатите от тези меморандуми и успявате ли да подпомогнете местния бизнес?

– Традиционно имаме доста добро сътрудничество с общините, като много от катедрите и специалностите работят с тях по отношение на стажове, на стипендии, на намиране на работа след това. Ние имаме и сътрудничество с общините по отношение на различни стратегически документи и планове за развитие, които те разработват. Така че някъде правим тези неща и съвместно с бизнеса, особено в Хасково, където е изграден добър мотел около нашия регионален център за дистанционно обучение. Има голям потенциал в това отношение и мисля, че кметовете го разбират. И на това се дължи всъщност почти 100-процентовата реализация на нашите студенти.

– Как постигате тази реализация на студентите на пазара на труда?

– По официални данни на НОИ, на Националния статистически институт ние достигаме до 96 – 98% реализация на студентите, което е добър атестат и за знанията, които те получават, за връзката с бизнеса, с институциите, с общините, атестация и на преподавателите, които са ги подготвили. Стараем се да постигаме добро качество на обучението. Понякога това става за сметка на скъсани студенти и невзети изпити.

– В период на световна рецесия сме, как успяхте да увеличите заплатите на служителите?

– В периода на световна рецесия успяхме на няколко пъти да увеличим заплатите на служителите. На първо място, има принос от държавния бюджет, но трябва да се каже, че той не е толкова голям. Добавките за заплати, които бяха отпускани няколко години поред, бяха не главно, а единствено за увеличаване заплатите на преподавателите. Но ние, в резултат на тези икономии, които направихме и по линия на енергийната ефективност – сменено осветление, регулиране на топлоподаването, парното и други мерки – консервативна кадрова политика, без големи назначения и т.н., имахме реализирани икономии. Платеното обучение също се отразява положително на бюджета, а дигитализацията на много процеси също води до икономии на хора и на разходи за заплати. Може би някои очакват или искат още по-големи увеличения, но за момента такава е ситуацията. При положение че парите за висше образование почти не се променят в годините, при 20-процентна инфлация това е проблем. Така че в резултат на бюджет, на собствени средства и икономии, които сме направили, успяхме да увеличим заплатите на служителите.

– УНСС залага на съвместни проекти с други университети и на международното сътрудничество. Това ли е бъдещето на университетите?

– Да, това е бъдещето, защото съвпадат интересите и на двата университета. Студентите – международни или български, могат да се възползват от специфичната среда и да получават знания и в единия, и в другия университет. Запознават се с различни модели на обучение, преподаватели, студенти и създават контакти. Има интерес към нашия университет от Косово, Италия, Китай и Виетнам, така че ще развиваме подобни съвместни програми за обучение – и бакалавърски, и магистърски. Развитието им е сред приоритетите ни през следващите няколко години.

– В момента сте в края на първия си мандат. Какво постигнахте и какво остава?

– В края на първия мандат – колегите се шегуваха тук, че още в края на третата година са изпълнени приоритетите от речта ми при встъпването – приемът по специалности, промените в учебните планове, промяната в общежитията, учебната среда, ремонтите, както виждате фотоволтаичните паркове, ремонтът на библиотеката съвсем скоро завършва. Има още много какво да се прави, но нека да остане за следващия мандат. Имаме планове за развитие на възобновяеми източници, сътрудничество с други университети, с различни институции и бизнеса. Тук имаме няколко места тип споделено пространството, които са по-модерни, студентите могат да си почиват, да обменят идеи и т.н. По отношение на дигитализацията има много неща, които можем да направим и в работните процеси, и в учебния.

– В началото на ноември имахте юбилей. Какво си пожелавате?

– Пожелавам си здраве, нормални отношения с колегите. Виждам, че УНСС има дух, има разбиране, има ентусиазъм как да се развива и мисля, че с подкрепата на всички колеги ние можем да се стремим да станем международно признат университет.

в. „Труд“
21 декември 2023 г. 

Университетът за национално и световно стопанство избра да гласува доверие за втори мандат на ректора си професор Димитър Димитров с 309 гласа от общо 337 гласували членове на Общото събрание. Какво се промени в предишните 4 години в УНСС и какво следва – ще има ли нови специалности и настина ли чуждестранните студенти са решението на част от най-сериозните проблеми във висшето образование, питаме проф. Димитров. От него научаваме, че с разумна инвестиция в българските университети, а не в чужди, за каквото са отделени 5 милиона лева в бюджета за 2024 г., капацитетът на висшите ни училища може да се оползотвори и да не стимулираме талантливите българи да учат навън и да се надяваме, че ще се връщат след това. С него навлизаме и в темата за изкуствения интелект и защо има спирачки той да бъде изучаван у нас.
– Заставате начело на УНСС за втори мандат, професор Димитров – много или малко са 4 години за промяна в най-големия бизнес университет у нас? – Четири години са и много, и малко време. Първите четири минаха много бързо, с много предизвикателства. Като гледам и последната година как мина, вероятно и следващите ще бъдат така, защото нашият екип – ректорското ръководство и всички колеги, наложиха много високо темпо на промени във всички области – учебни процеси, изследователска дейност, особено дигитализация, обновяване на материалната база, инфраструктурни и инвестиционни проекти, фотоволтаици. Има още доста неща, колегите са добре запознати с тях, явно и за това беше това високо доверие към мен при избора ми.
– Сред новите предизвикателства в новия си мандат посочвате сливанията на университети и идеята за тригодишен бакалавър – кога и как могат да се случат? – Тези въпроси не се решават лесно и за един ден. Иска се сериозно обмисляне, ако се мисли чисто механично пак да се сливаме или да отрежем последната година от бакалавъра, това ще бъде голяма грешка, свързана само с финансирането или спестяването на дребни разходи. Това е много сериозна реформа в образованието и затова аз следя дискусията за промените в закона. Като че ли никой не е „за“ подобни промени, а всички изтъкват аргументи срещу това. В съвременните условия, когато търсим широкопрофилни специалисти, търсим възможности за бърза смяна на професиите, на нагаждане към едно или друго, ние намаляваме годините за образование на тези хора, които и без това не са достатъчно научени в средното си образование – то се вижда от различни тестове и международни класации, това ще бъде грешка. Чисто формално и механично казано – така е на запад, дайте и при нас да го направим, просто няма да работи. Добре е да търсим крайния резултат – какво искаме да направим със сливането, с тригодишния бакалавър. Това е винаги моето виждане, моята философия за тези неща. Не просто да направим нещо и после да се чудим защо сме го направили.
– Означава ли това, че по-скоро би отпаднала идеята за 3-годишния бакалавър? – Има различни култура, различна структура на образованието, различен подход в различните държави. Не е случайно, че някъде има 3-годишен, другаде 4-годишен, другаде пък има от 10. клас прием в университети. Има голяма разлика в системите и ние много внимателно трябва да обмислим какво искаме да правим и за 3-годишния бакалавър евентуално и за сливане към университетите, за да не задълбочим още повече кризата, която и сега съществува – с демографските проблеми, недостига на кандидат-студенти, недоброто финансиране на университетите. Съжалявам, че точно след избора ми говоря по тези теми, но това е картината.
– Едно от решенията, които предлагате в тази връзка, ли е кандидатстудентска кампания, насочена към бъдещи студенти от българската диаспора в съседните държави? – Във всички държави, в които има българска диаспора, ние работим от няколко години в това направление. Скоро наша делегация беше в Северна Македония, инициатива, инициирана от Министерството на образованието и науката и Министерството на външните работи. Наистина ще трябва да бъдем много по-проактивни към подобни хора, които нямат езикова бариера, имат подобна култура на нашата, разстоянията са близки и ние бихме могли да ги привличаме. Но това изисква обща работа на всички институции – МВнР, МОН и университетите. Говорихме с колеги, че е необходимо да имаме национална програма за мобилност между наши преподаватели и съответните преподаватели от други университети от Северна Македония, Молдова, Украйна, Румъния, Сърбия и другаде, където имама диаспора и това няма да е много скъпа програма, а ще подобри неимоверно опознаването, взаимния стремеж за общи проекти и бързината на комуникациите между нас и университети, където има повече български студенти или пък са съседни. Да не разчитаме само на програма „Еразъм“, която е европейска и доста трудно се кандидатства. Мисля, че с няколко милиона лева МОН и външно министерство могат да създадат такъв проект, който насърчава взаимодействието между български и балкански университети. Това е естественият път. А подобни програми имат доста държави – национални програми за мобилности. Турция има например такава програма, плюс „Еразъм“, което дава много добавена стойност.
– А в същото време ще дадем 5 милиона лева за финансиране на наши студенти в чужди университети, предвижда се нещо като предложения преди време от МОН „Фонд Стамболов“. Не трябва ли да е обртното – да финансираме нашите студенти да учат у нас? – Така е. Бях на заседание на комисията по образование в парламента, на което тя единодушно отхвърли предложението за тези 5 милиона. Сега разбирам, че това ще бъдат кредити за студенти, които да се върнат. Самата концепция сигурно трябва да се изясни, но нашите университети имат голям потенциал за това нещо. Редовно печелим медали като ученици, още от средното образование по физика, по математика, по други предмети и ние тези хора след това да ги пратим в чужбина с пари от държавния бюджет, ми се струва малко излишно. По-добре тук да насърчаваме развитието на нашия капацитет на университетите, които да обучават такива кадри. Не става въпрос за много пари. Ние приключваме сега проект за модернизация на висшето образование „Икономическото образование в България 2030“. В него участват шест университета, бюджетът е малко под пет милиона. Но с този проект, който е по оперативна програма за организация на висшето образование, осигурихме модерна техника, обзаведохме няколко зали, осъществихме няколкостотин мобилности на българи в чужбина и чужденци от България, създадохме електронно съдържание на много лекции, споделени преподаватели между университетите и показахме, че те могат да се „сливат“ без да се сливат юридически. Тоест не се изискват много пари за един подобен проект за насърчаване на клъстери от университети или консорциуми, а такъв е нашият опит с европейския университет ENGAGE.EU.
– Да, вие сте заложили продължаване на работата по проекта ENGAGE.EU и участие на УНСС в създаването на Европейски бизнес университет. – Да, годишно за деветте университета от Европа има някъде около 4-5 милиона евро, за да се насърчи сътрудничеството между тях. Не се необходими стотици милиони левове или да правим формални нови университети, да си сменяме имената и такива неща, като всеки си запазва независимостта и автономията. – Аз обаче искам да Ви върна към бюджета за догодина. За допълнително финансиране за увеличение на възнагражденията на академичния състав в държавните висши училища са предвидени 39 000 000 лв. – стигат ли? – Не знаем дали това е компенсация за тази година, за да запазим нивото на заплащането от 2023 г., защото имаше 16 милиона за 5 месеца. Или това са допълнителни 39 милиона, които ще вдигнат още заплатите. Признавам си, не знам. На виждате каква е ситуацията. Така се приеме бюджетът, че много малко хора знаят подробностите, за съжаление. Което също не е добре, защото не може да си планираме нещата.

– Аз обаче искам да Ви върна към бюджета за догодина. За допълнително финансиране за увеличение на възнагражденията на академичния състав в държавните висши училища са предвидени 39 000 000 лв. – стигат ли?
– Не знаем дали това е компенсация за тази година, за да запазим нивото на заплащането от 2023 г., защото имаше 16 милиона за 5 месеца. Или това са допълнителни 39 милиона, които ще вдигнат още заплатите. Признавам си, не знам. На виждате каква е ситуацията. Така се приеме бюджетът, че много малко хора знаят подробностите, за съжаление. Което също не е добре, защото не може да си планираме нещата.

– Ще има разкриване и утвърждаване на нови професионални направления в областта на информатиката, педагогиката и приложната лингвистика в УНСС – какви ще са специалностите, дайте пример?
– Пример е приложната лингвистика. Ние там работим, още не сме кандидатствали пред Националната агенция за оценяване и акредитация – НАОА, но тя е разпросранена в цяла Европа. Тя включва и езикови, и бизнес умения, включва и юридически умения. Пример за интердисциплинарност. Ще видим къде ще я вместим в нашата национална класификация за професионални направления, която е доста консервативна. Иначе по другите направления ние работим – педагогика и информатика. Ние сме водещият университет в дигитализацията, имаме център за големи данни и ще инвестираме от държавата и по оперативна програма над 15 милиона лева. Имаме сигурно 100 души, които се занимават с информатика и на нас ни приляга да отворим такава специалност. Ние сега предлагаме две – „Киберсигуронст и електронно управление“, а другата е „Анализ на големи данни“. Така че все неща, които са свързани с икономиките и управлението. Но там имаме огромен проблем с картата на висшето образование, която налага бариери за откриването на нови специалности в такива направления. Разбирам подобен забранителен режим, чрез който да не се откриват филиали, факултети и специалности навсякъде, но ние тук имаме огромен потенциал. Има търсене на такива кадри и в същото време ние си казваме – то по картата трябва на национално равнище да е запълнен капацитетът на Националната агенция за оценяване и акредитация, а той е даден незнайно как. Има университети, които нямат прием по такива специалисти, а пък имат капацитет и общият процент е под 70. Това е огромен проблем. Ние искаме и създаваме център за изкуствен интелект в образованието и изследванията в нашия университет. Има такава концепция, сега ще я обсъждаме на университетско равнище. И ако тръгнем да създаваме такава специалност за изкуствен интелект, който е супермодерен и се прилага от вече една година, няма да можем, защото запълването на подобни специалности на национално равнище е под 70 процента. Това са някакви абсурди, но ние сами си ги създаваме.

– Какво е мястото на изкуствения интелект във висшето ни образование тогава?
– Има нужда от преразглеждане и аз се надявам, че и Съветът на ректорите и професор Елиза Стефанова, новият председател на НАОА, ще ги обсъдят сериозно тези неща. А и Министерски съвет, който приема картата за висше образование, ще позволи подобни приоритетни, нови неща да се случват в българските университети. Иначе с години може да си чакаме да се напълни кухият капацитет, който е определен преди 10 години. Съжалявам, че съм по-рязък, но е такава ситуацията.

– Ще активизирате ли още повече сътрудничеството между УНСС със Столичната община и Регионалното управление на МОН в следващите 4 години от мандата Ви?
– Столичната община ни е партньор в проекта ENGAGE.EU, а с регионалното управление работим по линия на кандидат-студентите, при това много успешно. Тук имаме район „Студентски“, зелен университет, имаме училищата, с които имаме съвместни инициативи. В УНСС няколко училища си правят връчване на дипломите, концерти, дни на китайската култура ще имаме сега с училище, в което изучават езика. Ние работим и мисля, че това е част от функциите на един нормален университет.

– Нова организация на научноизследователската дейност предвиждате, насочена към рационалното използване на средствата на фонд НИД на УНСС – по какъв начин ще се стане промяната, как ще надграждате?
– Да, ще надграждаме със стимули за създаване на проектни екипи, публикации, индексиране на нашите списания в престижни бази данни. Ще продължим да работим над същите неща, но с много по-голяма подкрепа.

– УНСС ще става ли още „по-зелен“ университет – вече имате умна система, която функционира в сградата, имате соларен парк?
– Ще продължим в тази посока, да, има възможност за надграждане – имаме база, имаме спортен комплекс. Не сме приключили, имаме голям потенциал за още нови технологии.

Нашият гост

Проф. д-р Димитър Панайотов Димитров е български учен-икономист в сферата на отбранителната икономика и сигурността. Завършва ВИИ “К. Маркс” – София (1983-1988) г. със специалност “Икономика и управление на промишлеността”. Ректор на Университета за национално и световно стопанство от декември 2019 г. Проф. Димитров е бил декан на факултет “Икономика на инфраструктурата” на УНСС в периода ноември 2015-ноември 2019 г. Ръководител е на катедра “Национална и регионална сигурност” от 2007 г.

Има множество научни специализации сред които в CESS, Грьонинген, Холандия, BICC, Бон, Германия, MIIS – CNS, Монтерей, САЩ, Мюнхен, Брюксел, Женева, Антверпен, Стокхолм, Никозия, Сиатъл, Букурещ, Виена и др.

Има издадени над 104 публикации в областта на икономика на отбраната и сигурността, икономическия анализ в отбраната, защита на критичната инфраструктура и ядрена сигурност.

Ръководител е на множество проекти за модернизация на висшето образование, сред които проект “Икономическото образование в България 2030”. Председател е на Националната мрежа за решения за устойчиво развитие SDSN Bulgaria и ръководител за България на Европейския университет ENGAGE.EU. Работи активно по Националната научна програма “Сигурност и отбрана”. Създател на единствената в света международна магистърска програма “Ядрена сигурност”, към катедрата, която ръководи “Национална и регионална сигурност“.

в. „24 часа“
18 декември 2023г.

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: Даваме добре обучени кадри на компаниите

Bulgaria ON AIR
9 декември 2023 г.

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров за рейтинговата система на ВУЗ в България

Bloomberg TV Bulgaria
29 ноември 2023 г.

Ректорът на УНСС проф д-р Димитър Димитров:
Соларният парк на УНСС е с капацитет да покрива до 60% от енергийните му нужди

Фотоволтаичният парк на УНСС е част от системата ни „Умен дом“, насочена към енергийна ефективност. Състои се от 2 централи – една на паркинга и още една на покрива. Общата мощност е около 800 киловата, като тези мощности са оразмерени по такъв начин, че да покриват близо 50-60% от нашите нужди. Близо 2 години продължи работата по самия проект, като си осигурихме необходимото финансиране чрез т. нар. ЕСКО договор, който ни предоставя възможността да изплатим направената инвестиция със сметките за ток. Това каза проф. д-р Димитър Димитров – ректор на УНСС в предаването „Чиста енергия“ с водеща Вероника Денизова.
„Енергийната криза от края на 2020-2021 г. ни накара да плащаме по-високи сметки, без възможност за компенсация. Така или иначе нашият университет развива и доста специалности свързани с устойчиво развитие, енергийна ефективност и зелена икономика. Имаме няколко магистърски програми, свързани с енергиен бизнес и това всичко доведе до идеята да направим този парк и на практика.“

Димитров разказва, че според анализите, които са направили, за момента не се нуждаят от закупуването на система за съхранение на енергия, тъй като въпросната батерия за тази цел не би била изгодна на този етап. Гостът загатва, че предстоят много промени в закона за енергетиката, които съвсем скоро ще влязат в сила. Оказва се, че тъй като централата на УНСС е предвидена основно за собствени нужди, ще бъде възможно в случай на излишък да се трансферира енергия към други техни обекти, които са в тяхна собственост.
„Една от идеите ни като тръгне развитието на парка е той да бъде използван и за учебни цели и в учебните процеси. Имаме много активни студенти с еко клуб, създаден в нашия университет, свързан с подобни технологии. Искаме паркът хем да работи за университета, хем да бъде използван и за учебни цели.“

На въпроса как могат да си сътрудничат университетите в осъществяването на повече проекти за устойчиво развитие, Димитров изтъква, че в основата на подобни зелени инициативи стои капацитетът. Той отбелязва и че са необходими държавни политики, както и по-голяма активност от страна на МОН в тази област.

Целия коментар вижте във видеото.

Информационна агенция „Фокус“
21 ноември 2023 г.

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: 50 млн. лева не достигат на университетите у нас

Проф. Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“

Съветът на ректорите отбеляза 30-годишен юбилей. На празничното Общо събрание нямаше празничност, защото тържествеността бе помрачена от проблемите с недостатъчното унизително финансиране от държавата, които повличат със себе си всичко останало и изправят университетите пред единствената алтернатива, за да не ги закрият да се отворят към чужди студенти. Но пък за тях няма достатъчно стимули за привличане. „Парите следват студента“ се оказва стара и не работеща вече формула, а нова държавата не предлага. Затова ректорите ще се обърнат с отворено писмо до президента и премиера, по повод ниския бюджет, планиран за висшето образование за догодина, в който няма надграждане на нито една започната от тях политика. Ще бъде ли чут техният призив? И ако не, какви последици и предизвикателства се изправят пред университетите? Наш гост е проф. Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство. Добре дошъл в аудиокаста на “Фокус“ “Това е България“, проф. Димитров.

Здравейте, на вас и на вашите слушатели.

Поканих ви за събеседник по темата, защото в предишния разговор вие представихте вашите мениджърски решения за управление на УНСС и успявате, въпреки политическите кризи, хаоса, липсващите и намалени бюджети. Не такава е картината сред повечето останали университети. Приложим ли е при тях вашият пример?

Ще започна малко по-отдалече, от вашите думи за тържественото събрание за 30-годишнината на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България. Наистина имаше момент тържествен, когато отбелязахме развитието на тази институция, но в същото време съвпадна с гласуването на вота на недоверие към правителството и не дойде министър-председателят или министърът  на образованието, както и депутати, които бяха ангажирани с вота. Всъщност присъства само г-жа Йотова, вицепрезидентът на Републиката. Така че ние си обсъдихме помежду си нашите проблеми с представители на синдикатите, с представители на студентските организации. Защото има нужда от такова обсъждане. И тези модели, които съществуват в момента и които държавните висши училища прилагат, е необходимо да бъдат променени. Но пък  колкото и да се променят тези модели, ако няма достатъчно финансов ресурс, то ще бъдат напразни усилията. Нашият университет, образно казано, печели от мащаба като по-голям университет, университет базиран в София. Зависи, разбира се, и от амбициите и усилията на академичния колектив, който работи. Но за други университети вероятно има такива проблеми. И начинът на финансиране, досегашният, допринася за задълбочаването на тези проблеми. Ако имам малко повече време, мога да разкажа за принципа “Парите следват студента“ и какво трябва да се променя в това отношение.

Да, точно за това е следващият ми въпрос. В какво се състои недофинансирането на университетите? Тук уточнявам, че на въпросното празнично Общо събрание на Съвета на ректорите представихте в доклад различни модели за възможности за подобряване на това финансиране. Но най-напред, моля ви, обяснете ни в какво се състои недофинансирането и липсата на внимание, нека по-евфимистично да се изразя, от страна на държавата?

Да, добър евфимизъм. От десетина години, даже малко повече, субсидията на един студент беше намалена от 960 лв., не мога да си спомня точно  левчетата, но беше променена на 690 и няколко лева. Това е от 2011 г., когато започна тогава финансовата криза. И от тогава тази субсидия не е променяна. Миналата година се промени със 7 лева и стана 700 лв., нещо такова. Тоест, дълго време тази тенденция на недофинансиране продължава. Но сега, когато имахме няколко години с двуцифрена инфлация, с променени цени на ресурсите, на които една бюджетна организация не може да реагира толкова бързо, при регулирани такси, при регулирани бюджети, регулиран брой на приема на студенти, това определено създава затруднения. Принципът долу-горе повечето хора си го представят така, когато студентът се запише във вашия университет държавна поръчка по определен от държавата ред, с него идва и субсидията, която получава съответният университет. Това до някъде работи, до някакво време, тъй като до преди години имаше достатъчно брой кандидат-студенти и университетите запълваха капацитета си. Когато обаче няма достатъчно вече кандидат-студенти, и то не говоря изобщо за кандидат-студенти, ами за грамотни, умни, амбицирани кандидат-студенти, които да влязат в този университет, тогава възниква проблем. Аз се чудех за някакъв такъв по-опростен пример, който да дам. Но ако един университет може да обучава 10 000 студента, има съответен сграден фонд и преподавателски състав, и всичко около него, а всъщност обучава, записали са се в него 5000 студента, този университет вече има проблем. Той трябва да си поддържа сградния фонд, не може да освободи толкова лесно преподаватели и служители, защото не се знае, какво ще стане следващата година. И от там започват проблемите на различни места. Все пак, за да се реагира на ситуацията, която пак казвам, продължава вече 12-13 години, а и преди не сме били чак толкова в цветущо състояние, правителството на няколко пъти, различни правителства, това започна още, когато Красимир Вълчев беше министър, на няколко пъти приемаха едни постановления за минимален размер на началната заплата, с която стартира асистент във висшите училища. И съответно известна сума за подкрепяне на университетите така, че те да могат да си позволят тези минимални заплати. Това стана през 2020 г., след това се повтори 2021, 2022, 2023 г., с отделни постановления се добавя нещо към заплатата на преподавателите. И то само на преподавателите, не говорим за администрацията на университета или за техническия персонал на университетите. Което започна доста да ерозира и да променя принципа “Парите следват студента“. Във всеки бюджет започнаха да се появяват отделни редове за компенсация на миналата година, пък за следващата година, пък за по-следващата година. И малко стана сложно да се следи,  какво получават университетите и какво трябва да дават за заплати. Като пак искам да повторя, че такива пари за увеличение на заплатите на администрацията няколко години не са предвидени в бюджета. Това става за сметка на собствените приходи на университетите от чуждестранни студенти, от наеми, от платено обучение или от някакви икономии, които евентуално биха направили. Така че това започна да създава доста проблеми в българските университети. Като добавите и това, че средната работна заплата се увеличава, минималната работна заплата се увеличава, а нямаме компенсации за подобен ръст на минималната заплата чрез бюджета. Като добавим и неизбежното сравнение с други сектори в държавата, има известно напрежение: защо е такова отношението към висшето образование в България.

Вие какво предлагате? Какви варианти?

Това, което се обсъди тогава, това беше проект на становище, съвместен доклад между мен и акад. Христо Белоев, ректор на Русенския университет и двамата сме членове на Управителния съвет на Съвета на ректорите. Това, което се предлага, е да се подобри този, досегашният модел “Парите следват студента“ и да се премине към един, с модерната думичка, хибриден модел за финансиране. Тоест, върви тази субсидия, тя в момента се коригира и с резултатите по качеството, които всеки университет е постигнал, долу-горе от държавната субсидия, която получава всеки университет – около 40% е субсидията за студент, коригирана, плюс резултатите по качеството – още 60%. Но пак казвам, тези средства са свързани с бройката на студентите. Но някъде има нужда да се запази ценно направление в държавата, което не съществува в други университети. А закриването един път, после няма да позволи да се отвори в същия университет, ако има нужда  евентуално. След това  другите предложения бяха свързани с това за създаване на няколко фонда, или няколко програми към Министерството на образованието, които да подкрепят ключови направления в работата на университетите и да не минават непременно през субсидията. Сега например, един университет получава много малко средства за капиталови разходи. Той така или иначе трябва да поддържа големия си сграден фонд, спортни бази, спортни площадки, дейности,  свързани със социалните активности на университетите. И тези средства са недостатъчни, понякога има нужда от ремонти, нещо се случва аварийно, което пак университетът трудно може да направи сам. Или пък изграждане на нов фонд, ако стария не отговаря. И един такъв централизиран фонд за капиталови разходи, който работи на проектен принцип, би помогнал на университетите, на някои от тях, които имат най-голяма нужда, да се справят с тези проблеми. Нещо подобно на програмата за саниране и модернизация на студентските общежития, която е успешна и работи точно на проектен, приоритетен принцип. Другият въпрос, който е също свързан с финансирането и то пак по приоритетни направления, е свързан с дигитализацията на висшето образование. Там има нужда и за киберсигурност, и за повече информационни технологии в университетите, и за физическа доставка на компютри и на техника, която трябва да бъде там. Защото започнахме да изоставаме и от средните училища. Аз имах възможност, и го казах и на събранието, да посетя доста средни училища в България, нашите потенциални кандидат-студенти са там. Ами някои от тях изглеждат много добре, и осветени, и с добро отопление, с интерактивни екрани, с компютърни зали, с модерно обзавеждане. Нещо, което не съществува в доста университети, които още използват старите мултимедии, не говоря за черните или белите дъски. Така че има нужда от такава централизирана подкрепа за дигитализацията или, ако щете, електронизацията на българското висше образование. Защото то е вече въпрос на капацитет, пак нашият университет има някакъв потенциал, създаден в това отношение, което поддържаме на ръба: хората от Дирекция „Информационни технологии“ виждат, че техните колеги навън получават доста по-добри заплати. Но все пак ние с някакви общи усилия и малки хитрини успяваме да поддържаме този потенциал, пък сме и по-голям университет, печелим от мащаба. Но за по-малки университети не мога да си представя те как се справят със заплахите за киберсигуронстта, с изграждането на нови мрежи за Интернет и за Wi-fi за безжична връзка. Ние буквално тия дни, днес е вторник, в четвъртък ще дойде министърът на образованието и там ще открием иновативна зала за преподаване по педагогика. И в същото време ще открием и новата ни мрежа, която изцяло е оборудвана от нашия университет, проект за около 3 млн. лв.  Това пак беше свързано с  проектиране, доста сериозно изработване на техническото задание, тоест, изисква определен капацитет, за да може да го направите, даже и да имате парите ще бъде проблем за някои университети. Още нещо, политиката по доходите, тя трябва да бъде решена не непременно чрез субсидията, а чрез ръст, който може да бъде обвързан или с минимална работна заплата, или със средна работна заплата, или с някакъв друг показател. Да не се молят университетите всяка година: дайте ни 20 млн., дайте ни още 3 млн., или 5 млн. не достигат там, да разпределим тези пари, които сте ги дали. Защото след този начин на действие да дадем високи заплати на асистентите, трябва и другите да получат подобаващи заплати, и то да бъде йерархично балансирано, съобразено с ръста на заплатите. Така че долу-горе в тази посока вървят нещата, като не забравяме служителите и администрацията на университетите, защото започваме да имаме проблеми и в това отношение. Хора, които са работили доста години в нашия университет, започват да напускат и мотивът им е, че  заплатите другаде са доста по-високи. И го правят, колкото и да са лоялни към университета. Нещо, което не съм наблюдавал в досегашната ми практика.

Проф. Димитров, а вие имате ли обяснение за планирания нисък бюджет за висшето образование в националната план-сметка за догодина?

Нямам обяснение. Аз съм слушал на няколко пъти министъра на финансите и министър-председателя, той идва тук на посещение при нас, откривахме новата библиотека. Между другото, без да имаше специално финансиране от Министерския  съвет за около 2 млн. лв. ние нямаше да можем да направим този ремонт със собствени средства или със заделяне дълго време на някакви средства. Значи иска се целево финансиране за някои неща. Така че това, което съм чувал, да се върна пак на вашия въпрос.  Образованието е приоритет на правителството, казват те, но дали е и на всички партии, които участват в не коалицията, така да се каже. В същото време тук трябва да намери израз в бюджета, а пък сега при различни обсъждания виждам, че насоката и това, което чухме и на Общото събрание и от синдикатите, е, че доходите в университета ще бъдат задържани на същите равнища, както 2023 г., тоест за 2024 г. няма да има ръст. И не мога да си го обясня, защото ние не искаме стотици милиони или нещо друго, а спорът е за 43 или 50 млн. лв., които да бъдат добавени към досегашния бюджет на държавните университети, което е нормална сума. Отделно като процент от брутния вътрешен продукт, относителен дял на разходите за висше образование от брутния вътрешен продукт, той спада от 0,71% на 0,65%, с 6 или 7 десети пункта от процента. Което пак не е добре, защото ние изоставаме и в сравнение със средноевропейските държави в сравнение изобщо с държавите от ЕС. Студентите ни, които учат в момента, спрямо 100 000 души от населението, също не са прекалено много, а сме някъде във втората половина на Европейския съюз. А пък без квалифицирани хора, без квалифициран персонал никой инвеститор няма да дойде тук, защото не му трябват хора с минимални заплати и ниски квалификации. Към това може да добавите и демографската криза: доста хора отиват да учат и в чужбина и остават и там да работят. И затова ние ще загубим потенциал, това е големият проблем, не че тази година някой университет няма да има 13-та заплата или нещо друго. Но ние ще загубим потенциал и няма да можем да си партнираме с европейски университети по различни проекти.

Грубо казано, държавата се цигани за едни 50 млн. на фона на 200-милиарден бюджет, много странно звучи?

Ами, да. За съжаление е така. Синдиктите там бяха и на събранието, и отделни срещи сме имали със Съвета на ректорите, стартираха една петиция, там по тяхна линия казват, че може да има и протестни действия. Ние искаме аргументирано да обясним, защо това се случва, защото резки промени, особено в образованието не могат да се правят, то е свързано с капацитет, свързано е с хората, пазарът на труда на тези хора не е толкова гъвкав, така че днес да работят едно, утре друго. Някои от тях имат много сериозни специализации, свързани са с техника, апаратура, специфични методи за изследване. Не се създава лесно един научен работник или изследовател, както и не се поддържа лесно един университет. Много лесно може да бъде съсипано това нещо, но после трудно може да бъде възстановено. А пък без подкрепа от науката, от научните изследвания, темата за науката пък съвсем не ми се отваря, защото и там има недофинансиране. И пак казвам, то не е субективно усещане, ами сравнено с нормални, европейски индикатори. Колко пари се отделят за наука, за иновации, за висше образование, сравнено със страните от ЕС.

Обръщате се с отворено писмо до президента и премиера за този нисък бюджет. Оптимист ли сте, че ще бъдете чути, след като сам казахте, финансирането спада като процент от БВП от 0,75 на 0,6?

Нека да запазим оптимизма, как да кажа реалистичен оптимист или реалист?

Или оптимистичен реалист?

Да. Но политическата криза, която от доста време се върти, виждаме вотове на недоверие, утре ще се разпадне това, другото ще стане, бюджетът се приема август месец, вместо да се приеме предната година ноември. Другият бюджет няма време да се изпълни целият бюджетен цикъл, който стартира март-април. Има нормална комуникация с Министерството на образованието, с Министерството на финансите, с парламента, с парламентарните комисии. В доста случаи Съветът на ректорите възлага големи надежди, но в доста случаи сме затруднени в тази комуникация. С кого да комуникираме? То няма парламент в някакъв момент, бюджетът е същият. Две години работихме със стария бюджет, който не беше актуализиран, поради липсата на нов бюджет. И малко нещата стават хаотични, кой точно ще вземе това решение, защото всички подкрепят, и така би трябвало да бъде. Аз не виждам някой да каже: не, висшето образование няма да ги получи тези пари. Но…

Но не ги получава?

Не ги получава, да. Надявам се, че когато бюджетният процес сега ще стартира, ще намерим разбиране и в Комисията по образование, ще намерим разбиране и в Комисията по бюджет и финанси, защото всички неща в държавата са взаимосвързани и няма как вие да намалите нещо, защото ще страдат и другите системи след това. Защото няма да се произвеждат инженери за индустрията, няма да се произвеждат мениджъри и икономисти, също за индустрията, или учители за училищата. Така че те са обвързани нещата и трябва да се поддържа баланс, това е ключовата дума.

Каква е ролята на Съвета на ректорите? Максимално ли е използван вашият интелектуален и управленски потенциал?

Ами, мисля, че малко се надценява ролята на Съвета на ректорите. Ние по закон даваме становища, и при нормална обстановка, при нормално комуникиране с инситуциите има време за такава реакция. Но ако нещата станат много аварийни – от днес за утре, проект за бюджет, пък той променен, пък Съветът на коалицията нещо друго е решил, малко трудно се реагира в такава ситуация. Но Съветът на ректорите има голям потенциал, не само като ректорите, които участват, а ние в много случаи помагаме, когато има предложения за промени в закона, или сливанията, ако си спомняте преди 1-2 години.

Този въпрос е още актуален, между другото, и ще ви създава главоболия.

Да, той е актуален, но може да се намери и мисля, че се търси по-интелигентно решение за споделяне на ресурси, а не административно решение на тези въпроси. Но ние го споделяме с цялата академична общност в нашите университети, така че и колегите да бъдат информирани, пък и да намерим по-добро решение за това нещо. И между другото  този доклад, който изнесох на Съвета на ректорите като негов Главен секретар, е също плод на колективни усилия, не е лично мой.

Когато държавата, чрез министрите си решава съдбата на висшето образование, допитва ли се до вас? Възприема ли вашите идеи, или ви изслушва от учтивост, или изобщо ви пренебрегват?

Бих казал, че са по средата някъде. Не се взимат такива решения, има публично обсъждане, така е по закон, трябва да има известен период за публично обсъждане. Но би могло да бъде по-активен този диалог, така да кажа. Но понякога няма време, в тази ситуация нали, бюджетът е приет август месец, следващият бюджет трябва да бъде приет ноември месец.  И тази комуникация се загубва, то иска технологично време да се обработят всички тези неща, да се обмислят добре, да се види… Да не говорим там, на коалиционно, партийно равнище, виждаме, че и сега има някакви промени в структурата и философията на бюджета. Но академичната общност, университетите и БАН, също да не го забравяме, могат да бъдат използвани много по-активно за решаването на каквито и да е проблеми. И аз, миналия път, когато бях гост при вас казах същото.

Вие споделихте, че не ви използват рационално.

Точно така, да.

И сега, ако ми позволите, няколко въпроса вече не към главния секретар на Съвета на ректорите, а към специалиста в областта на сигурността.  Бихте ли сравнили рисковете от двата военни конфликта – войната в Украйна и войната на Израел срещу “Хамас“?

По-големият риск е от втория конфликт, който сега възникна. Там виждаме и повече жертви и възможност за по-голяма реакция. Някак си с първия конфликт,  войната в Украйна, като че ли свикнахме. Там има някакви позиционни действия, има някаква умора. Но нещата много бързо могат да се променят. Но както й да е, там е НАТО, ЕС, военни решения, там са малко по-малки рисковете. Има си рискове, виждате и за корабоплаването, и за авиацията. Но от другия конфликт, който е свързан с Близкия изток, е опасността от мигрантска криза, от голям поток на мигранти. Те не стават толкова бързо нещата, но в някакъв момент това може да ескалира. Защото хората от сектор Газа и от съседни държави могат да се възползват от това нещо, а България е много близо до този район.

Коя от двете войни ще свърши по-рано и ще се стигне до мирни преговори?

Трудна прогноза, но според мен това, което е в Близкия изток, то просто е много остър там конфликта. Той не че е спирал по някое време, но ще затихне, по моята скромна експертна оценка, защото той не може да има безкрайна ескалация. А пък и намесата на международната общност е доста сериозна. И може да се намерят лостове за въздействие в тази посока. Докато войната в Украйна може да продължи доста време. Но винаги, всички конфликти завършват с политическо решение. Чисто военно решение, даже и да има пълна победа на единия или на другия, което в съвременните условия не го виждам как ще стане, се търси политическо решение. Разбирателство за някакъв определен период.

Поведението на България между двата конфликта? Тя е горе-долу по средата.

По средата, и то от гледна точка на веригите на доставки, пак сме по средата. Защото виждате, възникнаха проблеми сега с Червено море, и този път, който минава през Суецкия канал и Близкият изток със сухопътни коридори, повлияни от конфликта. Горе са затворени коридорите през Русия и Украйна. Това ще увеличи натиска върху България и ние трябва много внимателно да ги следим тези неща в тази ситуация, само това бих могъл да кажа.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте.

И аз благодаря.

Гостува ни проф. Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство и главен секретар на Съвета на ректорите на България.

Вестник „24 часа“
21 ноември 2023 г. 

Настоящият ректор е единствен кандидат, номиниран е от 7 факултета и 9 катедри, изборът е на 19 декември

Настоящият ректор на Университета за национално и световно стопанство проф. д-р Димитър Димитров е на прага на нов мандат. Той е единствената кандидатура да оглави най-авторитетното икономическо висше училище у нас. Срокът за номинации изтече вчера, а изборите ще се проведат на 19 декември. Настоящият ректор има 16 номинации от катедри и факултети.

Десетина дни преди изборите ще представи публично мандатната си програма

Сред приоритетите му са развитие на научните изследвания, интернационализация, студентските политики, дигитализация – теми, по които работи и които иска да доразвива.

От 16 години е начело на катедра „Национална и регионална сигурност“

Главен секретар е на Съвета на ректорите – сдружението, което тази година празнува 30-годишен юбилей.

„Може би най-голямото ни постижение са нашите завършили студенти, не говоря само за онези, които стават министри или депутати. На практика нашият университет е създавал икономическия и бизнес елита на България. Много от тях са станали публично известни, други – не толкова, но всички те са хора с огромен принос за развитието на българската икономика и на държавното ни управление. Не бива да забравяме също, че в нашия университет са се дипломирали и доста чуждестранни студенти, които сега са на ключови позиции в своите държави, и освен това са завинаги свързани с България”, каза преди време в интервю за „24 часа“ проф. Димитър Димитров.

Информационна агенция „Фокус“
21 ноември 2023 г.

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
Тенденцията на недофинансиране в университетите продължава, това създава затруднения

Министерство на отбраната
информационен център

10 ноември 2023 г. 

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров – Икономика, отбрана и сигурност!

в. „24 часа“
4 ноември 2023г.

Ректорът на УНСС ръководи 20 000 студенти и преподаватели, но признава двама малки „началници“