Информационна агенция „Фокус“
21 ноември 2023 г.

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: 50 млн. лева не достигат на университетите у нас

Проф. Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“

Съветът на ректорите отбеляза 30-годишен юбилей. На празничното Общо събрание нямаше празничност, защото тържествеността бе помрачена от проблемите с недостатъчното унизително финансиране от държавата, които повличат със себе си всичко останало и изправят университетите пред единствената алтернатива, за да не ги закрият да се отворят към чужди студенти. Но пък за тях няма достатъчно стимули за привличане. „Парите следват студента“ се оказва стара и не работеща вече формула, а нова държавата не предлага. Затова ректорите ще се обърнат с отворено писмо до президента и премиера, по повод ниския бюджет, планиран за висшето образование за догодина, в който няма надграждане на нито една започната от тях политика. Ще бъде ли чут техният призив? И ако не, какви последици и предизвикателства се изправят пред университетите? Наш гост е проф. Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство. Добре дошъл в аудиокаста на “Фокус“ “Това е България“, проф. Димитров.

Здравейте, на вас и на вашите слушатели.

Поканих ви за събеседник по темата, защото в предишния разговор вие представихте вашите мениджърски решения за управление на УНСС и успявате, въпреки политическите кризи, хаоса, липсващите и намалени бюджети. Не такава е картината сред повечето останали университети. Приложим ли е при тях вашият пример?

Ще започна малко по-отдалече, от вашите думи за тържественото събрание за 30-годишнината на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България. Наистина имаше момент тържествен, когато отбелязахме развитието на тази институция, но в същото време съвпадна с гласуването на вота на недоверие към правителството и не дойде министър-председателят или министърът  на образованието, както и депутати, които бяха ангажирани с вота. Всъщност присъства само г-жа Йотова, вицепрезидентът на Републиката. Така че ние си обсъдихме помежду си нашите проблеми с представители на синдикатите, с представители на студентските организации. Защото има нужда от такова обсъждане. И тези модели, които съществуват в момента и които държавните висши училища прилагат, е необходимо да бъдат променени. Но пък  колкото и да се променят тези модели, ако няма достатъчно финансов ресурс, то ще бъдат напразни усилията. Нашият университет, образно казано, печели от мащаба като по-голям университет, университет базиран в София. Зависи, разбира се, и от амбициите и усилията на академичния колектив, който работи. Но за други университети вероятно има такива проблеми. И начинът на финансиране, досегашният, допринася за задълбочаването на тези проблеми. Ако имам малко повече време, мога да разкажа за принципа “Парите следват студента“ и какво трябва да се променя в това отношение.

Да, точно за това е следващият ми въпрос. В какво се състои недофинансирането на университетите? Тук уточнявам, че на въпросното празнично Общо събрание на Съвета на ректорите представихте в доклад различни модели за възможности за подобряване на това финансиране. Но най-напред, моля ви, обяснете ни в какво се състои недофинансирането и липсата на внимание, нека по-евфимистично да се изразя, от страна на държавата?

Да, добър евфимизъм. От десетина години, даже малко повече, субсидията на един студент беше намалена от 960 лв., не мога да си спомня точно  левчетата, но беше променена на 690 и няколко лева. Това е от 2011 г., когато започна тогава финансовата криза. И от тогава тази субсидия не е променяна. Миналата година се промени със 7 лева и стана 700 лв., нещо такова. Тоест, дълго време тази тенденция на недофинансиране продължава. Но сега, когато имахме няколко години с двуцифрена инфлация, с променени цени на ресурсите, на които една бюджетна организация не може да реагира толкова бързо, при регулирани такси, при регулирани бюджети, регулиран брой на приема на студенти, това определено създава затруднения. Принципът долу-горе повечето хора си го представят така, когато студентът се запише във вашия университет държавна поръчка по определен от държавата ред, с него идва и субсидията, която получава съответният университет. Това до някъде работи, до някакво време, тъй като до преди години имаше достатъчно брой кандидат-студенти и университетите запълваха капацитета си. Когато обаче няма достатъчно вече кандидат-студенти, и то не говоря изобщо за кандидат-студенти, ами за грамотни, умни, амбицирани кандидат-студенти, които да влязат в този университет, тогава възниква проблем. Аз се чудех за някакъв такъв по-опростен пример, който да дам. Но ако един университет може да обучава 10 000 студента, има съответен сграден фонд и преподавателски състав, и всичко около него, а всъщност обучава, записали са се в него 5000 студента, този университет вече има проблем. Той трябва да си поддържа сградния фонд, не може да освободи толкова лесно преподаватели и служители, защото не се знае, какво ще стане следващата година. И от там започват проблемите на различни места. Все пак, за да се реагира на ситуацията, която пак казвам, продължава вече 12-13 години, а и преди не сме били чак толкова в цветущо състояние, правителството на няколко пъти, различни правителства, това започна още, когато Красимир Вълчев беше министър, на няколко пъти приемаха едни постановления за минимален размер на началната заплата, с която стартира асистент във висшите училища. И съответно известна сума за подкрепяне на университетите така, че те да могат да си позволят тези минимални заплати. Това стана през 2020 г., след това се повтори 2021, 2022, 2023 г., с отделни постановления се добавя нещо към заплатата на преподавателите. И то само на преподавателите, не говорим за администрацията на университета или за техническия персонал на университетите. Което започна доста да ерозира и да променя принципа “Парите следват студента“. Във всеки бюджет започнаха да се появяват отделни редове за компенсация на миналата година, пък за следващата година, пък за по-следващата година. И малко стана сложно да се следи,  какво получават университетите и какво трябва да дават за заплати. Като пак искам да повторя, че такива пари за увеличение на заплатите на администрацията няколко години не са предвидени в бюджета. Това става за сметка на собствените приходи на университетите от чуждестранни студенти, от наеми, от платено обучение или от някакви икономии, които евентуално биха направили. Така че това започна да създава доста проблеми в българските университети. Като добавите и това, че средната работна заплата се увеличава, минималната работна заплата се увеличава, а нямаме компенсации за подобен ръст на минималната заплата чрез бюджета. Като добавим и неизбежното сравнение с други сектори в държавата, има известно напрежение: защо е такова отношението към висшето образование в България.

Вие какво предлагате? Какви варианти?

Това, което се обсъди тогава, това беше проект на становище, съвместен доклад между мен и акад. Христо Белоев, ректор на Русенския университет и двамата сме членове на Управителния съвет на Съвета на ректорите. Това, което се предлага, е да се подобри този, досегашният модел “Парите следват студента“ и да се премине към един, с модерната думичка, хибриден модел за финансиране. Тоест, върви тази субсидия, тя в момента се коригира и с резултатите по качеството, които всеки университет е постигнал, долу-горе от държавната субсидия, която получава всеки университет – около 40% е субсидията за студент, коригирана, плюс резултатите по качеството – още 60%. Но пак казвам, тези средства са свързани с бройката на студентите. Но някъде има нужда да се запази ценно направление в държавата, което не съществува в други университети. А закриването един път, после няма да позволи да се отвори в същия университет, ако има нужда  евентуално. След това  другите предложения бяха свързани с това за създаване на няколко фонда, или няколко програми към Министерството на образованието, които да подкрепят ключови направления в работата на университетите и да не минават непременно през субсидията. Сега например, един университет получава много малко средства за капиталови разходи. Той така или иначе трябва да поддържа големия си сграден фонд, спортни бази, спортни площадки, дейности,  свързани със социалните активности на университетите. И тези средства са недостатъчни, понякога има нужда от ремонти, нещо се случва аварийно, което пак университетът трудно може да направи сам. Или пък изграждане на нов фонд, ако стария не отговаря. И един такъв централизиран фонд за капиталови разходи, който работи на проектен принцип, би помогнал на университетите, на някои от тях, които имат най-голяма нужда, да се справят с тези проблеми. Нещо подобно на програмата за саниране и модернизация на студентските общежития, която е успешна и работи точно на проектен, приоритетен принцип. Другият въпрос, който е също свързан с финансирането и то пак по приоритетни направления, е свързан с дигитализацията на висшето образование. Там има нужда и за киберсигурност, и за повече информационни технологии в университетите, и за физическа доставка на компютри и на техника, която трябва да бъде там. Защото започнахме да изоставаме и от средните училища. Аз имах възможност, и го казах и на събранието, да посетя доста средни училища в България, нашите потенциални кандидат-студенти са там. Ами някои от тях изглеждат много добре, и осветени, и с добро отопление, с интерактивни екрани, с компютърни зали, с модерно обзавеждане. Нещо, което не съществува в доста университети, които още използват старите мултимедии, не говоря за черните или белите дъски. Така че има нужда от такава централизирана подкрепа за дигитализацията или, ако щете, електронизацията на българското висше образование. Защото то е вече въпрос на капацитет, пак нашият университет има някакъв потенциал, създаден в това отношение, което поддържаме на ръба: хората от Дирекция „Информационни технологии“ виждат, че техните колеги навън получават доста по-добри заплати. Но все пак ние с някакви общи усилия и малки хитрини успяваме да поддържаме този потенциал, пък сме и по-голям университет, печелим от мащаба. Но за по-малки университети не мога да си представя те как се справят със заплахите за киберсигуронстта, с изграждането на нови мрежи за Интернет и за Wi-fi за безжична връзка. Ние буквално тия дни, днес е вторник, в четвъртък ще дойде министърът на образованието и там ще открием иновативна зала за преподаване по педагогика. И в същото време ще открием и новата ни мрежа, която изцяло е оборудвана от нашия университет, проект за около 3 млн. лв.  Това пак беше свързано с  проектиране, доста сериозно изработване на техническото задание, тоест, изисква определен капацитет, за да може да го направите, даже и да имате парите ще бъде проблем за някои университети. Още нещо, политиката по доходите, тя трябва да бъде решена не непременно чрез субсидията, а чрез ръст, който може да бъде обвързан или с минимална работна заплата, или със средна работна заплата, или с някакъв друг показател. Да не се молят университетите всяка година: дайте ни 20 млн., дайте ни още 3 млн., или 5 млн. не достигат там, да разпределим тези пари, които сте ги дали. Защото след този начин на действие да дадем високи заплати на асистентите, трябва и другите да получат подобаващи заплати, и то да бъде йерархично балансирано, съобразено с ръста на заплатите. Така че долу-горе в тази посока вървят нещата, като не забравяме служителите и администрацията на университетите, защото започваме да имаме проблеми и в това отношение. Хора, които са работили доста години в нашия университет, започват да напускат и мотивът им е, че  заплатите другаде са доста по-високи. И го правят, колкото и да са лоялни към университета. Нещо, което не съм наблюдавал в досегашната ми практика.

Проф. Димитров, а вие имате ли обяснение за планирания нисък бюджет за висшето образование в националната план-сметка за догодина?

Нямам обяснение. Аз съм слушал на няколко пъти министъра на финансите и министър-председателя, той идва тук на посещение при нас, откривахме новата библиотека. Между другото, без да имаше специално финансиране от Министерския  съвет за около 2 млн. лв. ние нямаше да можем да направим този ремонт със собствени средства или със заделяне дълго време на някакви средства. Значи иска се целево финансиране за някои неща. Така че това, което съм чувал, да се върна пак на вашия въпрос.  Образованието е приоритет на правителството, казват те, но дали е и на всички партии, които участват в не коалицията, така да се каже. В същото време тук трябва да намери израз в бюджета, а пък сега при различни обсъждания виждам, че насоката и това, което чухме и на Общото събрание и от синдикатите, е, че доходите в университета ще бъдат задържани на същите равнища, както 2023 г., тоест за 2024 г. няма да има ръст. И не мога да си го обясня, защото ние не искаме стотици милиони или нещо друго, а спорът е за 43 или 50 млн. лв., които да бъдат добавени към досегашния бюджет на държавните университети, което е нормална сума. Отделно като процент от брутния вътрешен продукт, относителен дял на разходите за висше образование от брутния вътрешен продукт, той спада от 0,71% на 0,65%, с 6 или 7 десети пункта от процента. Което пак не е добре, защото ние изоставаме и в сравнение със средноевропейските държави в сравнение изобщо с държавите от ЕС. Студентите ни, които учат в момента, спрямо 100 000 души от населението, също не са прекалено много, а сме някъде във втората половина на Европейския съюз. А пък без квалифицирани хора, без квалифициран персонал никой инвеститор няма да дойде тук, защото не му трябват хора с минимални заплати и ниски квалификации. Към това може да добавите и демографската криза: доста хора отиват да учат и в чужбина и остават и там да работят. И затова ние ще загубим потенциал, това е големият проблем, не че тази година някой университет няма да има 13-та заплата или нещо друго. Но ние ще загубим потенциал и няма да можем да си партнираме с европейски университети по различни проекти.

Грубо казано, държавата се цигани за едни 50 млн. на фона на 200-милиарден бюджет, много странно звучи?

Ами, да. За съжаление е така. Синдиктите там бяха и на събранието, и отделни срещи сме имали със Съвета на ректорите, стартираха една петиция, там по тяхна линия казват, че може да има и протестни действия. Ние искаме аргументирано да обясним, защо това се случва, защото резки промени, особено в образованието не могат да се правят, то е свързано с капацитет, свързано е с хората, пазарът на труда на тези хора не е толкова гъвкав, така че днес да работят едно, утре друго. Някои от тях имат много сериозни специализации, свързани са с техника, апаратура, специфични методи за изследване. Не се създава лесно един научен работник или изследовател, както и не се поддържа лесно един университет. Много лесно може да бъде съсипано това нещо, но после трудно може да бъде възстановено. А пък без подкрепа от науката, от научните изследвания, темата за науката пък съвсем не ми се отваря, защото и там има недофинансиране. И пак казвам, то не е субективно усещане, ами сравнено с нормални, европейски индикатори. Колко пари се отделят за наука, за иновации, за висше образование, сравнено със страните от ЕС.

Обръщате се с отворено писмо до президента и премиера за този нисък бюджет. Оптимист ли сте, че ще бъдете чути, след като сам казахте, финансирането спада като процент от БВП от 0,75 на 0,6?

Нека да запазим оптимизма, как да кажа реалистичен оптимист или реалист?

Или оптимистичен реалист?

Да. Но политическата криза, която от доста време се върти, виждаме вотове на недоверие, утре ще се разпадне това, другото ще стане, бюджетът се приема август месец, вместо да се приеме предната година ноември. Другият бюджет няма време да се изпълни целият бюджетен цикъл, който стартира март-април. Има нормална комуникация с Министерството на образованието, с Министерството на финансите, с парламента, с парламентарните комисии. В доста случаи Съветът на ректорите възлага големи надежди, но в доста случаи сме затруднени в тази комуникация. С кого да комуникираме? То няма парламент в някакъв момент, бюджетът е същият. Две години работихме със стария бюджет, който не беше актуализиран, поради липсата на нов бюджет. И малко нещата стават хаотични, кой точно ще вземе това решение, защото всички подкрепят, и така би трябвало да бъде. Аз не виждам някой да каже: не, висшето образование няма да ги получи тези пари. Но…

Но не ги получава?

Не ги получава, да. Надявам се, че когато бюджетният процес сега ще стартира, ще намерим разбиране и в Комисията по образование, ще намерим разбиране и в Комисията по бюджет и финанси, защото всички неща в държавата са взаимосвързани и няма как вие да намалите нещо, защото ще страдат и другите системи след това. Защото няма да се произвеждат инженери за индустрията, няма да се произвеждат мениджъри и икономисти, също за индустрията, или учители за училищата. Така че те са обвързани нещата и трябва да се поддържа баланс, това е ключовата дума.

Каква е ролята на Съвета на ректорите? Максимално ли е използван вашият интелектуален и управленски потенциал?

Ами, мисля, че малко се надценява ролята на Съвета на ректорите. Ние по закон даваме становища, и при нормална обстановка, при нормално комуникиране с инситуциите има време за такава реакция. Но ако нещата станат много аварийни – от днес за утре, проект за бюджет, пък той променен, пък Съветът на коалицията нещо друго е решил, малко трудно се реагира в такава ситуация. Но Съветът на ректорите има голям потенциал, не само като ректорите, които участват, а ние в много случаи помагаме, когато има предложения за промени в закона, или сливанията, ако си спомняте преди 1-2 години.

Този въпрос е още актуален, между другото, и ще ви създава главоболия.

Да, той е актуален, но може да се намери и мисля, че се търси по-интелигентно решение за споделяне на ресурси, а не административно решение на тези въпроси. Но ние го споделяме с цялата академична общност в нашите университети, така че и колегите да бъдат информирани, пък и да намерим по-добро решение за това нещо. И между другото  този доклад, който изнесох на Съвета на ректорите като негов Главен секретар, е също плод на колективни усилия, не е лично мой.

Когато държавата, чрез министрите си решава съдбата на висшето образование, допитва ли се до вас? Възприема ли вашите идеи, или ви изслушва от учтивост, или изобщо ви пренебрегват?

Бих казал, че са по средата някъде. Не се взимат такива решения, има публично обсъждане, така е по закон, трябва да има известен период за публично обсъждане. Но би могло да бъде по-активен този диалог, така да кажа. Но понякога няма време, в тази ситуация нали, бюджетът е приет август месец, следващият бюджет трябва да бъде приет ноември месец.  И тази комуникация се загубва, то иска технологично време да се обработят всички тези неща, да се обмислят добре, да се види… Да не говорим там, на коалиционно, партийно равнище, виждаме, че и сега има някакви промени в структурата и философията на бюджета. Но академичната общност, университетите и БАН, също да не го забравяме, могат да бъдат използвани много по-активно за решаването на каквито и да е проблеми. И аз, миналия път, когато бях гост при вас казах същото.

Вие споделихте, че не ви използват рационално.

Точно така, да.

И сега, ако ми позволите, няколко въпроса вече не към главния секретар на Съвета на ректорите, а към специалиста в областта на сигурността.  Бихте ли сравнили рисковете от двата военни конфликта – войната в Украйна и войната на Израел срещу “Хамас“?

По-големият риск е от втория конфликт, който сега възникна. Там виждаме и повече жертви и възможност за по-голяма реакция. Някак си с първия конфликт,  войната в Украйна, като че ли свикнахме. Там има някакви позиционни действия, има някаква умора. Но нещата много бързо могат да се променят. Но както й да е, там е НАТО, ЕС, военни решения, там са малко по-малки рисковете. Има си рискове, виждате и за корабоплаването, и за авиацията. Но от другия конфликт, който е свързан с Близкия изток, е опасността от мигрантска криза, от голям поток на мигранти. Те не стават толкова бързо нещата, но в някакъв момент това може да ескалира. Защото хората от сектор Газа и от съседни държави могат да се възползват от това нещо, а България е много близо до този район.

Коя от двете войни ще свърши по-рано и ще се стигне до мирни преговори?

Трудна прогноза, но според мен това, което е в Близкия изток, то просто е много остър там конфликта. Той не че е спирал по някое време, но ще затихне, по моята скромна експертна оценка, защото той не може да има безкрайна ескалация. А пък и намесата на международната общност е доста сериозна. И може да се намерят лостове за въздействие в тази посока. Докато войната в Украйна може да продължи доста време. Но винаги, всички конфликти завършват с политическо решение. Чисто военно решение, даже и да има пълна победа на единия или на другия, което в съвременните условия не го виждам как ще стане, се търси политическо решение. Разбирателство за някакъв определен период.

Поведението на България между двата конфликта? Тя е горе-долу по средата.

По средата, и то от гледна точка на веригите на доставки, пак сме по средата. Защото виждате, възникнаха проблеми сега с Червено море, и този път, който минава през Суецкия канал и Близкият изток със сухопътни коридори, повлияни от конфликта. Горе са затворени коридорите през Русия и Украйна. Това ще увеличи натиска върху България и ние трябва много внимателно да ги следим тези неща в тази ситуация, само това бих могъл да кажа.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте.

И аз благодаря.

Гостува ни проф. Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство и главен секретар на Съвета на ректорите на България.

Вестник „24 часа“
21 ноември 2023 г. 

Настоящият ректор е единствен кандидат, номиниран е от 7 факултета и 9 катедри, изборът е на 19 декември

Настоящият ректор на Университета за национално и световно стопанство проф. д-р Димитър Димитров е на прага на нов мандат. Той е единствената кандидатура да оглави най-авторитетното икономическо висше училище у нас. Срокът за номинации изтече вчера, а изборите ще се проведат на 19 декември. Настоящият ректор има 16 номинации от катедри и факултети.

Десетина дни преди изборите ще представи публично мандатната си програма

Сред приоритетите му са развитие на научните изследвания, интернационализация, студентските политики, дигитализация – теми, по които работи и които иска да доразвива.

От 16 години е начело на катедра „Национална и регионална сигурност“

Главен секретар е на Съвета на ректорите – сдружението, което тази година празнува 30-годишен юбилей.

„Може би най-голямото ни постижение са нашите завършили студенти, не говоря само за онези, които стават министри или депутати. На практика нашият университет е създавал икономическия и бизнес елита на България. Много от тях са станали публично известни, други – не толкова, но всички те са хора с огромен принос за развитието на българската икономика и на държавното ни управление. Не бива да забравяме също, че в нашия университет са се дипломирали и доста чуждестранни студенти, които сега са на ключови позиции в своите държави, и освен това са завинаги свързани с България”, каза преди време в интервю за „24 часа“ проф. Димитър Димитров.

Информационна агенция „Фокус“
21 ноември 2023 г.

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
Тенденцията на недофинансиране в университетите продължава, това създава затруднения

Министерство на отбраната
информационен център

10 ноември 2023 г. 

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров – Икономика, отбрана и сигурност!

в. „24 часа“
4 ноември 2023г.

Ректорът на УНСС ръководи 20 000 студенти и преподаватели, но признава двама малки „началници“

БТА
02 ноември 2023 г.

УНСС има важна роля в подготовката на кадри за отбраната, каза министър Тодор Тагарев
и връчи почетен плакет на ректора проф. д-р Димитър Димитров

Министърът на отбраната Тодор Тагарев награди проф. д-р Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), съобщиха от пресцентъра на Министерството на отбраната. На официална церемония днес проф. д-р Димитров бе отличен с почетен плакет на Министерството на отбраната „Оръжие, дух и традиции“. Наградата се връчва за проявен висок професионализъм и постигнати резултати, принос в развитието и усъвършенстването на военнообразователната система, във връзка с 1 ноември, Ден на народните будители и по повод неговата 60-годишнина. 

В приветствието си министър Тодор Тагарев заяви, че катедрата „Национална и регионална сигурност“ в УНСС, създадена от проф. Тилчо Иванов и развита през следващите години, играе много важна роля в развитието на модерните практики на мениджмънт в областта на отбраната и подготовката на кадри. „Има много добро взаимодействие между УНСС, Министерството на отбраната и въоръжените сили“, подчерта министърът.

От своя страна проф. д-р Димитров изказа благодарност на Министерството на отбраната за доброто сътрудничество и припомни, че много студенти от УНСС имат възможност за стаж в системата на отбраната. „Радостно е, че и много възпитаници на университета работят в нея“, посочи той. 

БТА припомня, че ректорът УНСС проф. д-р Димитър Димитров получи максимално високата оценка 4,00 от министъра на образованието и науката проф. д-р Галин Цоков за изпълнение на договора му за управление, съгласно заложените от Министерството на образованието и науката (МОН) политики. „Този успех дължим на факта, че имаме високи изисквания и непрекъснато надграждаме постигнатото. Непрекъснато сме в процес на трансформация. Направихме доста промени, които занапред ще се виждат още по-отчетливо“, заяви ректорът.

в. „Стандарт“
02 ноември 2023 г.

в. „Стандарт“
02 ноември 2023 г.

Проф. Димитър Димитров влезе в отбора на отличниците със стотици инициативи, които се случиха за първи път в образованието 

Проф. д-р Димитър Димитров е XIX-ят ректор на Университета за национално и световно стопанство. На финала на неговия първи мандат и на прага на неговата 60-годишнина не случайно го определят като стратегът-визионер. Човекът, който смело зададе дигитална посока на столетния университет. Поведе го по пътя на новите технологии, зелената енергия, модерното учебно съдържание и международно сътрудничество. В подкрепа на това и МОН даде на проф. Димитров най-високата оценка за изпълнение на мандатната му програма.

Когато през декември 2019-та година е избран за ректор на най-големия бизнес университет, той знае, че получава спорно наследство. От една страна академична традиция, но и порочни практики в управлението. А за капак – недовършена сграда на нов корпус, под угрозата за фалит на университета заради неизпълнение на европейски договор.

Със сигурност обаче, не е подозирал събитията, което сполетяха света. Месеци след като проф. Димитров пое университета, светът изпадна в локдаун. И тогава беше първият качествен скок на УНСС. Само за три дни университетът, обучаващ близо 20 000 студенти, минава на онлайн обучение.

Първи в облака влизат имейлите на студентите. После са имплементирани линковете за онлайн сесиите в електронното разписание на лекциите. След това дигиталният екип обезпечава оценяването и дава възможност оценките да се виждат онлайн и въвежда цифров подпис за преподавателите. За кратко време е обезпечено записването и плащането на общежитие, семестриална такса и записване за следващ семестър онлайн. За по-малко от година са въведени 21 онлайн услуги, съпътстващи учебния процес.

Проф. д-р Димитър Димитров ще остане в историята на университета с първата дигитална кандидат-студентска кампания. За кратко време е изградена уникална система за лицево разпознаване, обвързана с големи бази данни и изкуствен интелект. Беше реализирано лицево разпознаване по телефон, обвързано със системата на МВР и ЕСГРАОН. Освен изпитване, УНСС реализира онлайн обявяване на класирането и онлайн записване. Дори дните на отворени врати бяха проведени онлайн чрез лайф стрийминг.

Няма друг университет постигнал толкова много в процеса на дигитализацията. Освен дигитална студентска книжка, УНСС има и първия заместник-ректор по киберсигурност, „защото идентифицирахме, че това ще е бъдещият потенциален риск пред дигиталните ресурси, които създаваме“ казва проф. Димитров. Обезпечена е киберсигурността и общите изисквания към информационните технологии. В момента университетът реализира голям проект за обновление на вътрешната си компютърна мрежа, за да има по-бърз интернет и да прилага нови технологии в обучението.

Заедно с министъра на електронното управление Георги Тодоров (2022-2023 г.) издадоха първото електронно уверение в държавата.

УНСС има и първия заместник-ректор по институционално и бизнес сътрудничество и студентски политики. Защото част от управленската концепция на проф. Димитров е създаването на работещи връзки с бизнеса в помощ бъдещата реализация на студентите. Бизнесът активно сътрудничи както по време на учебния процес, така и при реализацията на стажове. Затова и студентите на УНСС имат почти 100% реализация още преди да са завършили.

Ректорът на УНСС може да се похвали и с първият студентски стратъп хъб, създаден да подкрепя иновативните идеи на студентите. Има менторска програма, която обучава новаторите на бизнес управление, а благодарение на договор с Фонда на фондовете, най-добрите идеи могат да получат финансиране до 50 000 евро.

В международен план успехите също са видими. Усилието за обмен на студенти с Китай вече дава резултат и скоро се очаква да започнат обучение първите 100 китайски студенти. Но най голямата гордост на УНСС е участието в европейския проект ENGAGE.EU.

Проф. Димитров: „Включени сме в един истински европейски университет с обмен на преподаватели, обмен на студенти, с размяна на ресурси, дигитален и виртуален кампус, с обща информационна система – това е бъдещето и за наша радост вървим по този път. Нашият университет е един от малкото, които участват в такава европейска мрежа“.

Голямата мечта на проф. Димитров е да види УНСС като изследоватески университет. Преподавателите участват в престижни научни конференции. Списанието на УНСС Economic alternatives също е повод за научна гордост на университета.

Революционни промени бяха направени и в учебната дейност. Проф. Димитров беше инициаторът приемът да се извършва по специалности.

Тази година УНСС предприе кандидатстудентска кампания, която да ориентира зрелостниците как да се развиват по-нататък, и броят на кандидат-студентите нарасна с около 20%, което е своеобразен връх за последните години. Освен онлайн кандидатстване и онлайн записване, бяха проведени за първи път пробни матури в УНСС и изнесени в различни градове. Отличната съвместна работа с Асоциацията на икономическите училища беше надградена със създаването на Асоциация на езиковите гимназии.

Въвеждането на онлайн услугите намалява необходимостта от многократно придвижване на десетки хиляди хора. „Намаляването на хартиените процеси до минимум спасява дървета.

Направихме усилия да бъдем зелен университет и вече откриваме фотоволтаичен парк, един от най-големите в сферата на образованието изобщо“, не скрива гордостта си проф. Димитров. Ръководството на учебното заведение се надява така да покрива 50% от нуждите за електроенергия.

Създават се няколко университетски кампуса. Вече 70% от жилищния фонд на университета е реновиран. По-добрата естетическа среда за живот и учене, се забелязва от всички и привлича вниманието на бъдещите студенти.

Скоро ще завърши и ремонтът на университетска библиотека. „Искаме университетът да показва култура, да излъчва култура. Представяме театрални постановки, филми, инициирахме Университетска седмица на книгата“, казва проф. Димитров.

Идеята му е университетът да стане културен център в Студентски град. Постиженията проф. Димитров коментира скромно: „Когато се работи на пълни обороти, хората виждат и оценяват това“.

в. „24 часа“
02 ноември 2023 г. 

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, кани за юбилей с условие – вместо подаръци, дарения за деца с церебрална парализа

Ректорът на Университета за национално и световно стопанство проф. Димитър Димитров ще събере семейството, приятели и колеги днес за 60-годишнина. Но поканата му за коктейла в УНСС към над 150-те гости е с условие – да не носят подаръци. Вместо това да дарят предвидената сума, а рожденикът ще преведе средствата на Специализираната болница за рехабилитация на деца с церебрална парализа “Света София”. В наверечието на юбилея си проф. Димитров казва, че не прави равносметки, но е горд какво е постигнал за университета заедно с колегите си.

„24 часа” му пожелава здраве и още вдъхновяващи успехи!

в. Труд
25 октомври 2023 г.

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: Борим се за 40 млн. лв. в новия бюджет за по-високи заплати

Проф. Димитър Димитров е начело на УНСС от 2019 г. и през декември му предстои нов избор за втори мандат като ректор – малко след като ще е навършил 60 години. Разговаряме с него за реформите във висшето образование, където на дневен ред е намирането на механизъм, по който да има обвързване на преподавателските заплати с минималната работна заплата, както е при учителските възнаграждения, например. Питаме проф. Димитров, който е и главен секретар на Съвета на ректорите, дали няма отново на парче да се дават суми от бюджета, с които всеки вуз поотделно да се мъчи да добута до заложената минимална асистентска заплата. Така стигаме и до сметките, които университетите имат да покриват и как УНСС смята да намали режийните си чрез фотоволтаичен парк, част от цялостната визия за зелен университет.

Какво се случва след като от МОН най-сетне обявиха, че ще бъдат изплатени допълнителните пари за заплати и вузовете следваше да направят нужните разчети и да вдигнат възнагражденията на преподавателите, професор Димитров?

Специално при нас в УНСС мисля, че са положителни настроенията, защото ние вдигнахме заплатите още даже преди да получим сумата от Министерството на образованието и науката, като разчитахме, че така или иначе ще има такава сума за подпомагане. Искам да отбележа, че тя е само за увеличение на заплатите на преподавателите. Ние от 1 август вдигнахме на всички заплатите, преподаватели и служители, горе-долу с около 15 процента. Тези 16 милиона лева, които бяха предвидени за увеличение на заплатите на преподавателите, не стигат, разпределени между всички университети, особено ако се постави като начален праг 1810 лева. Това означава, че те ще изпреварят в някои университети заплатите на главни асистенти и доценти. За това имаше близо 2 месеца нещо, което академичната общност, даже не го знае – но през 2-3 дни Съветът на ректорите, министърът и синдикатите се събриха в различни формати, за да намерят по-справедливо решение на това – така да се нарече. Дали това последното е най-справедливото, ще видим – не по равно, а справедливо. Някои смятат, че можело повече да получат, други – по-малко. Някои смятат, че са ощетени, но когато се малко средствата, винаги е така. При зададени условия, че заплатата на асистент трябва да стане 1810 лева, ние се справихме, защото имаме добра кандидатстудентска кампания, прием, собствени средства, икономии, разходи за енергия и консервативна кадрова политика да не се назначават много хора. Справихме се и сме увеличили заплатите, но не е така за други университети. Някои от тях не бяха достигнали предишната минимална заплата за асистент, която беше 1500 лева, а сега това увеличение до 1810 лева всъщност означава, че вие трябва да имате фонд работна заплата около 400 лева, защото той включва и осигуровки, и данъци. Така че тези 16 милиона лева не стигат.

Това не трупа ли още напрежение в академичните среди, все пак трябва да имаме предвид и че въпросната сума е и само до края на годината?

Ние имаме известен ресурс, но той не е безкраен. За края на годината мисля, че нещата вече са ясни – няма да има промяна и тя няма откъде да дойде. Но ние от Съвета на ректорите имахме среща във вторник с министъра на образованието, и преди седмица се срещнахме, за новия бюджет във висшето образование. На последния ни разговор се разбрахме, че ние се борим за допълнителни около 40-50 милиона и имаме подкрепата и на МОН, които да гарантират известен ръст на преподавателските заплати. По същата схема, по която досега даваха 20 милиона, 16 милиона – 34 милиона са предвидени, за да се запази този ръст от тази година и още 42 милиона, за да има още малко ръст следващата година. Това се разбрахме с министъра. Няма някакви драстични изменения в бюджета за 2024-а или големи възможности за промени. Коментирахме темата за това преподавателските заплати да бъдат обвързани със средната работна заплата, но това трябва да е осигурено през държавния бюджет. Непрекъснато се обсъжда този въпрос, но той опира до сметки. Повечето колеги бяха предпазливо настроени, защото ако вдигнем сега заплатите, както в УНСС и други университети, не се знае дали догодина ще могат да бъдат платени тези заплати, така че да не изпаднем в някаква ситуация – ние сме ги обещали и няма как да намаляваме заплати. Добре е както при други професии да има в бюджета заложен ръст на заплатите на преподаватели или обща издръжка. Търсим такъв механизъм, а не всяка година да има – дайте едни 16 милиона лева. Миналата година бяха 20 милиона, които се разпределяха 6 месеца, което създава проблеми и между самите университети – как да се разпределят тези пари справедливо или по равно, или честно. Внася известна несигурност в системата това.

В момента има проект за промени в Закона за висшето образование, внесени в Народното събрание, с който да бъде въведен подобен механизъм – може ли да стане ли реалност от догодина?

Проектът е за това определен процент да стане работната заплата за преподавателите от средната такава, но това трябва да бъде гарантирано със средства, а не просто да се каже – то вече има закон, плащайте ги. Защото се увеличават и разходите за минималната работна заплата, там трябва да има компенсация, нашите капиталови разходи по принцип са доста ниски, които идват от бюджета. Някои от университетите са доста големи и цялото това нещо иска поддръжка. Това се сериозни въпроси и се надявам в разумен диалог и с министър Цоков, и с министър Асен Василев да бъде намерено решение скоро.

Има ли вероятност в бюджета за 2024 г., който в момента се изготвя от екипа на Асен Василев, да няма достатъчно средства за висшето образование, относно перата, които изброихте?

Винаги има такава вероятност – в икономиките учим, че това е разпределяне на ограничени ресурси с неограчени потребности. Така че винаги ще има недоволни, но сравнявайки се с други професии в България, сходни на нашата, трябва да бъде намерен такъв баланс. Ние обучаваме тези хора за педагози например, и като завършат, взимат повече пари от преподавателите си. Трябва да се търси решение и за студентските общежития, учебно-материалната база, въпросът не е само за една черна дъска – има дигитализация, има компютри, има информационни системи, всичко това иска разходи, ако искаме да сме на ниво.

Споменахте разходи – открихте фотоволтаичен парк в университета, с капацитет да покрие 50 процента от енергийните ви нужди, накъде може да бъде награден той?

Той е проектиран да задоволява около 50-60 процента от нашите нужди и е с около 1 мегават мощност. Ние сме инсталирали в фоайето табло, което показва част от системата умен дом, с която регулираме осветление, отопление, не изцяло, не сме направили всичко, но част от тази система е факт. И навън може да се види какво произвежда фотоволтаичният парк, колко пари струва това нещо. Всъщност е голямо облекчение, когато има слънце, надявам се да продължи хубавото време. Това е пътят, но освен това има и такива показатели – няколкостотин тона въглеродни емисии спестени, няколко хиляди дръвчета спасени, няколкостотин тона въглища, които няма да бъдат използвани за енергия. Има и възможности за продажба на излишния ток, за съхранение, ще го развиваме по-нататък. Искаме това да покажем като пример на нашите студенти, че е възможно и даже без бюджетно финансиране. Искаме да направим зелен университет.

Къде на друго място у нас университети имат слънчеви панели?

Има във Военна академия, във Великотърновския университет скоро направиха, но са по-малки. При нас 1/3 от парка е на паркинга, а горе по покривите са другите 2/3. Те официално ще влязат в действие на 1 ноември. Още малко остава да бъдат свързани. Това е голям проект, всъщност – и с изграждането, и със свързването, и с договорите за електричество и с начините на финансиране, така че беше предизвикателство за нас.

Възможно ли е да се издържате само от фотоволтаична енергия?

Всички наши сгради имат подходящо плоски покриви. Имаме и база в Равда. Може да станат и повече от тези 50-60 процента. Може да се прехвърля електричество. Така са уредени нещата, че базата в Равда може да захранва базата на УНСС, например, или обратното.

Получихте отлична оценка от министъра на образованието – „Отличен“ (4), какво се промени в УНСС за последните четири години, в които вие сте начело на университета и какво още искате да свършите, ако бъдете избран за втори мандат като ректор?

Тази критериална система за оценка е за всички университети и там са зададени определени индикатори, количествени за учебни дейност, за научноизследователска дейност, за студенти, за материална база – стандартни неща, които са изпълними. Те не са нещо свръх, но са част от диалога между министерството и университетите, да не стане – ректорът обещава едни неща, изберат го и после забрави какво е обещал. По новия закон сега ректорът трябва да подпише програма за управление на университета, която се подписва и от министъра, това се следи и оттам зависи и добавката заплата. Това е така, за да се избегнат случаи, когато се гласуват по-високи заплати или някакви извънредни бонуси – има и такова финансово ограничение. Ние няколко години бяхме близо до тази оценка – отличен, но вече всичко сме изпълнили и имаме нова програма, в която са завишени още тези индикатори. Надявам се и нея да изпълним. Имам право на втори мандат, мисля, че има още какво да се направи. И мисля, че мога да покажа какво сме постигнали дотук с целия екип, с целия университет.

Какви други предизвикателства стоят пред УНСС?

Имаме казус с един от учебните корпуси, който започна да сляга, заради подпочвени води и проблеми още при самото строителство. Това се оказа, че изисква доста сериозен и скъп ремонт и ще бъде едно от предизвикателствата. Там сме спрели учебния процес, за да избегнем рискове, но претоварихме другите зали и започнаха да учат до 9 ч вечерта и сутрин от 7 ч. Но ако кажем, че това е нещо, което се решава, чакаме решение от Министерски съвет за финансови средства, с които да стартираме ремонта по препоръки на УАСГ. Другите ни основни предизвикателства са свързани с научноизследователската дейност, проекти, публикации, интернационализацията, съвместни програми, чуждестранни студенти. Има интерес към нашия университет от няколко университета в Китай, Виетнам, с които правим съвместни програми.

Разкажете малко повече за тях – какво представляват?

Те са главно в областта на икономиката, но да кажем, че ги привлича нивото на нашия университет – университет от ЕС, част от международен консорциуми от 9 водещи бизнес университета ENGAGE.EU. Работещите програми, които стартираха, са с два китайски университета. Сега ще дойдат първите китайци, които вече учат 3 години, а сега четвърта година ще са в България. С Косово сега стартира такъв проект, с Италия имаме традиционно дуална магистърска програма. Имаме планове с други китайски университети, даже по-мащабни. Има държави, които имат голям интерес към нас и за Африка сме говорили. Аз мисля, че ние можем да предложим това, което те търсят, защото и образованието, както и бизнесът, вече става глобални.

Отказа ли се окончателно МОН от идеята за сливането на университети, професор Димитров, темата наистина предизвика сериозни трусове в академичните среди? Очаква се да има ротация на министри и начело на МОН да застане отново акад. Денков – а идеята за сливанията дойде на дневен ред, когато той беше начело на министерството?

Знам, че тази идея стои сигурно и ще се разглежда по-нататък. Въпросът е, че сливането или несливането са само инструменти за повишаване на качеството на учебния процес и изследователската дейност. Тоест те не се хубави или лоши. Трябва да се види крайният резултат от това – ако вървим към механично сливане, запазвайки същите неща в даден университети, то няма да се случи, защото трябва да минат десетки години и нещо да се стане. А в същото време някъде има добри примери – в изследователски консорциуми, нашият проект ENGAGE.EU също е такъв пример, но той ще започне 5-ата си година. Запазвайки автономията си, университетите извършват много съвместни дейности. Тоест не непременно да ги направим като едно юридическо лице и по-големият да глътне малките или нещо подобно. Скоро с колеги разговаряхме за сливанията в бизнеса – имаше световни марки в областта на автомобилостроенето, които се сливаха, и не бяха успешни.

Когато давате интервю за „Труд news“, обстановката в международен план винаги е напрегната, а вие сте специалист в областта на сигурност­ та. Този път няма да ви питам за Украйна, а ще ви помоля за прогнозата ви за развитието на конфликта между Израел и „Хамас“?

Не се вижда близко решение. Цивилното население страда страшно много. Аз винаги съм казвал – при конфликти, при такива военни действия, по-важна е превенцията, предварителните усилия, меката сила, как да бъде уреден този конфликт политически, икономически и социално. Започнат ли вече да стрелят и да има много жертви, това е острата фаза, която с течение на времето много бавно отминава. При нея обикновено има радикализация на двете страни, защото чисто политически и човешки те няма как веднага да постигнат примирие. Моите надежди са в усилията на международната общност. Но засега приемливо решение не се вижда. Сухопътната операция на Израел ще бъде съпроводена с още повече жертви от двете страни и още по-голяма радикализация, ще има още повече ескалация на конфликта, ако това започне.

Виждате ли риск за България?

Рискът за България е традиционно от радикализация, бежанци, иначе пряко – цената на горивата също е такъв риск, който би могъл да се появи.