Economic.bg
3 февруари 2024 г. 

Миналата седмица парламентът гласува на първо четене университетските преподаватели да взимат 170% от средната брутна работна заплата за страната, а за асистентите и за докторантските стипендии този процент е 125%. Освен това в предложението се определя заделянето на 10 млн. лв. всяка година до 2030 г. за подкрепа на научната дейност. На този фон в понеделник дойде и новината за премахване на таксите за студенти и докторанти в държавните университети. Но въпреки опитите на кабинета „Денков“ да реформира висшето образование, остава усещането, че парите в този сектор сякаш не достигат, а проблемите се решават на парче.

„Предстои обществено обсъждане на предложението за премахване на студентските такси, а след около месец и половина – два, то ще бъде прието като промяна в Закона за висшето образование (ЗВО). Освен безплатното висше образование обаче, трябва да мислим и за допълнителен пакет – и за заплатите на преподавателите, и за програмата за капиталовите разходи – а не нещата да се решават на парче”, заяви пред Economic.bg проф. Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

“Идеята на увеличението е да се компенсира високата инфлацията и дори леко да се изпревари, така че преподавателите да усетят, че има растеж и той е устойчив“, каза още проф. Димитров.

По думите му премиерът акад. Николай Денков е посочил няколко основни направления, по които трябва да се работи – стипендии на приоритетни направления, привличане на чуждестранни студенти, национално съфинансиране.

Пак стигаме до идеята, че трябва да има цялостен, комплексен поглед върху финансирането на висшето образование. Всеки би подкрепил подобно фиксиране на университетските заплати в закона. Но ако тръгнем да се сравняваме със заплатите на европейските преподаватели, ние сме далеч по-назад. Там възнагражденията са по няколко хиляди евро. Виждаме, че при учителите нещата се получават, има гарантирани заплати по това направление. Миналата година ректорите имахме притеснението, че средствата ще се гласуват в закона, но в бюджета – няма”, допълни той.

Ректорът на УНСС подчерта обаче, че няма как заплатите на всички в университета да се увеличават, а непреподавателският персонал,  които също са хора с висше образование, да е на минимална заплата, защото по този начин нивото на обслужване не би било качествено.

Строител
1 февруари 2024 г. 

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС:
Меморандумът с КСБ ни дава възможност за съвместно участие в изследователски и приложни проекти

БНТ 1 новини
31 януари 2024 г. 

БНР „Хоризонт“
31 януари 2024 г.

в. „24 часа“
23 януари 2023г.

Ректорът проф. д-р Димитър Димитров: За УНСС думата на годината е киберсигурност

Euronews Bulgaria
 23 януари 2023 г.

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: За първи път тази година няма увеличение на парите за висше образование

Bloomberg TV Bulgaria
8 януари 2024 г.

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, ръководител на катедра
„Национална и регионална сигурност:
Има нужда от системна кампания на България, за да убеди всички членки за Шенген

Има опасност от огромен мигрантски поток към Европа, ако войната в Близкия изток се разрасне, което е свързано с това България да бъде приета само по въздух и вода в Шенген. България трябва да води систематична кампания за да убеди всички партньори в това, че страната ни е способна да се справи с опазването на границите и да може да разчита на европейска помощ за това. България губи много пари, защото не е част от Шенген, чрез сухопътните си граници, като икономическият аспект може да бъде използван като силен аргумент, това коментира проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, ръководител на катедра „Национална и регионална сигурност“, в предаването „Бизнес старт“ с водеща Роселина Петкова.

Целия коментар гледайте във видеото.

2023

БНР радио София
22 декември 2023 г.

Cross
21 декември 2023 г.

УНСС е един от най-бързо развиващите се университети в България и единствения с голям фотоволтаичен парк, покриващ 60% от нуждите от електроенергията му. Сътрудничеството на университета с общините е един от приоритетите на ректора проф. Димитър Димитров. От община Етрополе има голям брой студенти, които след това успяват да се реализират успешно. Самият проф. Димитров често е посещавал Етрополе и е очарован от природата на града.

– Проф. Димитров, Вие сте един от най-успешните ректори на УНСС. Открихте най-големия фотоволтаичен парк в образователна институция. Какви са ползите за УНСС за него?

– Това е резултат на тригодишни усилия, за да намерим точния начин как да се осъществи тази идея, за която ние бяхме подтикнати от енергийната криза, от финансовата криза и от високата инфлация – като цяло от увеличените разходи за енергийни ресурси, но все пак и водени от стремежа да вървим по пътя на един зелен университет с възобновяеми източници. Като икономисти ние си направихме сметката и видяхме, че има полза от един фотоволтаичен парк. Той е изчислен при пълния си капацитет да покрива около 50 – 60% от нуждите от електроенергия на УНСС. С последните законови промени можем да продаваме излишната енергия. Мислим и как да съхраняваме енергия, така че икономически подпомагаме дейността си. Отделно от това с изпълнителя на проекта ние имаме ЕСКО договор, т.е. ние не заделяме средства от нашия бюджет за изпълнението, а изплащаме чрез производството на тази електроенергия от фотоволтаиците.

– Намалява ли се въглеродният отпечатък и с колко?

– Определено такъв парк има големи екологични предимства. Може да се види тук на монитора, който сме инсталирали в централното фоайе на университета – годишно един такъв фотоволтаичен парк с около 1 мегават мощност спестява около 600 тона въглеродни емисии, няколко хиляди дървета и няколкостотин тона въглища. Има специални калкулатори, които изчисляват тези стойности. И всъщност отговорът и на този въпрос е, че няколкостотин тона емисии годишно не се излъчват в атмосферата. Ние имаме и други планове за развитие на възобновяеми източници – и в студентските общежития, и в спортния комплекс, но не можем изведнъж да направим всичко.

– Искате да поставите и там ли?

– Да, вече тази технология е достъпна и може да има икономически смисъл. Така че то върви и по линия на обикновените студентски общежития, където има и други възможности за енергоспестяване и производство на електроенергия, защото там има голям разход, много населени са самите студентски общежития, за разлика от другите жилищни комплекси, по цял ден се ползват, но трябва да живеят и в добри условия. И затова по една програма, одобрена от Министерски съвет, ние реновирахме изцяло три входа – става въпрос за около 1000 легла. Това е доста голямо число. Също използвахме и възможности за видеонаблюдение, за нов начин на достъп, контролиране на достъпа, нов начин на реакция при сигнали и различни аварийни ситуации.

– Обновихте напълно няколко студентски общежития и поставихте видеонаблюдение. Какво Ви накара да предприемете тези действия?

– Искаме студентите да живеят в по-добри условия. И тази програма – тогава беше за 100 милиона, ние реализирахме около 10,5 милиона по тази програма – един от малкото университети, които изцяло успя да свърши това, което е обещал всъщност, когато е и получавал тези пари. Сега има друга програма, по която също се подготвяме да кандидатстваме – за ремонт на още два или три входа на студентски общежития, като идеята е те да живеят при хубави условия и да се концентрират върху обучението.

– Проф. Димитър Димитров, започна новата учебна година, как премина кандидат-студентската кампания?

– Имахме увеличен брой кандидат-студенти, които класирахме. Имаме по-голям брой приети студенти. Ние изцяло запълваме държавната си поръчка, като приемаме и значителен процент платено обучение. Обучението в магистърските програми е платено, с малки изключения. Тази година направихме една по-различна кандидатстудентска кампания – не толкова да рекламираме УНСС или специалностите, а просто показахме в много срещи с училища, кметове, общини, отворени врати и различни социални медии какво може да постигнат младите хора в бъдещата си реализация, ако дойдат в нашия университет, нещо като професионална реализация. С доста общини изговорихме неща как те могат да помогнат на този процес, защото нещата трябва да бъдат комплексни. И резултатът е, че имаме около 30% по-голям брой кандидат-студенти и надвишаваме може би с 10% приетите кандидат-студенти спрямо миналата година, което на фона на демографската криза и на всички проблеми в образованието е доста добър резултат.

– Имахте пробни матури, какви са наблюденията ви, бяха ли в помощ на кандидат-студентите?

– Част от тази кандидатстудентска кампания беше начинът на провеждане на кандидатстудентски изпити. Ние досега имахме традиционни изпити, които обаче започнаха да се различават от изпитите в средното образование. И затова с няколко школи, които подготвят кандидат-студенти, и с няколко училища в страната направихме пробни матури във формата, който така или иначе средношколците трябва да държат, и мисля, че тук също намалихме въглеродния отпечатък. Ние направихме такива матури в Ямбол, в Гоце Делчев, в Монтана. Представете си няколкостотин души да пътуват до София за изпита и да се върнат – ще изразходват гориво, а това води до замърсяване. Така че имаме и такъв принос. И мисля, че това беше от помощ на кандидат-студентите, защото самата матура е доста стресираща и когато човек се яви, може да не е разположен в момента, а това е единствената оценка за годината. Може да се яви и следваща година с последните промени в закона, но всъщност досега не можеше това да стане – колкото е изкарал – толкова. А ние признаваме по-голямата оценка от тези матури. Така че това беше полезно и за нас, и за кандидат-студентите.

– Сключихте и меморандуми за сътрудничество с общините. Какви са резултатите от тези меморандуми и успявате ли да подпомогнете местния бизнес?

– Традиционно имаме доста добро сътрудничество с общините, като много от катедрите и специалностите работят с тях по отношение на стажове, на стипендии, на намиране на работа след това. Ние имаме и сътрудничество с общините по отношение на различни стратегически документи и планове за развитие, които те разработват. Така че някъде правим тези неща и съвместно с бизнеса, особено в Хасково, където е изграден добър мотел около нашия регионален център за дистанционно обучение. Има голям потенциал в това отношение и мисля, че кметовете го разбират. И на това се дължи всъщност почти 100-процентовата реализация на нашите студенти.

– Как постигате тази реализация на студентите на пазара на труда?

– По официални данни на НОИ, на Националния статистически институт ние достигаме до 96 – 98% реализация на студентите, което е добър атестат и за знанията, които те получават, за връзката с бизнеса, с институциите, с общините, атестация и на преподавателите, които са ги подготвили. Стараем се да постигаме добро качество на обучението. Понякога това става за сметка на скъсани студенти и невзети изпити.

– В период на световна рецесия сме, как успяхте да увеличите заплатите на служителите?

– В периода на световна рецесия успяхме на няколко пъти да увеличим заплатите на служителите. На първо място, има принос от държавния бюджет, но трябва да се каже, че той не е толкова голям. Добавките за заплати, които бяха отпускани няколко години поред, бяха не главно, а единствено за увеличаване заплатите на преподавателите. Но ние, в резултат на тези икономии, които направихме и по линия на енергийната ефективност – сменено осветление, регулиране на топлоподаването, парното и други мерки – консервативна кадрова политика, без големи назначения и т.н., имахме реализирани икономии. Платеното обучение също се отразява положително на бюджета, а дигитализацията на много процеси също води до икономии на хора и на разходи за заплати. Може би някои очакват или искат още по-големи увеличения, но за момента такава е ситуацията. При положение че парите за висше образование почти не се променят в годините, при 20-процентна инфлация това е проблем. Така че в резултат на бюджет, на собствени средства и икономии, които сме направили, успяхме да увеличим заплатите на служителите.

– УНСС залага на съвместни проекти с други университети и на международното сътрудничество. Това ли е бъдещето на университетите?

– Да, това е бъдещето, защото съвпадат интересите и на двата университета. Студентите – международни или български, могат да се възползват от специфичната среда и да получават знания и в единия, и в другия университет. Запознават се с различни модели на обучение, преподаватели, студенти и създават контакти. Има интерес към нашия университет от Косово, Италия, Китай и Виетнам, така че ще развиваме подобни съвместни програми за обучение – и бакалавърски, и магистърски. Развитието им е сред приоритетите ни през следващите няколко години.

– В момента сте в края на първия си мандат. Какво постигнахте и какво остава?

– В края на първия мандат – колегите се шегуваха тук, че още в края на третата година са изпълнени приоритетите от речта ми при встъпването – приемът по специалности, промените в учебните планове, промяната в общежитията, учебната среда, ремонтите, както виждате фотоволтаичните паркове, ремонтът на библиотеката съвсем скоро завършва. Има още много какво да се прави, но нека да остане за следващия мандат. Имаме планове за развитие на възобновяеми източници, сътрудничество с други университети, с различни институции и бизнеса. Тук имаме няколко места тип споделено пространството, които са по-модерни, студентите могат да си почиват, да обменят идеи и т.н. По отношение на дигитализацията има много неща, които можем да направим и в работните процеси, и в учебния.

– В началото на ноември имахте юбилей. Какво си пожелавате?

– Пожелавам си здраве, нормални отношения с колегите. Виждам, че УНСС има дух, има разбиране, има ентусиазъм как да се развива и мисля, че с подкрепата на всички колеги ние можем да се стремим да станем международно признат университет.