Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
След смъртоносните взривове в Ливан промени трябват и в образованието по киберсигурност

Темата дали има българска следа при взривените пейджъри на „Хизбула“ се дискутира в „Денят започва“ по БНТ на 20.09.2024 г. от участниците – ректора на УНСС, експерт по сигурност, проф. д-р Димитър Димитров, Милен Керемедчиев, дипломат и бивш министър на външните работи, и Тихомир Безлов, гл. експерт в направление „Сигурност“ към Центъра за изследване на демокрацията.

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров коментира като положителен факт бързата реакция на българските власти, които официално са заявили, че в България не са произвеждани тези устройства, не са внасяни и изнасяни. Фирмата и визираният неин собственик не са осъществявали сделки по покупко-продажба на подобни стоки. Проф. Димитров отбеляза, че бизнесът винаги настоява за намаляване на регулациите по отношение на регистрацията на компаниите и в Общото европейско икономическо пространство лесно се регистрират стотици компании.

Според проф. Димитров процесът на разследване ще продължи: „Ние сме проверили в нашите информационни масиви какво се случва, но е необходимо взаимодействие с ливанското правителство, защото става въпрос за ливански граждани. Ще се установи къде са произведени тези пейджъри, какви са марките, дали са фалшиви имитиращи продукти, официалният път е взаимодействие с ливанското правителство“.

На въпроса дали това е новият вид на водене на война проф. Димитров припомни, че „наченки на подобен начин на водене на война имаше още през 2012 г., когато вирус беше вкаран в чипове на центрофуги за обогатяване на уран в Иран и този „троянски вирус“ повреди машините“.

Според него смъртоносните взривове в Ливан трябва да се осъзнаят като огромен проблем за сигурността. „И то проблем, свързан не само със софтуера, хакване на компютри или пейджъри, а доста по-голям и България трябва да направи своите изводи. Всички мрежи трябва да бъдат следени с анализ на големи данни, с обработка, колко души напускат България, кога се връщат, как комуникират.“

На финала на предаването ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров акцентира, че промени трябва задължително да се направят и в образованието. „Защото има необходимост от по-задълбочено изучаване на анализа на големи данни и на киберсигурността“, обясни той.

Дискусията може да се види тук от 1:35:40

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС:
Заради митичния капацитет не можем да отворим специалност „Киберсигурност“ в Университета

Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) иска, но не може да открие нова, необходима и търсена, специалност – киберсигурност и управление на киберсигурност.

Това сподели ректорът проф. Димитър Димитров в интервю пред БНР.

УНСС не успява да получи зелена светлина и във втората нова специалност – „педагогика в информатиката“.

„Проблем е капацитетът, който се измерва общо в страната. Имате, например, в информатиката 10 специалности, същото е и в педагогиката – учители по икономика, физическо и т.н. А такова обучение, каквото ние искаме в педагогиката, няма никъде. Нашите усилия засега са напразни, говорейки с няколко министри на МОН и представители на Агенцията по акредитация и оценяване, която разрешава новите специалности“, разказа проф. Димитров в предаването „12+3“.

И обясни, че от УНСС са предложили текст, за да влезе с постановление на МС, който всяка година разглежда Националната карта за висше образование.

Проф. Димитров е оптимист, защото все още има шанс – „при аргументирано искане може да се получи, защото този митичен капацитет не е запълнен“.

За тази специалност – киберсигурност и управление, УНСС има няколко писма за подкрепа от МВР, МО и МЕУ и в тях се потвърждава, че се нуждаят от специалисти. Подкрепа има и от 50 бизнес организации.

„Надявам се на обществена подкрепа в тази посока, защото проблемът с киберсигурността и педагогиката е сериозен. МО и МВР откриват център за киберсигурност, бизнес агенции казват – „дайте ни квалифицирани хора“. На САЩ им трябват 4 млн. специалисти, обучени по проблемите на киберсигурност и управление“, посочи проф. Димитров.

Според ректора на УНСС 98% от студентите, завършили университета, намират реализация на пазара на труда. Най-търсените специалности са маркетинг, финанси, счетоводство, МИО, логистика. В УНСС имат около 30 бакалавърски и около 100 магистърски специалности.

Той посочи, че у нас има над 50 университета, но класическите си остават Софийският, Пловдивският и Великотърновският, „новите, които се опитват да излязат извън специализацията си, не са успешни“. 

„Икономика се учи на много места, но бизнесът оценява откъде идват качествените хора„.

Тази година УНСС е записал нов рекорд по кандидат-студенти – 7000, а са приети 5000.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
Готвените реформи ще решат и проблема с лесния прием във ВУЗ

В момента се готви реформа за финансиране на университетите, която ще бъде въведена скоро. По-добрите университети, с по-добра реализация, повече публикации и по-добро отношение към студентите ще получават повече ресурси. Това звучи справедливо, а не на калпак. Това каза проф. Димитър Димитров – утвърден учен, изследовател и преподавател, ректор на Университета за национално и световно стопанство, в предаването „Утрото на фокус“ на Радио „Фокус“.

Според него готвените реформи ще решат и проблема с лесния прием във висшите учебни заведения.

През последните три години УНСС увеличава броя на кандидат-студентите с по 20% всяка година. „В нашия университет идват много качествени деца от средното образование, но ние имаме заслуга за това, защото обясняваме на младите хора какви перспективи могат да имат. Има и селекция – при нас влизат по-добрите. Но това също изисква много работа. Ние имаме споразумения с общините, с много училища. Направихме т.нар. изнесени изпити с формат на матура, така че да провеждаме изпитите по места“, обясни ректорът на УНСС.

Университетът си сътрудничи с Асоциацията на чуждоезиковите гимназии и Асоциацията на икономическите училища в България, в която членуват над 50 икономически гимназии. „С тях правим по седем-осем състезания годишно. Аз винаги съм изразявал уважение към тези деца, които събота-неделя идват до София и участват в състезания по финанси, по статистика, по информационни технологии“, сподели проф. Димитров.

Академичната учебна година за УНСС се открива на 17 септември. Сред официалните гости ще бъдат бивши възпитаници на университета: председателят на Народното събрание Рая Назарян, служебният министър на финансите Людмила Петкова, както и министър от Гана, завършил „Финанси и кредит“ в УНСС през 1991 г.

УНСС полага много усилия да привлича чуждестранни студенти, заяви проф. Димитър Димитров. „Имаме програми с Китай, с Косово, с Италия, част сме от Европейския алианс на европейските университети ENGAGE.EU с още девет бизнес университета. Но помощта трябва да е по-значима и по-видима, и то изразяваща се с пари, с ресурси, а не само на думи. В последните години няма ръст на чуждестранните студенти в УНСС“, допълни той.

През последните години се променя и профилът на преподавателите в Университета. „Половината преподаватели се занимават с бизнес или дейност, свързана с тяхната специализация в университета. Имаме журналисти, бизнесмени, целият финансово-счетоводен факултет са банкери, експерт-счетоводители, различни експерти, ръководители на строителни компании, маркетинг компании, участват в бордове. Те са в реалния бизнес и виждат нещата от тази гледна точка. Има и хора в държавните институции, някои стават министри, депутати. Т.е. реалният живот присъства чрез преподавателя вътре в университета и може да бъде даден добър пример на нашите студенти“, обясни проф. Димитров.

УНСС има около 300 споразумения с бизнес организации и държавни институции, където студентите могат да се развиват чрез стажове и стипендии.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл. 

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров
разкри как Университета прави връзката между студенти и бизнес

Етрополе е жив град, каза ректорът на най-големия икономически университет у нас.

Аз съм етрополски зет, затова приех присърце поканата да дойда на този форум. Така започна изказването си ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров на форума на „Стандарт“ „Демографското бъдеще на регионите“.

За УНСС той каза, че университетът се рекламира с 12 министър-председатели, които са негови възпитаници. Министерството на образованието обаче смята, че има много икономисти и им намалява бройката всяка година.

Проф. Димитров разказа за работата на университета с регионите.

„Имаме инициатива за провеждане на приемни изпити по места, за да не пътуват, кандидат-студентите. Провеждаме информационни кампании, за да запознаем децата с перспективите сле завършването на университета.  Работим с много общини – Сандански, Гоце Делчев, Петрич, Белица. Тези студенти, които учат в УНСС, работят добре с общината и местния бизнес. Това е важно, защото трябва да се работи със студентите още докато учат, да се срещат често. Такъв модел имаме в Хасково. Моите препоръки са да направим това и в Етрополе“, каза проф. Димитров.

Той посочи, че Етрополе е един жив град. Това се дължи на няколко фактора. Но е много важна и транспортната свързаност.

„Тези проекти – школата на Стоичков, волейболен център – това са бижута, които трябва да бъдат подкрепени. Тук ще идват много хора.

Защо хората остават в Етрополе, а не се изнасят в София – защото има възможност за добро образование и здравеопазване. Общината трябва да осигури тези неща, а бизнесът сам ще дойде,“ каза още проф. Димитров.

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС:
Какви са проблемите във висшето образование и ще протестират ли отново преподавателите?

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров и доц. д-р Светла Бонева за изкуствения интелект