Bulgaria ON AIR
21 ноември 2022 г. 

Вече има данни от новата Рейтингова система на висшите училища, какво показва тя и има ли нещо различно от миналата година?
Както се казва, в Рейтинговата система всичко е спокойно, няма изненади. Резултатите са същите спрямо миналата година, но има някои неща, които трябва да си ги кажем. УНСС е най-големият икономически университет с близо 15 000 студенти, няколкостотин се обучават по икономика и ние сме на трето място в Рейтинговата система в професионално направление „Икономика“, а има университети, които са по-напред от нас, макар и с малко. В същото време ние обучаваме в 40 бакалавърски програми с почти 100% реализация на завършилите и се сравняваме с университети, които приемат годишно 10 студенти в 1 бакалавърска програма. Няколко пъти поред получаваме наградата за най-престижен университет сред работодателите. Очевидно е, че има проблеми със самата Рейтингова система. Говорили сме няколко пъти с хората, които я провеждат да се изчистят именно тези несъответствия. Включени са прекалено много показатели, които може би не са толкова съществени за рейтинга. Например колко пъти даден студент е заемал книга от библиотеката, ние сме малко по-назад в класацията, начело е един от военните университети.
Защо се случва това?
Много е сложна системата. Аз съм за, да има система, която да измерва резултатите, защото ако не измерваме няма как да подобряваме качеството. Но виждаме, че измерването има други мащаби, прекалено много показатели, понякога се използват средни показатели, което ако разделим на 10 студенти е едно, а на 12 000 – друго. Друг път се използват абсолютни показатели. С една дума има проблеми, които трябва да бъдат коригирани в Рейтинговата система. Иначе УНСС стои стабилно на позициите, които имаме в системата.
Има ли глад за специалисти у нас, какво показват последните наблюдения?
Това е момент, който трябва да бъде включен в Рейтинговата система. Нека да не забравяме, че има и друга система за оценка на университетите, която е на Националната агенция за оценяване и акредитация, в която сме с най-високата оценка от всички университети и близо да максимума. Почти всеки ден подписвам споразумения за сътрудничество с представители на бизнеса и с институции и всички казват – искаме кадри, имаме нужда от икономисти, администратори, социолози. От няколко години се счита, че има прекалено много икономисти в България и държавата намали държавната поръчка, включително и за УНСС. През 2020 г. тя беше намалена с около 40%, което е сериозен шок. Успяхме да преодолеем това с допълнителен платен прием и нов начин на прием. Но самият подход е грешен, защото бизнесът ни търси и започва да се ориентира към намиране на студенти още от първи и втори курс. Рейтинговата система трябва да отчита и подобни показатели – реализацията на студентите, колко кандидат-студенти има за едно място, дали се запълва държавната поръчка, интересът на бизнеса.
От кого зависи всичко това да се случи и Рейтинговата система да бъде модернизирана и адекватна на времето?
Зависи от изпълнителите. Има методологически проблеми, разчита се на точна обективна информация, но понякога тя липсва. Трябва да има целенасочена специализирана дискусия с Института „Отворено общество“ и „Сирма Солюшънс“, изпълнители на проучването.
Новата година тече с пълна сила. Какви са наблюденията спрямо предишната – при кои специалности има отлив, къде има повече студенти?
Има няколко специалности, които се ползват с постоянен интерес. Избягвам да цитирам кои са най-добрите. Ние ги измерваме по няколко показателя – първо, дали запълват държавната поръчка, нещо което всички специалности успяват да постигнат, второ, по броя на студентите, които са заявили това на първо желание или от първо до трето желание или до десето желание. И тук можем да посочим няколко специалности, които се позиционират добре – маркетинг, финанси, счетоводство, бизнес икономика, право, разбира се и останалите специалности. Нашата философия е да поддържаме всички тези направления и специалности, защото имаме национална отговорност като университет.
УНСС си партнира с много престижни европейски университети, един от тях е Виенският икономически университет. Разкажете ни повече за това партньорство.
Това партньорство е част от инициативата на ЕК за създаване на европейски мрежи от университети. Ние сме създали една от 48-те такива мрежи, заедно с още 8 топ бизнес университета. Партньорството върви на много равноправна основа, сега подготвяме следващото ни предложение пред ЕК за продължаване на този проект, който всички считаме за много успешен, което включва създаване на виртуален студентски кампус и единен европейски бизнес университет. Това включва мобилност на студентите, обмен на преподаватели, споделяне на ресурси. Даже и сега наши студенти слушат лекции във Виенския икономически университет, както и техни студенти слушат наши лекции. Може да се издават дипломи от няколко университета. Вървим към „меко“ обединяване на тези университети, като си запазваме самостоятелността.
Да поговорим и за дигитализацията. Как я съчетавате вече с присъственото обучение?
Дигитализацията изигра много голяма роля ние да не загубим учебния процес – буквално за два дни минахме на единна платформа за преподаване, споделяне на ресурси и то не само за обучение, а също и за конференции и международни проекти. Искаме да използваме информационните технологии и в други направления. Разглеждаме дигитализацията като част от общите усилия за повишаване на качеството на обучението.
Да обърнем внимание и на връзката с бизнеса. В много от европейските университети тази връзка е много силно изявена – хора от бизнеса изнасят лекции или студенти участват в проекти. Случва ли се на достатъчно добро ниво и в УНСС?
При нас има 450 щатни преподаватели  и 500 хонорувани, които са специалисти точно от бизнеса или държавната администрация. Създадохме нов начин на обучение – Бизнес академии с отделни компании, в които селектирани студенти в поредица от лекции се срещат с висшия мениджмънт. Правим и Дни на кариерата. Създаваме съвместна двойна Executive Master of Business Administration (EMBA) програма с Northern Illinois University (NIU) – USA. Искаме да продължим да засилваме тази връзка с бизнеса.
Студентите достатъчно ли са заинтересовани, говорейки за тази колаборация с бизнеса? Бизнесът ли повече търси студентите или обратно?
Студентите в момента имат много повече възможности. Нашият сайт на Междууниверситетски център за развитие на кариерата е запълнен със стажове, възможности за стипендии и за работа. Създадохме дейности със Стартъп-и, имаме споразумения с „Бизнес ангели“, които да ги подпомагат, менторски програми, обучения от бизнеса. Интересът на студентите е траен и устойчив. Процесът е двустранен.
Можете ли да споменете някои от по-интересните имена на представители от сферите на „Администрацията“, „Политиката“ и „Бизнеса“, които участват при Вас като лектори?
Преди да дойда в студиото беше г-н Иван Костов, бившият министър-председател, преди две седмици беше президентът Георги Първанов. Нашият Студентски съвет направи Младежки икономически форум, на който дойдоха министърът на образованието проф. Сашо Пенов, вицепремиерът Атанас Пеканов, вицепремиерът Лазар Лазаров. Има много интересни неща, които искаме да представим на студентите.
Има ли нови специалности за тази година и подготвят ли се такива през следващата година?
Ние сме в усилен период на подготовка за четири нови специалности в професионални направления извън икономиката. Две в областта на информатиката – „Киберсигурност и електронно управление“ и „Компютърна обработка и анализ на данни (Data Science)“. В тези области, наистина има глад. В областта на педагогиката – „Педагогика на обучението по икономика и информатика“, защото учителите и директорите на училища казват, че нямат нужните специалисти. „Приложна лингвистика“ също е една от новите специалности. Това са четирите нови специалности, които се надявам да стартират от септември следващата година.
При специалността „Киберсигурност“ ли очаквате най-голям интерес?
Ние и сега имаме „Киберсигурност“, която се нарича „Управление на киберсигурността“ и тя е доста търсена. Аз съм ръководител на катедрата, в която се преподава. Нашият университет е силен в управлението, меките умения, спазването на стандартите и политиките и ние наблягаме на това в обучението. Хората, които обучаваме не са непременно софтуерни или мрежови специалисти, а мениджъри, които искат да доразвият своите умения.
Финансирането на университета как върви? Как ще изкарате предстоящата зима?
Не бих казал, че се тревожим за това и че има такъв проблем. Ние предприехме доста мерки за енергийна ефективност, така че се надяваме всичко да е наред.Финансирането на университетите по принцип е проблем. Аз съм главен секретар на Съвета на ректорите в България и няколко пъти обсъждахме този въпрос. Има известно изоставяне на заплатите в университетите сравнено с други сектори. Капиталовите разходи и разходите, свързани с киберсигурността, са доста големи и се изискват сериозни инвестиции, защото ако бъде нарушена сигурността – ще спре учебният процес за дълго време. Това е болна тема. Ние усещаме подкрепа от министъра на образованието, но са нужни малко по-големи усилия в тази посока.
Цялото интервю можете да гледате ТУК.

Вестник „Труд“
15 ноември 2022 г.

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС, пред в. „Труд“: Слагаме висока бариера за влизане в специалност „Педагогика“ в УНСС

УНСС е в топ 3 на университетите у нас с най-много студенти. Разговаряме с ректора проф. Димитър Димитров за това дали трябва да се промени начинът на прием и какви специалности се търсят, след като за поредна година направление „Икономика“ е най-масовото у нас.

На този фон, оказва се, че бизнесът вече търси своите кадри сред първокурсниците, защото дипломираните висшисти отдавна са се влели в пазара на труда. Има ли глад за студенти и глад за кадри, отговаря проф. Димитър Димитров.

Отново най-масовото направление сред студентите у нас е „Икономика“, проф. Димитров. Предвиждате ли промяна в приема за УНСС?
Създаде ни доста проблеми, когато ни намалиха държавната поръчка. То някак си беше подстригване на всички по един и същи начин, защото ние имаме висока реализация, престижен университет, търсен е. Имаме два пъти и половина повече студенти, а всъщност на намалиха бройките, както във всички икономически университети в България. Всъщност имаме около 20 университета, които предлагат икономика. Ние се справихме със ситуацията, но все пак с доста повече усилия – пренастроихме приема по специалности, доста активна рекламна кампания при това в не толкова благоприятна среда. Намаляват студентите, намалява качеството на кандидат-студентите. В същото време България като брой студенти съотнесено към броя на населението е на едно от последните места в Европа. Онзи ден имаше среща на ректорите с КНСБ и някои от ректорите казаха да се спре с орязването на бройките. Засега удържаме положението. Тази година имаме още малко. Тази година имаме още малко ръст, но при свиването на общия обем кандидат-студенти и при трудната ситуация, сме почти на предела на това, което можем да направим.
Споменахте, че качеството на кандидат-студентите пада, а в същото време скоро се похвалихте с пълни отличници сред бакалаврите. Какви са резултатите всъщност?
Не бих казал, че имаме много отличници. Зависи от категорията – на випуск, от специалността има по един пълен отличник да речем. Това е при бакалаврите, а при магистрите такова нещо е като че ли сме видели падаща звезда. Но тези студенти с пълна шестици заслужават много голямо уважение. Дори по времето на пандемията проведохме церемония с тоги, на която наградихме няколко момичета бакалаври с пълно отличие. Не е масово явление обаче, въпреки че се говори, че има много отличници – не става лесно. Хора, които не са минали през университет, не знаят това нещо.
Какво ще кажете – дали е време вече и при нас да стане лесен приемът, след това обаче ситото да е много сериозно и да завършват най-добрите, както е в много университети извън България, узрели ли сме за това?
-Натам вървят нещата. Сменяме модела. Преди беше трудно да влезеш, имали сме години с 15 000 кандидат-студенти, от които влизат 3000 да речем. Сега може би се променя ситуацията, но може би трябва да има пазарни, регулаторни механизми, които така да насочват студентите и университетите, така че да е общ интересът. Иначе ако лесно се влиза и лесно се завършва, никой няма полза от това нещо. Ако вие поддържате едно ниво с много усилия, с тежки изпити, а другите пускат така просто – няма смисъл. Но пазарът оценява нашите усилия в УНСС, защото има висока реализация. Много сме търсени от бизнеса. Идват и казват – дайте хора, но те трябва да ги търсят от втори курс, защото другите вече са си намерили работа.
Тогава означава ли, че връзката с бизнеса става по-добра вече?
-Бизнесът беше свикнал, че много кандидати се борят за едно място и чакат на опашка. Те също се опитват да се пренастроят към тази ситуация. Мисленето беше – вие ги обучавате, после те идват при нас. Сега има глад за кадри навсякъде и на всички нива. И на тези, които току-що завършват и за висш мениджмънт, защото той изисква квалификация, нови умения и знания да се добиват.
А склонен ли е бизнесът да търси бъдещи кадри още от първи-втори курс?
Да, защото имахме няколко споразумения с компании, които осигуряват стипендии за учене. Нещо, което дълго време го нямаше, защото предпочитаха да ги вземат готови на изхода на университета. Но когато кажат, че търсят студент отличник, с два езика и още нещо, няма как, защото този студент вече си е намерил работа. Особено, ако е завършил при нас. Ние предлагаме различни форми, академии, в които селектирани студенти да участват и да има хора от практиката, които да показват компанията. Искаме да подобрим комуникацията с бизнеса и имаме няколко успешни такива примера.
А студентите интересуват ли се?
Да, в някои от академиите участват по 50-60 студенти. Това са поредица от лекции, не една лекция, една среща. Половината от тях ги взимат на работа. Това е начин да се харесат двете страни. С Националната телевизия има една много интересна форма за телевизионна академия, в която участват студенти от различни специалности. Студент прави проект в съответната организация или институция, заедно с преподавател и ментор от приемащата организация, и накрая го изпитват съвместно. Ето ви най-добрата връзка с бизнеса и реално показва какво става. Тя съществува вече по някаква форма, защото 5 или 6 университета подписаха с БНТ. Можем да го направим и с вестник “Труд”.
Имате четири нови специалности, които ще разкриете, но мислите ли за още такива, които все още в УНСС няма?
Сега сме в усилена подготовка по откриването на новите специалности, които са извън направлението икономика и администрация. Две от тях са в направление информатика. Едната и „Киберсигурност и електронно управление”, а другата – „Обработка на данни”. Откриваме и „Педагогика”, която е търсена, при това с преподаване по икономика и информатика. А последната е „Приложна лингвистика”, която смесица между езици, право, икономика и администрация. Надяваме се септември да тръгнат. Това ни е липсвало, имали сме го в предишни години, но по някаква причина не е получило живот. Сега всички са много ентусиазирани за подготовка на тези програми, приети са учебните програми. Готвим докладите за акредитация.
Ще приемате ли по тях с висок бал?
Като гледам интереса към информатика, особено в други университети, педагогиката – вероятно ще има висока бариера за влизане в тези специалности.
Кандидатствате за финансиране към фонд „Научни изследвания“ с 12 проекта, които сте подготвили през последните месеци – разчитате ли това да вдигне публикационната дейност?
Когато няма стимули, когато няма изисквания да правите публикации и да участвате в проекти, тогава всеки си казва защо да го правя. Но когато започнат да ви оценяват по друг начин, когато се променя средата, трябва и ти да се променяш. От друга страна, ръководството на университета създава условия за това нещо. Ние развихме капацитета на специален център, който да подпомага кандидатстването и затова имаме тези 12 проекта. В други години има по 1-2 проекта, а сега има голяма разлика. Тази година вдигнахме стимулите страшно много, или 20 пъти, или стимули от 15 000 на 300 000 за публикация. С това се надяваме да раздвижим, сигурно по-натам ще има и други изисквания за преподавателите. Но лека-полека вдигаме публикациите. Взели сме мерки да се компенсират публикации в Scopus и Web of Science също. Който иска да публикува, има пълни условия за това нещо.
Как ще посрещнете разходите си за зимата – някои висши училища се опасяват от фалити?
Ние сме постигнали някакъв баланс, но ако започнем да изреждаме какво ни трябва, ще излезе, че са доста. На първо място са заплатите, въпреки че ректорите бягат от тази тема, казвам го като главен секретар на Съвета на ректорите, но все пак сравнено с учителските възнаграждения, при нас има изоставане. Ние гледаме преподавателите, но администрацията, хората с висше образование от администрацията са с много ниски възнаграждения спрямо други сектори. Започна да се наблюдава текучество там, трудно се намират хора. В много от университетите има технически специалности, които обслужват лаборатории, компютри и пр. Те не са преподаватели и техните заплати не се вдигат като преподавателските. Този въпрос трябва да се решава, както и този с капиталовите разходи за ремонти и пр. Образователният министър проф. Сашо Пенов и Красимир Вълчев като председател на ресорната комисия в парламента казаха, че ще развият различни програми, по които да не получават всички еднаква сума. А когато имате нужда от определена сума, кандидатствате и това показва нужди. В училищата се наливат доста пари за STEM кабинети, а университетите стоят встрани и това трябва да се реши като въ прос. Киберсигурността – има софтуерни, технически решения за нашия университети и ако се приложат нещата, ни трябват милион и половина лева за цялостното решение.
Как стои въпросът със студентските общежития?
Това стои на дневен ред и имаме напредък там. Ремонтираме три входа, а ние имаме 12 входа. Не навсякъде има добри условия, студентите са по 3 в стая. Не трябва да се прави подобрение на 10 години веднъж.
Като главен секретар на Съвета на ректорите кажете докъде стигнахте с правилата за финансиране, които искате да предложите като алтернатива на вдигнатите асистентски заплати в края на управлението на редовния кабинет – имаше искане вашите предложения да влязат в сила от 2023 г.?
След срещата с министъра в средата на септември предложихме едно по-просто решение за момента и то е да се вдигне базовият норматив, който не е пипан от 10 години. Беше променен миналата година със седем лева – от 693 на 700, а ние предложихме да стане 850 лв., което да компенсира инфлацията. И така да има пари за заплати на преподаватели, администрация и за инструктурни разходи, но доколкото виждам няма някак си голямо разбиране, а това е много ясен механизъм за финансиране и за справяне с натрупаната инфлация в последните години. Но от разговорите в МОН и Министерство на финансите, може би леко ще има увеличение на този норматив. Но иначе имаме идея за по-сложен механизъм, но искахме да решим въпроса за тази бюджетна година, която идва.
Догодина изтича мандатът ви начело на УНСС, мислите ли за втори?
Мисля, да. За мен това е кауза, аз не съм се влияел от това дали ще бъда преизбран, дали ще бъда ректор, по-скоро УНСС да върви напред. Направихме много реформи, без да се съобразявам, че предстоят избори догодина, защото имаше съвети да отложим промените в учебните планове, да отложим прием, изисквания и пр., за да не дразним колегията или да не предизвикаме излишни смущения. Но пак казвам, за мен това няма голямо значение. Може да има известна съпротива и неразбиране в началото, но мисля, че колегията възприема добре тези неща, които направихме. И всъщност поддържайки нивото и на прием, и на престиж, мисля, че това е добра предпоставка да се кандидатирам догодина пак.
Вие сте експерт по сигурност, какъв е вашият коментар за инцидента на границата с Турция, при който загина полицай?
Виждаме, че не е сигурна границата. Гледаме резултатите. Виждаме, че автобуси с мигранти се разкарват. Има проблем и той трябва да бъде адресиран. В конкретния случай има много и неясни моменти, но когато стане инцидент има 10-15 малки неща – нарушения или пропуски, които са се случили преди това и в един момент са се сработили. Така и тук. Това изисква комплексни мерки и оградата е приоритет, и подготовката на хората, и назначаването на нови кадри, и дипломатическите отношения и разговори с Турция. Ние сме външна граница на Европейския съюз и какъв по-добър повод да искаме помощ от нашите съюзници, приятели за това нещо, а не със собствени сили и бюджет да се опитваме да пазим Германия и Франция. Напротив, ето това е случай да кажем, че имаме нужда от техника и пр., и това да бъде обосновано, за да решим този въпрос, който е общ въпрос.
Какъв ход беше решението да предоставим военна помощ на Украйна? Рискуваме ли с него?
За мен е нещо като политическа декларация, заявяване на позиция. България и досега под някаква форма, изнасяйки оръжие за Полша, всъщност изнася за Украйна. Политическа подкрепа има някаква, но прякото ангажиране досега не се виждаше, а сега, дали заради новия парламент, това е заявяване на позиция, че ние подкрепяме Украйна. Аз не виждам какво може да се промени от това, защото чисто технически има много неща – дали може да ремонтираме, дали ще дадем тази или онази техника. Това е политическо решение, рамково, но след това дали ще си пратим там системата за противовъздушна отбрана или няколкото самолета, това е вече е обект на друго решение.

4 ноември 2022 г. 

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: Минаваме през съществена трансформация, която е плод на много усилия и екипен дух

Ректорът на УНСС за проведения наскоро Академичен съвет в базата на университета в Равда, за кандидатстудентската кампания, за новите специалности, научноизследователската дейност и управлението по време на криза.

Господин ректор, за първи път след 3-годишно прекъсване Академичният съвет на УНСС се събра присъствено в Учебно-оздравителната база – Равда, кои от обсъдените теми бихте откроили като приоритетни?

Беше много ценно след толкова дълго прекъсване да се съберем в присъствен формат. Минаваме през съществена трансформация, за която положихме много усилия и която тепърва ще изисква още много работа от гледна точка на регламентиране на нормативната база и концептуално осмисляне.

Само няколко примера – преминахме на онлайн обучение, кандидатстването е онлайн, провеждаме заседания, съвети и журита онлайн. Зад това стоят усилията на страшно много хора. Те трябва да изработят промените и документално, да са нормативно издържани, за да може Академичният съвет да ги одобри.

От друга страна вече минават три години от мандата ми като ректор и могат да бъдат направени някои изводи, както за провеждането на кандидатстудентската кампания, така и за научно-изследователската дейност. Мисля, че на всички колеги им беше много приятно да участват в едно такова обсъждане.

Кои от обсъдените теми ще са във фокуса на вниманието през следващите години?

Има няколко важни направления, по които трябва да работим. Обсъдихме учебната дейност и резултатите от приемането на новите учебни планове. Направените анализите сочат, че катедрите нямат проблеми с натоварването при намаляването на часовете от 400 на 360. Това е едно от моите обещания при избирането ми за ректор. Уверих се, че има разбиране за реформата в учебните планове. Повиши се избираемостта на дисциплините, върнаха се голяма част от упражненията, а това беше и основна критика от предишни промени в учебните планове.

Имам за цел да не загубим нито една специалност, нито един преподавател да не остане без натоварване.

Богатото портфолио от икономически специалности е наш основен капитал. Но за всяка една ще трябва индивидуален подход, за да бъде представена по атрактивен за кандидат-студентите начин.

Учебната дейност е винаги водеща и е приоритет. Имахме едно много добра кампания тази година, но сме на предела да поддържаме същия прием със старите средства. За да запазим нивото трябва да сме иновативни.

Предвиждаме разработването на мобилно статистическо приложение, което да помага на всички ръководители на катедри да получават информация в реално време за приема на бакалаври и магистри – какви са кандидат-студентите, от къде идват, какъв успех имат. И всичко това ще е лесно достъпно през телефон.

Бяха направени много полезни предложения в тази насока. Съвсем скоро ще създадем и Консултативен съвет по кандидатстудентската кампания, който да подпомага приема спрямо очакванията на новите кандидат-студенти.

На съвета бе избран нов заместник-ректор по учебната дейност. Какво наложи тази смяна и какви са вашите очаквания към новия заместник-ректор?

Нашата работа като ръководство е екипна. Налага се всички заедно да взаимодействаме помежду си. Не е тайна, че имаше проблеми с класирането след втори курс. Те бяха преодолени, но имаше и други въпроси, които от мениджърска гледна точка трябваше да бъдат решавани по различен начин. Затова се наложи смяната на зам.-ректора по учебната дейност. Въпреки различията оценявам високо усилията на проф. д-р Мирослава Раковска и благодаря за съвместната работа.

Това, което се очаква от заместник-ректора по учебната дейност, а и от цялото ръководство, е да се решават проблемите, да се търсят нови начини за облекчаване на работата на преподавателите, на администрацията и особено на студентите. Трябва да бъдем по-активни в кандидатстудентската кампания. Да търсим по-добри резултати. За това се наложиха тези управленски промени.

Излезе оценката Ви за изпълнение на заложените от МОН политики, която за малко не достига максималната, заради публикационната активност. Ще има ли новини и по линия на научноизследователската дейност?

Трябва да подчертаем, че общата оценка е отлична, въпреки балната скала на Министерство на образованието. Оценка 3,95 е отлична оценка при максимална 4.0. Това не е оценка на ректора, тя е за всички, защото всички имат принос в нейното постигане. Критериите са подредени по студентски политики, учебна дейност, взаимодействие с други организации и др.

Нашият университет стои стабилно и много добре се вписва и в национален, и в международен план и то в години, които са турбулентни за целия свят. Това става с много работа и екипност. Създадохме клъстери с други университети за участието ни в проекта ENGAGE.EU, активно кандидатстваме по проекти и печелим европейско финансиране, разработваме съвместни програми с други университети, стимулираме предприемачеството  и още много други. Това са дейности, които са заложени в политиката ми на управление и ние успешно ги изпълняваме. Стремим се към крайни цели за още две години, които са заложени в програмата и  според оценката на МОН вървим по правилния път.

Колкото до научноизследователската дейност – традиционно акцентът винаги е бил върху учебната дейност. За това беше и част от дискусията в Радва – че ние първо сме преподаватели, после изследователи. Има известно разделение на БАН и институции. Искам да подчертая и друго – оценките там се взимат за период от три-четири години назад, така че трудно можем да се пренастроим към новите изисквания и резултатите да са видими веднага.

Тези нови изисквания съществуват и последните 2-3 г. Като ръководство ние предприехме доста инициативи, които целят подобряването на научноизследователската дейност и главно публикационната дейност, защото тя се мери много сериозно, а оттам зависи бюджета на университета, както и това дали сме изследователски университет.

За част от мерките и успешните резултати колегите знаят. Нашето списание Economic Alternatives вече е индексирано в Scopus. Даде се възможност за финансиране на сборници в Scopus и Web of Science. Въведоха се нови правила за провеждане на научноизследователските проекти, като се набляга повече на публикациите, не толкова на формалната дейност. Увеличи се финансирането на тези проекти. Всички разходи за публикации, включително индивидуални, могат да бъдат поети от университета. Кандидатстваме за финансиране към фонд „Научни изследвания“ с 12 проекта, които подготвихме през последните месеци, нещо, което не се е случвало през последните години.

Последната инициатива, която беше приета на Академичния съвет е, че се увеличиха над 20 пъти средствата за стимулиране на научноизследователска и публикационна дейност – от 15 000 на 300 000 лв. Дадохме възможност на факултетите също да стимулират своя състав. Искаме всички да разберат, че това е важно за целия университет. По това ни оценяват и се надявам, че съвсем скоро ще има видими резултати.

Обявихте нови специалности – разкажете повече за тях, как беше взето решението за разкриването им?

Стъпваме в няколко нови направления. Става дума за проект, по който работим две години докато намерим добрата формула как да се реализира. Проведохме разговори с учители, директори, с бизнеса, с държавни институции, министерства, кметове, които изразиха безрезервна подкрепа.

Създадохме две нови катедри, които да задвижат механизма по създаването на тези специалности. Първата специалност е „Педагогика на обучението по икономика и информатика“. Другите две специалности са в областта на информатиката – „Киберсигурност и електронно управление“, „Компютърна обработка и анализ на данни (Data Science)“. Четвъртата нова специалност дойде от факултет Икономика и политика – „Приложна лингвистика“.

Подготовката на документите за акредитация беше извършена в много кратък срок и с много голям ентусиазъм от всички, които участваха. Поздравявам колегите, които направиха учебните планове, които приехме сега в Равда. Те подготвиха няколко стотин страници за оценките и доклада за акредитация.

Наложи Ви се да управлявате университета в серия от кризи – ковид, война, политическа криза, енергийна, инфлация…Като специалист по сигурност и управление на кризи, успяхте ли да осигурите сигурност за университета?

Трудно се управлява в криза. Още с встъпването ми в мандата МОН намали държавната поръчка с 40%. И това ако не е криза! Въведохме такива мерки, че интересът към УНСС да остане непроменен и успяхме да увеличим в пъти платения прием. Нито един служител и нито един преподавател не остана на улицата.

Веднага трябваше да се заема и с недостроения най-нов корпус, защото имаше реална опасност университетът да връща към финансиращия орган 5 млн. лева от бюджета си заради забавяния.

Знаете, че при кризата с Ковид за два дни успяхме да преминем към онлайн обучение и не направихме пауза в учебния процес. По време на пандемията се наложи така да работим, че хем да спазваме разпоредбите, хем да сме новатори в това отношение. Направихме и промени в приема по специалности в първи курс, в новите учебни планове, в кандидатстването – вече може да се извършва изцяло онлайн и записването на студентите също става онлайн. Това е голямо улеснение за всички.

Променихме и продължаваме да променяме философията на кандидатстудентската кампания. Всичко, което беше на хартиен носител и срещи на живо, трябваше да намери адекватна реализация онлайн. Успяхме не само да не загубим студенти, но и увеличихме приема.

Имаше доста мерки по отношение на бюджета, свиване на разходите, много мерки за енергийна ефективност.

Допълнителните познания и фокусът върху управлението на кризи, определено ми бяха от полза. Трябваше да се обръща внимание на всеки малък детайл, за да не се разрасне кризата още повече.

Днес, поглеждайки назад, съм удовлетворен от резултата – няма нито един освободен преподавател, на няколко пъти увеличихме заплатите и успяхме да догоним инфлационния индекс. Както ми каза една дългогодишна служителка: „За първи път някой ректор за 2 години вдига над 4 пъти заплатата“.

Освен това намалихме заетостта на преподавателите без от това да пострада заплащането им.

Подобрихме чувствително условията за живот в общежития. Благодарение на добрата колаборация със Студентския съвет и Националното представителство на студентските свети, получихме 10 милиона лева държавна помощ за ремонт на общежития. Не само получихме, но и успяхме да ги усвоим. В условията на гигантски скок на цените имаме един напълно ремонтиран блок и два в процес на довършване.

Накрая искам да подчертая – за всички тези работи ректорът има принос, но най–важното е, че всички си обединихме усилия да извършим голямата трансформация!

Благодаря Ви за екипния дух, колеги!

Вестник „24 часа“
2 ноември 2022 г. 

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: Ще открием 4 нови специалности: педагогика, обработка на данни, киберсигурност и приложна лингвистика

– Проф. Димитров, излезе оценката на Министерството на образованието и науката за вашата работа – 3,95 от 4, какво означава резултатът?

– Шегувахме се с колегите, че щеше да е добре скалата да е шестобална, а не сега да обясняваме, че 4 е най-високата оценка. Мисля, че такава програма за управление и начинът, който е заложен, стимулират измерването на резултатите. Още когато се изготвяха управленските програми и се залагаха показателите в тях, беше важно да се види посоката – накъде вървим и какво трябва да направим. Това стимулира развитието на всеки университет. За да нямаме 4,00, има какво още да направим при научните публикации.

– Мина 3/4 от мандата ви, кое отчитате като свое най-голямо постижение?

– Не е лесно да си ректор. Вчера се шегувахме с други колеги на конференцията “Ученик на бъдещето”, че трябва да има и ректор на бъдещето. Нашият университет е един от най-големите с близо 16 000 студенти, 1000 преподаватели, администрация. 5000 студенти са на общежития. Всички въпроси минават през ректора. За мен най-голямото постижение беше, че запазихме здравето и живота на хората и успяхме да минем през COVID. Още в началото на мандата през март 2020 г. започна пандемията. Имахме много предизвикателства. Преминаването към изцяло онлайн обучение за 2 дни е едно от добрите постижения. Имаме няколко големи проекта, които спечелихме и се развиват успешно – и ENGAGE.EU, в който 9 водещи бизнес университета от Европа засилват своето сътрудничество, и проекта за модернизация на висшето образование по Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж”. Завършихме новия корпус. Когато поех мандата, той беше на груб строеж. Имаше проблеми с финансирането, със строителя. Тези неща се дължат на усилията на доста хора в университета. Без екипа и без усилията буквално на всички това няма как да се получи. Ние може да направим много неща, но ако студентът види счупеното си легло в общежитието, цялата хубава картина отива на кино. Затова полагаме усилия за подобряване на материалната база. Няколко пъти вдигнахме заплатите на служителите и преподавателите, колкото и да беше трудно – и заради инфлацията, и заради енергийната криза. Минахме през подобряване на дигитализацията. Послужи много на студентите и при кандидатстването. Успяхме да запазим състава на преподавателите и служителите, както и броя на студентите, въпреки че държавната поръчка ни беше намалена с около 40% в началото на 2020 г. С платеното обучение и с активна кандидатстудентска кампания ние преодоляхме и тази криза.

– Ще откривате ли нови бакалавърски специалности?

– Подготвяме се да открием 4 нови специалности. Първата е педагогика с преподаване по икономика и информатика. Нашите анализи и разговори с учители показаха, че има търсене към тази дисциплина. А ние и без това сме близо до тази област, а и сме имали преди време катедра по педагогика. Имаме намерение още да открием киберсигурност и електронно управление, но пак в областите на управлението, стандартите, политиките, където УНСС е силен. Другата специалност е data science в направление “Информатика”. Става въпрос за обработка на големи данни и изкуствен интелект. Последната специалност е приложна лингвистика в направление “Филология”. Тя е хибридна. Там се учи икономика, право, езици. Насочена е към студенти, които се подготвят за работа в международна среда. Искаме да разширим спектъра от специалности паралелно с усъвършенстване на действащите учебни планове и програми. Подготвяме документите, надявам се, че Националната агенция за оценка и акредитация бързо ще оцени предварителния доклад за стартиране на програмите. Надявам се от септември да имаме такъв прием.

– Отпадна ли от дневния ред на ректорите идеята за сливане на университети?

– Засега не е на дневен ред. По-спокойно трябва да се отнасяме към това. Като че ли няма нужда от такава бърза радикална реформа. Не са назрели условията. Университетите са в добра кондиция. Ако има някой много слаб или с 300 студенти, нека там да бъдат концентрирани усилията. Насила да правим изкуствени реформи, не е добре за никого и ще отнеме много обществена енергия. Както всъщност и отне, затова нещата спряха дотук.

– Днес празнувате рожден ден, какво пожелавате на себе си и на университета?

– На себе си пожелавам здраве, спокойствие, верни приятели, семейно щастие. Пожелавам си и почивка от време на време. Графикът понякога е доста тежък, но всеки си избира. На мен ми харесва това, което правя. На университета пожелавам да е все по-нагоре. Тръгнали сме по този път и в международен, и в национален план. Полагаме много усилия да засилим научната дейност. Нашия университет са завършили 10 премиери, около 150 министри до момента. За бизнесмените да не говорим. Голяма част от най-богатите българи също са завършили Университета за национално и световно стопанство.

Сайт на УНСС
31 октомври 2022 г.

Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров отново с отличен резултат по изпълнение на заложените от МОН политики

За втора поредна година ректорът на Университета за национално и световно стопанство и главен секретар на Съвета на ректорите в Република България проф. д-р Димитър Димитров е сред отличниците на МОН. Министерството на образованието, в лицето на министъра проф. Сашо Пенов,  оцени годишното изпълнение на договора му за управление, съгласно заложените от МОН политики, с 3.95, при максимална възможна оценка 4.00. С това успеваемостта на изпълнение на залегналите в договора управленски цели, задачи и целеви стойности е оценена на 99,84%.

Отчетът за изпълнение на политиката за развитие на УНСС в периода 1.10.2021 – 30.09.2022 г. беше оценен с максималната оценка 4.00 по 5 от шестте, утвърдени от министъра на образованието и науката, политики: 1. Актуалност, съответствие, интегралност на придобиваните знания и умения; 2. Повишаване на качеството на програмите за обучение чрез използване на образователни форми, методи и технологии, съобразени с особеностите на обучаваното поколение студенти; 3. Свързаност и партньорство; 5. Привличане и задържане на млади преподаватели; 6. Обществени ангажименти с национална значимост.

С по-малко от максимално допустимата оценка университетът е оценен по показател 4 – Развитие на научната дейност. В този раздел с 4.00 е оценено развиването на проектната дейност, в това число участието, както по проекти, финансирани от национали програми, така и в проекти, финансирани от международни програми. Оценявайки максимално създаването на механизъм за обвързване на научната дейност със системата на заплащане, средният брой публикации на човек от академичния състав на УНСС е оценен на 3,67.

„Предприехме редица мерки за повишаването на качеството на публикационната активност, в т.ч. нова грантова схема, нови правила за материално стимулиране, актуализирани правила за Университетски конкурс за научни проекти 2023 г. Въведената система за стимулиране на научната дейност и публикационната активност, вече дава резултати, но това е процес, който ще отнеме време, за да стане още по-видим научния потенциал на нашия университет“, отбеляза проф. Димитров и допълни, че всеки втори кандидат-студент по икономика в България оценява УНСС с избора си, „а това е огромно признание за нас като преподаватели и учени“.

„Отправям благодарност към преподавателите, младите учени, студентите, служителите и нашите партньори от бизнеса“, изрази признателността си проф. Димитров.

NOVA TV
11 октомври 2022 г.

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: Прякото ни замесване в конфликта в Украйна е нереалистично

Bulgaria ON AIR
11 октомври 2022 г. 

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: Отдавна трябваше да сме се определили и по-категорично да помагаме на Украйна?

Интензивният ракетен обстрел срещу Украйна е вътрешна реакция на очакванията в Русия как ще се реагира след атаката на Кримския мост. На това мнение е ректорът на УНСС и експерт по национална сигурност проф. Димитър Димитров.

„Има нов командващ на войските, който също трябва да покаже нещо. Войната може да продължи по различен начин, възможна е още по-голяма ескалация. Не са ясни целите на Русия и какво иска – дали само Донбас, дали сваляне на правителството“, заяви той в студиото на „България сутрин“.
Камионът, участвал във взрива на Кримския мост, е тръгнал от България. Това беше докладвано на Владимир Путин от председателя на следствения комитет.

„Този камион не е излизал от България. Търговските отношения с Русия почти ги няма. Бързо трябва да се каже какво се е случило. Този камион няма откъде другаде да мине, България е подходяща за пропагандна история: „Ето, НАТО участва“. Русия няма да нападне страна от НАТО, защото това означава война с 30 държави с огромна мощ“, коментира проф. Димитров пред Bulgaria ON AIR.
Не му се струва много вероятно Русия сама да е взривила Кримския мост. Проф. Димитров не очаква и Русия да използва ядрено оръжие, защото това би означавало Трета световна война. Президентът Румен Радев отказа да подпише декларацията за присъединяване на Украйна към НАТО. Той има собствени съображения за това и едно от тях е, че би могло НАТО да бъде включено във военните действия. България все пак е по-близо до войната. Радев има докладите на службите и знае повече. Отдавна трябваше да сме се определили и по-категорично да помагаме на Украйна. Говори се, че през проксита пак изнасяме оръжие за Украйна. Снишаването и неутралитетът не работят в тази ситуация, защото светът се определи“, каза още ректорът на УНСС.

Според него санкциите имат дългосрочен характер и се разчита да бъде сломена икономическата мощ на дадената държава.

„Военните действия са много странни, има търговия между страните – газопроводи от Украйна изнасят газ за Европа, има търговия на нефт между Русия и САЩ“, отбеляза проф. Димитров.

Гледайте целия разговор във видеото. 

БНР
10 октомври 2022 г.

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: Има мнения за руска следа при взривяването на Кримския мост

Вчера Русия обяви, че днес ще се проведе заседание на Съвета по сигурността с участието на президента Путин. Не е ясно дали ще се обсъжда взривяването на Кримския мост. Според Кремъл, камионът –бомба, който го взриви, е тръгнал от България.

Следите за организирането на взрива водят към Украйна, обясни пред БНР проф. д-р Димитър Димитров, който е ректор на УНСС и експерт по сигурността.

„Едва ли някой ще си признае директно, тъй като това би компрометирало начина, по който е проведена тази операция. Камионът може да е тръгнал от всякъде. Минал е през няколко държави. Може да е бил пренатоварен, да е сменен контейнера му и  т.н. Вероятно има и някаква пропаганда, че е тръгнал от  страна, която е член на НАТО“.

Има достатъчно експерти по взривове, които могат да кажат от къде  е дошъл, поясни проф. Димитров.

„Има мнения и че взривът не  е бил в камиона, а някъде отстрани. Четох дори и за руска следа във взривяването на моста. Има напрежение. Украинската контраофанзива се случи много бързо. Русия очакваше бързо напредване  и присъединяването на нови територии, а това не се случва. Има и смени в ръководството на въоръжените сили, които провеждат тази операция. Украйна показа висок боен дух и получи сериозна военна помощ от Западните държави и НАТО. Тя получи също сериозно предимство в информационно – комуникационното осигуряване – разузнавателни данни и насочване на високоточните оръжия. Изведнъж Русия се изправи пред един противник, който не беше очаквала“.

Ядреното оръжие се оказва по- скоро средство за сдържане, обясни експертът.

Цялото интервю на Веселина Миланова с  проф. Димитър Димитров може да чуете в звуковия файл.

Агенция „Фокус“                               
21 септември 2022 г.

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: 10 министър-председатели и изпълнителният директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева са завършили УНСС

С приветствие на министър-председателя Гълъб Донев – бивш възпитаник на университета, започна академичната учебна година в УНСС. Студентският химн Gaudeamus igitur прозвуча на церемонията за първи път от две години насам, присъствено и без ограничения. Какво означава през тази академична година най-старото и най-голямо висше бизнес училище в България и Югоизточна Европа да продължи да бъде лидер и какво очаква този лидер? Наш гост е проф. Димитър Димитров – ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС). „Настоящата година ще бъде година на надеждата“ – това ви пожела служебният министър-председател Гълъб Донев в словото си при откриването.

Водещ: За какво мечтае УНСС и накъде насочва надеждите си, проф. Димитров?
Ами, винаги нагоре, надеждите са да се развиваме по-добре, да получаваме по-добри доходи, студентите да получават по-добри знания, преподавателите да се квалифицират още по-нагоре, да имаме добри публикации, престиж в чужбина – все такива хубави неща, които обаче изискват доста усилия, за да бъдат направени. Сега вие започнахте с това, че в залата за първи път всички там присъстват. КОВИД наистина ни попречи на някои неща, но надяваме се да преминат тези трудни моменти, специално със здравето.

Водещ: С какво може да се похвали УНСС на старта на новата академична година?

Те са много такива малки стъпки, не бих казал, че има нещо драматично, но когато се съберат заедно, се вижда разликата. На първо място това е дигитализацията. Ние бяхме и всички всъщност бяха принудени от КОВИД пандемията да използват по-модерни форми и на комуникация, и на обучение, и на начин на работа, но това на нас ни помогна и в организацията на учебния процес, и в организацията на много административни процеси. Така че положихме там доста усилия. Това не се вижда на пръв поглед, но когато имате добър интернет в залите, безжичен интернет, когато имате по-добра компютърна техника, когато имате надеждна онлайн система за обучение и тя не дава проблеми. Когато имате или вече нямате опашки пред многото там административни служби – за общежития, за записване, за кандидат-студенти и разни такива неща, тогава разликата се усеща, но за това трябва да се работи години наред, за да се случи. Ние преминахме много успешно към онлайн обучение, вече това не представлява проблем. Вървим към виртуални класни стаи. Имаме един проект по Оперативна програма „Интелигентен растеж“ за „Модернизация на висшето образование“ и там има възможности за още по-голямо надграждане на това, което сме постигнали, с ново съдържание, с по-добро презентиране на това, което се случва, не само PowerPoint презентации и мултимедии, но за много по-интересно представяне на съдържанието пред студентите. Много уеб услуги за нашите студенти сме направили. Преди се редяха на едни опашки за уверения, за записване, за кандидатстване. Тук лятно време целият университет биваше опасван от някакви опашки от чакащи, сега това изчезва, защото ние минахме онлайн за много неща. Много процеси административни се подобриха, така че дигитализацията повиши нивото в нашата работа. Това, което искаме да развиваме и което има потенциал всъщност накъде да вървим нагоре, това са научните изследвания. Там развиваме център за развитие на такива проекти, стимулираме колегите да кандидатстват, стимулираме научно-изследователската дейност. Знам, че малко розово звучи и много оптимистично, но това са все такива стъпки, които са направени, премерени са в нормативната уредба, която създаваме, така че да стимулират такова развитие. Мисля, че сме намерили механизъм за стимулиране на публикации, за стимулиране на участие във висококачествени конференции и научни изяви, но това се случва лека-полека. Учебната база беше много обновена. Аз мога да говоря много тук, защото със собствени сили успяхме да реновираме доста зали, да ги ремонтираме. Имаме идеи за енергийна ефективност, за фотоволтаична централа, за да започнем с това нещо. И може би на последно място, но не по важност, това е привличането на чуждестранни студенти. Това са горе-долу направленията, в които бихме искали да работим, освен условията за труд.

Водещ: Колко студенти учат в УНСС и колко преподаватели им предават знанията си, проф. Димитров?

В момента са около 16 000 студента в бакалавърска степен и магистърска степен. Те са горе-долу в съотношение 4:1 бакалавър и магистър. Имаме около 500 щатни преподаватели на пълен договор и около 500 хонорувани преподаватели. Администрацията е около 500 човека. Това, сравнено и с други университети в България и с чужди университети, е сравнимо като съотношение, въпреки че понеже ние участваме в една голяма мрежа от европейски университети, там също правят подобни сравнения – там броят на преподавателите и на администрацията е по-голям, сравнен с нашия брой, спрямо един и същи брой студенти. Така че ние сме икономизирали и минимизирали и тези процеси при нас, но тя, неволята учи. Тук бяхме минали към много големи потоци – около 200 човека. Предишното ръководство беше премахнало упражненията, за което бяхме критикувани, и сега ние променихме учебните планове така, че да върнем по-голяма част от упражненията. За нас големият актив са първо преподавателите на основен трудов договор, които получават много възможности и по този проект за модернизация на висшето образование, за мобилност, за изследователска мобилност, но нашият голям потенциал са хоноруваните преподаватели, защото много голяма част от тях са хора от практиката и хора, които наистина се занимават с бизнес и администрация и са заемали или заемат високи държавни и други позиции. Така че те поддържат и жива връзката с бизнеса. Освен това доста хора от основния състав на основен трудов договор имат и собствена консултантска дейност или работят допълнително към престижни компании. Така че има преливане от теорията към практиката и те го дават на нашите студенти.

Водещ: Споменахте, че УНСС е в мрежа с престижни европейски заведения, висши учебни заведения. Какво обаче, съпоставено с тях, е нивото на ръководения от вас университет?

Бих казал, че няма особена разлика. Ние сме малко по-непознати, защото така се е случило. То не е само последните 10, 15, 20 години, но когато обсъждаме съвместно изпълнение на дейности по проекта – той се казва ENGAGE.EU European universities, и ние концептуално вървим към един европейски университет, базиран в девет града: София, Рим, Виена, Берген, Манхайм, Тилбург, Барселона, Хелзинки. Така че няма особена разлика. Нивото на познания и на възможности и потенциал е долу-горе едно и също. Разбира се, пак сравнявайки се не само по брой на персона. Те имат по-големи бюджети от нас, сравнено по брой на студентите, но естествено, там и заплащането е по-добро. Но те тия разлики постепенно ще се преодоляват. На нас ни липсва международното сътрудничество и съвместните дейности с тези университети, но това е нещо, което искаме да засилваме, и сме предприели мерки в тая посока. Но там има повече възможности за научно-изследователска дейност, която се финансира и от големи корпорации, и от държавата. Така че при нас тия средства са по-ограничени и това е естествено.

Водещ: И тук ме подсещате от розовата тоналност да премина към по-тъмната. Все още ли проблемите във висшето образование са в качеството, количеството и парите?

Те винаги са в тази рамка или в тези плоскости, защото няма как да имате добър университет без добро качество на неговото преподаване, на неговите изследвания, на връзките специално при нас с бизнеса. Но това няма как да стане без добро финансиране и устойчиво финансиране, бих казал. Аз бях миналата седмица на двуседмично посещение в САЩ по ядрена сигурност – аз се занимавам и с подобни неща в нашата катедра, и там бяхме на посещение в лабораторията „Лос Аламос“, където всъщност е сглобена атомната бомба, първата бомба. Бюджетът на лабораторията с около 15 000 служители беше 4 милиарда долара – неща, които малко трудно си ги представяме като мащаб при нас.

Водещ: Всеки университет има своите елитни специалности. Вашите кои са?

Традиционно са „Финанси“, „Счетоводство“, „Маркетинг“, „Индустриален бизнес“, „Логистика“, „Търговия“. Ние имаме 40 и няколко специалности, не бих могъл да ги изброя всичките. Има водещи и то си личи по брой студенти, които кандидатстват, по първо желание, от първо до трето – ние правим такива статистики. Но нашата философия, която неведнъж е поддържал и Академичният съвет, е ние да поддържаме тази голяма палитра или спектър от специалности, защото понякога има нужда от специализирано обучение в една или друга посока, където няма нужда от хиляди такива специалисти или стотици специалисти на година, но все пак и другата специалност трябва да бъде поддържана. И мисля, че сме намерили тоя баланс. Където има по-голям интерес, има и по-големи катедри. Където има по-малък интерес, катедрите са по-малки, но колегите си помагат, помагаме си, така че има и академичен дух в цялата тая работа.

Водещ: Правили ли сте някаква груба сметка, нека така да го кажа, макар че звучи наистина грубо, какъв процент от кандидат-студентите се насочват към УНСС?

Тя, сметката, е много лесна. Годишният набор от деца или младежи, които завършват средно образование, е някъде около 40-45 хиляди души. Преди двайсетина години беше 100 000 души, сега са толкова – 40 и няколко хиляди, двойно по-малко. После около 5 до 10 хиляди от тях отиват да учат на запад или в чужбина, т.е. отиваме на 30 и няколко хиляди. От тези 30 и няколко хиляди доста голяма част, виждам сега – 5-10% са изкарали двойки на матурите и не могат да кандидатстват. Т.е. остават около 30 000. 5000 от тях кандидатстват в УНСС. Но ние имаме долна граница – под 3,50 за бакалаври не може да се кандидатства. Така че имаме известна селекция в това отношение.

Водещ: 1/6 от 30 000 не е малко.

Да, долу-горе. Ние приемаме около 4000 кандидат-студента бакалаври. Но този процес се стимулира с дейности, които показват в добра светлина университета – има олимпиади, добре работим с Асоциацията на икономическите училища, организират се такива състезания с тях. Има широка дейност по рекламиране на университета, защото всъщност ние трябва да си покажем постиженията, няма какво да се притесняваме. Скоро идва един американски декан за една съвместна програма с техния университет от Илинойс и там той почна да обяснява кой къде работи, в „Кока-Кола“ или някъде другаде, известни компании, но аз му казах, че ние имаме 10 министър-председатели и изпълнителният директор на Международния валутен фонд също е завършил при нас – Кристалина Георгиева, и той беше доста впечатлен от тия неща. Мисля, че няма подобни институции, не само в България.

Водещ: По-рано във вторник, проф. Димитров, открихте Осмата международна научна конференция по икономически и парични проблеми. Обяснимо е, че пандемията и войната в Украйна фокусират върху предизвикателствата работата на двудневния форум. Но какви монетарни политики и финансови въпроси влизат в дневния ред на конференцията?

Тя е традиционна конференция, която изследва тези проблеми по принцип, така че тя всяка година се провежда. Основен двигател за тази конференция е един от нашите центрове, изследователски центрове на университета. И после, там е и проф. Неновски, който е в Управителния съвет на Българска народна банка и професор във Франция, и професор при нас. Участва доста широк кръг експерти от различни държави, не е само българска конференция. Една от темите беше еврото, разбира се. Аз не можах да проследя всички дискусии докрая. Една от темите традиционно беше дали България ще се присъедини към Еврозоната, после съществуващата инфлация, мерките на централните банки, как могат да се справят, и на Европейската централна банка – все такива въпроси, които са някак по-технически специфични, по-интересни точно за специалистите, но с много голям отзвук за всички нас, които живеем в тази обстановка.

Водещ: Вие сте експерт по национална и регионална сигурност и ако позволите, ползвам възможността, че сте наш гост, да ви задам и въпроси по тази тема. Промени ли се войната в Украйна и какъв изход можем да очакваме от нея? Какво се случва на бойните полета там и как това, което се случва, ще рикошира тук, на Балканите?

Виждаме затягане на ситуацията в Украйна. В началото някак си по-бързо се развиваха нещата, имаше големи очаквания тя да приключи бързо. След това настъпи някакво затишие, забавяне – дали поради тактика, дали поради неспособност това да се направи от едната или другата страна. Сега виждаме, че има силно противодействие от страна на Украйна, контранастъпление с известни успехи. Изобщо, оформя се позиционна, тежка война, в която вече почват да действат и други фактори, не само военната сила, а и икономически фактори, дали ще може да замените техниката, която е унищожена, хората, които са загинали или ранени. Започват и психологически и специфични настроения и политически в съответните държави и техните съюзници. Изобщо – война, война, както всяка друга война. Не се вижда краят лесно. Той би могъл да бъде намерен, ако има политическо решение, но с военни сили доста усилия трябва да бъдат положени и най-лошото е, че много жертви ще бъдат направени и от двете страни в тая посока. Така че аз очаквам продължително действие на бойните действия в Украйна, това, което се случва. А за България и за Балканите ние също трябва да се готвим за такъв тежък сценарий. Нали виждаме – прекъсват се газови доставки, петрол, доставки на стомана, изделия за строителната индустрия. И с Русия, и с Украйна България имаше добри търговски отношения, туризма. Спрямо това ние трябва да се готвим да диверсифицираме първо нашата енергийна сигурност – нещо, което като че ли всички се опитват да правят, но още не го виждаме успешно, и да трупаме известни резерви, защото превантивната дейност е по-важна от това да не се изненадваме после.

БНР
19 септември 2022 г.

УНСС открива учебната година, гост е служебният премиер – интервю с ректора на УНСС
проф. д-р Димитър Димитров

Университетът за национално и световно стопанство ще открие днес новата академична учебна година. На церемонията ще присъстват служебният премиер Гълъб Донев, както и министрите на електронното управление и на икономиката Георги Тодоров и Никола Стоянов.

Официалната церемония по откриването на новата академична 2022-2023 година ще започне в 10.00 часа в аула „Максима“. Церемонията ще се предава на сайта и на Фейсбук страницата на университета. В 11 ч. ще бъдат поднесени венци на паметника на проф. Стефан Бобчев – основател и първи ректор на Университета за национално и световно стопанство. В 12.00 ч. ще започнат срещите на първокурсниците с ръководствата на факултетите и кадрите. За 16.00 часа е обявено началото на тържествената церемония за връчване на свидетелствата за академичните длъжности професор и доцент в аула „Максима“.

Пак там от 19.00 ч. ще има прожекция на новия български игрален филм „Сърцето на машината“ на режисьора Мартин Макариев.

С церемония ще бъде открита новата учебна година днес и във Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров“ във Варна, на която ще присъства служебният министър на образованието Сашо Пенов. А служебният министър на спорта Весела Лечева ще се включи в тържеството във Великотърновския университет.