Категория: 2019

2020-09-14 - 16:34

Вестник „Стандарт”
14 септември 2020 г.

УНСС открива годината. Какво каза ректорът? – проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, пред в. „Стандарт“

УНСС открива годината. Какво каза ректорът? - проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС пред в. „Стандарт“

  • От София студентите ни ще учат в Рим и Виена
  • Ще редуват седмица присъствено с онлайн лекции, казва ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров

На 14 септември УНСС ще открие стотната си учебна година, макар и в условия на пандемия. Как ще започне новата учебна година и по какъв начин студентите на УНСС ще вземат няколко дипломи, в. „Стандарт“ разговаря с ректора на УНСС проф. Димитър Димитров.

– Проф. Димитров, как ще започне учебната година в УНСС – дистанционно или присъствено?

– Годината ще започне присъствено. Ние обаче искаме да намалим броя на студентите, които ще бъдат в аудиториите.  Към момента говорим и за хибридно обучение, тоест в по-големите зали ще бъдат по-малко студенти, като една част ще бъдат присъствено за една седмица, а другите ще следят лекциите онлайн. Но повечето учебни занятия ще бъдат присъствени. Имаме готовност за изцяло онлайн обучение, но предпочитаме засега да не преминаваме към него, тъй като и социализацията на студентите, и екипната работа са много важни.  Ще бъдат спазени всички противоепидемични мерки, монтирахме и терморамки, които ще мерят температурата на влизащите, тъй като при нас потокът е голям – от 6000 до 8000 студенти. Разделили сме входовете – през единия се влиза, а през другия се излиза. Ако някой има повишена температура, има разписана процедура как се постъпва в такава ситуация. Определили сме една стая, ако някой има такива симптоми, да бъде отделен от останалите и да можем да уведомим здравните власти. Разчитаме на разбирането на академичната общност и Студентския съвет. Ще въведем задължително носене на маски в общите помещения и големите фоайета. Няма да заключваме учебните зали, за да няма струпване на чакащи пред тях. До края на месеца в още 50 зали ще има въведен високоскоростен интернет, който ще позволи повече излъчване онлайн. Търсим възможности съседни висши училища да ни помогнат със зали. УНСС е много голям университет, но не можем едновременно и да намалим капацитета на залите, и да провеждаме пълноценен учебен процес.

– А как ще премине откриването на учебната година?

– Налага се да намалим капацитета на местата в аула „Максима“ (от 500 на 200), където по традиция откриваме всяка нова учебна година. Ще присъстват разширеният академичен съвет, колегите от Студентския съвет, официалните гости и 50 първокурсници, които са приети с най-висок успех. За съжаление, стотната ни учебна година, която ще стартира на 14 септември, ще започне по този начин. Но ще излъчваме тържеството онлайн в университетския сайт и фейсбук. Отменихме и традиционните срещи на първокурсниците по факултети.

– Имате общежития, при тях как стои въпросът с мерките?

– И там сме въвели пропускателен режим. Освен индивидуални термометри за проверка на температурата, има и дезинфектанти, провеждаме и разяснителна кампания за спазване на мерките. Но не можем да намалим капацитета на стаите.

– УНСС стана част от един международен консорциум, който дава възможност за получаване на няколко дипломи от даден студент. Какво представлява той и как ще работи във време на пандемия?

– Проектът дава много възможности, защото позволява студентите и при пандемия да се обучават във Виена, Тилбург или Рим. Европейските процедури са малко бавни и сега предстои подписването на договори, така че проектът ще стартира от началото на следващата година. Но нещата, които са заложени в него още от миналата година, са много добри инструменти за справяне с подобни кризи, защото става дума за виртуален кампус, виртуални класни стаи, виртуална мобилност, дигитализация на учебните материали и пр.

Работодателите: Вузът е най-престижен

УНСС е създаден през 1920 г. и е най-старият и най-големият бизнес университет в България и Югоизточна Европа. Вече един век УНСС подготвя националния елит на страната. Университетът, в който учат близо 20 хиляди студенти, предлага модерно образование в 43 бакалавърски специалности (шест от които с преподаване на английски език) и 88 магистърски специалности с обучение на български и английски език (включително съвместни с престижни чуждестранни университети) в редовна и дистанционна форма, както и близо 500 български и чуждестранни докторанти. През 2017 г. УНСС за трети път получи от Националната агенция за оценяване и акредитация най-високата оценка за шест години сред всички български университети. По данни на Националния осигурителен институт 97,5 на сто от випускниците се реализират на пазара на труда. УНСС е на челно място в Рейтинговата система на висшите училища и носител на приза „Най-престижен университет“ по мнението на работодателите. УНСС е българският университет с най-висока степен на електронизация на учебната, научноизследователската и административната дейност. През 2017 г. неговите студенти станаха първите в страната, които получиха електронни студентски книжки.

Веднага след обявяването на извънредното положение и бяха преустановени присъствените занятия, УНСС премина към онлайн обучение на своите близо 20 хиляди студенти. Университетът „мигрира“ от физическата си сграда на бул. „Осми декември“ в Студентски град към своя нов виртуален дом в рамките на домейна unwe.bg. За всяка отделна дисциплина за различните специалности бяха създадени отделни виртуални „аудитории“ в MS Teams, в които студентите и преподавателите се срещаха посредством електронните си профили.

Posted in Интервюта
2020-07-13 - 13:56

Dir.bg
13 юли 2020 г.

Студентите от УНСС дадоха висока оценка на онлайн обучението – ректорът проф. д-р Димитър Димитров пред Dir.bg: Много от преподавателите са адаптирали своите изпитни изисквания към електронното обучение

Студентите от УНСС дадоха висока оценка на онлайн обучението - ректорът проф. д-р Димитър Димитров пред Dir.bg: Много от преподавателите са адаптирали своите изпитни изисквания към електронното обучение

Какви са уроците и поуките, които образователната система може да вземе от пандемията, как учебното съдържание се трансформира в дигитално, какви са предизвикателствата пред новата учебна година – разговаряме с проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС. Новата реалност в образованието с всички плюсове, открити недостатъци и как системата да работи като добре смазана машина ще са темите на конференцията „Образование от А до #. Иновативното училище”, което ще събере на една маса директори на училища, ректори на университети, представители на европейските и българските институции, както и бизнеса, който предлага технологични решения. Форумът е на 17 юли в София Тех Парк, като дискусията ще бъде излъчвана и на живо през фейсбук страниците на организаторите. “Образование от А до #. Иновативното училище” е инициатива на Economic.bg, NOVA, Dir.bg и Kmeta.bg.

Извънредното положение и пандемията с коронавируса ни изправиха пред ситуация, с която досега не сме се срещали, и то в годината на 100-годишния юбилей на УНСС. Ние избрахме път, насочен към бъдещето, коментира ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров пред Kmeta.bg онлайн обучението във висшето учебно заведение. Още от началото на извънредното положение обсъдихме този въпрос и на базата на нашите прогнози решихме да се разработи високотехнологично решение за онлайн прием на кандидат-студенти, добави ректорът. Той каза, че в момента има и други решения на базата на видеоконферентна връзка, но те не са толкова надеждни и сигурни. Има два проблема, които са особено видими при кандидат-студентските изпити – единият е въпросът за идентификацията на кандидат-студентите и той е свързан със сигурността на провеждането на изпита, а вторият – надеждността на системата за изпитване.

Проф. Димитров уточни, че с разработената от IT специалисти иновативна система, която използва лицево разпознаване, изкуствен интелект и дублиране на връзката по няколко канала със специално създадени сървъри, както и комуникация в реално време с държавни структури за лични документи, са решили тези два проблема и е дало възможност безпроблемно да осъществим процесите на онлайн кандидатстване и на онлайн кандидат-студентски изпити. „Бойното кръщение“ на системата е било по време на предварителните онлайн приемни изпити в края на юни, на които се явиха близо 1300 кандидат-студенти. В същото време запазихме и традиционните приемни изпити, за да сме максимално гъвкави в бързо променящата се обстановка, добави проф. Димитров.

УНСС е водещ университет в електронизацията, има инвестиции през последните години точно в такива способности и инфраструктура – електронни студентски книжки, електронни главни книги, електронно подписване на изпитните протоколи, създаване на електронна платформа за обучение. Именно този потенциал, съчетан с професионализма и ентусиазма на академичната колегия и особено на студентите, ни даде възможност безпроблемно само за 48 часа да преминем към обучение на нашите близо 20 000 студенти в електронната платформа Тeams., каза проф. Димитров. Според него оценката за онлайн обучението са я дали студентите. В наскоро проведеното второ социологическо изследване с 2820 студенти (в ОКС „бакалавър“ и ОКС „магистър“ от всички професионални направления) по скалата от 1 до 7 оценката е 5,54. Радвам се, че личното ми мнение е сходно с мненията на студентите – онлайн обучението трябва да се развива, но не бива да измества академичната традиция за личен контакт между преподавател и студенти, каза проф. Димитров. През този първи онлайн семестър в УНСС способностите на преподавателите да преподават, а на студентите – да учат – бяха подложени на необичайно изпитание. Справихме се успешно, сега е важно да оценим постигнатото и да продължим напред, допълни ректорът.

Той каза, че има опция студентите да бъдат изпитване онлайн, защото много от преподавателите са адаптирали своите изпитни изисквания към онлайн електронното обучение, набляга се повече на курсови работи, казуси, презентации, базирани на видеоконферентна връзка и споделени документи, защото електронната система позволява това. Разбира се, остават в сила и традиционните начини за изпитване чрез тестове, които също са в рамките на възможностите на електронната система, обобщи ректорът на УНСС.

Posted in Интервюта
2020-06-22 - 13:34

БНР
22 юни 2020 г.

Как ще се развива висшето образование в следващите 10 години – проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, пред БНР

Проект на Стратегия за развитие на висшето образование през следващите 10 години е публикуван за обществено обсъждане.

„Акцентите в тази стратегия са естествено продължение на акцентите в миналата стратегия – 2014-2020 г. , на промените, които бяха направени през последните години“, каза пред БНР зам.-министърът на образованието Петър Николов.

Разделянето на университетите на изследователски и преподавателски ще стане по критерий на науката, която прави даден университет, допълни той.

„Често в България висшето образование е критикувано за това, че има голям брой университети. За нас това не е вярно! Големият проблем е по-скоро, че висшите училища в България през последните няколко десетилетия рязко разтвориха портфолиото си и започнаха да предлагат прекалено много програми, прекалено много специалности, включително такива, в които не са толкова добри… Това, което се опитваме в последните години да направим, според мен донякъде успешно, е, първо, да свием приема и, второ, да пренасочим приема към тези специалности, в които има търсене на пазара на труда. Имаме сфери, да кажем хидроинженерството или въобще инженерните специалности, в които има невероятен недостиг на пазара на труда. Опитваме да пренасочим нещата натам“.

„В страната има оформени два типа висши училища – големи университети, които предлагат широко ветрилото от специалности, но и в тях се прави голяма наука и „просто ги има на научната карта на Европа“, както и „по-малки висши училища, на които понякога гледаме с пренебрежение, но които са много важни за даден регион, дадена област и за бизнеса там. Те нямат високи научни постижения, но имат изключителни постижения от социално-политическа гледна точка“, допълни той:

„Идеята е, че не можем от всички да искаме едно и също. От едните трябва да искаме правене на висока наука, свързаност със световната наука, върхови научни постижения, естествено и преподавателски. От другите е достатъчно да искаме да бъдат едни много добри висши училища, в които студентите да получат знания и да могат бързо да се реализират.“

Ректорът на УНСС професор Димитър Димитров коментира, че идеята на новата стратегия е да намали напрежението в системата, но изтъкна, че все още няма ясни критерии за изследователските университети:

„В момента нямаме такъв изследователски университет, не са ясни критериите и аз съм скептичен, че би могло това да се получи – едни университети да бъдат само преподавателски, а други да бъдат само изследователски. Идеята на университета е да съчетава обучението и изследванията и министерството би могло да направи това чрез формирането на субсидията по такъв начин, че да плаща и за обучение, и за научни изследвания в един университет. Иначе самата логика на научните изследвания е такава, че много малко хора от студентите ще се занимават с научни изследвания; университетът ще се фокусира върху научните изследвания, за които ще получава финансиране и тогава се доближаваме до изследователски институт от формата на БАН“.

Николов обаче успокои, че „не става въпрос да има само изследователски и само преподавателски университети“:

„Разликата ще бъде именно във финансирането – какви критерии трябва да изпълни единият тип университети и другият тип с цел да имат оптимално финансиране“.

Проф. Димитров подчерта, че в момента субсидията на университетите е ориентирана главно към обучението на студенти и затова те се занимават с тази дейност:

„Ако субсидията започне да се променя, плавно през годините, защото завоят не може да бъде взет толкова лесно, и има отделена част за изследователска дейност, за мен доброто съчетание ще бъде преливането на научно-изследователските резултати в учебната дейност. Това всичкото изисква финансиране и зависи как ще бъдат развивани по-нататък тези критерии“.

Димитров изтъкна и с какви средства разполаган водещите университети в света според различни класации:

„Технологичният университет в Масачузетс е с бюджет 3,62 милиарда долара, годишен бюджет. Станфорд е с 6,5 милиарда долара; Харвард – 4,5 млрд. долара. Номер 100 – университетът в Мексико е с бюджет 3 милиарда лева. Номер 50 е в Испания – в Алкала, 160 милиона евро. Софийският университет, който се появява в тази класация малко по-назад, е с бюджет около 30 милиона евро“.

„Да не каже министерство в един момент: „Ама вие трябва да влезете в класацията на първите 100 в света и тогава ставате изследователски университет или тогава ще получите субсидия. Много добре трябва да бъде балансиран този процес“, призова ректорът.

Според заместник министъра разделянето на изследователски и преподавателски университети е „просто един от засегнатите инструменти и нито е най-важният, нито е най-големият“. Петър Николов изтъкна, че основен акцент е възможността бъдещите студенти да завършват бакалавърска степен за три години:

„В почти всички европейски страни обучението в бакалавърската степен е тригодишно. Идеята е, че един тригодишен период е достатъчен за това да се постави основата на един млад човек, след което той да избере адекватна на интересите си магистратура. В България, от начина, по който са разделени, едва ли не се създава впечатление, че магистратура е някакво второ качество образование и истинското образование е бакалавърското. Студентите подхождат много по-несериозно към магистратурите, отколкото към бакалавърската си степен. Идеята е да се обърне всичко това“.

Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров е категоричен, че не бива тригодишната система да бъде възприемана без оглед на спецификите на всяка специалност. Рискът е да се влоши качеството на добилите специалност „бакалавър“ и това да предизвика недоволство сред бизнеса, който ще наеме кадрите, предупреди той.

„Трябва много предпазливо да се подхожда към подобна промяна в структурата на обучението“.

Posted in Интервюта
2020-05-29 - 10:35

Любословие.бг
29 май 2020 г.

100-годишен юбилей на един университет е и празник на духа – проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, пред Любословие.бг

Университетът за национално и световно стопанство тази година предлага различни възможности за кандидатстване. Това каза първият гост на рубриката „Говори Ректора“ – ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров.

Той разказа, че пандемията от новия коронавирус е спомогнала за бързо преминаване към онлайн обучение. Над 1000 преподаватели обучават около 20 000 студенти в университета, каза още той и добави, че дори по време на криза, практическите обучения продължават. Той посочи, че на сайта на университета има специален раздел, в които са посочени различните начини за кандидатстване по различните специалности. „Преминахме доста напред в онлайн кандидатстването, за да не идват хората от Бургас или Силистра до София за подаване на документи за кандидатстване с хартия.

Сега има възможност това да стане онлайн. Има остарели разбирания, че трябва да се положи подпис, който никой не изисква. Съвременните технологии позволяват много добра проверка, а и въвеждаме цифрово подписване. След това отиваме във възможност за онлайн изпитване.

Предварителни изпити ще има за студентите, които желаят. Оставили сме и възможността да се кандидатства с матури“, обясни той. Според проф. д-р Димитър Димитров едва ли в бъдеще ще се премине изцяло на онлайн обучение, защото университетът е културна институция и учи, освен на всичко друго, и на работа в екип и общуване, каза проф. Димитров.

Цялото интервю можете да гледате тук.

Posted in Интервюта
2020-05-21 - 19:45

Вестник “Стандарт”
21 май 2020 г.

100 г. УНСС: Бъдещето е в онлайн обучението – проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, пред в. „Стандарт“

· Кандидатстудентската кампания ще бъде изцяло дистанционна, казва ректорът проф. Димитър Димитров в специално интервю за в. „Стандарт“

· Бизнесът трябва да се адаптира към новите условия

· Наесен ще прережем лентата на новия корпус

· Предстоят ни 80 000 изпита, масово ще са в интернет

· Виртуална разходка в музея на УНСС разкрива славното минало на университета

Със специални 10 юбилейни страници излиза в. „Стандарт“ по повод 100-годишнината на най-големия икономически университет в Югоизточна България – УНСС. На 21 май 2020 г. висшето училище, което има 150 партньори в 45 държави, отбеляза 100 години от своето основаване. В юбилейното приложение на „СТАНДАРТ“, който може да намерите в големите вериги, бензиностанциите и кварталните магазини, ще откриете поздравленията на Бойко Борисов, Румен Радев и посланици за юбилея на УНСС, 100-годишната история на вуза, както и специално интервю с най-влиятелната българка Кристалина Георгиева, директор на МВФ и възпитаник на УНСС.

– Проф. Димитров, УНСС посреща стогодишния си юбилей в уникална ситуация. Как ще празнувате на 21 май, когато е създаден университетът?

– Честването ще бъде изцяло онлайн и ще започне в 10 часа на 21 май. Всъщност това ще бъде един букет от събития: видеоприветствия от представители на държавната и местната власт, от наши български и чуждестранни академични партньори, от студенти, възпитаници и приятели на УНСС, виртуална разходка в музея на нашия университет, където се пазят автентични документи за неговата славна история през последния един век и др. За съжаление, такава е ситуацията в момента, но това пък ентусиазира много хора от университета да се включат по-активно, особено студенти и Студентския съвет, които активно ни помагат за създаването на клипове за отбелязването на юбилея.

– Канехте се да откриете новия корпус на университета на 21 май?

– По него се работи, но няма да бъде готов за тази дата. Надявам се през есента да бъде открит и вече имаме такива разговори с институциите. Мисля, че тогава ще прережем лентата.

– Вие бяхте първият университет, който премина на изцяло онлайн обучение след въвеждането на извънредното положение. Как се развива то и как ще приключи – с онлайн изпити ли?

– Отзивите за това обучение са много добри. Не искам да прозвучи като хвалба, но такива са реакциите и на студентите, и на преподавателите, а и на външни хора, които имат наблюдение върху този процес. Това е една наистина гигантска дейност, която бе извършена, защото ние много бързо и плавно преминахме към онлайн обучение на близо 20 000 студенти, които си вземат лекциите по разписанието, което сме утвърдили още от февруари. Това създаде и нови възможности. На колегите им е интересно, че усвояват нови инструменти за работа и обучение. И вече мислим за следващата фаза на това обучение – провеждането на онлайн изпити. В разговорите, които имахме и с министър Красимир Вълчев, и с останалите колеги, ние продължаваме да следваме политиката, че за нас здравето на студентите, преподавателите и служителите е най-важното. Затова ще продължим със семестриални онлайн изпити и с много голяма част от държавните изпити. А когато се налагат някакви изключения, имаме готовност да ги проведем в сградата на университета при спазване на всички мерки за безопасност. Изчакваме да научим начина, по който това ще става – дали с наше решение или трябва специално разрешение от РЗИ. Обсъдихме този въпрос на Академичен съвет и се оказа, че ще трябва да проведем 80 000 изпита. Масово те ще бъдат онлайн, което налага да вземем мерки те да се проведат така, че да не отстъпваме от качеството на обучението.

– А как ще се гарантира, че не се ползва външна помощ?

– Известна част от изпитите е свързана със самостоятелна работа, която не се изготвя в момента на изпита и няма как да бъде преписана. Тя се презентира от студента и това е неговата работа по време на семестъра, както е и при присъствените изпити. При останалите изпити има някои технически тънкости, бих казал майсторлък за провеждане – например да се даде по-кратко време, за да не можеш да се консултираш с някого. Има и възможност платформата да разбърква въпросите и всеки студент да получава индивидуален набор от въпроси. Колегите вече тренираха тези неща по време на онлайн обучението с тестове и контролни работи. Ако се тренира добре, доста трудно някой ще успее да препише. Става дума за open book изпит, който съществува и при присъственото обучение.

– Какво се случва със стажовете сега?

– Извънредното положение ни завари в сложна ситуация. Стажовете обикновено са в четвърти курс, но започват още от началото на учебната година. Голяма част от тях вече са проведени. Останалите се провеждат онлайн или се възлага самостоятелна работа, свързана с тях.

– А как ще подходите към кандидат-студентите?

– Ние се готвим за изцяло онлайн кандидатстване и за предварителни изпити, които също ще са онлайн. В момента разработваме специално приложение, което ще ни даде възможност да ги осъществим, защото е малко вероятно в средата на юни или началото на юли мерките да бъдат отменени. Проблемът е, че имаме около 5000 кандидат-студенти и ще бъде трудно да осигурим необходимите зали, за да се спази дистанция между тях, както и голям брой квестори. Затова решихме да направим технологичен скок и да използваме този начин на изпитване. Предвиждаме предварителните изпити да са в края на юни, а редовните – в началото на юли. Променихме част от нормативната уредба, която позволява това да стане. Разрешаваме и кандидатстване с оценка от матурите, без явяване на кандидатстудентски изпит. Досега така беше само за попълване на отделни незаети места. Но ако сега някой кандидат-студент прецени, че има достатъчно висока оценка от зрелостния изпит, той може да кандидатства с нея, като коефициентът ще бъде равен на този от изпита в УНСС. Съобразяваме се и със средното образование, което не мина едновременно към дистанционно обучение. Разбирам, че има обучение със самата подготовка, дълго време не се знаеше кога и как ще се проведат матурите. Затова решихме да отворим спектъра с още една възможност за младите хора, които ще кандидатстват при нас.

– Участвате в разработката на обща мрежа с 5 чужди университета, как се развива тя в настоящата ситуация?

– Процесът започна още от миналата година, преди моя мандат. Подадохме успешно апликацията заедно с Икономическия университет във Виена, университети от Франция, Норвегия, Германия, Нидерландия, които имат подобен на нашия профил на големи бизнес университети. Към края на юни се очаква решението дали сме класирани. Възлагаме много надежди на този проект, който наистина ще ни европеизира и дигитализира, въпреки че ние много бързо направихме скок към дигитализацията. Но там има и други неща – обмен на преподаватели, виртуални кампуси, хармонизация на образователните ресурси.

– Ще се промени ли висшето образование след тази ситуация?

– То вече се промени. И ще бъде наистина неразумно да не използваме тези нови възможности, които имаме. Защото според някои прогнози се очаква и нов пик на епидемията. Оказа се, че онлайн обучението дава добри резултати. Предполагам, че ще бъдат въведени хибридни форми – известна част онлайн, друга част присъствено, но това зависи от катедрите и от учебните им програми. И самите студенти видяха много предимства, които са свързани с начина на подготовка, на планиране на учебния процес и пр. Така че промяната се случи и ние ще я дефинираме по-късно. Със сигурност трябва да използваме тази възможност, която ни даде кризата.

– Като икономист, как смятате, какви ще бъдат икономическите перспективи пред нас? Има много сектори с безработица, която вече е очевидна. Адекватни ли са мерките, които се взимат?

– Аз ще започна от другата страна – както образованието и държавната администрация предложиха нови решения и инструменти за справяне в тази ситуация, така и доста бизнеси трябва да променят своите модели и начин на работа. Да се съобразят с кризата. Бизнесът трябва да се адаптира към новите условия, а не просто да казва: „Кога ще махнете ограниченията?“. Противоречиви са сигналите за въздействието на кризата върху бизнеса. Виждаме, че мярката 60:40 не е много използвана, въпреки ресурса, с който разполага. В същото време има много засегнати сектори – туризма, ресторантьорския бизнес, културата. Да се надяваме, че за месец-два с помощни инструменти това ще се преодолее, но всички трябва да се адаптираме към новите условия.

Posted in Интервюта