---

24 Часа                                                                                                            

22 юни 2021 г.

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство и главен секретар на Съвета на ректорите:
Мит е, че има твърде много висшисти и университети

---

Вестник на УНСС
25 май 2021г. 

Новият корпус на университета – символ на решимите проблеми
Проф. Димитър Димитров: Студентите заслужават тези добри условия

 

---

2020

---

---

Bloomberg TV Bulgaria              
09 декември 2020 г.

 

Ректорът на УНСС: Държавата полага усилия за запазване на младите хора в България

Проблемът с „изтичането на мозъци“ е стар и трудно може да се намери универсално решение веднага. Така в предаването „Бизнес старт“ с водещ Живка Попатанасова, проф. Димитър Димитров, ректор на Университет за национално и световно стопанство (УНСС), коментира проекта на наредба, която е предложена за обществено обсъждане. От нея става ясно, че държавата ще плаща изцяло или частично обучението на студенти, ако след като завършат, останат да работят поне 5 години в България.

„Смисълът на тази промяна в закона от началото на 2020 г. е държавата да поеме таксата за обучение на студенти в някои специалности, не във всички. Тук става въпрос за подпомагане от държавата, а не за общо тотално решение на проблема“.

Голямата цел по думите на проф. Димитров е запазването на хората в България, както и това да се отчитат и регионалните въздействия на икономиката.

„Държава може да помага на работодатели в съответни региони, така че студентите да останат в даден регион и при определен работодател поне за период от 5 години. Договорите ще се сключват напълно доброволно и със студентите, и с работодателите, и с държавата. Това е добра възможност да се засили връзката не само между бизнеса и студентите, но и тяхната връзка с други сектори, като администрацията, културата и образователните институции“, заяви ректорът на УНСС.

Той коментира, че в други европейски държави политиката за образование е много различна. Даде пример с Австрия, Германия и Холандия, където по думите му образованието е доста достъпно.

„Някои такси в тези държави, които плаща семейството на студент, са по-ниски от някои такси, които плащат студентите в България. Но тези държави, за които говорим, заделят доста повече за висше образование като цяло. Нашият процент за образование е един от най-ниските в Европа, а това е нещо, в което трябва да се инвестира непрекъснато“.

Проф. Димитров говори и по темата за дистанционното образование, като заяви, че УНСС ще проведе изцяло онлайн изпитна сесия.

Целият разговор вижте във видеото.

---

Банкеръ Daily                                                                                                                                                                           
09 декември 2020 г.                                                                                                                                                              

Проф. д-р Димитър Димитров: Когато министър се нагърби с ролята на експерт, започват импровизациите

Проблемът с противодействието на вируса е, че започнаха импровизации. Всъщност той е общ и доста стар. Няма последователност в използване на експертизата. Имаме различни видове структури – КСНС при президента, Съвет за сигурност към МС, но те са политически, а не експертни съвети. Едното ведомство не знае какво става в другото и като се съберат, не са ефективни. Когато министър се нагърби с ролята на експерт номер 1 в отбраната или вътрешните работи, тогава започват импровизациите.

Това каза в интервю за „Студио Банкеръ“ експертът по национална сигурност проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС.

В интервюто проф. Димитър Димитров каза още:

Ако няма добра организация, колкото и пари да има, те потъват. Всичко трябваше да се случва по-навреме. И по възможност без противоречията относно лекарства, режими, носене на маски. Всичко това издава проблеми на по-дълбоко ниво. И рикошира в националната сигурност – без да пукне пушка, без тероризъм или външна агресия се дават много жертви.

Хората си представят корупцията на дребно – апартаменти, коли, командировки. А ако този модел продължи, ние ще загубим милиарди. Например от Зелената сделка. Или от това, което трябва да направим в областта на отбраната и националната сигурност. Или в здравеопазването, където се говори за бездънната каца на обществените поръчки. Обществото или няма рецептори, или се е примирило.

Кризите си приличат. Има нужда от по-добра координация между институциите и експертен център, който да мисли стратегически и решенията да не се взимат от днес за утре. Големият проблем е комуникационен и след това организационен.

Завършващите УНСС имат доста добра перспектива, следим тяхното развитие и не виждаме масови процеси на миграция, както при лекарите и програмистите, например. Нашите студенти са обучавани за развитие тук и си намират добра работа.

Вижте цялото интервю с проф. Димитър Димитров тук.

---

Вестник на УНСС 
октомври 2020 г. 

Работи се за увеличаване на заплатите в университета

---

Министерство на отбраната                                           

Информационен  център

23 октомври 2020 г.

Сблъсъкът Атина–Анкара е за енергийна сигурност, проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС

Напрежението между Гърция и Турция съществува не от вчера, но риториката между тях и на официално ниво вече достигна висоти, ненаблюдавани от години. Включително със заплахи и от двете страни, с изявления на съюзнически държави от НАТО и ЕС в подкрепа или неподкрепа на Анкара или Атина. Но като че светът е ангажиран с пандемията и някои други локални конфликти. И обтегнатите отношения  между Атина и Анкара остават малко встрани от вниманието му. Но те не бива да се подценяват, а и има доста важен фактор, който влияе върху тях.

От доста време Турция извършва някакъв преход: със събитията след опита за преврат през 2016 г., с намесата й в Сирия и в Либия, със стремежа й за регионално лидерство, за еманципиране и голяма степен на автономия в решенията й, с известно сближаване с Русия и закупуването на системите за противовъздушна отбрана С-400. Доста действия, които не се вписват в рамката на лоялен съюзник като член на НАТО.

Преходът обаче има и други обяснения освен амбицията за регионално лидерство и заявяването на исторически претенции за влияние в рамките на старото османско присъствие в миналото. С голяма интензивност в това се намесват и енергийните интереси на Анкара за разпределение на такива ресурси в региона. То дава допълнителна енергия на действията на управлението на президента Ердоган.

Повод за това дават енергийните проекти, свързани и с Турция, и с Гърция. Турция строи няколко атомни централи, една от които с помощта на Русия.

Но актуална стана и темата за големите залежи от природен газ в Средиземноморието, а отскоро Анкара заявява, че има и други големи залежи в Черно море. В него има разпределение на акваторията и икономическите пространства, но в Средиземноморието това е проблем. И неслучайно Турция се намеси в конфликта в Либия като път да се подпише с едната от воюващите страни споразумение за разпределение на икономическите зони и създаване на обща икономическа зона между двете страни. С което не са съгласни нито Кипър, нито Гърция. Сложни са и отношенията с Израел, който също разработва газови находища в Средиземно море. И зоната е такава, че традиционната устойчивост е невъзможна: Няма пространство за икономическите претенции на всички държави. И всеки се бута с лакти, за да заеме по-добра позиция.

Имаше и заплахи към турски кораби или други изследователски кораби на една или друга страна, че ще бъдат атакувани от заинтересованите други в региона. Така напрежението може да ескалира, само една искра е необходима, за да се взриви голям конфликт.
Да не забравяме съдбата на Турски поток заради важната роля на Турция в разпределението на енергийните ресурси, главно на газ. През нейна територия минава транзита на азербайджански газ за Европа, има и иранско-турска газопроводна връзка.

Гърция също има своя роля в тези процеси. Тя разчита на втечнения газ през терминали. Така че въпросът за доставчиците на енергия за целия регион и диверсификацията на енергия особено за България и Балканите става доста сериозен. Затова като държава трябва да следим тези процеси. Включително и заради заплахата от евентуален военен конфликт Атина–Анкара.

Важно е да се напомни икономическото състояние на Турция в момента. Турската лира загуби от стойността си, страната има проблем с икономическото си развитие и във връзка с бежанците, които навлязоха от Сирия. Забавят се и намаляват чуждестранните инвестиции. Но Турция има много голям потенциал.

Тя има много добра демографска структура с над 80 млн. и с младо население на географски и стратегически кръстопът. Има и доста голяма диаспора, която подкрепя ставащото в Турция по много причини – гордост и съпричастност, а Анкара поддържа и много тесни отношения с нея. Големи общности има в Германия, Франция, в скандинавските страни, с които не са скъсвали, независимо от това, че напусналите я са с чужди паспорти и са вече граждани на други държави.

Културните особености им позволяват и извън родината си да се държат като едно семейство.  Неслучайно е самочувствието за регионално лидерство и еманципацията на Анкара. Освен това Турция не забравя амбицията си за лидерство в мюсюлманския свят. И наистина тя отдавна има такава водеща роля и дълги години беше посочвана като пример за светска република с мюсюлманско вероизповедание.

А що се отнася до по-близките й отношения с Русия, това не пречи на Турция да изразява лична позиция за Крим, за отношенията с Украйна, сега – за конфликта между Армения и Азербайджан, където се говори, че има и турска подкрепа за едната страна. Така че Анкара води сериозна самостоятелна политика. В чиято основа е и разбирането, че колкото е по-развита и енергетиката й, толкова по-голяма е националната сигурност на огромната и по население, и по територия държава. Връзката е много пряка, защото са ясни стратегическата важност на енергийната сигурност или сигурността на енергийните доставки.
Естествено, възниква въпросът: „Къде сме ние?”. България има няколко въпроса, които трябва да реши в близко бъдеще – по отношение на Зелената сделка, намаляването на емисиите, свързани с централите от Маришкия басейн, със съдбата на АЕЦ „Козлодуй” след 10-ина години, с това, дали ще изграждаме най-после АЕЦ „Белене”. Заговори се за нов, 7-и реактор на АЕЦ „Козлодуй”, по друга технология и друг тип малки модулни реактори с други доставчици. Говори се и за диверсификация и на горивото, и на доставките на газ – с втечнен газ или с други доставчици. Така че сме изправени пред проблеми, които обаче сами трябва да си решим. И да ги решаваме в бъдеще, като се направи енергиен баланс, което важи и за възобновяемите енергийни източници и доколко и как те ще се развиват. Въпросът е сложен, но ние не разполагаме с източници на газ и нефт или на супер много инсталирана мощност от ВЕИ, така че да си кажем, че сме се обезпечили енергийно.

Добрата новина при бъдещото затваряне на въглищните централи е европейското финансиране за преструктурирането в енергийния сектор. Но всичко това трябва да е добре пресметнато, за да не се окажат затворени въглищните централи, които осигуряват около 40% от енергийната ни мощност, без да се подсигурим с нови работни места и сигурност и устойчивост за системата. А именно – кога могат да влязат в нея нови енергийни мощности, които да заместят въглищните, за да избегнем енергийна зависимост.
Всички тези процеси, включително напрежението между Гърция и Турция по повод на новите газови находища, се вписват на фона на очакването на резултатите от президентския вот в САЩ. И това очакване вече само по себе си се отразява на процесите в света. Дори само затова, че поне половин година преди такива избори във Вашингтон започват да се занимават с тях, както практиката показва, и малко се отдръпват от процесите извън страната. И може би неслучайно започна конфликтът Азербайджан–Армения, развиват се или тлеят и други конфликти в света. Но при победа на когото и да било от претендентите за стола в Белия дом – на Тръмп или на Байдън, това ще се отрази на световните процеси и международните отношения, защото и двамата имат своите виждания и за бъдещето на НАТО, и за евроатлантическите партньорства. Тръмп например приема всеки да си заплаща за своята сигурност и за осигуряване на сигурност, главно гарантирана от САЩ. Изтеглят се американски военни от Афганистан и Европа, но има и по-гъвкави форми на дислокация по източния фланг на Алианса, където сме и ние като член.

Но сигурността ни, вкл. и енергийната, е в наши ръце. Решенията трябва да са наши, управляеми и реализируеми от нас, които да работят в този сложен век. Като страна от ЕС и НАТО и решението на българските проблеми е за по-голяма европеизация. Т.е. активно ангажиране с инициативите на ЕС, особено в сигурността, в отбраната и вътрешния ред. България трябва да се стреми към европеизация на усилията ни в отбраната и сигурността и привличане на партньори от ЕС. Още повече че все пак имаме отбранителна индустрия с потенциал.

---

БНТ 1
21 октомври 2020 г.

Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров: Студентите в УНСС ще учат онлайн, започна дезинфекция на университета

От днес Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) преминава на онлайн обучение за седмица. Заповедта на ректора на университета проф. д-р Димитър Димитров е във връзка с ръста на заболелите.

„Това са превантивни мерки, няма нещо извънредно. Сега в нашия университет има трима заразени служители и преподаватели и 5-6 студенти. Досега сме действали избирателно – отделни потоци минават онлайн, за да могат да бъдат изолирани. Но понеже сме голям университет и тези случаи започнаха да се повтарят, затова взехме това решение“, обясни в „Денят започва“ ректорът проф. д-р Димитър Димитров във връзка с ръста на заболелите.

Вече е започнала и дезинфекция на сградата на университета. „Ние сме много голям университет. На ден през този вход минават между 8000 и 10 000 души. Затова искахме да вземем малко почивка от епидемията“, поясни ректорът.

Проф. д-р Димитров е категоричен, че това няма да повлияе на обучението. „Ние имаме голям опит от миналия семестър. За нас беше притеснение студентите от първи курс как ще свикнат, но вече сме шеста седмица на семестъра“, призна ректорът.

„Студентите реагират добре, въпреки че те искат да се обучават присъствено, защото няма как социалната среда, която се създава в университета и контактът с преподавателя да бъде заменен от каквато и да е онлайн платформа. Подкрепяме решението, тъй като желанието е да се пазим здрави“, потвърди и Ангел Стойков, председател на Студентския съвет в УНСС.

Учебният процес не спира, увери ректорът. Той уточни още, че предвидените за октомври и ноември защити на дипломни работи могат да се проведат и присъствено при спазване на всички необходими мерки. „Но и миналата година ги проведохме онлайн, даже някой се чувстват по-комфортно така“, призна проф. д-р Димитров.

„Дали студентите ще се върнат след седмица отново в учебните зали ще зависи от развитието на обстановката и решенията на националните власти. Ще вземам решение стъпка по стъпка“, каза ректорът на университета проф. д-р Димитър Димитров.

Гледайте целия разговор във видеото.

---

Bulgaria ON AIR
21 октомври 2020 г.

Ректорът на УНСС: Онлайн обучение, за да запазим студентите и преподавателите

„Идват противоречиви сигнали от медицински лица за ролята на маските“, посочи проф. д-р Димитър Димитров.

Малко повече от месец след началото на академичната година, ръководството на УНСС забрани достъпа до сградата и обяви, че за седмица се преминава на дистанционно обучение.

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров обяви пред Bulgaria ON AIR, че мярката е превантивна, тъй като има няколко случая на заболели студенти и преподаватели.

„Ограничаваме доста всички събития, които не са свързани пряко с учебния процес, но не изцяло. Повечето от събитията се провеждат хибридно“, отбеляза той и уточни, че заповедта му се отнася и за филиала на УНСС в Хасково.

„Разчитаме на взаимодействието със здравните власти. Започнахме и по-рано учебната година, това също е част от превантивните мерки. Сега сме в шестата седмица от семестъра. Нашата цел е да не спираме учебния процес и да пазим здравето на студентите и преподавателите“, заяви проф. д-р Димитров в „България сутрин“.

От четвъртък носенето на маски става задължително и на открити пространства в страната. Ректорът на УНСС посочи, че една от предходните му заповеди е била за носене на маски в общите помещения, а в залите за учебни занятия се спазва дистанция от метър и половина. Където това е невъзможно – трябва да се носят маски.

„Общо взето се спазва това изискване. Лошото е, че идват много противоречиви сигнали от медицински лица за ролята на маските. Никой не контролира дали си мият ръцете, примерно. Когато има струпване на повече хора, ние с разбиране подканваме да се сложат маските”, сподели проф. д-р Димитров.

„Някои университети доста по-широко предприеха онлайн обучението. Университетите имат по-голяма свобода. Вероятно ще има следващо съвещание за мерките, които да бъдат предприети. Не съм се консултирал с големите университети в София“, каза още той в качеството му на главен секретар на Съвета на ректорите.

Гледайте целия разговор във видеото.

---

Вестник „24 часа“
19 октомври 2020 г.

Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров пред в. „24 часа“: Студентите се обучават във фирми с преподавателите си – накрая оценка дава и бизнесът

• Университетите не трябва да се делят на изследователски и преподавателски – всички и образоват, и правят наука, казва ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров
• Държавата търси експертното ни мнение

– Проф. Димитров, как ще се отрази на университетите и конкретно на вашия увеличението на бюджета за висше образование за догодина с 50 млн. лв.?

– Сумата е сериозна, което е една добра стъпка. Не е ясен още принципът, по който ще става разпределението. Ще имаме заседание на Съвета на ректорите. В някои университети заплатите наистина са ниски – 700 лв. за асистент, малко над 900 лв. за професор. При нас са малко по-високи, а има и университети с още по-високи. Картината е различна. Вероятно ще има компенсиращ механизъм за тези, които са под основната стартова заплата за асистент от 1300 лв. Ние ще получим известно увеличение, но няма да е двойно. С 30-40% ще е увеличението в университети с ниски стартови заплати. В момента основната заплата на асистент при нас е 1100 лв. След като стане 1300 лв., ще има увеличение и за главните асистенти, доцентите и професорите, така че да може да се отговори пропорционално на увеличението. Не бива да се изравняват асистентските и професорските заплати. Това вероятно ще отвори и други разговори – например за заплатите на администрацията. Ще ги решаваме. Надявам се, че ще срещнем разбиране и в министерството на образованието, и в министерството на финансите.

– Как ще протече 100-ата академична година на УНСС?

– Цялата година е юбилейна. Тържествата започнахме още през март. Тази учебна година започна в по-голяма степен присъствено, но има доста занятия, които се провеждат онлайн. Присъствено са около 55-60%, останалите – онлайн. Разделихме потоците на две. Студентите с четните номера присъстват една седмица, нечетните слушат лекциите онлайн. През следващата седмица се сменят. Разбира се, това зависи от големината на потока и от спецификата на дисциплината. Упражненията са присъствени. И при студентите, и сред колегията има емоция от социалния контакт, затова предпочитат присъственото обучение. Спазваме, разбира се, мерките за противодействие на епидемията.

– Ще има ли още тържества за юбилея?

– До края на годината ще има няколко големи конференции, посветени на 100-годишнината. Преди дни студентският съвет организира юбилеен концерт. Около Деня на будителите предвиждаме връчване на различни знаци на внимание към колегията и към ветераните. За 8 декември ще има интересна културна програма. Кулминацията обаче беше на 21 май. Имахме идеи за по-масово събиране с гости, но преценихме, че настоящата обстановка не позволява. Отложихме го за догодина.

– Какво мислите за идеята университетите да се разделят на изследователски и преподавателски?

– Лично аз съм против. Сигурно има критерии за публикации и проекти. Според мен обаче един университет има и образователна, и научна, и културна функция. Университетът трябва да образова студентите и да ги научи как да правят научни изследвания. Да им даде широта на погледа и да ги образова в най-широкия смисъл – с международни контакти, срещи с бизнеса и много други неща. Страхувам се, че ако се специализираме едни само да обучават, а други – да извършват изследователска дейност, ще се изгуби връзката със студентите. Те трябва да бъдат научени да мислят и да им се показват най-новите неща от изследванията. Когато направим научни изследвания за контрабандата на цигари, за отбранителната промишленост или нещо друго от моята област и го споделя на лекции, интересът се засилва. Това все още не е написано в никой учебник.

– 3 или 4 години трябва да се учи за бакалавър?

– Тук пак има голяма специфика. Идеята трябва да се обмисли внимателно, а не механично да се реши от 4 години да стане 3 години или пък за тези специалности да е 3 години, а за другите – 4 години. Добре е да се сравни и с европейския опит, както и с базата от средното образование. Против механичния подход съм. Необходима е сериозна дискусия. Ако зад идеята обучението от 4- да стане 3-годишно, за да се спестят 25% от субсидията, подходът не е добър.

– Много ли са 51 университета за България?

– Има различни изследвания. Някои показват, че са много. Има и други, които пък твърдят, че сравнено с други държави, сме наравно с тях като ниво. Въпросът е какво разбираме под университет. Има по-специализирани като нашия, който е бизнес ориентиран. Има технологично ориентирани, по изкуствата. Университетът в Белград например има 31 факултета и 100 000 студенти. Ако всички тези факултети по някакъв начин са придобили самостоятелност, то в Белград сигурно ще има 15 университета. Зависи какво разбираме под университет. Смисълът не е механично да ги броим или на колко население колко университета се падат. Смисълът е да видим какви потребности задоволяват университетите. Подписахме споразумение с Камарата на професионалните оценители, в която членуват много сериозни компании в тази област. Те казаха, че им трябват качествени икономисти, които разбират от счетоводни оценки и счетоводни анализи. Зависи какви потребности се удовлетворяват от университета. Това за мен е отговорът.

–  УНСС традиционно има добра връзка с бизнеса, какво още правите в тази посока?

–  Искаме да става все по-добра. Заради пандемията в момента има малко изоставане. По-малко са публичните лекции и дискусии. Ние имаме над 500 хонорувани преподаватели, като повечето от тях идват от практиката. Искаме да се засилят и стажовете с работодателите, и съвместното обучение на студенти в компаниите заедно с наши преподаватели. Не става въпрос просто за стаж някъде, а студентите да влизат във фирми заедно с преподавателите си и с ментори от самата компания. По време на практиката студентът работи там и накрая го изпитват преподавателят и представители на бизнеса. Това е идея, която развиваме от близо година. Бизнесът също иска да засили тази връзка, за да може да си подбира по-добре кадрите. Тази идея среща много разбиране. Почти всяка седмица подписваме меморандуми за сътрудничество с някоя организация.

– Какъв процент от студентите ви бизнесът поглъща?

– По данни на рейтинговата система за последните 5 години реализацията на нашите студенти е близо 99%. Средната заплата по данни на НОИ е около 1800 лв. Нямаме проблеми с реализацията на нашите студенти. Получихме и наградата на работодателите за най-престижен университет на ежегодната церемония, организирана от вестник “24 часа”. Това е още едно признание.

– В какви мрежи участва УНСС?

– Ако гледаме по катедри и преподаватели, броят им сигурно е няколко стотин. Има много специализирани мрежи, в които участват или отделни преподаватели, или отделни катедри. Като университет участваме в над 100 мрежи и партньорства. Най-престижното, което е от средата на тази година, е участието ни в Европейската мрежа от университети заедно с още 6 бизнес университета от Европа. Това е европейски проект по “Еразъм”.

– Успявате ли да привлечете студенти от чужбина в условията на пандемия?

 – В тези условия не. Нямаше възможност да се пътува. Не се знаеше как ще започне годината. Но това е една от стратегическите ни цели – да привличаме студенти от чужбина. По тази тема има обаче и други въпроси, които не зависят само от нас – бързината на признаване на дипломи, визи, общежития и други тежки административни въпроси. Имаме обаче чуждестранни студенти. И с Китай имаме споразумение. Техни студенти ще започнат да учат там първите 3 години, а последната ще дойдат при нас. Това е подходящата форма за такова сътрудничество.

– Какви ще са икономическите ефекти от пандемията?

– За България прогнозата е 7-8% спад на брутния вътрешен продукт. Не знам доколко е вярна, защото се базира на първите месеци. Лятото е странен сезон – има или няма туристи, има отпуски. Тук е ролята на икономическата наука – да направи по-добри анализи.

– Търсят ли институциите вашето експертно мнение?

– Да. Съвместно с министерството на икономиката създадохме консултативен съвет по икономика. Набелязахме 9 теми, едната от които е за влиянието на COVID-19 върху българската икономика и върху някои сектори на икономиката. Това всъщност беше по инициатива на министерството от нея. Така че институциите ни търсят и интересът им към подобни съвместни дейности се увеличава.