Nova NewsРекторът на УНСС проф. Димитър Димитров: Политически санкции се налагат лесно, но тепърва ще видим тяхното въздействие

 

27 май 2022 г.

Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров: Политически санкции се налагат лесно, но тепърва ще видим тяхното въздействие

Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров: Политически санкции се налагат лесно, но тепърва ще видим тяхното въздействие

Така коментира ректорът на УНСС относно ембаргото на руския петрол

Политически санкции се налагат лесно, но тепърва ще видим тяхното въздействие. Това заяви в предаването „Денят на живо” по NOVA NEWS ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров.

„Това са тежки решения, но такава е посоката”, коментира професорът ембаргото на руския петрол. „Сигурен съм, че има резерви. Защото според изискването на нашето и на европейското законодателство трябва да имаме резерви от петрол за 90 дни”, поясни той.

Професор Димитров коментира и „Националния план за въвеждане на еврото”.

„Това е българският план, да се надяваме, че така ще се случи, но като гледам другите държави – някой от тях стоят доста време в чакалнята на еврозоната, както сме и ние в момента”, каза Димитров.

Той поясни още, че продължава дискусията дали страната ни спазва нужните критерии, но е на мнение, че „е добре, че тръгваме в такава посока”.

Цялото интервю гледайте във видеото.


в. СтандартРекторът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: ENGAGE.ЕU е гаранция за качество на университетите

27 май 2022 г.

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: ENGAGE.ЕU е гаранция за качество на университетите

Проф. д-р Димитър Димитров: ENGAGE.ЕU е гаранция за качество на университетите

  • С ENGAGE.ЕU студентите да ползват споделените ресурси на 9 университета
  • Против съм механичното сливане на университети
  • Нужен е широк диалог между институциите и Съвета на ректорите
  • Ще работя за засилен диалог в академичната общност
  • Мрежата дава добра перспектива за студентите от цяла Европа, казва ректорът на бизнес университет номер 1 и кандидат за председател на Съвета на ректорите Проф. д-р Димитър Димитров в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

Проф. Димитров, каква е философията на инициативата „Европейски университети“ и на вашия проект ENGAGE.EU, която събра на среща в България ректорите на 9 европейски университета, комисар Мария Габриел и министъра на образованието акад. Николай Денков?

Има над 40 европейски мрежи, които са профилирани по различен начин, с участието на над 280 европейски университета в цяла Европа. Идеята е да се засили европейското сътрудничество между тези университети. В момента има много научни проекти и програми за мобилност, но тук идеята е да се върви към една по-голяма институционализация и засилване на връзките на тези университети в полза на студентите и на научните изследвания, които провеждат тези университети. Нашата мрежа ENGAGE.EU беше създадена миналата година заедно с още шест водещи бизнес университета от Рим, Виена, Тилбург, Манхайм, Берген, Тулуза. Днес (26 май 2022 г.) приехме още два водещи университета от Испания и от Финландия.

Г-жа Мария Габриел, еврокомисар по този ресор произнесе реч, с която подчерта важността от развитието на подобни университетски мрежи. Идеята е студентите, влизайки в един университет да могат да ползват всички възможности и предимства на тези 9 университета – да имат мобилност (виртуална и физическа), да ползват споделените ресурси. Сега това го правим в рамките на проекта – някои от нашите студенти слушаха лекции от виенски професори и бяха изпитани от професори във Виена, както и други студенти имаха интерес към наши курсове. Изпитват се трудности в различното законодателство, култура, проблеми на финансирането – един от университетите е частен с такси по 20 000 евро. Въпросът е как тези трудности да се уредят в дългосрочен план без университетите да губят своята идентичност.

Това какво ще даде на Университета за национално и световно стопанство? 

Присъствието в такава престижна компания е гаранция за качеството на образоването, което предлага УНСС. Университет с нашите размери – около 15-20 000 студента и около 1000 преподавателя е добра перспектива. Студенти от други страни биха могли да се възползват от тази възможност. Всеки университет има своите предимства.

Как премина срещата и кой участва в нея?

Това беше работна среща, на която до обяд обсъждахме какво сме постигнали досега по проекта. Има различни работни задачи, които се отчитат по специфични индикатори. След това беше церемонията по подписването и присъединяването на новите два университета. Тук се включиха г-жа Мария Габриел и министърът на образованието акад. Николай Денков. В рамките на мероприятието Мария Габриел изнесе лекция на тема „Ролята на университетите в зеления и цифровия преход“.

Как гледате на идеята за обединяването на наши висши учебни училища?

Моделът, които ние с Европа осъществяваме, е добър пример. Създаваме добра база за колаборация, като запазваме собствения облик на всеки един от партньорите. Да се сливаме административно или по някаква команда, не е приемливо. В ENGAGE.EU нещата стартират с разбиране към проблемите, които могат да възникнат при синхронизирането на програмите и дейностите. Затова и започнахме със специален 3-годишен проект. Очаква се продължение на проекта с още 3 години, защото наистина има много проблеми. Такива неминуемо ще възникнат, ако се тръгне към механично сливане на университетите в България.

Министър Денков заявява и като мотив изразява, че именно това сливане ще доведе до едно по-качествено образование. Вие на това мнение ли сте?

Всички университети са „за“ едно качествено образование и за повишаването на качеството на учебния процес и научните изследвания, но това трябва да бъде направено по такъв начин, че да не „спъне“ именно тези процеси. Аз съм дал сигурно 50 интервюта по тези въпроси. Наистина има нужда да се обсъдят разходите и ползите при едно сливане и какво ще допринесе това за конкретните университети. Против съм механичното сливане на университети, защото някой е решил, че са много в България, а те не са много. По брой студенти спрямо определен брой от населението сме по средата на европейските класации.

Има и едно друго предложение от страна на министър Денков – преподавателите във висшите училища да се атестират по нова методика.

Това не е ябълката на раздора, но е част от проблемите, които възникнаха последните месеци – тази методика, атестирането, развитието на академичният състав, промяната на член 57, който гласи, че атестирането няма да става само от висшите училища, а по правила, определени от Министерския съвет. Това нарушава автономията и създава още повече проблеми. Има нужда от диалог в нашата общност точно по тези въпроси.

Кандидатирате се за председател на Съвета на ректорите. Готов ли сте за това предизвикателство?

Това наистина е предизвикателство, защото означава много работа и време, посветени на идеята за видимостта на университетите. Аз досега бях главен секретар на Съвета на ректорите, част от Управителния съвет. Категорично трябва да се решат въпросите, които създават напрежение. Имаше няколко срещи с министъра по различни поводи и на събранието на Съвета на ректорите. Темата се пренесе и в различни медии. Нашата гилдия е доста възпитана и коректна и не ми се иска дебатът за висшето образование да става през медиите. Не трябва да има напрежение в тази посока. Ние сме достатъчно образовани хора, така че да се разберем как това нещо да стане, спазвайки принципите на академичната автономия и чрез един широк диалог между институциите и Съвета на ректорите.

Постижими ли са за преподавателите тези правила в новата методика?

Да. В известна степен са постижими, но има много специфика за различните университети. Има много детайли, които изкривяват картината и когато това бъде поднесено наведнъж в последният момент, без да е консултирано с академичната общност, възниква напрежение, тъй като хората се притесняват от неизвестното.

Няма ли да остави реформата без работа преподавателите?

Това са малко крайни разбирания, но кой знае. Ако продължат тези промени и Министерският съвет тръгне да променя правилата или да не въведе гратисен период, който сега липсва в момента за атестирането, има такова напрежение и неизяснени въпроси.

Министър Денков обяви, че „70% от професорите и доцентите не отговарят на изискванията“, така ли е?

Той не беше цитиран коректно. Той каза: „някои от университетите, 70% не са регистрирани”.

Затова се предлага новата атестация?

При нас например 100% са регистрирани, както и в много водещи университети. Така че това не е проблем за нас и не е проблем на общността и не трябва това да се приравнява към цялата академична общност. Има нужда от един по-засилен диалог в тази посока. За което със сигурност аз ще работя. Както съм показал досега и в нашия университет, и в работата си като член на Управителния съвет на Съвета на ректорите.

Ако Ви изберат за председател на Съвета на ректорите кои ще бъдат Вашите предизвикателства, Вашата визия и Вашите цели?

Първо трябва да се премине през този етап, в които сега се намираме, дали ще се запазят тези правила за атестиране, за развитие на академичен състав. Общото събрание на Софийския университет призова тези правила и методики да се оттеглят, за да може спокойно да се обсъдят. Те са обвързани с едни 20 милиона, които са за цялото висше образование и стана един голям юридически, правен и морален въпрос. Това е свързано с повишаване на заплатите и с повишаване на доходите, така че е необходимо известно успокояване на обстановката. Тези въпроси трябва да се обсъдят спокойно, защото има много разум в университетите. Никой не е против реформата и против повишаването на качеството на висшето образование. Важно обаче е пътят! Как ще стане това? Смятам че трябва по-широка дискусия в нашите среди.

И какво ще стане с тези 20 милиона, ако се противопоставите?

Сложен въпрос. 20 милиона за тази година, дали ще ги има и за следващата година? Гратисният период липсва. Има доста бели петна. Кое се цитира и кое не се цитира? Кои издателства са научни и кои не са? Тези въпроси наистина вълнуват хората и това за мен е показателно, че общността не е безразлична към това, което предстои.

Преминахме през доста реформи през близките няколко години – един преподавател да участва в акредитацията на един университет само, картата за висше образование беше приета, мораториум беше наложен върху разкриването на нови университети и специалности. Гилдията е готова за тези неща, но трябва да бъдат направени с разум. За мен е важно да има повече публичност, прозрачност и диалог с всички заинтересовани, защото отгоре не всичко се вижда най-добре.


Bulgaria ON AIRУНСС с мащабна евроинициатива, ректорът проф. Димитър Димитров за сливането на университетите

26 май 2022 г.

УНСС с мащабна евроинициатива, ректорът проф. Димитър Димитров се обяви против сливането на университетите

УНСС с мащабна евроинициатива, ректорът проф. Димитър Димитров за сливането на университетите

УНСС ще бъде домакин на най-значимото събитие в историята на мрежата на европейските икономически университети до момента. „Европейски университети“ e най-важната и най-мащабната инициатива на Европейската комисия за трансформиране на висшето образование, науката и иновациите в Европа.

УНСС е създател на ENGAGE.EU заедно с още шест университета от Европа.

„Има 40 и няколко европейски мрежи, които са профилирани по различен начин, с участието на около 280 европейски университета в цяла Европа. Идеята е да се засили европейското сътрудничество между тези университети, най-вече в полза на студентите и на научните изследвания“, каза ректорът на УНСС Димитър Димитров в студиото на „България сутрин“.

Тяхната мрежа е била създадена миналата година заедно с още 6 водещи бизнес университета от Европа.

„Днес предстои да приемем още 2 университета от Испания и Финландия. Идеята е студентите да имат мобилност – виртуална и физическа. Да ползват споделени ресурси. Някои студенти слушаха лекции от виенски професори и бяха изпитани. Има и много трудности, защото е различно законодателство, различна култура и финансирането. Има и частен университет, чиято такса е 20 000 евро“, поясни Димитров в ефира на Bulgaria ON AIR.

По-късно през деня на работна среща ще бъде обсъдено кой какво е постигнал до момента. На нея се очаква да пристигне еврокомисарят Мария Габриел, както и министърът на образованието Николай Денков.

„Да се сливаме административно не е приемливо. В ENGAGE.EU нещата стартират със специален проект, той е 3-годишен, защото има много проблеми, каквито и ще се създадат, ако се тръгне към механично сливане на университетите в България. Има нужда да се обсъдят разходите и ползите от едно сливане, какво ще допринесе това“, подчерта ректорът на УНСС.

Преди няколко месеца стана ясно, че вече има работна група за атестиране на учителите: „Има напрежение и неизяснени въпроси, които трябва да бъдат помислени. Важно е да има публичност и прозрачност“, коментира той.

Гледайте целия разговор във видеото.


МениджърРекторът проф. д-р Димитър Димитров: Унивeрситетът на бизнеса. Избирайки УНСС, управлявате своето бъдеще

29 април 2022 г.

Ректорът проф. д-р Димитър Димитров: Унивeрситетът на бизнеса. Избирайки УНСС, управлявате своето бъдеще

Проф. Димитров, кой е най-обективният критерий за оценка на качествата на един университет?

Продуктът, който произвежда – кадрите. Повече от столетие нашият университет е авторитетна академична институция, която поддържа собствени стандарти за високо качество на образование на световно ниво. Целта на УНСС като най-големия бизнес университет в България е да осигури на студентите си подходяща среда, за да преминат успешно през промените и да са в унисон с динамиката на пазара на труда. За поредна година УНСС е обявен за най-престижното висше училище в професионално направление „Икономика“ според работодателите и преподавателите във висшите училища, определени на база на класиране от Рейтинговата система на висшите училища в България. Признанието е израз на удовлетворението на работодателските организации от практически ориентираното обучение.

Как свързвате обучението с практиката и бизнеса?

Младите хора искат още в университета да се почувстват професионално подготвени и уверени. Практическото обучение заема водещо място в нашите програми. Хората от бизнеса идват при нас с предложения и искат да участват в процеса на обучение и практическа подготовка, защото има глад за кадри – в икономиката и управлението. Създаваме офис за стартъп, за подпомагане на стартирането на бизнеса на нашите студенти. Там те ще могат да получават юридически съвети, къде и как да кандидатстват и как да стартират бизнес. Независимо към каква сфера на дейност са се насочили, студентите могат да разчитат, че в УНСС ще ги научим да управляват, да изграждат успешни бизнес модели.

Какви са проектите, по които УНСС работи?

Новите неща, които стартирахме и продължаваме да работим по тях, са насочени към виртуалната и физическата мобилност на нашите студенти. УНСС е част от елитната университетска мрежа ENGAGE.EU в партньорство с още шест водещи бизнес университета в Европа. В този проект имаме хармонизиране на учебни програми и дисциплини, физическа и виртуална мобилност на студенти и преподаватели.

УНСС е водещ университет в множество проекти, насочени към модернизацията на българското висше образование и изграждане на мрежи от висши училища, които имат възможност да споделят общи ресурси и да създават интердисциплинарни, хибридни програми между университети с различен профил, така че да се използват силните страни на всеки един от тях в това направление.

Програма „ЕРАЗЪМ+“ ще продължи да е приоритет, както за Европейската комисия, така и за нас. Средствата за мобилност по програмата са удвоени като цяло за Европейския съюз и ние искаме да използваме по-пълно потенциала на всички тези програми.


БНР    Университети коригират студентските такси заради инфлацията - ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров пред БНР                                                                                                

21 април 2022 г.

Университети коригират студентските такси заради инфлацията – ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров пред БНР

Университети коригират студентските такси заради инфлацията - ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров пред БНР

„В УНСС семестриалната такса става от 250 на 300 лева. Това е за половин година. Увеличението е с 50 лева. Корекцията е заради инфлацията, разходите за издръжка. Бюджетите на държавните висши училища се формират от субсидията, която получаваме от държавния бюджет, плюс такси и приходи. Нашите такси не са променяни от 2012 година. Субсидията също не беше променяна от 10 години„.

Това поясни пред БНР проф. Димитър Димитров, главен секретар на Съвета на ректорите на висшите учебни заведения и ректор на УНСС във връзка с това, че в 27 от общо 37 държавни университета таксите за студенти ще бъдат повишени.

„Ще търсим баланс между приходите и разходите. Има и социален елемент – и за общежитията, и за административните такси. Отчитаме и интересите на хората, които работят – развитие на преподаватели, служители, материална база. Няма как да имаме дефицити в бюджетите„, увери ректорът.

В предаването „Хоризонт до обед“ той допълни:

„Направихме анализ как се е променила и минималната работна заплата. Ние сме и бизнес университет, погледнахме конкуренцията какво прави… Всеки университет решава самостоятелно как да направи това нещо. Някъде има и намаления, но преди това може да е имало по-голямо увеличение. Тенденцията е обща, свързана е с компенсиране на повишените разходи във връзка с инфлацията. Увеличените разходи за енергия много ни удариха“.

С коментар по темата се включи и Александър Узунов, зам.-председател на Националното представителство на студентските съвети в България:

„Предстои ни скоро да анализираме темата за таксите. Отлично разбираме причините за тръгване в подобна посока. 12,4% е инфлацията, а имаме минимално увеличение на издръжката за един студент. То е 1%. Затова увеличението на таксите е нормално. В страната средното увеличение е между 10 и 20%. Има някои фрапантни примера. Във Военната академия семестриалната такса е увеличена от 850 на 1350 лева. Таксите се обсъждат на Академичен съвет, в който има представители на студентите и на докторантите“.

Интервюто с проф. Димитър Димитров и с Александър Узунов можете да чуете в звуковия файл.