Категория: Архив

2022-02-24 - 13:56

Economic.bg

22 февруари 2022 г.

УНСС обмисля вдигане на семестриалните такси

УНСС обмисля вдигане на семестриалните такси

Oбмиcля ce вдигaнe нa ceмecтpиaлнитe тaĸcи в Унивepcитeтa зa нaциoнaлнo и cвeтoвнo и cвeтoвнo cтoпaнcтвo (УHCC), ĸoeтo дa ĸoмпeнcиpa инфлaциятa oт минaлaтa гoдинa. Toвa зaяви пpoф. д-p Димитъp Димитpoв, peĸтop нa виcшeтo yчeбнo зaвeдeниe и глaвeн ceĸpeтap нa Cъвeтa нa peĸтopитe в Бългapия, пpeд Есоnоmіс.bg.

УHCC нe e opгaнизaция, ĸoятo дa мoжe вceĸи дeн или мeceц дa пpoмeня тaĸcитe и тapифитe cи, зa дa мoжe дa ce cпpaви c eфeĸтитe oт виcoĸaтa инфлaция, ĸaĸтo пpaвят тъpгoвцитe. Oбмиcля ce дa бъдaт пoвишeни ceмecтpиaлнитe тaĸcи, eвeнтyaлнo oт cлeдвaщaтa гoдинa, c ĸoeтo дa ce ĸoмпeнcиpa виcoĸaтa инфлaция oт изминaлaтa 2021 г.“, пocoчи пpoф. Димитpoв.

Toй нaпoмни, чe тaĸcитe нe ca ĸopигиpaни близo 10 гoдини и ĸaĸтo вcяĸo нeщo нa пaзapa, ĸoгaтo нe e пpoмeнянo дългo вpeмe, идвa мoмeнт зa пo-pязĸo пoĸaчвaнe.

„Paзбиpa ce, чe щe ce пocъвeтвaмe и cъc Cтyдeнтcĸия cъвeт пpи УHCC, c ĸoйтo paбoтим тяcнo. Щe oбcъдим c тяx, aĸo ce cтигнe дo тaĸoвa пoĸaчвaнe, зaщo гo пpaвим и дa чyeм тяxнoтo мнeниe“, пoяcни peĸтopът.

Paзмepът нa ceмecтpиaлнитe тaĸcи e фиĸcиpaн c пocтaнoвлeниe нa Mиниcтepcĸия cъвeт, ĸoeтo тpябвa дa бъдe пpoмeнeнo пpи ĸopeĸция в cyмитe зa oбyчeниe в yчeбнoтo зaвeдeниe.

B мoмeнтa ceмecтpиaлни тaĸcи зa oбyчeниe в OKC „Бaĸaлaвъp“ нa cтyдeнтитe, oбyчaвaщи ce пpeз yчeбнaтa 2021/2022 г. peдoвнa фopмa ca:

Haпpaвлeниe „Иĸoнoмиĸa“ (вcичĸи cпeциaлнocти) – 250 лв.;
Haпpaвлeниe „Aдминиcтpaция и yпpaвлeниe (cпeциaлнocти „Бизнec aдминиcтpaция“, Peгиoнaлнo paзвитиe“ и „Πyбличнa aдминиcтpaция“) – 250 лв.;
Haпpaвлeниe „Coциoлoгия , aнтpoпoлoгия и нayĸa зa ĸyлтypaтa“ (cпeциaлнocт „Coциoлoгия“) – 350 лв.;
Haпpaвлeниe „Πoлитичecĸи нayĸи“ (cпeциaлнocти „Meждyнapoдни oтнoшeния“, „Πoлитoлoгия“ и „Eвpoпeйcĸa пoлитиĸa и иĸoнoмиĸa“) – 350 лв.;
Haпpaвлeниe „Oбщecтвeни ĸoмyниĸaции и инфopмaциoнни нayĸи“ (cпeциaлнocти „Meдии и жypнaлиcтиĸa“ и „Meдия и иĸoнoмиĸa“) – 350 лв.
Haпpaвлeниe „Πpaвo“ (cпeциaлнocт „Πpaвo“) – 350 лв.

Ceмecтpиaлнитe тaĸcи зa oбyчeниe нa cтyдeнтитe в OKC „Maгиcтъp“ cлeд пpидoбитa OKC „Бaĸaлaвъp“ зa yчeбнaтa 2021/2022 г. ca:

B нaпpaвлeниe „Иĸoнoмиĸa“ и „Aдминиcтpaция и yпpaвлeниe“ (дъpжaвнa пopъчĸa) peдoвнa фopмa нa oбyчeниe – 250 лв.;
B нaпpaвлeниe „Πoлитичecĸи нayĸи“, „Coциoлoгия, aнтpoпoлoгия и нayĸи зa ĸyлтypaтa“ и зa cпeциaлнocт „Coциoлoгия“ cъc cпeциaлизaция „Coциaлни изcлeдвaния, aнaлизи и пpoeĸти“ (дъpжaвнa пopъчĸa) peдoвнa фopмa нa oбyчeниe – 350 лв.

Posted in Интервюта
2022-02-24 - 13:40

NOVANEWS

21 февруари 2022 г.

Конфликтът Украйна – Русия: Дезинформация и хибридна война?

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: Конфликтът Украйна - Русия: дезинформация и хибридна война

Анализ от международния анализатор Боян Чуков и ректора на УНСС проф. Димитър Димитров

„В момента има едно надхитряване и масова дезинформация по конфликта между Русия и Украйна, като тя тече и в двете посоки“, това каза в „Твоят ден“ международният анализатор Боян Чуков.

Той отбеляза, че в никакъв случай не са затворени вратите за дипломацията, а Русия изрично е казала, че няма намерение да нахлува в Украйна, освен ако не се посегне на населението на Донбас. Украйна също твърди, че нахлуване от тяхна страна няма да има.

Според Чуков разузнавателните служби в последните години се използват като политически инструменти и затова не може мого да им се вярва, когато твърдят, че нахлуване предстои, както ги цитира президентът на САЩ Джо Байдън.

Анализаторът смята, че САЩ си гонят своята стратегическа цел с този конфликт – разкъсване на връзките между Западна и Източна Европа, икономически и енергийни.

„Случва се хибридна война. И двете страни опитват различни прийоми, без обаче да преминават през границата за по-мащабни военни действия“, заяви ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров.

Според него се използват всички инструменти, характерни за хибридната война.

„Украйна е част от общия пъзел за световната сигурност. А двете страни взаимно се тестват, за да видят кой как реагира при различни ситуации. Но не виждам кой би имал полза от пълномащабно нахлуване. За мен това е изключено“, убеден е проф. Димитров.

Той не вижда и пряка заплаха за България, докато продължава надлъгването, но и дипломатическите усилия. Такава би имало само при пълномащабни военни дествия, които засега не се очертават.

Вижте повече по темата във видеото.

Posted in Интервюта
2022-02-24 - 13:20

Фокус

18 март 2022 г.

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: Обмисляме варианти за различни форми на присъствено обучение след 7 март, но при 100% зелен сертификат за всички, няма как да има присъствен учебен процес под каквато и да е форма

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: Обмисляме варианти за различни форми на присъствено обучение след 7 март, но при 100% зелен сертификат за всички, няма как да има присъствен учебен процес под каквато и да е форма

Ректорът на Университета за национално у световно стопанство (УНСС) проф. Димитър Димитров в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Проф. Димитров, от понеделник се допуска присъственият учебен процес във висшите учебни заведения, но при определени условия. Едно от тях е 50% от студентите да се обучават присъствено и 50% онлайн. Но постижимо ли е това, предвид че за разлика от училищата, в университетите се обучават десетки хиляди студенти? Как ще бъде направено разпределението?
Проф. Димитър Димитров: Това от понеделник е една възможност, която ние все още не сме решили дали да използваме. Обмисляме варианти за различни форми на присъствено обучение след 7 март, като спазваме, разбира се, заповедта и се грижим за здравето и живота на хората. Следим броя на заболелите, броя на заболелите в нашия университет. Но това все пак е възможност, която досега няколко месеца ни беше отказвана. С цялото разбиране за пандемията и за тези неща, но при 100% зелен сертификат за всички няма как да има присъствен учебен процес под каквато и да е форма. Досега беше така. Сега ни се дават възможности, така че ние да преценим как да процедираме по-нататък. По принцип е възможно – отговарям на вашия въпрос, тъй като ние на практика година и половина работихме по подобен начин, с редуване на потоци, намаляване на броя на потоците, хибридно обучение, излъчване в онлайн среда за тези, които не присъстват. Така че има и технологични варианти, за да се справим с това нещо.
Водещ: Да, това е възможност, но пък в рамките на почти две години неминуемо се създаде добра организация за обучение в онлайн среда. И няма ли методът „50:50“ да внесе хаос и тепърва да се налага отново адаптация на студенти и преподаватели?
Проф. Димитър Димитров: Ами, как да кажа, не искам да сравнявам присъственото и онлайн обучението. Те си имат предимства и недостатъци. Аз мисля, че техните предимства могат да бъдат съчетани в един такъв вид. Нашите колеги и нашите студенти се научиха да използват онлайн средата по-добре, със споделяне на материали, с нов вид презентации. Но живият контакт има значение, работата в екип, дискусията на място – нещо, което сегашните съвременни технологии, информационни технологии не го позволяват в пълна степен. Така че имаме и студенти, особено от първи и втори курс, които са си виждали преподавателите много рядко. Да не говоря и за други слабости, които има и при онлайн обучението. Така че ще се постараем да намерим необходимия баланс, който позволява високо качество на учебния процес и в същото време запазване здравето и живота на хората.
Водещ: По какъв начин и при какви условия според вас трябва да продължи учебният процес в университетите – до края на академичната година?
Проф. Димитър Димитров: В последните няколко месеца посоката беше само една – изцяло онлайн обучение. Сега ми се струва, че трябва да тръгнем и малко в другата посока – да засилим присъственото обучение. Някъде, където то е наложително – при упражнения, при хора, които все още нямат достатъчно опит в академичната среда, така че да намерим баланса някъде по средата, което всъщност и позволява тази нова заповед. Ние имахме такива разговори и в Съвета на ректорите, аз и проф. Герджиков се срещахме с министъра на здравеопазването проф. Сербезова и договорката беше в тази посока – да има леко разхлабване на мерките.
Водещ: Добре, и за да приключим с обучението в условията на пандемия – какви са вашите наблюдения, успяха ли за две години студентите да се адаптират към дистанционното обучение, така че да няма пропуски?
Проф. Димитър Димитров: Да, аз мисля, че успяха, но пак казвам, онлайн обучението има и някои недостатъци, свързани с това дали човек наистина активно участва в този процес. То същото може да се каже и за присъственото обучение. Много зависи от личната мотивация. Дали човек седи в залата, или просто си е пуснал звука на монитора вкъщи и се занимава с нещо друго, няма голямо значение. Но това, което ние трябваше да направим като университет и като преподаване, и като изискване към студентите, мисля, че го направихме. А и колегите бяха доволни от това – всички, че се запознават с нов начин и на преподаване, и на споделяне на знания и нови възможности, които тогава не бяха възможни – от стотици километри разстояние да слушате лекциите и да участвате активно в процеса и на преподаване, и на усвояване на знанията. Така че по-скоро оценката е положителна.
Водещ: Така е, това може да е и по-скоро приоритет за по-напред, когато има възможност, да се провеждат по този начин лекции.
Проф. Димитър Димитров: Ние се възползваме от тези възможности. С промени в нашия правилник дадохме възможност на магистрите, които работят повечето от тях, 30% от лекциите да бъдат онлайн, разрешаваме, когато това се налага, също да има и други лекции онлайн, при необходимост или при провеждане на такива събития и публични лекции, където не можем да ги съберем в една аудитория. Всичките ни конференции тук, кръгли маси и събития се провеждат хибридно и малко присъствено, и с излъчване онлайн. Така че това дава наистина много възможности, но все пак има значение и присъственото вземане на лекциите, упражненията, и присъствието на място, и живата дискусия.
Водещ: Така е. Да поговорим за образователната система и в частност за университетите. Кои са най-големите предизвикателства, пред които са изправени висшите учебни заведения днес?
Проф. Димитър Димитров: Ами, ако така ги подреждаме – пандемията сега е най-голямото предизвикателство, с което все още не сме се справили. Надявам се да отминат нещата. Другите предизвикателства са, че ние навлизаме в една нова ера на дигитализация, на нови информационни технологии, на нов начин на усвояване на знанията, на глобализация. Донякъде – отговаряйки на предните ви въпроси – онлайн обучението помага и за тези неща. По-високи изискания пред научно-изследователската дейност на университетите, които ако забелязвате в наименованието им, се наричат „висши училища“, а не „изследователски университети“ или „изследователски организации“, т.е. акцентът беше по-скоро върху преподаването, върху обучението. Това са предизвикателствата. А конкретно за България и за българските университети – това е по-широкото участие в международни проекти, в научно-изследователски проекти с други университети. Европейските фондове и средства дават такава възможност.
Водещ: Нуждаят ли се университетите от повишаване качеството на предлаганото образование и как може да бъде постигнато?
Проф. Димитър Димитров: Нас ни оценяват сигурно по 10 различни линии и от Националната агенция за оценяване и акредитация, Министерството използва няколко системи за оценка. Бюджетът ни зависи вече 30-40% от качеството, което е свързано с научно-изследователската дейност. Обществото ни оценява по престиж и различни анкети, които оценяват университетите. Но една от най-точните оценки дават нашите кандидат-студенти и студенти, а и завършилите студенти. Така че сигурно всеки университет сам може да си прецени доколко трябва да повишава качеството на обучението и изследователската дейност. Но тези неща, като ги съберете заедно, дават оценката на един университет – дали той има студенти, дали има изследователски проекти, дали се ползва с уважение в обществото, дали работодателите използват неговите студенти и какви са заплатите на неговите студенти, така че това е отговорът на този въпрос. Разбира се, още много може да се желае. Има и други възможности за огромен потенциал, особено в научно-изследователската дейност и за нови проекти, и за насърчаване на студентите към собствен бизнес, стартъпи, участие на студентите в научно-изследователската дейност. Така че нещата не са свързани само с провеждането на лекции, на упражнения. Има широк кръг от неща, пред които университетите са изправени.
Водещ: Да, предполагам, че ако регулярно се работи в тази посока, целта ще бъде отчасти постигната, още повече това за насърчаването на студентите за започване на собствен бизнес, което всъщност е и най-важното след приключване на обучението.
Проф. Димитър Димитров: Напълно съм съгласен, да.
Водещ: Според вас какви механизми и реформи трябва да бъдат предложени за оптимизация на обучение във висшите учебни заведения?
Проф. Димитър Димитров: За оптимизация на обучение – ами, съчетаването на тези форми, по-широко използване на дигитализацията, новите неща, които възникнаха при онлайн обучението. Сега светът става все по-глобален и материалите, т.е. достъпът до знание става все по-лесен и по-открит. Така че това са пътищата за оптимизация. Ако вашият въпрос е свързан тук с идеи за реформи, които бяха анонсирани преди две-три седмици за сливане на университети – има и други форми за повишаване на качеството и оптимизиране работата на университетите. Това са мрежи, алианси, съвместни програми – бакалавърски, магистърски, между университетите, т.е. да бъдат използвани силните страни на различните университети – изследователски университети или университети, които не са чак толкова големи, или са специализирани само в едно-две направления. Това за мен е пътят за оптимизацията на висшето образование.
Водещ: УНСС подписа меморандум за сътрудничество със Санктпетербургския държавен икономически университет. В какво ще се изразява взаимодействието между двете учебни заведения и какво означава това партньорство за нашия университет?
Проф. Димитър Димитров: Това е поредното споразумение за сътрудничество. Миналата година аз бях на посещение в Москва и след това в Новосибирск, където проведохме няколко разговора с руски университети, и разбрахме, че има интерес към подобно сътрудничество, особено към съвместни магистърски програми. Но разбира се, не се изключва и обмен на преподаватели, съвместни конференции, съвместни изследователски проекти. Но всичко това трябва да бъде управлявано по подходящ начин и с подходящото темпо. Трябва да ви кажа, че ние имаме още няколко споразумения с още четири руски университета. Има интерес към България и към нашия университет, бих искал да подчертая, специално към подобно сътрудничество и ние сме намерили подходяща форма за съвместни магистърски програми, които в момента развиваме, и даже очакваме първата група от руски студенти есента на тази година, а догодина да се засили и това сътрудничество. По подобен начин ще се развие и сътрудничеството с Петербургския икономически университет. Всички тези университети са много престижни, с много богата история. Скоро предстои подписването на подобно споразумение с Икономическия факултет на Московския държавен университет, който има 39 факултета, 11 нобелови лауреати. Така че има интерес, но ние отговаряме и на този интерес.
Водещ: И като за финал, все пак вие сте експерт по национална сигурност и няма как да не ви попитам за ситуацията около Украйна, която така или иначе е водеща тема в последните седмици. Има ли опасност от военен конфликт и как ще коментирате позицията на България по отношение сагата Русия-НАТО-Украйна?
Проф. Димитър Димитров: Ами, датата 16 февруари беше спрягана като дата за нахлуване в Украйна. Сега аз да не говоря след тази дата, но и преди това давах доста интервюта, където казах, че няма да има военен конфликт, а всъщност се води хибридна война с такива способи, и психологически, и информационни, и пропагандни, и икономически, и демонстрация на военна сила, но без използването на военна сила, и киберзаплахи или кибератаки. Така че както и преди казвах, доста по-категорично – военен конфликт няма да има, но ще има други последствия. И те са видими – да кажем за икономиката на Украйна, заплахата за България да спре газа или да се прекратят различни споразумения, с Русия особено, защото ние сме зависими от вноса на суровини, енергийни суровини от там. Видяха се и нашите слабости, как реагираме, как бихме могли да реагираме. Така че за мен е преминат пикът на тази криза, но трябва ние да си направим изводите като държава. И скорошният Консултативен съвет от вторник показа реалната картина в момента. Но сега на ход са и политиците, и Народното събрание по отношение на отбраната и сигурността.
Водещ: Така е. Да се надяваме да видим и действия от тяхна страна и дано последствията да бъдат възможно най-малко вредни за всички ни. Аз много ви благодаря за отделеното време и за интервюто.
Проф. Димитър Димитров: И аз ви благодаря.

Posted in Интервюта
2022-02-09 - 13:46

Вестник „Труд”

 

09 февруари 2022 г.

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: Сливането – тежка и неясна реформа без критерии

Странна, за някои дори екзотична идея за обединяване на висши училища в мегаструктури изправи на нокти ръководители на държавни университети у нас. Дали във време не само на пандемия, но и когато бюджетът за годината виси, и когато вузовете и студентите не могат да си платят тройните сметки за ток, на дневен ред са тежките структурни реформи, обсъждаме с проф. Димитър Димитров, който е начело на УНСС. Той ни дава експертиза за това какво ще се случи, ако държавните икономически университети у нас станат едно цяло и кой каква отговорност ще носи за бъдещите нужди на пазара на труда.

Проф. Димитров, какво се случва с идеята за сливането на университети в мегаструктури, която шокира много ректори?
Утихват нещата, но все пак се предвиждат такива сливания или дейности, свързани със стратегията за висшето образование. Там обаче няма механично сливане на университети, за каквото се разбра по-рано, а има алианси, мрежи, които ние и сега правим. Общността ги подкрепя, но все пак твърде голям е въпросът и е много добре да се обясни крайната полза от това нещо. Каква е крайната цел и голямата полза, не само за бюджета – ще съкратим пет милиона, 1000 студенти или три катедри, а за обществото, за системата на висшето образование? Това трябва да бъде обяснено, трябва да има такъв анализ, който показва тези неща, с различни алтернативи в него. Това е начинът, по който се правят всякакви такива реформи. До момента аз не знам да има такова нещо.
МОН обявиха намеренията си да правят стъпки към обединение според стратегията, но не правят ли стъпка назад от заявеното по-рано пред ректори механично сливане?
По-скоро не. Стратегията е приета, има консенсус по нея. Промени, в която и да е сфера се правят изключително трудно и изискват време. Даже и утре да ни слеят с някой или друг университет да го слеят, първите резултати ще се видят след 5-6 години. Трябва да си даваме сметка и за това. Това означава, че ползата от подобни реформи трябва да бъде огромна и съизмерима с многото трудности, които ще съпътстват един такъв процес.
УНСС има ли полза да бъде обединяван с още вузове под шапката на мегаикономически университет?
Ако разглеждаме идеята за мегаикономически университет, за никого няма да има полза. Нито от мегамедицински, нито пък от мегатехнически. Най-малкото заради териториалното разделение. Няма как студентите от Варна да не учат във Варна икономика, а само тук, в София, ако целта е да свием така нещата. Ако има едни и същи катедри, това означава ли че едната ще остане, а другата не? Има хиляди въпроси, които трябва да зададем по този начин – преподавателите дали ще пътуват до Варна и Свищов. По-модерният, по-европейски начин са мрежите. Ние имаме опит във функционирането в европейска мрежа. ENGAGE.EU е проектът, който е 3-годишен, и ще продължи още 3 години. Там не се говори за механично сливане. Всеки университет си запазва самостоятелността, споделяме ресурси, преподаватели, мислим как да са общите програми, студентите могат да извършват мобилност. Не говорим за сливане и затваряне на някой от партньорите -от това никой няма да спечели. Защото се изправяме пред страшно много промени, Народното събрание трябва да ги гласува. Колкото и да са близки университетите, винаги има правилници, програми. Кога ще бъде синхронизирани тези неща? Това е тежка реформа.
Какви критерии ще искате от министър Денков за тази реформа по време на Съвета на ректорите на 22 февруари?
Първо много хора казват 50 университета са много за България – кой е критерият обаче да казваме дали са много или малко? България не е на първо място по брой студенти на брой от населението, назад на опашката сме по такъв показател. Тоест не работи това като критерий. Достъпът до висше образование в последно време в съвременните обществена много се разширява, защото как да говорим за иновации, за професии на бъдещето, като не образоваме хората. Ако идеята е да свием приема в университетите и да не обучаваме хора с висше образование, не е добра. Но критериите бяха и за други неща. На каква база става обединяването, ако изобщо има такова – дали на териториален, дали по професионални направления, защото може да има друг принцип, по който това да става. Нашата идея, на Управителния съвет на ректорите беше да свикаме Общо събрание не само заради това сливане, но и заради неща, които са свързани с настоящето – с приемането на бюджета на университетите, което предстои, и с няколко други проблема – тока, пандемията, които ни засягат в момента, но изведнъж се появява тази идея за сливането. На Общото събрание ще се обсъждат и такива въпроси – далеч по-важни за момента.
Кой е най-належащият?
Има задържане на нивото на финансиране на университетите на нивото на миналата година. Каквото и да правим в момента, сметката за ток го прибира всеки месец. Това обезсмисля много усилия, които ректорите полагат за свиване на персонал, за оптимизиране на някои дейности, за икономии. Това е единият голям въпрос, и ако сложите и общежитията, и студентите, които са в подобна ситуация, това изяжда всякакви резерви на университетите. Инфлацията се увеличава с 10% за тази година, така ^е поне това трябва да бъде компенсирано. Виждате в други сфери има социални помощи, тук-там се вдигат заплати, при нас бих казал, че не е точна така. Не е прието университетите да отправят много гръмки искания за това какво искат, но се надявам все пак да има конструктивен диалог с министерството на образованието и с министерството на финансите.
Колко плаща УНСС за ток?
Сега правихме нова обществена поръчка, беше за около 2 милиона лева, но се наложи да я променим на около 3 милиона. Ние от юли нямаме доставчик, който е по дългосрочен договор. Доставчиците казват, че не могат да си изпълнят задълженията към вас, и никой не кандидатства по обществената поръчка, която обявяваме вече втори или трети път. Около 3 пъти се промениха разходите за ток, което си е проблем и за университета, а за общежитията. Там, разбира се, студентите плащат, но това е социален проблем. Има механизъм за компенсации и този месец той ще се задейства. А на този фон, всъщност системата на висшето образование премина през реформа, която не се видя много в обществото. Бяха съкратени за период от 2-3 години преди това държавните поръчки за доста университети. Миналата година нашата беше съкратена с около 40%. Това е сериозен момент, това не е корекция с няколко процента. Беше прието, че един преподавател участва в акредитацията само в един университет, което намалява летящите чети от преподаватели, и се отразява на акредитация и на много други неща. Университетите започнаха собствени реформи в публикационната дейност, насочени към публикации в Scopus и Web of Science, по което нас ни оценяват. Голяма част от бюджета вече идва за качество на публикациите в тези престижни издания и индексирани бази данни, а не просто на брой студенти. Ние това сме го направили и очакваме адекватен отговор, за да продължат тези неща. Защото една публикация в престижно издание изисква повече усилия и струва повече пари. Ако на вас ви свиват бюджет, вие трябва да имате повече часове, и не остава време за публикации. Трябва да се намери точният баланс.
Чуват ли ви за исканията, които отправихте относно сумите в бюджета?
Първото ни искане е издръжката за обучение. Управителният съвет на ректорите излезе с искане към министрите на образованието, финансите и финансовата комисия за допълнителни средства от около 40 милиона лева за повишаване на разходите за издръжка на обучението. Тази промяна трябва да бъде отразена заради инфлацията, там влизат и заплатите. Минималната работна заплата винаги се увеличава централно, без да ни питат, но се очаква нашият бюджет да я приеме. Така че пак и да имате резерви, по някакъв начин те се изземват. Затваря се ножицата между персонала, който работи на минимална заплата и на експерти, които работят в непреподавателския състав – техните заплати са малко по-високи от минималната. Затваря се ножицата между асистенти, главни асистенти, доценти и професори, което убива всякакъв стимул за академично развитие, за престиж и издръжка в обществото. Тези въпроси трябва да бъдат адресирани в дебат с МОН и финансите, а не сливането и подобни неща, от които не се вижда ползва за обществото. Освен това университетите не са като бизнес предприятия -колко сме спестили от бюджет, колкото студенти повече или по-малко. Има и други ползи за обществото, за икономиката на страната. 40 милиона лева е искането за наука, което е законово уредено и се отпуска като процент от държавната субсидия. Този процент в момента не е спазен. Сега в общия бюджет за висше образование мисля, че сумата е около 12 милиона лева, а по закона трябва да е 40 милиона. Тоест винаги това присъства в бюджет като сума за научно-изследователска или творческа дейност, или спортна. Останалите средства са за повишаване на стипендиите на студентите и докторантите. Няколко пъти беше лансирано публично, че докторантските ще станат 1000 лв. сега те са 500 лева, но в проекта за бюджет тези стипендии са предвидени по 550 лв. Така че надявам се има чуваемост, възможно е да имало лоша комуникации в началото.
В момента се работи по промени в закона за висшето образование. Колко голям е проблемът с плагиатството, какво мислите за съвместните програми между университети?
Предложените промени в закона за висшето образование за съвместните програми, което досега не можеше да стане, са един нормален начин на сливане. Ние имаме идея да направим спортен мениджмънт заедно с Националната спортна академия, например. Това е само един малък пример. Докторантури по проекти и съвместни докторантури също добро нещо. Но относно плагиатството продължават усилията. Нашият опит като университет е, че от 2-3 години ние се въвели наша система за проверка за плагиатство ,базирана на признат софтуер за това нещо. Докторанти и участници в конкурси минават през нея, както и всичките ни публикации. Сега чувам такива неща, че всички трябва да бъдат проверявани за плагиатство. Не знам обаче какво значи всички – от днес нататък, или за период от 20 години назад, това е интересен въпрос, но нека да видим как ще се приеме законът. Трудно се заобикалят тези система за плагиатството. Но е добре да се регламентира как стават наказанията за това. В момента имаме 3 болезнени случая в университет, където по решение на Комисията по академична етика в МОН, че има плагиатство, ректорът е длъжен да уволни тези хора. Това е наказанието и няма степени в това нещо. Понякога за плагиатство може да е една книга, друг път статия от 10 страници и това е добре да се изчисти или да се даде някаква свобода за действие на ректорите. Сега, ако не ги уволни ректорът, до два месеца министърът може да уволни ректора. Съдебната практика също не е добре установена. Колегите, които аз уволних по писмата и решенията на МОН, още водят дела.
Как протича кандидат-студентката кампания тази година?
Ние променихме много в нашата система за прием. Кандидат-студентите може да подават документи дигитално, без да се редят по опашки. Променихме начина на класиране и разпределение на държавната поръчка, отчитайки желанията на студентите, които ние разчитаме като пазарни сигнали. Кандидатства се по всякакъв начин – и с матури, но и с кандидат-студентски изпит, ако искат да си увеличат оценката. Това става на място, и с хартия, и онлайн с лицево разпознаваме. Миналата година, при свита държавна поръчка, имахме 1/3 над това платен прием. И тази очакваме същото. Държавата поръчка се запазва горе-долу. Смята се, че има икономисти в България, но имаме и много икономически проблеми и трябва да имаме квалифицирани хора. Това ни до го подсказва бизнесът, който непрекъснато идва и при нас и търси стажанти, и хора за работа. Над 2500 студенти държавна поръчка приемаме и тази година, но нашият капацитет е по-голям и позволява да приемем и платено обучение. Миналата кампания много ясно се видя интересът към някои специалности, които получаваха по принцип наполовина места държавна поръчка и платено обучение. При маркетинга е най-голям интересът. Имаме етика през годините и нподдържаме над 40 бакалавърски програми, защото ние поддържаме цялото стопанство. Когато има някакъв проблем, се обръщат към нас.
Има изискване за 100% зелен сертификат за студентите и преподавателите сега, но все повече се говори за отпадането му, какви са сигналите в тази посока?
Очакваме разхлабване на мерките, съгласувано с държавните власти към края на месеца.
Ръководите катедра „Национална и регионална сигурност“ в УНСС. Каква е вашата прогноза за развитието на кризата в отношенията между Русия и НАТО заради Украйна?
За мен това е хибридна война, която се води между Русия, НАТО и САЩ. И двете страни с невоенни средства се опиват да постигнат преимущества. Вярвам, че ще остане криза, а няма да се стигне до военен конфликт. За да има такъв, каквито сценарии се описват, например, че щели да влязат руски части в Украйна и ще ги превземат за два дни, бих казал, че авторите им са гледали много филми. За такова нещо се искат милиони войници, друга мобилизация, която не се наблюдава в момента.

Posted in Интервюта
2022-02-08 - 17:10

Bulgaria ON AIR                                                                                                                                                                                     

08 февруари 2022 г.

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: Никой не иска военен конфликт, България да не се тревожи

„Украйна е част от общите усилия за запазване на сигурността в Европа и света“, каза пред Bulgaria ON AIR проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС и експерт по национална сигурност.

Конфликтът Украйна – Русия: Има ли заплаха за националната сигурност?

„Конфликт все още няма. Засега сме в преговорни процеси. Видяхме, че вчера президентът Макрон беше в Москва и разговаряше с Владимир Путин. Сега той отива в Киев. Всички се надяват да се водят преговори. Никой не иска военен конфликт“, заяви експертът по национална сигурност и ректор на УНСС проф. Димитър Димитров в студиото на „България сутрин“.

А относно почерка на Русия и желанието й да привлече вниманието, той уточни, че това е специфичен преговорен подход.

„Когато покажете, че имате съответните способности и възможности, и когато демонстрирате сила, вие въвличате и другата страна в преговорите. Тези действия на Русия не бяха пренебрегнати от НАТО и САЩ. Украйна е част от общите усилия за запазване на сигурността в Европа и света“, посочи проф. Димитров.

По думите на експерта по национална сигурност, Русия е излязла с доста остри предложения относно това какво иска от тези преговори. Според него в ситуацията България няма от какво да се притеснява.

„България не трябва да се тревожи. Украйна твърди, че няма да има нахлуване, но медии и други политици казват, че ще има. След това и САЩ казаха, че няма да има нахлуване. Ние не сме толкова близо, но все пак сме в този регион. За да има военен конфликт, трябва да има основателни причини. Конфликтът понякога възниква от дребни неща обаче“, смята проф. Димитров.

Ректорът на УНСС каза пред Bulgaria ON AIR дали има вероятен сценарий, при който Русия ще спре доставките на газ за Европа.

Целият разговор можете да гледате във видеото.

Posted in Интервюта
2022-02-07 - 17:16

БНР                                                                                                                                                                                       

07 февруари 2022 г.

Трябва да е ясно какво ще спечели обществото от сливането на университети, заяви ректорът проф. Димитър Димитров пред БНР

На Общото събрание на Съвета на ректорите от МОН се очакват по-ясни идеи за заявените реформи във висшето образование. Това каза пред БНР ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров. По думите му за тези реформи – намаляването на държавните висши училища от 38 на 16, ректорите научават от пресата.

„Ние нямаме писмен документ или концепция, която да е обяснена, предложена за обсъждане“, уточни проф. Димитров.

Според него понякога подобни въпроси се разглеждат повърхностно.

„Академичната общност е приела и минала през доста реформи. Ще приеме подобни неща, ако бъде ясна целта и много по-видими положителните резултати от такива сливания и обединения.“

Проф. Димитър Димитров уточни, че обявеното сливане на университети е предизвикало „голям интерес и много силно напрежение“ сред студентите, преподавателите и в университетите.

„Много е лесно да се каже – дайте да ги слеем, но след това какво става?“

Ректорът на УНСС посочи, че по брой студенти на глава от населението България не е в първите редици на страните от ЕС, а това е огромен проблем.

„Трябва много ясно да се каже какво ще спечели обществото и висшето образование от това нещо.“

„Аз даже през уикенда си мислех такива неща – защо не се слеят някои партии, защо не се слеят министерства, защото са много примерно, или са малко. Защо не се слеят театри, училища защо не се слеят? Ако тръгнем по тази логика – те са много, те са малко – кой е критерият за това“, коментира проф. Димитър Димитров в предаването „Преди всички“.

Академичната общност е много добра саморегулираща се общност, изтъкна ректорът.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.

Posted in Интервюта
2022-02-07 - 11:12

NOVANEWS                                                                     

07 февруари 2022 г.

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: Идеята за сливане на университетите няма да е работеща

Ректорите все още не са наясно с идеята на МОН, обясни пред NOVANEWS проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС. Идеята за сливане на университетите няма да е работеща. Това каза в ефира на „ Твоят ден“ ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров във връзка с обсъжданите от МОН варианти за бъдещето на висшите учебни заведения. По думите му ректорите биха подкрепили подобни действия, ако има основателни причини за предприемането им.

На 3 февруари тази година Министерството на образованието и науката (МОН) потвърди, че обмисля различни варианти – забележете, за обединяването на някои висши учебни заведения в България. Според позицията на министерството, предстоящото сливане ще е в съответствие със Стратегията за развитие на висшето образование у нас.

Цялостната концепция ще стане ясна на 22 февруари, казват от МОН, като уточняват, обаче, че обсъжданите варианти нямат нищо общо с тиражираната информация за създаване на мегаструктури и намаляване на държавните висши училища в България. 

Здравейте. Благодаря за поканата. Аз искам да добавя, че съм и главен секретар на Съвета на ректорите в България.

Важно уточнение, значи имате по-широк, ако щете, поглед над нагласите и на вашите колеги, предполагам?

Да, точно така.

Как посрещнахте всъщност тази идея, защото тя към момента, към днешна дата е просто идея?

С изненада. Аз давах и няколко интервюта предната седмица, тъй като това предизвика голям интерес и в колегията, и в медиите, защото беше изненадваща идея, че нещо се случва, а наистина, ние не знаем какви са крайните цели, какви са тези варианти. Сега, в интерес на истината, в петък се чухме с министър Денков. Той ми звънна и каза, че това, което се тиражира в медиите, няма нищо общо с идеите, които се обсъждат.

Добре, каква е идеята всъщност? Не са мегаструктури и не е намаляване на висшите учебни заведения в България – а какво е, като ще сливаме?

Така е. И нашата академична общност също би искала да разбере каква е идеята. Сега ние не сме случайни хора, неслучайно…

Не го ли попитахте, като сте говорили с него?

Не, на 22 февруари ще има общо събрание на Съвета на ректорите, където беше обещано да се представят тези идеи. Но доколкото стана ясно, това нещо е коментирано и в Комисията по образование в Народното събрание, имало е срещи с няколко ректори – вече конкретни, от София за подобни сливания. Но всъщност това са разговори, това са понякога и публикации в медиите, които не ни дават достатъчно информация. Но пак казвам, нашата академична общност не се състои от случайни хора и ние можем достатъчно добре да помислим, а и мислим от много време какво се случва, как могат да се развият университетите в тази ситуация, как да подобрят своето положение в международните класации, бюджетите, приема на студентите. Така че не е нещо, което да ни изненадва, но все пак бихме искали да разберем правителствената позиция в това отношение.

Добре, понеже излезе каква ли не наистина информация за последните дни, опитвам се да разбера дали има истина в това, което беше написано – сега се сещам за колегите от OFFNews.bg, че въпросните мегаструктури щели да бъдат четири. Например Национален технически университет, включващ техническите ВУЗ-ове в София, Варна, Габрово и Русенския университет; единен Икономически университет, в който влиза и УНСС. Това ли е идеята?

 Не, не. Доколкото разбрах, това не е идеята и министърът каза, че не е това идеята, но все пак има някаква идея, която трябва да бъде обсъдена.

Обаче и вие не знаете все още каква е?

Да. В медиите се въртят различни неща. Аз слушах изявления и на колеги, и на журналисти по тази тема, че 50 университета в България са много.

А много ли са според вас?

Ами, зависи от критерия. Аз пак и на други места съм го казвал, и студентите редовно ги питам на тая тема – примерно много ли са 50 000 лева.

Зависи от гледната точка.

Да, зависи от гледната точка.

Сега за един човек са много, за друг – не толкова.

И зависи от целта, зависи за какво ще ги използвате тези пари. Същото отношение е и към университетите. Дали те са много или малко, зависи от това какво искаме от тези университети, какво очакваме от тях да правят – разчитаме ли да дават своя принос за развитието на икономиката и на обществото. Така че много или малко – много зависи от крайната цел всъщност. Ние имаме установена система и много от тези университети се наричат „университети“, но всъщност са специализирани висши училища, ако това дразни някой, както… сега да не давам примери, да не се засегне някой от колегите, но всички ги знаем – които са специализирани в точно определена област. Включително и ние.

Ние сме специализирани в шест направления. Някои ваши колеги казваха: има там във всяко село, паланка университет, което не е така. На времето нашият университет имаше филиали в шест града и нашият университет – тогава беше ректор проф. Борисов, ръководството самостоятелно закри тези филиали в други градове, защото сметна, че това понижава качеството на висшето образование. Имахме в Силистра, в Ловеч, на други места. Самите университети са доста добри самоуправляващи се организации.

Добре, на фона на тези 50 висши училища – да ги наречем така, защото, казвате, не всички са университети в смисъла, който носи една такава образователна институция…

Около 15-16 са частни университети, имаме 4-5 военни, в областта на отбраната и сигурността. Остават още трийсетина, които са държавни, но не всички от тях са класически университети с 15-20 факултета.

Въпросът е броят на висшите учебни заведения отговаря ли на качеството на квалификация на всеки един млад човек, който се отправя към бизнеса?

Университетите са различни. Има рейтингова система, която показва кой университет къде се намира, има Карта на висшето образование, която също показва какво се случва в една или друга област.

Проблем с това имаме ли, с качеството – то това е, на фона на многото училища?

Това е вечен проблем. Качеството винаги може да бъде повишавано. Има по-добри университети, има и по-лоши университети. Министерството има достатъчно механизми, чрез които да влияе върху качеството. Между другото, това не се говори много, но нашата система мина през доста реформи, системата на висшето образование. Около 30-40% от нашите бюджети – държавните университети, парите са за качество, което означава публикации, научни проекти, а не само за брой студенти, които се обучават.

Освен това беше взето решение преди няколко години, че един човек хабилитиран преподавател, доцент или професор, може да участва в акредитацията само на един държавен университет. „Летящите“ преподаватели изчезнаха.

Да. Извинявайте, че ви прекъсвам. Какво става обаче, на мен ми е много любопитно какво се случва, ако всъщност частно висше училище се слее с държавен университет? Какво се случва с финансовата рамка на двете структури?

Не мога да си представя.

Държавата финансира и двете или?

Ако се върнем пак на сливането, това означава четири-пет години огромни организационни и управленски проблеми за които и университети да се сливат.

Иначе казано, грубо казано – за пари ли става въпрос?

Пак не знам. Ако идеята е да съкратим някои направления, ако идеята е да затворим някой университет. Не знам дали това е идеята. Оптимизацията не е само да съкратим бюджетите в системата на висшето образование, което и без това е недофинансирано, като гледаме инфлацията, като гледаме много процеси. Имаше едни базови показатели за издръжка на студентите във висшето образование, които бяха променени много драстично от бившия министър на финансите Дянков – от 960 и няколко лева на 690 и няколко лева. И това продължи 10 години. Университетите това го преживяха. Преживяхме свиването на бройките в много специалности – от това също не възникна проблем, но…

Чета в момента – искам да го зачета и на Вас, мнението на Даниел Вълчев, който е бивш министър на образованието, министър в периода 2005-2009 г., сега е декан на Юридическия факултет на Софийския университет. Той коментира така тази идея: „Това е една много стара идея. Още преди аз да стана министър имаше такава иде, тъй като в България има над 50 висши училища. Повечето от тях са малки.

Някои от тях едвам кретат, но въпреки това те съществуват. Като съпоставим населението – това, което и с вас говорихме, – на България с населението на други държави, ще видим, че ние имаме три-четири пъти повече висши заведения, отколкото в други държави, така че това е нещо правилно.“ Той лично казва, че дълбоко се съмнява, че това ще се случи, по простата причина, че колкото пъти е започвал този дебат, толкова пъти се вадят аргументи, в разрез на тази идея, т.е. в противовес.

Това е управление на тази система. Трудно се променя ситуацията, която е сега, в момента, която е създавана 100 години, че и повече, за да бъде променена от 30 и колко университета на 15, примерно. Това ще предизвика много трудности как да се реши този въпрос.

Има държави, където има класически университети. Белград например. Сърбия има четири държавни университета, но Университетът в Белград има 30 факултета. Ние бихме могли да предложим този подход – в София да има един университет с 30 факултета. Но пак – каква е целта? Аз преподавам анализ, икономически анализ и там се гледат алтернативи: сегашното състояние, новото състояние, третото състояние, четвъртото състояние. Ако нашата общност види достатъчно добра цел, свързана с бюджета, свързана с повишаването на качеството на висшето образование, с повишаване на научните изследвания, с удоволствие би подкрепила подобни промени. Но ние в момента не сме видели такива аргументи.

Вие към момента имате ли категорична позиция по тази идея? Категорична позиция – да кажете например, че тази идея няма да е работеща и няма да повиши изобщо качеството на образованието?

Да, да. Моята позиция е, че тази идея няма да е работеща. Университетите в момента са в един преходен период, в който започват да ни оценяват по нов начин. Сега се изискват публикации в едни високоиндексирани бази данни – не знам като търговски марки да ги споменавам ли…

Няма нужда.

Но това е, което се изисква от нас.

Да.

Има едно пренастройване. Нашите системи за атестиране, за академично развитие, за научно-изследователска дейност вече са насочени към тези нови, по-високи показатели. Това е във всички университети, не само при нас.

Добре. На финала на нашия разговор един последен въпрос. Той е свързан с начина, по който функционира вашият университет: онлайн обучение, присъствена форма – какво е положението при вас в момента? Всички смятам, че ще се съгласим, че по-хубаво от присъственото обучение и прекия контакт с преподавателя едва ли им, но?

Надявам се скоро да бъдат разхлабени мерките. Ние започнахме вече семестъра онлайн. Използвахме докрай възможностите на неприсъственото обучение и скоро се надявам в някаква по-лека форма да имаме и присъствено обучение.

Виждате негативите, предполагам? Равносметката не е добра.

Ами, да. Вече има умора от самото… вече две години ще станат, откакто сме в подобен режим.

Качеството също вероятно е по-ниско?

Ние се стараем доста в това отношение, тъй като пък новите технологии дават възможност да се види кой влиза в час, как си е направил контролните, тестовете, самите изпити. Така че се поддържат такива усилия, но по-добре е присъствено да говорим със студентите.

Успех! Да си го пожелаем накрая на този разговор.

Благодаря.

– А ние с нетърпение чакаме 22 февруари, за да видим точно каква е концепцията на МОН по този въпрос, който и вас много тревожи – за сливането на висшите учебни заведения. Всичко това обаче предстои. Аз ви благодаря, че бяхте тук. 

Повече вижте във видеото. 

Posted in Интервюта
2022-02-04 - 11:15

OFFNews                                                                       

04 февруари 2022 г.

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: Малко е изненадващо изведнъж да започне такава реформа

Първи коментар на ректора на УНСС проф. Димитър Димитров пред OffNews.bg относно намерението на министъра на образованието акад. Николай Денков за окрупняване на държавни университети

Проф. Димитров, какво мислите за намерението на министъра на образованието и науката акад. Николай Денков за обединяване на държавни университети?

Малко е изненадващо изведнъж да започне такава реформа. От доста години се повдига темата и се казва, че висшите учебни заведения са много, но изведнъж толкова рязко поставен въпросът, и то не систематично… Нормалното е да има концепция за тази реформа и за основите, на които ще бъде извършвана, ако бъде извършвана изобщо такава реформа с идея за принципните ползи за цялото общество и висшето образование, които ще бъдат постигнати чрез такова сливане на висши училища, някои от които са с много голяма традиция, самостоятелност, създадени по различен начин.

Има и страшно много организационно-управленски въпроси, трудово-правни въпроси, международни проекти, акредитации. Не е толкова лесно да слеете два ВУЗ-а, камо ли три или четири в едно. Възникват веднага хиляда въпроса, така че сме силно изненадани от подобно развитие, и то толкова скорошно да се извърши. Това го обсъждахме и на Съвета на ректорите.

Обсъждали сте го на базата на Ваш разговор с министъра, на база информация от Ваши колеги ректори?

Лично не съм говорил, но е разговаряно с няколко колеги и тази информация беше споделена, така че се разбра за това нещо. Обсъждано е, доколкото разбрах, и в комисия в Народното събрание, така че няма смисъл и не е правилно от обществена гледна точка това да бъде скривано по някакъв начин, защото става въпрос за сериозни институции с многогодишна история и традиции. Тези стъпки би трябвало да се направят по прозрачен, открит и принципен начин. Добре е да се покажат основите за подобна реформа и да се изведат ясно ползите от едно подобно сливане.

Как то би се отразило на УНСС?

В първите варианти нас не ни брояха като че ли, че ще се сливаме с някой. Във вторите виждам сливане със Свищов и Икономически университет – Варна. Ние сме достатъчно големи и не се притесняваме от това нещо, но пак – каква да бъде ползата? Всички трябва да бъдат убедени, академичните общности в тези университети и съответните общности около тези университети, завършилите. Каква ще бъде ползата за висшето образование и за обществото от това сливане? Ако трябва да махнем един ректор или една ректорска заплата, ако това е само ползата, за мен това е безсмислено.

Как би се управлявала такава мегаструктура, която да включи сегашните университети в София, Свищов и Варна?

Много, много сложно от управленска и икономическа гледна точка. Аз и сега нямам достатъчно време, камо ли някой от ректорите да ходи във Варна или Свищов, или където и да е, за да решава там проблеми. Съответната организационна култура не е такава. Могат да се търсят по-меки форми. Имаше такава посока и стимулиране на подобно сътрудничество. Но това е дългосрочен процес, не става за един ден.

Възникват и други въпроси – студентите, които са приети тази есен как ще завършат? Влезли са в един университет, завършват втори, кога ще влезе в действие това нещо, хиляди и хиляди неща, които не знам как ще бъдат решени.

Сега Законът за висшето образование не позволява принудително сливане на университети. Той изисква решения на общите събрания…

Това е една от възможностите. Иначе ако парламентът каже: „Закриваме този ВУЗ и създаваме този и този, и този“, ние сме държавни университети, но все пак има автономия, добре е да се чуе мнението и на академичните общности и да се видят критериите, по които това нещо ще става и, пак казвам, ползите за обществото и за висшето образование.

Ние участваме в мрежа от европейски университети – ENGAGE.EU – и перспективната цел е създаването на европейски университет или функционирането на такъв. Проектът е за 3 години, ще се финансира за още три години, има общи дейности. Не са от днес за утре нещата, защото между тези водещи икономически университети на Берлин, Виена, Берген, Тулуза, Манхайм. Не може веднага да стане такова нещо, искат се и разбиране, и споделяне на това, което става, и разбиране на общата академична култура и обща, между отделните държави. Не се пришпорва този процес. Европа финансира подобно сътрудничество, опознаване и споделяне на ресурси, но не и толкова силово – за един ден или за половин година. Просто е различен подходът. И при нас се появяват в рамките на европейския проект много въпроси, които трудно намират решение и даже не знам кога ще намерят решение, а тук… прибързаните решения не са добри.

Как реагират студентите?

Да, и студентите ще имат много въпроси. Ние сега сливаме администрации и преподаватели, но специалности: кой къде учи, как се комбинират тези неща не знам. Това не е обсъждано изобщо. Ако нещо има на масата, за да се мисли върху него, но такова чисто механично сливане не е добре.

С Ваши колеги ректори обмисляте ли да поискате среща с министъра? Редно е да чуете от първа ръка какви са намеренията, а не от мен, не от журналистите.

Да, разбира се. Ние призовахме колегите, ако имат подобни разговори, да се обръщат към Управителния съвет на Съвета на ректорите. Това беше написал и проф. Герджиков – Вие сте публикували чата. На 22-ри сме свикали Общо събрание на Съвета на ректорите, където ще се обсъждат тези въпроси. Ние ще поканим и министъра, и министъра на финансите, защото идеята първоначално беше да коментираме бюджетите, но изведнъж изникна тази тема, която не знам дали изобщо е в дневния ред.

Тоест очаквате разискване там, а не на отделна среща?

Не знам доколко ще ескалират нещата, защото чувам и противоположни сигнали – че сега бил даден заден ход, че само се обмисляла идеята. Не знам, но без документ, върху който да мислим, да го разглеждаме, как академичната общност да приеме това и доброволно да каже: „Да, ние се сливаме с този и този?“, като не сме видели нищо написано? Само разговори.

Нормалното е винаги да се публикуват намеренията и да се изложат, и да се намери форум, да има обсъждане, да се включат повече хора в това обсъждане и тогава да се случат нещата. Иначе много, така, става на тъмно.

Posted in Интервюта
2022-02-04 - 10:55

Вестник „Труд”

 

04 февруари 2022 г.

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС: От механично окрупняване няма да произлезе нищо

Имаше информация, че са извикани няколко ректори от УАСГ и висшите училища по изкуствата, с които са водени разговори за обединения. Информацията, че и нас икономическите университети ще ни обединяват, още повече ни изненада, посочва ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров.

Една реформа във висшето образование, при това толкова сериозна, трябва да бъде поставена по сериозен начин пред всички, за да може да бъде обсъдена и да се убедят всички, че това е в ползва на обществото и на висшето образование. От такова механично сливане няма да произлезе нищо. Не знам дали това е дневният ред на обществото при ток, енергия, коронавирус, бюджет.

На управителен съвет на ректорите обсъдихме въпроса. Бихме искали да видим написани ясни критерии за това нещо как ще става. Защото някои са по територия, в Студентски град например, другаде са по научни направления. Виждам, че нас ни сливат със Свищов и Варна. След като се види какви са критериите, да се каже и каква е ползата от сливане или обединяване. Това ни изправя пред хиляди проблеми – трудово-правни, организационно-управленски, чисто стопански, международни проекти, академично развитие, вътрешно-нормативна уредба, която не знам кога ще се оправи. Толкова масово да става това нещо и без ясни ползи, не мога да си го представя. И да постигнем 15-16 университета, какъв ще е бъде крайният резултат?, допълва проф. Димитров.

Posted in Интервюта