01 февруари 2022 г.
Категория: Архив
2021
Вестник на УНСС
25 декември 2021 г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: Свързани направихме чудото
Вестник на УНСС
25 октомври 2021 г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
Умея да мотивирам хората да вярват в добрия изход

4 октомври 2021 г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
УНСС цели да запази качеството на образованието въпреки пандемията
На 20-ти септември успяхме да открием учебната година в УНСС присъствено. Необходимо беше да намерим баланса с това да съчетаем епидемиологичните мерки с това да отговорим на очакванията на студентите относно учебната година. Нашата цел е да запазим качеството на обучението и да имаме живия контакт със студентите, независимо дали учебният процес е онлайн или присъствено. Това каза проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, в предаването „Смарт час” с водещ Живка Попатанасова.
„В момента смятаме, че не се налага дистанционно обучение. Миналата година започнахме хибридно. Това се оказа нелесна задача, защото се изискваше инвестиции и време, за да се организира учебният процес“.
Проф. д-р Димитър Димитров разказа за мерките, които били предприети по време на пандемията.
„Миналата седмица инсталирахме допълнително термокамери, тъй като пред университета се образуваше огромна опашка от студенти, които искат да влязат. На ден влизат около 10 000-12 000 студенти. Въведохме мярка част от лекциите на студентите, които са записали магистратура, да са онлайн по преценка на преподавателите и решение на Катедрата“.
„Още през февруари всички, които желаеха се имунизираха. Това бяха около 30% от преподавателите. В момента може би около 50% от персонала са ваксинирани, докато останалите са преболедували Covid-19“, каза още проф. д-р Димитър Димитров.
От думите на госта стана ясно, че качеството на образованието не е спаднало по време на пандемията.
„По време на пандемията студентите и преподавателите се научиха да работят с информационните технологии, различните възможности за записване и споделяне на материали. Резултатите от държавните изпити и сесии са същите като при присъствената форма на обучение“.
Предстои да участваме в международния проект Engage.EU с 8 водещи бизнес университета, където целите бяха онлайн обучение, онлайн споделяне на ресурси и мобилност. Проектът има поредица от индикатори като насърчаване на научните изследвания и синхронизиране на програмите, разказа ректорът на УНСС.
В момента се провежда вторият етап от кариерния форум „КАРИЕРА УНСС“, в който участват 30 компании.
„В момента студентите са по-малко, но форумът е продължение на събитието от миналата година, което беше онлайн. Нашата цел беше животът да продължи независимо, че има пандемия. През миналата година над 1500 студенти са провели интервюта с работодатели“.
Проф. д-р Димитър Димитров каза, че близо 100% от студентите в УНСС се реализират на пазара на труда. Много от тях и сега работят и намират начин да го съчетаят със следването си.
Целият разговор вижте във видеото.
03 септември 2021 г.
Проф. д-р Димитър Димитров: Преподавателите и студентите изразяват повече желание за присъствено обучение, но все пак трябва да отчитаме и рисковете за здравето ни
Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“
Водещ: Учениците започват присъствено тази година, но какво се случва със студентите? Това е следващата ни тема в блока „Добър ден, България“ днес. Как ще започне учебната година в УНСС ще ни каже ректорът на учебното заведение проф. д-р Димитър Димитров. Много се радваме, че сте с нас днес. Кажете ни как ще започне вашият университет учебната година?
Димитър Димитров: Ние планираме да започнем присъствено от 20 септември, но наблюдаваме и обстановката, която е свързана с епидемията, но засега всичките ни планове са свързани с присъствено обучение. Разбира се имаме и резервен вариант, защото вече натрупахме много опит от изминалата година и половина вече, но засега присъствено.
Водещ: Студентите доволни ли са или по-скоро им се иска пак да са дистанционно? Какво чувате от вашите колеги и ръководители на катедри?
Димитър Димитров: Това е субективно разбира се, но по-скоро нагласите са да бъдем присъствено, защото наистина периодът за онлайн обучение стана доста дълъг. И студентите, и преподаватели изразяват повече желание за присъствено, но все пак трябва да отчитаме рисковете за здравето ни. Така че, ако има по-голяма опасност или попаднем отново в червена зона, ще преминем към онлайн обучение.
Водещ: Да, действително трябва да се следи епидемичната обстановка. Предполагам вече сте се специализирали в дистанционното обучение, какви методи използвате?
Димитър Димитров: Миналата година ние много ударно, буквално за 2 дни от петък до понеделник минахме на онлайн обучение и то без да спираме учебния процес. А сега тук си говорим, че буквално за 2 часа можем да го направим, защото колегите вече имат много опит, студентите също натрупаха много опит. Ще бъде интересно за първокурсниците как се работи с тези системи, затова ми се иска поне няколко седмици да бъде присъствено обучение, пък после, ако се наложи, за да може да свикнат с тези информационни технологии. Платформата, която използваме, позволява тези възможности. Ние инвестирахме в IT структура също и миналата година единият от семестрите използвахме така нареченото хибридно обучение – половината поток са тук, слушат лекцията присъствено, но половината поток през интернет могат да гледат от вкъщи, т.е. имаме варианти за това нещо, но все пак здравето трябва да е на първо място.
Водещ: Какво чувате от колегите си, трудно ли е да се преподава изобщо дистанционно? Все пак контактът човек с човек е по-различен и какви са предизвикателствата?
Димитър Димитров: Ние правихме няколко анкети със студенти и с преподаватели. Оценката за дистанционното обучение и за начина, по който вървеше, е висока. Аз не виждам друга алтернатива, ако около нас бушува епидемия и има опасност за хората. Но начинът, по който се извършва това обучение – всички бяха доволни, получихме високи оценки от студенти и преподаватели. Но наистина това изисква нов начин на подготовка на лекциите, нов начин на комуникация, мотивиране на студентите. В известен смисъл е предизвикателство. Не е много лесно, аз също имам личен опит като преподавател, да гледаш монитора няколко часа без контакт със студентите, но пак зависи от аудиторията, зависи от лектора. Така че нещата не са еднозначни.
Водещ: Със сигурност като сме вкъщи мотивацията пада – дали ще е за работа, дали ще е за университет, хората не се чувстват до такава степен мотивирани да работят или да учат. По тази логика едно дистанционно обучение може ли чрез него да се получи качествено висше образование?
Димитър Димитров: Може, да. Ние сме имали тук спорове със студентите, особено в началото на пандемията, когато се смяташе, че това ще мине за два месеца или защо налагаме такива мерки. Стига човек да е мотивиран, обучението, образованието е учене през целия живот наистина. Човек се учи докато е жив. Така че досега има известни трудности, някой не е успял да си прочете учебника или да чуе лекциите, а ние осигуряваме такава възможност на всички, има възможност да се навакса и то много сериозно по-нататък. Така че за мен, имало е доста по-тежки периоди и пак са се учили, и пак са правили открития, имало е развитие на обществото. Така че да не драматизираме толкова ситуацията специално с обучението. Здравето е по-важно.
Водещ: Имаше ли голям наплив към вашия университет тази година?
Димитър Димитров: Има, да. Традиционно към нас има такъв да го наречем наплив, интерес на студенти. Запазваме миналогодишните нива, които бяха много добри. В момента тече кампанията за записване на магистри, също с добри темпове. До 16 септември приемаме магистри и още малко ще удължим този срок за около 80 магистърски програми, някои на английски, някои съвместни с няколко катедри на други университети. Традиционно нашият университет се ползва с добро име и добро търсене между кандидат-студентите.
Водещ: Какъв е съветът ви за първокурсниците тази година, бакалавър? Какво ще ги посъветвате като нови студенти, като хора, които тепърва стъпват във висшето учебно заведение?
Димитър Димитров: Предстоят им няколко интересни години в университета. Това е предизвикателство, средата вече е различна. За съжаление пак да кажа, има разлика между това, което като атмосфера, като култура се оформя в средните училища и в университета, което ние смятаме, че трябва да бъде. Така че тази разлика сигурно трябва да бъде преодоляна. И разликата не е в полза на средните училища. Така че на тези нови първокурсници ние ще им пожелаем успех, здраве преди всичко, но и да бъдат готови за нови предизвикателства и нов начин на отношение към ученето. Общото виждане, че това в Студентски град и студентски живот не е точно така.
Водещ: Със сигурност. Животът като студент, а и това да учиш в университет е много по-различен от това да учиш в училище. Малко или много вече всичко зависи от самия теб.
Димитър Димитров: Да, налага се персонална мотивация, особено в тази обстановка сега с пандемията, персонална организация. Няма го класния ръководител, няма ги родителите, които да проверяват бележника, а ние имаме вече и електронни студентски книжки, не се вижда наистина какви оценки се дават. Очакват ги интересни години.
03 септември 2021 г.
Онлайн преподаването вече е с повече камери, имаме нови магистърски програми, казва ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров в специално интервю за в. „Стандарт“
– Проф. Димитров, дистанционно или присъствено обучение – това стана традиционният въпрос тази година?
– Подготвяме се за присъствено обучение и така сме направили разписанието си. Но имаме и готовност за преминаваме към онлайн подготовка, ако има централни мерки и подобно нещо се наложи. В програмните продукти, които ползваме, вече има развитие и доста повече камери. Ремонтирахме зали, в които може да има възможност за хибридно обучение, така че имаме готовност за план Б.
– Как върви приемът в магистърска степен?
– Нормално, имаме около 88 магистърски програми, като 6-7 от тях са нови. Те са свързани с изкуствен интелект, с анализ на данни. Повечето от колегите обновяват самите дисциплини, а не наименованията на магистърските програми. Новият момент е, че има няколко програми, свързани с регионално развитие и управление – те са продукт на две или три катедри, които заедно са ги направили.
– Какъв беше интересът на студентите, знам, че имахте намаление на бройките за първи курс?
– Да, но до голяма степен компенсирахме с приема на студенти в платено обучение, така че запазваме нивото от миналата година.
– Правили ли сте анализ как се отрази дистанционното обучение на студентите?
– Непрекъснато обсъждаме това на ректорски съвет, на ректорско-декански съвети, но направихме и две социологически проучвания със студенти, които дадоха доста висока оценка за дистанционното обучение. Доста хора сравняват дистанционното и присъственото и първото има някои недостатъци главно по отношение на емоции, например. Но в условията на една бушуваща пандемия няма друга алтернатива, присъственото не може да се разглежда като алтернатива. За наша радост, ние не сме провалили учебна година и при нас си тече нормален учебен процес с единна платформа на обучение. Обсъждахме темата и със Студентския съвет, а и аз мисля, че е полезно в тези времена всички да се научат да работят с тези дигитални информационни технологии, а не само да бъдат на банките и да пишат по дъската или да има пауър пойнт презентация.
– Някои от студентите Ви не са от София и живеят на общежитие. Как се процедира в ситуация на дистанционно обучение – те заплащат ли таксите си?
– В общежитията ние имаме едни постоянни разходи, но има и социален момент. Миналата година ние на два пъти, съгласувано с нашия Студентски съвет, намалявахме наемите на студентите. Но това зависи от много неща – колко се очаква да продължи локдаунът, дали има шанс да продължим присъствено. Винаги сме готови на диалог и да действаме в помощ на студентите, но трябва да подчертая, че не е добре университетите да носят тази социална тежест. Всичко се покрива от бюджета на университета, но някой трябва да поеме тези разходи. Зимата там има парно, вода, охрана, не всички студенти напускат университета и тези такси някой трябва да ги поеме. Ние не попадаме в тези мерки, които държавата предприема периодично. Но миналата година, когато имахме една среща с тогавашния просветен министър Красимир Вълчев, аз полу-на шега му казах, че ние имаме 12 „хотела“ и три „ресторанта“. Но ние не попаднахме в мерките 60 на 40, а трябваше да освобождаваме хора от студентските столове и общежитията, когато спаднаха приходите. Така че и този въпрос стои. Но тогава нагласата ни беше, че ще е кратко, ще излезем в лятна ваканция, вирусът ще изчезне. Но сега ситуацията е по-различна и аз се надявам на разумен диалог с Министерството на образованието и Министерството на финансите за подпомагане на тази социална дейност.
– Вие влязохте в една европейска университетска мрежа, как се развиват там нещата по време на пандемията?
– Развиват се много добре, защото всъщност целта на тази мрежа е ние да станем по-дигитални и по-мобилни, да споделяме ресурси. Пандемията ни накара да направим по-бързо тези неща. Иначе проектът си върви, мина близо една година, но в момента върви обсъждане как да стане кандидатстването тази година заради факта, че има профилирани паралелки, които имат матури на друго ниво. Надявам се до края на октомври този проблем да се реши.
22 юни 2021 г.
Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство и главен секретар на Съвета на ректорите:
Мит е, че има твърде много висшисти и университети
Националната карта на висшето образование от петък е изнесена за обществено обсъждане в сайта на Министерския съвет. Преди това близо 2 месеца я дискутирахме с участието на синдикатите, на Министерството на образованието и науката и на Съвета на ректорите. Има доста голям разработен проект от института “Отворено общество” с много статистически данни. Това е в изпълнение на Закона за висшето образование и с последните поправки от 2020 г.
Картата е инструмент, който не може да реши всички въпроси, но е още едно огледало, в което висшето образование трябва да се огледа. Цели както повишаване на качеството, така и провеждане на определени регионални политики. Говорим, че имаме много университети, но всъщност те не са толкова много, ако ги сравняваме с Европа. Повечето от българските университети не са класически с по 20 факултета. Общият брой на университетите не трябва да ни заблуждава. Въпросът е да не се откриват филиали и отделения в села и паланки с лошо качество и преподаватели, които пътуват като хвърковати чети.
Картата ще доведе до известно стабилизиране на нещата. Коментирахме в Съвета на ректорите, че картата дава възможност за развитие. Там, където има нужда да се открие нов филиал, той би могъл да бъде открит, като се гледа какво е реално състоянието в определения регион. Не си представям, че в съвременните условия в България може лесно да се открие нов университет. Това вече е невъзможно, защото истински университет изисква много големи изисквания към качеството.
Разбира се, предстоят още сериозни обсъждания. В нашия университет пуснахме съобщението, че картата вече е за обществено обсъждане, за да може всички колеги да се запознаят. В областта на икономиката има интересни данни. Статистиката мери средни показатели за цялата страна, но всъщност има няколко университета в България, които главно се занимават с икономика и обучават над 80% от студентите в това професионално направление. Когато ги сравните с други места, където също се преподава икономика, резултатът малко се изкривява и това трябва да бъде коригирано. Отбелязано е и в картата.
В същото време картата дава потенциал за развитие на висшето образование в България. Като брой висшисти на 100 хиляди България е с 30 и няколко процента в активната възраст от 20 и няколко до 34-35 години. В Европа са 39-40%. Мит е, че има твърде много висшисти, университети и специалности. Картата ще внесе по-добра статистическа информация. Ако някой смята, че образованието е скъпо, нека опита с невежество.
В картата има и други полезни неща – как да се изчислява приносът към осигурителната система, заетостта как се измерва. Това са технически неща, но имат отражение върху планирането на държавните бройки в едно или друго професионално направление.
Има много малък брой студенти в определени направления и сравнени с много големите, отново се получават изкривявания, които не дават реалната картина. Има професии на бъдещето, има интердисциплинарни направления. Целта на картата не е да бетонира всичко досега. Тя трябва да дава възможност за развитие. Ако има интересен проект в индустриален район например, който се нуждае от специалисти, трябва да се дава път за развитие. Трябва да се гледа конкретният проект в неговата дълбочина, а не просто чисто статистически.
Стана дума, че може да се открие университет в Северозападна България, защото там нямало. Може би няма нужда. Студентите са доста мобилни. Много българи учат и в чужбина. Да не отделяме толкова голямо внимание на чисто статистическите показатели. Няма значение, че няма университет във Враца или в Монтана. Студентите са и в София, и в Благоевград, и във Варна. Националната карта на висшето образование ни дава възможност да видим каква е реално картината в момента.
2020