Dir.bg
13 юли 2020 г.

Студентите от УНСС дадоха висока оценка на онлайн обучението – ректорът проф. д-р Димитър Димитров пред Dir.bg: Много от преподавателите са адаптирали своите изпитни изисквания към електронното обучение

Студентите от УНСС дадоха висока оценка на онлайн обучението - ректорът проф. д-р Димитър Димитров пред Dir.bg: Много от преподавателите са адаптирали своите изпитни изисквания към електронното обучение

Какви са уроците и поуките, които образователната система може да вземе от пандемията, как учебното съдържание се трансформира в дигитално, какви са предизвикателствата пред новата учебна година – разговаряме с проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС. Новата реалност в образованието с всички плюсове, открити недостатъци и как системата да работи като добре смазана машина ще са темите на конференцията Образование от А до #. Иновативното училище”, което ще събере на една маса директори на училища, ректори на университети, представители на европейските и българските институции, както и бизнеса, който предлага технологични решения. Форумът е на 17 юли в София Тех Парк, като дискусията ще бъде излъчвана и на живо през фейсбук страниците на организаторите. “Образование от А до #. Иновативното училище” е инициатива на Economic.bg, NOVA, Dir.bg и Kmeta.bg.

Извънредното положение и пандемията с коронавируса ни изправиха пред ситуация, с която досега не сме се срещали, и то в годината на 100-годишния юбилей на УНСС. Ние избрахме път, насочен към бъдещето, коментира ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров пред Kmeta.bg онлайн обучението във висшето учебно заведение. Още от началото на извънредното положение обсъдихме този въпрос и на базата на нашите прогнози решихме да се разработи високотехнологично решение за онлайн прием на кандидат-студенти, добави ректорът. Той каза, че в момента има и други решения на базата на видеоконферентна връзка, но те не са толкова надеждни и сигурни. Има два проблема, които са особено видими при кандидат-студентските изпити – единият е въпросът за идентификацията на кандидат-студентите и той е свързан със сигурността на провеждането на изпита, а вторият – надеждността на системата за изпитване.

Проф. Димитров уточни, че с разработената от IT специалисти иновативна система, която използва лицево разпознаване, изкуствен интелект и дублиране на връзката по няколко канала със специално създадени сървъри, както и комуникация в реално време с държавни структури за лични документи, са решили тези два проблема и е дало възможност безпроблемно да осъществим процесите на онлайн кандидатстване и на онлайн кандидат-студентски изпити. „Бойното кръщение“ на системата е било по време на предварителните онлайн приемни изпити в края на юни, на които се явиха близо 1300 кандидат-студенти. В същото време запазихме и традиционните приемни изпити, за да сме максимално гъвкави в бързо променящата се обстановка, добави проф. Димитров.

УНСС е водещ университет в електронизацията, има инвестиции през последните години точно в такива способности и инфраструктура – електронни студентски книжки, електронни главни книги, електронно подписване на изпитните протоколи, създаване на електронна платформа за обучение. Именно този потенциал, съчетан с професионализма и ентусиазма на академичната колегия и особено на студентите, ни даде възможност безпроблемно само за 48 часа да преминем към обучение на нашите близо 20 000 студенти в електронната платформа Тeams., каза проф. Димитров. Според него оценката за онлайн обучението са я дали студентите. В наскоро проведеното второ социологическо изследване с 2820 студенти (в ОКС „бакалавър“ и ОКС „магистър“ от всички професионални направления) по скалата от 1 до 7 оценката е 5,54. Радвам се, че личното ми мнение е сходно с мненията на студентите – онлайн обучението трябва да се развива, но не бива да измества академичната традиция за личен контакт между преподавател и студенти, каза проф. Димитров. През този първи онлайн семестър в УНСС способностите на преподавателите да преподават, а на студентите – да учат – бяха подложени на необичайно изпитание. Справихме се успешно, сега е важно да оценим постигнатото и да продължим напред, допълни ректорът.

Той каза, че има опция студентите да бъдат изпитване онлайн, защото много от преподавателите са адаптирали своите изпитни изисквания към онлайн електронното обучение, набляга се повече на курсови работи, казуси, презентации, базирани на видеоконферентна връзка и споделени документи, защото електронната система позволява това. Разбира се, остават в сила и традиционните начини за изпитване чрез тестове, които също са в рамките на възможностите на електронната система, обобщи ректорът на УНСС.


БНР
22 юни 2020 г.

Как ще се развива висшето образование в следващите 10 години – проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, пред БНР

Проект на Стратегия за развитие на висшето образование през следващите 10 години е публикуван за обществено обсъждане.

„Акцентите в тази стратегия са естествено продължение на акцентите в миналата стратегия – 2014-2020 г. , на промените, които бяха направени през последните години“, каза пред БНР зам.-министърът на образованието Петър Николов.

Разделянето на университетите на изследователски и преподавателски ще стане по критерий на науката, която прави даден университет, допълни той.

„Често в България висшето образование е критикувано за това, че има голям брой университети. За нас това не е вярно! Големият проблем е по-скоро, че висшите училища в България през последните няколко десетилетия рязко разтвориха портфолиото си и започнаха да предлагат прекалено много програми, прекалено много специалности, включително такива, в които не са толкова добри… Това, което се опитваме в последните години да направим, според мен донякъде успешно, е, първо, да свием приема и, второ, да пренасочим приема към тези специалности, в които има търсене на пазара на труда. Имаме сфери, да кажем хидроинженерството или въобще инженерните специалности, в които има невероятен недостиг на пазара на труда. Опитваме да пренасочим нещата натам“.

„В страната има оформени два типа висши училища – големи университети, които предлагат широко ветрилото от специалности, но и в тях се прави голяма наука и „просто ги има на научната карта на Европа“, както и „по-малки висши училища, на които понякога гледаме с пренебрежение, но които са много важни за даден регион, дадена област и за бизнеса там. Те нямат високи научни постижения, но имат изключителни постижения от социално-политическа гледна точка“, допълни той:

„Идеята е, че не можем от всички да искаме едно и също. От едните трябва да искаме правене на висока наука, свързаност със световната наука, върхови научни постижения, естествено и преподавателски. От другите е достатъчно да искаме да бъдат едни много добри висши училища, в които студентите да получат знания и да могат бързо да се реализират.“

Ректорът на УНСС професор Димитър Димитров коментира, че идеята на новата стратегия е да намали напрежението в системата, но изтъкна, че все още няма ясни критерии за изследователските университети:

„В момента нямаме такъв изследователски университет, не са ясни критериите и аз съм скептичен, че би могло това да се получи – едни университети да бъдат само преподавателски, а други да бъдат само изследователски. Идеята на университета е да съчетава обучението и изследванията и министерството би могло да направи това чрез формирането на субсидията по такъв начин, че да плаща и за обучение, и за научни изследвания в един университет. Иначе самата логика на научните изследвания е такава, че много малко хора от студентите ще се занимават с научни изследвания; университетът ще се фокусира върху научните изследвания, за които ще получава финансиране и тогава се доближаваме до изследователски институт от формата на БАН“.

Николов обаче успокои, че „не става въпрос да има само изследователски и само преподавателски университети“:

„Разликата ще бъде именно във финансирането – какви критерии трябва да изпълни единият тип университети и другият тип с цел да имат оптимално финансиране“.

Проф. Димитров подчерта, че в момента субсидията на университетите е ориентирана главно към обучението на студенти и затова те се занимават с тази дейност:

„Ако субсидията започне да се променя, плавно през годините, защото завоят не може да бъде взет толкова лесно, и има отделена част за изследователска дейност, за мен доброто съчетание ще бъде преливането на научно-изследователските резултати в учебната дейност. Това всичкото изисква финансиране и зависи как ще бъдат развивани по-нататък тези критерии“.

Димитров изтъкна и с какви средства разполаган водещите университети в света според различни класации:

„Технологичният университет в Масачузетс е с бюджет 3,62 милиарда долара, годишен бюджет. Станфорд е с 6,5 милиарда долара; Харвард – 4,5 млрд. долара. Номер 100 – университетът в Мексико е с бюджет 3 милиарда лева. Номер 50 е в Испания – в Алкала, 160 милиона евро. Софийският университет, който се появява в тази класация малко по-назад, е с бюджет около 30 милиона евро“.

„Да не каже министерство в един момент: „Ама вие трябва да влезете в класацията на първите 100 в света и тогава ставате изследователски университет или тогава ще получите субсидия. Много добре трябва да бъде балансиран този процес“, призова ректорът.

Според заместник министъра разделянето на изследователски и преподавателски университети е „просто един от засегнатите инструменти и нито е най-важният, нито е най-големият“. Петър Николов изтъкна, че основен акцент е възможността бъдещите студенти да завършват бакалавърска степен за три години:

„В почти всички европейски страни обучението в бакалавърската степен е тригодишно. Идеята е, че един тригодишен период е достатъчен за това да се постави основата на един млад човек, след което той да избере адекватна на интересите си магистратура. В България, от начина, по който са разделени, едва ли не се създава впечатление, че магистратура е някакво второ качество образование и истинското образование е бакалавърското. Студентите подхождат много по-несериозно към магистратурите, отколкото към бакалавърската си степен. Идеята е да се обърне всичко това“.

Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров е категоричен, че не бива тригодишната система да бъде възприемана без оглед на спецификите на всяка специалност. Рискът е да се влоши качеството на добилите специалност „бакалавър“ и това да предизвика недоволство сред бизнеса, който ще наеме кадрите, предупреди той.

„Трябва много предпазливо да се подхожда към подобна промяна в структурата на обучението“.


Любословие.бг
29 май 2020 г.

100-годишен юбилей на един университет е и празник на духа – проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, пред Любословие.бг

Университетът за национално и световно стопанство тази година предлага различни възможности за кандидатстване. Това каза първият гост на рубриката „Говори Ректора“ – ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров.

Той разказа, че пандемията от новия коронавирус е спомогнала за бързо преминаване към онлайн обучение. Над 1000 преподаватели обучават около 20 000 студенти в университета, каза още той и добави, че дори по време на криза, практическите обучения продължават. Той посочи, че на сайта на университета има специален раздел, в които са посочени различните начини за кандидатстване по различните специалности. „Преминахме доста напред в онлайн кандидатстването, за да не идват хората от Бургас или Силистра до София за подаване на документи за кандидатстване с хартия.

Сега има възможност това да стане онлайн. Има остарели разбирания, че трябва да се положи подпис, който никой не изисква. Съвременните технологии позволяват много добра проверка, а и въвеждаме цифрово подписване. След това отиваме във възможност за онлайн изпитване.

Предварителни изпити ще има за студентите, които желаят. Оставили сме и възможността да се кандидатства с матури“, обясни той. Според проф. д-р Димитър Димитров едва ли в бъдеще ще се премине изцяло на онлайн обучение, защото университетът е културна институция и учи, освен на всичко друго, и на работа в екип и общуване, каза проф. Димитров.

Цялото интервю можете да гледате тук.


Вестник “Стандарт”
21 май 2020 г.

100 г. УНСС: Бъдещето е в онлайн обучението – проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, пред в. „Стандарт“

· Кандидатстудентската кампания ще бъде изцяло дистанционна, казва ректорът проф. Димитър Димитров в специално интервю за в. „Стандарт“

· Бизнесът трябва да се адаптира към новите условия

· Наесен ще прережем лентата на новия корпус

· Предстоят ни 80 000 изпита, масово ще са в интернет

· Виртуална разходка в музея на УНСС разкрива славното минало на университета

Със специални 10 юбилейни страници излиза в. „Стандарт“ по повод 100-годишнината на най-големия икономически университет в Югоизточна България – УНСС. На 21 май 2020 г. висшето училище, което има 150 партньори в 45 държави, отбеляза 100 години от своето основаване. В юбилейното приложение на „СТАНДАРТ“, който може да намерите в големите вериги, бензиностанциите и кварталните магазини, ще откриете поздравленията на Бойко Борисов, Румен Радев и посланици за юбилея на УНСС, 100-годишната история на вуза, както и специално интервю с най-влиятелната българка Кристалина Георгиева, директор на МВФ и възпитаник на УНСС.

– Проф. Димитров, УНСС посреща стогодишния си юбилей в уникална ситуация. Как ще празнувате на 21 май, когато е създаден университетът?

– Честването ще бъде изцяло онлайн и ще започне в 10 часа на 21 май. Всъщност това ще бъде един букет от събития: видеоприветствия от представители на държавната и местната власт, от наши български и чуждестранни академични партньори, от студенти, възпитаници и приятели на УНСС, виртуална разходка в музея на нашия университет, където се пазят автентични документи за неговата славна история през последния един век и др. За съжаление, такава е ситуацията в момента, но това пък ентусиазира много хора от университета да се включат по-активно, особено студенти и Студентския съвет, които активно ни помагат за създаването на клипове за отбелязването на юбилея.

– Канехте се да откриете новия корпус на университета на 21 май?

– По него се работи, но няма да бъде готов за тази дата. Надявам се през есента да бъде открит и вече имаме такива разговори с институциите. Мисля, че тогава ще прережем лентата.

– Вие бяхте първият университет, който премина на изцяло онлайн обучение след въвеждането на извънредното положение. Как се развива то и как ще приключи – с онлайн изпити ли?

– Отзивите за това обучение са много добри. Не искам да прозвучи като хвалба, но такива са реакциите и на студентите, и на преподавателите, а и на външни хора, които имат наблюдение върху този процес. Това е една наистина гигантска дейност, която бе извършена, защото ние много бързо и плавно преминахме към онлайн обучение на близо 20 000 студенти, които си вземат лекциите по разписанието, което сме утвърдили още от февруари. Това създаде и нови възможности. На колегите им е интересно, че усвояват нови инструменти за работа и обучение. И вече мислим за следващата фаза на това обучение – провеждането на онлайн изпити. В разговорите, които имахме и с министър Красимир Вълчев, и с останалите колеги, ние продължаваме да следваме политиката, че за нас здравето на студентите, преподавателите и служителите е най-важното. Затова ще продължим със семестриални онлайн изпити и с много голяма част от държавните изпити. А когато се налагат някакви изключения, имаме готовност да ги проведем в сградата на университета при спазване на всички мерки за безопасност. Изчакваме да научим начина, по който това ще става – дали с наше решение или трябва специално разрешение от РЗИ. Обсъдихме този въпрос на Академичен съвет и се оказа, че ще трябва да проведем 80 000 изпита. Масово те ще бъдат онлайн, което налага да вземем мерки те да се проведат така, че да не отстъпваме от качеството на обучението.

– А как ще се гарантира, че не се ползва външна помощ?

– Известна част от изпитите е свързана със самостоятелна работа, която не се изготвя в момента на изпита и няма как да бъде преписана. Тя се презентира от студента и това е неговата работа по време на семестъра, както е и при присъствените изпити. При останалите изпити има някои технически тънкости, бих казал майсторлък за провеждане – например да се даде по-кратко време, за да не можеш да се консултираш с някого. Има и възможност платформата да разбърква въпросите и всеки студент да получава индивидуален набор от въпроси. Колегите вече тренираха тези неща по време на онлайн обучението с тестове и контролни работи. Ако се тренира добре, доста трудно някой ще успее да препише. Става дума за open book изпит, който съществува и при присъственото обучение.

– Какво се случва със стажовете сега?

– Извънредното положение ни завари в сложна ситуация. Стажовете обикновено са в четвърти курс, но започват още от началото на учебната година. Голяма част от тях вече са проведени. Останалите се провеждат онлайн или се възлага самостоятелна работа, свързана с тях.

– А как ще подходите към кандидат-студентите?

– Ние се готвим за изцяло онлайн кандидатстване и за предварителни изпити, които също ще са онлайн. В момента разработваме специално приложение, което ще ни даде възможност да ги осъществим, защото е малко вероятно в средата на юни или началото на юли мерките да бъдат отменени. Проблемът е, че имаме около 5000 кандидат-студенти и ще бъде трудно да осигурим необходимите зали, за да се спази дистанция между тях, както и голям брой квестори. Затова решихме да направим технологичен скок и да използваме този начин на изпитване. Предвиждаме предварителните изпити да са в края на юни, а редовните – в началото на юли. Променихме част от нормативната уредба, която позволява това да стане. Разрешаваме и кандидатстване с оценка от матурите, без явяване на кандидатстудентски изпит. Досега така беше само за попълване на отделни незаети места. Но ако сега някой кандидат-студент прецени, че има достатъчно висока оценка от зрелостния изпит, той може да кандидатства с нея, като коефициентът ще бъде равен на този от изпита в УНСС. Съобразяваме се и със средното образование, което не мина едновременно към дистанционно обучение. Разбирам, че има обучение със самата подготовка, дълго време не се знаеше кога и как ще се проведат матурите. Затова решихме да отворим спектъра с още една възможност за младите хора, които ще кандидатстват при нас.

– Участвате в разработката на обща мрежа с 5 чужди университета, как се развива тя в настоящата ситуация?

– Процесът започна още от миналата година, преди моя мандат. Подадохме успешно апликацията заедно с Икономическия университет във Виена, университети от Франция, Норвегия, Германия, Нидерландия, които имат подобен на нашия профил на големи бизнес университети. Към края на юни се очаква решението дали сме класирани. Възлагаме много надежди на този проект, който наистина ще ни европеизира и дигитализира, въпреки че ние много бързо направихме скок към дигитализацията. Но там има и други неща – обмен на преподаватели, виртуални кампуси, хармонизация на образователните ресурси.

– Ще се промени ли висшето образование след тази ситуация?

– То вече се промени. И ще бъде наистина неразумно да не използваме тези нови възможности, които имаме. Защото според някои прогнози се очаква и нов пик на епидемията. Оказа се, че онлайн обучението дава добри резултати. Предполагам, че ще бъдат въведени хибридни форми – известна част онлайн, друга част присъствено, но това зависи от катедрите и от учебните им програми. И самите студенти видяха много предимства, които са свързани с начина на подготовка, на планиране на учебния процес и пр. Така че промяната се случи и ние ще я дефинираме по-късно. Със сигурност трябва да използваме тази възможност, която ни даде кризата.

– Като икономист, как смятате, какви ще бъдат икономическите перспективи пред нас? Има много сектори с безработица, която вече е очевидна. Адекватни ли са мерките, които се взимат?

– Аз ще започна от другата страна – както образованието и държавната администрация предложиха нови решения и инструменти за справяне в тази ситуация, така и доста бизнеси трябва да променят своите модели и начин на работа. Да се съобразят с кризата. Бизнесът трябва да се адаптира към новите условия, а не просто да казва: „Кога ще махнете ограниченията?“. Противоречиви са сигналите за въздействието на кризата върху бизнеса. Виждаме, че мярката 60:40 не е много използвана, въпреки ресурса, с който разполага. В същото време има много засегнати сектори – туризма, ресторантьорския бизнес, културата. Да се надяваме, че за месец-два с помощни инструменти това ще се преодолее, но всички трябва да се адаптираме към новите условия.


Вестник „Труд“
21 май 2020 г.

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, пред в. „Труд“: Изкуствен интелект следи за приема на студенти

Първокурсниците през тази година ще бъдат юбилейният стотен випуск на УНСС.

УНСС е създаден преди 100 години на днешната дата. Днешният празник на университета е повод да разпитаме ректора проф. Димитров за интересни факти от историята и дали COVID-19 е променил приоритетите на обучението в първия бизнес университет у нас. Той ни напомня любопитния факт, че вузът е създаден като една от мерките за преодоляване на икономическата криза след пандемията от инфлуенца преди един век. В този случай няма как да не обсъдим теми като икономика, образование, криза и бъдеще.

– Професор Димитров, УНСС става на 100 години, и на вас се пада да сте начело. Как посрещате този ден?

– За мен преди всичко това е висока чест и огромна отговорност. Да бъда ректор – деветнадесетият в славната история на УНСС – за мен означава, заедно с моите колеги и с нашите близо 20 хиляди студенти, да пазим, да развиваме и обогатяваме академичните традиции. Да работим всеотдайно и почтено за доброто име на университета, за утвърждаване на неговата лидерска позиция в българското висше образование и наука, за непрекъснато повишаване на качеството на обучението, за развитието на науката, за неговото бъдеще. На 21 май голямото ни академично семейство отдава почит пред непреходното дело на нашите основатели, ще изрази признателността си към поколенията преподаватели и изследователи, уважението си към десетките хиляди наши възпитаници – икономисти, финансисти, счетоводители, бизнесмени, мениджъри, юристи, дипломати, социолози, политолози, журналисти и др. Юбилеят за нас е и равносметка на постигнатото, и повод да начертаем бъдещите си действия, водени от завета на нашите предтечи: „Все напред към усъвършенстване!“. През 1920 г. нашият основател и първи ректор проф. Стефан Бобчев в обръщението си към първите студенти на Свободния университет за политически и стопански науки – предшественика на УНСС, заявява: „Във ваши ръце е едно светло знаме, за да станете с вашето поведение и трудолюбие достойни носители на това знаме и да издигнете вашата чест като студенти и името на нашата Алма матер. Нека, насърчавани от копнежа за сериозна наука и от личното си трудолюбие, да направим така, че нашият университет да заживее, да се закрепи, да се усъвършенства и процъфтява“. Припомням тези думи на проф. Бобчев, защото са пророчески и последният един век доказва това – днес УНСС е достоен последовател и продължител на идеите и стремежите на своите основатели. Имаме най-високата оценка от институционалната акредитация на университета сред академичните си събратя, дадена от Националната агенция за оценяване и акредитация, носител сме на приза „най-престижен университет“ по мнението на работодателите и преподавателите според Рейтинговата система на висшите училища в България.

– В предишния ни разговор стана дума, че ще подготвите УНСС да посрещне юбилея в условията на криза от коронавирус. Към днешна дата как виждате ситуацията?

– Нашият университет е създаден и с идеята да подготвя висококвалифицирани специалисти като една от мерките за преодоляване на икономическата криза след пандемията от инфлуенца преди един век. В момента също говорим за криза с конкретни икономически измерения, макар че причините за нея не са икономически. Няма готова рецепта за справяне с последствията от пандемията, затова решения тепърва ще се търсят – с научни анализи и практически действия. Най-важното е да успеем да разграничим непосредственото оцеляване от стратегията за бъдещето, да бъдем отворени за всички положителни икономически примери и да не спираме да търсим решения, които ще имат най-добър ефект за нашата икономика. Най-важното е те да се основават на сериозни икономически анализи и прогнози, за да може ефектът от тях не само да допринася за спасяването на един или друг отрасъл, а за развитието на цялата икономика и за благополучието на обществото. В това отношение е изключително важно взаимодействието между науката и практиката. УНСС като лидер в българската икономическа наука има много богат опит и готовност да съдейства за изготвянето на анализи и провеждането на изследвания. Вече години наред едно от приоритетните направления в нашата научноизследователска дейност са икономическите, политическите и социалните изследвания в подкрепа на държавата и бизнеса в България. В тези области работят нашите 30 научноизследователски центъра и три института, както и 8 факултета и 33 катедри. Това е огромен научен потенциал. Аз силно се надявам, че при добро взаимодействие с държавните институции този потенциал може да бъде още по-добре използван. Много от моите колеги в момента публикуват свои анализи и наблюдения, свързани с тази епидемия, а и не само – има много въпроси за следкризисното възстановяване, приемането на еврото, фискалната политика, ако щете държавните бензиностанции, така че ние даваме своя принос. С министър Караниколов се договорихме и за създаването на съвместен консултативен съвет между УНСС и Министерството на икономиката.

– Какво се договорихте с министерството?

– УНСС е вторият университет, създаден след Освобождението, и първият бизнес университет в България. Това го ориентира именно към тясна връзка с Министерството на икономиката и с бизнеса. В разговор с министър Емил Караниколов представих идеята си, че обучението на нашите студенти трябва да се доближава все повече към практиката. Така те ще изграждат практически умения, още докато се обучават, а последващото им развитие ще бъде стремеж да защитят дипломата си от УНСС като висококвалифицирани специалисти. В съвместния консултативен съвет по икономика ще участват представители на нашия университет и на Министерството на икономиката. Според министър Караниколов дейността на съвета, в която ще се съчетаят науката и практиката, ще бъде изключително полезна за българската икономика.

– Като стана дума за потенциала и неговото развитие – какво е бъдещето на УНСС? Наложихте голяма промяна по време на извънредното положение по отношение на онлайн обучението, но върху какво още трябва да се работи?

– Ние сме много сериозен европейски бизнес университет, с профил на обучението и научните изследвания като много други европейски университети. Мисията на УНСС е да подготвя „вещи специалисти“, по думите на проф. Бобчев, в областта на икономиката, управлението и администрацията, правото и политиката, да разширява връзките си с държавната администрация и бизнеса, да приближава учебния процес до практиката, да участва в европейски университетски мрежи, в международния обмен на знания, да работи по големи международни проекти и пр. Един от големите ни проекти, по който работим сега, е „Дигитализация на икономиката в среда на Големи данни“, в който са инвестирани над 10 млн. лева. В модерния свят знанието става все по-достъпно, вече може да се учи от всяка точка на света. Затова смятам, че дигитализирането на учебния процес, както и предоставянето на възможността за обучение и на английски език ще бъдат от съществена важност УНСС да продължи да бъде предпочитан от българските и чуждестранните кандидат-студенти и докторанти.

– Всъщност на какво тази извънредна ситуация научи висшето ни образование?

– Да се използват новите възможности. Бързо и без проблеми да се премине към обучение онлайн и изпити онлайн. Дигиталното обучение дава много нови алтернативи, които УНСС ще използва за подобряване на качеството на образованието. Натрупахме много ценен опит и мисля, че още от есента ще започнем да прилагаме най-доброто в обучението на студентите и в работата на преподавателите.

– И все пак каква е картината на висшето образование у нас?

– От години регистрираме дисбаланси в икономическото развитие на страната, в други сфери на обществения живот, недостатъци има и при нас. Причините за сегашното състояние се ясни, а промените ще се извършват с цел България да предлага образование по световните стандарти. Амбицията на УНСС е да сме отворени към света и към новите знания, да поддържаме високи критерии за обучението и за знанията на студентите, да развиваме сътрудничеството с бизнеса и институциите у нас и в чужбина. В момента си партнираме с близо 160 университета и научноизследователски мрежи от целия свят, с които работим по съвместни магистърски програми, научноизследователски проекти, обмен на студенти и преподаватели и др. Специално внимание отделяме на академичното израстване на нашите млади учени и за включването на все повече студенти – бакалаври и магистри – в научноизследователската дейност. Голяма част от тях продължават обучението си в докторските ни програми. Имаме договори за мобилност с над 30 университета от страни членки на Европейския съюз, с които осъществяваме мобилност по програма „Еразъм“. Много активна е дейността на първия и единствен в страната Междууниверситетски център за развитие на кариерата, който е посредник между студентите и работодателите за стажантски програми и практики. Имаме договори с четирите национално представителни работодателски организации, с много фирми, банки, държавни институции, общини и др. По време на кариерните ни форуми, които се провеждат всяка година, те запознават нашите студенти с възможностите, които предлагат за работа и стажове, техни представители изнасят публични лекции, провеждаме съвместни форуми. За съжаление тази година се налага да виртуализираме тези форуми, но това стои като възможност.

– Как стои българското висше образование на фона на световното – имаме ли шанс да стъпим по-категорично на картата му и какъв е пътят за това?

– Понякога това не зависи само от университета, има и много други фактори. Наистина ние трябва да извървим своя път. Но аз мисля, че българската икономическа мисъл е доказала мястото си – в сегашната криза лидерът на международната общност, от който се очаква икономическото възстановяване – Международният валутен фонд, е с управляващ директор доц. Кристалина Георгиева, която е завършила и преподавала в нашия университет. Малко са университетите, които могат да се похвалят с такива възпитаници.

– Промените в Закона за висшето образование ще помогнат ли в тази посока?

– Създаването на Национална карта на висшето образование, договорите за управление, които ректорите ще подписват с министъра на образованието и науката, изискването един преподавател да участва в акредитацията само на едно висше училище, но без забрана да преподава в повече от един университет и др. са положителни стъпки към развитието и усъвършенстването на системата на висшето образование и науката.

– След COVID-19 предвиждате ли да има нови специалности, реорганизация на факултети, намаляване на места?

– Стремежът ни е да не позволим кризата да наруши университетската структура, да няма намаляване на работни места и ако има промени, те да бъдат само за градивното развитие на нашия университет и на нашите студенти.

– Различна е тази година кандидатстудентската кампания, отменихте предварителните изпити – разкажете как ще стане приемът?

– УНСС разработи първата по рода си в България иновативна система за организирането на кандидатстудентските изпити онлайн. Системата е съобразена с най-новите дигитални технологии и гарантира пълна сигурност на кандидатстудентската информация. Тя е базирана на изкуствен интелект, с пълна автентификация за доказването на самоличността на кандидат-студентите, с възможности за криптиране и цифрово подписване на оценките от приемните изпити. Кандидат-студентите могат да подават документи онлайн, в Центъра за прием на документи в УНСС или в регионалните бюра в страната. След това те ще имат възможност да изберат по какъв начин да кандидатстват – с оценка от матурата, да се явят на онлайн кандидатстудентски изпит или на изпит на хартиен носител, ако епидемиологичната обстановка го позволява. Предварителните кандидатстудентски изпити ще бъдат онлайн от 22 до 24 юни, а редовните изпити онлайн или на хартиен носител – от 2 до 5 юли. Първокурсниците, които ще приемем през тази година, ще бъдат юбилейният стотен випуск на УНСС.

– Какво говори историята – за сто години колко възпитаници на УНСС са станали висши държавници?

– От създаването си преди 100 години досега УНСС подготвя елита на страната. Наши преподаватели и възпитаници са премиери, министри, народни представители, политици, първият български еврокомисар след влизането в сила на Лисабонския договор, първият българин управляващ директор на Международния валутен фонд, първият българин генерален директор на Евростат, посланици, представители на страната ни в авторитетни международни организации, областни управители, кметове, общественици, бизнесмени, банкери и др. Само след промените пред 1989 г. министър-председатели на България са шестима възпитаници и преподаватели на УНСС: Любен Беров, Ренета Инджова, Стефан Софиянски, Иван Костов, Марин Райков и Пламен Орешарски, всички финансови министри с изключение на двама, шестима министри на външните работи и др., председател и зам.-председатели на Народното събрание, председатели на парламентарни комисии, евродепутати, всички гуверньори на БНБ, повечето управители на българските банки, директори на агенции, областни управители, кметове. Имаме и възпитаници от чужбина, които заемат високи държавни позиции в своите страни: Нгуен Тхи Зоан, вицепрезидент на Виетнам, Нгуен Шин Хунг, първи зам. министър-председател на Виетнам, Хамид Маджит, политически деец в Ирак и член на Националната асамблея на страната, Еуген Елиширинга, председател на парламента на Танзания, Педро Луис де Фонсека, министър на икономиката на Ангола и др. Убеден съм, че много от сегашните ни студенти и докторанти ще продължат традицията и в бъдеще ще поемат управлението на държавата и бизнеса в България.

Нашият гост
Професор Димитър Димитров е роден през 1963 г. в Ямбол. Завършва ВИИ “Карл Маркс” през 1988 г. Преподавател е в катедра “Национална и регионална сигурност” от 1994 г. Научен секретар на катедрата от 1996 до 2007 г. Ръководител на катедра “Национална и регионална сигурност” от 2007 г. Член на Академичния съвет и на Комисията по етика на УНСС. Стипендиант на фондация “Фолксваген” и фондация “Форд”. През 1997 г. е на специализация по проблемите на гражданско-военните отношения в Университета в Грьонинген, Холандия, а през 2000 г. специализира по въпросите на конверсията в Международния център за изследване на конверсията в Бон, Германия. Начело на УНСС от края на 2019 г.


Вестник „24 часа“
21 май 2020 г.

Проф. Димитър Димитров, ректор: В УНСС може би обучаваме в момента бъдещ премиер

· Дигитализираме кандидатстудентската кампания

· Експертният ни потенциал търси работещите мерки срещу кризата

Проф. Димитър Димитров е завършил икономика и управление на промишлеността във ВИИ “Карл Маркс” през 1988 г. Професор е от 2012 г. От 12 години е ръководител на катедра “Национална и регионална сигурност”. Декан на факултет “Икономика на инфраструктурата”, ръководител на единствената в света международна магистърска програма по ядрена сигурност, създадена със съдействието на Международната агенция по атомна енергия.

Избран е за ректор на 18 декември м. г. С него разговаря Ярослава Прохазкова:

– Как ще отбележи Университетът за национално и световно стопанство 100-годишнината си в ситуация на епидемия?

– Стогодишният юбилей е забележително събитие, това си е цял век. Ние искаме да го отбележим по подходящ начин независимо от пандемията и от трудностите, които изпитваме в момента. Това е празник на духа, повод да осмислим наследството от предишните години и да погледнем към бъдещето. Ще спомена, че още от основаването си в началото на ХХ в. нашият университет е свързан с преодоляването на кризи – икономическата разруха в страната след войните и епидемията от инфлуенца.

Когато преди около два месеца ни стана ясно в каква обстановка ще посрещаме стогодишнината на УНСС, ние избрахме стратегия за честване онлайн със сериозно използване на социалните медии, с много снимки – съвременни и архивни, с много аудио-визуални материали на нашия университетски сайт и на профила ни във фейсбук. Така, макар и онлайн, празникът наистина се получи и бе почувстван от всички наши колеги. Даже си мисля, че юбилеят пълноценно достигна до много повече хора, включително до бившите ни възпитаници в страната и в чужбина. Има силен ентусиазъм в социалните медии, много от нашите възпитаници споделят съобщенията във фейсбук, получаваме видеопоздравления и честитки, така че празникът си е съвсем истински. Особено скъпи са ни спомените, а в някои случаи и снимките от младежките години на някои от нашите възпитаници – имаме възпитаници от Гърция, от Германия, от много африкански и азиатски държави, които с голяма любов и умиление си спомнят за нашия университет и за студентските си години в България.

Разбира се, онлайн протича и официалната част – чисто формално сме спазили протокола с връчването на поздравления, имаме празничен юбилеен сайт за 100-годишнината, паметни знаци, плакети, сувенири, други такива атрибути. Още от миналата година са планирани няколко юбилейни издания – Алманах за 100-годишнината на Университета за национално и световно стопанство, История на УНСС и енциклопедичен сборник за най-видните представители на нашия университет през тези 100 години.

Бих искал да отбележа също, че почти всичко, свързано с нашия юбилей, е създадено с доброволен труд от преподавателите и от студентите на УНСС, както и с дарения и спонсорства от наши бивши възпитаници. Така че въпреки необичайните условия празникът ни обедини и през тези дни всички сме усмихнати и с висок дух.

– Кои са петте най-големи постижения на университета, който се е утвърдил като едно от най-търсените висши училища не само у нас, но и сред чужденците?

– Може би е трудно да изброя точно пет или да ги степенувам по важност, но все пак ще опитам. Ако трябва да посоча най-ярките примери за публично признание на наши възпитаници – видните представители на Университета за национално и световно стопанство са едно от най-големите ни постижения. Ще посоча деветимата министър-председатели на България – Стоян Данев, Андрей Ляпчев, Добри Божилов, Любен Беров, Ренета Инджова, Стефан Софиянски, Иван Костов, Марин Райков, Пламен Орешарски. Може би ние сме университетът с най-много министър-председатели, които са завършили или преподавали тук – като започнем от Свободния университет, минем през ДВУФАН и ВИИ “Карл Маркс”. Кой знае, може и в момента да обучаваме някой бъдещ премиер на страната…

Икономическите знания винаги са били важни и в отново придобилите популярност мемоари на изтъкнатия банкер и политик Атанас Буров, който често споменава с уважение за инициативите и дейността на Свободния университет, предшественика на УНСС. Разбира се, след видните ни възпитаници трябва да споменем и госпожа

Кристалина Георгиева, директора на МВФ, която е завършила нашия университет и е наш колега. Както често сме говорили с колеги от чужбина, има много университети с нобелови лауреати по икономика, но на пръсти се броят тези, които са обучавали председатели на МВФ и на Световната банка.

Друго постижение на УНСС е, че за нас дигитализацията и електронизацията на учебния процес отдавна са станали всекидневна практика, която непрекъснато усъвършенстваме. Ние успяхме да преминем към електронно дистанционно обучение поради епидемията буквално за няколко дни, защото бяхме подготвени. Това показва нашата готовност да се справим с подобни предизвикателства въпреки рисковете, които съществуват. УНСС стана първият български университет, който веднага след обявяването на извънредното положение премина изцяло към онлайн обучение на своите 20 хиляди студенти в електронната платформа Microsoft Teams. Благодарение на това учебният процес протича нормално и се провежда по график.

Сред постиженията ни мога да посоча и това, че нашият университет, за разлика от много други, разполага с чудесен интегриран кампус – със съществуващите сгради за обучение, с лаборатории, с модерен спортен комплекс, с общежития, с библиотека, студентски стол и места за хранене и почивка – и всичко това на една ръка разстояние. Отначало студентите се объркват, затова могат със специално приложение да разберат къде е залата за лекции и как да стигнат до нея от мястото, където се намират. Нашата грижа е да развиваме базата за обучение още повече, да я поддържаме и да я модернизираме, особено с възможностите, които сега ни дава дигитализацията.

И може би най-голямото ни постижение са нашите завършили студенти, не говоря само за онези, които стават министри или депутати. На практика нашият университет е създавал икономическия и бизнес елит на България през всички тези години, над 150 000 студенти и докторанти са се дипломирали тук. Много от тях са станали публично известни, други – не толкова, но всички те са хора с огромен принос за развитието на българската икономика и на държавното ни управление. Не бива да забравяме също, че в нашия университет са се дипломирали и доста чуждестранни студенти, които сега са на ключови позиции в своите държави, и освен това са завинаги свързани с България.

И накрая, УНСС обучава по единствената в света международна магистърска програма по ядрена сигурност, финансирана от Международната агенция по атомна енергия. Студентите са от Азия и Африка, преподавателите са от над 10 университета от България и от чужбина.

– Как приемате в момента кандидат-студенти?

– С колегите доста детайлно обсъдихме как да организираме кандидат-студентската кампания тази година, предвид предизвикателствата, свързани с мерките за ограничаване на пандемията от COVID – 19. Накрая решихме, че е най-правилно да вървим към новото – към дигиталните решения. Кризата, така да се каже, ни подбутна да преосмислим доста от административните и бизнес процеси, които съществуват в момента в нашия университет. Мисля, че в голяма степен успяваме да дигитализираме и да “виртуализираме” целия процес на кандидатстудентската кампания. Както знаете, понякога рутината следва много години, но сега за нас се отвориха възможностите, свързани с онлайн кандидатстването, с цифровите подписи, с подаването на документи онлайн, с онлайн комуникацията с кандидат-студентите, изобщо за много по-широко всекидневно използване на съвременните информационни технологии. Оказа се, че сме били напълно подготвени за тях.

Опитът, който натрупахме с онлайн обучението на редовните студенти ни даде кураж да преминем и към подобен начин на онлайн кандидатстване и онлайн изпитване на кандидат-студентите. Разбира се, в тази криза ние се съобразяваме със ситуацията на кандидат-студентите, с известни неясноти за сроковете и начините за изпитване, следим подходите на различните университети. Стремим се да дадем пълния спектър от възможности, които завършващите средно образование могат да имат за кандидатстване в УНСС. Наложи се да правим доста промени в правилниците за прием на бакалаври и магистри, така че хем да спазваме съществуващата нормативна уредба, хем и да отговорим на новите предизвикателства и мисля, че сме намерили необходимия баланс. Благодаря на колегите от академичния съвет и на цялата академична колегия, които подкрепиха тези усилия в сегашната кризисна обстановка.

Това, което в крайна сметка постигнахме, е, че кандидат-студентът в момента може да подаде своите документи онлайн, след това, ако желае да се яви на предварителен изпит, също да го направи онлайн. Признаваме и държавните зрелостни изпити с едно малко изключение при специалност право. Студентът може да избере с коя оценка и с какъв набор от изпити да кандидатства в нашия университет.

– Какво прави най-големият университет в ситуация на намаляване на приема в професионалните направления “Икономика” и “Администрация и управление”?

– Наистина тази година е намален държавният прием, особено по направленията “Икономика” и “Администрация и управление”. Затова ние разчитаме основно на по-сериозна и целенасочена кампания към кандидат-студентите, като пак използваме социалните медии и показваме предимствата на нашия университет, дигитализацията и онлайн обучението. На второ място разчитаме на засиления интерес към платеното обучение. Всъщност, ако кандидат-студентът избере специалност, която е платено обучение и има подходящ успех, той ще бъде класиран директно за тази специалност още от първи курс, а не както досега да учи през първите две години в поднаправление с последващо преразпределение във втори курс по специалности. Така всъщност още от първата година избралият платено обучение ще следва по специалността, която го интересува.

Традиционно ние имаме голям брой кандидат-студенти и нашите очаквания са тази година, поради кризата и променената икономическа обстановка, както и заради обстоятелствата около Брекзит, техният брой да се увеличи още повече. Нещо повече – спокойно мога да твърдя, че качеството на нашето обучение, включително на специалностите с английски език и на дистанционното обучение, превъзхожда това на доста от чуждестранните бизнес училища, които агресивно се рекламират у нас. Затова имаме желание тези възможности да станат известни на кандидат-студентите. И, разбира се, в чисто административен план, продължаваме разговорите с Министерството на образованието и за бройките и за балансирането на бюджета на университета в резултат от намаляването на държавната поръчка.

– Как ще коментирате икономическото положение в страната?

– Не само в страната, икономическото положение в целия свят е сложно. Дано по-бързо да отмине кризата, предизвикана от пандемията. Виждаме, че няма ясни решения нито в световен мащаб, нито в рамките на ЕС.

В тази ситуация наш дълг като водещ икономически университет е да дадем своя принос – и научен, и практически, с анализи и експертиза по цял комплекс от проблеми, важни за страната и обществото в този момент. През миналата седмица проведохме разговори с Министерството на икономиката и се уточнихме да създадем съвместен икономически консултативен съвет, за да се чува и гласът на експертите при вземането на политически решения. Необходим е сериозен анализ по сектори, за да се оцени какви са реалните щети за бизнеса и да се предложат работещите мерки, които да бъдат използвани по-нататък за възстановяване както на отделни сектори и браншове, така и на икономиката като цяло.

Очакванията, както знаете, са за значителен спад на брутния вътрешен продукт и на бюджетните приходи. Въпреки това мисля, че засега положението не е чак толкова драматично, особено след предприетото напоследък разхлабване на ограничителните мерки и намеренията то да продължи през следващите месеци. Мисля, че дотук страната ни се справи с най-важното – запазването на живота и здравето на хората и осигуряването на нормално функциониране на системата за здравеопазване. Всичко друго може да се реши с финансови инструменти и разбира се, с цената на известни лишения през тази и следващата година. Най-важни са хората – те са и винаги ще бъдат “основният капитал”, производители и потребители, движещата сила на промените в икономиката.