Bloomberg                                                                                                           

4 октомври 2021 г.

Агенция „Фокус“                                                                       

03 септември 2021 г.

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Учениците започват присъствено тази година, но какво се случва със студентите? Това е следващата ни тема в блока „Добър ден, България“ днес. Как ще започне учебната година в УНСС ще ни каже ректорът на учебното заведение проф. д-р Димитър Димитров. Много се радваме, че сте с нас днес. Кажете ни как ще започне вашият университет учебната година?
Димитър Димитров: Ние планираме да започнем присъствено от 20 септември, но наблюдаваме и обстановката, която е свързана с епидемията, но засега всичките ни планове са свързани с присъствено обучение. Разбира се имаме и резервен вариант, защото вече натрупахме много опит от изминалата година и половина вече, но засега присъствено.
Водещ: Студентите доволни ли са или по-скоро им се иска пак да са дистанционно? Какво чувате от вашите колеги и ръководители на катедри?
Димитър Димитров: Това е субективно разбира се, но по-скоро нагласите са да бъдем присъствено, защото наистина периодът за онлайн обучение стана доста дълъг. И студентите, и преподаватели изразяват повече желание за присъствено, но все пак трябва да отчитаме рисковете за здравето ни. Така че, ако има по-голяма опасност или попаднем отново в червена зона, ще преминем към онлайн обучение.
Водещ: Да, действително трябва да се следи епидемичната обстановка. Предполагам вече сте се специализирали в дистанционното обучение, какви методи използвате?
Димитър Димитров: Миналата година ние много ударно, буквално за 2 дни от петък до понеделник минахме на онлайн обучение и то без да спираме учебния процес. А сега тук си говорим, че буквално за 2 часа можем да го направим, защото колегите вече имат много опит, студентите също натрупаха много опит. Ще бъде интересно за първокурсниците как се работи с тези системи, затова ми се иска поне няколко седмици да бъде присъствено обучение, пък после, ако се наложи, за да може да свикнат с тези информационни технологии. Платформата, която използваме, позволява тези възможности. Ние инвестирахме в IT структура също и миналата година единият от семестрите използвахме така нареченото хибридно обучение – половината поток са тук, слушат лекцията присъствено, но половината поток през интернет могат да гледат от вкъщи, т.е. имаме варианти за това нещо, но все пак здравето трябва да е на първо място.
Водещ: Какво чувате от колегите си, трудно ли е да се преподава изобщо дистанционно? Все пак контактът човек с човек е по-различен и какви са предизвикателствата?
Димитър Димитров: Ние правихме няколко анкети със студенти и с преподаватели. Оценката за дистанционното обучение и за начина, по който вървеше, е висока. Аз не виждам друга алтернатива, ако около нас бушува епидемия и има опасност за хората. Но начинът, по който се извършва това обучение – всички бяха доволни, получихме високи оценки от студенти и преподаватели. Но наистина това изисква нов начин на подготовка на лекциите, нов начин на комуникация, мотивиране на студентите. В известен смисъл е предизвикателство. Не е много лесно, аз също имам личен опит като преподавател, да гледаш монитора няколко часа без контакт със студентите, но пак зависи от аудиторията, зависи от лектора. Така че нещата не са еднозначни.
Водещ: Със сигурност като сме вкъщи мотивацията пада – дали ще е за работа, дали ще е за университет, хората не се чувстват до такава степен мотивирани да работят или да учат. По тази логика едно дистанционно обучение може ли чрез него да се получи качествено висше образование?
Димитър Димитров: Може, да. Ние сме имали тук спорове със студентите, особено в началото на пандемията, когато се смяташе, че това ще мине за два месеца или защо налагаме такива мерки. Стига човек да е мотивиран, обучението, образованието е учене през целия живот наистина. Човек се учи докато е жив. Така че досега има известни трудности, някой не е успял да си прочете учебника или да чуе лекциите, а ние осигуряваме такава възможност на всички, има възможност да се навакса и то много сериозно по-нататък. Така че за мен, имало е доста по-тежки периоди и пак са се учили, и пак са правили открития, имало е развитие на обществото. Така че да не драматизираме толкова ситуацията специално с обучението. Здравето е по-важно.
Водещ: Имаше ли голям наплив към вашия университет тази година?
Димитър Димитров: Има, да. Традиционно към нас има такъв да го наречем наплив, интерес на студенти. Запазваме миналогодишните нива, които бяха много добри. В момента тече кампанията за записване на магистри, също с добри темпове. До 16 септември приемаме магистри и още малко ще удължим този срок за около 80 магистърски програми, някои на английски, някои съвместни с няколко катедри на други университети. Традиционно нашият университет се ползва с добро име и добро търсене между кандидат-студентите.
Водещ: Какъв е съветът ви за първокурсниците тази година, бакалавър? Какво ще ги посъветвате като нови студенти, като хора, които тепърва стъпват във висшето учебно заведение?
Димитър Димитров: Предстоят им няколко интересни години в университета. Това е предизвикателство, средата вече е различна. За съжаление пак да кажа, има разлика между това, което като атмосфера, като култура се оформя в средните училища и в университета, което ние смятаме, че трябва да бъде. Така че тази разлика сигурно трябва да бъде преодоляна. И разликата не е в полза на средните училища. Така че на тези нови първокурсници ние ще им пожелаем успех, здраве преди всичко, но и да бъдат готови за нови предизвикателства и нов начин на отношение към ученето. Общото виждане, че това в Студентски град и студентски живот не е точно така.
Водещ: Със сигурност. Животът като студент, а и това да учиш в университет е много по-различен от това да учиш в училище. Малко или много вече всичко зависи от самия теб.
Димитър Димитров: Да, налага се персонална мотивация, особено в тази обстановка сега с пандемията, персонална организация. Няма го класния ръководител, няма ги родителите, които да проверяват бележника, а ние имаме вече и електронни студентски книжки, не се вижда наистина какви оценки се дават. Очакват ги интересни години.

Стандарт                                                                       

03 септември 2021 г.

Онлайн преподаването вече е с повече камери, имаме нови магистърски програми, казва ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров в специално интервю за в. „Стандарт“

– Проф. Димитров, дистанционно или присъствено обучение – това стана традиционният въпрос тази година?

– Подготвяме се за присъствено обучение и така сме направили разписанието си. Но имаме и готовност за преминаваме към онлайн подготовка, ако има централни мерки и подобно нещо се наложи. В програмните продукти, които ползваме, вече има развитие и доста повече камери. Ремонтирахме зали, в които може да има възможност за хибридно обучение, така че имаме готовност за план Б.

– Как върви приемът в магистърска степен?

– Нормално, имаме около 88 магистърски програми, като 6-7 от тях са нови. Те са свързани с изкуствен интелект, с анализ на данни. Повечето от колегите обновяват самите дисциплини, а не наименованията на магистърските програми. Новият момент е, че има няколко програми, свързани с регионално развитие и управление – те са продукт на две или три катедри, които заедно са ги направили.

– Какъв беше интересът на студентите, знам, че имахте намаление на бройките за първи курс?

– Да, но до голяма степен компенсирахме с приема на студенти в платено обучение, така че запазваме нивото от миналата година.

– Правили ли сте анализ как се отрази дистанционното обучение на студентите?

– Непрекъснато обсъждаме това на ректорски съвет, на ректорско-декански съвети, но направихме и две социологически проучвания  със студенти, които дадоха доста висока оценка за дистанционното обучение. Доста хора сравняват дистанционното и присъственото и първото има някои недостатъци главно по отношение на емоции, например. Но в условията на една бушуваща пандемия няма друга алтернатива, присъственото не може да се разглежда като алтернатива. За наша радост, ние не сме провалили учебна година и при нас си тече нормален учебен процес с единна платформа на обучение. Обсъждахме темата и със Студентския съвет, а и аз мисля, че е полезно в тези времена всички да се научат да работят с тези дигитални информационни технологии, а не само да бъдат на банките и да пишат по дъската или да има пауър пойнт презентация.

– Някои от студентите Ви не са от София и живеят на общежитие. Как се процедира в ситуация на дистанционно обучение – те заплащат ли таксите си?

– В общежитията ние имаме едни постоянни разходи, но има и социален момент. Миналата година ние на два пъти, съгласувано с нашия Студентски съвет, намалявахме наемите на студентите. Но това зависи от много неща – колко се очаква да продължи локдаунът, дали има шанс да продължим присъствено. Винаги сме готови на диалог и да действаме в помощ на студентите, но трябва да подчертая, че не е добре университетите да носят тази социална тежест. Всичко се покрива от бюджета на университета, но някой трябва да поеме тези разходи. Зимата там има парно, вода, охрана, не всички студенти напускат университета и тези такси някой трябва да ги поеме. Ние не попадаме в тези мерки, които държавата предприема периодично. Но миналата година, когато имахме една среща с тогавашния просветен министър Красимир Вълчев, аз полу-на шега му казах, че ние имаме 12 „хотела“ и три „ресторанта“. Но ние не попаднахме в мерките 60 на 40, а трябваше да освобождаваме хора от студентските столове и общежитията, когато спаднаха приходите. Така че и този въпрос стои. Но тогава нагласата ни беше, че ще е кратко, ще излезем в лятна ваканция, вирусът ще изчезне. Но сега ситуацията е по-различна и аз се надявам на разумен диалог с Министерството на образованието и Министерството на финансите за подпомагане на тази социална дейност.

– Вие влязохте в една европейска университетска мрежа, как се развиват там нещата по време на пандемията?

– Развиват се много добре, защото всъщност целта на тази мрежа е ние да станем по-дигитални и по-мобилни, да споделяме ресурси. Пандемията ни накара да направим по-бързо тези неща. Иначе проектът си върви, мина близо една година, но в момента върви обсъждане как да стане кандидатстването тази година заради факта, че има профилирани паралелки, които имат матури на друго ниво. Надявам се до края на октомври този проблем да се реши.

24 Часа                                                                                                            

22 юни 2021 г.

Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на Университета за национално и световно стопанство и главен секретар на Съвета на ректорите:
Мит е, че има твърде много висшисти и университети

Вестник на УНСС
25 май 2021г. 

Новият корпус на университета – символ на решимите проблеми
Проф. Димитър Димитров: Студентите заслужават тези добри условия

2020

Bloomberg TV Bulgaria              
09 декември 2020 г.

Ректорът на УНСС: Държавата полага усилия за запазване на младите хора в България

Проблемът с „изтичането на мозъци“ е стар и трудно може да се намери универсално решение веднага. Така в предаването „Бизнес старт“ с водещ Живка Попатанасова, проф. Димитър Димитров, ректор на Университет за национално и световно стопанство (УНСС), коментира проекта на наредба, която е предложена за обществено обсъждане. От нея става ясно, че държавата ще плаща изцяло или частично обучението на студенти, ако след като завършат, останат да работят поне 5 години в България.

„Смисълът на тази промяна в закона от началото на 2020 г. е държавата да поеме таксата за обучение на студенти в някои специалности, не във всички. Тук става въпрос за подпомагане от държавата, а не за общо тотално решение на проблема“.

Голямата цел по думите на проф. Димитров е запазването на хората в България, както и това да се отчитат и регионалните въздействия на икономиката.

„Държава може да помага на работодатели в съответни региони, така че студентите да останат в даден регион и при определен работодател поне за период от 5 години. Договорите ще се сключват напълно доброволно и със студентите, и с работодателите, и с държавата. Това е добра възможност да се засили връзката не само между бизнеса и студентите, но и тяхната връзка с други сектори, като администрацията, културата и образователните институции“, заяви ректорът на УНСС.

Той коментира, че в други европейски държави политиката за образование е много различна. Даде пример с Австрия, Германия и Холандия, където по думите му образованието е доста достъпно.

„Някои такси в тези държави, които плаща семейството на студент, са по-ниски от някои такси, които плащат студентите в България. Но тези държави, за които говорим, заделят доста повече за висше образование като цяло. Нашият процент за образование е един от най-ниските в Европа, а това е нещо, в което трябва да се инвестира непрекъснато“.

Проф. Димитров говори и по темата за дистанционното образование, като заяви, че УНСС ще проведе изцяло онлайн изпитна сесия.

Целият разговор вижте във видеото.

Банкеръ Daily                                                                                                                                                                           
09 декември 2020 г.                                                                                                                                                              

Проф. д-р Димитър Димитров: Когато министър се нагърби с ролята на експерт, започват импровизациите

Проблемът с противодействието на вируса е, че започнаха импровизации. Всъщност той е общ и доста стар. Няма последователност в използване на експертизата. Имаме различни видове структури – КСНС при президента, Съвет за сигурност към МС, но те са политически, а не експертни съвети. Едното ведомство не знае какво става в другото и като се съберат, не са ефективни. Когато министър се нагърби с ролята на експерт номер 1 в отбраната или вътрешните работи, тогава започват импровизациите.

Това каза в интервю за „Студио Банкеръ“ експертът по национална сигурност проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС.

В интервюто проф. Димитър Димитров каза още:

Ако няма добра организация, колкото и пари да има, те потъват. Всичко трябваше да се случва по-навреме. И по възможност без противоречията относно лекарства, режими, носене на маски. Всичко това издава проблеми на по-дълбоко ниво. И рикошира в националната сигурност – без да пукне пушка, без тероризъм или външна агресия се дават много жертви.

Хората си представят корупцията на дребно – апартаменти, коли, командировки. А ако този модел продължи, ние ще загубим милиарди. Например от Зелената сделка. Или от това, което трябва да направим в областта на отбраната и националната сигурност. Или в здравеопазването, където се говори за бездънната каца на обществените поръчки. Обществото или няма рецептори, или се е примирило.

Кризите си приличат. Има нужда от по-добра координация между институциите и експертен център, който да мисли стратегически и решенията да не се взимат от днес за утре. Големият проблем е комуникационен и след това организационен.

Завършващите УНСС имат доста добра перспектива, следим тяхното развитие и не виждаме масови процеси на миграция, както при лекарите и програмистите, например. Нашите студенти са обучавани за развитие тук и си намират добра работа.

Вижте цялото интервю с проф. Димитър Димитров тук.

Вестник на УНСС 
октомври 2020 г. 

Работи се за увеличаване на заплатите в университета

Министерство на отбраната                                           

Информационен  център

23 октомври 2020 г.

Сблъсъкът Атина–Анкара е за енергийна сигурност, проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС

Напрежението между Гърция и Турция съществува не от вчера, но риториката между тях и на официално ниво вече достигна висоти, ненаблюдавани от години. Включително със заплахи и от двете страни, с изявления на съюзнически държави от НАТО и ЕС в подкрепа или неподкрепа на Анкара или Атина. Но като че светът е ангажиран с пандемията и някои други локални конфликти. И обтегнатите отношения  между Атина и Анкара остават малко встрани от вниманието му. Но те не бива да се подценяват, а и има доста важен фактор, който влияе върху тях.

От доста време Турция извършва някакъв преход: със събитията след опита за преврат през 2016 г., с намесата й в Сирия и в Либия, със стремежа й за регионално лидерство, за еманципиране и голяма степен на автономия в решенията й, с известно сближаване с Русия и закупуването на системите за противовъздушна отбрана С-400. Доста действия, които не се вписват в рамката на лоялен съюзник като член на НАТО.

Преходът обаче има и други обяснения освен амбицията за регионално лидерство и заявяването на исторически претенции за влияние в рамките на старото османско присъствие в миналото. С голяма интензивност в това се намесват и енергийните интереси на Анкара за разпределение на такива ресурси в региона. То дава допълнителна енергия на действията на управлението на президента Ердоган.

Повод за това дават енергийните проекти, свързани и с Турция, и с Гърция. Турция строи няколко атомни централи, една от които с помощта на Русия.

Но актуална стана и темата за големите залежи от природен газ в Средиземноморието, а отскоро Анкара заявява, че има и други големи залежи в Черно море. В него има разпределение на акваторията и икономическите пространства, но в Средиземноморието това е проблем. И неслучайно Турция се намеси в конфликта в Либия като път да се подпише с едната от воюващите страни споразумение за разпределение на икономическите зони и създаване на обща икономическа зона между двете страни. С което не са съгласни нито Кипър, нито Гърция. Сложни са и отношенията с Израел, който също разработва газови находища в Средиземно море. И зоната е такава, че традиционната устойчивост е невъзможна: Няма пространство за икономическите претенции на всички държави. И всеки се бута с лакти, за да заеме по-добра позиция.

Имаше и заплахи към турски кораби или други изследователски кораби на една или друга страна, че ще бъдат атакувани от заинтересованите други в региона. Така напрежението може да ескалира, само една искра е необходима, за да се взриви голям конфликт.
Да не забравяме съдбата на Турски поток заради важната роля на Турция в разпределението на енергийните ресурси, главно на газ. През нейна територия минава транзита на азербайджански газ за Европа, има и иранско-турска газопроводна връзка.

Гърция също има своя роля в тези процеси. Тя разчита на втечнения газ през терминали. Така че въпросът за доставчиците на енергия за целия регион и диверсификацията на енергия особено за България и Балканите става доста сериозен. Затова като държава трябва да следим тези процеси. Включително и заради заплахата от евентуален военен конфликт Атина–Анкара.

Важно е да се напомни икономическото състояние на Турция в момента. Турската лира загуби от стойността си, страната има проблем с икономическото си развитие и във връзка с бежанците, които навлязоха от Сирия. Забавят се и намаляват чуждестранните инвестиции. Но Турция има много голям потенциал.

Тя има много добра демографска структура с над 80 млн. и с младо население на географски и стратегически кръстопът. Има и доста голяма диаспора, която подкрепя ставащото в Турция по много причини – гордост и съпричастност, а Анкара поддържа и много тесни отношения с нея. Големи общности има в Германия, Франция, в скандинавските страни, с които не са скъсвали, независимо от това, че напусналите я са с чужди паспорти и са вече граждани на други държави.

Културните особености им позволяват и извън родината си да се държат като едно семейство.  Неслучайно е самочувствието за регионално лидерство и еманципацията на Анкара. Освен това Турция не забравя амбицията си за лидерство в мюсюлманския свят. И наистина тя отдавна има такава водеща роля и дълги години беше посочвана като пример за светска република с мюсюлманско вероизповедание.

А що се отнася до по-близките й отношения с Русия, това не пречи на Турция да изразява лична позиция за Крим, за отношенията с Украйна, сега – за конфликта между Армения и Азербайджан, където се говори, че има и турска подкрепа за едната страна. Така че Анкара води сериозна самостоятелна политика. В чиято основа е и разбирането, че колкото е по-развита и енергетиката й, толкова по-голяма е националната сигурност на огромната и по население, и по територия държава. Връзката е много пряка, защото са ясни стратегическата важност на енергийната сигурност или сигурността на енергийните доставки.
Естествено, възниква въпросът: „Къде сме ние?”. България има няколко въпроса, които трябва да реши в близко бъдеще – по отношение на Зелената сделка, намаляването на емисиите, свързани с централите от Маришкия басейн, със съдбата на АЕЦ „Козлодуй” след 10-ина години, с това, дали ще изграждаме най-после АЕЦ „Белене”. Заговори се за нов, 7-и реактор на АЕЦ „Козлодуй”, по друга технология и друг тип малки модулни реактори с други доставчици. Говори се и за диверсификация и на горивото, и на доставките на газ – с втечнен газ или с други доставчици. Така че сме изправени пред проблеми, които обаче сами трябва да си решим. И да ги решаваме в бъдеще, като се направи енергиен баланс, което важи и за възобновяемите енергийни източници и доколко и как те ще се развиват. Въпросът е сложен, но ние не разполагаме с източници на газ и нефт или на супер много инсталирана мощност от ВЕИ, така че да си кажем, че сме се обезпечили енергийно.

Добрата новина при бъдещото затваряне на въглищните централи е европейското финансиране за преструктурирането в енергийния сектор. Но всичко това трябва да е добре пресметнато, за да не се окажат затворени въглищните централи, които осигуряват около 40% от енергийната ни мощност, без да се подсигурим с нови работни места и сигурност и устойчивост за системата. А именно – кога могат да влязат в нея нови енергийни мощности, които да заместят въглищните, за да избегнем енергийна зависимост.
Всички тези процеси, включително напрежението между Гърция и Турция по повод на новите газови находища, се вписват на фона на очакването на резултатите от президентския вот в САЩ. И това очакване вече само по себе си се отразява на процесите в света. Дори само затова, че поне половин година преди такива избори във Вашингтон започват да се занимават с тях, както практиката показва, и малко се отдръпват от процесите извън страната. И може би неслучайно започна конфликтът Азербайджан–Армения, развиват се или тлеят и други конфликти в света. Но при победа на когото и да било от претендентите за стола в Белия дом – на Тръмп или на Байдън, това ще се отрази на световните процеси и международните отношения, защото и двамата имат своите виждания и за бъдещето на НАТО, и за евроатлантическите партньорства. Тръмп например приема всеки да си заплаща за своята сигурност и за осигуряване на сигурност, главно гарантирана от САЩ. Изтеглят се американски военни от Афганистан и Европа, но има и по-гъвкави форми на дислокация по източния фланг на Алианса, където сме и ние като член.

Но сигурността ни, вкл. и енергийната, е в наши ръце. Решенията трябва да са наши, управляеми и реализируеми от нас, които да работят в този сложен век. Като страна от ЕС и НАТО и решението на българските проблеми е за по-голяма европеизация. Т.е. активно ангажиране с инициативите на ЕС, особено в сигурността, в отбраната и вътрешния ред. България трябва да се стреми към европеизация на усилията ни в отбраната и сигурността и привличане на партньори от ЕС. Още повече че все пак имаме отбранителна индустрия с потенциал.