---

Вестник на УНСС
март 2020 г.

 

Награда за най-престижно икономическо училище в страната

 

---

БНТ, „100%БУДНИ“,
28 февруари 2020 г.

УНСС отбелязва 100-годишен юбилей
Интервю на проф. д-р Димитър Димитров,ректор на УНСС

---

2019

---

Вестник „Стандарт“

27 декември 2019 г.

Проф. д-р Димитър Димитров:
Дипломата от УНСС е знак за качество

– Проф. Димитров, Вие поемате УНСС, когато започва процес на намаляване на държавната субсидия за брой студенти в икономическите специалности и с малко намален бюджет на университета за догодина. От какви резерви ще компенсирате това?

– Това е предизвикателство за нас и бе отчетено в мандатните програми и на другите кандидати. Единият резерв е засилване на преговорите с Министерството на образованието и науката, за да направим сметка дали можем да се справим с намалената държавна поръчка. Знаете, че иначе вариантите да се получи допълнително финансиране са чуждестранните студенти и големите научноизследователски проекти. Може да се направи и преструктуриране на нашия бюджет, където също има резерви.

– А платените студенти?

– Предлагам да има лека корекция на таксите в платено обучение в рамките на няколко процента. Тези такси не са пипани от 9 години Трябва да се засили работата за увеличаване на платения прием, тъй като тук има доста работа и това е другият резерв, който имаме. Обсъждахме с колегите от Студентския съвет да има корекция и на таксите за обучение на студентите, които учат с държавна субсидия. Мисля, че те проявиха разбиране. Това е въпрос и към Министерството на образованието – няма как с много малко финансиране да произвеждаме специалисти с високо качество. Всичко зависи от ресурсите, които са свързани и с учебни материали, и с доброто заплащане на преподавателите, и с научноизследователската работа, за да могат те да се развиват и да представят най-новото пред студентите. Това няма как да стане без ресурси.

– В мандатната Ви програма бе предвидено увеличение и на заплатите на преподавателите…

– Не само на преподавателите, на всички категории служители. Има резерви в нашия бюджет. Знам, че увеличението няма да бъде много голямо. Но все пак има и тенденция за увеличаване на парите за висшето образование, откъдето също могат да дойдат средства. Не можем да говорим двойно или с 50 на сто, но мисля, че финансирането на висшето образование не е въпрос просто на сметка, а по-скоро на политики. Защото знаете, че има политики за подобрение на заплащането в средното образование, на други вузове. Така че това е и въпрос на отношение на държавата.

– Трябва ли според Вас държавата да регулира приема в частните университети? Защото в момента сме свидетели на парадокс – намалява се държавната поръчка и кандидат-студентите се записват в частни университети, където качеството едва ли е по-добро.

– Въпросът е сложен – това може да се реши и чрез системата за акредитация. Но аз мисля, че пазарът регулира този процес, защото търсените от бизнеса специалисти са завършили няколко основни вуза. Сред тях има и държавни, и частни. Говорил съм и с работодатели, дори и с мои студенти, които са на работодателски позиции. Те казват: „Като чуем, че човекът е от даден университет, тоест по-ниско в класацията, не разговаряме с него“. Нашият и още няколко университета са знакът за качество. И не говорим за качество само на учебните материали, а за това, което излиза на изхода на университета -това са нашите бакалаври и магистри, с опит, знания и компетенции. Нас ни оценяват по това знание, а не как си изнасяме лекциите.

– С какво ще се заемете първо?

– Първото са технически задачи – назначаване, прехвърляне на пълномощия. Но една от задачите, която е най-належаща, е ребалансирането на учебната натовареност. Тъй като при нас като че ли се мина границата с учебно натоварване и преподавателите нямат необходимото време за научно-изследователска дейност. Другото, с което искам да се заемем, е студентите да могат да избират специалности след първи курс, вместо след втори. Това не изисква средства. Това е важен момент, за да можем да включим студентите в научноизследователските дейности, защото те са много голям неизползван потенциал. Другото е много засилена работа по търсенето и кандидатстването по различни проекти.

– Имате ли вече нещо предвид?

– Основното нещо, което е започнато от предишното ръководство, е участието ни в европейските образователни мрежи. Вече има създаден такъв консорциум, в който участват Университетът във Виена, Университетът в Тилбург, Университетът в Манхайм, както и един италиански университет. Включването на УНСС в него означава общи програми, общи дипломи, общи студенти, общи стратегии за развитие, общ стандарт за качество. Освен това университетът ни ще получи солидно конкурентно предимство и ще бъде още по-разпознаваем на картата на европейското образователно пространство.

– Какви предимства ще получат те?

– Ще има обмен на студенти и на преподаватели. Това ще улесни връзката и с бизнеса, защото има голяма легитимност на самите мрежи. А и, както се говори, в бъдеще основно финансиране ще получават университети, които са в мрежа, а не ако ти си се затворил и нямаш такива контакти.

– А това ще донесе ли възможност на студентите да получават повече от една диплома. Вие и сега имате двойни дипломи с чужди университети…

– Да, предвижда се подобно нещо. Студентите, след уеднаквяването на учебните планове, могат да учат два семестъра тук, два семестъра в друга държава, един семестър другаде – и накрая да получат няколко дипломи.

– Ще има ли нови учебни програми?

– В бакалавърските специалности те вече са отработени, но в магистърските всяка година се появяват 10-15 нови програми, или поне предложения. Понякога те откликват на изисквания на бизнеса или на дадени ведомства да бъдат обучени техни служители в определена насока. Другаде има пък теми, които досега не са били развивани – един от примерите е нашата катедра „Национална сигурност“ във връзка с киберсигур-ността.

– Знам, че се канехте да предложите и програма за управление на миграционните процеси.

– Тя бе предложена, но не събра достатъчно студенти. Ако потребността за обществото от дадена програма е толкова голяма, тя може да влезе и в бакалавърска степен.

– Вие като специалист по национална сигурност как ще коментирате развитието на миграционните процеси?

– В тази сфера се сменя понякога посоката на миграцията – дали през Турция или през Гърция и оттам в България. Променят се съставът и мигрантите – трябва да използваме това понятие, защото не всички са бежанци и не идват непременно от страни, където има конфликти. Миграцията има вълнови характер – тя затихва, но по някое време се увеличава рязко, както стана известно време и в Гърция. Не бива да ни успокоява това, че в момента у нас нивото на вълната е ниско и мигрантите са достатъчно малко, за да можем да се справим със сегашните си усилия и средства. Трябва да сме подготвени, че това би могло да стане по-голям проблем, но то иска и национални, и европейски усилия.

– А как стоят нещата с киберсигурността – ще дам най-пресния пример с хакването на НАП?

– Да не ме обвинят останалите колеги, че рекламирам нашата магистърска програма по управление на киберсигурността, но ние стартирахме през септември с около 25 души, като не всички бяха компютърни специалисти. Някои бяха хора, които усещат, че им трябва защита на данни или превенция. Така че май хакването на НАП ни помогна, без да правим специална рекламна кампания. Има потребност от такива програми и очевидно няма достатъчно подготвени специалисти. Тук темповете на развитие са толкова бързи, че не можем една или две години да обмисляме как да стартираме програмата. Появяват се нови технологии, нови пробиви в сигурността. Докато мислиш, че всичко е наред, то вече далеч не е така. Неслучайно това е приоритет и на ЕС, и на НАТО. САЩ създадоха киберкомандване, точно защото тук не се вижда противникът, а той може да направи много бели.

***

Проф. Димитър Димитров ще ръководи УНСС през следващите години. Той е специалист по сигурността, досега бе декан на факултета „Икономика на инфраструктурата“. През следващата година му предстои да организира и честването на 100-годишнината на университета. На празника на УНСС 21 май ще бъде открит и новият учебен корпус на вуза.

---

Вестник „Труд“
20 декември 2019 г.

Проф. д-р Димитър Димитров – начело на УНСС

Следващите 4 години, до 2023 г., Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) – най-голямото и най-старото висше икономическо училище в Югоизточна Европа, ще бъде под ръководството на проф. Димитър Димитров. Изборът му за ректор стана факт с гласовете на Общото събрание на вуза след балотаж със заместник-ректора по научноизследователската дейност проф. Валентин Гоев. Общо кандидатурите за поста бяха четири. Досегашният ректор проф. Стати Статев бе в края на своя втори четиригодишен мандат и по закон няма право на трети.

Проф. Димитров е икономист. Завършил е „Икономика и управление на промишлеността“ и преподава „Икономически анализ и планиране на отбраната и сигурността“. Това включва отбранителни бюджети, търговия с оръжие, управление на сигурността, корпоративна сигурност, всички проблеми, които са свързани с икономическите аспекти на сигурността, трафика на хора, контрабандата, бедствията и авариите. Досега бе декан на факултета „Икономика на инфраструктурата“ и ръководител на катедра „Национална и регионална сигурност“. Поема университета с 99-годишна история в момент, когато усилено се говори за бъдещото на висшето образование у нас, което разчита основно на включването към европейски университетски мрежи. Именно те трябва да дадат повече импулс за научна дейност и развитие на родните вузове. Новият ректор смята, че УНСС няма избор – трябва да се интегрира чрез университетските мрежи. „Ако не сте в клуба на избраните, няма да имате финансиране. Това е инструмент, с който да се интегрирате в европейското образователно и научно пространство. УНСС си партнира с университети в Холандия, Германия, Австрия и Италия“, отчита проф. Димитров.

Сред приоритетите му се открояват два – големите научноизследователски проекти с национално и външно финансиране, както и работа по привличане на чуждестранни студенти. В концепцията му залягат още увеличение на доходите и възможността студентите да могат да избират специалност още след първи курс, вместо след втори, без промяна в учебните планове. Освен това те ще получат по-широко участие в ръководните органи на университета, а критериите за стипендии ще бъдат преразгледани, като успехът ще има по-висока тежест.

Според проф. Димитров демографската криза и намаляването на държавната поръчка са посоките, в които също ще трябва да се работи. Тази година УНСС запълни местата си още след първо класиране, но за догодина от бюджета за образование, който възлиза на 4,813 милиарда лева или 3,8 процента от БВП, към вуза ще бъдат насочени 23,9 милиона, при 24,6 млн. лв. за 2019-а. В началото на месеца просветният министър Красимир Вълчев обясни, че в бъдеще УНСС ще приема два пъти по-малко студенти срещу два пъти повече финансиране. Затова новият на ректор ще търси резерви като платено обучение, чуждестранни студенти и проекти. „Това е тенденцията и аз я приемам, това е правилната политика. Прекалено много станаха възможните места за прием и няма селекция, студентите отиват, където е по-лесно. Никой няма ползва от това, хабим обществени ресурси“, казва ректорът. Споделя, че едно от ключовите събития, които предстоят, е честването 100-годишнината от създаването на УНСС. За тогава е планирано и пускането на новия учебен корпус.

В университета проф. Димитров преподава от 1994 г. Освен ръководител на катедра, от 2007 г. е член на Академичния съвет и на Комисията по етика на УНСС. Стипендиант на фондация „Фолксваген“ и фондация „Форд“. През 1997 г. е на специализация по проблемите на гражданско-военните отношения в Университета в Грьонинген, Холандия, а през 2000 г. специализира по въпросите на конверсията в Международния център за изследване на конверсията в Бон, Германия. От 1999 г. участва в проекта на Стокхолмския институт по проблемите на мира, участник е по програмата на Европейската научна фондация COST А25 по проблемите на незаконния трафик на малки оръжия. Автор е на над 80 научни публикации и има участие в редица национални и международни изследователски проекти.

***

На тенис в свободното време

Едно от любимите занимания на проф. Димитров е да прекарва време с 2-годишния си внук, с който забравя всичко. Домошар е, има къща извън София, където бяга от стреса в града. Обича спорта. Участва в турнира по тенис за Купата на ректора на УНСС, който е с над 20-годишна история. Скромно отбелязва, че е стигал до финал на двойки. От сега нататък обаче няма да може да участва, тъй като именно ректорът на УНСС връчва купата на победителя.

***

УНСС е в добри ръце

Проф. Димитров познавам от повече от 30 години. Работили сме много дълго време заедно, той беше ръководител на катедра при моите два мандата, начело на УНСС. Университетски човек, доказан. Силата му е в това, че има много интересни международни проекти и неговата катедра ръководи единствената в света програма по ядрена сигурност, за която толкова се борихме и настоявахме. Мисля, че УНСС е в добри ръце и ще продължава да бъде лидер в българското образователно пространство като най-големия бизнес университет в Югоизточна Европа и България.

Проф. Стати Статев, ректор на УНСС от 2011 до 2019 г, директор на института по икономика и политики

***

Човек на науката

Познавам проф. Димитров преди да стане ректор и съм проследил неговия път в науката. Той е много добър избор за ректор на УНСС. Това е може би ново начало. Университетът остана едно от малкото учебни заведения, където държавата отстоява своят визията за националната сигурност, заедно с Военна академия. Радвам се, че виден представител на науката за сигурността беше оценен и стана ректор на едно най-големите учебни заведения. Надявам се да продължи с нова скорост делата на предишните двама ректори. Управлението се нуждае от наука, мисля, че тази първа лястовичка може да е добра не само за УНСС, но и за страната.

Проф. Николай Слатински, професор по национална и международна сигурност

***

Екипен играч на място

Проф. Димитров е първо един блестящ икономист, който разбира прекрасно своята материя и в същото време като човек е екипен играч, на когото аз винаги съм се възхищавал. Преди няколко години животът ни събра на едно обучение в Америка, където група хора прекарвахме по 24 часа заедно в едно ранчо, и тогава открих удивителни качества в него. Много съм щастлив, че именно човек като проф. Димитров ще оглави УНСС и съм оптимист, че много добри дни чакат университета и занапред. Желая му успех!

Максим Бехар, журналист и бизнесмен

Специалист по национална сигурност оглави УНСС. Проф. Димитър Димитров е новият ректор на висшето училище, след като бившият ръководител проф. Стати Статев изкара два мандата.

Проф. Димитров залага на прием на студенти извън ЕС за повече платен прием. Ще бъде запазена структурата на факултетите в УНСС, както и ще се увеличи платеният прием.

„Пожелавам да продължим да работим нататък като Университет номер едно“, заяви новият ректор при встъпването си в длъжност.

„Благодаря на членовете на общото събрание, които участваха в избора. Някои от тях ме подкрепиха, други – другия достоен кандидат в балотажа или другите кандидати. Мисля, че УНСС показа, че е на високо ниво и ние поддържаме тази колегиална атмосфера и академичен дух. По-сериозната работа предстои. Надявам се, че изборните емоции ще преминат след изборите за Академичен съвет и други органи. Наближават много празници и искам да пожелая на всички светли Коледни и новогодишни празници. Да сме живи и здрави и да продължим да работим нататък като Университет номер едно“, каза той.

„Искам да му пожелая така както управляваше катедрата и факултета, два пъти по-успешно да управлява университета“, пожела пък досегашният ректор проф. Стати Статев на проф. Димитров.

---

---

Вестник на УНСС
Декември 2019 г.

Трябва да мислим как да подобрим доходите с малки стъпки да вървим напред,
за да има резултат, казва новият ректор проф. д-р Димитър Димитров