в. „Аз-Буки“, брой 11
2020
г.
Проф. д-р Димитър Димитров – ректор на Университета за национално и световно стопанство, пред в. „Аз-буки“: Европейските мрежи са еърбъс в образованието
Университетът не е просто висше училище, в което само се преподава. Трябва да има и развитие и студентите го оценяват.
Проф. Димитър Димитров е ректор на УНСС от декември 2019 г. Бил е ръководител на катедра „Национална и регионална сигурност“ и декан на факултета „Икономика на инфраструктурата“ в УНСС. Има 104 научни публикации, автор и съавтор е на 16 монографии, 4 учебника и на учебни помагала. Участва в 59 научни проекта, от които 18 международни. Член е на мрежата от експерти на Стокхолмския институт за изследване на проблемите на мира.
Г-н Ректор, създаден преди 100 години като Свободен университет за политически и стопански науки от известни учени, политици, общественици, вложили и лични средства, какво е днес Университетът за национално и световно стопанство? – За мен УНСС е достойно продължение на делото на тези уникални личности, създали университета преди 100 години. Искали са да създадат университет на свободния дух. Затова проф. Стефан Бобчев и кръгът около него, който решава да осъществи тази идея, през 1920 г. пристъпват към действия, влагайки много усилия, лични средства, дори са взимали заеми. Техният пример е на изключително ниво, а това прави сравнението трудно. Особено личността на проф. Стефан Бобчев – първи ректор и основател на Свободния университет. Но всички ние, които сме допринесли с нещо за развитието на университетската идея, вървим по техния път.
– „Ако искате да управлявате добре, трябва да измервате това, което правите. И това е смисълът на Рейтинговата система.“ Това казахте при връчване на наградата на УНСС за най-престижно висше икономическо училище. Има ли академичната общност на Университета доверие в Рейтинговата система? – Това са думи на Питър Дракър (американски специалист по теория на управлението и бизнес мениджмънта – б.а.). Според него няма как да управлявате, ако не знаете къде искате да стигнете. Навярно ще продължим да намираме детайли в Рейтинговата система, които изкривяват в известна степен картината, но тя дава възможност да се види накъде вървим. Ако се освободим от пристрастията, трябва да признаем, че тенденциите са устойчиви. Всяка година едни и същи университети са водещи в определени професионални направления. С други думи, тази система за измерване не допуска случайности. В началото, когато се въведе Рейтинговата система, а преди това започна работа и Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА), не липсваха отклонения от нормалната логика – например измерваше се дали дадено висше училище има достатъчно голяма учебна площ, и от това произтичаха високи оценки. Но постепенно и от НАОА, и от Рейтинговата система, и от МОН нещата се изчистват. Казано по друг начин, „дребнотемието“ отстъпва и предлаганите картини на състоянието на професионалните направления, на отделните висши училища и системата на висшето образование, като цяло, се прояснява. Въведоха се критерии, които ни оценяват отвън, и те са безспорни – реализацията на студентите, нивото на безработица, заплатите на младите специалисти. С други думи, може да имате достатъчна учебна площ, но да нямате студенти или бизнесът и администрацията да не признават професионалната подготовка на младите специалисти, заплатите им да са ниски, да не работят по специалността, която са завършили, и т.н. Тоест измерванията станаха по-комплексни и систематизирани.
– Имахте среща с ръководителя на екипа, който извършва замерванията за Рейтинговата система. Какво си казахте с него? – Разговорът беше изключително конструктивен и диалогичен. И двете страни потвърдихме, че ако има различни виждания за начина на оценяване, винаги може да си комуникираме.
– Но без елемент на „напасване“? – И дума не може да става за това. Много от показателите са обективни. А някои от тях, най-вече външните, не могат да се „управляват“ от университетите – например стартовата заплата на младите специалисти, безработицата и т.н. Всъщност всичко това зависи от нас, но през тези години, когато сме обучавали младите хора. После пазарът на труда си казва думата. Резултатът се проявява чрез работодателите. Доволен съм, че УНСС получи наградата за най-престижен университет, което е едно признание именно от работодателите.
– Ще видим ли УНСС в списъка на изследователските университети? – Винаги съм изповядвал философията, че университетът не е просто висше училище, в което само се преподава. Трябва да има и развитие и студентите го оценяват. Оценяват, когато имате проект с постижения и резултати и вие споделяте с аудиторията как сте ги постигнали, какви методи сте използвали и че всичко това е следствие от вашата работа през последните месеци, а не от учебник, написан преди години. Безспорно бихме искали УНСС да се нареди сред изследователските университети, но зависи и от критериите.
– Имате основание, изпълнявате проект за център по компетентност. – Говорите за „Дигитализация на икономиката в среда на големи данни“. Проектът се изпълнява от мрежа от университети и от JRC (Съвместния изследователски център) на Европейската комисия и се финансира по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. УНСС е координатор. Има голям потенциал в проекта и неслучайно всички, включително и представителите на бизнеса, са впечатлени от него. Според мен най-важното е как ще използваме този изключително важен инструмент.
– Г-н ректор, използвахте думата „университетска мрежа“. Един университет не може да бъде видим в Европа и света, ако не е част от такива мрежи. Има ли подобна перспектива за университета, който ръководите? – Преди дни изтече срокът за кандидатстване по европейски проект за изграждане на университетски мрежи. Участваме в консорциум с още 6 европейски университета. Подготовката за нашето включване започна още при предходното ръководство на УНСС. За нас остана задачата да продължим усилията в тази посока. Но да не се хвалим предварително. Важното е, че политиката на ЕК в това отношение разкрива огромен потенциал пред университетите. Перспективата е да си синхронизираме учебните програми, да разменяме преподаватели, студенти. Европейските университетски мрежи поставят на ново, качествено равнище взаимодействието между висшите училища в ЕС. Специалистите наричат тези мрежи еърбъс в образованието, който се прави основно от 4 големи европейски държави, но има и много поддоставчици. Когато един университет стане част от европейска мрежа, тогава и студентите, и преподавателите ще се почувстват като европейски студенти и преподаватели и материалната база и постиженията в науката ще бъдат на съвършено друго ниво. Не намирам нищо нередно в това, че българските университети останаха извън първите 17 мрежи. Необходимо ни е време да съберем сили, ако искате – и самочувствие и опит, за да спечелим такъв проект с европейско финансиране.
– Вашият коментар за предлаганите промени в Закона за висше образование? – Не виждам нищо смущаващо в това, че се следва посока за известна регулация, например в разрастването на университетската мрежа и на отделните висши училища по професионални направления, които не са характерни за тях. От друга страна, държи се и сметка за регионалното измерение на висшите училища. Надявам се до една година да бъде приета картата на висшето образование. Намирам за положително и намерението да се подобри връзката на държавата с висшите училища, които се финансират от държавния бюджет. Когато посоката е уточнена и има комуникация и чуваемост, е по-лесно и за двете страни.
– А един преподавател – една акредитация? – Поддържам отдавна тази теза. Често се шегувам, че други висши училища си правят реклама с това, че в тях преподават учени от УНСС или от Софийския университет. Използват се марката и престижът на едно висше училище и се трупат дивиденти от друго. Не е добре преподавател, който е на основен трудов договор в един университет, да работи на практика за конкуренцията.
– И още една тема от дневния ред – за партньорството висше и средно образование. Новият закон даде открит лист за такова партньорство. УНСС е сред висшите училища, които от години правят състезания за средношколци, например „Икономикс“. – Започнахме преди години с инициативи за популяризиране на Университета, за привличане на мотивирани кандидат-студенти. Затова решихме да покажем на средношколците чрез състезания и олимпиади кои сме, какво представлява нашият университет. Специално инициативата „Икономикс“ се разви много, прерасна в национално състезание благодарение на проф. Даниела Фесчиян. Тя направи немалко за създаване на Асоциацията на икономическите училища в България. Провеждат се и други подобни състезания – по финанси и счетоводство, по приложна информатика и статистика. Преди дни бяхме гости на XXI международен панаир на учебно-тренировъчните фирми, а наши преподаватели бяха организирали студенти да оценяват фирмите като клиенти. Изключително съм впечатлен от ентусиазма на младите хора, създали учебно-тренировъчни фирми. Взаимодействието на УНСС със средното образование е традиция. А новият закон ни отваря вратите за още по-тясно сътрудничество. Това ще ни улесни много. Процесът е двустранен. Не само училищата има какво да научат от нас, но и ние има какво да научим от тях. В професионалните гимназии работят специалисти, които биха могли също да ни подскажат какво да променим например в нашите програми. И това ноу-хау с учебните фирми може да стартира в училище, а да завърши в университета.
– Наскоро деканът на вашия Юридически факултет доц. Захари Торманов и главният прокурор Иван Гешев подписаха споразумение за стажантски програми на студенти по право. Отворени ли са държавните институции и бизнесът за стажове на студентите от УНСС? – Юридическият ни факултет има много добри позиции в правната система и тя предлага отлични възможност за нашите студенти. Вече втори месец (откакто съм ректор) имам срещи с представители на бизнеса и на държавната администрация, свързани с възможността не само да приближим образованието до практиката, а да намерим пресечната им точка. Студентските стажове не трябва да се ограничават със запознанството с дадена институция, без младият човек да има реална работа. Идеята е за по-дълъг стаж, вграден в учебния процес. Да хванем в една верига катедрата, студентите и менторите от съответната организация. При всички разговори срещам разбиране за подобен подход. На ход сме ние – как организационно да се подредят нещата. Добрият пример е телевизионната академия, която създава БНТ заедно с УНСС и още няколко университета. Студентите се обучават при нас. Преподавателите им дават задачите, а в телевизията бъдещите журналисти извършват практически дейности, по които след това ги изпитват. Убеден съм, че това е работещ модел, който е приложим и в други сфери и ангажира всички страни – и студенти, и преподаватели, и работодатели.
– Да се върнем на юбилея. Убедена съм, че празничният календар е много богат. – Предвидили сме много конференции, форуми, срещи. Подготвяме и три юбилейни издания. Първото е Енциклопедичен сборник на УНСС, събрал биографиите на видни българи – министър-председатели, министри, председатели на комисии в Народното събрание. Всички те са възпитаници на УНСС и наши преподаватели. Техният брой е впечатляващ. Второто издание е алманах, а третото – история на УНСС. И от трите издания обществото ще научи много за нашата територия на духа.
– Марка ли е Университетът за национално и световно стопанство? – Определено е марка и ние искаме да я защитаваме, поддържаме, развиваме. Винаги ме зареждат положително срещите с наши възпитаници, а те са навсякъде. Марката наистина е марка и тя отваря врати навсякъде. Едва ли има повече от десет университета в света като УНСС, които имат президент на Международния валутен фонд – завършил университета и преподавал в университета. Това е доц. Кристалина Георгиева.
