Формирането на преподавателското портфолио е дълъг и труден процес. Понякога с грешки, от които се учим. Друг път с успехи, на които се радваме. Важно да следваш пътя на науката и да преподаваш онова, което научаваш по този път. В моя път има две пътеки – социология и комуникации. От тях се образува основната учебна дисциплина, която преподавм „Социология на комуникациите“. Започнах развитието си като асистент през 2006 г. в курсовете по „Икономическа социология“ – задължителен в общоуниверситетския блок в УНСС, и през 2007 г. „Основи на комуникациите“ – задължителен за Факултет „Икономика на инфраструсктурата“.

Един от първите самостоятелни курсове, които разработих е „Телевизия за деца„, по-късно „Медии за деца„, четен пред студентите от Факултета по журналистика и масова комуникация и Факултета по начална и предучилищна педагогика към СУ „Св. Климент Охридски“ от учебната 2007-2008 до 2011-2012.

В периода между учебните 2010-2011 и 2014-2015 ми бе възложен лекционен курс по „Аудиовизуална комуникация„, предназначен за бакалаври в професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“ в УНСС. В същия период съм водила и курс по „Регулация на медиите“.

През учебната 2012-2013 в УНСС стрртира магистърска програма „Продуцентство и културни индустрии“. За тази програма предложих лекционен курс „Формиране и развитие на аудиторията„, който водих в следващите 2 учебни години.

През 2013-2014 приех предизвикателството да предложа учебна програма по „Социология на медиите“ за магистри в УНИБИТ. Колегите я приветстваха и лекционния курс започна. През 2014-2015 започнах да преподавам „Социология на комуникациите“ и на студенти от специалност „Социология“ и „Медии и журналистика“ в УНСС.