Абстрактно казано, това е предметът на социология на медиите. Редица въпроси води след себе си този предмет: какво е въздействие; какво е медия, медии, медийна система; какво е общество; как се осъществява въздействието; нива на въздействие; видове въздействия; само медийте ли въздействат върху обществото или и обществото въздейства върху медиите; има ли връзка между трансформациите на обществата и медияморфозите, трансформациите на медийните системи и т.н. На подобни въпроси ще търсим отговори на микро, мезо и макро равнище в курса по „Социология на медиите“ в УНСС. Лекциите и семинарните занятия са всеки вторник от 16.00 до 19.15 в з. 3072.
Трудно му беше на този курс да започне. Необходими бяха около 1000 дни, за да може предметът на „Социология на медиите„, проблематиката, с която се занимава дисциплината да бъде припознат от медийната колегиална общност, да бъде оценен неговия евристичен потенциал в трансформирането и преструктурирането на българската медийна система днес. Необходимо беше и време студентите да достигнат ниво на социалана, интелектуална зрелост, за да изберат да учат „Социология на медиите“ и дори да дръзнат да правят първи опити за изследвания, като използват съответната на дисциплината методология и теоретична основа. Опити има, някои от тях успешни, други – предстои да видим.
Много по-бързо социолозите от съседната катедра „Икономическа социология“ предложиха на студентите си подобна, изключително модерна отраслова социологическа дисциплина „Социология на 
комуникациите“ с проф. д.с.н. Михаил Мирчев, защото в днешния свят не можем нито без социология, която да ни обяснява човешкото общество, нито без комуникации. Дори самият Мануел Кастелс (социолог) свързва двете заедно и в последната си книга (The Power of Communication, 2009) дава основата на нова социологическа теория – за властта на комуникациите в съвременното мрежово, медийно опосредено общество. (Снимката представя пъзела на социология на комуникациите, сглобен от Хасан Бербер, студент ІV курс „Социология“, УНСС в следствие на курса.)
Това е част от историята на „Социология на медиите„, в която аз съм участвала. Преди нея има още история на дисциплината, която ми дава увереност, че съм на прав път в социологическия анализ на медиите. И тази история ще предам на първите си студенти, избарали да изучават дисциплината.
Социологията на медиите е отраслова социологическа дисциплина. Има за обект медиите, медийната система. Особенността е, че медийната система не е във въздуха, тя е обществена система, втъкана в структурата на обществото. Социолозите, изследователи на медиите, казват, че медийната, комуникационната система е една от основните обществени системи. Тоза означава, че медиите, медийната система не може да се изучават изолирано, сами за себе си, в призмата на методологическия индивидуализъм. За да се проумее действието, бездействието, въздействието им е необходимо да се поставят в структурата на обществото, чийто посредници са. Ето оттук започва социологията на медиите. Тази постановка е изведена от учените, които днес смятаме за родоначалници на теорията на медиите – Пол Лазарсфелд, Харолд Ласуел, Уилбър Шрам, Робърт Мъртън и др. Но това са социолози! – ще възкликнат с право социолозите. Да, и дълго време – 40-те, 50-те, 60-те дори и 70-те изследването на медиите, медийната система е било предимно социологическо, със методиката и теоретичната база на социологията. Днес Елиу Кац задава въпроса: защо изследователите на медиите, медийните системи и обществената комуникация избягаха от бащината си призма. Дава и отговор, но върху него ще се задълбочим по-натътък в курса. Ясно е, обаче, че сме започнали да се обръщаме отново към социологията на медиите – все по-често ги свързваме с нещо друго, с друга обществена система – вижте университетските дисциплини, които изучава младото поколение днес: „Култура и медии“, „Политика и медии“, „Медии и институционална среда“ не са ли това опити да се намери системната зависимост на една спрямо друга обществена система, не е ли това социологическо?. Трябва ни днес социология на медиите, за да можем да реконстуираме медийната система самостоятелно и в структурата на обществото, да изучим и планираме взаимните им въздействия и по този начин да се опитаме да изправим отново на крака и медиите и обществото като цяло. Но медиите цъфтят – нови продукции, скъпи продукции, големи аудитории. Така е – цъфтят, обаче, само като бизнес. А медиите, медийните системи на обществата са и нещо отвъд бизнеса, може би нещо, което е по-важно от бизнеса. И там са проблемите. Е, амбициозно, непосилна задача. Социологията на медиите не решава задачата, тя, като наука, ползваща социологическа методология, дава подход за решението. И той започва от нещо на пръв поглед лесно:
Позициониране на медийната система в обществената структура
И тъй като сме българи, с българска народопсихология, предлагам да опитаме да позиционираме медийната система в българския макромодел за обществото като система (Стоян Михайлов, 1965). Какви обществени потребности задоволяват медиите? Тази задача е поставена за първи път от проф. Тодор Петев през 1979 г. в монографията „Към социологията на масовите комуникации“. Прочетете откъс, който ще ви изпратя – много е голям файла и не мога да го прикача тук. Можете да постещавате лекциите на проф. Петев по „Теория на масивите комуникации“ във ФЖМК, СУ „Св. Климент Охридски“. Тридесетина години по-късно отново поставяме задачата и ще видим до какви резултати ще стигнем. Първокурсниците опитаха да я решат, но не точно това беше целта на първото домашно по социология. Вижте коментарите им по публикацията: „Медиите в обществото като социологическа система“.
Това е началото. Лекциите са отворени, семинарите също. Добре дошъл е всеки, които иска да учи.
Ваша,
Катя Михайлова