Днес празнуваме Св. Петка Българска, а вчера – 105 години от рождението на Иван Хаджийски (1907-1944).
Българите вярват, че Св. Петка отделя лятото от есента – плодовете са прибрани, гроздето ще става вино, притихнали полетата очакват снега. Една сълза, майчина сълза, насена от вятъра от далечния Тих океан идва да приспи птичето си, с нараненото крило.
Това са все народни кодове. Разгадаете ли ги, ще разберете бита и душевността на българския народ. И тогава българското общество няма да е далечна и неразбираема абстракция, към която Ви е трудно да определите дали принадлежите или не, няма да е и социологически макромодел, но ще е нещо близко, разбираемо и родно. Това е направил Иван Хаджийски. Едва на 26 г. публикува първата си монография „Авторитет, достойнство, маска„, чието заглавие се превърна в тема на научна конференция проведена в изминалите два дни. Форумът е по повод 105 годишнината от рождението на троянския социолог и народопсихолог, организиран е от Института за изследване на обществата и знанието (БАН) и Българска социологическа асоциация (БСА). За Иван Хаджийски и приносите му в развитието на българската социология, четете в поздравителния адрес на проф. Михаил Мирчев към конференцията от името на БСА.
Конференцията започна с младежка сесиия. Две неща силно ме впечатлиха. В социологическия разрез на половете, равенството на половете, ролята на жената днес, така. нар. джендър социология, се появяват изследователи-мъже. При това с неочаквани за днешната култура на електронното човечество тези и позиции – „за“ брака и отговорността на мъжа и жената, „за“ традиционната женска роля и др. Колегите започват изследванията си от тезите на Хаджийски и проверяват адекватността им днес. За съжаление, обаче, малко използват и цитират български автори. Прелитат от Хаджийски до Фуко и Гидънс и може би забравят, а може би не знаят, че и други българи след Хаджийски и преди днешната дата са работили по същите въпроси.
„Хард“ сесията, за утвърдените социолози, беше модерирана от проф. Мирчев. Слушах внимателно основните доклади. И те започваха от Иван Хаджийски и на първо слушане поемаха в различни посоки. Проф. Петър-Емил Митев говори за маските и съвременната „имиджология“, която замества липсващата идеология. Доц. Андрей Райчев обясняваше особеностите на днешния обществен „сандвич“ – договорът между лидерите и най-ниските класи с цел отстояване на посредствеността. Д-р Янкова очерта „полетата на първенющината“, а колега чието име не запомних говори за прозрачността, която води до безотговорност. Имаше и медии, как без тях? Проф. Маргарита Пешева говори за нагласите на медийната аудитория и българите, които все още тичат след влака на цифровицазията. Преди почивката си зададох въпроса: какво ще стане, ако българите закъснеят за този влак. Ами може би „имиджологията“ ще отстъпи място на идеологията, ще свалим маските, за да видим истинските авторитети и да дадем път на достойното, може би двете филии на обществения „сандвич“ няма да притискат толкова силно, чак до стопяване, животворящата и вкусна плънка, може би полетата на първенющината ще се свият, за да отстъпят пространство и въздух за развитие на истинските неща, може би колективната отговорност, солидарност, чувство за дълг ще се върнат. Иделистично, нали? Но, кой знае.
Вчера в центъра на Троян, като част от честванията, бе открит и паметник на Иван Хаджийски – той с велосипед и една книга. Градските биографи разказват, че велосипеда бил подарен на Иван от неговия чичо, за да може да запази единствените си обувки здрави за по-дълго време. На тези две колела Иван Хаджийски обикаля България, за да издири, да опише, да остави за нас „Бит и душевност на българския народ„, „Оптимистична теория за нашия народ“.
Някой от делегатите на конференцията си представи, че книгата под ръката на Хаджийски е преносим компютър. Какво ли би направил, ако живееше днес и пишеше на компютър, попита проф. Пешева? Дали щеше да види същите народопсихологични черти и да опише същите типове? Променила ли се е културата на електронното човечество в сравнение с културата на традиционното човечество? Да видим.
Прочетете откъса от „Гражданска смърт или безсмъртие“ в „Текстове 2“, с. 367-387. И сами проверете дали са безсмъртни първенюта „личност, която е направила успешен скок в общественото си положение, но неможеща да усвои едновременно и съответния му нрав„; дали маниащината все още е „амбициозност на посредствеността„; дали е смъртна или е безсмъртна „посредствеността като обща мярка на живота„? Прочетете и за „първата троянска проститутка“ и за младата булка от Жеравна, която 40 дни след сватбата е нямала право „да погледне свекър и девери, нито първа да се обърне с думи към свекъра си„. Жените не са можели да сядат на стол (малко, трикрако столче), защото ще им се „проточат краката„. А „какво става в брака след сватбата„, какво е изневярата? Не са ли това отговори, които и до днес търсим?
За да се подготвите за следващото упражнение по социология (сряда, идната седмица), моля прочетете след Хаджийски и текстът „Едноизмерният човек“ на Херберт Маркузе в „Текстове 2“, с. 397-421. Очаквам Вашите отговори. Има ли връзка между Хаджийски и Маркузе? Проблемите, за които пишат те как се отнасят към макромодела на обществото като социологическа система? Какви искате да бъдете: едноизимерни, с изкуствени потребности, първенюта и маниаци, с „култ към собствената си личност“ и отнасящи се към „другите като към стадо некадърници“ или ….? Каква култура искате: КЕЧ или нещо по-одухотворено?
До скоро,
Катя Михайлова