Научното изследване е вечният път към търсене на истината. Постигането на изследователската цел зависи от познаването, избора и прилагането на оптимално точния комплекс от методи. Това обуславя неизбежността от творческо осмисляне от докторантите на въпросите за методологията на научното изследване.

Мотивацията на настоящия курс има следните три опорни точки: първо – началните поднания за изследователския процес следва да се предоставят чрез образователната система според нормативната регламентация на организацията на обучението в докторантура; второ – „докторантският страх” е породен основно от недостатъчно познаване на изследователския цикъл и неговите закономерности; трето – усвояването на умения за детайлен, аналитичен подход към дадено явление или процес и в по-широк план – формиране на култура на мислене у докторанта, е необходимост, която заявява все по-остро своето присъствие.

Целта на лекионния курс е да се помогне на докторантите да осъществят прехода от хаоса на ежедневното знание към структурата на научното познание, от обзора към анализа, от измамната псевдонаучносст към научното изследаване. В резултат на досегашното обучение по дисциплината докторантите успяват значително да подобрят качеството на своите докторнтски научни изследвания и дисертации.

Методът на преподаване е „учене чрез правене” (learning by doing), който позволява докторантите да разработват оделни елементи от структурата на научното си изследване в продължение на курса. Практическият резултат от обучението в първи семестър е разработена структура на дисертаионното изследване. Във втори семестър се стремим към написване на първа научна статия като продукт от обучението.

Съдържанието на курса е разпределено в шест модула като всеки от тях представя основен проблем от веригата: разработване, защита, популяризиране на научното творчество. Акцент е поставен върху методологията и конкретните методики на научноизследователския процес.

I КУРС:

ОСНОВНА ЦЕЛ: Овладяване на принципите, методологията на научното изследване

2-ри СЕМЕСТЪР:

ОСНОВНА ТЕМА: Научният метод в тристепенната структура на науката

ОСНОВНА ЦЕЛ: Изграждане на структура на дисертационното изследване

АУДИТОРНА ЗАЕТОСТ:  30

УЧЕБНИ ТЕМИ:

1. Законова уредба на докторантурата в Р България.
2. Ключови умения и компетенции на докторанта по изкуствата.
3. Основи на научното творчество. Творчески процес. Инструменти на научното познание.
4. Етапи на изследователския процес. Идеен етап. Същински етап. Формално оценъчен етап.
5. Инфраструктура на дисертационното изследване. Елементи на структурата. Вътрешно системни връзки. Дисертационната матрица
6. Технология на разработването на дисертационното изследване
7. Избор на проблем и формулиране на тема
8. Обект и предмет на изследването
9. Цел и задачи на дисертационното изследване
10. Формулиране и доказване на хипотеза
11. Извеждане и формулиране на научни приноси
12. Методи на научното изследване
13. Качествени изследователски методи
14. Количествени методи на изследване
15. Статистически методи за анализ
16. Технология на емпиричните социологически изследвания

ИЗПИТ: Представяне и защита на структура на дисертационното изследване

II КУРС, 3-ти СЕМЕСТЪР:

ОСНОВНА ТЕМА: Научните жанрове: особености на научната статия

ОСНОВНА ЦЕЛ: Подготовка и написване на първа научна статия по темата на дисертационното изследване

АУДИТОРНА ЗАЕТОСТ:  30

ИЗПИТ: Представяне и защита на първа научна статия

УЧЕБНИ ТЕМИ:

1. Писмени научни жанрове. Първични научни жанрове. Вторични научни жанрове. Презентационни научни жанрове. Оценъчни научни жанрове.
2. Жанрови особености на научна статия, студия, монография.
3. Авторефератът като паспорт на дисертацията. Съдържателни изисквания. Изисквания относно формата. Подходи при написването на автореферата.
4. Рецензията като оценъчен научен жанр. Критерии за добра дисертация. Пропуски в написването и защитата на дисертацията.
5. Информационно осигуряване на научното изследване.
6. Технология на работата с източниците на информация.
7. Систематизиране на научната информация
8. Библиографско описание, цитиране.
9. Евристична стойност (приносни моменти). Смооценка на риска при изготвянето и защитата на научното изследване.
10. PR на научно изследване. Защита на дисертацията като специално събитие. Участие в научни форуми. Научните публикации като PR в научната среда. Методи и форми за обществено популяризиране на работата.
11. Обществена ангажираност на изследователя.

МЯСТО НА ПРОВЕЖДАНЕ НА ЗАНЯТИЯТА: НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:

1. Албрехт, К. Социалната интелигентност, С., 2006
2. Бердяев, Н., Съчинения в шест тома. Том 3: Смисълът на творчеството. Кризата в изкуството, С. 2004 г.
3. Гарднър., Х. Нова теория за интелигентността. Множествената интелигентност на 21 в., С., 2004 г.
4. Лулански, П., Атлас по методика на икономическите изследвания. С., УИ «Стопанство», 2013.
5. Михайлов, С., Емпиричното социологическо изследване, С.,
6. Поликаров, А., Методология на научното познание, София
7. Съйкова, Ив., С. Тодорова, Статистическото изследване, С., 1994 г.
8. Философия на науката. Антология. (съставители: Сергей Герджиков и К. Янакиев). С., 1999 г.

Дисциплината “Медийна регулация” се чете от 1996 г. пред студентите от специалност “Икономика на масмедиите” в ОКС “Бакалавър”, а от 2004/2005 учебна година – пред студентите от специалност “Журналистика и масмедии” в ОКС “Бакалавър”.

Лекционният курс по учебната дисциплина  “Медийна регулация” цели да даде на студентите концептуален модел за осмисляне на (1) същността и функциите на медийната регулация и (2) неизбежната необходимост от регулация и в частност медийна регулация в мрежовото общество.

Медийната регулация най-често се интерпретира и преподава през призмата на теорията на медийното право. Настоящата учебна програма предлага интердисциплинарен подход към медийната регулация. Това е така, защото (1) осмислянето на медийната регулация далеч надхвърля границите на аудиовизуалното законодателство и политика, (2) поради обвързаността на медийната регулация с институционалната промяна на медиасферата в последните 20 години, (3) поради същността и функциите на медиите и медийната регулация в модела на съвременното мрежово общество.

Описание на съдържанието на дисциплината

Учебната програма включва три логически последователни части. Първата цели запознаване на студентите с теоретичната концепция за регулация на медиите. Медийната регулация и необходимостта от нея се разглеждат както в контекста на модела за мрежовото общество (М. Кастелс), така и като аспект от институционалната промяна на медиасферата в последните 20 години. Подобна постановка позволява осъществяване на междупредметни връзки с фундаментални дисциплини по обществени науки – Социология, Основи на правото, Основи на икономическата теория , Икономически и социален анализ.

Втората част има две цели: (1) да представи на обучаващите се сравнителен анализ на практиките на медийна регулация на различните типове медии и същевременно (2) да им предложи методика за критически анализ и оценка в областта на медийната регулация. Втора част въвежда типология на медиите, съгласно вълните на обществено развитие по А. Тофлър. Индустриални медии са печатните и електронни медии, които достигат върха в развитието си във Втората вълна, индустриалното общество. Социални медии са медиите, възникващи в следствие от Третата медиаморфоза (Р. Фидлър), характерни с конвергентна високотехнологична платформа, широка достъпност и участие, на чиято база възникват многообразни съдържания. Този тип медии се развиват в Третата вълна, информационното или мрежово общество. Разликите между индустриалните и социални медии налагат необходимостта от специфични регулаторни системи и практики за всеки тип. Именно практиките за регулация на индустриалните и съответно на социалните медии са фокуса на съдържанието на втората част от лекционния курс. Връзките със специализирани дисциплини като “Въведение в теорията на масмедиите”, Он-лайн журналистика, Прес журналистика , Радио комуникация, Радио процес и продукт, Телевизионна комуникация, Телевизионен процес и продукт, в тази част от курса са неизбежни.

Третата част цели да стимулира умения за анализ и критика у студентите като им предложи възможност за дискусия по актуални казуси в сферата на теорията и практиката на медийната регулация. Предвидени са теми като комуникационни права – границата между свободата и отговорността, медийно насилие – телевизионно и кибернасилие, медийна грамотност като сбор от функционална, аудио-визуална, дигитална, информационна грамотност. Студентите ще се запознаят със съвременния парадокс “богати медии – бедна демокрация”, както и с взаимоотношенията между медийната регулация и медийния пазар. Междупредметните връзки тук са многопосочни – Социология, Политология, Основи на икономическата теория, Основи на правото, Медийна публичност, и всички споменати вече специализирани дисциплини от учебния план на специалността. Третата част от лекционния курс има функция на заключение, в което обучаемите ще могат да направят собствени изводи относно характера и функциите на медийната регулация както в медиасферата, така и в модела на съвременното общество.

В учебната програма е предвидено провеждането на три публични лекции изнесени от гост-лектори,  експерти в съответните области. Темите са:

1. “Аудиовизуална политика и законодателство”;
2. “Специфика на регулацията на електронните медии”,
3. “Институционална система за регулация на социалните медии”.

Лекциите са отворени за всички студенти от специалност “Медии и журналистика”.

Семинарните занятия имат цел осмисляне и затвърдяване на учебното съдържание, предвидено в лекционния курс. За целта, по време на семинарите, студентите ще работят върху теоретични текстове и практически казуси в областта на медийната регулация. Подобна методика изисква извън аудиторна самоподготовка на студентите по предварително зададени критерии.

№	Тема	часа
	ПЪРВА ЧАСТ ТЕОРЕТИЧНИ ПРЕДПОСТАВКИ НА МЕДИЙНАТА РЕГУЛАЦИЯ PART ONE THEORETICAL BASES OF MEDIA REGULATION
1.	Мрежовото общество и необходимостта от регулация. Социологически теории за съвременното общество. Модели на медийни системи в мрежовото общество. Индустриални медии и социални медии. The Network Society and the need of regulation. Sociological models of the contemporary society. Models of contemporary Media systems in the Network Society. Industrial and Social Media.	4
2.	Регулацията като аспект от медийната институционализация. Икономически и социални аспекти на институционализацията. Институционална промяна на медиасферата. Институти, органи и функции на медийната регулация. Media Regulation as an aspect of the media institutionalization. Economic and social aspects of institutionalization. Institutional change of the media sphere. Institutions and functions of media regulation.	4
3.	Теоретична концепция за медийната регулация. Три аспекта на медийна регулация: регулация на съдържанието, регулация на разпространението, регулация на медийната сфера. Мултимодален подход в регулирането на медиите: (1) регулация, саморегулация и корегулация, (2) конвергентни институти и органи на регулация. Theoretical model of media regulation. The three aspects of media regulation: regulation of content, frequencies and distribution and regulation of media sphere as a whole. Multimodal approach towards regulation of media: (1) regulation, self- and co-regulation; (2) convergent regulatory institutions.	4
4.	Алтернативни модели за медийна регулация. Саморегулацията – модел, основан на културните норми и солидарността. Теоретичен контекст на медийната саморегулация. Саморегулацията като аксиологичен подход в медийната регулация. Институти на медийна саморегулация в България, ЕС и САЩ. Alternative models of media regulation. Self-regulation – a model based on culture and solidarity. Theoretical context of media self-regulation. The self-regulation as an axiological approach towards media regulation. Institution of the self-regulation of media in Bulgaria, EU, USA.	4
5.	Алтернативни модели за медийна регулация 2. Ко-регулацията – модел основан на споделената отговорност. Ко-регулацията като мултимодален подход за медийна регулация. Медийна ко-регулация и социален капитал. Ко-регулация на европейското медийно пространство. Alternative models of media regulation 2. Co-regulation – a model based on shared responsibility. Co-regulation as a multimodal approach towards media regulation. Media co-regulation and social capital. Co-regulation of the European audiovisual sphere.	4
6.	Аудиовизуална политика и законодателство. Ценности, цели, политики, законодателство в областта на аудиовизията в България, ЕС. Развитие на медийното право в България. Медийно законодателство на Р България. Общностно законодателство. Audiovisual policy and legislation. Values, goals and policies in Bulgarian and European audiovisual sphere. Development of the media legislation in Bulgaria.  European standards for media legislation.	4
	ВТОРА ЧАСТ ПРАКТИКИ В РЕГУЛАЦИЯТА НА МЕДИИТЕ PART TWO MEDIA REGULATION PRACTICES
7.	Регулация на индустриалните медии. Индустриалните медии като медии на обществото на Втората вълна и Втората медиаморфоза. Печатни и електронни медии. Институционализация и регулация на печатните медии в България. Regulation of the industrial media. The industrial media as media of the Second Wave society and the result of the Second Mediamorphoses. Print and electronic media. Institutionalization and regulation of the print media in Bulgaria.	3
8.	Регулация на индустриалните медии 2. Институционална промяна на електронните медии в България. Дуалистична система на електронните медии. Специфика на регулацията на електронните медии. Regulation of the industrial media 2. Institutional change of the electronic media in Bulgaria. Dualistic media system. Regulation of the electronic media.	3
9.	Регулация на социалните медии. Социалните медии като резултат от третата медиаморфоза. Конвергенция на медиите. Теории за кибер-регулацията: киберлиберализъм срещу киберпатернализъм. Развитие на теорията за регулацията на социалните медии.Съвременни подходи в регулацията на социалните медии – Лоурънс Лесиг, “Лондонска Школа” Regulation of social media. Social media as a result of the Third Mediamorphoses. Media convergency. Theories of cyber regulation: cyberliberalism vs. cyberpaternalism. Development of the theory of social media regulation. Contemporary approaches.	3
10	Институционална система за регулация на социалните медии. Развитие на законодателството в областта на регулацията на социалните медии в България, ЕС и САЩ. Регулаторни органи и практики. Institutional system for social media regulation. Development of the legislation in the sphere in Bulgaria, EU and USA. Regulatory bodies and practices.	3
	ТРЕТА ЧАСТ КАЗУСИ ОТ МЕДИЙНАТА РЕГУЛАЦИЯ PART THREE CASES FROM MEDIA REGULATION EXPERIENCE
11	Комуникационни права. Свобода, отговорност и солидарност в дигиталното медийно пространство. Принципи за ограничаване, самоограничаване на комуникационните права. Communication rights. Freedom, responsibility and solidarity in the digital communicational space. Limitation and selflimitation of the communication rights.	2
12	Медийно насилие. Телевизионно и кибер насилие. “Добри нрави” и “Общесвен интерес”. Регулацията на медиите и защитата на медийните аудитории от въздействието на медийното насилие. Media violence. Television and cyber violence. “The Good Tempers” and “The Public Interest”. Media regulation and the protection of the media audiences from the influences of media violence.	2
13	Медийна грамотност. Регулация на достъпа и участието на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. Ко-регулативен механизъм за ограничаване на вредното въздействие на медиите. Media literacy. Regulation of the audiences’ access and participation in the digital communicational space. Co-regulatory mechanism for the confinement of the harmful influence of media.	2
14	Медийна регулация и медиен пазар. Равновесие и дисбаланси на свободения пазар и регулативните практики. Финансиране на медиите и комерсиализиране на аудиторията – аудиторията като медиен продукт. Регулиране на рекламата и разпространението. Media regulation and media market. Balance and disbalances of the free media market and regulatory practices. Financing of media and commercialization of the audiences – audience as media product. Regulation of advertising and distribution.	2
15	“Богати медии – бедна демокрация” Концентрация и глобализация на медиите. Медийната регулация и плурализма на гледните точки. “Rich media – poor democracy” Nedia concentration and globalization. Media regulation and pluralism.	2

Дисциплината „Аудиовизуална комуникация” се чете пред студентите от специалност “Медии и журналистика” в ОКС “Бакалавър”.

Лекционният курс по учебната цели на теоретично ниво да даде на студентите концептуален модел за осмисляне на същността и функциите на аудиовизуалната комуникация и на практико-прагматично – знания и умения за провеждане на комуникационен процес чрез средствата на аудиовизията.

Описание на съдържанието на дисциплината

Учебната програма е изградена въз основата на класическия модел за социална комуникация (У. Шрам, 1948) и включва четири логически последователни части.

Първата запознава студентите със същността, развитието и функционалността на различните типове аудиовизуални медии – радио, телевизия, нови, социални медии. Втората се фокусира върху изграждането на аудиовизуално съобщение, като единство на звук (слово, музика и шум) и картина (образ) от една страна и от друга – като съчетаване на пространство и време, изграждане на хронотоп. Специално внимание се отделя на факторите време и технологии в аудиовизуалната комуникация. Третата част акцентира върху аудиторията на аудиовизуалната комуникация и нейните траннсформации в дигиталното комуникационно пространство. Последния акцент е върху институционалната среда на аудиовизията в България и Европа. Всичко е неразривно свързано с ефектите, нивата на въздействие на аудиовизуалната комуникация в съвременното мрежово, информационно общество.

Лекционният курс “Аудиовизуална комуникация” има интердисциплинарен характер, базиран е върху литература с широк обхват в полето на медийните и комуникационни изследвания и анализи, социологията на медиите, кинознанието, политикономията и икономиката на комуникациите. Посочените основни литературни източници са класически и нови монографични изследвания и христоматии на български и английски език в посочените направления. Повече от половината от тях са издадени, преиздадени в периода 2000-2012 г.  Предложената литература – основна и допълнителна, е достъпна за студентите в библиотеката на УНСС на книжен или електронен носител. Англоезичните заглавия могат да бъдат предоставени за ползване чрез междубиблиотечните електронни абонаменти и услуги.

№	Тема	часа
1.	Аудиовизуалната комуникация – теоретична концепция, системен подход при анализ на аудиовизуален комуникационен процес. Развитие на аудиовизуалната комуникация.	3
2.	Медията като основен елемент от аудиовизуалния комуникационен процес. Трансформации на медийната среда. Традиционни и нови аудиовизуални медии.	3
3.	Радиото – развитие и социални функции. Радиото като масова аудио медия. Специфика на радиокомуникацията. Трансформации на радиоформатите в дигиталното комуникационно пространство.	3
4.	Телевизията като масова медия на индустриалното общество (ХХ в.). Развитие и функции на медията. Специфика на телевизионната комуникация. Трансформации на телевизията в дигиталното комуникационно пространство.	3
5.	Изследване и анализ на медията в аудиовизуалната комуникация. Медия анализ.	3
6.	Новите социални медии като електронни, аудиовизуални медии. Трансформации на масовата аудиовизуална комуникация в интернет средата.	3
7.	Аудиовизуалното съобщение. Граматика на аудиовизуалния образ. Нива на въздеиствие на аудиовизуалното комуникационно съобщение.	3
8.	Съобщението в радиокомуникацията – аудио съобщение. Конструиране на звукови образи, специфика на радиопредаването и програмирането за радио. Доминанта на звука. Функции на словото и музиката.	3
9.	Телевизионното образ като еманация на аудиовизуалната комуникация. Единство на звук и образ. Изграждане на хронотоп. Симултантност на реалното действие и екранния му образ.	3
10.	Конструиране на съобщение за аудиовизуалната комуникация чрез нови, социални медии. Доминанта на времето и технологията.	3
11.	Радио и телевизионното предаване като основна единица в радио и телевизионната комуникация. Жанрова многообразност и  полифункционалност.	3
12.	Конструиране на радио и телевизионна програма. Вертикален и хоризонтален принцип. Специфика на програмирането за масова аудитория.	3
13.	Монтажът – същност и функции в изграждането на съобщение за аудиовизуална комуникация. Микро и макро монтаж. Линеен и художествен монтаж.	3
14.	Изследване и анализ на аудиовизуалното съобщение. Съдържателен анализ и култивационни ефекти.	3
15.	Аудиторията в аудиовизуалната комуникация. Аудиторията като теоретичен концепт. Масова аудитория.	3
16.	Радиоауиторията – социално демографски профил.  Типологигия. Формиране и развитие. „Водене” на радиоаудиторията.	3
17.	Телевизионната аудитория – социално демографски профил. Формиране и развитие. „Водене” на телевизионната аудитория.	3
18.	Трансформации на радио и телевизионната аудитория в дигиталното комуникационно пространство – от масова към сегментирана аудитория.	3
19.	Изследване на аудиторията в аудиовизуалната комуникация.	3
20.	Институционална среда на аудиовизуалната комуникация. Публично-правни аспекти на развитието на радиото, телевизията и новите медии в България и Европа.	3

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

 А. ОСНОВНА

1. Ангов, К. Телевизионната среда. – София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2000. – 275 с.

2. Иванова, П. Христоматия по история на телевизията в България 1959-1990. – София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, – 339 с.
3. Катранджиев, Х. Типология на телевизионните зрители. Методология и емпирични резултати. – София: Университескто издателство “Стопанство”, 2007. – 214 с.
4. Михайлов, В. Открита ли е телевизията. – София: “Рой Комюникейшън” ЕООД, 2003. – 220 с.

1. Михайлова, К. Телевизията за деца. Между пазарната логика и обществената мисия. – София, М-8-М, 2011.

6. Николова, Р. Възникване и развитие на радиото и телевизията в България. Публичноправни аспекти. – София: Сиела, 2006. – 477 с.

1. Пешева, М. Петров. (ред.). Телевизионната среда 2001-2010. София – 2011.
2. Пешева, М. Радио и телевизионната среда 2001-2010. София – 2011.
3. Попова, С. Социолано време и медиен разказ. – Фрагменти, 2001. – 206 с.
4. Попова, С. Радио, публики, стилове. – София, Лик – 2004. – 142 с.

11. Райчева, Л. Творческият процес в телевизията. – София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1991. – 126 с.

1. Bernadette Casey, Ben Calvert. Television Studies. Routledge, 2008. – 345 p.
2. Newcomb, H. Television. The Critical View. Routledge, 2008. – 721 p.

Б. ДОПЪЛНИТЕЛНА

14. Ангов, К. Телевизията – нови термини и съчетания. – София, 2000. – 143 с.
15. Андреева, Л. Отвъд видимото. Телевизионни жанрове. – София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1999. – 176 с.

1. Димитров, В. История на радиото в България. – Витраж, 1994. – 232 с.

17. Мелтев, М. Телевизионен продуцент. – София: Нов български университет, 1999.
18. Мечков, Б. Продуцентът и предизвикателствата на новото аудиовизиуално пространство. – София: ИК “Две и половина”, 2002. – 205 с.
19. Николова, Р. Телевизионната програма на обществената телевизия. – София: Сиби, 2004. – 263 с.

1. Фидлър, Р. Медиаморфоза. – София: Кралица Маб, 2005.
2. Boyd-barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to media. A reader. – London, 2008.,
3. Петев, Т. Комуникационната спирала. – София. 2010.

 

Дисциплината “Формиране и развитие на аудиторията” е задължителна в учебния план на магистърска програма „Медии и журналистика” със специализация „Продуцентство”.

Цел на дисциплината е овладяването на концепта медийна аудитория на теоретично и приложно ниво. Основна задача на “Формиране и развитие на аудиторията” е да представи пред студентите основни практики, процедури и начини за формиране и развитие, за управление на аудиторията на медийни продуцентски проекти.

Формирането и развитието на аудиторията е една от най-важните управленски дейности, включени в продуцентското портфолио. От стопанско-икономическа гледна точка, аудиторията в количествен и качествен аспект е в основата на пазара на медийни продукти. От обществено, социологическа гледна точка, формирането и развитието на медийни аудитории е възлов процес във формирането на обществено, мнение, нагласи, очаквания, типове социални поведения.

Изучаването на аудиторията към настоящия момент е предимно маркетингова дейност. С оглед социалните, икономически, политически и културни функции на медиите, погледът към аудиториите както на практическо, така и на научно-теоретично равнище е необходимо да се разшири. Необходим е интегриран подход към аудиторията, а той е в пределите на социологическата методология. Трансформациите на аудиториите в съвременната медийна среда предизвиква и трансформации в обществената среда. От гледна точка на интеграционните процеси в Европа, формирането и развитието на аудиториите е също с възлово значение.

№	ТЕМА	Часа
1	Аудиторията като теоретичен концепт. Дефинитивни особености на медийната аудитория.	3
2	Социологически подход при изследването на медийната аудитория. Иновации в изследването на медийната аудитория.	3
3	Маркетингов подход за изследване на медийната аудитория.	3
4	Типология на медийната аудитория. Основни класификатори за типологизиране на аудиторията.	3
5	Типове аудитории съобразно аудиторно поведение. Активна и пасивна медийна аудитория.	3
6	Сегментиране на медийната аудитория. Социално-демографски класификатори.
7	Овластяване на аудиторията. Обратната връзка или гласът на аудиторията.	2
8	Медийната аудитория и моделите на потребление.	2
9	Медийната аудитория и пазара на медийни продукти.	2
10	Медийната аудитория като разпръсната тълпа.	2
11	Трансформации на аудиторията в съвременното дигитално пространство. Новите аудитории.	2
11	Глобални и национални медийни аудитории. Уязвими аудитории.	2
12	Трансформации на аудиторията и европейска интеграция.	2
13	Продуцентски проекти за различни типове аудитории	2
14	Емпирични изследвания на медийната аудитория.	2
15	Видове аудиторни изследвания според обхвата и типа медийна аудитория.	2
16	Измерване на аудиторията или количествено изследване. Най-често прилагани количествени методи за измерване на аудиторията. Анализ и интерпретация на количествена информация. Представителност и достоверност.	2
17	Качествени изследвания на аудиторията. Методика на извадката, набиране на качествена  информация, обработка. Анализ и интерпретация на качествена информация. Достоверност и валидност.	2
18	Изработване на изследователски въпросник	2
19	Разработване на програма за емпирично изследване на медийна аудитория.	2
20	Функции на изследователските данни в продуцентските проекти	2

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

 А. ОСНОВНА

1. ЕКО, У. Дали публиката вреди на телевизията?. // Съвременна журналистика, 1988/1. – стр. 164 -183
2. КАТРАНДЖИЕВ, Х. Медияпланиране на рекламната кампания.- София: Университескто издателство “Стопанство”, 2006. – 363 с.
3. КАТРАНДЖИЕВ, Х. Типология на телевизионните зрители. Методология и емпирични резултати. – София: Университескто издателство “Стопанство”, 2007. – 214 с.
4. МАЛЕЦКЕ, Г. Психология на масовата комуникация. – София: Хъски, 1994. – 302 с.
5. МЕЛТЕВ, М. Телевизионен продуцент. – София: Нов български университет, 1999.
6. МЕЧКОВ, Б. Продуцентът и предизвикателствата на новото аудиовизиуално пространство. – София: ИК “Две и половина”, 2002. – 205 с.
7. МИХАЙЛОВА, К. Телевизията за деца: между пазарната логика и обществената мисия. – София, М-8-М, 2011. – 330 с.
8. МОСКОВИЧИ, С. (ред.). Социална психология. – София: Дамян Яков, 2006. – 741 с.
9. МОСКОВИЧИ, С. Ерата на тълпите. София: Дамян Яков, 2007. – 470 с.
10. ОГНЯНОВА, Н. Аудиовизуална политика на Европейския съюз. – София: Унивескитескто издателство “Св. Климент Охридски”, 2005. – 468 с.
11. ПОПЙОРДАНОВ, И., Г. Чолаков. Професия Продуцент. – София: Болид, 1993. – 230 с.
12. СЪЙКОВА, Ив., С. ТОДОРОВА. Статистическото изследване. – София: ИК Люрен, 1994. – 319 с.
13. ТОМОВА, Б. Изкуство и пазар. – София: Образование, 2003. – с. 160
14. ФИЛЕВА, П. Икономика на средстванта за масови комуникации. – София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1999. – 188 с.
15. ФИЛИПОВ, Д. Медийната революция. Икономическа теория на медиите. София: УИ “Стопанство”. 2002. – 156 с.

Б. ДОПЪЛНИТЕЛНА

1. БУРКАРТ, Р. Наука за комуникацията. – Велико Търново: Пик, 2000. – 495 с.
2. ГИДЪНС, А. Социология. – София: Прозорец, 2003. – 653 стр.
3. ДЖОНЕВ, С. Социална психология. Том 2 Общуване и личност. – София: Софи Р, 1996. – 348 с.
4. КАСТЕЛС, М., Възходът на мрежовото общество. Информационната епоха: икономика, общество и култура. – София: Лик, 2004. – 495 с.
5. КАСТЕЛС, М., Силата на идентичността. Информационната епоха: икономика, общество и култура. – София: Лик, 2006. – 390 с.
6. МАКЛУЪН, М., Е. МАКЛУЪН. Закони на медиите. – София, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1995. – 256 стр.
7. ФИЛИПОВ, Д. Културата и развитието. София: УИ “Стопанство”. 2005. – 285 с.