Становище за дисертация „Манипулация и авторитет“

Автор на дисертационния труд: Надежда Стоянова Стоянова

Тема на дисертационния труд: „Манипулация и авторитет (Манипулативното влияние на авторитета в процеса на комуникация)“

Основание за представяне на становището: участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед № 38-652/07.11.2018 на Ректора на СУ „Св. Климент Охридски“


Какво означава „емпирично социално изследване“? Не става ли дума за емпирично социологическо изследване?Можем ли да разчитаме на социално изследване с извадка от 151 лица, в което първичната информация се регистрира чрез онлайн анкета? 


  1. Информация за дисертанта

Надежда Стоянова Стоянова е редовен докторант във Факултет по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“. Разработва дисертационния си проект под научното ръководство на проф. д-р Венцислав Бондиков. Нямам лични впечатления от дисертанта. Запознанството ми с него започва през представените за защита дисертация и автореферат.

  1. Обща характеристика на представения дисертационен труд

Първият принос на представения дисертационен труд, който авторът извежда на стр. 285 от дисертацията и стр. 31 от автореферата е „систематизиране, разширяване и допълване на съществуващото знание за понятието авторитет“. Формулировката на приноса отразява както качествата на дисертацията и постигнатото научно ниво от докторанта, така и стъпките, които авторът е пропуснал да направи дотук или му предстои да пристъпи, ако продължи с научно-изследователска работа.

Дисертацията, вярна на своята тема, представлява подготовка, предпоставка за научна дефиниция на основното понятие авторитет. В това се състои и първия принос на работата, както и авторът сам го определя. В общ обем от 308 страници (без приложението), разпределени в логична и балансирана структура, Надежда Стоянова представя в историческа последователност, анализира и синтезира огромно множество от определения и дефиниции за авторитет – задача, с която български научен труд преди настоящия не ми е известно да се е захващал. Впечатляващ е времевият хоризонт на изследването – от древеноизточното познание до днес. Дисциплинарният обхват, в които се търси познание също не е малък – авторът работи в широкото поле на обществените науки. Списъкът на използваната литература далеч надхвърля семплото очакване от 100-150 източника. (още…)