„Половината българи не отидоха до урните“, посочи пред БНР доц. Катя Михайлова, преподавател в УНСС „Икономическа социология“, представител на ГИСДИ.
„Не подкрепям никого“ събира сериозни проценти. На президентските избори 2016-а – 5,59%, парламентарни избори 2017-а – 2,39%, а сега – 1,82%. При местните избори през 2019-а по места имаше над 6% и над 9 % – това е определено послание на неподкрепящите никого хора.
Трябва да се направи специален анализ на негласуващите и неподкрепящите никого. Когато не гласуваш, даваш възможност на всички да правят каквито си искат спекулации с твоето негласуване.
„Хората гласуват емоционално, а музиката е емоция, докосва хората“.
„Музиката спечели вота. А тук има и доста талант, не само чалга. Хората търсят този талант при хората от партията на Слави Трифонов“, смята още доц. Михайлова.
Ще има предсрочни избори и служебен кабинет. Президентът Румен Радев трябва много да внимава какъв ще е той.
Започнаха масови ПРОТЕСТИ за оставка на правителството и главния прокурор. Появи се проект за нова КОНСТИТУЦИЯ. „Триото“ вдигна „велико всенародно ВЪСТАНИЕ“, очакваме да обяви „независимост“ на 22.09.2020.
Какво предстои да се случи?
ПОЗИТИВНИЯТ проект все още чака ред. Проекти много. Цветан Цветановото РБ е на ръба. На Манолова й подават ръка да се изправя. Някой казва ДА на неговата си България и т.н. – иначе казано „Има Такъв Народ“ (и т.н.). Трудно му е на ПОЗИТИВНИЯТ проект да се роди насред тягостното 30-годишно изтичане на ОБИЧ от България и подмяна на обичта към България с разпарцалявен патриотизъм на високо държавно ниво.
Трудно не значи невъзможно.
ПОЗИТИВНИЯТ проект е проект за изграждане. За разлика от всички други проекти за разграждане. Отговаря на въпросите: какво искам и какво е възможно да бъде? За разлика от другите проекти, които казват само какво не искат, срещу какво застават. Позитивният проект предполага синхрон на думи, високовибрационни емоции и действия. За разлика от другите проекти, основани предимно на нисковибрационни емоции и тяхната вербализация. Позитивният проект приема социалните факти такива каквито те са, не си ги измисля. И действа, за да ги промени. Позитивният проект създава нова реалност от позицията на божественото, не от позицията на егото или парите.
ПОЗИТИВНИЯТ проект започва от книгите и образованието. Този анализ е основан на 6 основни книги – 3 теоретични, 1 роман, 1 повест и 1 книга със стихове.
„Съвремието наше“ (2020) с автор Елит Николов
„Глобалната жена“ (2012) под редакцията на Барбара Еренрайх и Арли Хохшилд
„The Red Book“ (2009), Carl Gustav Jung
„Момечето с побелелите коси“ (2016) с автор Стоян Михайлов
„Разруха“ (2003) с автор Владимир Зарев
„Гераците“ (1911) с автор Елин Пелин
ПОЗИТИВНИЯТ проект започва от изкуството и културата. Този анализ е основан на класическото драматургично произведение на Самюел Бект „В очакване на Годо“. Избрах пиеса на абсурда, първо защото до днес все чакаме позитивният проект да дойде, както героите на Бекет чакат да дойде вечно неидващият Годо. И второ, защото позитивният проект с чакане не става. Той иска действане.
* * * Видеото е по интервю в „Нощен хоризонт“, БНР от 15 август 2020 – Богородица. Разговорът води Ани Костова.
Видяхме още една медийна игра в тази кампания и мисля, че помъдряхме. Всеки може сам да оцени как са се справили медиите. Много медии се опитаха в тази кампания да излязат от казуса „платено предизборно рекламиране“ и да влязат по-скоро в специфичния си медиен формат, т.е. да бъдат такива, от каквито обществото има нужда. Но нека не забравяме, че както избирателите сами могат да преценят как са се справили медиите, така и медиите имат абсолютната самостоятелност и независимост да изберат какви да бъдат по време на кампанията.
Дали имаме нужда от някаква регулация на медиите в предизборна кампания? Аз все още продължавам да твърдя, че в крайна сметка имаме нужда от обществена регулация. Май видяхме, че „невидимата ръка“ на пазара не може достатъчно ефективно да регулираобществените взаимоотношения. Забелязахме дефицити на този свободен медиен пазар, дефицити по отношение на уязвимите аудитории – децата и евентуално възрастните хора. След това започнахме да забелязваме и дефицити по отношение на участието на медиите в предизборната кампания, т.е. времето, в което хората активно правят своя граждански избор.
Имаме вече достатъчно факти, за да помислим много добре за ефективна и модерна регулация на медиите, съответна на 2017 г. И трябва да побързаме, защото ми се струва, че в сега избраното Народно събрание промяната на ИК ще бъде един от приоритетите.
Признанието е равновесието – нашето, на личността със средата. Много е хубаво! Да си пожелаем такова блаженство в „мъжки времена”.
.
Александър Михайлов и Катя Михайлова във „Време и половина“, БНР
Александър Михайлов (АМ). Защо има толкова много клишета, Катя, в българските медии? Любимите ми журналистически въпроси в последните години са: има ли съвременни будители – въпрос, който се задава на всеки 1 ноември; какво ще празнувате Трифон Зарезан или Св. Валентин – 14 февруари всяка година; въпросът, който зададоха всички журналисти в Международния пресцентър в НДК: кой победи Румен Радев или БСП. Откъде идват тези клишета?
Катя Михайлова (КМ). Медиите отразяват реалността. А в реалността по-лесно е в клишето, отколкото в нещо оригинално и ново. Представете си, че журналист беше задал изненадващ въпрос в НДК, представете си, че на Трифон Зарезан и Св. Валентин някоя медия извади абсолютно неочакван гледен ъгъл към този 14 февруари…
АМ. Какво ще се случи тогава?
КМ. Може би спад в рейтинга? Защото възприемането на новото е трудно. Толкова трудно, колкото и излизането от клишето. Не е липса на иновативна мисъл, не е липса на вдъхновение и творчество. Ние тук в България си имаме по много от всичко. Но дори и големите творци твърде често прикриват някаква част от таланта си от страх да не… (още…)
