Нека това да бъде темата на второто „домашно“ по „Социология на комуникациите„.

Продуктът от вашата самоподготовка – реферативно есе, на тема „Властта на комуникациите в информационното общество“ очаквам да изпратите на и-мейл [email protected] не по-късно от понеделник, 29 септември 2014.

Задачата или как да създадете продукта, е следната:

Първо: прочетете два текста:

• реферативно представяне на книгата „Третата вълна“ на Алвин Тофлър от Михаил Мирчев. Рефератът е достъпен в страницата: http://www.assa-m.com/sociologia21.php;

 

• откъс от „Откровено казано“ на Ли Якока. Ще го намерите в „Текстове 2“, стр. 461-485 (последно издание от 2011).

 

 

Ако решите да се гмурнете в или под „Третата вълна“ се екипирайте добре. Морето не е до колене. Вземете си достатъчно време, активирайте и концентрирайте мозъка си, не забравяйте аналитичните инструменти, които вече имате. В „Третата вълна“ търсете основата, същността на информационното общество.

 

 

Ако вълната не ви удави, когато излезете отново на брега, със сигурност ще ви се иска да кажете: „Откровено казано, ….“ Ами кажете го, това се иска от вас. Но, за да ви е по-лесно, а може би за някои по-трудно, прочетете „Откровено казано“ преди да започнете да пишете. Ще намерите анализ на едно от многото проявления в информационното общество.

Второ: започнете да пишете своето реферативно есе и го напишете. Не забравяйте темата: „Властта на комуникациите„.

За любознателните, за тези, които си пеят една детска песничка: „Аз обичам да чета, аз обичам да мечтая. Имам хубава мечта – всичко искам аз да зная, всичко за света да зная“ ще посоча линк към електронната версия на една великолепна книга – „Communication Power„, написана през 2009 от един от най-изтъкнатите съвременни учени, занимаващ се с проблематика в полето на социология на комуникациите Мануел Кастелс. Книгата е на свободен достъп, но на английки език. (http://socium.ge/downloads/komunikaciisteoria/eng/comunication%20power%20castells.pdf)

 

         Приятна работа,

      Катя Михайлова

 

Кои са ЛИДЕРИТЕ на ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ днес? Прочетете в интервюто на Стоян Нешев с Иво Никодимов. Можете ли да добавите други имена? http://novata-jurnalistika.blogspot.com/2013/10/blog-post_24.html

Стоян Нешев: От моето лично проучване сред десетина души се персонифицираха следните лидери на мнение: ЗАХАРИ СТОЯНОВ (революционер), ЯРОСЛАВ ХАШЕК (писател), СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ (журналист), ИВО СИРОМАХОВ (писател), МЕГЛЕНА КУНЕВА (политик), АННА ЗАРКОВА (журналист), БАЩА МИ. Явно потребността лидер на мнение сред моите анкетирани да бъде политик е НИЩОЖНА, щом само едно име такова ми посочиха…

Лидия Богданова: Доган?! Той също дълго влияеше и все още оказва влияние върху огромен процент от електората на ДПС. За М.Кунева не бих се съгласила, защото се оказа, че е „скромен“ лидер на мнение – не й достигнаха гласове, но Иво Сиромахов е интересен. Ако погледнем по-мащабно това би трябвало да е и Слави Трифонов. Това е интересно! Има предимно журналисти и политици. Значи лидерите на мнение се характеризират с популярност сред обществото.

Теодора Пискова: След моето проучване имената са Кристалина Георгиева, Ангела Меркел, Барак Обама, Нелсън Мандела, Марк Зукърбърг, а имаше и отговор: „Сам съм си лидер на мнение„.

Мария- Магдалена Александрова Петрова: Според десетте човека, които аз запитах, лидери на мнение в България са : Слави Трифонов, Волен Сидеров, Бойко Борисов, Кеворк Кеворкян и Кристина Патрашкова. Имаме доста сходни отговори.

Анна Тодорова: Според моето проучване лидерите на мнение в България са: Бойко Борисов, Иво Сиромахов, Слави Трифонов, Николай Бареков, Волен Сидеров.

Деяна Борисова: Именно Слави Трифонов се открои като личността с 4 гласа в моето проучване. Останалите са Бойко Борисов, Ю. Вучков, Илияна Йотова, Янаки Стоилов, Иван Костов и Георги Ифандиев.

Лидия Богданова: А хората, които сте анкетирали имат ли общи характеристики?

Анна Тодорова: Да, моите са на относително еднаква възраст, студенти, образовани, мъже и жени.

Теодора Пискова: Интересно е наистина, моите анкетирани се насочиха основно към световните лидери.

Деяна Борисова: Моите са на възраст между 20 и 60 г., но интересното е, че както за тези на 20, така и за 60- годишните, Слави е лидер на мнение. Според мен това показва, че може да бъде разглеждан като такъв, тъй като е повлиял на различни възрастови групи.

 Катя Михайлова: Баща ми е лидер на моето мнение. Това как ви звучи? И от баща ми стигаме до Барак Обама?

Лидия Богданова: От бащата до Обама има огромна разлика, но това означава, че има един вид лично мой лидери на мнение и обществени лидери на мнение. Той – баща ми –  може да е лидер на мнение и до определено време, докато например младият човек не възприеме различна гледна точка. Моят баща не ми е лидер на мнение, въпреки че изпълнявам неговите нареждания – властта му е авторитарна.

Велина Гешанова: Моите проучвания показаха, че за повечето мой връстници, лидери на мнения са хора, които познават лично и от които черпят информация всеки ден. Например: баща ми, майка ми или някой колега.

Стоян Нешев: Ако БАЩА МИ е лидер на мнение, то веднага го описвам с характеристиките за ДИСЦИПЛИНА, ХРАБРОСТ, ИНИЦИАТИВА, ПОЖЕРТВОВАТЕЛНОСТ и ИЗДЪРЖЛИВОСТ. Т.е. всеки баща е ИНСТИТУЦИЯ, затова мисля, че лидерите на мнение от семейното дърво са легитимно-наследствени.

Владислава Николова: Според мен родителите не се включват в графата лидери на мнение, тъй като това е нещо много по-различно от един истински Лидер на мнение, който трябва да се ползва с доверие от широк кръг от хора. Според моята анкета като Лидери на мнение се открояват следните личности: Саша Безуханова (обявява през юли създаването на интернет платформата „България може“ (Move BG), Сотир Цацаров, Меглена Кунева, Любослав Пенев, Бойко Борисов, Сергей Станишев, Мира Радева, Волен Сидеров, Валентин Златев.

Катя Михайлова: Владислава, лидерът на мнение не е ли човек, чието мнение формира мнението на неговата референтна група? Защо бащата или майката да не може да бъде лидер на мнение? Нима семейството не е група? Или е група без значение?

Велина Гешанова: Аз мисля като Стоян, родителите сформират характера на децата си, за тях те са лидери на мнение.

Звезделина Георгиева: Това е относително. Бащата може освен върху своето семейство да оказва влияние и върху всички свои познати, роднини, приятели и т.н., които съвсем съзнателно са го приели като свой лидер на мнение.

Стоян Нешев: Има и друга гледна точка: ако БАЩАТА е лидер на мнение на СИНА си. Кога пораства синът тогава? За не се получи ефектът от тази реклама: „Жорко, спиш ли, маме!“ http://www.youtube.com/watch?v=292bkMiIrQY

Лидия Богданова: Когато в обкръжението му се намеси друг лидер на мнение и тази реклама не показва, че майката е лидер на мнение, тя е просто лидер, защото притежава къщата. Подобна е и рекламата на vivacom, но и там човекът не е съгласен с лидерството на майката, а нали идеята е, че лидерите на мнение са следвани от хората не по силата на закон, власт или друго , а заради личните убеждения на последователите.

Катя Михайлова: Да не би да намеквате, че „лидер“ и „собственост“ имат връзка?

Лидия Богданова: Аз не мисля така, но в конкретния случай майката е просто лидер, но не и лидер на мнение.

Мария Стаменова: Аз не мисля, че това да си родител автоматично те прави лидер на мнение на собственото ти дете, и може би семействата с лоши отношения са пример за това. До някаква възраст всички слушаме мама и татко, но с времето и порастването влиянието им отслабва и е възможно човек да открие друг лидер на мнение, който да му въздейства по по-силен/различен начин.

Деяна Борисова: Ако приемем, че Слави Трифонов е лидер на мнение може да открием такава връзка. Тъй като той има свое предаване, чрез което да изрази мнение и така да въздейства на хората.

Мария-Магдалена Александрова Петрова: Съгласна съм с Лидия и не е ли по-интересно да търсим лидерите на общественото мнение.

Лидия Богданова: Това е по-скоро заради възможността му да е популярен, а не заради собствеността над предаване.

Катя Михайлова: Хайде помислете още малко дали има връзка между „лидер“, „лидер на мнение“ и „собственост“. Със сигурност ще ви приготвя нещо за четене.

Лидия Богданова: Под „собственост“ трябва да разбираме материална такава. Ако да, то има определена връзка, но тя не би трябвало да е решаваща. Но нали ние характеризирахме, че лидерът на мнение има определен статус спрямо своята група, то това може да означава, че в тази група той има по-голяма собственост от останалите.

Катя Михайлова: Собствеността далеч не е само материална. Има и нематериална, напр. интелектуална собственост.

Лидия Богданова: Значи има огромна връзка, защото лидерите на мнение трябва да притежават по-голяма интелектуална собственост от останалите в групата.

Катя Михайлова: И на мен ми се струва, че връзка има.

Звезделина Георгиева: Аз имам въпрос- кога един лидер на мнение разбира, че е станал такъв, че е натоварен с подобна отговорност? Може би когато види, че има група от симпатизанти и последователи или сам се определя за такъв?

Владислава Николова: И аз мисля, че от тази реклама не можем да съдим дали майката е лидер на мнение на Жорко, а просто има различно влияние върху него.

Стоян Нешев: Лидерството на мнение от родителското тяло е приемливо дотам, докъдето детето е проявило своите критерии за личностно израстване. А след това процесът, ако продължи, описва детето като ЕМОЦИОНАЛНО НЕЗРЯЛО.

Владислава Николова: Звезди, лидер е, когато успява да формира мнението на определена група, да въздейства върху нея чрез своите послания. Той трябва да има последователи на всяка цена, няма как сам да се провъзгласи.

Деяна Борисова: Значи можем да приемем, че на един ранен етап детето има за лидери семейните фигури и на база техния пример се изгражда като човек, а от там вече само избира своите лидери, т.е. мама и/ или татко са ни лидери, но за кратко. По- късно те могат да се превърнат в пример за подръжание.

Звезделина Георгиева: Влади, със сигурност е така. Може би аз не се изразих правилно. Имам предвид, че може би той събира мнения и възгледи и ги обобщава с цел да изпъкне и да се превърне в изкуствен лидер на мнение. Това, разбира се, не означава, че е съгласен с мнението на групата, но може в последствие да го приеме за свое.

Мария-Магдалена Александрова Петрова:  Аз получих и малко несериозен отговор, че Николета Лозанова е лидер на мнение на някаква си нейна група хора, които я харесват. Но не го включих.

Катя Михайлова: Няма „несериозни“ отговори, Мария-Магдалена. Важна ни е всяка информация.

Анна Тодорова: Това е доста интересно, Николета Лозанова-лидер на мнение или лидер за подражание?

Деяна Борисова: По-скоро лош пример за подрастващите, но можем да я наречем и техен лидер… на тази нейна група от хора

Лидия Богданова: Това означава ли, че трябва да характеризираме лидерите на мнение и по това са световни или по-локални говорим?

Катя Михайлова: Имаме вече доста информация. Има ли някой желание да я обобщи? Още в момента – необходим е списък с имената и кое име колко пъти се повтаря.

Анна Тодорова: Пратете ми проучванията,за да направя списък кое име колко пъти се повтаря.

Катя Михайлова:  Анна, няма нужда да ги пращат – направи обобщение на информацията, споделена тук. Но бързо.

Лидия Богданова: Аз набързо обобщих. Как да представя обобщените лидери? На първо място е С. Трифонов, следван от Б.Борисов. Волен Сидеров, Иво Сиромахов, М. Кунева. Те имат повече от 1 глас.

Анна Тодорова: Повечето хора са посочили като лидер на мнение: Бойко Борисов, Слави Трифонов,  Волен Сидеров и Иво Сиромахов – с една дума, личности, които се появяват всеки ден по телевизията и са активни и провокативни в социалните мрежи. Нещо повече-имаше и по-интересни сочени личности като лидери на мнение и това са Николета Лозанова, Юлиян Вучков,  Барак Обама. Научихме от днес още и че лидер на мнение може да бъдат и хора от заобикалящия ни кръг като майка, баща или най-добър приятел.

Елена Донкова: Според мен трябва да се разграничават лидерите, които имат стремеж към власт, т.е. тези, които допринасят единствено за собствените си облаги, и лидерите, които са социално ангажирани и се стремят да развиват групата от хора, за които са лидери, т.е. някой като Махатма Ганди.

Гергана Ботева: В моята социална група (която изследвах), хора над 70г. от село, се откроиха имената Стефан Чолаков, Димитър Цонев, Петър Волгин, Бареков, Станишев, както и трети лица от обкръжението на първите. Имаше и отговор „нямам“.

Йоана Русева: Искам само да добавя, че сред моето проучване се обособиха три групи. В едната, като примери за лидер на мнение се посочиха – Путин, Меркел и най-интересното от всички – Барозу, който заема по-нисък пост в ЕС, за сметка на Катрин Аштън. Останалите две групи се насочиха към това, че всеки човек, преди всичко, си е сам лидер на мнение или, че всяка една сфера си има своят лидер на мнение. Сред коментарите, че всеки лидер на политическа партия би трябвало и да е лидер на мнение, при мен също се появи името Доган, както при Лидия. Интересен ми беше фактът, че никой не посочи Бойко Борисов. Като обобщение мога да кажа, че сред моите запитани, които също варираха в различни възрастови групи, имаше всеобщо мнение, че в България и във времето, в което живеем, няма чуваемост и лидери на мнение трудно могат да се откроят.

Още мнения:

Иво Илиев. Лидерите на мнение в социалните медии (четиво от блогосферата)

Московичи, С. Машина за богове. 2008

Петев, Т. Комуникационната спирала. 2009

Katz, E., P. Lazarsfeld. Personal Influence: The Part Played by People in the Flow of Mass Communications . 2006.

Nisbet. E. The Engagement Model of Opinion Leadership: Testing Validity Within a European Context. International Journal of Public Oppinion Research, 2004 – Достъпно в Библиотека УНСС

Weimann, G. (at all). Looking for oppinion leaaders. International Journal of Public Oppinion Research, 2007 – Достъпно в Библиотека УНСС

 

*** Следва продължение… Прочетете: …………..

Кой е ЛИДЕР на МНЕНИЕ? Как да познаем лидерите на мнение днес? Как се става лидер на мнение, кой създава лидерите на мнение и с каква цел? … Част от въпросите, с които открихме избираемия лекционен курс по „Социология на медиите“ с третокурсниците – журналисти.

Вижте видеото, за да видите как учим: http://www.youtube.com/watch?v=Kdz9DMU0pYE&feature=youtu.be. И прочетете дискусията във Фейсбук, в тази и  следващите публикации, за да разберете какво си говорим, как тренираме мислене.

И още нещо БЛАГОДАРЯ ви, Стоян Нешев, Елена Донкова, Теодора Пискова, колеги, за мотивацията, с която учите, за резултатите, до които достигате, за начините, по които ги използвате и популяризирате. Благодаря на Ирен Филева, БНР, за професионалните възможности, които дава на студентите ми.

Звезделина Георгиева: Абсолютно заставам зад твърдението, че колкото по-образована е една аудитория, толкова по-малка е вероятността да бъде залъгвана и манипулирана. И се замислям за друго- дали хората не създават лидери на мнение, т.е. ако аз харесвам дадена личност, как говори, какво говори, защо го говори, ще кажа или ще се опитам да убедя моите приятели, близките и семейството ми колко е обаятелен този човек, и е възможно да се превърне в лидер на мнение? Не знам защо се сдържах да го кажа, но от няколко дни размишлявам върху това и стигнах до извода, че хората са способни сами да създават лидери на мнение. Когато някой открито споделя общите възгледи на дадена група и това е съчетано с харизма, хората започват да го харесват и го превръщат в свой лидер. Стигнах до това заключение, когато подготвях анкетата.

Анна Тодорова: Според мен лидерът на мнение има колкото рационална, толкова и емоционална сила върху аудиторията.

Катя Михайлова: Звезделина, поставяте добър въпрос: „дали хората не създават лидери на мнение„? За мен няма съмнение, че създават. Тъкмо тогава лидерството е органично.

Василена Василева: И аз съм на мнение, че аудиторията сама определя лидерите на мнение според собствените си интереси. Колкото по-образовано е едно общество, толкова по-малко влияние може да му бъде оказано. В България обаче политиците все по – стремглаво се опитват да наложат на образователната система да произвежда нискообразовани кадри, които лесно да бъдат манипулирани. Трябва да внимаваме на КАКВИ личности предоставяме възможността да заемат позицията „лидер на мнение“.

Николай Балтов: Здравейте, колеги! Отговорът на този въпрос се крие в критическата социология на Пиер Бурдийо. Той разглежда социалния свят като свят на нестихващи борби, структуриран на полета, които са структури на разпределение на капитала. Има 4 основни вида капитал – икономически, културен, социален и символен, който всъщност е добре разпознат икономически, културен или друг вид капитал. Капиталите имат свойството да се трансформират от един в друг. Лидерите на мнение винаги са тези хора с високи нива на символен капитал. В различните полета обаче има различни водещи капитали и в този ред на мисли трябва да кажа, че хората с висок културен капитал – гл. ас. д-р Катя Михайлова, Патриархът, Зукърбърг, Ганди, Милтън Фридман/Маркс също формират обществено мнение когато става въпрос за полетата, в които те участват. Това е възможно, защото ние ги признаваме за ЛЕГИТИМНИ говорители на истината за социалният свят. Давайки им сила под формата на капитал им даваме власт, символна власт – власт за която се вярва, че съществува. В тази линия се сещам за великолепните работи на Бурдийо и Фуко относно властта. Някой беше споменал баща си – само мога да се съглася с това. Семейството също функционира като поле, като един от залозите там е именно начинът на възпитание, т.е. формирането на мнение. Макс Вебер използва понятието „харизма“ – сила основана на нечовешки (богободни) качества на един човек. Харизматичните лидери имат високи нива на символен капитал (престиж) – Исус Христос, Хитлер. В България със съжаление ще съобщя, че наблюдавам едно явление – хора с престиж извън политическото поле (хора на изкуството, политически невежи) биват канени да коментират, т.е. да насочват общественото мнение в една или друга посока. Със сигурност не написах всичко което исках …

Стефан Александров: Батманът е страхотен пример за лидер на мнение. Изграден като страхотен медиен образ, лесно разпознаваем, разбиран и емоционално провокиращ. Естествено това не става без наличието на икономически капитал зад гърба, който е не дотам светъл, според мен. Въпросът е кой създава тези лидери? Какви са изгодите от създаването им? Доколко законно е това, когато говорим за политическото поле? Такива ми ти работи ми се въртят на мен. Сега изслушах интервюто, защото вчера седнах за съвсем малко, колкото да метна няколко думи. Виждам, че не съм се излъгал във въпросите, които съм поставил. Нека да пренесем обаче лидерите на мнение в новите медии. Тук полето е страшно интересно, защото както знаем интернет дава възможност за изява на всекиго. Цели революции бяха организирани чрез интернет, а ако това не е формиране на мнение, не знам. Как новите медии формират „образи“, които играят ролята на лидери на мнение? Защото, мисля си, ще се съгласите с мен, именно това е целта. Доколко тези „образи“ са легитимни? Какво стои зад тях? Нека не говорим само за политика. Какво стои зад образи като Поп звездите на музикалната сцена? Те лидери на мнение ли са? Според мен, да, защото формират нагласи към стил на живот. Може да поговорим за анонимността на някои такива „образи“, коиото формират мнение, защото знаем, че интернет дава и тази благинка.

Хасан Бербер: Струва ми се, ако ще се захващате с изследване, че трябва да търсите лидерите на мнение на много по-ниско, защо не битово междуличностно ниво. Тогава ще можете да дедете добър, а ако се постараете и количествен отговор на въпроса си. Тръгнете от „добре информирания гражданин“ на Шутц – чудесен автор, чудесна концепция, изключително практична. Не търси разгадаване на дълбоките смисли, а предлага добър инстументариум за анализ на външните проявления. Ако добавите и малко въпроси за видовете и интензитета на използваните комуникационни канали, то имате едно прекрасно ЕИ. Малко по-социално-психологически подход и няма да сбъркате. Иначе, Ганди, Маркс, Патриарха, те може да са лидери на мнение, но почти безсмислено да ги разглеждат като такива. Масовите проявления с идеологически и политически привкус са за други цели, няма да ви позволят да отговорите на въпроса си. Поне според мен. Бурдийо, хмм, трудно…

*** Следва продължение… Четете: Кои са лидерите на обществено мнение днес?

Цитирана литература:

Бурдийо, Пиер. Полета на духа. Изд. „Изток-Запад“, 2012.

Вебер, Макс. Социология на господството. Социология на религията. Универ. изд. „Св. Климент Охридски“, 1992. Откъс от книгата прочетете тук: http://e-edu.nbu.bg/pluginfile.php/31432/mod_resource/content/0/Weber-vlast-i-gospodstvo.pdf

 Шютц, Алфред. Чужденецът. Изд. „ЛиК“, 1999.