Михайлова, К. Меди@ Общество. ИК УНСС, 2016, с. 288-292.

Пета задача: Посегнете към писането

Писането като че ли изглежда по-лесно от четенето. Толкова често чуваме, че децата не четат, студентите са се отучили да четат. Защо не четат? Никой вече не чете! А от другата страна – толкова много модерни писатели и поети, журналисти, политически, социални и икономически анализатори пишат днес. Всеки пише – стотици хиляди, милиони постове във Фейсбук, в Туитър, къде ли не.

Да, четенето е по-трудно. То е пряко свързано с Другия. Аз, читателят се интересувам от Другия – писателят. Искам да го разбера. Предварително признавам личността му, опита му, познанието му. След четенето се опитвам се да доразвивам идеите му, пробвам моделите му в собствения си живот. Приемам Другият като субект на собственото си познание, той има значение за мен.

Да, писането е по-лесно. То не е задължително да бъде свързано с Другия. То отразява преди всичко мен, моите мисли, моите чувства, моите дарове. Имам нещо за казване, искам да го кажа, самовглъбявам се и пиша. Аз съм сам с компютъра си. Наслаждавам се на писането, харесвам написаното, та то отразява мен самия. И после: „Ето на – казах ви, написах ви. Четете, ако искате.”

Не, четенето е по-лесно. Нищо не измисляш. Може да подремваш при умора. Евентуално размишляваш върху вече написаното. Може и да си „даунлоуднеш” идейката, да си я  „копнеш” и „пейстнеш” в рефератчето и хоп – освобождаване от изпитчето. „Освобождаване” – сякаш университетските курсове са затвор, в който някой е запрещил студентите и те горкичките трябава да се освобождават.

Всъщност, писането е по-трудно. Сам си със себе си, но трябва да мислиш, да измислиш какво и как да напишеш. Дори и без да съзнаваш, създаваш нещо ново, твориш. Свободен си, защото създаваш – истинско удоволствие е това. Но свободата носи отговорност – отговорността за Другия. Какво да пишеш и как, за да не бъде подведен и излъган Другия, за да може той да разбере написаното, да го приеме, да го продължи. Това написано, в което го има Другия, което Другият разбира, възприема, търси да прочете, иска да продължи – то е истински ценното написано. 

Как се пише така? Как се пише и за мен, и за другите? Как се пише, така че написаното да се чете? (още…)