ПОЗИТИВНИЯТ проект

Какво се случи това лято?

Започнаха масови ПРОТЕСТИ за оставка на правителството и главния прокурор. Появи се проект за нова КОНСТИТУЦИЯ. „Триото“ вдигна „велико всенародно ВЪСТАНИЕ“, очакваме да обяви „независимост“ на 22.09.2020.

Какво предстои да се случи?

ПОЗИТИВНИЯТ проект все още чака ред. Проекти много. Цветан Цветановото РБ е на ръба. На Манолова й подават ръка да се изправя. Някой казва ДА на неговата си България и т.н. – иначе казано „Има Такъв Народ“ (и т.н.). Трудно му е на ПОЗИТИВНИЯТ проект да се роди насред тягостното 30-годишно изтичане на ОБИЧ от България и подмяна на обичта към България с разпарцалявен патриотизъм на високо държавно ниво.

Трудно не значи невъзможно.

ПОЗИТИВНИЯТ проект е проект за изграждане. За разлика от всички други проекти за разграждане. Отговаря на въпросите: какво искам и какво е възможно да бъде? За разлика от другите проекти, които казват само какво не искат, срещу какво застават. Позитивният проект предполага синхрон на думи, високовибрационни емоции и действия. За разлика от другите проекти, основани предимно на нисковибрационни емоции и тяхната вербализация. Позитивният проект приема социалните факти такива каквито те са, не си ги измисля. И действа, за да ги промени. Позитивният проект създава нова реалност от позицията на божественото, не от позицията на егото или парите.

ПОЗИТИВНИЯТ проект започва от книгите и образованието. Този анализ е основан на 6 основни книги – 3 теоретични, 1 роман, 1 повест и 1 книга със стихове.

„Съвремието наше“ (2020) с автор Елит Николов

„Глобалната жена“ (2012) под редакцията на Барбара Еренрайх и Арли Хохшилд

„The Red Book“ (2009), Carl Gustav Jung

„Момечето с побелелите коси“ (2016) с автор Стоян Михайлов

„Разруха“ (2003) с автор Владимир Зарев

„Гераците“ (1911) с автор Елин Пелин

ПОЗИТИВНИЯТ проект започва от изкуството и културата. Този анализ е основан на класическото драматургично произведение на Самюел Бект „В очакване на Годо“. Избрах пиеса на абсурда, първо защото до днес все чакаме позитивният проект да дойде, както героите на Бекет чакат да дойде вечно неидващият Годо. И второ, защото позитивният проект с чакане не става. Той иска действане.

* * * Видеото е по интервю в „Нощен хоризонт“, БНР от 15 август 2020 – Богородица. Разговорът води Ани Костова.

Учи в България, завладей света! Учи социология и управлявай света!

Заговори ли се за образование се стига и до ценности, ценностите, от които се ръководи „Образование 3.0”, ценностите, които се утвърждават чрез наука и социология. Аксиологичният дебат днес не може да бъде пренебрегнат. И тъкмо той е предпоставката да се запитаме какъв образ създаваме чрез съвременото университетско образование по социология? Защото образованието създава образ – ценностен, личностен, професионален, образ на обществото и времето. И, ако този образ е модерен, разпознаваем, ако той се харесва и кандидат студентите искат да го постигнат, те ще дойдат в нашите социологически аудитории.

Доклад и презентация от конференция „Съвременни обществени предизвикателства и образованието по социология“, 21 ноември 2017, Ден на християнското семейство, УНСС

Slide10Посрещнахме първокурсниците по социология от випуск ‘2017 с думите: „Учи в България, завладей света! Учи социология и управлявай света!” с ясното съзнание, че не отправяме към тях поредни рекламни фрази, а смисли или по-точно методи за успяване в днешното общество.

Вярно е, че днес нагласата за учене в чужбина е твърде разпространена. Шири се схващането, че висшето образование в чужбина е врата към професионалния, гражданския, житейския успех. Изборите и реалните действия, които децата ни извършват въз основа на същата нагласа имат своите основания и са достойни за уважение. Част от тези основания създадохме самите ние. Коренят се в общата нихилистична народопсихологична предразположеност у нас българите.  В онова: „Бонджур, бонджур! Пардьон, пардьон! Ох, на мама френчето!”, което героите от „Криворазбраната цивилизация” пеят[1]. Но също и в натрупващите се проблемност, конфликтност, абсурдност, до които българското университетско образование бе докарано в последните 27 години. Напоследък чувам да се говори шегаджийски, че е сто пъти по-трудно да запишеш детето в дестка ясла, отколкото в университет. (още…)