МЕДИ@ ИЗБОРИ – въведение

Print pagePDF pageEmail page

19 март 2019 – 67 дни преди Евроизбори ‘2019

Президентът на Република България Румен Радев издава Указ за насрочване на избори за членове на Европейски парламент от Р България на 26 май 2019[1]. Политически форматираните очи насочват погледите си към тази дата – два дни след празника на българската просвета и култура и славянската писменост. За четвърти път България ще избира българи за нейни представители в Европейския парламент.

Българи по документ или по душа – този избор ни предстои.

Страниците на настоящата монография разказват за кампанията за предишните Европейски избори ‘2014. Фокусът е върху медиите, а основният въпрос: Какви бяха медиите тогава? На тях тогава сякаш им се искаше да са по-пасивни, примирени и синхронни с волята на политиците. Искаше им се да са повече бизнес, отколкото обществени институции. Изглеждаха склонни да не мислят себе си като Четвърта власт – институция на контрадемокрацията, по термина на Пиер Розанвалон (Розанвалон, 2012), а по-скоро като доходоносни инструменти на партийния предизборен пиар.

Тази хипотеза проверихме чрез медиен мониторинг в 4 предизборни кампании – пилотно в кампанията за Евроизбори през Май 2014, а през есента на същата година – в кампанията за парламентарни избори. Продължихме да наблюдаваме дейността на медиите и в следващите кампании – за Местни избори през 2015 и последните засега Парламентарни избори през 2017.

Аудиторията, гражданите, избирателите искаха да видят активни, предизвикващи медии, работещи за каузата на демократичния и свободен избор и гражданския интерес. Кандидатите и политиците не изглеждаше да имат нужда от свободни медии. Те по-скоро продължиха да скъсяват дистанцията между властите – реалните Първа, Втора и Трета, и условната Четвърта власт. Политиците продължиха да инвазират по-настоятелно в полето на медиите, омаломощавайки силата им, за да гарантират вековечието на собствената си корона.

От друга страна гражданското общество, в лицето на множество неправителствени институции и организации, включително наблюдатели на изборите, настоятелно изискваше от медиите да излязат от състоянието на медиен конформизъм спрямо управляващите и да изпълнят присъщата си обществена роля на ефективен контрольор над политиците в изборния процес.

20 март 2019 – 66 дни преди изборния ден

Народното събрание със свое решение[2] и президентът с указ[3] определят новия състав на Централната избирателна комисия (ЦИК). Промяната на състава се налага поради изтичане на петгодишния мандат – предходният състав е определен на 20 март 2014, съобразно нормите на новия Изборен кодекс, в сила от 5 март 2014[4].

Централната избирателна комисия осъществява дейности по производството на всички видове избори, осъществява контрол по прилагането на Изборния кодекс (ИК) и свързаните с него нормативни актове. ЦИК има правомощие: (1) да определя условията и реда за провеждане на предизборната кампания; (2) да контролира провеждането на предизборната кампания от доставчиците на медийни услуги с национален обхват; (3) да определя условията и реда за извършване на социологически проучвания (ИК, чл. 57, ал.1). Контрол върху провеждането на предизборната кампания от доставчици на медийни услуги с регионален и местен обхват Изборният кодекс възлага на Районните избирателни комисии (РИК) (ИК чл. 72, ал. 2).

Предходният състав на ЦИК, определен непосредствено преди Европейски избори ‘2014 с председател адв. Ивилина Вергинова Алексиева-Робинсън (ИМП, номинирана от БСП Коалиция за България) имаше предизвикателството да установи и утвърди методика и съответни практики за изпълнение на задължението си да контролира провеждането на предизборната кампания от доставчиците на медийни услуги, както и да подпомогне, да обучи съставите на РИК да упражняват ефективен контрол върху провеждането на кампанията от регионалните и местни медии.

Как се справи ЦИК с медиите?

Имаше пет предизборни кампании, за да се справи – Евроизбори ‘2014, Парламентарни избори ‘2014, Местни избори ‘2015, Президентски избори ‘2016, Парламентарни избори ‘2017.

По време на Евроизборите тя бе като студент, който се готви за изпит. Изучаваше себе си – току-що бе конструирана и като състав, и като статут. Бързаше да изучи ИК, който законодателят прие 51 дни преди началото на предизборната кампания. Парламентарните избори през 2014 бяха нейния първи изпит по регулиране на дейността на доставчиците на медийни услуги в предизборна кампания. И тя, както показват резултатите от проведения мониторинг тогава, го взе с висока оценка. Местните избори през 2015 й бяха лесни – имаше вече модели, по които да регулира медиите. Препъна се, обаче, в медийните пакети – оказа се, че голяма сума от пакетите беше разпределила към един онлайн доставчик на медийна услуга. Поправи се и влезе в Парламентарните избори през 2017 тиха. Още в началото на кампанията се оказа залята от сигнали за нарушения на правилата за провеждане на предизборна кампания от доставчици на медийни услуги. Тя не ги разгледа. Не взе решение има ли, няма ли нарушение. Сякаш че някой беше сменил ЦИК.

Как се справиха медиите със задълженията и отговорностите си?

И те имаха пет кампании дотук, за да влязат в новата законова рокля, скроена от Изборен кодекс ‘2014.

Още по време на нашето пилотно изследване – мониторингът по време на предизборната кампания за Евроизбори ‘2014, ясно се откроиха определени регулаторни луфтове и дефицити, които категорично понижиха оценката ни за ефективност на регулаторната система. Като продължение на изследването разработихме предложения за законодателни изменения с цел повишаване на ефективността на изборното законодателство що се отнася до регулация на дейността на доставчиците на медийни услуги. Предложенията станаха основа на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, внесен в 42 НС през юли 2014[5].

Вторият мониторинг – по време на предизборната кампания за Парламентарни избори ‘2014, потвърди вече маркираните проблеми в регулацията и ни даде възможност да прецизираме предложенията за промяна. Още повече, че по време на тази предизборна кампания имахме възможност да работим в близък контакт с колегите наблюдатели от международната мисия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (OSCE/ODIHR), което несъмнено отвори и друг, външен наблюдателски поглед. Темите на срещите ни с OSCE/ODIHR са представени в приложение „Методика и инструментариум“.

Едва по време на третата кампания след приемането на новия ИК, тази за Местни избори ‘2015, се проявиха първите маркери на така нар. модел на социално действие на правото(Наумова, 2000). Доставчиците на медийни услуги вече бяха правно информирани, познаваха своите права и задължения като участници в предизборната кампания. Регулаторните органи, които имат задача да регулират дейността на доставчиците също вече бяха усвоили нормите, но и бяха приели модели как да изпълняват своето правомощие да контролират доставчиците. Очевидно предходните две кампании бяха дали възможност за осъществяване на така нар. психологическо въздействие на правните норми върху субектите – те вече имаха своята ценностна ориентация и мотиви за поведение, благодарение на които регистрирахме немалко прояви на практическо изпълнение на изискванията на ИК и от доставчиците на медийни услуги, и от регулаторните органи. Крайният ефект в този модел за социално действие на правото е постигане на социално значим резултат, т.е. юридическа ефективност на правото. Юридическата ефективност, обаче, не е тъждествена със социологическата ефективност, а само една нейна необходима предпоставка.

За съжаление, постигнатият ефект не успя да се задържи и развие в следващите наблюдавани кампании. В кампанията за Парламентарни избори ‘2017, се очерта странен модел на поведение от страна на ЦИК и медиите. Те отказаха да съблюдават някои изрични разпоредби на ИК. Регистрирахме нарушенията, подадохме съответните сигнали, но не получихме никакъв отговор, въпреки че ЦИК е длъжна да взема решения по всеки сигнал или жалба.

Неразгледаните сигнали се натрупаха за кратко време и потърсихме съдействието на международната мисия на OSCE/ODIHR. Те обърнаха сериозно внимание на „мълчанието на ЦИК“, включиха го в докладите си и дори предложиха съответна препоръка. Едва след това ЦИК изпрати писмо, не решение, а писмо с някакво тяхно обяснение за неспазването на задължението им да разглеждат в рамките на 24 часа всеки получен сигнал и да приемат решение по него. През това време медиите продължаваха да спазват ИК, както им е удобно.

Възможни са множество обяснения на отказа на ЦИК да запази постигнатото по отношение прилагането на изборното право. Всички те поотделно вероятно имат основания. На терен изглеждаше, че ЦИК е под силна политическа преса, която изискваше не съвсем законосъобразни решения и действия.

До този и други отговори достигнахме чрез мониторинг на дейността на медиите в предизборна кампания и мониторинг на контрола на ЦИК и РИК върху медиите.

Монографията представя мониторингови резултати от кампаниите за Избори за членове на Европейски парламент от Р България на 25 май 2014, Избори на народни представители на 5 октомври 2014 и Избори за общински съветници и кметове на 25 октомври 2015 и предсрочни Парламентарни избори на 26 март 2017. Наблюдавани са над 120 търговски медии с национален, регионален и местен обхват на разпространение, достигащи до избирателите във всичките 31 многомандатни избирателни района в страната.

Извадката няма претенции за представителност. Представена е в приложение „Методика и инструментариум“. Всъщност, в този тип изследване е по-точно да се говори за съвкупност от наблюдавани обекти, а не за ясно дефинирана, представителна извадка. Понятието „извадка“ предполага редица методически критерии, част от които в нашия мониторинг не бе възможно да удовлетворим. Затова правим уточнение, че по-нататък в монографията ще се използва понятието „извадка“ за краткост, но това е условно. По-честно е да се разбира съвкупност от наблюдавани обекти (медии).

Доставчиците в извадката са разпределени според:

  • технология на разпространение – хартия за печатните медии, интернет за доставчиците на онлайн новинарски услуги, кабел и сателит за доставчиците на аудио-визуални медийни услуги;
  • обхват на разпространение – национален и регионален аудиторен обхват.

Основните критерии за селектиране на наблюдаваните обекти са:

  • аудиторен обхват и разпознаваемост на медията (reach and recognition);
  • ангажираност на аудиторията – реакция, разпространение на медийното съдържание (engagement);
  • равномерна разпръснатост на извадката на територията на цялата страна.

Ограничихме наблюдението върху търговски доставчици на медийни услуги – телевизии, радиа, вестници и онлайн медии, защото обществените медии са наблюдавани от Съвета за електронни медии по споразумение с ЦИК. По силата на това споразумение, изисквано от Изборния кодекс, ЦИК получава информация за дейността на обществените медии, на чиято база може да извършва обективен контрол. Поставихме си задача не да дублираме мониторинга върху обществените медии, а да подпомогнем ЦИК в изпълнението на задължението й да осъществява контрол и върху провеждането на предизборната кампания от търговските доставчици на медийни услуги.

Мониторингът е осъществен от Гражданска инициатива за свободни и демократични избори (ГИСДИ) – една от първите две български организации наблюдатели на изборите още от 1990 г. Изследването е по инициатива на ГИСДИ, реализирано на доброволен принцип от екип от студенти от три български университета, с ръководител доц. д-р Катя Михайлова. Възложител, финансиране и екип на ГИСДИ Медиен мониторинг са представени в приложение „Методика и инструментариум“.

Започнахме и направихме мониторинг на медиите с ясното съзнание, че българските медии днес са приковани на кръста между властта и политиците, от едната страна, бизнеса и собствениците, от другата, общественото мнение и гражданите избиратели, от третата, и от четвъртата – правото им на собствено Аз, на своя редакционна и финансова политика.

Медиите поотделно и в своята съвкупност в хода на изборната кампания и в изборния процес като цяло не са просто важен посредник между избиратели и избиращи, между партии, коалиции, независими кандидати и активните електорални групи, пасивните избиратели, плаващите периферии от избиратели. Медиите имат огромно влияние и мощ да въздействат върху масовите нагласи и изборни ориентации, да формират ценностни мотивационни бариери, да мотивират за изборна активност.

Медиите имат огромно влияние и мощ да въздействат и върху самите партии, техните лидери и кандидатите, както и върху държавните институции, които са отговорни изборите да бъдат организирани и провеждани така, че да се съхранява тяхната не само демократичност и законосъобразност, но и тяхната гражданска легитимност.

Основен принцип на нашата работа е: наблюдаваш » регистрираш » сигнализираш » предлагаш. От него произхождат и четирите цели на медийния мониторинг на ГИСДИ в предизборна кампания:

Методиката е синхронизирана с:

  • методиката за наблюдение на медиите в изборен процес на OSCE / ODIHR (OSCE, 2012);
  • методиката за мониторинг на медиите от граждански организации на NDI (Noris, 2002);
  • методиката за мониторинг на електронни и печатни медии на МЕМО 98 (МЕМО, 2003);
  • методическите критерии за валидност на емпирично социологическо изследване;
  • професионални стандарти при мониторингови изследвания.

Наблюдаваме дейността на доставчиците на медийни услуги. Наблюдението често се съчетава със съдържателен анализ. Регистрираме и добрите практики, и нарушенията на правилата за провеждане на предизборната кампания.

Задачите са две: да наблюдаваме и да сигнализираме за прояви, които окачествяваме като нарушение и за такива, които дават възможност за различни тълкувания на ИК. И в двата случая сигналите помагат – работата по тях изчиства процедурите за прилагане на ИК.

5 април 2019 – 50 дни преди изборния ден

Регистрацията на изборни наблюдатели продължава до три дни преди изборния ден. Наблюдатели според ИК са дееспособни лица, пред-ставители на регистрирани национални и международни организации за наблюдение на изборите. Като наблюдатели на изборите за членове на Европейския парламент от Република България през 2019 г. се регистрираха 14 национални неправителствени организации с 2274 наблюдатели и 4 международни с 10 наблюдатели.

В заявленията на 266 национални кандидати за наблюдатели ЦИК откри несъответствия. Най-често разминаванията са между името, посочено в заявлението, и Национална база „Население“ (ГРАО). Попълващият заявлението е допуснал техническа грешка – вместо Митков е изписал Миков. Заявленията са колективни, подготвят се от организацията наблюдател и се подават от името на упълномощено лице, най-често председател на организацията. Сравнително по-малко са подадените невалидни ЕГН-та на кандидат-наблюдатели. Откази за регистрация са получили и кандидати, които са регистрирани като членове на Секционна избирателна комисия (СИК), застъпници на партия или регистрирани вече като наблюдатели в други организации, анкетьори на социологически агенции, провеждащи Екзитпол.

Медиите не отразиха тези факти. През 2014 имаше много медийни публикации, съобщаващи, че Европейските избори са наблюдавани от рекордно висок брой национални наблюдатели – 60 857. Броят на регистрираните наблюдатели в следващите Парламентарни избори през 2014 спада до 23 489. Местните избори през 2015 наблюдаваха 9 855  наблюдатели. В следващите Парламентарни избори през 2017 действат 5 470 национални и международни регистрирани наблюдатели (Виж приложение „Методика и инструментариум“).

Какви са причините за наблюдателския бум през 2014 и последвалия спад на наблюдателски интерес? Този въпрос медиите не задават. А отговорите може да изведат до съществени болки на изборния процес и демокрацията у нас.

Всички посочени избори са наблюдавани и от международни наблюдателски мисии. От тях една мисия – тази на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (OSCE/ODIHR), прави специализиран медиен мониторинг по време на предизборната кампания. OSCE/ODIHR, съвместно с Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), наблюдават изборите за народни представители през 2014 и 2017[6]. Публикуват и доклади от наблюдение на дейността на медиите, които са представени в настоящата монография заедно с докладите от медиен мониторинг на националните наблюдателски мисии на ГИСДИ, Институт за развитие на публичната среда (ИРПС), Институт за социална интеграция (ИСИ), Фондация „Прозрачност без граници“ – България и Фондация „Медийна демокрация“. Методическите основания на проведените медийни мониторинги са обобщени в приложение „Методика и инструментариум“.

Освен посочените неправителствени български организации, Съветът за електронни медии (СЕМ) също прави наблюдение върху дейността на извадка от доставчици на радио- и телевизионни услуги, включително обществените радио и телевизия – Българско национално радио (БНР) и Българска национална телевизия (БНТ). Основни изводи от докладите на СЕМ са представени тук.

Защо е необходимо всичко това?

Защото четири очи виждат по-добре от две. В монографията са представени основни изводи от докладите от медиен мониторинг, представени от наблюдателските мисии в опит да се подреди по-голяма част от пъзела на дейността на медиите по време на предизборна кампания. Представени са и методиките за осъществяване на медиен мониторинг в стремеж да се събере и анализира методическият опит в изборно наблюдение. 

И още, защото медийният мониторинг е един от ефективните инструменти за съхраняване на демократичността и плурализма на публичния политически дебат в изборен процес. Чрез него може да се осъществи обществен контрол не само върху дейността на Четвъртата власт – дали тя спазва изричните законови изисквания, дали осигурява възможност за информиран избор на своята аудитория, на гражданите избиратели, какви личности, идеи и теми поставя пред общественото внимание, но и върху мотивацията, решенията и дейността на политиците и политическите партии.

Професионалното, експертно наблюдение на медиите в изборния процес разкрива както степента на автономност на медийното и политическото поле в полза на отстояване на демократичните ценности, така и естеството на зависимостите между тях и взаимните им ограничения, деформации и сраствания, които по-скоро възпират процеса на демократизиране.

8 април 2019 – 47 дни преди изборния ден

Правилата за отразяване на предизборната кампания от обществените радио и телевизия – Българско национално радио (БНР) и Българска национална телевизия (БНТ), са публикувани на страницата на ЦИК. Регламентът за отразяване на предизборната кампания от обществените медии се различава от този, по който организират дейността си търговските медии. БНТ и БНР имат задължение да предоставят и безплатно време на кандидатите за излъчване на техните предизборни платформи, като по този начин се гарантира информирания избор на гласоподавателите и равнопоставеността на кандидатите.

ИК предвижда две форми за отразяване на предизборната кампания: платено и безплатно отразяване. Това означава, че всеки търговски доставчик на медийна услуга  има право да избере платено, безплатно или комбинирано ще отразява предизборната кампания. Въпреки че ИК изключително акцентира върху регламента за платено отразяване, особено що се отнася до търговските доставчици на медийни услуги, това не изключва формите на безплатно отразяване. Друг е въпросът дали търговските доставчици предлагат безплатни форми и какъв е балансът на безплатното и платеното медийно съдържание в предизборните им програми.

От тук следват две различни логики и практики относно правата и задълженията на търговските доставчици на медийни услуги в изборния процес. Тези, които избират да отразяват платено или комбинирано, следва по указания в ИК начин и срок да изпълнят редица изисквания. За другите, доставчиците, които отразяват кампанията безплатно и поемат отговорността да служат на гражданската, обществената кауза и интерес, както се подразбира, част от тези изисквания не са задължителни.

В избраната и наблюдавана от нас съвкупност от обекти на мониторинга влизат само търговски доставчици на медийни услуги. Отразяването на предизборните кампании от обществените радио и телевизия се наблюдава от СЕМ като орган, регулиращ дейността на електронните медии. Решихме, че вместо да припокриваме извадките, по-добре би било да разширим обхвата на наблюдавани доставчици.

При това разпределение остава само един доставчик, който не попада в нито една извадка на колеги наблюдатели – това е Българска телеграфна агенция (БТА), чиято дейност се регламентира от Закон за БТА[7], а в предизборна кампания – и от ИК. БТА има специалното задължение да разпространява всички съобщения на ЦИК, практически да служи като дублиращ информационен канал на ЦИК по време на предизборна кампания. Изпълнението на това законово задължение е особено важно предвид степента на защита на сайтовете на държавната администрация.

Успяхме да усетим важността му на практика на 25 октомври 2015, когато в изборния ден на Местни избори ‘2015 блокираха сайтовете на трите основни държавни институции, ангажирани с произвеждането на свободни и демократични избори – ЦИК, МВР, ГРАО. Информационният поток от ЦИК логично спря и тогава бе успешно дублиран от страницата на БТА.

12 април 2019 – 43 дни преди изборния ден

Редът за предоставянето и разходването на средствата за медийни пакети в изборите за членове на Европейския парламент от Република България на 26 май 2019 г. е приет от ЦИК[8].

Медийните пакети са въведени чрез Изборен кодекс ‘2014 с цел да се помогне на нови или малки политически субекти, участващи в изборната надпревара, да получат достъп до медийното пространство. Според чл. 178 от ИК държавата предоставя средства за медийни пакети в размер до 40 000 лв. на партиите, коалициите, инициативните комитети, регистрирали кандидати. Става дума за публичен държавен ресурс, който чрез политическите партии, коалиции, независими кандидати следва да постъпи в сметките на доставчиците на медийни услуги. Обемът на този ресурс за Евроизбори ‘2019 e 582 000 лв.[9] Редът за предоставянето и разходването на средствата за медийните пакети се определя от ЦИК, съгласувано с министъра на финансите.

Предизборната кампания за Европейски избори ‘2014 е първата, в която законовата норма има своето практическо приложение. Още тогава, предвид резултатите от първата проверка от наблюдението на медиите – публикуване на оферти, ГИСДИ Медиен мониторинг попита: Допустимо ли е медии, които не са спазили в срок изискването да публикуват и депозират своите оферти за платено отразяване на кампанията (чл. 187 и чл. 198 ал. 4 от ИК), да получават средства от медийни пакети? Получихме индиректен отговор от ЦИК по време на подготовката на следващата предизборна кампания – тази за предсрочните парламентарни избори на 5 октомври 2014. В Решение относно реда за предоставянето и разходването на средствата за медийни пакети в изборите за народни представители на 5 октомври 2014 г. ЦИК добави текст, според който средства от медийни пакети не се разпределят на доставчици, които не са обявявили условията и реда, и тарифите за предоставяне на време за отразяване на предизборната кампания[10].

Този текст съществува до днес в решенията на ЦИК по отношение реда за разходването на медийни пакети. Доколко това намерение се е превърнало в практика е друг въпрос. Наблюденията показаха известни недоглеждания и неспазване на нормата. Ако липсва специализиран на печатни и онлайн медии към ЦИК, то се оказва невъзможно очакването, че пакетите да достигат само до изрядни спрямо изискванията на ИК доставчици на медийни услуги, и съответно – ЦИК да може бързо и с доказателства да санкционира неизрядните и злоупотребяващите получатели на медиен пакет от 40 000 лв.

Националният референдум от 2015, проведен заедно с Местни избори ‘2015, показа и друг проблем, свързан с разпределението на медийни пакети. Оказа се, че в рамките на закона е възможно 1 доставчик на онлайн мониторинг медийни услуги „Хаштаг-БГ“ да получи голяма част от общия обем средства за медийни пакети. Естествена е негативната реакция доставчиците, които разпознаха в това модел за източване на държавен финансов ресурс. За да избегне подобни случаи в следващата кампания за Национален референдум през 2016, провеждан заедно с Президентски избори ‘2016, ЦИК взе решение средства от медийни пакети да бъдат разходвани само за печатни, радио- и телевизионни медии с национален обхват, а за онлайн медии – не[11].

После, поради очевидната неравнопоставеност на различните видове медии от страна на ЦИК в известно противоречие с ИК, стана повод решението да бъде отменено от Върховен административен съд (ВАС)[12].

15 април 2019 – 40 дни преди изборния ден

Медиите – печатни, електронни, национални, регионални или местни – са задължени да обявят офертите си за предоставяне на медийни услуги в кампанията за Европейски избори ‘2019. Изборният кодекс изисква от тях да публикуват офертите си на страниците си в интернет и да ги депозират в ЦИК, РИК и Сметна палата 40 дни преди изборния ден (чл. 178; 198). Това е първото тяхно задължение в процеса на провеждане на предизборната кампания.

Мониторингът започна с проверка на изпълнението на задължението за обявяване на офертите. Както е видно от резултатите, медиите с всяка следваща кампания свикваха да изпълняват това свое законово задължение. ЦИК и РИК също привикваха да контролират изпълнението му.

Усвояването на правото никога не е лесен и бърз процес. Ето защо не може да не се отбележи стъпката напред, която ЦИК направи в кампанията за Местни избори ‘2015 (третата кампания след приемането на ИК). Комисията публикува на интернет страницата си списък с доставчици на медийни услуги, които са депозирали в комисията офертите си. Някои РИК, РИК Плевен, например, както и Сметната палата въведоха тази практика още в кампанията за Парламентарни избори ‘2014 (втората кампания след приемането на ИК). Списък с медии, изпълнили първото си законово задължение в кампанията за Европейски избори ‘2019, шест дни след срока за депозирането в ЦИК нямаше на страницата на комисията. Изрично подчертаваме, че публикуването на такъв списък не е задължение на избирателните комисии. Правят го доброволно, съгласно разбирането си за прозрачност на изборния процес. Списъкът с доставчици, подали оферти за отразяване на кампанията за Евроизбори ‘2019 все пак се появи на страницата на ЦИК. Очевидно и новият състав на ЦИК продължава тази добра практика за опубличностяване на законното поведение на медиите. Мониторингът на работата на новия състав на ЦИК със сигурност ще даде резултати, които показват различни от досега познатите практики при практическото приложение на ИК. Това наблюдение, обаче, е извън обхвата на изследването.

Освен задължението да публикуват и депозират офертите си за предоставяне на медийни услуги по време на предизборната кампания, медиите са длъжни да съобразят дейността си с още няколко законови норми:

  • да водят кампанията на български език (чл. 181, ал 2 от ИК; чл. 12, ал. 1 от ЗРТ; чл.1 2, ал. 5, ал. 2, т. 3 от ЗБТА);
  • да публикуват информация за сключените договори за  предоставяне на медийни услуги с политически партии, коалиции, независими кандидати (чл. 180 от ИК);
  • да обозначават платеното съдържание, материалите, които публикуват / излъчват по силата на сключени договори с политическите представители и кандидати (чл. 179 от ИК);
  • да не разпространяват анонимни материали с предизборна тематика (чл. 177 от ИК);
  • да дават право на отговор  (чл. 190; 198 от ИК);
  • да огласяват данни от социологически изследвания, свързани с изборите, по законово установения ред (чл. 205 от ИК);
  • да се съобразят със забраната за агитация в деня преди изборния и в изборния ден (чл. 182, ал. 4 от ИК);
  • да депозират отчети за извършени медийни услуги по време на кампанията в Сметната палата (чл. 197; 198 от ИК).

Медиите имат и права по време на предизборните кампании:

  • да избират платено, безплатно или комбинирано ще отразяват кампанията;
  • да получат договорените възнаграждения преди изпълнението на медийната услуга (чл. 197; 198, ал. 4 от ИК).

Изпълнението на законовите задължения от медиите, както и възползването от правата, е предмет на проведения медиен мониторинг в 5 предизборни кампании. Фокусът на наблюдението върху законността на дейността на медиите дава отговори на следните въпроси:

  • Подчиняват ли се доставчиците на медийни услуги на закона, изпълняват ли и в каква степен разпоредбите му?
    • Осигуряват ли прозрачност на изборния процес, плурализъм на гледните точки в политическия дебат?
    • Доколко ефективно успява законът да регулира отношенията между доставчиците на медийни услуги, политическите партии, коалиции и инициативни комитети, изборните комисии и администрация, държавната власт и избирателите?
    • Ефективна ли е и доколко системата за регулиране на доставчиците на медийни услуги в изборен процес?

Теоретично погледнато регулацията на медиите, включително и в предизборна кампания, дава обществено приетата рамка на техния избор и гарантира независимостта на медийното поле. Регулаторната рамка дава обективните предпоставки за избора на медиите. После следват техните субективни решения. Възниква питането: Доколко ефективна е регулаторната система?

Отговорът може да се търси чрез емпирично изследване – в конкретния случай това е наблюдение на дейността на медиите и съответните регулаторни институции, съчетано с анализ на законодателната основа. Не само върху медиите следва да се стоварва вината за изпадането им в зависимост от политиците или бизнеса – те все пак правят своя избор в рамките на дадената обществена система, в ограниченията на съответната институционална и регулативна рамка. И при това положение системният анализ изисква да се из-следва дали държавата чрез своите регулативни институции опазва или дискредитира независимостта на медиите в предизборна кампания. Вероятно множество други подходи биха могли да бъдат приведени в отговор. Методиката, данните, анализът и резултатите вследствие на подхода, който избрахме, са изложени в следващото съдържание.

18 април 2019 – 37 дни преди изборния ден

Нещо ново!

Огласени са резултати от „европейско“ проучване на електоралните предизборни нагласи. Опозицията и управляващите изравняват рейтингите си – 32,8% за опозицията и 37,7% за управляващите, или по 6 евродепутатски места (Kantar Public, 2019). В предходната кампания за избори на членове на Европейски парламент от Р България през 2014 такова прогнозно европейско проучване нямаше. Медиите тогава публикуваха резултати само от национални представителни предизборни рейтингови изследвания, реализирани от 8 водещи български социологически агенции.

Огласеното „европейско“ проучване, всъщност, прави вторичен анализ на данни от две национални изследвания на агенциите „Алфа Рисърч“ и „Медиана“ и на тази емпирична база огласява споменатите рейтинги. Резонен би бил въпросът какво му е „европейското“ на това изследване? И ето отговорът – възложителят – Отдел за наблюдение на общественото мнение към Европейския парламент (ЕП); финансирането – ЕП, изпълнителят – европейска агенция, „тъчаща  платно“ с рейтинги на партиите и в останалите страни-членки на ЕС.

Освен изследванията на двете български агенции, от издаването на президентския указ до началото на кампанията са огласени още 9 изследвания.

Огласяването от медиите на данни от социологически изследвания, национални или европейски, свързани с изборите, попада под регулацията на чл. 205 от ИК. Според него медиите са длъжни да съобщят кой възлага, финансира и изпълнява изследването. При това задължението е не само в периода на предизборната кампания. То влиза в сила от издаване на президентския указ за насрочване на изборите. Оттогава до началото на кампанията за Евроизбори ‘2019 вече са представени 9 изследвания на 9 агенции.

Проверката на изпълнението на нормите на чл. 205 от доставчиците на медийни услуги в предизборните кампании в периода 2014-2017 даде възможност да включим в мониторинга и дейността на социологическите агенции – периодичност на изследванията по време на предизборна кампания и спазване на професионалните и законови стандарти при огласяването им.

Законовите стандарти са формулирани в ИК. Професионалните стандарти изведохме от документи на European Society for Opinion and Market Research (ESOMAR), Българската социологическа асоциация (БСА), Българската асоциация на професионалистите в маркетинговите изследвания и проучванията на общественото мнение (БАМОР) и Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО).

Проследихме дали и по какъв начин социологическите агенции представят паспорта на изследванията, които огласяват. Конкретно ни интересуваше огласяването на следните реквизити:

  • Възложител, изпълнител, финансиране;
  • допустима стохастична грешка (+ – % спрямо относителния дял);
  • период на провеждане (времето за провеждане на терен, дните за набиране на индивидуална информация);
  • извадка – представителност или не (за коя съвкупност е представителна, обем и брой изследвани лица);
  • метод на регистрация (очи в очи или телефонно интервю, онлайн анкета, друго);
  • неотговорили (ако са повече от 3%);
  • претегляне (правено ли е и конкретно по социално-демографски характеристики на респондентите);
  • сравнимост с предходни изследвания;
  • въпросник.

Защо е важно в предизборна кампания медиите и социологическите агенции да съблюдават законовите изисквания и професионално-етичните стандарти?

Защото чрез тяхното изпълнение допринасят за защитата на пет основни принципа на демокрацията: (1) равнопоставеност на кандидатите; (2) информиран избор на гражданите; (3 ) осигуряване на възможност за контрол от страна на изборни комисии, граждански организации; (4) поемане на лична отговорност; (5) публичност.

Представителната демокрация предполага разделение на властите, наред със синхрон и последователност в действията им. Изисква и публичност на действията и решенията на властта. Публичността се оказва най-мощния инструмент за превенция срещу опитите за безотговорност на властта и съхранение и развитие на самата демокрация. Основна институция на публичността са медиите – Четвъртата власт. А основен публичен коректив на властта са рейтингите – Петата власт, доколкото те изразяват общественото одобрение, но и неодобрение на властта; доколкото дават обратна връзка от избиратели към политически актьори; доколкото дават и информация за степента на фалшифициране на реалния граждански вот и съответно – техническото разместване на истинските изборни процентни дялове.

Вече свикнахме да възприемаме медиите като Четвъртата власт. Петата власт не е така еднозначна. Игнасио Рамоне, например, обозначава организираната гражданска мобилизация и активност с понятието „Пета власт“, която започва да става все по-видима след отказа на Четвъртата власт да бъде коректив на първите три власти, да изпълнява обществени функции (Рамоне, 2005).

В монографията с понятието „Пета власт“ се обозначава нещо различно от предложеното от Рамоне. Тук Пета власт е влиянието върху изборния процес чрез рейтингите, произвеждани и разпространявани от агенциите за социологически и маркетингови проучвания. Днес все по-често практиката на обществения живот възприема рейтингите по-скоро като инструмент на властта, овладяна от олигархични интереси. Тъкмо това е една от задачите на изследването – да проверим чрез обективиращи изследователски методи доколко това е субективно възприятие и доколко – обективирана реалност.

Ако демокрацията е в криза, то Розанвалон предлага да се преборим с тази криза именно чрез развитие на контрадемокрацията, разбирана като контравласт, като стабилизатор и коректив. Откъде да дойде тази контравласт? Това са формите на демократично недоверие, проявяващи се в гражданската активност и мобилизация. Но за да бъдат ефективни срещу властта, те следва да са институционализирани, също както властта (Розанвалон, 2012). В този ред две такива институционализирани форми на демократично недоверие са медиите като Четвърта власт и рейтингите като Пета власт.

Как се позиционират в обществото Четвъртата и Петата власт и защо се оказват важни?

Доколкото и двете предполагат владеене на значителен капитал, те се разполагат близо до върха, непосредствено под върха на обществената пирамида. Това позициониране им дава възможност да влияят в две посоки – нагоре към първите три власти и надолу към гражданското общество. През теорията за полетата виждаме, че Четвъртата власт обединява две полета – журналистическото, медийно поле с икономическото, бизнес поле, защото журналистиката не съществува сама по себе си – тя има нужда от институция медия, а медията е и бизнес. Върху две полета стъпва и Петата власт, съчетавайки специфично бизнес поле с научното поле, защото рейтингите се произвеждат от социологическите агенции, които са частни предприемачи, но в едно с това работят с научна методика. И журналистическото, и икономическото, и научното поле концентрират високо ниво на културен и икономически капитал. А колкото по-висок е усвоеният капитал, толкова повече актьорите в полето имат право да определят правилата на играта, при това не само в собственото си поле.

26 април 2019 – 30 дни преди изборния ден

Предизборната кампания официално започва. Може би и в тази кампания колегите наблюдатели ще направят медиен мониторинг. Успешна да е работата им! Каузата свободни и демократични избори си заслужава усилията и труда.

Започва и „Меди@ Избори“.

Първата глава анализира особеностите на българското медийно поле в периода 2014-2017.

Втората дава поглед върху институционалната и регулаторна рамка за медиите в предизборна кампания, казано по Бурдийовски – представя правилата на играта, които дейците в медийното поле следва да спазват в борбата си за икономически, културен, символен капитал.

Третата представя методиката на изследването и мониторинговите резултати, отговаря на въпроса кой как спазва правилата на играта, можем ли да говорим за fair play в медийното поле по време на предизборна кампания.

Последната, четвърта глава, извежда препоръки за оптимизация на институционалната и регулаторна рамка на полето с цел изясняване на ролята и функциите на медиите в предизборната кампания и постигане на по-високо ниво на честност, прозрачност и демократичност на изборния процес. Тук е представен и опита на ГИСДИ в отстояването на реална законодателна инициатива по отношение на регулацията на медиите в предизборна кампания.

След Заключението са поместени три групи приложения. Първата – „Медийното поле“, представя количествена информация за структурата и динамиката на медийното поле през 2000-2019. Втората – „Методика и инструментариум“, съдържа документи с методически характер като извадка, въпросници използвани в настоящото изследване, както и методическа информация от проведени предизборни мониторинги на медиите от други организации. Третата част от приложенията „Законодателни предложения“ представя преглед на зоконадателните текстове, регулиращи дейността на доставчиците на медийни услуги в предизборна кампания, както и документи из историята на законодателната инициатива на ГИСДИ.

30 май 2019 – 4 дни след изборния ден

ЦИК обяви резултатите от изборите за членове на ЕП от Р България. Лидерите на политическите партии и кандидатите за български евродепутати дадоха пресконференции или интервюта от партийните си централи.

Някога пресконференциите се даваха след приключване на изборния ден и огласяване на първите прогнозни резултати от Екзитпол или паралелно преброяване. Партиите и независимите кандидати сядаха под прожекторите на Международния пресцентър в Националния дворец на културата и представяха саморефлексивните си анализи. Акредитираните журналисти, подредени в дълги опашки пред микрофоните в залата, задаваха въпросите. Последните пресконференции в Международния пресцентър в НДК бяха дадени от участниците в Президентски избори 2016. Управляващата партия ГЕРБ и кандидатската й двойка Цачева – Манушев останаха в партийната си централа и оттам направиха следизборните си изявления.

В хода на организацията на Международния пресцентър в НДК за Местни избори ‘2015 се заплете и предизборен скандал, свързан с броя на телевизиите, които ще бъдат допуснати до залата на Пресцентъра. В крайна сметка бяха допуснати всички акредитирани медии и журналисти[13]. Но изборните победители от ГЕРБ не дойдоха. Те отново останаха в централата си и оттам направиха изявления за медиите. БСП също остана в партийната си централа.

През 2017, когато се проведоха предсрочни парламентарни избори, Международният пресцентър, с решение на Министерския съвет, се премести в залата за пресконференции на Българската телеграфна агенция[14] и остана празна – партиите и коалициите не седнаха на масата за пресконференции, журналистите ги нямаше. ГЕРБ, БСП и ДПС дадоха изявления от партийните си централи.

Това даде повод на генералния директор на БТА публично да огласи тезата, че „международният пресцентър, който се организира по време на избори в България, е пълна отживелица… нещо от близкото минало… ненужно пилеене на държавни средства“[15].

На следващите избори, тези за евродепутати през 2019, Международен пресцентър нямаше нито в НДК, нито в БТА. Партиите и коалициите посрещнаха журналисти в партийните си централи, независимите кандидати използваха платформите на традиционните и социалните медии.

Медиите от своя страна потърсиха и публикуваха анализите на изборните резултати на така нар. публични интелектуалци – партийни говорители и експерти или независими политолози, социолози, икономисти, психолози, антрополози, културолози. Едните ни убеждаваха, че ГЕРБ е победила отново въпреки „Апартамент Гейт“ и серията от 15-ина управленски оставки. Според другите БСП е единственият победител, защото била надвишила резултата си от предходните Евроизбори.

Говореше се също и за контролирания и купен вот (Стойчев, 2017), който неправомерно накланя везната. Обсъждаше се и забавянето на ЦИК при броенето на бюлетините и обявяването на изборните резултати. Споменаваше се едва – едва и за онези почти 70% избиратели, които не гласуваха. Но анализът на отказа от упражняване на гражданското право на глас остана почти непокътнат.

10 юли 2019 – 44 дни след Евроизборите

Президентът даде ход на следващите избори – Местни избори ‘2019.

Кой ли ще наблюдава изборите? А медиите?

*    *    *

Идеята за медиен мониторинг в предизборна кампания отдавна се въртеше в мислите ми. Но все не намираше форма, начин, ресурс, за да се осъществи. Нужно беше да бъда поканена като медиен анализатор в експертния борд на ГИСДИ, за да намеря базата и рамката на мисленото изследване. Затова сега най-напред благодаря на ГИСДИ, на нейния председател проф. д.с.н. Михаил Мирчев и Управителния съвет – за възможността да се потопя в спецификата на изборното наблюдение и да открия там необходимостта от наблюдение и на дейността на доставчиците на медийни услуги като отговорни субекти за формирането на предизборните нагласи. Благодаря за доверието, че ще се справя! Благодаря за методическите и научни консултации в подготовката и провеждането на медийния мониторинг!

Изследването не би било възможно, дори и да беше брилянтно програмирано и подготвено, без отговорното и сърцато участие на всички членове в екипа ни – повечето от тях студенти, с които сме работили добре и в други проекти преди да сложим наблюдателските лупи.

Уважаеми колеги:

 Гергана Георгиева, УНСС; Теодора Пискова, УНСС; Лидия Богданова, УНСС; Звезделина Георгиева, УНСС; Преслава Цветанова, УНСС; Милена Василева, УНСС; Владислава Николова, УНСС; Николай Николов, УНСС; Светлозария Кидерова, УНСС; Виктор Георгиев, УНСС; Николай Балтов, УНСС; Мария-Ганна Ячкова, СУ; Калоян Янков, УНИБИТ; Михаел Калошев, БСУ; Елена Георгиева, БСУ; Светлана Тонева, БСУ, благодаря Ви от мое име и от името на проф. Мирчев! Не само ви пожелаваме успех, но ще се радваме да можем да ви помогнем да го постигнете!

Специално благодарим на колегите от другите организации, наблюдаващи изборите, за споделянето на опита и колегиалната подкрепа. Ние всички правим своите наблюдения, водени от едни и същи ценности: демократичност, честност, публичност и свобода на избора, законност и обществена отговорност в избора.

Благодаря на рецензентите и колегите за времето, което отделиха, за да ми дадат възможност да видя труда от тяхната гледна точка. Благодаря за идеите за неговото подобряване.

И накрая, най-мило, благодаря на децата си – Анна и Алек, на семейството си, че бяха до мен през цялото време на търсене, изследване, писане.

И на теб, читателю, благодаря! Че се спря пред „Меди@ Избори” и вече я четеш. Една книга, освен да се напише, тя трябва да стигне и до умовете, сърцата, ръцете на читателите. Тогава е жива.


[1] Президент на Р България. Указ № 53. Обн. ДВ. бр. 24 от 22.03.2019.

[2] Народно събрание на Р България. Решение от 20.03.2019. Обн. ДВ. бр. 24 от 22.03.2019.

[3] Президент на Р България. Указ № 54. Обн. ДВ. бр. 24 от 22.03.2019.

[4] Изборен кодекс. Обн. ДВ. бр. 19 от 5.03.2014, посл. изм. ДВ. Бр. 29 от 8.04.2019.

[5] Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Проект. (Обн. ДВ, бр. 19 от 2014, изм. бр. 35 и 53 от 2014). Представен в Приложение „Законодателни предложения“.

[6] OSCE/ODIHR. Elections in Bulgaria. https://www.osce.org/odihr/elections/bulgaria

[7] Закон за Българската телеграфна агенция. Обн. ДВ. 99 от 16.12.2011.

[8] ЦИК. Решение № 160-ЕП. София, 12.04.2019.

[9] ЦИК. Решение № 227-ЕП. София, 25.04.2019.

[10] ЦИК. Решение № 785-НС. София, 26.08.2014.

[11] ЦИК. Решение № 3707-НР. София, 03.10.2016.

[12] ВАС. Решение № 10436. София, 06.10.2016.

[13] МВнР. Позиция на международния пресцентър за провеждане на Местни избори и Национален референдум 2015.21.10.2015.Достъпно на:https://mfa.bg/bg/news/10774

[14] БТА. Международен пресцентър – Парламентарни избори 2017. Достъпно на: http://www.bta.bg/bg/page/219

[15] News.bg. БТА връща пари за международния пресцентър, 28.03.2017. Достъпно на: https://news.bg/finance/bta-vrashta-pari-za-mezhdunarodniya-prestsentar.html

МЕДИ@ ИЗБОРИ – няколко думи от проф. д.н. Николай Палашев

Print pagePDF pageEmail page

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА МОНОГРАФИЯТА „МЕДИ@ИЗБОРИ“ НА КАТЯ МИХАЙЛОВА

            През цялото време докато четях „Меди@Избори“, не ме напускаше мисълта, че особено днес е много важно да не се спестява истината, нещата да се наричат с истинските им имена. Точно това прави Катя Михайлова и не само заради науката, а според мен най-вече заради обществото, заради хората, които заслужават достоен живот. Разбира се, научният труд на Катя Михайлова представлява едно напълно завършено научно изследване и носи белезите на фундаменталната наука, но в същото време тази книга е за реалния живот, за ценностите, за интересите, за мечтите и надеждите, без които просто няма как да има общество. И тук трябва да кажа, че Катя Михайлова с „Меди@Избори“ не просто продължава научните си търсения, но и надгражда научните си тези, заложени още в „Меди@Общество“.

            „Меди@Избори“ е едно дълбоко и детайлно научно изследване на характера, същността и проявленията на медиите по време на политически избори. Но не само това. В тази монография Катя Михайлова поставя няколко, бих казал, екзистенциални въпроса. Единият е този за особеностите на медийното поле по време на избори. И въпреки че е наложена времева рамка от 2014 г. до 2017 г. и пространствено ограничение, като става въпрос за български избори, струва ми се, са уловени тенденции, които очевидно още дълго време ще владеят не просто медийното пространство, но и самото обществено пространство, при това не само в България. И тук големият въпрос за „свободата на словото“, една идеологема, която в последните няколко десетилетия се размахва като  дамоклев меч над всеки, който се осмели да не е политкоректен според разбирането на неолибералите и мултикултуралистите. Но за каква свобода на словото въобще може да става въпрос, когато стане ли дума за медии, както самата Катя Михайлова посочва, говорим за „медийни услуги“? Т.е., медиите са се превърнали в едни елементарни производители на информация, която обслужва ту собствените им интереси, ту интересите на онзи, който плаща по-добре. Тази недопустима трансформация на медиите от обществен коректив в медийни регистратори и информационни търговци, всъщност напълно отдалечават медиите от социално-политическата им роля. И всичко това става ясно и разбираемо в „Меди@Избори“ на базата на разглеждането на изборния процес от гледна точка на поведенческите модели на медиите, кандидатите, избирателите и институциите. Катя Михайлова чрез безусловна фактология и статистика, разкрива действителната картина на политическите избори, обвързани с дейността на медиите и го прави до болка безпристрасно, като поставя въпросите за медийната независимост и „размиването на отговорността“ на медиите. Впрочем тези два въпроса, за медийната независимост, която е просто оксиморон в настоящия етап на политическо развитие, и за размиването на отговорността на медиите, което пък е естествена последица от трансформацията на медиите, за която стана вече въпрос, ни водят по-нататък в „Меди@Избори“ до проблема с институционалната и регулаторна рамка за медиите по време на избори. Цялата втора глава на монографията на Катя Михайлова е посветена именно на този проблем.

            Изключително задълбочено Михайлова анализира не само същността, параметрите и критериите на  институционалната и регулаторна рамка за медиите по време на избори, но се спира и върху т.нар. „саморегулаторна рамка на медиите“, което ако е в цялостна система би трябвало да допринесе единствено ползи за обществото. Но от казаното в „Меди@Избори“, подкрепено с факти и доказателства, става ясно, че тези регулации не просто не работят, а всъщност засилват тенденциите, характерни за неустойчивост на изборния процес. И тук ще се върна на въпроса за „размиването на отговорността на медиите“. То е не само бягство от социалната роля на самите медии, но представлява и значително по-голям проблем за обществото от т.нар. „фалшиви новини“ и „хибридни войни“. Защото нещата опират до индоктринирането на членовете на обществото по отношение на несъстоятелни политически идеи и тези, а това вече е удар по обществения интерес. Точно в тази посока Катя Михайлова в „Меди@Избори“ разглежда и въпроса за корелацията „медии – изборен успех“. Разбира се, че в случая не може да се пренебрегне влиянието на медиите за формирането на обществените нагласи, но въпросът е в степента на това влияние. Тук анализът налага извода, че всъщност медиите, сами по себе си не са в състояние да осигурят изборния успех. От поместените статистически данни в „Меди@Избори“ по този въпрос, става очевидно, че медиите, обслужващи една или друга политическа организация, оказват влияние единствено върху и без това ангажираните избиратели с дадената политическа организация. Като цяло обаче, именно защото медиите са се привърнали в корпоративен субект и търгуват с общественото доверие спрямо тях, степента на влияние което оказват е минимално. В крайна сметка се оказва, че определянето на медиите като „четвърта власт“ е просто една несъстоятелна табелка, а те самите са далеч от това да са реален фактор при форммирането на обществените нагласи. Но за сметка на това пък, медиите напълно подчиняват възможностите си за разпространение на информация в полза на обслужваните от тях политически организации. Като разглежда тази проблематика, Катя Михайлова естествено стига и до въпроса за поведението на различните типове медии по време на избори. И тук в „Меди@Избори“, отново на базата на факти и стастика става ясно, че медийният интерес към изборите е реципрочен на интереса на собствениците на медиите и финасовата изгода от самото отразяване на изборите. Колкото и жалко да звучи, но в случая не става дума за никаква журналистика, за никакви демократични принципи, нито пък за защита на обществения интерес. Става въпрос за злоупотреба с влияние, при това на публично равнище. Ето тук е мястото да се каже нещо и за рейтингите, определени като „пета власт“. Всъщност, рейтингите, които се публикуват по време на избори са напълно в унисон с наблюдаваната „услужливост“ на медиите. И отново се стига до въпроса с доверието не само спрямо медиите, но и спрямо социологическите агенции. И ако внимателно се чете „Меди@Избори“ ще се установи, че основната причина за всичко това е комерсиализацията както на медиите, така и на социологическите агенции.

            Но възможно ли е това да е нещо безвъзвратно, възможно ли е това да е действителност, която не може да се промени? На този въпрос Катя Михайлова дава отговор в последната глава на „Меди@Избори“ със своите препоръки към медиите, институциите и политическите играчи. Тези препоръки, по мое мнение, могат да послужат като настолно указание за работа на ЦИК, РИК, медии и политически централи. И да, ако направените от Михайлова препоръки в „Меди@Избори“ се приемат и най-вече се пресътворят в практики, то може би ще се направи съществена стъпка към постигне на устойчивост на изборния процес. А това вече е гаранция за истински демократични практики, а не за паркетна политика.

            Накрая ми се иска ка кажа, че за мен беше удоволствие да чета Катя Михайлова, и като език, и като позиция, и като мислене.

Проф. д.н. Николай Палашев

МЕДИ@ ИЗБОРИ – рецензия от проф. д.п.н. Георги Манолов

Print pagePDF pageEmail page

РЕЦЕНЗИЯ

на монографията на тема „Меди@ Избори“ на доц. д-р Катя Михайлова

Представеният монографичен труд още със самото заглавие предизвиква интерес сред широк кръг читателска аудитория поради простия факт, че тази проблематика досега не е била предмет на изследване в специализираната литература. И това не е случайно, тъй като не всеки учен в България би имал дързостта да посегне върху корелацията медии – избори с помощта на модерния научен инструментариум. Тези обективни трудности обаче сякаш допълнително са мотивирали доц. Катя Михайлова да се „гмурне“ възможно най-дълбоко в недрата на медиаизборния океан, от които тя успешно е изплувала на повърхността със значими научни постижения.

Няма никакво съмнение, че едно от най-големите достойнства на монографията е приложението на интердисциплинарния подход към темата. Защото дори и само бегло да се вгледаме в тематиката, веднага ще открием две обемни теоретични направления – медийното и изборното. Но това е едната страна, която обаче не само е допълнена с гранични на темата проблеми, но и обстоятелствено е разгледана от позициите на различни обществени науки – политическата, социологическата, правната, обществените комуникации и др. В това се изразява и един от най-сериозните приноси на автора, тъй като той не се е ограничил в тесните рамки на поставената тема, а разгръща анализа си в широк междудисциплинарен аспект.

В този контекст ще отбележим, че в труда се съдържат множество емпирични факти, данни и информация, без които подобен род изследвания са просто невъзможни. Ценното обаче е това, че тази информация не е използвана в „насипно състояние“ или „на парче“, а твърде рационално е „втъкана“ в хода на изложението и неговото тематично съдържание. Това е сериозно достойнство на изследването, доколкото огромният емпиричен материал е добре прецизиран и умерено дозиран. Нещо повече, навсякъде авторът е проявил тънък, дори педантичен усет към детайла, към цифрата, към факта, което говори само за едно: сериозно теоретично умение да се борави с безбрежна цифрова информация, без това изобщо да натоварва анализа и начина на изложение на материала. В четирите глави на труда това се вижда с просто око и не е необходимо да се обяснява, защото в изследователския обхват на работата са попаднали десетки български електронни и печатни медии – от най-големите и популярни до най-малките и по-неизвестни.

Заслужава да се отбележи фактът, че в труда е налице много добър баланс между цялостната теоретична рамка на разглежданата проблематика и богатия илюстративно-емпиричен материал, изложен в подкрепа на извършения анализ. И всичко това се разгръща в границите на взаимоотношенията държава – медии – общество като фундаментален изследователски обект на посочената тематика. Тук например са регулацията, саморегулацията и корегулацията на медиите, което в крайна сметка дава по-цялостна картина на медийното покритие и влияние в зависимост от правилата на играта.

Едно от най-големите достойнства на работата е цялостният подбор и систематично-критичното изложение на огромната медийна регламентация на различните видове избори както в национален, така и в международен план. Според нас това е първият успешен опит в страната за задълбочено, подредено и критично изложение на цялата гама нормативни документи (кодекси, закони, наредби, инструкции и др.), с които панорамно се осветляват медийно-юридическите аспекти на избирателния процес. Всъщност по този начин се поставя и големият въпрос за правата и отговорностите, за правата и задълженията и за правата и псевдоправата, които медиите са длъжни да съблюдават в предизборната кампания. Към това следва да се добави и критичният преглед на предложените оптимизации на регулаторната рамка на доставчиците на медийни услуги в сферата на изборното законодателство (2014 – 2016 г.) от български парламентарни партии (един законопроект през 2014 г. и пет редакционни промени през 2016 г.), което окончателно повдига завесата на непълноценната медийна регулация при провеждането на предизборните кампании.

Друго сериозно постижение на автора е прецизният анализ на предизборното медийно финансиране по време на четири вида избори (европейски – 2014 г., парламентарни – 2014 г., местни – 2015 г., и парламентарни – 2017 г.). Тук изключително подробно е разкрита „сделката между медиите и политиците“, като са разгледани различните финансови измерения през призмата на сключените договори за политическа реклама. А от приложената таблица е видно, че на посочените избори общо са похарчени почти 14 млн. лв. само за медийна политическа реклама. При това тези разходи не са изложени като голи безизразни цифри, а са съпроводени с адекватен теоретичен анализ и респективно със съответни препоръки за преодоляване на слабостите.

Не можем да не изтъкнем и още един безспорен факт, с който трудът се отличава, а именно 27-те нови законодателни предложения за работата на медиите в Изборния кодекс, които са достоен завършек на това фундаментално теоретично изследване с отличителен практикоприложен характер за българската социална действителност. Между другото това е характерно за всички глави в монографията, доколкото критичният тон доминира, без да се спестяват неприятни факти, пропуски или слабости. Тоест налице е яркоизразена авторова позиция като самостоятелно мнение по голяма част от разглежданите проблеми.

И най-накрая изрично ще отбележим и още нещо, което прави много приятно впечатление: това е премереният, елегантен и разбираем език на монографията, както и достъпният, но и дълбокосъдържателен стил на изложението. Изтъквам този факт, защото не са много работите в подобна научна материя, които се четат с лекота, поради изискания език и стил на разглежданата проблематика.

Разбира се, към работата могат да се отправят и някои препоръки, каквито са например: първо, би могло да се обмисли разширяване на въпроса за връзката власт – медии – избори в контекста на това доколко властовите институции „стават“ законни посредници в „търговията с гласове“, на корпоративния и контролирания вот, на изборните партийни манипулации и т.н.; второ, разглеждане на проблема за т.нар. „пазар на политическа корупция“ в днешните български реалности като начин за опорочаване на избирателния процес и фактор за предрешаване на изборите; трето, още по-задълбочено анализиране на финансирането на медиите и партиите (правно и политически) с цел изясняване на причините за нелегитимното финансиране, при което различните медии, вместо да са коректив на властта, се превръщат в нейни пропагандно-манипулативни стожери; и последно, струва ми се, че е необходимо да се разгърне още по-мащабно тезата за политическата манипулация (и фалшивите новини) като основно оръжие на партиите в политико-избирателния процес.

Може да се обобщи като заключение, че настоящият труд представлява мащабно проучване на медиите и изборите в България през последните 30 години и към момента единствено по рода си интердисциплинарно монографично изследване на тези въпроси (и процеси) в страната, за което авторът заслужава да бъде поздравен. Дълбоко съм убеден, че то ще предизвика нескрит интерес у редица специалисти, учени, експерти, политици, студенти и др., и въобще у всички, които са изкушени от задълбочения анализ на цяла редица важни научни полета (медийни, комуникационни, политологически, социологически и т.н.) в българската социална мисъл днес.

Проф. д.с.н. Михаил Мирчев: Думи за “Меди@ Избори” на Катя и ГИСДИ като за нещо извънредно полезно

Print pagePDF pageEmail page

Послеслов

Какво представлява тази книга? Тя е просто Доклад на ГИСДИ, с резултати от 4-годишния проект „Медиен мониторинг в изборния процес” или е авторска монография на доц. д-р Катя Михайлова? Дължа още тук, в началото, да направя това уточняване и изясняване, за да няма недоразумения. Моят отговор е категоричен – тази книга е авторска на Катя.

  • Авторска е, защото Катя Михайлова дефинира обхвата и сегментирането в областта на изследването и емпиричното наблюдение, на анализа и практично-приложната цел.
  • Защото Катя Михайлова определи методическата матрица на изследването и анализа, основавайки се на най-добрите практики в Европа.
  • Защото Катя Михайлова с личен труд и впечатляваща работоспособност осъществи над 90% от конкретната „теренна” работа, събирането и комплектуването на фактическата информация.
  • Защото Катя Михайлова сама, само с моята научно-методическа и политико-ситуационна консултация, осъществи анализа на фактологията и данните, интерпретацията им, осмислянето им, и накрая – трансформирането им в конкретни законови предложения за промени в два тура: първият път през 2014 и вторият път през 2019.
  • И защото тази авторска монография бе внимателно прочетена и обмислена от 3-ма авторитетни колеги с висок научен и академичен статус – професор, доктор на науките. Те са официални научни рецензенти на Монографията и са гаранти за авторство, оригиналност и научно равнище.

Това е книга в една вече наистина впечатляваща авторска поредица. Първо бе „Телевизията за деца”, С., 2011. После бе „Меди@ Общество”, С., 2016. Сега логично идва „Меди@ Избори”, С., 2019.

Който го може, той си го може. Който има и мотивация – той го и прави. Тези неща е прието да не се пишат в такива посветени послесловия или рецензии – според мен, поради зле разбрана скромност и завистливо благоприличие. Но защо пък да не се казват!? Може да се казват. Това е книга и монография комплексно за медии и избори, за политици и журналисти, според сериозна теория и въз основа на уникално емпирично изследване и наблюдение, със строго рацио, но добре съчетано в облака на лична неприкривана гражданска емоция. Това е КНИГА. Истинска… Това е слово и ДУМИ за медийната бъркотия по време на избори. За медиите като инструмент, но и като жертва… За журналистите като посредници, но и като слуги… Това е монография във време, когато повечето ни колеги прекалено бързат и успяват да пишат интересни и полезни неща, но по-често кратко и фрагментарно. Или пък губят мотивация изобщо да пишат – защото било безсмислено, след като „никой не ни чете”. Убеден съм, че зрелите книги и смелите монографии сами си пробиват път и намират достигат своите ангажирани читатели. Вярвам, че и тази книга ще успее в това.

Платформата на този авторски анализ, изследователска стратегия и нормативна инициативност?  Основната платформа е ГИСДИ като 30-годишна специализирана гражданска организация за наблюдение на демократичността и законността на изборния процес, включително и на участието на медиите в изборния процес, включително експертна работа по законодателната рамка – още през 2004 г. ГИСДИ в лицето на своя председател Илия Божинов изготви и представи за колегиално обсъждане свой вариант на Изборен кодекс.

  • Решението на ГИСДИ през и след 2014 г. да организира мащабен и задълбочен научен анализ и емпирично наблюдение в полето на медиите като участник и влиятелен актьор в изборния процес. Нарекохме този проект „Медиен мониторинг на ГИСДИ”.
  • През 2014, въз основа на наблюдението и анализа от участието на медиите в два вида избор – за евродепутати и извънреден парламент – ГИСДИ издаде свой първи Доклад „Медиен мониторинг. Евроизбори 25 май 2014. Парламентарни избори за 43-то НС 5 октомври 2014 ”.
  • През юли 2014 ГИСДИ успя, чрез трима депутати в 44-то НС, да реализира своите идеи за конкретни допълнения и прецизиране на текстове от Изборния кодекс, отнасящи се до участието на медиите и публикуването на рейтингови изследвания и числови изборни прогнози. В 42-то НС бе внесено законодателно предложение за 16 конкретни промени в ИК.
  • Този проект „Медиен мониторинг” на ГИСДИ със съответните модификации в конкретните цели, в обхвата на наблюдаваните медии продължи до Изборната 2019 г.
  • При реализацията на своя проект „Медиен мониторинг” ГИСДИ активно взаимодейства с международните наблюдателски мисии в България на OSCE/ODIHR и на ПАСЕ през 2014 и 2017 години. Получихме от тях публична и ясна оценка и подкрепа за нашата инициатива, за избраната и използваната методика, за аналитичната зрялост и професионализъм при реализацията на наблюдението и анализа.

Хоризонтът в разгръщането на проблематиката в този анализ?

Тази книга и монография са написани в няколко основни, допълващи се и взаимно обосноваващи се проблемни проекции и смислови хоризонти. Бих могъл да кажа, че текстът последователно ни върти в 5 хоризонта:

  • надълбоко – в детайлите на изборните процедури и законовото им регламентиране, в сблъсъка между културни равнища с различни мотивации в изборния процес, в борбата между интереси и деликатните противоречиви отношения между актьорите и различните интереси в изборния процес;
  • нависоко – в теорията и методологията от няколко фундаментални науки като социологията и политологията, правото и теорията за публичната комуникация;
  • надалече – в общо-европейската практика, с принципите, нормите и препоръките от страна на европейски и световни организации като OSCE, Венецианската комисия, ПАСЕ, Съвета на Европа, Европейската комисия;
  • наблизо – конкретната практика от работата на различни медии, различни институции, различни публични актьори в изборния процес, при това в гъвкавите проекции на менящата се ситуация и общо политически контекст;
  • в сърцето на процеса – действащото изборно законодателство, възможностите за доусъвършенстване на действащия от 2014 г. Изборен кодекс. Сега тук Катя формулира и предлага втора серия от 24 конкретни предложения за законови промени в него.

 Към кого е посланието на тази монография?

Тази книга е едновременно тясно специализирана и обърната към множество и при това твърде различни участници в изборния процес. Медиите са един от универсалните медиатори и огледала, актьори и мотиватори, микроскопи и бинокли в изборния процес – при това не само в политическите и бизнесменските му, но и в гражданските и културните му проекции. И затова, нека тук кажа конкретно, кои са адресатите на информацията и анализа в тази книга, кои са специалистите и колегиалните общности, в полето на които е писана и написана тази монография:   широк кръг читатели, интересуващи се от политика, имащи институционална култура и образование, уважаващи демокрацията като процедури и формализирани правила за действие, милеещи за публичност и достъпност, за честност и справедливост в изборния процес;   по-тесния кръг от партийни активисти и доброволци в изборните кампании, които са мотивирани да знаят повече за нормите и законните процедури в изборния процес, за медиите като реален фактор и актьор в изборния процес, за изборното законодателство като пластична материя;   още по-тесния кръг от партийни кадри и номенклатура, които пряко са ангажирани в изборния процес, участват в партийни щабове и инициативни комитети, участват в СИК и в ОИК/РИК, грамотни са относно работата на ЦИК и други държавни органи в изборният процес, знаят тънкостите при подаване на сигнали и жалби, както и при документиране на доказателства за изборни нарушения;   кандидати за изборни държавни и общински властови позиции, които искат самите те да са грамотни относно ролята на медиите, както и относно начините тези роли и възможности на медиите да бъдат използвани в конкретна изборна ситуация;   собственици, главни редактори и редактори, оперативни журналисти в националните и регионалните медии, в традиционните и интернет медиите;   специалисти, служители и отговорни лица в държавни органи, участващи и ангажирани в изборния процес;   политически анализатори, рейтингови социолози и напористи „сондажници”, експерти към изборните щабове;   законодатели, които следва да са компетентни в полето на изборните процедури.  Спрямо отношенията и колизиите в полето на медиите и ролята им в изборния процес, още и в полето на гражданските инициативи и организации, наблюдаващи изборния процес – с оглед на неговата законност и демократичност, честност и справедливост, възможност на избирателите свободно и защитено да реализират своя индивидуални информиран изборен вот.

Към всички тези аудитории и съмишленици е адресирана тази НОВА и СМЕЛА книга на Катя. 

Императив на обективност и партийно безпристрастие

Този авторски изследователски и аналитичен продукт наистина впечатлява със своята „равна отдалеченост” от основните партии, от активните политически актьори, от доминантите в специфичните изборни ситуации. Тук са комплектувани и анализирани фактите, такива каквито те реално са, а не разкрасявани или почерняни въз основа на неовладяна лична авторска пристрастност или компромиси с научната методология и използваните наблюдателски, статистически, анализаторски методики в настоящото изследване.  Имаше отдавна един класически автор, Огюст Конт, 1837, който обоснова не само „позитивизма” в съвременната обществена истинска наука, но и нуждата от безпристрастни изследователски методики, чрез които да се контролира риска от преднамереност на самия изследовател и анализатор. След него, пак отдавна, друг класически автор, Макс Вебер, допълни принципите на позитивизма и рационализма – чрез моралния си императив към истинските учени да работят „free-of-value” – за да са обективни, да не си измислят картината на изследваните си области и предмети, а честно да ги рисуват и обясняват такива каквито те са в действителност. Имаше цяла вълна в рационалната епоха през ХХ век – 30-50-те години в САЩ  и Западна Европа, през 60-70-те години в България, когато се разработваха и разработиха основните методики на обективните и достоверни емпирични изследвания в социологията и демоскопията, в маркетинговите изследвания, в политическите и рейтингови изборни изследвания и прогнозиране   Катя твърдо стои в полето на методологията на „позитивизма”, така както той е формулиран още от времето на бащата на социологията Огюст Конт, т.е. на обективността и честността спрямо фактите от действителността, както го иска Макс Вебер и Емил Дюрмкем, а преди тях и Карл Маркс. Катя уважава и е принципен радетел на класическите методики на изследване за достоверност на наблюдението, за статистическо броене и съвкупно представяне, за ясно документиране. Всичко друго би било артистичност под декларации за научно име, би било пропаганда под претенциите за наука.  Или би било простовата наглост в изборна ситуация, под етикета за „сондаж”, който бил приличал на „изследване”, което пък се възприема от малограмотния и невнимателен медиен потребител като уж „прогноза”. Изборната 2019 г. бе обидно цинична в това отношение. Цинична и с брутални анти-професионални изяви на такива уж лидери сред рейтинговите агенции като Галъп (ББСС) и Маркет Линкс. Аз лично реагирах срещу това безобразие в нашите колегиални среди… Но тук стига по това. То е извън времевия обхват на настоящата книга и не е конкретна тема на Катя. Тук е важно да се подчертае, че тази книга и монография не пести истината, а я съобщава с вещина, обяснява я с внимание и към детайлите и към мащаба едновременно. Прави го съгласно мащаба и „мярата на самите неща, такива каквито те са в действителност”. А не според мярата на субективните пропорции, нагласи и дори лични предубеждения на анализатора. Така трябва да се прави в честната към самата себе си наука. Така мен лично са ме учили в дисциплини, посветени на обективна логика, по „гносеология” и „диалектика” във философския факултет на СУ, през 1975-1979 г. Учиха ни коректно да регистрираме и документираме фактите от реалното битие на своя изследователски обект и предмет, а не своите неволни или подкупни изследователски измислици.

Точно в това е сърцевината на веруюто на „позитивизма” от ХІХ век на Огюст Конт и на „рационализма” на Макс Вебер от началото на ХХ век, както и после на създателите на основните методики за достоверни социални, демоскопски и социологически изследвания от 30-те до 70-те години на ХХ век.  Те днес отново ще станат модерни. Убеден съм в това. Чрез автори като Катя виждаме тяхната методическа сила, евристичност и практическа използваемост.  Аз лично тук си позволявам да й благодаря за това. То също е смелост в нашата епоха, в която изследванията от  нужната мащабност и представителност сега ги избутват към хлъзгавите „case study”, от така нар. „количествени” ги избутват към субективираните „качествени” проучвания. Огромно число от колеги, особено от младите изследователи, бяха подхлъзнати към правене на някакви „сондажи”, вместо на надеждни представителни, вместо на сериозни и методически зрели изследвания. Работата и усилието на Катя е връщане към нормалност в нашата си професионална сфера. Адмирирам това. 

Мястото на този труд и авторска монография

Държим в ръцете си и имаме удоволствието да четем един извънреден труд и изследователски продукт. Казвам го с оглед цялата досегашна наблюдателска и аналитична практика у нас – имайки предвид другите книги от колеги в полето на медийната публичната комуникация у нас от последните 3 десетилетия. А смея да твърдя и в повечето от страните-членки на ЕС, както и на Балканите, що се отнася до изследвания на целия обхват на реално и активно работещи медии в изборен процес. Обектът на това наблюдение и анализ са впечатляващото множество от 120-140-180 „търговски” (частни) медии – не само с националните медии, но и с допълващите медии с местен регионален обхват (виж с.129). Това е медиен оркестър, който съвкупно покрива цялата страна – съчетавайки медийното облъчване на аудиториите и избирателното тяло – не само откъм високото и центъра (София), но и наред с местните корекции и специфики, в разнородните по етно-народностен и културен, по партийно-феодален и политически, по икономически и бизнесменски, по криминален и мафиотски и полицейски план.

 Катя Михайлова е вече автор в своята зрялост

Тя е широко разпознаваем автор/специалист/експерт/анализатор:   в полето на социологията на медиите и публичните комуникации, на телевизията за деца, за медиите като четвърта власт, в полето на изборното законодателство, в специфичната проблематика не само за обществената регулация и за саморегулацията на медиите, но и относно ко-регулацията като най-зряла цивилизационна форма;   Катя е съзряла за пълноценен системен подход към медийната инфраструктура в съвременното общество – като медиатор между власт и граждани, като посредник между институциите в държавата и общините, като балансьор между гледни точки, позиции и политически платформи, като мотиватор на реален диалог в политическия процес, като трибуна за гражданска спонтанност и активност, като инструмент за ценностно въздействие и мисловно форматиране, като микроскоп към детайла и личностното или като бинокъл към мащабното и по-отдалеченото, в чиято рамка протичат изборните компании и политическия процес, като балансиране на множество, различни и дори антагонистични интереси; Методологически Катя не се срамува от „кръглия” български модел за системата на обществото – на Стоян Михайлов от 1965 г., и след това на българската социологическа школа до 90-те години. Катя не отхвърля с постмодерно пренебрежение и високомерие структурно-функционалната теория и парадигма на Толкът Парсънз от 50-те години на ХХ век, сякаш вече тя е нещо архаично, с отминало историческо време. Не се подхлъзва от изкусителното залитане към качествени методики. Тя остава в сериозното поле на мащабно замислени изследвания, с комплексна емпирична методика, с обективирани критерии за достоверност на анализите и валидност на интерпретациите и прогнозите.

Е, тук добавих малко от себе си. Не всички тези неща в текстовете на Катя ги има в така ясно дефиниран вид. Но тя смело и последователно вече във своя трета голяма монография, както и в множество свои студии и статии, въвежда този методологически тежащ с евристичността си социологически системен подход и методология. 

Чете ли се лесно тази книга и авторска монография?

 Безспорно е, че се чете лесно. Езикът в монографията освен, че е сериозно академичен, той е и ясно разбираем. Фактологията е огромна, но е подредена и синтезирана, „набутана” в прегледни таблици, изведена накрая в ценни приложения. Историческите и законовите справки и авторски разходки не претоварват анализа, а обратно – дават му ясен хоризонт за осмисляне на факти и възможности.

Чете се лесно и защото без натрапване, но с нужната лична определеност, се заема позиция – а оценъчната позиция винаги е избистряне на структурата и смислово преподреждане на фактологията и информацията. А авторска позиция без свое проблематизиращо и детайлизиращо мислене няма как да бъде проявено. Катя мисли в своя текст, мисли в полето на монографичния си предмет, мисли пред колизиите на ситуацията, мисли във време, когато е все по-забранено и неудобно да се мисли самостоятелно. Това е едно от магнетичните неща в тази книга. И накрая, бих казал, че Катя като изследовател лично преживява проблемите и бедите, както и обратното – споделя своята увереност, че нещата, могат да се подобрят и оптимизират, модернизират и нормализират. При това не в някакво далечно бъдеще, а още от утре. Ако и други хора поемат щафетата. Тази книга подаде щафетата. Уверен съм, че много хора – колеги журналисти и политици, законотворци и администратори, анализатори и преподаватели – ще откликнат с оптимизъм и ще поемат щафетата от Катя.

Медиите като „четвърта власт” в изборния процес

 Четейки тази книга се натъжаваме, доколкото тук наистина систематизирано и методологически ясно се показва и разказва проблематиката за обществената РЕгулация, за етиката на САМОрегулацията, за по-високото ниво на КОрегулация над/във/чрез медиите в изборния процес. Проблематиката днес, в която доминира негативния вариант – и е обезкуражаваща за мнозина.  Става дума за все по-тревожната натрупваща се негативна практика в изборните процеси от 2014 до настоящата 2019 г. – непълна регулация с отказ от страна на ЦИК и други държавни органи да я практикуват, масово забравяне на етиката на саморегулацията, вкл. в големите вестници, още по-големите телевизии и най-вече в интернет медиите, както и не приближаването с още отдалечаване от здравословни форми и порядки на ко-регулацията в изборния процес. Затова в сблъсъка между принцип и практика днес колеги твърдят, че медиите като „четвърта власт” е само една измамна табелка, смешновата претенция, както и преподавателски идеализъм, когато обучаваме журналисти. И наистина, сега в горния наш негативен и все по-осакатяван практически вариант медиите не са власт – повечето от тях са пропаднали до ролята на лъжливи пропагандисти или дори на брутални пъдари, които се опитват да подбутват стадото от избиратели към все по-вредоносни политически избори. Но наред с горното книгата е заредена и с огромен професионален и граждански оптимизъм. Авторски оптимизъм, че можем и трябва да се преодолее сегашното състояние в медийното поле. За да им върнем силата на медиите като обществено здравословна „четвърта власт”, като респектиращ партньор, а не само като раболепен слуга под политици и държавници. И като връщане на порядъчност и етичност в предизборното говорене и маниери на политици и кандидати да бъдат избирани. Така и само така бихме се върнали към реална демократичност на демокрацията ни.  Тук бих допълнил кога бе това време? Имахме го в обществото и държавата си. Някъде в периода от 2001 до към 2011-2013 години. Очевидно е, че без самостоятелно мислещи, смело показващи, прогностично избързващи медии тази и такава демокрация в България и Европа са невъзможни. Няма да си я върнем. Точно в този смисъл частните медии не трябва да се мислят и назовават като „търговски”. Те нека си печелят парите. Но не по психарски алчен начин, не без съобразяване с границите на обществената и етичната допустимост. Но не в инерцията на обнагляла безотговорност и корпоративно-мафиотска обвързаност. 

Свободни ли са независимите медии в условията на избори

 Нека продължим горната тематика с още нещо конкретно. Медиите в периода на избори са с драстично ограничена и самоограничена „свобода на словото”. Винаги, когато те самите се откажат или собствениците им забранят да създават – да създават като журналисти проблемно и политически свое собствено и авторско съдържание в публикациите и предаванията. Когато се отказват от това, а публикуват само платени и подадени отвън материали, то те фактически не правят журналистика, а свиват търгашески дейността си до така нар. „медийни услуги”, заради парите и по тарифа, след предварително заплащане. Винаги когато текстовете се готвят от щабовете на партии и кандидати, дават се сготвени и приготвени на медията, а тя послушно и безропотно ги публикува, за да не я подмине „златната треска” по време на избори – това не е журналистика, това не са медии, а само удобни и раболепни пощенски кутии. Всички разбираме, че това е изключително деликатна тематика. Тя по принцип е ключ между отстояването на хвалената демокрация в България и на демократичност или извратена недемократичност в публичния изборен процес. Тя е практически ключ към медийната доминация в изборния процес на богати и брутални партии и кандидати, които чрез цензурираните и подчинени медии действат по принципа на „репресивната толерантност”, злоупотребявайки със закон, морал и професионална чест на журналистите.

Михаил Мирчев. Послеслов. Думи за тази книга на Катя и ГИСДИ 353

Не зная друга книга и монография, освен в настоящата, в която всичко това да бъде показвано и демонстрирано, проблематизирано и анализирано. Тук Катя наистина е смела. Защото и доколкото рискува да изправи срещу себе си не само злоупотребяващи партии, но и злоупотребяващи свои колеги, журналисти и още повече – собственици на медии. Катя прави този си пробив в премълчаването – и го прави не просто чрез емпирична фактология, но и като ясно очертава съответните поведенчески модели в изборния процес. Става дума за поведенчески модели както от страна на партии и кандидати, така и от страна на медийни собственици и гл. редактори, и още – от страна на услужливи и безропотни журналисти.  Поведенчески модели! Това е важното. Това е системното. Това е научно достойното в тази авторска монография.

 В заключение

Уважаеми колеги и читатели, тук с тези си думи не се опитвах да резюмирам книгата и монографията на Катя. Опитах се само да акцентирам върху ключови неща – преди всичко за значимостта и извънредността на този авторски продукт. Вие вече сами прочетохте текста, мое резюме тук не е нужно. Сега можем заедно да продължим да размишляваме, да споделяме аргументи, да доразвиваме и детайлизираме, както и дружно да упражняваме натиск към законодателя да си довърши работата с Изборния кодекс. Натиск към институциите да работят съвестно по него и да не го саботират. Натиск към журналисти и социолози да се върнат честно към своите професионални и етични стандарти. Аз лично това го правя и ще го правя – според силите и възможностите си. Очаквам същото и от всички вас.

Бъдете здрави!

София, 1 декември 2019

МЕДИ@ ИЗБОРИ – отзив от доц. д.с.н. Андрей Бунджулов

Print pagePDF pageEmail page

Отзив

за монографията на доц. д-р Катя Михайлова МЕДИ@ИЗБОРИ

Със своите изследвания в областта на социологията на медиите и комуникациите Катя Михайлова е вече разпознаваем автор не само в специализираната научна, но и в по-широки аудитории. Бих споменал тук нейната първа монография „Телевизията за деца. Между пазарната логика и обществена мисия“ (2011), както и учебника „Меди@ общество. Социология на медиите и масовата комуникация“ (2016). Също нейните лекционни курсове в УНСС и УНИБИТ по Социология на медиите и обществените комуникации и Медийна регулация, които, поради умението си да представя достъпно сложна, комплексна, динамично променяща се проблематика, с интерес са посрещнати както от студентите, така и от нейните колеги.

Днес на вниманието на читателя е новата й книга МЕДИ@ ИЗБОРИ, посветена на обществените, политическите, професионалните и етични проблеми, възникващи на границата на медийното, изследователското и политическото поле. Неин предмет са традиционните и новите медии, дебатът за модела на тяхното регулиране и финансиране, особено по време на предизборните кампании, достъпът на политическите актьори до медийно участие, заедно с т.нар. демоскопски „сондажници“ и политически анализатори, разгледани като актьори в политическата игра, която от своя страна бива анализирана като специфично поле на превръщания на различни видове капитал под формата на символен капитал.

Знаем дори от последните избори за местна власт (октомври, 2019 г.) колко актуална е тази проблематика. Катя Михайлова въвежда събитийния метод на проследяване на политическата и институционална динамика, не просто за да превърне всичко това в един увлекателен разказ, а за да обогати самия свой анализ, изследователския си подход. Тя разглежда медийното поле по Бурдийо, като „хетерономно поле със слаба автономност, но едновременно с това като поле с висока концентрация на символен капитал и символна власт“.

Има ли нещо такова като „свобода на словото“ у нас? Доколко можем да говорим за „пълноценно функционираща демокрация“ в условията на задълбочаващи се дефицити на доверие в институциите, медиите, политиците, партиите? Тези въпроси звучат реторично. Става дума за „игра с правилата на играта, до границите на правилата на играта“, по известния израз на Пиер Бурдийо. Ако перифразираме Стенли Фиш, бихме казали „няма такова нещо като „свобода на словото“ у нас и това „не е добре“. „Свободата на словото се е превърнала в куха идеологема – една от многото, родени от „прехода“.

Книгата, чийто замисъл, очертан от авторката, включва проследяването на четири предизборни кампании, дава предостатъчно материал за размисъл по тези въпроси. Монографията представя мониторингови резултати от кампаниите за европарламент през май 2014 г., парламентарните избори от октомври 2014 г. и март 2017 г., общинските избори 2015 г. Наблюдавани са над 120 търговски медии с национален, регионален и местен обхват, достигащи до избирателите във всички 31 многомандатни избирателни района у нас. Анализирани са важни аспекти на българското медийно поле, ефективността на институционалната и регулаторната му рамка, направени са препоръки за нейната оптимизация.

Ако съобщавам тези параметри, то е за да подчертая мащаба на извършената работа. Едва ли е нужно да обосновавам значимостта и ползата от такъв проект не само в научноизследователски, но и в политически, морален и обществен план. Още по-съществено е друго – критичният анализ, който Катя Михайлова прави, следвайки императива за обективност на социологическата наука в единство със спазването на високи професионални и граждански критерии и стандарти; безкомпромисната критичност към негативните процеси и тенденции, развиващи се в медийното поле. Всъщност пред нас стъпка по стъпка, на базата на богат емпиричен материал, се разкрива картината на критична хетерономност (липса на автономност) на медиите и нарушаване на демократичните принципи и ценности под натиска на корпоративни и политически интереси. Като използва постиженията на социологията в областта на анализа на медиите и по-специално инструментите на рефлексивната социология на Пиер Бурдийо, концепцията за „мрежовото общество“ на Мануел Кастелс и др., авторската поставя под микроскоп структурата и динамиката на медийното поле в периода 2014 – 2017 г., дейците в него; проблемите, които възникват тук, свързани с неговата регулация, правилата на играта и „балансирането“ на множеството интереси.

В условията на глобално информационно и мрежово общество, и на криза на политическия модел, 30 години след началото на демократичните промени у нас, Катя Михайлова вижда един от основните проблеми на медийното поле в непрозрачната концентрация на собственост и драматичното спадане на плурализма като следствие не само от експанзията на неолибералните постулати във всички социални сфери и по-конкретно в медийното поле, размиването на границите между истина и лъжа в епохата на дезинформация, манипулация и фалшиви новини, но и като ефект от конструирането на „машини“ за печелене на избори, чиито основни трансмисии са медиите. Кризата на медийното поле, не без основание бихме допълнили днес – и на агенциалното демоскопско поле, разкрива острите дефицити в практическото функциониране на регулаторната рамка и институции, което от своя страна препраща към кризата на политическия модел. И още нещо. Когато говорим за накърнено доверие в социологическите сондажи на общественото мнение, би следвало да не забравяме, че става дума не изобщо за социологията, а за определен специфичен „жанр“ – т.нар. демоскопски сондажи като част от политическата игра (играта, наречена „либерална представителна демокрация“). Игра, която има своя сериозна финансова подплънка и залози. Политическата и морална криза, породена от „правенето на мнение – новата политическа игра“, както я определи френският социолог Патрик Шампан, ученик на Пиер Бурдийо, още в началото на 90-те години на миналия век, може да бъде преодоляна, не на последно място, чрез мониторинга на граждански организации като ГИСДИ и изследователи като Катя Михайлова. Доколкото те се опитват да отговорят на едно сериозно предизвикателство – да обективират самите медийни, институционални и изследователски субекти. Стъпка в тази посока е новата книга на Катя Михайлова.

Доц. д.с.н. Андрей Бунджулов

Личността в обществото

Print pagePDF pageEmail page

Какви са най-важните уроци, които Ви дава социологията?

Катя: Първи урок – каквото горе, това и долу. Това е принцип на древното учение Херметизъм, аз го научих от социологията. Втори – дуализъм на човешката природа. Е. Дюркем казва, че човек носи егоизъм и алтруизъм. Задачата е да ги балансираме, за да живеем добре.  Трети  – как. Науката, за разлика от Неуката, дава отговори на въпроса как се постига работещо познание.

Стефани: Един от най-важните уроци, на които социологията ме учи е това как функционира обществото и индивида като личност. Този урок е изключително важен за ежедневието и развитието на всеки човек.


Студент VS Преподавател говорят за личността в обществото

Интервю на Толя Стоянова с доц. д-р Катя Михайлова, преподавател в катедра “Икономическа социология” и Стефани Панайотова, студент по социология в УНСС.  „Вестник на УНСС“, Октомври 2018


Защо решихте да се занимавате със социология
?

Катя: Първата ми любов са медиите. Проумях, че те са лъскава опаковка, започнах да търся опакованото и се сприятелих със социологията. Тя ми показва системата на обществото, от която медиите са част, обществените отношения, принципи и модели, чрез които постигаме целите си.

Стефани: Социологията е интересна наука, която включва много различни дисциплини. Като започнем от икономиката и стигнем до психологията.

Социологията е дисциплина, която е тясно свързана с личността. Какви са най-важните уроци, които Ви дава тя в живота?

Катя: Първи урок – каквото горе, това и долу. Това е принцип на древното учение Херметизъм, аз го научих от социологията. Втори – дуализъм на човешката природа. Е. Дюркем казва, че човек носи егоизъм и алтруизъм. Задачата е да ги балансираме, за да живеем добре.  Трети  – как. Науката, за разлика от Неуката, дава отговори на въпроса как се постига работещо познание.

Стефани: Един от най-важните уроци, на които социологията ме учи е това как функционира обществото и индивида като личност. Този урок е изключително важен за ежедневието и развитието на всеки човек.

Живеем в динамична среда и непрекъснато се сблъскваме с промени. Как най-лесно и бързо личността може да се адаптира към тях?

Катя: Има промени, които носят тъга. Трябва да си дадем време, да бъдем търпеливи към себе си, да вярваме, че промяната е най-доброто решение за нас. Има и такива, които ни радват. Често в радостта си грешим. Добре е да внимаваме, да не изпадаме в опиянение, да благодарим и да продължим по радостния път.

Стефани: От личен опит бих казала, че човек може да се адаптира само с желание и хъс. Няма лесно или бързо. Аз работя по 8-10 часа и в същото време ходя и на университет. Ежедневието ми е много забързано. Сутрин започвам с работа. Следобед прекосявам цяла София, за да отида на лекции, а по-късно отново отивам на работа. В началото е много трудно, но човек свиква рано или късно. Всичко е въпрос на желание. (more…)

Оптимистична теория за нашия народ

Print pagePDF pageEmail page

Курсът по “Икономическа социология” през зимния семестър на 2018-2019 завърши. Разделихме се с шестици, повече петици, имаше и четворки и тройки. Някои и на поправка останаха.

Видеото представя моите студенти в този курс. Не го харесвам това “моите”, но са си мои – 60 учебни часа мислихме заедно, четохме, учихме, смяхме се, тъгувахме, очаквахме. И аз съм си тяхна – че мога ли да не съм, щом дори и днес, след изпита, продължавам да получавам в писма усмивките им, най-хубавите им думи и пожелания.

За мен лекциите по “Икономическа социология” бяха радост. Научих се да се усмихвам :), да “пиша имейли”, да разчитам на предпоследния момент. В мисловната ми карта влязоха дуализма на човешката природа, органичната солидарност, трудът като източник на обществено богатство, социалните отношения и класи, икономиката в обществото, обществената промяна…

Имам нова идея. Да напиша учебник по Социология на успеха. Започнах вече. И име измислих. АЗ УСПЯХ! Искам да успявате! Да споделяте успехите си! Радват ме успехите! Дават ми сила за живот.

Становище за дисертация “Манипулация и авторитет”

Print pagePDF pageEmail page

Автор на дисертационния труд: Надежда Стоянова Стоянова

Тема на дисертационния труд: „Манипулация и авторитет (Манипулативното влияние на авторитета в процеса на комуникация)“

Основание за представяне на становището: участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед № 38-652/07.11.2018 на Ректора на СУ „Св. Климент Охридски“


Какво означава „емпирично социално изследване“? Не става ли дума за емпирично социологическо изследване?Можем ли да разчитаме на социално изследване с извадка от 151 лица, в което първичната информация се регистрира чрез онлайн анкета? 


  1. Информация за дисертанта

Надежда Стоянова Стоянова е редовен докторант във Факултет по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“. Разработва дисертационния си проект под научното ръководство на проф. д-р Венцислав Бондиков. Нямам лични впечатления от дисертанта. Запознанството ми с него започва през представените за защита дисертация и автореферат.

  1. Обща характеристика на представения дисертационен труд

Първият принос на представения дисертационен труд, който авторът извежда на стр. 285 от дисертацията и стр. 31 от автореферата е „систематизиране, разширяване и допълване на съществуващото знание за понятието авторитет“. Формулировката на приноса отразява както качествата на дисертацията и постигнатото научно ниво от докторанта, така и стъпките, които авторът е пропуснал да направи дотук или му предстои да пристъпи, ако продължи с научно-изследователска работа.

Дисертацията, вярна на своята тема, представлява подготовка, предпоставка за научна дефиниция на основното понятие авторитет. В това се състои и първия принос на работата, както и авторът сам го определя. В общ обем от 308 страници (без приложението), разпределени в логична и балансирана структура, Надежда Стоянова представя в историческа последователност, анализира и синтезира огромно множество от определения и дефиниции за авторитет – задача, с която български научен труд преди настоящия не ми е известно да се е захващал. Впечатляващ е времевият хоризонт на изследването – от древеноизточното познание до днес. Дисциплинарният обхват, в които се търси познание също не е малък – авторът работи в широкото поле на обществените науки. Списъкът на използваната литература далеч надхвърля семплото очакване от 100-150 източника. (more…)

Становище за дисертация „Документални източници и символна визуализация на масонството“

Print pagePDF pageEmail page

 

Автор на дисертационния труд: Владимир Любомиров Левчев

Основание за представяне на становището: участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед № 555/05.10.2018 на Ректора на УНИБИТ.


Бих искала да отбележа, че прецизното дефиниране на основните методически елементи е жизненоважно за изследването. Толкова е важно, колкото поставянето на основните колони при градежа на Соломоновия Храм.


  1. Информация за дисертанта

Владимир Любомиров Левчев е докторант на самостоятелна подготовка в Университет по библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ). Видно от представената творческа автобиография, докторантът има дълга университетска преподавателска практика – от 2007 до сега чете лекционни курсове по литература и творческо писане в Американски университет в Благоевград.  Владимир Левчев е и фигура в съвременната българска литература – автор е на 14 стихосбирки, три романа, разкази, есета, превежда англо- и рускоезична литературна класика.

  1. Обща характеристика на представения дисертационен труд

На стр. 19 от дисертационния труд авторът коректно цитира текст от основен документален източник на масонството: „Адам, нашият пръв Родител, създаден по образа на Бог, Великия Архитект на Вселената, трябва да е имал Свободните Науки и специално Геометрията, записани в Сърцето му; защото винаги от Грехопадението насам ние откриваме тези Принципи в Сърцата на неговите Чада…“. Проявих любопитство и първото нещо, което потърсих по-нататък в текста бе как и доколко принципите на науката са въплътени в предложеното дисертационно изследване. (more…)

Рецензия за дисертация „Управление на кризи и конфликти във финансовата сфера чрез комуникационно моделиране“

Print pagePDF pageEmail page

Автор на дисертационния труд:  Стоян Петров Инджев

Основание за представяне на рецензията: Участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед № 554 / 05.10.2018 на Ректора на УниБИТ.


Научният анализ се различава от други видове анализи именно по  разработената си методическа платформа и нейното последователно и логично изпълнение.

Същата бележка съм отправяла и към други дисертации, разработени в рамките на докторантура на самостоятелна подготовка. Адмирирам желанието на колегите докторанти на самостоятелна подготовка да свържат полето на своята практическа дейност с науката. От тази връзка печелят еднакво и науката, и бизнеса. И бих искала да обърна внимание, че влизането в науката става по определени правила, че правенето на наука изисква една по-строга методическа и методологична дисциплина. Ако ние, занимаващите се с наука се опитаме да влезнем в територията на бизнеса, дали бизнеса и особено финансово-банковия, няма да постави пред нас своите железни правила и претенции?


  1. Информация за дисертанта

Стоян Петров Инджев е докторант на самостоятелна подготовка в докторска програма „Бизнес и административно обществени комуникации и технологии“ в Университет по библиотекознание и информационни технолигии. Представеният дисертационен труд е в професонилано направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки“.

Извън академичното поле Стоян Инджев е защитил професионалната си позиция и статус като банков мениджър от висок клас. Според представената автобиография, след 2008 г. до сега докторантът заема високи мениджърски позиции във водещи банки в България. Този професионален опит му позволява да наблюдава отвътре кризисните процеси, които изследва в дисертацията си. Дори повече – дава му възможност собствено да преживее и осмисли трите български банкови кризи, върху които е фокусиран дисертационния труд и на тази база да предложи модели за тяхното комуникационно овладяване.

  1. Обща характеристика на представения дисертационен труд

Докторант Стоян Инджев представя дисертационен труд на тема „Управление на кризи и конфликти във финансовата сфера чрез комуникационно моделиране“. Изследването е разработено под научното ръководство на проф. д.н. Николай Палашев и доц. д-р Христина Богова. То е в общ обем от 155 стандартни страници. Няма приложения. Включва списък на цитираната и използвана литература.

Дисертационното изследване е структурирано в стандартна за жанра композиционна и логическа структура. Разгърнати са три глави, увод и заключение.

Научните изследвания най-често чрез увода въвеждат читателя в методиката на изследването. Тук би следвало да бъде дефинирана методическата инфраструктура на изследването чрез определяне на обект, предмет, цел, задачи, методи и хипотези. Подходът, който използва Стоян Инджев при изграждане на увода е по-различен. Той предпочита да въведе читателя в двете сфери, в които разполага изследването си – банковата и комуникационната. Авторът e използвал правото си на свое творческо решение, въпреки че, по принцип научните жанрове имат строги изисквания. (more…)