Онлайн изпит без преписване

Семестриален изпит по “Социология на комуникациите”, 8.01.2021. УНСС, специалност “Социология”.

Online Exam Without Plagiarism” is an online university teaching practice that stimulates changes in students’ behaviour and culture by raising their awareness of academic integrity and increasing their motivation to uphold integrity.

The practice was implemented in the lecture course of “Sociology of Communication” taught in the autumn semester of 2020/21 to the students of Sociology[1]. The core of the practice is the final semester exam – the students were required to prepare and present “Video textbook on a chosen topic from the course questionnaire”. Such a task replaced the writing of papers or doing online tests that the students were accustomed to. The audio-visual presentation of the scientific content urged students to think of innovative ways for presentation, to acquire new digital skills and competencies, instead of coping and pasting texts from the internet in their exam papers, which is the widespread form of students’ plagiarism.

As students of sociology they did not have any knowledge and skills on how to make audiovisual products. It was not possible for them to imagine how the scientific content, usually in written form, can be presented in audiovisual form. This objective premise requires the application of “Learning by Doing” approach, guided by the lecturer, and sharing of ideas and experiences between students in the group. The active participation in the “Learning by doing” process significantly raised the students’ awareness, knowledge, and motivation not only to successfully fulfill the task, but also to do this following the fundamental principles of academic integrity.

The students’ projects were presented and assessed during the online exam. The assessment criteria were preliminarily discussed with the students and accepted by them, which raised the students’ responsibility.

The exam was video recorded, edited and published in social media after the prior consent of the students. On the one hand, the procedure of informed consent guarantees respect for the copyright of the students and makes them feel confident and responsible for their online behaviour. On the other hand, they learn how to respect the rights of others.

The biggest problem that UNWE students and academics faced during the online semesters in time of COVID-19 pandemic is the plagiarism at online exams[1]. During pandemic Bulgarian universities faced plagiarism not only in students’ course assignments or exam papers, but also The Commission of Academic Ethics at the Ministry of Education and Science reported some significant cases of plagiarism in the research works of Bulgarian academics[2]. On top of it all, the latest event that happened is the allegations of plagiarism against the candidate for Minister of Interior, who is also a university professor[3].

Plagiarism is a crime against intellectual property, defined in the national legislation[4], in the UNWE Codes of Ethics and policies for academic integrity[5]. As defined in legislation, plagiarism is thievery of words. The academic field is a field of words by which we present ideas. In this sense the thievery of words is one of the core violations of academic integrity principles and codes.  

The mentioned social facts are quite enough to assume that plagiarism impacts the whole system of education and science in Bulgaria, not only a single university, department, or lecturing course. It seriously affects the academic integrity, and the quality of scientific research and education. It undermines public trust in the university as a public institution of higher education. The commercialization of higher education, the technological advancements, and the burgeoning essay mills industry, which increased significantly in the regime of online learning, conducted in the pandemic atmosphere of mass fear, gave a significant boost of plagiarism and other practices that threatened the academic integrity.

This context gives rise to the question of what to do to ensure a good quality of higher education in an online digital environment? Given the fact that we are living in The Fourth Industrial Revolution[6], it is easy to assume that after COVID-19 the higher education will go on its path of digitalization. As a matter of fact, the so called “universal digitalization” is one of the goals for the development of Bulgarian higher education to 2030. We obviously need to build a new culture of integrity in online and blended environments. The “new” could be replaced with “digital”, as the only “new” in the new culture is the digital environment of its application. In essence the culture of academic integrity remains the same as it is built on the known fundamental positive ethical principles.

So, the core question is not what to do, but how to convince students, academics, and public to comply with the highest ethical standards even working in an online environment where there are many opportunities for violation the rules – moreover, the open science increases these opportunities daily.

The solution we suggest is to start from the bottom – to stimulate changes in the behaviour and culture of students by raising awareness of academic integrity, convincing them that the academic integrity protects their personal interests and civil rights, and showing them how to uphold integrity in their communities.

In terms of pedagogy, the practice is following John Dewey’s pedagogical approach “Learning by doing”.

The online environment is full of information, including a lot of fake information. “Learning by doing” allows us (teachers) to train students in gathering and processing information as well as in distinguishing the fake one. While acquiring these basic research skills, students also tend to perceive the modes of responsible attitude to the information on the internet.

“Learning by doing” was also preferred because of the nature of the exam task the students had to complete. The task was entirely new, surprising and to some extent stressful to them. It requires a fundamental change of the way they were used to passing exams. Hence “learning by doing” and doing the exam work throughout the whole online semester together with the tutor and colleagues was the approach that led to the fulfillment of successful projects.

The practice is applying McTighe’s model of performance-based assessment of students’ exam works. As it measures the application of knowledge and skills in a real project, we found that it could limit plagiarism in online exams. Two of the widespread practices of online examination, according to the already cited research of quality of online education, were the online test often comprising solely of multiple-choice questions and written assignments, sent to the tutor. As they both freely allow plagiarism, we applied performance-based assessment as an alternative method for online assessment and combined it with students’ discussion on each of the projects. The method relies on the establishment of clear performance targets, authenticity in products and performances. It significantly raises honesty, fairness and mutual respect between the students in the group. The method also requires ongoing assessments through the course for feedback, as well as for the documentation of the results and the celebration of progress. The students’ results are documented in the video from the exam. The video also shows how we celebrate the progress we have reached. The fulfillment of all this is completely in line the aim of building digital academic integrity culture in students.

In terms of promoting academic integrity, the practice follows Festinger’s small group theory and as the lecture course is on “Sociology of Communication” – Lazarsfeld’s two-step flow of communication. The application of the small group theory was required by the total number of the students in the course – 20 according to the course list and 9 actively working. “The two-step flow of communication” assumes that opinion leaders first receive new information and then they spread it through their referent groups. The students in the course became the opinion leaders as they were the first to accept and apply the academic integrity culture in their video projects and then, as could be seen in the video of exam, they insisted on adherence to the academic integrity principles by their colleagues.  

The practice “Online exam without plagiarism” continues 17 weeks. It started from the beginning of the semester and ended on the date of the exam. The semester includes 15 weeks. Each week the students had 4 lecture hours in which they present and discuss the state of their audiovisual projects. Furthermore, they worked independently between 4-6 hours. The final work on the projects took 2 weeks – between the end of semester and the exam date.

In the 1–3 weeks the main activities were:

Theoretical (T) – acquaintance with the theoretical and methodological framework of Sociology of Communication. The students had the task to choose the topic they would work on.

Promotion of academic integrity (PAI) – contracting the exam task and how it will be achieved, as well as the criteria for successful fulfillment of the task. The exam task, the methods of work and the criteria were explained to the students and discussed with them. On the one hand, this was required by the nature and the novelty of the exam task. On the other hand, contracting the rules of the course and exam criteria is a form of active involvement of students in the field of academic integrity and increases their responsibility in terms of the ethical rules they had accepted.

In the 4-6 weeks the main activities were as follows:

T – Theoretical discussion on each of the chosen topic. This allows the scientific theory taught in the course to be closely connected to what is most interesting to the students.

Methodical (M) – presentation of how the video editing software works.

PAI – legal and illegal use of software (video editing software) in academic work.

In 7-13 weeks:

T – Theoretical discussion and ideas on how to present a narrative written scientific content in audiovisual form.

M – The ethical use of the scientific databases in research. Setting the scenario for audiovisual projects.

PAI – Ethics in academic research. Intellectual property and plagiarism in written text, video, and audio clips.

In 14-15 weeks:

M – Finding and using free visual content. Producing visual and audiovisual content. Video editing.

PAI – Final discussions of the academic integrity principles and their application in student course works.

In 16-17 weeks:

Students’ independent preparation for the exam.

17th week is when the exam took place. The main activities were:

Presentation, discussion and evaluation of students’ video projects. The criteria for evaluation were: 1. The topic should be in the field of Sociology of Communication; 2. The presented project should be audiovisual; 3. The principles of academic integrity should be respected. No plagiarism. Each of the video projects were discussed by the students and evaluated along the set criteria.

The online exam was video recorded – after the consent of the students. The recording was edited and produced as audiovisual clip. After that the clip titled “Online exam without plagiarism” was published on YouTube and Facebook with the prior consent of the students.

[1] Mihailova, K. M. Mirchev (2021). The First Online Semester in The Perspective of Students and Professors. In: UNWE Research Papers, 3/2021, p. 13-56.

[2] Commission for Scientific Ethics. Reports.

[3] Candidate for Interior Minister from TISP Petar Iliev Accused of Plagiarism

[4] Nozharov, S. (2019). Case   analysis   in   accordance   with   art.   173   of   the Criminal   code, concerning crimes against works of science.

[5] UNWE Policy for Academic Integrity (2021)

[6] Schwab, K. (2016). The Fourth Industrial Revolution. World Economic Forum.

[1] Undergraduate program of “Sociology”, administered by the Department of Economic Sociology, UNWE.

Предсрочните предизборни кампании за парламентарни избори

Предсрочните избори са представени като „очакване на новата висша фаза“ в  изследванията на българското гражданско общество от началото на 90-те, пише Александър Фол (Фол, А., 2011). Любопитно е дали 30 години по-късно социологическите изследвания, политологични анализи и медийни публикации продължават да виждат надежда за преход към по-висша фаза на обществен живот, политическо съзнание и гражданска култура в предсрочните избори и предхождащите ги предсрочни предизборни кампании или потвърждават Дантевото „Надежда всяка оставете тука“?

90-те са време на предсрочни предизборни кампании. След 2013 те отново зачестяват. Имаше масово очакване и подготовка за предсрочни парламентарни избори през протестното лято на 2020. Дойдоха през 2021, в годината рекордьор в категорията „Предсрочни предизборни кампании“. Ако преди и по време на редовната парламентарна кампания през март се усещаше обществено очакване за ритмичен парламентарен цикъл, което трудно възприемаше идеята за скорошни предсрочни избори, то днес всички рационални, демократични основания и за вторите предсрочни парламентарни избори до края на годината са факт. Въпрос на политическо време е да бъдат произведени. Политическото време не се измерва с точни часове както физическото, а с политически действия, който е необходимо да бъдат извършени. Има едно усещане за разтягане на политическия часовник днес. Той все повече прилича на часовниците на Дали от „Постоянството на паметта“ (1931).  

Статията е публикувана на:

Първият онлайн семестър в УНСС през погледа на студентите и преподавателите

COVID-19 ни принуди да направим първи опит в онлайн обучението в средното и висшето училище като антикризисна мярка по време на извънредното положение (13 март – 13 май 2020 г.). В този период в УНСС проведохме две емпирични изследвания на студентската и преподавателска рефлексия на онлайн университетското обучение. Първото отразява началните впечатления на студенти и преподаватели от тази нова обучителна форма, регистрирани през втората пълноценна седмица от принудителния онлайн семестър. Второто акцентира върху качеството на онлайн обучението и нагласите след края на онлайн семестъра и по време на първата онлайн сесия. Първичната информация е събрана чрез онлайн анкета, реално това е анкета въз основа на отзовалите се. Въпросниците са авторски, разработени за целите на конкретните изследвания. Респондентите в първото изследване са приблизително 9%, а във второто – 19% от студентите в УНСС през 2019 – 2020 г. Извадките нямат претенции за представителност и валидност за студентите в УНСС като цяло. Резултатите са валидни само за активните студенти, които редовно посещават и участват в учебни занятия, както и за онлайн активните преподаватели от УНСС. Основните данни и резултати от нашето проучване са представени в настоящата студия. Можем да твърдим, че изследването от март 2020 г. е първото българско изследване в полето на онлайн висшето образование, при това то е с оригинална методика на регистрация. Заедно с второто от юни 2020 г. те обхващат първия онлайн семестър и сесия в тяхната неразривна връзка.


COVID-19 forced our first attempt at university online learning as an anti-crisis measure during the state of emergency (13 March – 13 May 2020). In this period, we conducted two empirical researches of student and faculty reflection on online education at UNWE. The first one reflects the initial impressions of students and teachers of this new form of education, registered in the second week of the online semester (15 – 22 March 2020). The second examines the quality of online learning and attitudes towards the first online session (5 – 15 June 2020). The primary information is collected through an online survey with original questionnaires, developed for the purposes of research. The respondents in the first survey are approximately 9%, and in the second – 19% of the students at UNWE in 2019 – 2020. The samples do not claim to be representative and valid for the students at UNWE as a whole. The results are valid only for UNWE active students who regularly attend lectures, including online lectures, as well as for online active professors from UNWE. The research data and results are presented in the paper. We can say that the research from March 2020 is the first Bulgarian survey in the field of online higher education with original methodological tools. Together with the second from June 2020, they cover the first online semester and session in their inseparable connection.

Студията е публикувана в Научни трудове на УНСС –

Катя Михайлова: Младите и ерудирани българи са в България

Младите и ерудирани българи се намират в България. Не е необходимо да ги търсим пръснати по света. Тук са се родили, тук са живели, тук до момента са влагали всичките си капитали – човешки, социални, финансови. Българите в България са младите, ерудирани, образовани българи, които могат тази промяна, която в момента се случи, да я овладеят. Защото българите в България живеят с българското. Има нещо, което се казва митологично време – българите в България само го усещат. Българите в чужбина ги обичам безкрайно много, но те са в друго митологично време.“ Това мнение изрази в предаването „Преди всички“ на БНР Катя Михайлова, преподавател в Катедра „Икономическа социология“ на УНСС и представител на Гражданската инициатива за свободни и демократични избори (ГИСДИ).

Промяната, която много искахме, дойде. Сега стои втората задача – да приемем промяната, каквато е дошла, а не каквато на нас ни се е искало да бъде.

БНР, 22 юли 2021 –

Позитивната предизборна кампания

30-та предизборна кампания започва в средата на 31-та година от раждането на българската демокрация. 29 пъти сме гласували доверие на българските политици чрез парламентарни, европейски, президентски и местни избори. След месец ще гласуваме за 30 път, а през есента за 31. Дали политиците са оправдали гражданското ни доверие, или са инжектирали доза в „българското (не)доверие“, както казва Марин Паунов?

2021 е рекордьор по предизборни кампании от 1990. Има години с по два национални избора от различен вид. Но три годишно, а кой знае – може и с четири да посрещнем Коледа, се провеждат за първи път. Изглежда, че на фона на „глобалната хиперконкуренция“, по израза на Мария Марикина, разгърната и в политическо поле, българите гласуват с „Не подкрепям никого“ да управлява държавата ни.

Защо ли?

Заради „олигархизацията на политиката“, би отговорила Ивка Цакова. Заради налаганите политически „видимости“, които уж саморазкриват, но всъщност скриват властта, както пише Андрей Бунджулов. Или заради Ковид – модерно е елитите да стоварват отговорностите си върху него, а гражданите с него да се оправдават.

Защо ли? Защото казаната дума не е хвърлен камък в българската политика. Развързана е връзката между думите, чувствата и действията – политиците не достигат смисъла на думите, които изричат, или, ако са го достигнали, се страхуват да го претворят в действия. А може би политиката е изневерила на българските поговорки и народна мъдрост? А може би се е подиграла с думите, унизила е Словото, по израза на Жак Елюл?

Политиката е поле на претворените в действия думи. Затова е важно кой какво върши и говори. В предизборна кампания често се изговаря словосъчетанието „позитивна предизборна кампания“. Дори и председателят на ЦИК призова кандидатите да проведат толерантна и позитивна 30-та предизборна кампания. Какво означава позитивна предизборна кампания? Какъв смисъл влагат изборните кандидати в нея и съзнават ли отговорността, която си самовъзлагат, изричайки тези думи?

Потърсих отговорите чрез социологическо изследване. Чрез медиен мониторинг в предизборните кампании от 2014 до сега изведох 200 изявления, обещаващи позитивна предизборна кампания. Анализът им показва, че Позитивната предизборна кампания е метафизика за политици.

Статията е публикувана на

Последни три поколения български публични интелектуалци

Светът заговаря за интелектуалците през 1898, когато Емил Зола и съидейниците му заявяват и отстояват позиция срещу осъждането на Алфред Драйфус. Оттогава сърцето на интелектуалците е синхронизирано с обществената им съпричастност към политическите, икономически, културни и религиозни трансформации в обществото. Днешната Четвърта индустриална революция активира системни трансформации в дънната платка на човешкото общество. Те следва да мобилизират публичните интелектуалци. Ако не се случва, може да е поради отслабване на интелектуалния потенциал и доброволна интелектуална алиенация или поради липса на среда за развитие на публични интелектуалци и включени репресивни програми срещу тях.

Дошло ли е времето на последните български публични интелектуалци?

Ден след 170-то честване на „24 Май“ (първо – 11 май 1851) и 30 години след началото на Прехода можем да зададем и този въпрос. Акад. Дмитрий Лихачов с непоколебимата си вяра в България като „държава на духа“ сигурно би казал не. Естествените обиталища на интелектуалците са полетата на духа с красивия майски цъфтеж на идеите, ако парафразирам Джулиен Бенда. В годините назад у нас дори се е формирало и професионално съсловие на публичните интелектуалци, за което говори Томас Соуел, отглеждано от политическите субекти и чуждестранни фондации, структурирано в „тинк-танковете на прехода“, регулярно говорещо в медиите и на конференции, защитаващо колективни публични позиции.

Фридрих Хайек нарича интелектуалците „професионални прекупвачи на идеи“. Търговци ли са българските публични интелектуалци? Или са верни на „паресията“, за която говори Мишел Фуко – умение да се разбира истината и морално задължение публично да се изговаря в името на общото благо и въпреки рисковете за изговарящия я?

Изговарянето на истината е символна власт. Интелектуалецът може да я упражнява, ако е извън политиката, според Едуърт Шилс и Робърт Мъртън. Немалко български интелектуалци се кандидатират за политици. Университетът днес се превръща в трамплин към политиката, също както журналистиката и медиите.

От друга страна, интелектуалците знаят много повече от това, което им е позволено или сами си позволяват да изразят. Недоизказаното натрупва напрежение, чувство за безвластност и води до алиенация, както посочва Чарлз Милс.

Знанието е дар, който интелектуалците получават по пътя към истината и имат морално задължение да го върнат на хората. Проблемът е, че хората по-скоро не искат да го приемат. Джоузеф Кембъл описва три стратегии за предаване на дара. Първата е неуспешна – интелектуалецът се заслепява от интелектуалната си мощ, обвинява другите в посредственост, защото не го разбират и приемат и се самоизолира в дебрите на обидата, отчаянието, гнева. Самоизолиране е и смяната на интелектуалното поле със съседно, включително извън родината. Втората стратегия превръща интелектуалците в търговци. Продават дара си на дребно или изнудват политиците за по-висока цена срещу мълчание, например. Надяват се Христос да не влезе в храма и отдалеч го гонят. Емил Дюркем за тях би казал, че са изместили дуализма на човешката си природа към егоизъм за сметка на алтруизъм. Ерих Фром би ги определил като интелектуалци с доминантен притежателен модус. Третата стратегия е на истинските интелектуалци. Те стават учители – търсят и намират най-подходящите начини да предадат дара, така че обществото чрез него да продължи развитието си. Тези учители празнуваха вчера. Въпросът е: как предават даровете на истината българските интелектуалци? Сам той заслужава изследване.

Потърсих отговорите чрез съдържателен анализ на 70 публични колективни позиции на интелектуалци от 2005-2020, публикувани в интернет медиите. Ивайло Знеполски говори за свръхпроизводство на подписки след 1989, които не представляват интелектуална реч, а радикален политически дискурс, настойчиво предупреждаващ за вината, която поемаш, ако не го последваш. „Войната на петициите“ от 90-те бавно „(само)обезличава интелектуалците“.

Статията е публикувана на:

Музиката спечели вота, защото хората гласуват емоционално

Интервю на Диана Дончева, БНР “Хоризонт преди всчики” с доц. д-р Катя Михайлова –

“Половината българи не отидоха до урните“, посочи пред БНР доц. Катя Михайлова, преподавател в УНСС „Икономическа социология“, представител на ГИСДИ.

„Не подкрепям никого“ събира сериозни проценти. На президентските избори 2016-а – 5,59%, парламентарни избори 2017-а – 2,39%, а сега – 1,82%. При местните избори през 2019-а по места имаше над 6% и над 9 % – това е определено послание на неподкрепящите никого хора.

Трябва да се направи специален анализ на негласуващите и неподкрепящите никого. Когато не гласуваш, даваш възможност на всички да правят каквито си искат спекулации с твоето негласуване.

„Хората гласуват емоционално, а музиката е емоция, докосва хората“.

Музиката спечели вота. А тук има и доста талант, не само чалга. Хората търсят този талант при хората от партията на Слави Трифонов“, смята още доц. Михайлова.

Ще има предсрочни избори и служебен кабинет. Президентът Румен Радев трябва много да внимава какъв ще е той.


The paper presents research on the correspondence of the theoretical definition and the practical understanding and application by Bulgarian candidates for political posts in the elections hold in 2014 – 2019 of the concept “positive election campaign”. The questions are: does the meaning that the candidates attach to the term “positive campaign” correspond to its scientifically determined theoretical definition and how do the concept and its application correlate? The hypothesis states that (1) the phrase “positive campaign” is a key statement in the rhetoric of candidates; (2) the more conquered a country turns out to be, the more often the candidates for power build their pre-election political statements on the concept; (3) most often the election candidates mean a campaign with no compromising materials or hate speech, held in a spirit of good tone and ethics, promising more effective governance and a better future when they use the concept “positive campaign”; (4) the theoretical definition of the concept needs to be further developed and conceptualized within the paradigm of positivism. The hypotheses are tested by a media monitoring which identified 130 media publications covering candidates’ statements with the phrase “positive campaign” and content analyses.

Positive Election Campaign in the Gap Between the Theory and Practice/ Katia Mihailova.// Годишник на УНСС, 2020, № 1, pp. 239-264

Два семестъра онлайн образование

Дистанционна форма на обучение в университетите – докога ще продължи и ефективна ли е?

“Значително по-малко се говори за образованието в университетите. Сякаш онлайн образованието в училище е ценно и важно за цялото общество, а пък висшето образование да го махнем. Не бива да е така. Висшето образование е точно толкова важно, колкото и средното. Ако средното има за цел да формира компетентности, умения, първични грамотности, висшето образование има за цел да формира мислене”, каза доц. Катя Михайлова от УНСС в студиото на “Денят ON AIR”. “Денят он еър”, 19.01.2021……

БАЛАНС в образованието: традиционно + онлайн образование

Онлайн обучението или как продължаваме напред в средното и висше образование след Covid 19, в условия на дигитално неравенство като модерна прадпоставка за социална поляризация?

доц. Дачев: Видимо е, че ние няма да спрем да търсим баланс между традиционното и онлайн обучение. В каква посока е важно да се движи този баланс?

доц. Михайлова: Твърде важна тема в за широк обществен дебат. А и за експертен. Дигиталното обучение, онлайн обучението или как продължаваме напред и в средното и във висшето образование. Както вече знаем Закона за предучилищно и училищно образование се промени съвсем наскоро – депутатите разрешиха онлайн обучение в средното училище независимо дали има или няма епидемична обстановка. Стратегията за развитие на висшето образование 2021-2030 предвижда онлайн обучение, цитирам: „всеобща дигитализация“. Във „всеобща дигитализация“ включвам и онлайн обучение, защото не е дадена друга категорична дефиниция що е то „всеобща дигитализация“. Пък ние учените хора сме свикнали с дефиниции да работим.

доц. Дачев: Чуха се гласове, че сътвореното от Ковид е придвижване към нещо, което така или иначе щеше да се случи.

доц. Михайлова: Не просто се чуха. В проекта за Стратегия за развитието на висшето образование 2021-2030 същото го пише. Ковид даде такъв тласък. Мисълта ми е друга. Така или иначе вървим към дигитално обучение, няма как то да ни се размине, изглежда, че е световна цел в областта на образованието. Чуха се гласове, които казват, че в бъдеще онлайн обучението ще е за всички, достъпно, безплатно, евтино от гледна точка на държавата, а традиционното обучение с истински жив контакт, с истински книги, защото висшето образование се учи от книги, а не от картинки, както МОН предвижда, за съжаление, в стратегията си, само за платежоспособните. Не, това не е вариантът, защото образованието е измислено в макрорамката на обществото, за да интегрира обществата, за да намалява социалните разделения, а не точно обратното – да разтяга ножицата.

доц. Дачев: Казахте: наложителен, неизбежен обществен дебат. Към коя от невралгичните му точки на първо време да посегнем и към какво да насочим вниманието си?

доц. Михайлова: Първото е отговорът на въпроса: как да използваме технологиите единствено и само в полза на обучението, образованието. В момента, в който имаме списък с подходи за използване на информационните и комуникационни технологии в полза на образованието, в изпълнение на основните цели на образованието – да научи децата и студентите да мислят, да ги възпита, да ги приобщи към обществото, да развива образователната система и да развива обществото като система, трябва да пристъпим към втората точка от дебата. А тя е: как да съчетаем онлайн и офлайн, традиционното образование. Вероятно ще се получи добре, ако използваме онлайн образованието в задочните форми, така или иначе те се наричат дистанционни, студентите в тях самостоятелно решават да учат дистанционно от преподавателя и университета. Вероятно дистанционното онлайн образование ще бъде добро в случаите, в които имаме чуждестранни студенти и докторанти. Но когато става въпрос за деца и студенти, които искат да получат и имат право да получат истинско, адекватно, живо образование – на тях държавата и обществото трябва да продължат да предлагат традиционното образование и дори да вдигнат нивото на неговото качество.

доц. Дачев: Ние не сме на една линия в способността си да приемаме и да се адаптираме към технологиите и този вид обучение. Съгласни ли сте?

доц. Михайлова: Да, разбира се. Дигитално разделение се казва. От 2000 имаме изследвания за така нар. digital divide или новото социално неравенство в световните общества, а не само у нас. В началото се говореше за дигитално неравенство на базата на различен достъп до технологиите, с които влизаме в интернет – един има компютър, друг няма. Днес още по-силно стои въпроса за така нар. дигитална грамотност – умението да се справяме с технологиите. И в света, и у нас е така, макар че при нас се оказа, че все още стои въпроса за неравния достъп на хората до информационното и комуникационно пространство. Проблемът е както за учениците и студентите, въпреки че те са дигитално поколение, така и за нас преподавателите и учителите. Имаме и психологическа бариера, тя не е маловажна. Та като ще говорим за дигитално образование, за онлайн образование, нека преди това да поговорим за достъпа. Какво означава достъп? Да имаш пари да си купиш необходимите ти технологии и средства. Да си грамотен да ги ползваш, да имаш адекватна психологическа нагласа. Необходима е и съответна законодателна база – и там има какво да се помисли и направи, за да можем да имаме в най-добрия случай смесено он- и офлайн образование, работещо в полза на ученииците и студентите, преподавателите, обществото и държавата.

Разговор с доц. Юрий Дачев в предаването “Рецепта за култура”, БНТ 2 26 септември 2020.…