БНТ 1
14 февруари 2023 г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров за недовършените ремонти на студентските общежития
Категория: Интервюта
Bестник „Капитал“
27 януари 2023 г.
Ректорът проф. д-р Димитър Димитров: УНСС със стратегия за европейски университет
Каква е визията ви за бъдещето на университетите? Каква е стратегията на УНСС да се справя с предизвикателствата на скоростно променящия се свят?
-Представям си един европейски университет. Много години ние във висшето образование все мислим локално, все се сравняваме помежду си, а е време да излезем от националната рамка. Затова и се пошегувах на церемонията по удостояване с академичните оскари, че следващия път трябва да ни разглеждат като част от европейския консорциум, в който участваме – ENGAGE.EU. Европейската интеграция, за която толкова много говорим, трябва да се случва и в образованието – чрез мрежите и интернационализацията. Това е важен инструмент, с който разполагаме вече няколко български университета. В това е бъдещето, но всеки университет трябва да си намери своя път.Специално в УНСС ние разчитаме на няколко неща: да бъде активна част в алианса на деветте най-престижни икономически университета в Европа – ЕNGAGE.EU, участие в европейски проекти, засилване на научните изследвания, интернационализация на обучението и за преподаватели, и за студенти, увеличаване на мобилностите и видимост пред света.Ние сме голям университет с богато портфолио от специалности. Моето разбиране като ректор и на нашата академична общност е, че трябва да запазим това портфолио. Има университети, които са избрали само една-две по-модерни специалности, но ние разчитаме на всичките – и теоретични, и приложни, и интердисциплинарни. Ясно сме заявили, че няма да закриваме специалности. Може за някои да е по-малък броят на студентите, но няма кой друг да обучи такива специалисти в България. А това има и социален ефект за нашите колеги, които насърчаваме още повече да се развиват в дадените специалности и направления.
Какви са вашите анализи – намалява или се засилва интересът към специалностите, които предлага УНСС?
– Интересът към УНСС бележи лек ръст, но това не е от гледна точка на абсолютните стойности. Ние успяваме да задържим ръст на приетите студенти въпреки статистически по-малкия брой завършващи ученици и намалената държавна поръчка за нашия университет, който е водещ. По данни на рейтинговата класация, която излезе скоро, в УНСС се обучават над 50% от хората, които учат икономика. Нямаме проблем както с реализацията, така и с успешното кариерно развитие на нашите студенти, но въпреки това преди две години държавната поръчка за нашия университет беше намалена с 40%. Моята прогноза е, че интересът към тези специалности ще нараства.
Съвременните проблеми, пред които е изправен светът, са икономически, социално-икономически, правни, а ние точно за това подготвяме нашите студенти. Студентите не гонят формален интерес, те търсят качество на обучението. Въпреки намаляващия набор завършващи и широкото предлагане на икономика от 21 университета в страната ние задържаме това високо ниво. Имаме повече кандидат-студенти, отколкото приемаме, и те влизат с по-висок успех. Това е важен показател за интереса.
Какви са подходите ви към привличането на младите хора?
– В момента разработваме цялостна стратегия за привличане на младите хора, със засилена връзка с училищата и местния бизнес, показване образа на нашия университет, предимствата и перспективите на образованието в УНСС. Тук стои и въпросът да намерим правилните канали. Дълги години сме използвали традиционни методи – справочници, брошури, сайтове. Днешните кандидат-студенти гледат „Тик-ток“ и търсят информация основно през социални мрежи. Стараем се да се адаптираме и мислим, че досега сме успешни.
Какви са новостите при магистърските програми?
-Университетът предлага богат спектър от 88 магистърски специалности, търсени от бизнеса, и модерно икономическо образование, стъпило на съвременните методи за преподаване.
Приемът за магистри за летен семестър 2022/2023 ще бъде удължен. За януарския прием кандидат-магистрите могат да избират от 33 специалности и една в дистанционна форма на обучение в РЦДО – Хасково.
За да отговорим на предизвикателствата на времето, ние непрекъснато модернизираме учебните програми и разкриваме съвременни, иновативни специалности, съобразени с променящата се бизнес среда.
Такава е първата по рода си в България двойна магистърска програма по бизнес администрация (Double Executive MBA Programme) между УНСС и Illinois University (NIU) – USA.
Другата нова специалност е на катедра „Медии и обществени комуникации“ – „Мултимедийна журналистика“, където кандидатите могат да разчитат да получат актуални знания и практически умения в областта на медиите, медийния пазар и развиване на задълбочени професионални знания в областта на качествената журналистика. Водещи журналисти ще бъдат лектори в програмата.
Дуалните програми на УНСС с международни университети са в специалностите „Mеждународен бизнес с преподаване на английски език“, която е магистърска програма с Университета по международни науки в Рим, и „Международен бизнес и управление с преподаване на английски език“ – с Шанхайския университет „Джао Тонг“.
За летния семестър на тази учебна година може да се кандидатства и за съвместните ни програми с други университети, такива специалности са „Бизнес иновации и мениджмънт“, „Екологично предприемачество“, „Стандартизация и финансово-счетоводен анализ в публичния сектор“, „Стратегически маркетинг“, „Управление на продажбите в търговията“ и „Спортен бизнес“. Те са резултат от партньорството на университета по проект „Икономическото образование в България 2030“ със Стопанската академия „Димитър А. Ценов“ – Свищов, и Националната спортна академия „Васил Левски“. Благодарение на това коопериране студентите ще се обучават по актуални учебни програми, основани на дигитализация. В рамките на проекта в УНСС са изградени и работят шест дигитални класни стаи и две дигитални лаборатории. Това дава възможност да се използва в максимална степен споделянето на ресурси, включително и на ноу-хау, между партньорските университети и/или между студентите и техните университетски преподаватели и ментори.
Предвиждате ли откриването на нови специалности?
– За да отговорим на изискванията на работодателите и на бизнеса, предвиждаме да разкрием четири нови специалности. Първата е „Педагогика на обучението по икономика и информатика“. Другите две специалности са в областта на информатиката – „Киберсигурност и електронно управление“, „Компютърна обработка и анализ на данни (Data Science)“. Четвъртата нова специалност е „Приложна лингвистика“. Процесът по акредитация на новите специалности вече започна.
Основен приоритет на УНСС е да предоставя на своите студенти богато учебно съдържание, съобразено с най-добрите европейски и световни образователни стандарти, ценна експертност и възможности за практика в големи национални и международни компании, банки и финансови институции. Младите хора искат още в университета да се почувстват професионално подготвени и уверени, затова практическото обучение заема водещо място в нашите програми.
Хората от бизнеса идват при нас с предложения и искат да участват в процеса на обучение и практическа подготовка, защото има глад за кадри – в икономиката и управлението. Така се създадоха магистърски програми между катедра „Икономика на транспорта и енергетиката“ и „EVN България“, между катедра „Финанси“ и Булбанк, между катедра „Икономика на търговията“ и Централния кооперативен съюз, между НСОРБ и катедрите в професионално направление „Администрация и управление“ и др.
За да стимулира студентското предприемачество, УНСС е първият университет, който изгради „Стартъп хъб“. Той подпомага младите хора да започнат бизнес. В него те могат да се информират за възможностите за финансиране на стартъпи, да се обучат как да изготвят бизнес планове и как да представят идеите си пред инвеститори, ще получават правна и юридическа информация.
Университетът в партньорство със Стопанския факултет на университета „Аристотел“ в Солун, „Александрийската иновативна зона“ АД – Солун, и Националната компания „Индустриални зони“ АД реализира и проект „Насърчаване на предприемачеството чрез подкрепа на перспективни иновативни идеи чрез създаване на механизми за предварително инкубиране“ (CO WORKING), финансиран по програма „ИНТЕРРЕГ Гърция – България 2014 – 2020 г.“. Проектът има за цел да насърчи студентите да повишат своя предприемачески потенциал.
Какво представлява сътрудничеството с Университета в Илинойс и какви предимства предлага съвместната ви програма за професионалисти?
– Плод на сътрудничеството между УНСС и Illinois University (NIU) – USA, е двойната магистърска програма по бизнес администрация (Double Executive MBA Programme).
Двойната магистърска програма по бизнес администрация има няколко основни предимства – таксите за обучение са три пъти по-ниски в България. Обучението се провежда в часови интервал, който осигурява възможност за баланс между служебната заетост на студентите и провежданото иновативно обучение. Студентите усвояват лидерски и управленски качества, за да бъдат релевантни в една нова, дигитална, бързо променяща се бизнес действителност.
Двойната ЕMBA програма в България е идентична с EMBA програмата, предлагана от NIU College of Business в САЩ – същите часове, същата учебна програма. Програмата е с продължителност една година (12 месеца). Всеки месец ще се провежда един курс. Всички студенти ще имат пълен достъп до студентските системи на двата университета.
Освен за студенти програмата предлага уникалната възможност на работодателите да подобрят знанията на своите служители и да ги подготвят за бъдещето. Тя ще им даде възможност да развият потенциалните лидери в организацията си. Двойната ЕMBA програма е изключително подходяща и за професионалисти, които желаят да повишат своите квалификация и мениджърски умения. Програмата обхваща дисциплини като лидерство, дигитална трансформация, предприемачество, екологично и социално управление (ESG), устойчивост, финансов анализ и управление на разходите, глобално управление на доставките и други. Курсовете предоставят всичко необходимо, за да надградите знанията си по актуални теми и да станете конкурентоспособни на местни, регионални и глобални пазари.
Bulgaria ON AIR
25 януари 2023 г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров пред Bulgaria ON AIR
Сливането „насила“ на университети у нас няма да бъде успешно и вместо това трябва да се насърчава свободното взаимодействие между вузовете. Това заяви в студиото на Money.bg ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров.
„Това е много тежка административна, юридическа и икономическа реформа, буквално кошмар за нашите условия, в които различни университети с различна култура, активи и специалности трябва да се слеят“, подчерта той. По думите му всеки опит в тази посока „ще блокира много неща в образованието“.
Проф. Димитров призова да се насърчава взаимодействието между висшите училища. Той отбеляза, че именно така УНСС е част от консорциум с водещи европейски бизнес университети: „Вървим към един общ европейски университет след време, но никой не ни притиска да се сливаме нормативно“.
Според него не е важно колко са университетите, а дали са намерили своето призвание и реализация: „Имаше периоди, когато всеки откриваше (специалности като) „Икономика“, „Военно дело“, „Национална сигурност“, „Публична администрация“. Това създаде разминаване, има специализирани вузове и такива, които не са се занимавали с това нещо – все едно ние да открием „Медицина“, няма как да стане, въпреки че са високи таксите и има интерес от чуждестранни студенти“.
Затова и в УНСС са доволни от близо 100-процентовата реализация на студентите си, а новите специалности и направления са насочени към киберсигурността, обработката и анализа на големите данни, изкуствения интелект и икономическата педагогика.
Проф. Димитров посочи, че „през годините чрез различни лобита, политики и усилия на университетите, държавната поръчка в някои години беше по-голяма от броя на потенциално завършващите средно образование“, но освен това се обяви и срещу откриването на филиали – след като УНСС закри шестте свои: „Потенциалът за добро и качествено образование е в един истински университет с няколко хиляди студенти, където има други факултети и могат да общуват с много преподаватели, където има връзка с практиката“.
За УНСС приоритет през тази година ще бъде интернационализацията. По думите на ректора привличането на вниманието на кандидат-студенти от Азия и Африка е възможно, но за целта е необходимо и държавата да подпомогне усилията на вузовете, тъй като за тях не е лесно да се рекламират зад граница.
Проф. Димитров, който е експерт по национална сигурност, заяви, че докато близо до България се води война и докато нелегални мигранти от Азия и Африка влизат у нас, за страната ни, както и за цяла Европа, има заплаха за националната сигурност.
Засилващият се кибертероризъм също е сериозен проблем и не случайно УНСС залага на специалности за борба с него.
Цялото интервю можете да гледате ТУК.
2022
Вестник на УНСС 
25 декември 2022 г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров: Заедно се справяме отлично
News Maker
20 декември 2022 г.
Проф. д-р Димитър Димитров получи висока оценка за дейността си като ректор
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров представи годишния си доклад пред Общото събрание на Университета за национално и световно стопанство, който беше приет единодушно. Той приветства делегатите на Общото събрание и отбеляза, че цели три години не е имало такова присъствено Общо събрание. Припомни също така, че на 18 декември 2019 г. се е провел избор за ректор на УНСС и до деня на това Общо събрание се навършват точно 3 години и един ден от неговия ректорски мандат. Догодина предстои Отчетно-изборно събрание и проф. Димитър Димитров съобщи намерението си да се кандидатира за втори мандат.
В своето слово проф. д-р Димитър Димитров направи няколко важни акцента, които да покажат промяната, като започна символно с успешно завършилия строеж на най-новия корпус на УНСС, заради очакването, че това е можело да доведе университета до фалит. Като втори важен акцент проф. Димитров показа увеличаването на доходите не само на преподавателите, но и на служителите. В разглеждания период от 10 години, единствените съществени увеличения са реализирани в неговия мандатен период – 35-40% увеличение до края на 2022 г. За мандата общо 4 пъти са вдигани заплатите на преподаватели и служители. Повишено е и допълнителното материално стимулиране. Проф. Димитров говори за учебната дейност и припомни усилените мерки, предприети след намаляването на държавната поръчка с 40% през 2020 г. за запазването на студентите на нивата от 2018-2019 г., както и за успешно реализираните проекти, които всъщност са външното финансиране на УНСС. Той не пропусна и темата „Студентски политики“ и доброто взаимодействие със Студентския съвет, подобрените материално битови условия и усилената работа за издигане авторитета на УНСС.
За финал на словото си ректорът проф. Димитров очерта два приоритета, които УНСС трябва да развива. Единият е изследователската и публикационната дейност, а другият е интернационализацията – в изследванията, в обучението и в привличането на чуждестранни студенти и преподаватели.
Вестник „ 24 часа“
15 декември 2022 г.
Ректорът проф. д-р Димитър Димитров: УНСС е трамплин за таланти
News Maker
14 декември 2022 г.
Ректорът проф. д-р Димитър Димитров повиши сигурността на студентите
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров отново демонстрира грижа към студентите си и най-вече за тяхната сигурност и безопасност. Той е сред първите ректори, който решава да инвестира във видеонаблюдение и в момента има близо 140 камери в университета на всички стратегически места. Благодарение на тези камери са разкрити няколко инцидента с изчезнали вещи. Има и охрана, която помага за сигурността. Наблюдението сега е 24 часа. По този начин всички се чувстват защитени, както студенти, така и преподаватели. Това е едно от най-добрите висши училища в България и на ден влизат над 10 000 души. Благодарение на проф. Димитров УНСС вече е дигитален университет. Иновативната мрежа е част от IT инфраструктурата на университета. Има възможности за надграждане, новите системи не са само за наблюдение на движение. Може да се следи и присъствие в занятията, макар че все още това не се проследява с видеокамери.
Проф. Димитър Димитров е и сред най-добрите специалисти у нас по киберсигурност и затова знае колко важна е сигурността. Общежитията на университета също са оборудвани с камери. Само в блок 53 има поставени 300 камери, които предават и записват в реално време. Така се създава по-лесен достъп на студентите до своите общежития и по-голяма сигурност. Разполагат и с денонощен автопатрул, който при сигнал идва на място. Това обаче далеч не е всичко. Ректорът на УНСС проф. Димитров има идеи и за изследователски проекти, като използва Центъра за видеонаблюдение, включване на изкуствен интелект, лицево разпознаване. Киберсигурността също ще бъде бъдеща инвестиция, както и подобряване на мрежата. Всичко това обаче изисква едно голямо финансиране и ще отнеме известно време.
13 декември 2022 г.
Проф. д-р Димитър Димитров: Чрез видеонаблюдение повишаваме сигурността в общежитията и университета
За въведеното видеонаблюдение в студентските общежития, за разработването на IT мрежата и новите дигитални услуги на нашия университет, ректорът проф. д-р Димитър Димитров разговаря със Симона Бабалийска, студент „Медии и журналистика“. Още за темата за общежитията можете да прочетете в новия брой на Вестника на УНСС, който ще излезе през януари 2023 година.
Проф. Димитров, каква е причината да се въведе видеонаблюдение?
Със сигурност искаме да повишим сигурността в университета и в общежитията, отношението към персонала, който работи и студентите ни. Ние сме голям университет, на ден влизат над 10 хиляди души и все нещо може да се случи. Създали сме канал за комуникация за такива ситуации, защото това нещо е важно. Обучението при нас е от рано сутрин до 21.00 ч., така че се изисква едно непрекъснато внимание. Точно и затова се нуждаем от мерки за сигурност. Не е важно какъв ресурс сме избрали, а как осъществяваме контрола. Като един иновативен университет заставаме на страната на по-модерните средства. Вече имаме и Център за видеонаблюдение и пропускателният режим става по-добър. Имаме и записи от терен, които отговарят на закона за личните данни. Намаляват се разходите, но се увеличава сигурността. Всичко се осъществява и с помощта на охранителна фирма.
Как се промениха условията за сигурност под Ваше управление ?
В началото ситуацията беше 21 камери в университета, а сега са близо 140 на всички стратегически места. Благодарение на тези камери сме и проследили няколко инцидента с изчезнали вещи. Има и охрана, която помага за сигурността. Наблюдението сега е 24 часа. Ние вече сме дигитален университет. Иновативната мрежа е част от IT инфраструктурата на университета. Има възможности за надграждане, новите системи не са само за наблюдение на движение. Може да се следи и присъствие в занятията, макар че все още това не се проследява с видеокамери.
Това обща тенденция ли е в университетите?
Повечето български университети не разчитат на този вид средства за наблюдение, но аз като специалист по сигурност, знам, че е важно да се осигурят такива мерки. Имаме и идеи за изследователски проекти, като използваме Центъра за видеонаблюдение, включване на изкуствен интелект, лицево разпознаване. Киберсигурността също ще бъде бъдеща инвестиция, както и подобряване на мрежата. Всичко това обаче изисква едно голямо финансиране.
Колко струва такава иновация?
Може сами да си направите сметката. При 12 общежития и около 40 – 50 портиери с техните заплати и слаба ефективност. Видеокамерите силно поевтиниха тази дейност. Мрежата беше изградена със средства, отпуснати от Министерски съвет, така че има значителен размер на месечна икономия от порядъка на 10 хиляди лева. Това е хубаво, защото тези пари се пренасочват за ремонт на общежитията.
С какво друго можем да се похвалим?
Имаме над 15 уеб услуги, които университета и П„ССО“ предоставят на студентите. Бяха извършени голям обем интеграции на нашите системи, което е изцяло в помощ на студентите. Всичко, благодарение на ръководството на университета и Студентски съвет, който подсказва, какво да подобрим. Традиционно ковид допринесе за тези онлайн услуги, но университетът беше готов за дигитализиране. Преходът изискваше усилията на всички колеги от IT департамента и ръководството, защото имаше и риск за провал.
Център за видеонаблюдение в блок 53Б на УНСС
УНСС представи Центърът за видеонаблюдение, изграден със собствени средства и дарения от фирми, партньор на УНСС, и разположен в блок 53, вх. Б. Той разполага с над 300 камери, които постоянно предават на живо.
 |
 |
Пламен Пенев, изпълнителен директор на П„ССО“: „До преди няколко месеца наши охранители осъществяваха контрол и пропускателен режим в общежитията. В момента тази функция се изпълнява от дежурния в блок 53Б, който следи видеонаблюдението на екраните. Във всички семейни блокове имаме 100% покритие на общите части, а така също и в блокове 36-ти, 38-ми и 9-ти. На този етап техниката във видеоцентъра се състои от два големи екрана и 4 малки, както и 3 компютъра. Наблюдават се „горещите“ точки в общежитията – входовете, асансьорните и стълбищните клетки. Създадохме улеснен достъп за студентите до общежитията с по-висок контрол от наша страна. Разполагаме с денонощен автопатрул на разположение, който при сигнал от нашите колеги идва на място“.
 |
„Всичко това се осъществи по проект, който стартирахме с проф. Цветана Стоянова, зам.-ректор по институционално и бизнес сътрудничество и студентски политики. Крайната ни цел е да няма точка от общите части във всичките ни дванадесет блока, която да не е обхваната с камера – коридори, стълбищни клетки, асансьори, околоблокови пространства. Над 60% от тези части вече сме покрили с камери, а до края на учебната година се надяваме да достигнем 100%“, каза доц. д-р Драгомир Стефанов, главен секретар по социално-битови въпроси на учащите и чуждестранни студенти. „Имаме нужда от още техника и в момента търсим варианти да я осигурим“, допълни доц. Стефанов.
 |
Дежурният домакин демонстрира как работи системата за пропускателен режим. Ако отиде човек на входа на блока и няма чип, той ще звънне и ще се свърже по домофона. Дежурният ще запише имената му и първите шест цифри от ЕГН-то, след което ще му отвори вратата.
 |
Огнян Димитров, началник отдел „Столове” отговарящ за видеонаблюдението показа как могат да се сменят екраните, да се връща записът и как работи самата система.
 |
 |
На събитието присъстваха изпълнителният директор на П„ССО“ Пламен Пенев, главният секретар по социално-битови въпроси на учащите и чуждестранни студенти доц. д-р Драгомир Стефанов, Ангел Стойков, председател на Студентския съвет, Даниел Парушев, председател на Националното представителство на студентските съвети (НПСС), Илиян Чабуклийски, председател на КСБВУ при УНСС, началникът на отдел „Столове” Огнян Димитров, отговарящ за видеонаблюдението.
Информационна агенция „Фокус“
24 ноември 2022 г.
Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС: Взаимодействие с ЕС и дипломатически усилия с Турция са част от решенията на проблема с мигрантския натиск
Ректорът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и експерт по национална сигурност проф. Димитър Димитров в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“
Обръщаме поглед към така наболялата тема за мигрантския натиск. ситуацията като че ли излиза извън контрол, започвайки да даваме жертви. Къде е пробойната и какви мерки трябва да бъдат предприети? На пряката ни телефонна линия е проф. Димитър Димитров – ректор на Университета за национално и световно стопанство и експерт по национална сигурност. Проф. Димитров, за два дни станахме свидетели на три случая на преследване на мигранти от страна на органите на реда, един от които завърши с фатални последствия – полицай е с опасност за живота. Зачестяват случаите, рискуваме животи – какво се случва?
Ами явно зачестяват тези случаи на нелегално, незаконно преминаване на границата, увеличава се броят на мигрантите и това вероятно е върхът на айсберга. Ние виждаме само това, което се е случвало с полицията, а вероятно има и други бусове и автобуси, които не са заловени от полицията или не са идентифицирани.
Именно.
Появява се проблем и затова статистиката, която всички органи, ангажирани с това, водят, трябва да покаже, че броят на мигрантите се увеличава непрекъснато. Но това не е единственият проблем, който съществува. Трябва да погледнем малко по-широко над това. Взаимодействието с Турция, взаимодействието с Европейския съюз, не да бъдат всички наши проблеми насочени, а така да си подредим нещата, че да си насочим усилията в тази посока, към решаването на този проблем. Ние продължаваме да търсим решение на мигрантския проблем с досегашните си инструменти – малко мигранти преминават, някои залавяме, други минават. Явно сме се изправили пред качествено нов проблем, който трябва да намери решение чрез качествено нови механизми, а те са търсене на помощ от Европейския съюз, концентрация на всички възможно ресурси около границата, дипломатически усилия с Турция, дипломатически усилия с партньорите ни от Европейския съюз. Просто това иска висок приоритет на усилията, така че да се справим с тази заплаха.
Вие казахте, че всъщност се появява нов проблем, а ние продължаваме да търсим решение с досегашни инструменти. И в тази връзка, понеже вие сте експерт по национална сигурност, какви мерки трябва да предприеме държавата с оглед на последните събития? Или е точно това, което казахте – да потърсим взаимодействие?
То има няколко такива случая в историята с миграцията. Традиционно през годините, да кажем почвайки от 2010 г. – следим тия неща, минават известен брой мигранти, кои заловени, кои незаловени, има някакъв такъв поток. Но 2013-2015 г. имаше голямо увеличение на мигрантската вълна, което предизвика проблеми в България, но предизвика и търсене на други решения. Създадоха се лагерите или центровете за настаняване на мигранти, построи се границата, тръгна се към взаимодействие с Европейския съюз. После тази мигрантска вълна отслабна. Сега пак се появява, и то вече в мащаби, които надхвърлят предишните мащаби. И затова трябва да търсим и такива решения. Аз вече споменах някои от тях, но да не се опитваме там с двама полицаи или малко хора от Специалните сили, или командировани от други райони да търсим цялостно, мащабно решение на този въпрос. А то е, пак казвам, взаимодействието с Европейския съюз и дипломатически усилия с Турция. Но има и технически възможности, така че да се контролира този поток от мигранти. Тук говорим за дронове, съвременни системи за наблюдение и камери, но както се разбираше от предишни изявления и изказвания, ние нямаме пари или средства да сложим батерии на камерите да работят. Това няма как да се оправдае, след като казваме, че това е голям проблем. Непрекъснато гледам репортажи по телевизиите с хора от Южна България, които са изложени на тоя мигрантски натиск всеки ден – ами те са притеснени, хората. Това е проблем на всички граждани всъщност. Виждаме, че той стига и до София, не е само там, край граничните села, които стоят забравени някъде.
Вече наистина се разпространява този проблем и виждаме уплахата на гражданите.
Иска се концентрация на усилията за решаването на този проблем. Нова ограда ли ще се строи, много интензивни дипломатическия усилия със съседните държави на ниво Европейския съюз. България е граница на Европейския съюз и много ясно трябва да постави тези условия за решаване на този проблем.
След катастрофата във вторник оставки подадоха главният секретар на МВР и неговият заместник. Смятате ли, че тези оставки ще променят ситуацията с оглед на това, че казахте, че то трябва да се търси мащабно решение?
Ами по-скоро не, защото имаше доста промени в МВР в последните няколко години, и в „Гранична полиция“, и в други структури, които се занимават с това нещо. Политическата нестабилност или тези промени, които непрекъснато се случват след всяко ново правителство, изобщо не влияят добре на системата за национална сигурност, защото новият началник, докато свикне, докато му имат доверие, дали е компетентен, идва нов и нещата така си вървят. А тези неща, както виждате, някои от тях изискват постоянни усилия и постоянни стратегически приоритети за това нещо, искат известно време това да се случи. Кога да се стартира проект за техническо оборудване на границата или да се построи нещо на уязвимите места, друг тип ограда или нещо друго, като началника го сменят през четири месеца? Така че по-скоро оставките няма да повлияят върху това нещо и не знам дали ще бъдат приети даже.
Понеже заговорихме за политическата нестабилност, искам да ви попитам как повлиява липсата на редовно правителство и ефективни решения като причина за застрашената ни национална сигурност?
Ами повлияват. Когато няма ясно управление, без да омаловажавам усилията на служебното правителство, президента и останалите, но когато я няма стратегическата перспектива, нещата се извършват рутинно, ден за ден. Никой не знае дали ще бъде ръководител след няколко месеца, за да постави началото на нещо ново. Така че това влияе определено и то е свързано именно с тези неща. Ако обърнете даже нещата от гледна точка на нашите партньори от Европейския съюз и НАТО, те също изчакват да видят какво ще стане, кога ще има избори, ще има ли правителство, кой ще бъде министър, какви са му вижданията по тези въпроси и това забавя много неща, които… Ние просто седим на едно място, даже и вървим назад до известна степен поради политическата нестабилност.
Видяхме много закани, че ще има промени, ще започват да се търсят решения от страна на управляващите. Защо трябва да стигаме до фатални последствия, за да се обърне по-голямо внимание на проблема с мигрантския натиск?
Ами пак стигаме до това, че когато няма стабилност, не може да се върви добре напред или да има нормално развитие в тая посока. Констатират се само тези проблеми, обществото ги забравя обаче за няколко дни. След това идват новите началници и пак продължаваме. Т.е. не управляваме процеса, а го наблюдаваме по-скоро.
Как според вас може да бъде гарантирана безопасността на служителите на реда? Т.е. по какъв начин могат да бъдат обезпечени така, че да вършат работата си без рискът за живота им да е огромен, както видяхме с последните събития?
То е комплекс от мерки. Когато вие имате добро наблюдение на границата, когато имате по-добър тип граница или ако трябва още една такава ограда, която е от друг тип, но по-бързо да бъде построена, когато ги разположите на такива места, че да не са в пряк досег с мигрантите, когато имате техническо наблюдение с камери и дронове и което вижда групите откъде минават и можете да концентрирате усилия, когато им дадете радиостанции, така че те да могат да комуникират, тогава ще бъдат по-защитени. Не е въпросът дали имат пистолети или автомати „Калашников“, а цялостна система, комплекс от мерки, които да ги защитават.
Смятате ли, че предложението на МВР за завишаване на наказанията във връзка с нелегалния трафик ще спомогнат за решаване на проблема?
Определено, да. Вчера един от експертите – Тихомир Безлов, също говори на тая тема, какво се случва с един мигрант, който преминава нелегално, незаконно. Той може да извърши поредица от нарушения, за които няма някаква особена санкция за това нещо – и границата, и напускането на лагерите. Така че това определено ще внесе някаква дисциплина. Но то е пак част от пъзела, част от общата картина, която трябва да бъде решавана. Ние и да ги увеличим сега наказанията, като няма парламент, няма кой да ги приеме тия неща и то ще минат две години сигурно. Тази дисциплинираща мярка, докато се разчуе сред мигрантите… Нали разбирате, пак опираме до политическата нестабилност.
Както казахте и вие, трябва в крайна сметка да има кой да я приеме, за да влезе в действие. Как оценявате риска за националната ни сигурност? Колко сме защитени?
Това е много широк въпрос. Чак такива глобални рискове няма за нашата национална сигурност. Ето ги такива фактори – мигранти, войната в Украйна, енергийната сигурност. Но нашата котва, нашето предпазно средство е членството в НАТО и в Европейския съюз, така че това ни държи над водата.
И за да завършим този разговор, искам да ви попитам: кой е виновен за случващото се, къде е пробойната? Или това е комплекс от проблеми, които трябва да започнат да се решават?
Обикновено нещата са свързани с управлението. Тези, които управляват, трябва да управляват добре – това е проблемът. Иначе може да има индивидуални грешки, но когато се случи нещо, особено по-мащабно – катастрофа, дали е авария или нещо друго, аз и друг път съм го казвал, преди това има 20-30 други по-дребни неща, които са дребни, но те са повлияли това нещо да се случи. Вижте и катастрофите. Дали са имали план за действие там полицията, дали са имали тези прословути шипове, които да ги хвърлят, пък дали е трябвало да ги хвърлят, пък къде да отклонят. Дали са комуникирали достатъчно, пък с какви автомобили са ги гонили там, или каквото се случва – т.е. пак отиваме до системна грешка и системен въпрос, който трябва да бъде решаван по друг начин. Не че единият полицай е действал по един начин или другият се е объркал нещо при осъществяването на гонката примерно – пак отиваме към липсата на системен подход, поредица от мерки, които да гарантират решаването на тоя въпрос.
Това са малки детайли и проблеми, на които може би, ако се обърне внимание, ще се задейства решаването на проблемите и може би няма да се стига дотук.
Ами да, защото те пак са свързани. Дали имате подготовка, дали имате необходимото техническо оборудване, дали имате необходимото въоръжение, дали имате комуникация с останалите структури така, че примерно да бъдат задържани тези хора или да бъдат локализирани още на границата – виждате, че пак говорим за поредица от неща и система за национална сигурност.
Надяваме се да се взимат навременни мерки и да се обръща внимание на тези неща, които са свързани, за да може да не се стига до събитията, на които станахме свидетели.