БТА 
3 октомври 2024г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
Променящата се среда за сигурност носи предизвикателства, но и изяснява потребностите за икономиката ни
Променящата се среда за сигурност носи предизвикателства, но и изяснява потребностите за икономиката ни, заяви в интервю за БТА ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров, когото потърсихме по повод новата академична година в университета. Той посочи още, че реализацията на завършилите висшето учебно заведение е почти 100 процента, а през тази година са приети рекорден брой студенти в бакалавърските програми – над 5000.
Същевременно проф. Димитров заяви, че има преграда за развитието на нови специалности и нови направления. По думите му тя е заложена в т.нар. Карта за висше образование, която не позволява развитието на нови специалности в перспективни направления. „В параметрите на Картата е заложено, че първо трябва да се запълни създаденият до момента капацитет в университетите до 60-70 процента, преди друг университет, в случая УНСС, да може да приема студенти по съществуващи в други висши училища специалности и направления“, каза още ректорът на УНСС.
По отношение на научните постижения на висшето училище проф. Димитров заяви, че в УНСС има преподаватели, които имат по повече от десет такива статии годишно., публикувани в престижни международни издания в съответните области.
Ректорът на УНСС посочи още, че висшето учебно заведение активно взаимодейства с бизнеса. Ние, като ректорско ръководство, отговаряме много позитивно на тези запитвания, като за наша радост много от катедрите и колегите обновяват периодично своите учебни програми и това се усеща при приемането на нови учебни планове, доълни проф. Димитров.
Следва пълният текст на интервюто:
Започна новата академична година в УНСС. С каква нагласа влизате в нея и какви са Вашите очаквания?
– Учебната година започна в празнична атмосфера. Получих много поздравления от колеги, от студенти, от официалните лица, които присъстваха на нашата церемония и които са наши възпитаници – г-жа Рая Назарян, председател на Народното събрание, доц. Петър Чобанов, подуправител на Българската народна банка и др. Лесно e да има такава атмосфера, защото има какво да покажем и с какво да се гордеем.
Тази година ние имаме рекорден прием на кандидат-студенти в бакалавърските програми, който е около 5000 души. Магистърският прием също върви много добре. Базата на университета е добре поддържана и продължаваме да я подобряваме. Направили сме неща, които рядко се срещат – обновени зали, напълно реновирана библиотека, нова комуникационна мрежа, фотоволтаичен парк. По отношение на подобряване на битовите условия на студентите също се реализираха проекти в общежитията. Всичко това добавя към настроението в началото на академичната година.
Същевременно искаме да бъдем винаги на върха, ние сме водещ университет, особено в бизнес направлението. Това се засилва и от участието ни в европейския алианс университети ENGAGE.EU. Радва ни и че реализацията на нашите възпитаници достига почти 100 процента.
По отношение на наукометрията (измерване на приноса на дадено академично или научно звено), ние може да отчетем публикуване на материали в престижни бази данни. В УНСС има колеги, които имат по повече от десет такива статии годишно. Можем да споменем и многото проекти, които печелим по „Еразъм“ и по Фонд „Научни изследвания“, както и съществуването на бизнес академии, където заедно с бизнеса повишаваме квалификацията на нашите студенти.
Тези постижения обаче трябва да ги затвърдим. Това, в което ние виждаме потенциал, е развитието на международни програми, още дигитализация, както и подобряване условията на труд на всички, които участват в тези процеси.
Споменахте участието на бизнеса, как УНСС спомага нуждата от специалисти по икономически и други дисциплини на пазара на труда и има ли нужда от осъвременяване на специалности, така че да отговарят на съвременните условия?
– Взаимоотношението с бизнеса е двустранен процес. Мога да кажа, че бизнесът активно ни търси. Ние като ректорско ръководство отговаряме много позитивно на тези запитвания и много от програмите ги правим заедно с бизнеса. За наша радост много от катедрите и колегите обновяват периодично своите учебни програми и това се усеща при приемането на нови учебни планове. През тази година вече имаме няколко програми, свързани с изкуствен интелект, анализ на големи данни, киберсигурност. Това не са традиционните програми, по които аз съм учил преди 40 години. Има обновление, съпоставимо на европейските програми. В учебния процес си партнираме с водещи компании в своите сектори на икономиката. Не мога да изброя всички, но партнираме с дружества като БДЖ, НКЖИ, Българския енергиен холдинг, електроразпределителните дружества. Планираме и нова програма, която да е насочена към енергийната сигурност. Отделно самите дисциплини могат да бъдат обогатени с актуални знания, така че те да отговаря на съвременните нужди.
Бизнесът стои зад нас не само по линия на учебния план. Под формата на дарения и ремонти през последните години УНСС е получил близо 1 млн. лв.
Може ли да кажете малко повече за плановете за откриването на нови специалности?
– Има преграда за развитието на нови специалности и нови направления. Тя е заложена в т.нар. Карта за висше образование, която не позволява развитието на нови специалности в перспективни направления. В параметрите на Картата е заложено, че първо трябва да се запълни създаденият до момента капацитет в университетите до 60-70 процента, преди друг университет, в случая УНСС, да може да приема студенти по съществуващи в други висши училища специалности и направления. Така ние можем да открием търсени специалности в направление информатика или педагогика с преподаване на икономика и информатика, ако другите университети си запълнят капацитета. В момента капацитетът на университетите е запълнен на 45-50 процента. Разбирам, че тази Карта има за цел да спре роенето на специалности и появата на нови университети, но трябва да има начин за развитието на отделни направления. Ние сме инвестирали 15 млн. лв. в център за анализ на големи данни по европейски проект, който съществува само при нас и ние да не можем да открием направление информатика…
Нашето предложение в тази връзка е образователното или всяко друго министерство да може да прави предложения за актуализиране на Картата в зависимост от наличните потребности.
Наблюдаваме засилено търсене на работна ръка от чужбина, която обаче попада предимно в областта на по-нискоквалифицирания труд. От друга страна може ли да кажем, че има интерес на чужденци да придобият висше образование в УНСС?
– За разлика от медицината, интересът към икономически специалности е по-малък, но ние полагаме усилия в това направление. Имаме няколко програми с китайски университети, както и разговори с университети от Узбекистан и Косово, както и Ирак и Индия, където също има потенциал от млади хора. Осъществяваме летни училища, ориентировъчни посещения на студенти и преподаватели от тези страни.
Съществуват обаче много бюрократични пречки, свързани с обработването на документи и получаването на визи – процес, който може да отнеме почти година. Това прави така, че кандидат-студент, който току що е завършил, да трябва да изчака този продължителен период, което се случва по-рядко.
За да преодолеем проблема с езиковата бариера, имаме шест бакалавърски и няколко магистърски програми на английски език, така че сме готови за обучаване на повече чуждестранни студенти.
Надяваме се догодина с два китайски университета да стартираме съвместни програми, в които да участват няколкостотин студенти. Обучението ще бъде на място в Китай от наши преподаватели. Тези, които изберат да имат двойна диплома, ще могат да дойдат и в България.
Вашата научна специализация е свързана с отбранителната икономика и сигурността. Как виждате предизвикателствата и възможностите за нашата икономика в една променяща се среда за сигурност?
– Все повече се настанява разбирането, че сигурността е много комплексно понятие. Това включва класическото разбиране за участието на военните и различни служби, но и икономическа и енергийна сигурност, и т. нар. „мека сила“ в лицето на дипломацията. Тук не трябва да забравяме миграцията, здравеопазването, образованието. Ако тези неща ги няма, икономиката на дадена държава е слаба или има такива отношения, при които започват поредица от проблеми. Бих казал, че основните предизвикателства идват от това, че живеем в този регион, който съвсем не е спокоен. Случващото се в Украйна, събитията в Близкия изток – това са конфликти, които могат да застрашат енергийната сигурност у нас, да предизвикат засилени мигрантски потоци. За националната сигурност може да се кажа, че никога не трябва да се смята, че тя е даденост. Трябва активно да се работи за нейното осъществяване.
В тези процеси влиза и модернизацията на Българската армия, където трябва да се заделят значителни средства, които да са освен за покупка на техника, но и за нейното поддържане, за да можем да я използваме в различни ситуации, каквито са и пожарите, на които ставаме все по-чести свидетели.
Това, което е положително в една такава среда, е, че стават по-ясни потребностите, пред които сме изправени. Ако ние, например, сме застрашени всяка година от опустошителни пожари, трябва да насочим там достатъчно усилия, а не на места, където по-скоро няма такава нужда. Такива са и принципите на икономиката, които касаят избор между различни алтернативи.
Според редица проучвания бизнесът у нас подкрепя въвеждането на еврото, каква е нагласата в академичните среди?
– Смятам, че еврото ще изиграе положителна роля в развитието на българската икономика. Аз лично съм привърженик на това единната валута да бъде въведена у нас. По време на едно мое посещение в Рим, където подписахме споразумение за продължаване на една академична програма с италиански университет, ми направи впечатление, че на фона на богатата си история, тази държава с нейните паметници и забележителности се е отказала от националната си валута и е приела еврото, като това важи и за Германия, Франция и т.н.
Еврото дава много възможности за бизнеса, предимство при разплащанията, като не трябва да се изключва и компонентът на сигурността. В тази връзка намирам за загуба на време да продължаваме дебата „добре ли е, зле ли е“ и влизането ни в еврозоната ще насочи вниманието към по-реални въпроси. Обединена Европа се нуждае от обединена валута.
Добре е за България чрез еврото да може да сравнява цените на местния пазар с тези в еврозоната, Така ще можем да търсим наистина ли са верни твърденията, че дадени цени в страните, използващи евро, са по-ниски и да намерим причината за това.
%D0%B4.jpg)
