dir.bg
13 юни 2024 г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров връчи награда в категория „Икономика“ на Web Report
Категория: Интервюта
подкаст Институтът
3 юни 2024 г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров взе участие в подкаста
Институтът на ИИСТТ „Проф. д-р Борислав Борисов“
в. „Труд“
21 май 2024г.
Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС:
Липсата на диалог доведе до това напрежение
– Какво следва оттук нататък, професор Димитров?
– Искаме да покажем единство и да демонстрираме, че така повече не може да продължава, защото няколко години висшето образование не беше финансирано достатъчно. Не ни се обръщаше внимание и бяхме принудени да предприемем подобни крайни мерки, заедно със синдикатите, които за 20 май бяха насрочили протести. Ние почти всеки ден комуникираме в Съвета на ректорите. Но понеже ситуацията е доста динамична, засега близките 1-2 дни няма предвидени такива действия. Искаме все пак да отдадем заслуженото на правителството, което осигури тези средства, които бяха гласувани в бюджета по принцип. В понеделник ние получихме нашата част от тези 39 млн. лв., които са увеличението на преподавателите, но очакваме в близките дни компенсации и увеличението на парите за служителите.
– Колко недофинансирана е научноизследователската дейност?
– В закона е записано, че университетите трябва да получават 10% за научноизследователска дейност или присъщата им дейност – някои са художествени и пр., 10% от субсидията, която им се осигурява, но ние от 10 години сигурно получаваме 1%. Това е записано в закона, не го искат университетите. Същото е положението и с възнагражденията – така че университети искат да се изпълни закона. Въпрос на отношение, въпрос на политика, липсата на диалог в последните години и това доведе до напрежението.
– Какво се случва с парите за второто увеличение на заплатите, записано в закона от 1 април?
– При разговорите миналата седмица, в различни формати, повечето политически партии, лидери се ангажираха с това, че след като се сформира новият парламент, ще има промяна в Закона за бюджета.
в. „Телеграф“
12 март 2024 г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
Отпадането на таксите е решение на парче
– Проф. Димитров, като член на УС на Съвета на ректорите и официално номиниран кандидат за негов председател как виждате функциите на тази институция в променената среда на образованието в България?
– Мястото и ролята на Съвета на ректорите трябва още повече да се издигат. В момента големият му авторитет се дължи по-скоро на авторитета на университетите, които участват в него. Това е неправителствена организация, която не разполага със собствен бюджет. Имаме си собствена вноска, с която съветът заплаща на сътрудници за малки дейности, но нищо повече. Моето мнение е, че мястото на съвета е във всички управленски процеси и не трябва да сме на уведомителен режим, а да се включваме доста по-рано в обсъждането на идеите какви реформи да се правят и накъде изобщо да върви висшето образование. Понякога така се получава, че ректорите разбираме в последния момент за някои подготвяни промени и те ни се сервират директно, едва ли не от днес за утре. Висшето образование е консервативна институция, както и цялото образование, и е добре тези идеи да се оглеждат от самото начало. Има голяма специфика – в държавните университети, в частните, в тези по изкуствата, във военните… Така че чрез организационни мерки, за които имам разни идеи как да се подобри работата на Съвета на ректорите, трябва да се издига неговата роля. На едно събиране скоро стана дума, че е добре председателят на Съвета на ректорите, който и да е той, да бъде канен на заседанията на Министерския съвет (МС) всяка сряда. Ние представляваме 52 университета, които покриват абсолютно всички сектори от обществения, икономическия, социалния и здравния живот.
– Какво е мнението ви за решението на правителството за отпадане на таксите за студентите държавна поръчка?
– Това е поредният пример за търсене на решение на парче, в последния момент, без да е обсъдено предварително. На заседанието на МС заедно със Съвета на ректорите получихме уверение, че този въпрос ще се разглежда комплексно. Той трябва да е свързан с плащанията, с увеличаването на субсидията за студентите, с други мерки във висшето образование… Появиха се след това и други специфични особености на едно такова предложение. Например защитените специалности всъщност стават незащитени, частните университети ще претърпят щети от всяка гледна точка – и репутационна, и финансова. Вузовете не могат да си планират таксите. За да се поднесе такова предложение за отпадане на таксите, е нужен един ред или едно изречение. Зад това нещо обаче стои законопроект от три страници, без да говорим за свързаните с него нормативни актове, които формират цяла система, която трябва да бъде променена. Управителният съвет и Общото събрание на Съвета на ректорите няколко пъти се събирахме и съм на мнение, че това предложение трябва да бъде оттеглено, докато не се намери по-добро решение на този въпрос. Нужно е детайлно, експертно и добронамерено обсъждане на всички аспекти. Оттеглянето ще преустанови и спекулациите за какво да се дават тези пари – дали за стипендии, за заплати или за лекарства… Не ми се влиза в тази тема, но това е разумният начин.
– Към настоящия момент как аргументирате исканията за увеличаване на заплащането в университетите?
– Тук нещата са съвсем обективни, най-малкото трябва да се съобразим с ръста на инфлацията. Ние имаме няколко категории персонал. Едната, разбира се, е академичният състав. Има и технически персонал, който обикновено е съставен от хора с висше и специализирано образование, които работят по лаборатории, технически работилници, IT специалисти… Имаме и администрация. Всички тези възнаграждения трябва да бъдат обвързани в система и най-малкото е редно да се компенсира инфлацията от тези няколко бурни години с COVID-19, с променената международна обстановка… Отделно висшето образование е недофинансирано и съм го казвал и друг път в доста интервюта и изказвания. Средствата за висше образование в държавния бюджет дори са спаднали от 0,76 до под 0,70 от брутния вътрешен продукт (БВП). Това е съвсем обективен показател. Понякога и синдикатите прекаляват с тези неща и акцентирането само върху заплатите на асистентите, които са една малка част от академичния персонал, някак си пак ни насочва към търсене на решения на парче. Последните няколко години академичният персонал получи увеличение чрез специални добавки, недостатъчни, но все пак получи, докато администрацията не получи такива увеличения. Това ставаше за сметка на собствените средства на университетите от платено обучение, чуждестранни студенти и тези прословути такси, за които става въпрос. Има нужда от цялостен подход върху начина на финансиране на висшето образование.
– По отношение на конкретните примери за заплатите в университетите какво може да споделите?
– Палитрата е шарена. Има университети, които дават по-добри заплати, има други с по-ниски, но много започна да се набива в очи сравнението с учителските заплати. Някак заплащането на преподавателите даже във вузовете започна да изостава от учителските заплати. Все пак тези преподаватели обучават бъдещите учители. Да не говорим за администрацията, където с вдигането на минималната заплата за страната тя почти достигна техните заплати, които хич не са високи.
– Повече ли са вузовете в България от необходимото и какъв би бил оптималният формат на системата за висше образование?
– За мен това е излишен спор и е излишно фокусирането върху един количествен измерител, който нищо не казва. Кой е критерият, по който определяме много ли са или са малко университетите? Реално има доста специализирани университети, но така се е развило висшето образование у нас и ако механично тръгнем да съкращаваме броя и ако това ни е някаква измислена кауза, няма абсолютно никакъв смисъл. Един университет нито се създава, нито се поддържа лесно. Ние в крайна сметка търсим по-добър резултат – по-добре обучени студенти, по-добро развитие на науката. Броят на университетите не играе никаква роля в това нещо. По-скоро държавата чрез системата на финансиране и условията на университетите трябва да насърчава съвместните им действия, отколкото да се мъчи по административен път да ги задуши или да ги намали. Като станат 10 какво ще се получи? Всеки университет си е намерил място под слънцето, намерил си е начин на действие. Не е редно да робуваме на някакви числа, че на 1 милион души трябва да има 1 университет или на 3 милиона – два. Това са напълно измислени критерии, които никъде по света не съществуват.
– Рейтинговата система и картата на висшето образование в страната отразяват ли трайна тенденция за подобряване на качеството?
– Да, има такива трайни тенденции. И на последното връчване на наградите на университетите по рейтинговата система беше отчетено и от министър-председателя Денков и от различни други представители, че се подобрява качеството на образованието. Повишава се и броят на публикациите във високо индексирани бази данни, подобряват се проектите, вижда се европеизацията на българските университети чрез различни проекти. Най-важният показател е, че бизнесът взима на работа всички завършили висше образование. Реализацията доближава 100 процента и няма какво повече да се иска. Процентът е масово висок и то при тези нива на финансиране. Преди 12-13 години субсидията на един студент беше намалена с една трета. Това стана 2011 година, когато министър на финансите бе Симеон Дянков. Оттогава тя не е променяна. Има едни добавъчни коефициенти, но висшето образование във всяка една посока заслужава по-добро финансиране и по-добро отношение на всяко едно ниво. Рейтинговата система играе тази полезна роля всеки да си види мястото, но в същото време картата вече се оказва спирачка за някои перспективни направления и нови специалности, които могат да бъдат откривани. Аз не съм за това във всяко градче и паланка да се открива университет или филиал, но все пак, когато има нужда утвърден голям университет с потенциал да се разшири, картата не дава такава възможност. Коментираме конкретно специалности, свързани с киберсигурност, с изкуствен интелект, нови технологии…
– Как виждате конкуренцията ни спрямо европейските висши училища, след като и в програмата за новия ви мандат в УНСС акцентирате на интернационализацията?
– Да. Искам да привлечем повече и чуждестранни студенти, но и преподаватели. Скоро бях в Узбекистан и там в единия от университетите заместник-ректорът беше американец, а в другия китаец. Но ние с това ниво на финансиране не можем да привличаме чуждестранни преподаватели. Опитваме се да привличаме чуждестранни студенти там, където е възможно, но държавата създава много пречки с изисквания за визи, легализации, забрана за работа и други неща, които ги има и в други европейски държави. Без това отваряне, което да ни прави разпознаваеми и в Европа, и сред другите ни партньори, няма как да се случат големи неща. Има механизми това да се стимулира срещу много малко средства чрез общи проекти с европейски университети, с проекти между българските университети, за да си обменят повече опит и да създават съвместни програми. Без интернационализация няма как да минем. Отделно и че се свива броят на студентите, които могат да се обучават в българските университети за в бъдеще по демографски причини. Трябва да си отворим вратите.
– Има ли промяна в нивото на зрелостниците, които продължават във ВУЗ в последните години?
– Не бих казал. Все пак в университетите влизат да учат по-добрите и мотивирани деца. При нас има и известна селекция, защото кандидатстващите са повече, отколкото можем да приемем. Променя се поколението. Въпросът е поколенчески – телефоните, изкуственият интелект, достъпът до информация. Но не бих казал, че има някакви драстични промени, свързани с това, че не са си попълнили тестовете от PISA или нещо подобно. Напротив, виждаме много умни и добре мотивирани деца, които трябва да се развиват. Скоро беше церемонията „Студент на годината“, на която имаше разкошни представители на студентската общност, които участват и в международни състезания, печелят награди, участват в проекти. Това е масово в университетите. Заслужава си да се работи с тези млади хора.
– Потвърждавате ли, че има повишен интерес към нашите университети спрямо такива в чужбина от страна на най-добрите ученици и техните родители?
– COVID-19 обърна малко нещата и повечето останаха в България. Сега може би ще има нова промяна, но тази тенденция не е някаква рязка промяна. Обикновено си има един контингент от деца в езиковите гимназии, които си имат своя път направо към университети в Европа и САЩ. Ние обаче също се развиваме с бакалавърски и магистърски програми на английски, с участието ни в европейски инициативи и програми и т.н.
– Какви са предизвикателствата преди старта на новата кандидатстудентска кампания?
– Те винаги са едни и същи и са свързани с това да убедим кандидат-студентите, че си струва да учат и е по-добре да го правят, отколкото временно да изкарват по-добри заплати. Висшето образование е гаранция за добри и стабилни доходи за дълго време напред в живота. Даже някъде мернах тези дни, че висшето образование даже и удължава живота.
– А какво мислите за проблемите в средното образование и най-коментираните теми, свързани с него – резултати от тестове, дигитализация, извиняване на отсъствия, работата с деца със СОП…
– Ние като университет координираме две асоциации – на икономическите училища и на езиковите гимназии. Вече станаха близо 100 училища в тях. Пътят според мен е работа със средните училища. Учениците отрано да виждат университетски преподаватели и обратното – ние да влизаме при тях. Да разберат децата какво е това университет и какво могат да направят с него, защото много от тях не знаят. Това повишава мотивацията, подобрява кариерното им ориентиране. Там също срещаме много добри неща. Ние правим състезания с близо 1000 ученици за кандидатстудентската кампания. Състезания по финанси, по счетоводство, по мениджмънт, по икономика, по информатика и статистика… по нашите специалности, които са отделно от приемни изпит. Постигат се много добри резултати и затова е важно университетите да работят с тези средни училища, в които имат потенциални кандидат-студенти. Така ще се разбира и какви са нуждите там. Отделно от това, пак по моя субективна оценка, средното образование получи малко повече възможности за развитие и в дигитализацията, и в създаването на STEM центрове, и в подобряване на материалната база. Това го виждам, като ходим по училищата и се срещаме с учениците.
– При вас има ли отношение темата със специалните образователни потребности?
– От образователна гледна точка – не. Ние обаче сме създали необходимите условия за обучение на такива хора в нашите специалности. Имаме над 30 души, които са незрящи или с по-особени потребности. Те имат пълна достъпност навсякъде. Получихме необходимия сертификат за това, че сградата ни отговаря на всички изисквания. И в библиотеката, и в общежитията, и в сградата на университета средата е абсолютно достъпна за тези хора.
в. „Стандарт“
8 март 2024 г.
Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС:
Бъдещето на университетите е в общите проекти
– Проф. Димитров, кандидатирате се за председател на Съвета на ректорите. Каква е визията Ви за институцията?
– За мен това е кауза! Смятам, че имам опит като член вече два мандата на Управителния съвет на Съвета на ректорите и като главен секретар на Съвета на ректорите. На висшето образование доста повлияха промените в политическата среда, честите смени и избори, забавените бюджети. Вярвам, че висшето образование трябва да бъде приоритет и да се развива с още по-големи темпове. За това трябва да допринасят както университетите, които да се реформират консервативно и умерено, така и правителството и бюджетът, подкрепяйки тези реформи.
– В последните години, особено след Ковид- кризата, държавата оказа огромна подкрепа на различни сектори – хотелиери и ресторантьори, лекари, учители, чиновници. Висшето образование обаче сякаш остана на заден план. Защо?
– Започнахме да правим сравнение, макар то да не е добро, със средното образование, където заплати и материална база бяха значително подобрени. Имах възможността да видя доста училища по време на кандидат-студентската кампания – наистина изглеждат чудесно. Докато за университетите, под маската на автономията, бюджетите спадат. Субсидиите преди повече от десетина години бяха намалени с 1/3 и това продължава вече 12-а, 13-а година.
В същото време едно училище, което постоянно има ученици, се финансира на база тези ученици. Но на нас ни намаляват бройките държавна поръчка, липсват програми за дигитализация и интернационализация на висшето образование.
По времето на Ковид-кризата Академичният съвет имахме среща с министър Красимир Вълчев. Казах чу, че ние имаме 12 хотела и три ресторанта. Той малко се изненада. Но наистина ние имаме 12 входа с 5000 студенти на общежитие и три студентски стола, които трябва да поддържаме. А по време на Ковид-кризата трябваше да ги затваряме. Общежитията имаха проблеми. Липсват програми за енергийна ефективност. Университетите изпълняваха през тези години социална политика за своя собствена сметка, вместо да получат помощ от държавата.
– Може би който е по-креслив, настоятелен, протестиращ – като хотелиери и ресторантьори, той получава?
– Възможно е. Но ние в Съвета на ректорите и академичната общност винаги сме търсили по-интелигентни и по-разумни решения. И се надяваме, че така ще се решават въпросите. Лошото обаче е, че в абсолютна стойност, разходите за образование започнаха да спадат, включително като процент от брутния вътрешен продукт.
Често ни питат кога български университет ще влезе в първите 100. Или защо само Софийският университет е в първите 1000. При това финансиране няма как да стане. Няма пари за заплати. Има несигурност. И трябва да се запитаме държавата стимулира ли това българските университети да бъдат водещи, дава ли достатъчно пари за наука? Сега не се изпълнява дори законът за висшето образование, където е записано, че трябва да има 10% за наука в бюджета от присъщата ви дейност. Сега всеки университет има около 1-2%. Изискването не се изпълнява вече 10 години. А науката е тази, която ще направи видими българските университети и ще позволи те да се появяват в класациите и така да привличат и чуждестранни студенти. Много държави, с които искаме да имаме отношения или от които искаме да привличаме студенти, казват: Ние работим само с първите 1000.
Знаете, че УНСС сме в алианс с 9 европейски бизнес университета. Подобен университет като нашия в Германия има около 6 пъти по-голям бюджет. А броят на студентите е същият.
– С рязкото вдигане на парите на учителите те сякаш се доближиха до асистентските заплати.
– Да. В средното образование бе разработен механизъм, който позволи автоматично увеличаване на заплатите спрямо средната за страната, а при нас не се обновяват бюджетите и не може да има промяна. Нашият бюджет за тази година е същият като миналата година, който изобщо не беше щедър и бе приет през август. Въпрос на отношение е. Но темата има и друга страна – материалната база. Ние се фокусираме върху заплатите, но студентите казват „искаме да учим в хубави условия – модерна техника, лаборатории“. Няма как университетът, който е доста притеснен да си върже бюджета и да удовлетвори някои краткосрочни искания, да го направи със собствени средства. Висшето образование иска постоянни усилия и внимание.
– От една страна всички казват, че моделът „парите следват студента“ е пагубен и средствата трябва да се дават за качество на образованието. От друга страна бюджетите на университетите се намаляват и държавата на практика тласка вузовете да следват модела. Как този порочен кръг може да бъде разбит?
– Трябва да разделим нещата краткосрочни и дългосрочни мерки. От две години Съветът на ректорите предложихме да има нов финансов модел. Лошото е, че той няма да може да бъде направен до септември, когато ще започне да се приема държавният бюджет. Той вече се прави в министерството на финансите. Такава е процедурата.
Затова първите краткосрочни мерки, които са необходими, са увеличаване на коефициентите на най-ниско финансираните направления. За да се затвори ножицата с тези, които имат много голямо финансиране.
Има базова субсидия и спрямо нея всяко направление получа сума, умножена по някакъв коефициент. Има университети, на които базовата субсидия се умножава по 7, по 8, и други, при които коефициентът е 1,2. Ножицата е голяма. Това трябва да се промени. Това ще внесе успокоение в краткосрочен план.
Има още едно предложение за краткосрочна мярка и то е за обвързването на работните заплати в академичния сектор със средната работна заплата.
– Дългосрочните мерки кои са?
– Те са именно за промяна на сегашния модел, за засилване на ролята на качеството на обучението. Тази година няма пари за стимулиране на качеството в обучението. А то вече може да се измерва – чрез реализацията на студентите.
– И тук стигаме до най-болния напоследък въпрос, който породи напрежение между МОН и университетите – предложението студенти и докторанти държавна поръчка да бъдат освободени от такси. Каква е позицията Ви?
– Не бива въпросите да се решават на парче. А това е точно такова предложение.
На пръв поглед премахването на таксите е добра мярка, социална, позволява достъпност. Но това е само една от мерките. Ако ние не подобрим заплащането на преподавателите, служителите и техническия персонал, ако не подобрим материалната база, няма да достигнем това качество, което търсим.
– Правителството представи идеята и като мярка срещу демографската криза. Ще има ли наистина демографски ефект?
– Имахме няколко обсъждания. Пак казвам – на пръв поглед идеята е добра и тогава Съветът на ректорите я подкрепихме. Но дискутирайки след това, възникнаха много въпроси – остават ли защитените специалности, ще има ли възможност за стипендии за тези студенти, които са отличници, които са в приоритетни специалности – това изчезва. Много тежко се засягат интересите на частните университети. Защото ножицата на такси и без такси става много голяма. Имаше и доста отрицателни становища. В името на разбирателството, като че ли е по-добре това предложение да се оттегли за момента. Начинът, по който идеята бе представена, също не бе добър. Излезе, че едва ли не влиза в сила веднага, а тя в момента е на обществено обсъждане, трябва да влезе в парламента на две четения.
– Още едно предложение на премиера вече в оставка Николай Денков поражда напрежение. И то е свързано с броя на университетите. Стара негова идея е сливането на вузове, които по мнението му са много.
– Дали университетите са 50 или 20 няма никакво значение. Важно е те да произвеждат кадри за бизнеса и обществото, които да са добре подготвени и да си вършат работата. Важно тези университети – 50 или 20, да бъдат разпознаваеми и на високо качество. Да имат научна продукция. Ние гледаме резултата. Ако механично от 30 направим университетите 15, да не забравяме, че има 14 частни, какво ще се промени? Ако идеята е да се съкращават разходи или да закрием някой университет, също не е добре. За мен административното сливане е кошмар. Представям си всички промени в правилници, имена, брандове, реклами, ръководства, съкращения, уволнения – няма как да се случи това. Но има разумен изход. В Съвета на ректорите няколко пъти сме говорили, че трябва да се стимулира сътрудничеството между университетите – съвместни програми, съвместни изследователски проекти, мрежи от български университети, които да работят. Вече е изискване на живота – да има интердисциплинарност. Един университет може да е силен в информационните технологии, но те трябва да бъдат приложени в компютърните игри или в сигурността. Затова трябва да имате няколко специалности, да ги обедините и те да произведат общ продукт, който да служи на всички. Нужни са хора и от Художествената академия, и от Академията на МВР, и от УНСС, които направят анализите и от Техническия университет, които се занимават с киберсигурност. Трябва да обедините тези усилия. А това може да прави държавата. Тази синергия работи на европейско ниво и доказателството е алиансът ENGAGE.EU, част от който е УНСС.
– Да, УНСС е част от европейската мрежа на бизнес университетите. Защо тя не се случва у нас – липса на опит, на желание от университетите. Кой трябва да направи тази синергия?
– Липса на проектно мислене. Ние в рамките на алианса ENGAGE.EU за 4 години имаме общо целия алианс около 14 милиона евро. Което, като го разделите на 9 университета за 4 години, е нищо. Но ефектът е огромен. Съвсем скоро приключи проект за модернизация на висшето образование. Този модел вече се използва. Бяхме 5 университета, имаше 250 мобилности, дигитални материали, техника, обмен на студенти, курсове, всичко това за 3 години общо за 5 млн. лв. Така че парите в даден момент не са решаващи.
Трябва да се стимулират общности от университети по различни проекти, които произвеждат резултат за икономиката и за обществото. И за научни изследвания, и за образователни проекти, които ще ги вдигнат на по-високо равнище.
– Споменахте частните университети. Те от каква подкрепа имат нужда?
– Трябва да се мисли в посока да се изравнят правата за стипендии и общежития на студентите в частните университети с тези в държавните. Те в момента са встрани от тези процеси. Само държавните имат подобни привилегии. Но при тази демографска криза трябва да се грижим за всеки студент – частен или държавен, той трябва да получи адекватна подготовка и добри условия за нея.
– Изключително стряскащи са цифрите колко професии и работни места ще изчезнат от пазара на труда с все по-бързото развитие на технологиите и изкуствения интелект. Адекватно ли е като качество висшето образование в България на тези нови реалности?
– Всички ректори казват „нашите студенти работят още от 2-3 курс“. В момента гладът на пазара за кадри е огромен. Студентите даже малко се поразглезиха в последните години, защото много лесно си намират работа. В същото време и университетите станаха доста иновативни. Преди ден открихме бизнес академия с Кока-Кола, другата седмица имаме с Кауфланд. Те искат стажове, предлагат работа, обучават студентите допълнително. Проблемът не е при нас, проблемът е по-скоро демографски и на това, че разчитаме на контингент от завършващите тази година. Не обхващаме ученето през целия живот, хора, които могат да имат втора квалификация и да бъдат подготвени за новите условия. Има нужда от промяна на мисленето, от насърчаване на администрацията периодично да минава обучения.
– Логично стигаме до въпроса за връзката наука – бизнес. Добра ли е синергията, бизнесът търси ли университетите?
– Бизнесът търси университетите за кадри, но за наука по-малко. Но тази връзка може и трябва да се засили през програмите на Министерството на иновациите и растежа, през облекчения за бизнеса, затова че инвестира в наука и ще получи продукт. Ако нещо е важно за държавата – зелена енергия, водородна икономика, на проектен принцип бизнесът плюс университетите трябва да работят заедно. Университетите са ценни с това, че са стабилни и устойчиви в продължение на много години, имат управление на знанията и голяма отговорност към това, което ще се получи като продукт.
Идеята за висшето образование е интеграция, дигитализация, интернационализация, която също трябва да бъде насърчавана. Защото, за да дойде сега един чуждестранен студент, той трябва да мине през иглени уши – визи, легализация, и накрая той отива да учи в Англия.
в. „Учителско дело“ 
4 март 2024г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:
Необходим е комплексен поглед върху финансирането на висшето образование
Сайт на УНСС 
29 февруари 2024 г.
Проф. д-р Димитър Димитров:
Съветът на ректорите мисли за цялостен подход, в НС работят по законопроект за висшето образование
Интервю на Валерия Николова с ректора на УНСС в предаването „Хоризонт до обед“ на БНР
В отворено писмо преди дни от синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ и синдикат „Висше образование“ към КТ „Подкрепа“ предупредиха за обрат в процеса на разпределение на предвидените от държавата средства за увеличение на възнагражденията на академичния състав за 2024 година. Знаете този процес тече в момента. Може ли да говорим, че ректорите се отмятат от договорения ръст на възнагражденията на асистентите и превърна ли се ръстът на минималната асистентска заплата в ябълката на раздора? Изобщо идеята на държавата за безплатно висше образование ще се отрази ли по този негативен начин на вече обещания ръст на заплатите на асистентите в университетите? Проф. Димитров, как ще коментирате писмото на синдикатите и тревогата, която изразяват за „отмятане“ от поетия вече ангажимент за увеличение на възнагражденията на академичния състав по отношение на асистентите?
Не бих използвал такива изрази като „отмятане от нещо“, тъй като се водят преговори. И трябва да кажа в по-общ план, че ректорите едва ли не са най-лошите, които възпрепятстват вдигането на заплатите на асистентите, против са отмяната на таксите, против са някакви други реформи и обвързването на заплата на преподавателите със средната заплата. Някак си ние излизаме най-лошите в цялата система. Но нашите притеснения са, защото вие започнахте с това, че синдикатите са притеснени…
Те дори поискаха поименно да бъдат казани ректорите, които не подкрепят тази идея.
Нашите притеснения са още по-големи, защото ние мислим не само за заплатите на асистентите, а мислим за заплатите и на главните асистенти, и на професорите. Мислим и за заплатите на непреподавателския персонал, които не получават никакво увеличение тази година, а трябва да бъдат компенсирани със собствени средства. Мислим и за развитието на материалната база, която също трябва да бъде поддържана, а тя е в услуга на студентите, които искат да получават добри и качествени условия за работа и учене. Така че, как да кажа, фокусирането само върху един проблем – минималната заплата на асистентите – е дълбоко погрешно. И Съветът на ректорите, с разумна позиция казва, че трябва да мислим за цялостен подход и цялостно разглеждане на финансирането на висшето образование. През цялото време това е нашата позиция.
Защото как си представяте асистентът за получи сега, с тези предложения, които правят синдикатите, асистентът да получи близо 400 лв. увеличение на заплатата, а пък професорът да получи 190 лв. Ами, те ще им се изравнят заплатите, съвсем скоро. И пак казвам, администрацията няма да получи нищо, материалната база няма да се развива.
Нашето предложение беше гласувано на Общо заседание на Съвета на ректорите от 44 ректори, които единодушно подкрепиха това – точно със същите аргументи, които аз ви казвам. Просто парите, които сега се разпределят, едни 39 млн. лева, беше решено да бъдат разпределени на всички преподаватели по равно, в зависимост от това колко са регистрирани в НАЦИД като академични длъжности и след това ние гарантираме минимална асистентска заплата от 2062 лв. Синдикатите са се фокусирали само върху асистентската заплата и предлагат тя да стане 2150 лв., което обаче мигновено променя съотношението във възможностите за увеличението на другите заплати. И наистина така ще се получи – асистентът получава тази заплата, а на професора му вдигаме заплатата със 100 лв. И колегите бяха крайно недоволни, крайно, как да се изразя по-възпитано, крайно възмутени от тази ситуация, защото няма как това да стане.
От кога е това заседание, когато е била направена ревизия на предложението?
Няма направена ревизия. Има 39 милиона лева, отпуснати с отделен ред в бюджета, които са за увеличение на преподавателските заплати. И те трябва да бъдат разпределени по начин, съгласуван със Съвета на ректорите и със синдикатите. Има едни предложения. И аз мога да кажа нека заплатата на професора да стане 3000 лв. и тогава да видим как ще се вдигне другата заплата. Съжалявам, че съм малко емоционален, но с този въпрос се занимаваме от месец и половина.
Няколко пъти се събира Съветът на ректорите и Управителният съвет. Направихме специално заседание, академик Трайков го свика миналия четвъртък. Присъстваха всички 44 ректори, като включим и частните, които единодушно казаха – ние трябва да мислим комплексно за всички колеги, а не само за заплатата на асистента, тоест да има и някаква разлика между асистент и професор, все пак, нека да се уважаваме. Аз разбирам, че искането на синдикатите е така символно асистентът да получи 2150 лв., но няма ли да е антисимволно, ако професорът получава 2200 лева.
Каква е корекцията всъщност? Първоначално предвидената сума, която е обсъждана за асистентите, е била 2150 лв., а сега говорите за 2062 лв.?
2150 лева. Но това е предложението на синдикатите, така че няма как тя да бъде обсъждана без съгласието на Съвета на ректорите и на Министерството на образованието. За съжаление този въпрос пак се гледа на парче, както и много други въпроси в момента – и за обвързването на преподавателските заплати със средната заплата и едни доувеличения, които получаваме и всяка година се разправяме с тях как да бъдат разпределени. Имаме опит вече две години с разпределението на тези средства, допълнителните, за увеличение на преподавателските заплати. Единия път медицинските университети не получиха достатъчно пари просто защото парите са малко, другия път тези университети, които имаха малко по-големи заплати получиха по-малко, защото, видите ли, те били малко напред, затова да дадем на тези, които са малко по-назад. И всичко това ставаше под давление на синдикатите. Нямам нищо против тях. В нашия университет работим много добре със синдикатите, но трябва да се мисли и за професорите, и за непреподавателския персонал, и за материалната база.
Какво е решението на Съвета на ректорите? Как ще бъдат разпределени средствата за увеличение на възнагражденията по академичен състав?
Предложението на Съвета на ректорите беше за 2040 лв., защото ние нямахме информация точно колко преподаватели има. Но, когато направихме следваща срещата миналия петък в Министерството на образованието, в присъствието на синдикатите, се договорихме, че парите се разпределят по равно на всички академични длъжности и ректорите гарантират, че заплатата на асистента става 2062 лева – минималната заплата. Това беше, за което се разбрахме.
Да. От кога?
От миналия петък. И след това в понеделник излезе една декларация, в която ректорите пак бяха изкарани виновни, че спират развитието на младите колеги.
Разберете, ние полагаме толкова усилия и за докторантури, и за специализации, но мислим за всички – мислим за целия персонал. Да не говорим, че администрацията не е получавала увеличение от 3 години и това го правим със собствени средства.
От кога увеличението трябва да стане факт?
От 1 януари, тъй като то е в бюджета. Но пак казвам, досега бяха изкривявани критериите за разпределение на тези средства – по-добрите получават нищо или по-малко, които има интерес към тях или имат чуждестранни студенти. Сега пък асистентите трябва да получат повече. И пак казвам, то е смешно асистентът да получи 2150, а професорът – 2200, който има публикации, книги. Съжалявам за емоциите, но дълго време се занимаваме с този въпрос и това ни отнема много голям административен ресурс.
А създаде ли се напрежение в академичните среди заради разговора за това на кого с колко да бъдат увеличени възнагражденията?
Не, изобщо няма напрежение, защото ректорите в конкретните университети много добре разбират тези неща и много добре балансират заплатите и възможностите за увеличение, пак казвам – на целия персонал. При нас, ние няколко пъти вдигахме заплатите на целия персонал, не само на асистентите. Иначе и на мен ми е много лесно да кажа – асистентите ще получават 2200 лв., а професорите ще получават 2300 лв., като се оправдая със синдикатите. Но мисля, че не това е правилната управленска позиция.
в. „Стандарт“
28 февруари 2024 г.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров :
Ключова роля в борбата с кибертормоза е образованието
В борбата с кибертормоза, ключова роля играе образованието. Трябва да има обучение, свързано с предотврaтяването на тази лоша практика. Това заяви ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров по време на втория международен форум „Заедно в борбата срещу кибертормоза над деца”, организиран от Българска академия за сигурност и медия „Стандарт”.
Дискусията е под патронажа на вицепремиера и външен министър Мария Габриел.
Имаме остра нужда от защита. В УНСС освен, че сме изградили такава, предлагаме и обучение в бакалавърска и магистърска степен, съобщи проф. Димитров.
Като предпазна мярка освен защита, трябва да има етика и морал в отношенията. Технологиите дават възможност за тормоз по множество канали и трябва да предпазим нашите ученици и студенти. В тази връзка трябва комуникация с учениците и студентите, защото в противен случай може да доведе до сериозни последици, смята ректорът на УНСС.