Меди@ Общество. Социология на медиите и масовата комуникация
Михайлова, Катя. Меди@ Общество. Социология на медиите и масовата комуникация. София, Издателски комплекс – УНСС, 2016. 428 с. ISBN 978-954-644-893-4
Меди@ Общество е за медиите и масовата комуникация през призмата на социологическата наука.
Медиите и масовата комуникация са значим фактор за обществена трансформация и промяна. Но едва ли точно те водят промяната. Склонни сме да ги възприемаме като водещи, защото е по-лесно да анализираме медиите и комуникационната среда, която създават държавните, неправителствени, бизнес и образователни институции – вместо какво реално те правят в името на добруването ни като българи, общество и държава. Привикнахме да възприемаме медиите и масовата комуникация, защото живеем в цивилизация на зрелището, в света на хиперреалността. Там медиите произвеждат купища образи – симулакруми – копия без оригинали в реалността.
Ако се отърсим от лесното и безкритично приемане на едно или друго твърдение, пред нас застават редица въпроси. Успява ли добрата комуникация да компенсира недостатъците на лошото управление? магьосници ли са пиар експертите? Какви фактори обуславят въздействието или бездействието на медиите. Свободни и независими ли са те? Какво е отношението между медиите и обществото?
Ако се отърсим от лесното и тръгнем да търсим отговор на тези и други подобни въпроси, значи вече сме по пътя на социология на медиите и масовата комуникация. Тя, доколкото я познавам, може да предложи инструменти, методи и подходи, за да намерим или поне да опитаме да намерим отговорите.
Една от целите на този учебник е да събере постиженията, бих казала дори приносите, на българската школа по социология на медиите и масовата комуникация. Оказа се, че дори и така нар. „маймунско а” – @, без което съвременната интернеткомуникация е немислима, е български принос. Символът е използван при изписването на „Амин” – „@мин” в български превод на гръцка хроника от 1345 г. Този факт е по-важната причина в заглавието на учебника думата „Медия” да е изписана с @, а не с „я”. Доколкото познавам българските приноси към социология на медиите и масовата комуникация, се опитах да ги вградя в общото изложение, в едно с американските, европейските и руски достижения в теоретико-методологическото осмисляне на проблематиката.
Да започваме. Предлагам ви след Първа глава да проверите входното си ниво, както се прави в средното училище по всеки предмет в началото на учебната година. Днес всички разбираме от медии и масова комуникация, така както от футбол и жени, и вярвам, че няколкото въпроса в началото на учебника няма да ви затруднят.
Друго може да се окаже по-трудно – четенето на дълги научни текстове. И тъй като без четене университет не може да се завърши, между главите ще откриете къси текстчета – въведение в научното четене, писане и дискутиране. Добре е да усъвършенствате писането си. Целта далеч не е да пишете като Вазов, достатъчно е да владеете умението на писмения изказ до степен, че да можете да комуникирате писмено. Една от задължителните книги в списъка с литература, даван на американските студенти днес е „Елементи на стила”, в която е събрана основата на доброто писане. Тук, между главите ще откриете и други книги за писането, както и откъс от „Майсторството на разказвача” от Дончо Цончев.
Рецензии и отзиви
Андреа Пандулис за „Меди@ Общество“ (7 февруари 2017)
Николай Балтов. „Меди@ Общество“ – постоянна комуникация между преподавател и студенти (21 октомври 2016)
доц. д.с.н. Добринка Пейчева. Предлагам приемането на текста за учебник по Социология на комуникациите (16 юни 2016)
доц. д-р Андрей Бунджулов. Предлагам катедрата да одобри издаването на учебника. (10 юни 2016)
доц. д.с.н. Добринка Пейчева. Опит за рамкиране на медиите в социологическата траектория (24 март 2016)
доц. д-р Андрей Бунджулов. Как въпреки критично отслабената си автономия, журналистическото поле увеличава властта си над останалите полета? (24 март 2016)