Да си университетски преподавател никак не е лесно. Непрекъснато ТРЯБВА да извеждаш студентите си от принципа на УДОВОЛСТВИЕТО към принципа на РЕАЛНОСТТА (Херберт Маркузе); от първичното им състояние на СПОНТАННОСТ, индивидуализъм и егоизъм към вторичното, СОЦИАЛНОТО състояние на овладяна емоция и реактивност, колективност, алтруизъм (Томас Хобс); да ги предпазваш от изкушенията на ПОСРЕДСТВЕНОСТТА, манталитета на ПЪРВЕНЮТО и МАНИАКА (Иван Хаджийски), да стимулираш тяхната ЗДРАВОСЛОВНА АМБИЦИОЗНОСТ да се развиват тук, в България да постигнат своята професионална реализация.
АЗ ИСКАМ срещу НИЕ ТРЯБВА
Оказва се, че собствения свободен ИЗБОР на студентите да завършат университет не е достатъчно надеждна основа за тяхната МОТИВАЦИЯ и АКТИВНОСТ в обучението им. Трябва и още нещо – мотивация и активност на ПРЕПОДАВАТЕЛЯ да модерира процеса на излизане от принципа на удоволствието, надвиването на АЗ искам, и го ИСКАМ бързо и сега, и влизането в принципа на реалността, овладяването на НИЕ трябва и ТРЯБВА постоянно, организирано и отговорно.
Защо пиша това? За да подскажа на студентите си, че УНИВЕРСИТЕТА не е „детска градина“, че придобиването на ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ, макар че сами си го избираме, не е дейност по желание, а по-скоро „насилие“, доколкото индивидът има задача да се самоОПИТОМИ – да се справи с първичното в себе си, да надвие желанията и нагоните си; да се самоДИСЦИПЛИНИРА като приеме установения ред и организация; доброволно да самоОГРАНИЧИ свободата си като се подчини на университетската йерархия. Дали и как се справя, се познава по външния вид – облеклото, а също и по вътрешния – маниерите, общуването и чак накрая, а може би това е началото – по текущата самоподготовка за всяко следващо занятие.
Вчера се оказа, че едва 3-5 от моите първокурсници от поток 504 и група 5011 са подготвени за семинарното занятие – изпълнили са поставената задача да прочетат откъс от „Гражданска смърт или безсмъртие“ на Иван Хаджийски и „Едноизмерният човек“ от Херберт Маркузе. Как да проведеш семинара ефективно за всички – и за челите и за нечелите, и за отговорните и за безотговорните, и за тези, които видимо проявяват уважение към дисциплината и преподавателите и за другите?
Защо студентите са (не)подготвени?
Попитах ги ЗАЩО не са подготвени? Отговориха така: „топло, хубаво време„; „не ми беше интересно„; „неинформираност„; „отлагах„; „нямам учебник„; „убягнало ми е„. Какво означават тези отговори? Липса на воля да се приеме принципа на реалността, култ към собствения „аз“, към искам и го искам сега, първичност, спонтаност по Томас Хобс.
В по-високото блюдо на везната, в отговор на въпроса: защо сте подготвени се чу следното: „защото беше дадено за домашно„, „четох насила„, „по задължение„, защото „трябва„, „чух от колега, че текста е интересен„. Какво означава това по Хобс? Означава социалност, осъзнаване на ДРУГИЯ и на взаимоотношението ми с другия. Защото този който дава домашната задача е различен от собственият ми аз, също както и този, които ми казва, че Хаджийски е интересен. Изпълнявайки домашната си задача, моят вече пълнолетен „аз“ всъщност установява взаимоотношение с другите, овладявайки принципите на реалността.
Хаджийски – Маркузе: 5-0
Любопитен факт: Хаджийски печели с 5:0 пред Маркузе. Студентите го намират като пет пъти по-интересен, забавен, разбираем.
ПОДАРЪЦИТЕ
Трите семинарни занятия по социология вчера много си приличаха, въпреки че на пръв поглед бяха различни. С първата по график група 5013 говорихме за кризата на демокрацията по един нетрадиционен, художествен, творчески начин. Съвсем скоро ще ви покажа някои интересни резултати от семинара, който направихме с тях. Чрез метода на асоциативното мислене на база на символи, те ме провокираха да им подаря един миг от личния ми опит. С втората група 5012 анализирахме „Троянската проститутка като троянски кон в патриархалното семейство“ – системен анализ на обществен проблем. Ще видите резултатите скоро. С тях споделих онези 14 реда текст, които сълно ме привързаха към социологията и към истинското преподаване на социология. С третата група говорихме за проблемите, разказани тук. И за да не останат без подарък, защото макар и неподготвени, и тях ги харесвам колкото и другите, реших да споделя с тях и всички вас тази моя преподавателска ценостна мотивация. Представяте ли си, целият този спектър от мисли е провокиран от Хаджийски и Маркузе! Вече съм убедена: НЯМА ПО-ВЕЛИКА СИЛА ОТ МИСЪЛТА!
За да има справедливост, но и също, за да дам шанс на неподготвените студенти да изравнят нивото си с останалите, моля всички, които не бяха изпълнили четвъртата си домашна задача (да прочетат откъс от Иван Хаджийски и Хербърт Маркузе) първо да го направят и второ да отговорят писмено на въпроса: КАКВО ГУБИ ПРЕПОДАВАТЕЛЯТ КОГАТО СТУДЕНТИТЕ СА НЕПОДГОТВЕНИ ЗА ЧАСА? Отговорите да бъдат резюмирани до 500 думи и публикувани като коментар на този пост до вторник, 23 октомври, 12.00 часа.
ПЕТА ДОМАШНА ЗАДАЧА за всички
Във връзка с тематиката на лекцията по социология от 16 октомври – Дилема на Томас Хобс; първично и социално състояние; всеки срещу всички; индивидуализъм – колективизъм; егоизъм – алтруизъм, спонтанност – възпитание, социализация; обществен договор, едноизмерен човек, измамни свободи, и въз основа на семинарните занятия от седмицата МОЛЯ ПРОЧЕТЕТЕ следните текстове от „Текстове 2″:
- Херберт Маркузе. Ерос и цивилизация… , с. 387-397;
- Ерих Фром. Да имаш или да бъдеш…, с. 421-461;
- Стоян Михайлов. Личността като специфична социологическа система, с. 485-491.
Денис Вардаров says:
Добър вечер, д-р Михайлова, eто и моето домашно:
Като професионалисти, преподавателите са нагърбени с голям обществен дълг. Дейността им е насочена към формиране на студентите като личности, достойни в бъдеще да поемат щафетата на общественото развитите. Това им призвание е предпоставка за редица отговорности, които се отразяват на тяхното ежедневие. Ръководени от тази идея, те изразходват голяма част от своето лично време, възлагайки определени очаквания и на своите възпитаници. Очаквания, които понякога се оказват напразни, а по този начин и усилията положени от преподавателя. Направляван от своя „аз“, студентът често е склонен да пренебрегва задълженията си, които всъщност му определят значимо място като градивна частица на обществената система. В този ред на мисли в лицето на студента, преподавателят губи един подръжник на идеята за поставянето на обществената кауза пред личния интерес. От потенциален фактор, късаещ обществения просперитет, студентите се превръщат в едно явление с по-скоро самозадоволително значение. Това възпрепятства провеждането на нормален учебен процес, а погледнато в по-голям мащаб и процеса на взаимосвързаност.
Антон Папазов says:
Добър вечер Д-р Михайлова, ето и моето, малко закъсняло, мнение по зададения въпрос :
Честно казано вече все по-рядко се среща студент, който да изпълнява заложените му от преподавателите задължения с желание и амбиция. Повечето го правят по задължение, а не поради факта, че имат жажда за знания. Специално аз го намирам за напълно нормално и всичко това се заражда още от училище. Университетът се възприема като училище, а там всичко беше задължително и почти нямаш право на избор, дали да ходиш или не (с някой изключения). И след като тези студенти са приели вече за 12 години, изпълняването на зададените задачи като задължения, те продължават да го правят и сега. А вече все повече студенти в България стават студенти не защото имат някакъв интерес към дадената специалност, а защото масата от обществото го прави, а както е известно българина не обича да се отличава от колектива. Например, когато всичките ти приятели завършат средното си образование, те отиват да учат висше и оставаш само ти, този който не учи нищо и някак не се вписваш в тяхната среда. Това те прави „тъп и ограничен“ за тях. Така твоята единствена възможност е да учиш висше, за да не си по-различен от останалите. Независимо дали те влече дадената наука или не. Това също играе важна роля при изпълняването на зададените домашни от преподавателя. Студентът не го влече самата специалност и просто иска да вземе „хартийката“, която му отваря нови възможности, независимо по какъв начин. А всичко това го кара да върши абсолютно всичко свързано с университета по задължение. И при наличието на все повече и повече студенти от този тип се получават подобни взаимотношения между студент и преподавател. Така се получава и едно неразбирателство между тях, тъй като преподавателя има желанието и амбицията да предаде знанията и уменията си на студента, но той приема всичко като задължение и няма никакво желание да усвои предаденото му.
Анита Соколова says:
Д-р Михайлова, ето и моето домашно:
Още от деца имаме чувството, че учителят в училище може би е най-умният човек, когото познаваме. Възхищаваме му се, слушаме го захлас, когато ни е интересно, но сме прекалено малки, за да разберем истинската мисия на този човек. А тя е наистина тежка и трудна. В днешно време насила човек може единствено да отнеме нещо, но не и да даде. Има един много интересен израз, използван често от учителите – „Не мога да ви налея като с фуния знанията в главата“. И това е наистина така. На този свят няма нищо даром. За да получим някакви знания и умения, ние първо сами трябва да се потрудим и да се подготвим, а след това вече задачата на преподавателя става много по-лесна. Преподаването е вид общуване. Какво ще бъде това общуване ако едната страна винаги мълчи? Спокойно можем да го наречем монолог. Но при него има само една страна, къде отиват студентите в този случай? Напълно се откъсват от идеята за социални контакти с преподавателя и вместо да го слушат, те се вглъбяват в своите мисли и разсъждават за своите проблеми. Какъв е резултатът от това? И преподавателят губи и студентите губят. За студентите е ясно, че пропиляват предоставянето на необходимата им информация на готово, лесно разбираема и добре поднесена. А преподавателят губи всякаква връзка със студентите си. Неподготвеността им затруднява нормалното провеждане на час до таква степен, че той може дори да заприлича на разговор между китаец и българин, нито един незнаещ езика на другия. Китаецът може да иска да разкаже много интересни истории на българина, но тъй като нашия сънародник не е научил китайски няма да го разбере. Затова не трябва да имаме очаквания и претенции само към преподавателите, а трябва да и да погледнем самите нас. Дали ние по някакъв начин не възпрепятстваме нормалния процес на работа и дали сме изпълнили нашата част от задачата.
Михаела Тодорова says:
Д-р Михайлова, ето и моята четвърта домашна работа на тема „Какво губи преподавателят, когато студентите не са готови за часа?“ – Губят ли нещо преподавателите, когато студентите не са готови за час? Първият отговор, който изниква в съзнанието ни е „Не, какво да губят?“. Но не е така. Преподавателите са хора, които са усвоили своите знания, хора, които са постигнали целите си и губят нещо много ценно – времето. А за да го загубят сме виновни ние, студентите! Ние сме тези, които имаме нужда някой да ни предаде знанията, които има, за да можем да бъдем по-интелигентни и по-способни хора. Ние сме тези, които губим много повече, като например шанса да се образоваме, да имаме по-богата култура и самочувствие с покритие. Когато студентите не са готови за час, се губи връзката между преподавател и студент. Няма възможност за събеседване и за обсъждане на различни проблеми, тъй като повечето от студентите не знаят същността на проблема. Освен време, преподавателят губи желание да ни научи, започва да се замисля дали това, което прави има значение и смисъл, защо той трябва да е длъжен да идва подготвен, а студентите не?! Преподавателят губи мотивация, но все пак знанията остават у него. Губещите сме ние, защото сами проваляме възможността да получим от ценния дар на човек, изправил се срещу нас, с цел да ни превърне в част от малката група стойностни хора! „Времето навън е чудесно, а ние трябва да четем, ще го оставя за по-късно“. Това са мисли, които бликат непрестанно у нас, студентите. Преподавателите също са хора. Те също обичат да се наслаждават на прекрасното време, но въпреки това те винаги са подготвени за часа. Как го правят? Как ли? Ами просто е, избрали са да следват задължението пред удоволствието, както рядко правим ние. Студентите са задължени да четат, но нали все пак сами сме си избрали това задължение, наречено висше образование? Защо се оплакваме? Да не би преподавателите да са дошли у дома и насила да са ни накарали да се запишем и да учим? Напротив, всеки сам е преценил възможностите си и сам е избрал да следва този път. А щом сами сме го избрали, ще правим това, което е необходимо, за да го извървим докрай. Ние губим времето на преподавателя, когато не сме готови за час, и въпреки това той не се сърди и след известно време може би забравя, а ако преподавателя не е готов за часа, ние ще се ядосаме, че той е загубил времето ни за нищо. Истината е, че студентите губят времето си наистина, само когато не четат, защото всяко неизпълнено домашно носи своите последствия, макар и да не го осъзнаваме веднага!
Паола Павлова says:
Д-р Михайлова, ето моето мнение по зададения въпрос:
Всеки преподавател отива в университета с една цел – да предаде знанията си на своите студенти, да ги научи на нещо ново и полезно, а след това да се прибере вкъщи и да заспи доволен от това, че е направил нещо наистина важно за бъдещето на България, че е помогнал за още една стъпка, та дори и малка, в развитието на студентите си.
Преподавателите са една наистина важна част от нашия живот. НО защо тогава не им показваме достатъчно уважението си, като редовно се готвим за техните часове? Защо ги предизвикваме да губят интереса си към нас, а освен него и желанието си да ни помогнат да постигнем напредък в нашия живот? Когато не изпълняваме дадените ни задачи и не се готвим за часовете, ние не само, че обиждаме хората заели се е тежката задача да ни НАУЧАТ, но и ограбваме богатството на тяхната професия. Крадем стимулът им да ни помогнат, убиваме желанието им да ни поучават и не им даваме възможност да ни възпитат, да направят от нас едни наистина пълноценни хора. Истината е, че губещите в случая сме ние… Безпощадно ограбваме себе си, а на по-късен етап от живота на висок глас обвиняваме другите за своя неуспех и тактично се опитваме да заглушим съвестта, която ни напомня от къде всъщност идва нашия проблем.. неизпълнените домашни работи!
Не е честно нито спрямо нас, нито спрямо нашите преподаватели да се държим така безотговорно и обидно. Това е нещото, за което трябва да се замисляме всеки път щом тази изкушаваща мисъл – „да пропуснем само едно домашна работа”, ни мине през главата.. Така ще дадем повод на нашите учители да се гордеят с нас, а какво печелим ние ли? Това, че ще сме една крачка напред към сбъдването на мечтите си..
Неделина Петкова says:
Добър вечер, д-р Михайлова!Изпращам Ви е моя отговор на въпроса :
Студентите са онази част от обществото, на която се гледа или поне трябва да се гледа като на възрастни, но едновременно с това е най-емоционално близка до децата. И както всички деца, ние студентите често забравяме за своите задължения.
От социологическа гледна точка преподавателят и студентите принадлежат на различни социални групи. Връзката между тези две групи стои в основата на понататъчното отношение на студентите към дадена материя или учебен предмет. Тази връзка е изключително важна и за двете страни и често играе ролята на попътен вятър, на навигатор на скъпа кола или фар за корабите. Тя е фактор за понататъчно развитие.Неподготвеността и неинформираността от едната страна прекъсва връзката между двете групи. Идвайки неподготвени на лекция възпрепятстваме общуването с преподавателя. Това силно афектира връзката с него и той най-често губи желание да ръководи. Прекъсва се потокът на идеи, прекъсва се процесът на развитие и от двете страни у се губи възможността за контакт на много по-високо ниво от битовото.
Загубвайки своя ментор, жестоко загубилите всъщност сме ние. Реално идвайки неподготвени за час не отнемаме нищо материално от преподавателя. Какво губи той ? Време – най-ценният ресурс – което е можел да прекара радвайки се на семейството си. Губи мотивация да работи, губи вяра, че това , което прави е наистина интересно и полезно за някого.Но студенти има много и преподавателя не жали по всеки един от тях.
Палмира Желязкова says:
Добър вечер, д-р Михайлова!Изпращам Ви своето резюме по гореспоменатата тема:
В периода между училището и университета, ни се дава възможност да се научим как да се опълчим на цар Мързел, как да го пренебрегнем и заместим с царицата Дисциплина и принцесата Упоритост. Резултатът, който постигаме в крайна сметка е в полза не само на студентите, а и на преподавателите, изобщо на цялото „царство”. Защото на всеки е ясно, че образованието е „диалог” между две страни, игра с двама играчи.Т.е. когато преподавателите дават всичко от себе си, подготвили са информация и ни я предадат, в отговор ние им показваме по какъв начин сме възприели тази информация и как сме я използвали в реалния живот. Този наш отговор е тяхната награда за положения от тяхна страна труд, както и равносметка за това как самите те са предали нужната информация на своите ученици.
Мирът в „царството” се нарушава, когато студентите откажат да проведат този несъзнателен „диалог” с преподавателите си, като не се подготвят за занятията, без значение дали правят това волно или неволно.Отношенията между участниците в „диалога” се променят, поемат по друга пътека, чийто край е неизвестен за всички.
Сцената, която може да последва при вида на засрамените, неподготвени студенти и разочарованият и ядосан преподавател, ще е мрачна като есенно-зимно небе, готово да залее студентите с ледени капки,подобни на погледа на преподавателя.
Разбира се, това неудобство може да се спести. Или в най-лошия случай минусът може да се превърне в плюс, но това изцяло зависи от преподавателя. Ако последният преглътне разочарованието си от студентите и яростта от пропиления труд, неподготвеността може да даде шанс на неподготвените да научат един житейски урок за дисциплината и уважението, и да им даде време да се подготвят значително по-добре, отколкото биха се подготвили, ако бяха уважили задачата от преподавателя си навреме.
Изводът е един.Не е нужно да се изострят отношенията по такъв начин и още по-излишно е студентите да разчитат на втория шанс от страна на преподавателя си, тъй като това е загуба на време и нерви.А всичко е по-приятно, когато върви по план.
Георги Георгиев says:
Добър вечер , Гл.ас. д-р Катя Михайлова , изпращам Ви и моето резюме:
За всеки един учител е приятно , когато през прага на неговата учебна стая влизат за час подготвени и мотивирани студенти , готови и искащи да се запознаят с новия урок по съответният предмет . За жалост не всеки път това се получава . Днес повечето студенти ,с които ежедневно се разминаваме по коридорите на нашия университет не само , че влизат с ненаписано домашно по съответния предмет , а в някои случаи дори не знаят къде са попаднали и няколко минути след започването на лекцията или упражнението стават и си тръгват разбирайки , че и този път са объркали своята стая . Преподаването на материала и неговото усвояване е двустранен процес зависещ от учителя и ученика . Когато един от тях двамата е неподготвен за работа връзката се прекъсва . На един ученик уроците може да му ги преподава и най-добрият учител в дадената област , но ако самият ученик е мързелив и незаинтересован той няма да научи нищо . В същото време часовете на даден преподавател могат да бъдат посещавани от най-любознателните и ученолюбиви студенти , но ако той самият не притежава нужната харизма и очарование губи връзката със своите студенти и тяхното желание да посещават неговия час . Разбирайки , че по-малко от 1/3 от присъстващите в учебната стая са подготвени за час един учител на първо място губи своята мотивация и своето желание.Започва да си задава въпроса: „Какво правя тук ? Защо се опитвам да предам своите знания на хора , на които изобщо не им пука ? “ Ако тази ситуация се превърне в нещо обикновено и нормално , даденият преподавател започва да гледа на своите ученици като на обикновена работа , която трябва да свърши . Нещо , което оказва влияние върху образованието на неговите ученици . Дори след време губи желание да отиде и да свърши тази своя работа и в един момент той започва да се прибира уморен , нещастен и отчаян , изгубил надежда в младото поколение . Най-големият губещ от прекъсването на връзката учител – ученик е ученикът , който не усвоява нови знания . С това той пречи на собственото си развитие и реализация в живота . Именно за това , за да бъдем всички щастливи ние учениците трябва да пишем своите домашни и учим своите уроци , а нашите учители да имат достатъчно търпение .
Лилия Христова says:
Добър вечер, д-р Михайлова ! Това е моето домашно върху поставения проблем „Какво губи преподавателят, когато студентите са неподготвени за часа“: Обучението в университета се възприема като задължение от повечето студенти. Тези, които са силно амбицирани се подготвят за всеки един от учебните часове, както се подготвят преподавателите. Когато не сме готови за даден час ние не само губим времето си, присъствайки в него, но губим и това на преподавателите. Щом сме избрали да учим във висше учебно заведение трябва да се отнасяме зряло към обучението и да докажем на обучаващите ни, че вече сме малко по-пораснали. За да стигнат до нивото, до което са днес, преподавателите ни са изминали дълъг път, независимо от това, че е бил труден. Ние, студентите също трябва да извървим този път без да променяме възгледите на преподавателите към самите нас, и без да позволяваме да изгубят надежда в новото поколение. Границата между задължения и развлечения е голяма, но трябва да правим разлика между тях. Щом искаме да постигнем нещо, трябва да се готвим, за да докажем както на самите себе си, така и на преподавателите какво е общото между искам и трябва.
Диана Геловска says:
Есе на тема: „Какво губи преподавателят, когато студентите са неподготвени за часа?“
Всички сме свикнали да ходим без домашни на училище и да ни се разминава. Учителката изпитва подготвените и ние минаваме „между капките”.
Но тези времена вече свършиха, сега сме в университета и дори 2/5 от студентите да не са подготвени часа се спира, не се провежда или основната тема е неподготвеността ни. Така преподавателят губи един от ценните си часове, който може да прекара не с вдъхване на отговорност (което е трябвало да стане факт в ученическите години), а с преподаване на ценни съвети и знания.
След като загуби един час, е много вероятно да загуби и следващ, което води до вълна от не взети часове. Това е едно загубено време, както за преподавателя така и за ученика. Така че минало, настояще и бъдеще са в наши ръце. Ние решаваме от тук нататък как ще се процедира.
Десислава Гергова says:
Д-р Михайлова, това е моето резюме, върху зададеното ни домашно. Всеки човек се замисля главно върху своите проблеми, но малко са тези, които поглеждат и към тревогите и проблеми и на другите, дори когато те са пряко зависими от тях. Така и ние, тъкмо станали студенти, не обръщаме внимание на преподаващите, когато те се опитват да ни покажат и да ни научат на нещо ново. Не внимаваме на лекции и не пишеш домашните си, дали защото така е по-лесно, дали защото искаме да излезем навън, а това отнема време и нещо пък друго.Студента е една малка частица от обществото, но промени ли той нещата в своя полза и на общото благо, той ще допринесе за общото развитие.
Михаела Михайлова says:
Д-р Михайлова,ето го и моето резюме по поставения проблем тази седмица :
Замисляли ли сте се колко е трудна задачата на един учител ? Да влезе в стая с поне двадесет ученици и да се изправи и надвиква с поне половината от тях …Но на какво се дължи това ? Защо нямаме капчица уважение към по-възрастните от нас и не оценим техните усилия,труда и нервите ,които влагат ,за да ни дадат знания? А смятате ли , че когато отидете неподготвени в час , не обиждате своя преподавател? Нима мислите,че той не желае да ви научи на нещо и да ви напътства по трудния път,докато пораснете…Напротив ! Именно те-нашите учители са готови да ни помогнат за всичко ,от което се нуждаем ,не само в училище,а и в живота като цяло.Учителят трябва да бъде приятел на своите ученици.Как да постигнем това ли ? За да има приятелство,трябва да има уважение и от двете страни.Затова нека уважаваме своите учители,да бъдем добри ученици ,да спазваме дисциплина в часовете и да сме редовни с домашните си.Нека накараме своите учители да се гордеят с нас и да изпитат удовлетворение от работата си .
Радина Борделова says:
Д-р Михайлова, изпращам Ви и моето резюме:
„Студентски живот, ах, сладък живот”- както пеят родните изпълнители. Погълнати от цялата еуфория на студентството и водени от интересното и забавното, от нашето ИСКАМ, ние- студентите често се явяваме неподготвени в час. Принципът на удоволствието поглъща принципа на реалността! Защо след като студентите не сме подготвени за час, то преподавателят трябва да бъде? Това не е ли загуба на време? Нашите задължения са да научим, а задълженията на преподавателите- да ни научат. Как биха ни научили те, щом ние самите не полагаме усилия това да стане.Удоволствието вече е погълнало реалността и ИСКАМ е доста по-силно от ТРЯБВА.
Вече е време да обърнем нещата!
Теодор Тодоров says:
Гл. ас. д-р К. Михайлова, заповядайте моето резюме: Когато, студентите са неподготвени за час, преподавателите губят това, че не са успяли да накарат студентите си, да мислят като едно цяло, да не бъдат егоисти, които се отделят от всичко. Не е възникнал процеса на интеграция, в потока и отделните групи, от егоизъм към антроизъм. Няма социална връзка, между преподавателя и студентите за тяхното ефективно развитие, по отделно и като едно цяло. Няма осъществяване на социална връзка, между образованието, като част от духовното производство на обществото и всички останали сфери: комуникации и транспорт, материално производство, обществено управление, възпроизводство на населението. Защото, когато студентите са неподготвени за час, нямат основата, която образованието дава, необходима за израстването и развитието в другите сфери. Вишето образование, създава необразовани и некомпетентни кадри, по този начин се спира растежа и ефективното социално развитие на обществото, като едно цяло. Преподавателите са обвинявани, че не правят необходимото за качеството на образование.
Станислава Цветкова says:
Моето четвърто домашно: Когато студентите не са подготвени за час, но присъстват в него, губят както своето време, така и това на своя преподавател. И не само, че не им е интересно в съответния „час“, но следователно не им е и полезно, защото когато не си подготвен, не можеш да взимаш участие в дискусиите, нито да вникнеш в тях пълноценно, защото нямаш представа за какво става въпрос. Освен това, мисля, че преподавателят губи желание да посещава следващи часове със съответната неподготвена група студенти и следователно би спрял да влага цялата си енергия в това, да научи на нещо тези студенти.
Стоян Николов says:
Добър ден Гл. ас. Михайлова. Относно 4-та домашна работа, за която трябваше да се реваншираме: ето моето резюме на тема (Какво губи преподавателят, когато студентите са неподготвени за часа ? )- Когато студентите са неподготвени за определен час, даденият преподавател не може да свърши никаква работа с тях, а причината, че самият преподавател е там, е че студентите имат нужда от него и би трябвало да искат той да си свърши работата. Защото бъдещето на студентите зависи от това как ще се подготвят за него. Преподавателят е човек, който също както ние трябва да правим, сяда да се готви за даден час, лекция или упражнение, за да може да даде полезна информация на студентите, учениците, та те самите да я разберат и да я използват. Преподавателят не го прави за него си, той го прави за нас. И така, когато той се подготви а студентите – не, целият труд от страна на преподавателя отива на вятъра и все пак това не е лошо за него, то е лошо за нас. А ние без труд няма как да постигнем целите в живота си, не се ли готвим ще пречим, както на самите нас така и на хората около нас. И би трябвало да проявим уважение към нашите учители, защото те са хората които най – много спомагат за нашето реализиране в живота, и те са хората, които ни дават правилната насока в него. И ако успеем те ще бъдат горди с нас, защото самите те ще са постигнали още нещо, уж нищожно, а всъщност голяма крачка за прогреса и развитието на човечеството. Не бъдем ли вежливи спрямо учителите, само ние ще загубим от цялата работа, нищо друго няма да постигнем. Това ще бъде един опит от наша страна да срутим бъдещето си.