Да си университетски преподавател никак не е лесно. Непрекъснато ТРЯБВА да извеждаш студентите си от принципа на УДОВОЛСТВИЕТО към принципа на РЕАЛНОСТТА (Херберт Маркузе); от първичното им състояние на СПОНТАННОСТ, индивидуализъм и егоизъм към вторичното, СОЦИАЛНОТО състояние на овладяна емоция и реактивност, колективност, алтруизъм (Томас Хобс); да ги предпазваш от изкушенията на ПОСРЕДСТВЕНОСТТА, манталитета на ПЪРВЕНЮТО и МАНИАКА (Иван Хаджийски), да стимулираш тяхната ЗДРАВОСЛОВНА АМБИЦИОЗНОСТ да се развиват тук, в България да постигнат своята професионална реализация.
АЗ ИСКАМ срещу НИЕ ТРЯБВА
Оказва се, че собствения свободен ИЗБОР на студентите да завършат университет не е достатъчно надеждна основа за тяхната МОТИВАЦИЯ и АКТИВНОСТ в обучението им. Трябва и още нещо – мотивация и активност на ПРЕПОДАВАТЕЛЯ да модерира процеса на излизане от принципа на удоволствието, надвиването на АЗ искам, и го ИСКАМ бързо и сега, и влизането в принципа на реалността, овладяването на НИЕ трябва и ТРЯБВА постоянно, организирано и отговорно.
Защо пиша това? За да подскажа на студентите си, че УНИВЕРСИТЕТА не е „детска градина“, че придобиването на ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ, макар че сами си го избираме, не е дейност по желание, а по-скоро „насилие“, доколкото индивидът има задача да се самоОПИТОМИ – да се справи с първичното в себе си, да надвие желанията и нагоните си; да се самоДИСЦИПЛИНИРА като приеме установения ред и организация; доброволно да самоОГРАНИЧИ свободата си като се подчини на университетската йерархия. Дали и как се справя, се познава по външния вид – облеклото, а също и по вътрешния – маниерите, общуването и чак накрая, а може би това е началото – по текущата самоподготовка за всяко следващо занятие.
Вчера се оказа, че едва 3-5 от моите първокурсници от поток 504 и група 5011 са подготвени за семинарното занятие – изпълнили са поставената задача да прочетат откъс от „Гражданска смърт или безсмъртие“ на Иван Хаджийски и „Едноизмерният човек“ от Херберт Маркузе. Как да проведеш семинара ефективно за всички – и за челите и за нечелите, и за отговорните и за безотговорните, и за тези, които видимо проявяват уважение към дисциплината и преподавателите и за другите?
Защо студентите са (не)подготвени?
Попитах ги ЗАЩО не са подготвени? Отговориха така: „топло, хубаво време„; „не ми беше интересно„; „неинформираност„; „отлагах„; „нямам учебник„; „убягнало ми е„. Какво означават тези отговори? Липса на воля да се приеме принципа на реалността, култ към собствения „аз“, към искам и го искам сега, първичност, спонтаност по Томас Хобс.
В по-високото блюдо на везната, в отговор на въпроса: защо сте подготвени се чу следното: „защото беше дадено за домашно„, „четох насила„, „по задължение„, защото „трябва„, „чух от колега, че текста е интересен„. Какво означава това по Хобс? Означава социалност, осъзнаване на ДРУГИЯ и на взаимоотношението ми с другия. Защото този който дава домашната задача е различен от собственият ми аз, също както и този, които ми казва, че Хаджийски е интересен. Изпълнявайки домашната си задача, моят вече пълнолетен „аз“ всъщност установява взаимоотношение с другите, овладявайки принципите на реалността.
Хаджийски – Маркузе: 5-0
Любопитен факт: Хаджийски печели с 5:0 пред Маркузе. Студентите го намират като пет пъти по-интересен, забавен, разбираем.
ПОДАРЪЦИТЕ
Трите семинарни занятия по социология вчера много си приличаха, въпреки че на пръв поглед бяха различни. С първата по график група 5013 говорихме за кризата на демокрацията по един нетрадиционен, художествен, творчески начин. Съвсем скоро ще ви покажа някои интересни резултати от семинара, който направихме с тях. Чрез метода на асоциативното мислене на база на символи, те ме провокираха да им подаря един миг от личния ми опит. С втората група 5012 анализирахме „Троянската проститутка като троянски кон в патриархалното семейство“ – системен анализ на обществен проблем. Ще видите резултатите скоро. С тях споделих онези 14 реда текст, които сълно ме привързаха към социологията и към истинското преподаване на социология. С третата група говорихме за проблемите, разказани тук. И за да не останат без подарък, защото макар и неподготвени, и тях ги харесвам колкото и другите, реших да споделя с тях и всички вас тази моя преподавателска ценостна мотивация. Представяте ли си, целият този спектър от мисли е провокиран от Хаджийски и Маркузе! Вече съм убедена: НЯМА ПО-ВЕЛИКА СИЛА ОТ МИСЪЛТА!
За да има справедливост, но и също, за да дам шанс на неподготвените студенти да изравнят нивото си с останалите, моля всички, които не бяха изпълнили четвъртата си домашна задача (да прочетат откъс от Иван Хаджийски и Хербърт Маркузе) първо да го направят и второ да отговорят писмено на въпроса: КАКВО ГУБИ ПРЕПОДАВАТЕЛЯТ КОГАТО СТУДЕНТИТЕ СА НЕПОДГОТВЕНИ ЗА ЧАСА? Отговорите да бъдат резюмирани до 500 думи и публикувани като коментар на този пост до вторник, 23 октомври, 12.00 часа.
ПЕТА ДОМАШНА ЗАДАЧА за всички
Във връзка с тематиката на лекцията по социология от 16 октомври – Дилема на Томас Хобс; първично и социално състояние; всеки срещу всички; индивидуализъм – колективизъм; егоизъм – алтруизъм, спонтанност – възпитание, социализация; обществен договор, едноизмерен човек, измамни свободи, и въз основа на семинарните занятия от седмицата МОЛЯ ПРОЧЕТЕТЕ следните текстове от „Текстове 2″:
- Херберт Маркузе. Ерос и цивилизация… , с. 387-397;
- Ерих Фром. Да имаш или да бъдеш…, с. 421-461;
- Стоян Михайлов. Личността като специфична социологическа система, с. 485-491.
Времето отново е октомврийски слънчево и се очаква да остане такова до следващото семинарно занятие. Чувам гласовете на учениците от съседното училище – изглежда са изпълнили домашните си и вече играят в двора. Прочетете текстовете този път. Никога няма да бъдете истински СВОБОДНИ, ако не се научите да МИСЛИТЕ. А в това университетът ще ви помогне, но само ако Вие изберете да приемете тази помощ.
.
Ваша,
Катя Михайлова
.
