Как въпреки критично отслабената си автономия, журналистическото поле увеличава властта си над останалите полета?

andrey_bunjulovРЕЦЕНЗИЯ на учебника по социология на комуникациите на гл. ас. д-р Катя Михайлова

Рецензент: доц. д-р Андрей Бунджулов

24 март 2016

Намирам за евристична идеята, заложена в началото на учебника, макар и неразвита достатъчно, за съчетаването на структурния функционализъм на Парсънс и „конструктивисткия структурализъм“ на Бурдийо.

Пред скоби ще кажа, че подобни курсове са неизменна част от преподаването по социология в повечето университети днес. В учебните им планове откриваме вариации около сходни тематични ядра – що е комуникация, комуникативен акт, комуникативно действие, комуникативни технологии, медии и публичност, медии и глобализация и пр. Учебникът, който ни предлага д-р Катя Михайлова, покрива до голяма степен посочените тематични ядра, както и основни автори и теоретични традиции в областта на социологията на медиите и обществените комуникации. Той е разгърнат в обем от 264 страници, структурирани в осем глави. Снабден е с предметен и именен показалец, библиография, обхващаща 160 заглавия.Немаловажно е, че е написан ясно и увлекателно.  (още…)

Опит за рамкиране на медиите в социологическата траектория

РЕЦЕНЗИЯ на труда на  гл.ас. д-р Катя Михайлова „МЕДИ@ ОБЩЕСТВО“ Учебник по социология на комуникациите

Рецензент: доц. д.с.н Добринка Пейчева

24 март 2016

Препоръчвам продължаване на работата по тази изключително трудна задача.

Представеният за рецензиране учебник по социология на комуникациите, предназначен за студенти по социология, медии и журналистика, медийна икономика,обществени комуникации и други близки учебни дисциплини е озаглавен Меди@ Общество.

Трябва да се признае, че представеният текст е едно смело намерение. Написването на учебник, което по принцип е рядко явление в нашата преподавателска практика, обикновено изисква десетки години преподавателска и изследователска дейност. Фактът че толкова малко преподаватели се решават да напишат учебник по преподаваната от тях дисциплина се дължи най-вече на трудностите за структурирането и избора на най-важните теми, както и от признаването им от останалите специалисти. (още…)

Меди@ Общество – Въведение

Към читателя…

%d0%bc%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d1%8f-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%beСъгласни ли сте с максимата, че няма добро или лошо управление, а има управление, което е комуникирано добре или зле? Твърди се, че това са думи на Алистър Кембъл, пиар на британския министър-председател Тони Блеър. През януари тази година максимата бе широко разпространена във Фейсбук и се опита да потуши кризата около Министерство на образованието и науката (МОН), предизвикана от промените в новите учебни планове за средното училище.

Ето и казусът накратко. МОН разпространява информация, възприета от немалка част от потребителите на Фейсбук като: „История славянобългарска” няма да се учи в училище, отпада от учебния план”. Следват огромно количество постове и коментари в защита на мястото на „Историята” в учебното съдържание. Ресорният заместник-министър се заема да разобличи тези погрешни твърдения публично в телевизионно интервю в сутрешния блок на БТВ. Прави твърде много грешки, вероятно от комуникационна неопитност, от сценична треска или вътрешно объркване – кое да каже, как, кога и кое да премълчи. Фейсбук не й прощава, започва откровено да й се подиграва, подхвърляйки си ехидно нейното твърдение, че Робинзон Крузо е един от авторите, които ще се изучават в 6-ти клас. Едва след това МОН дава пресконференция по повод новите учебни планове и публикува самите тях на своята интернет страница. Става ясно, че „История славянобългарска” няма съвсем да отпадне, твърди се, че никой не е имал такова намерение. Фейсбук профилите в защита на МОН широко и под различни форми споделят пи ар-ската максима за управлението и неговото комуникиране, дори с приятелска насмешка предлагат МОН да се преименува на МОНК – Министерство на отсъствието на нормална комуникация. (още…)