Автор на дисертационния труд:  Стоян Петров Инджев

Основание за представяне на рецензията: Участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед № 554 / 05.10.2018 на Ректора на УниБИТ.

Научният анализ се различава от други видове анализи именно по  разработената си методическа платформа и нейното последователно и логично изпълнение.

Същата бележка съм отправяла и към други дисертации, разработени в рамките на докторантура на самостоятелна подготовка. Адмирирам желанието на колегите докторанти на самостоятелна подготовка да свържат полето на своята практическа дейност с науката. От тази връзка печелят еднакво и науката, и бизнеса. И бих искала да обърна внимание, че влизането в науката става по определени правила, че правенето на наука изисква една по-строга методическа и методологична дисциплина. Ако ние, занимаващите се с наука се опитаме да влезнем в територията на бизнеса, дали бизнеса и особено финансово-банковия, няма да постави пред нас своите железни правила и претенции?

1. Информация за дисертанта

Стоян Петров Инджев е докторант на самостоятелна подготовка в докторска програма „Бизнес и административно обществени комуникации и технологии“ в Университет по библиотекознание и информационни технолигии. Представеният дисертационен труд е в професонилано направление 3.5. Обществени комуникации и информационни науки“.

Извън академичното поле Стоян Инджев е защитил професионалната си позиция и статус като банков мениджър от висок клас. Според представената автобиография, след 2008 г. до сега докторантът заема високи мениджърски позиции във водещи банки в България. Този професионален опит му позволява да наблюдава отвътре кризисните процеси, които изследва в дисертацията си. Дори повече – дава му възможност собствено да преживее и осмисли трите български банкови кризи, върху които е фокусиран дисертационния труд и на тази база да предложи модели за тяхното комуникационно овладяване.

2. Обща характеристика на представения дисертационен труд

Докторант Стоян Инджев представя дисертационен труд на тема „Управление на кризи и конфликти във финансовата сфера чрез комуникационно моделиране“. Изследването е разработено под научното ръководство на проф. д.н. Николай Палашев и доц. д-р Христина Богова. То е в общ обем от 155 стандартни страници. Няма приложения. Включва списък на цитираната и използвана литература.

Дисертационното изследване е структурирано в стандартна за жанра композиционна и логическа структура. Разгърнати са три глави, увод и заключение.

Научните изследвания най-често чрез увода въвеждат читателя в методиката на изследването. Тук би следвало да бъде дефинирана методическата инфраструктура на изследването чрез определяне на обект, предмет, цел, задачи, методи и хипотези. Подходът, който използва Стоян Инджев при изграждане на увода е по-различен. Той предпочита да въведе читателя в двете сфери, в които разполага изследването си – банковата и комуникационната. Авторът e използвал правото си на свое творческо решение, въпреки че, по принцип научните жанрове имат строги изисквания. (още…)

След дълги битки за утвърждаване на дисциплината „Социология на медиите“ в учебния план на специалност „Медии и журналистика“, резултатите са:

Дисциплината е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА в учебния план за ОКС „Бакалавър“ в две направления: „Социология, антрополия и науки за културата“ и „Обществени комуникации и информационни науки“. Ще се чете във втори курс в общ поток на двете професионални направления. Името на дисциплината е „Социология на комуникациите„, титуляр проф. д.с.н Михаил Мирчев (в сила от 2013-2014).

В учебния план за професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“  (в сила от 2012-2013, днешните първокурсници) дисциплината е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА в трети семестър.

В плана от 2010-2012 дисциплината е ИЗБИРАЕМА. Тази учебна година проведохме първия лекционен курс с настоящите третокурсници. „Социология на медиите“ избраха 22 студента. Благодаря им!

Дисциплината е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА в учебния план за ОКС „Магистър“ по социология със специализация „Социология и икономика на публичната сфера“. Чете се във втори семестър, казва се „Социология на медиите и публичните комуникации„. Автор и титуляр съм аз.

Дисциплината е ИЗБИРАЕМА, дисциплина от категория „В“, в учебния план на докторанти в професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“. Казва се „Социология на медиите и обществените комуникации“ (СМОК – като онази змия, която обитава покривите на селските къщи – всички се страхуват от нея, но знаят, че тя пази здравето на къщата, знаят, че излезе ли, покаже ли главата си навън, напусне ли покрива – някой, нещо, къщата безвъзвратно си отива). Автор и титуляр съм аз.

Тази година дисциплината е избрана от един от докторантите в катедра „Медии и обществени коменикации“. Поздравления за Ева Цветкова! Очевидна е ориентацията й към серозната наука и изследване.  Изпитът ще се проведе на 17 юни 2013 от 10.00 ч. в зала 3072. Изпитният конспект публикувам тук. УСПЕХ ЕВА!

КОНСПЕКТ

Целта на дисциплината „Социология на медиите и обществените комуникации”, предназначена за студенти в трета степен на висшето образование – докторанти в професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки”, е да развие умения за критичен анализ и формулиране на авторова теза  и обществена позиция у младите учени. Предложеният изпитен конспект акцентира върху критика на класически и нови социологически теории за същността, конструирането, функционирането на медийната и комуникационна система в обществото като социологическа система.

Форма на изпита: Устен изпит, защита на предварително подготвено задание

Задание: Да се направи реферативен преглед в писмена анотативна форма на подходящите за приложение в дисертационното изследване на докторанта:

1. социологически теории за конструирането, функционирането и ефектите на медийната и комуникационна система в обществото;
2. методи за изследване на конструкцията, функционирането и ефектите на медиите и обществените комуникации;
3. източници на емпирични данни.

Да се аргументира избраната от докторанта теоретико-методологична основа писмено и в дискусия по време на изпита.

ВЪПРОСИ

1. Социология на медиите и обществените комуникации – институционални връзки и функционални зависимости между на медиите, човека и обществената структура (Денис Макуеил).
2. Медиите в обществото като социологическа система (Стоян Михайлов).
3. Теорията на медиите и обществените комуникации като социологическа теория на средно равнище (Робърт Мъртън). Жизненост и функционалност в съвременната дисциплинарна структура на социологията.
4. Социология на медиите и обществените комуникации в призмата на българската социологическа школа. Позициониране на медийната система в макромодела за обществото като социологическа система (Тодор Петев).
5. Медийната и комуникационната система в логиката: обществена потребност и дейност за нейното задоволяване.
6. Медиите и „шестата обществена потребност” (Михаил Мирчев).
7. Медийната и комуникационна система в логиката: изкуствени и естествени потребности на индивидуално, групово, общностно и обществено ниво (Хърбърт Маркузе, Теодор Адорно).
8. Ефекти, дефекти; функции, дисфункции на медийната и комуникационна система в развитието, саморазвитието на обществото. Функционален анализ (Робърт Мъртън). Карта на ефектите (Пол Лазарсфелд, Елиу Кац). Спирала на мълчанието (Елизабет Ноел-Нойман). Култивационен анализ (Джордж Гербнер).
9. Социология на медиите и обществените комуникации в европейската и американска научно-изследователска традиция. Критично (critical) и административно (administrative) изследване (Пол Лазарсфелд, Джей Блумлър, Гуреевич, Ланг, Тод Гилтлин).
10. Структурен функционализъм и критика на структурния функционализъм при изследвания на медийната и комуникационна система на обществото.
11. Подходи при изследването на медиите и обществените комуникации (Денис Макуейл, Розенгрен).
12. Устойчивост на медийната и комуникационна система като обществена система. Толкът Парсънс – кибернетичен модел за устойчивост на системите. Приложимост при конструирането на медийната и комуникационна система.
13. Карл Маркс за функциите на медиите и комуникациите в обществото. Политическа икономия на медиите (Димитър Филипов).
14. Парадоксът „Богати медии – бедни демокрации” (Робърт Маккензи).
15. Позициониране на медийната и комуникационна система във властовата и институционална йерархия на съвременното  обществото. Медиите и властта  (Елиезер Алфандари, Джон Гълбрайт).
16. Медиите и елитите. Медиите като елит. Обществена отговорност на елита или бунт на елитите и предателство към демокрацията (Кристофър Лаш, Джон Кийн)
17. Медиите като институции на публичността (Юрген Хабермас).
18. Проблемът „статусна несъвместимост” в медийната и комуникационна система. Ограничена функционалност, афункционалност на медийната система в обществото. Стратифициране на медийната система днес.
19. Трансформации (обръщане) на стратификационната пирамида на медиите при Глобализацията. Структура на медийната система и модели на обществено въздействие (Ивайло Знеполски).
20. Социален статус и човешки капитал на медийната и комуникационна система днес. Статусен и субектен капитал, интегрираност и идентичност (Михаил Мирчев).
21. Медиите и обществените комуникации и социалните неравенства. Социална диференциация по линия на новата функционална грамотност в информационното общество – медийна и дигитална грамотност.
22. Дигитално неравенство (Ди маджио, Харигати, Ян ван Дик).  Измерения на конфликтност и логика на съвместяване.
23. Съвременни трансформации на медийната и комуникационна система и Третата вълна в общественото развитие (Алвин Тофлър, Мануел Кастелс).
24. Трансформации на медиите в интернет пространството. Нови  интернет медии.
25. Трансформации на медийните аудитории. Аудиторията като тълпа срещу овластяването на аудиторията в дигиталното комуникационно пространство.
26. Свобода и цензура в медийната и комуникационна система на обществото – хоризонт на творчеството и параметри на регулация, само и корегулация на медийната система. Комуникационни права и свободи на гражданите.
27. Световни и европейски индекси за ниво на развитие на медийната и комуникационна система в системата на обществото като цяло. (Freedom of the Press, Internet usage, ICT development, DOI,  Network Readiness).
28. Емпирични изследвания – качествени и количествени методики. Представителна и достоверна информация. Етика в емпиричната работа. Научна и методологическа отговорност. Академична коректност. Обществено съзнание.

ЛИТЕРАТУРА

Основна

1. Алфандари, Е. Медиите и властта. София , 2000.
2. Знеполски, И. Новата преса и преходът. Трудното конструиране на четвъртата власт. София, 1997.
3. Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 1. София, Изд. „ЛиК”, 2004.
4. Кастелс, М., Силата на идентичността. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 2. София, Изд. „ЛиК”, 2006.
5. Кийн, Дж. Медиите и демокрацията. София, Изд. „ЛиК”, 1999.
6. Маркузе, Х. Едноизмерният човек. Изследвания върху идеологията на развитото индустриално общество. София, Изд. „Христо Ботев”, 1997.
7. Мирчев, М. Социална динамика и цивилизационно разслояване. София, Изд. „М-8-М”, 2009.
8. Михайлов, С. Социологическата система. София, „М-8-М”, 2010.
9. Михайлов, С. Соцологията в България след Втората Световна война. София, „М-8-М”, 2003.
10. Михайлов, С. Емпиричното социологиечско изследване. Второ изд. София, „Партиздат”, 1980.
11. Михайлова, К. Телевизията за деца. Между пазарната логика и обществената мисия. София, Изд. „М-8-М”, 2011.
12. Михайлова, К. Дигитално разслояване в съвременното българско семейство. В: нови медии 21. Достъпно на: http://www.newmedia21.eu/analizi/digitalno-razsloyavane-v-sa-vremennoto-ba-lgarsko-semejstvo-konfliktnost-ili-sa-vmestyavane-mezhdu-roditeli-i-detsa/
13. Михайлова, К. Достъп и участие на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. В: Медии и обществени комуникации, бр. 3, септември 2009. Достъпно на: http://media-journal.info/?p=item&aid=57.
14. Московичи, С. Ерата на тълпите. София. Изд. „Дамян Яков”, 2007.
15. Ноел-Нойман, Е. Спирала на мълчанието. Общественото мнение – нашата социална черупка. София, ИК „Люрен”, 2004, с. 295. (Откъс на http://www.assa-m.com/marketing11.php)
16. Петев, Т. Към социология на масовата комуникация. София: БАН, 1979.
17. Петев, Т. Комуникационната спирала. София. 2010.
18. Хабермас, Ю. Структурни трансформации на публичността. Структурни трансформации на публичността. София, Изд. „Критика и хуманизъм”, 1994.
19. Blumler, J. The Social Purposes of Mass Communication Research – the Transatlantic perspective. In: Journalism Quarterly, 55, 1985. p.219-230.
20. Gitlin, T. Media Sociology: The Dominant Paradigm. In: Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to Media. A reader.London, 2008., p. 21-33.
21. Сastells, M. The Power of Communications. Sage, 2009.
22. Katz, Elihu, Paul Lazarsfeld. Personal Influence: The Part Played by People on the Flow of Mass Communications. (2^nd Edition),USA, Transaction Publishers, 2009, p. (Originally published in 1955 by the Free Press).
23. Lang, G. and Lang, K. Mass Communication and Public Opinion. Strategies for Research. In: Rosenerg, M at all eds. Social Psychology, Social Perspectives.New York, 1981, p. 653-682.
24. McQuail. Denis. Sociology of Mass Communication. In: Annual Review of Sociology. Vol. 11, (1985), pp. 93-111.
25. Merton, Robert. Social Theory and Social Structure. The Free Press, 1968.
26. Rosengren, K. E. Advances in Comminication Research: One Paradigm or Four. In: Journal of Communcation, 1983, 33(3), P. 185-207.

Допълнителна

1. Арънсън, Е. Човекът – социално животно. София, Изд. „Дамян Яков”, 2009.
2. Градев, Д. Социална психология на масовото поведение. София.1995.
3. Градев, Д. Стигма и личностна биография. Софоя, Изд. „Изток-Запад”, 2010.
4. Гълбръйт, Дж. Анатомия на властта. София, Христо Ботев, 1993.
5. Канети, Елиас. Маси и власт. София,1996.
6. Лаш, Кристофър. Бунтът на елитите и предателството към демокрацията. София, Обсидиан, 1997.
7. Малецке, Г. Психология на масовата комуникация. София, 1994.
8. Маклуън, М. Закони на медиите. София, 1995.
9. Московичи, Серж. (ред.). Социална психология. София, Изд. „Дамян Яков”, 2006.
10. Петев, Т. Теории за масовата комуникация. София: ФЖМК, 2004.
11. Петев, Тодор. Комуникация и социална промяна. София, 2001.
12. Попова, Снежана. Социално време и медиен разказ 1989-2000. София, Изд. „ЛиК”, 2002.
13. Рифкин, Джеръми. Епохата на достъпа. София, Изд. „Атика”, 2001.
14. Фидлър, Р. Медиаморфоза. София: Кралица Маб, 2005.
15. Тофлър, А. Третата вълна. София, ИК „Пейо Яворов”, 1991. (Реферативно представяне на: http://www.assa-m.com/sociologia21.php).
16. Филипов, Димитър. Медийната революция. Икономическа теория на медиите. София, УИ “Стопанство”. 2002.
17. Barrat, David. Media Sociology. Routledge, 2012.
18. Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to media. A reader.London, 2008.
19. Clifford G. Christians at all. Normative Theories of the Media.University ofIllinois Press, 2009.
20. Curran, J. Jean Seaton. Power without responsibility. Routledge, 2003.
21. Glover, D. The Sociology of the mass media. Causeway Books, 1984.
22. Halmos, Р. The Sociology of Mass Media Communicators. University ofKeele, 1969.
23. Katz, Elihu, John Durham Peters, Tomar Liebes, Avril Orloff. Canonic Text in Media Research. Cambridge: Polity Press & Blackwell Publishing, 2003.
24. Karsten, R., Denis McQuail, Nick Jankowski. Media use as social action: a European approach to audience studies. John Libbey, 1996.
25. McCullagh, C., Jo Campling. Media Power. A Sociological Introduction. Palgrave, 2002.
26. Mc Quail, D. Towards a Sociology of Mass Communication. Collier-Mcmillan, 1969.
27. Mc Quail, D. Sociology of Mass Communication. Selected Readings. Penguin.1972.
28. Reese, S., Jane R. Ballinger, Pamela J. Shoemaker. The Roots of media sociology. 1993.
29.  Rosengren, K. Media Effects and Beyond. Routledge, 1994.
30. Smith, J. Understanding the media: sociology of mass communication.Hampton Press, 1995.
31. Tunstall Jeremy. Media Sociology. A reader.University of Illinois Press, 1970

Конспекът е изтготвен от гл. ас. д-р Катя Михайлова и одобрен от катедра „Медии и обществени комуникации“ .

       Успех на всички, изкушени от сериозната наука!

      Катя Михайлова

  „Учените са скандализирани от безпардонен конфликт на интереси при провеждане на конкурсите за финансиране на проекти“, пише в-к „Сега“.  Фондът за научни изследвания тази година бил раздаден на обръчи от фирми и т.н. Прочетете цялата публикация, има достатъчно факти…  http://www.segabg.com/article.php?id=625034

   СРАМ ме е! Да заставам пред студентите си от професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“, да преподавам социология, да говорим за позитивна наука, за разграничение на субекта от обекта на изследване, , за живителната сила на научното изследване за преподаването, развитието на мозъците, развитието на обществата.

   РАДВАМ се, че до сега резултатите от работата на студентите ми показват категорични признаци за овладяване на методологията на мислене и анализ и съм донякъде спокойна, че като прочетат гореспоменатия текст, ще усеят да намерят „ключа от бараката“ макар той да е на студено скрит.

     Къде всъщност е проблемът? Това с раздаването на Фонда по обръчите е само най-актуалното му проявление. Коренът е малко по-дълбоко. В текста се споменава, че директорът на Фонда е станал доктор на науките. Но на какви науки е станал доктор? Ако казваме, че така нар. „малък докторат“ маркира влизането в науката , то „големият докторат“ доказва, утвърждава позицията на учения в съответната наука. То затова едното се обозначава като д-р, а другото като д.ик.н. (доктор на икономическите науки), д.с.н. (доктор на социолигическите науки), д.пс.н. (доктор на психологическите науки), д.ф.н. (доктор на философските науки) и т.н. Поинтересувах се доктор на кои науки е директорът на Фонда. Страницата на НБУ, в която трудно можеш да откриеш лична и научно-изследователска биография на щатния състав е записано веднъж, че директора на Фонда е професор, д.н. http://www.nbu.bg/index.php?l=1105, и втори път, че е доктор, т.е „малък доктор“ http://www.nbu.bg/index.php?l=1287#earth. Е малък ли е или е голям? Ако сайта на университета не ти казва, то кой да ти каже? И, ако е голям, по какво? Защо не се идентифицира с науката, която познава, която преподава?

     Google Search завързва името на Директора с информация за „силен трус“ – ако напишете Рангел Гюров, първите връзки ще имат тези ключови думи. И наистина силен трус провокира в мен информацията, че директора, който е обявил като свои научни интереси геотектоника, гемология е станал голям доктор по „Обществени комуникации и информационни науки“ http://www.segabg.com/article.php?id=625034. И точно в този възел е проблема.

    Професионалното направление не е НАУКА!

     Ако можеш да станеш доцент и професор по дадено професионално направление, доколкото това са академични длъжности, то доктор и още повече голям доктор следва да ставаш в наука, която овладяваш, защото това не са просто длъжности, а научни звания.  Ето този опит, до днес успешно провеждан, за приравняване на НАУКАТА с професионално направление до степен, че двете се използват като синоними е основата, върху която Фонда за научни изследвания „закономерно“ се самораздава на фирми и организации с вярата, че те като добри професионалисти имат потенциал да разработват научни изследвания, да генерират научно обективни резултати, да моделират процеси и т.н.

    Всички страдаме и ще пострадаме от това приравняване – някой болезнено го осъзнаваме още днес. Виждаме го навсякъде – вземете например научния секретар (всяко научно звено има такъв), който вместо да организира и провежда научно-изследователския процес в звеното си,  е свел поглед върху ежедневния поток от документация и администрация, самопринизявайки се до обикновенна секретарка.

  Каква наука, като няма кой да я развива! Тази позиция е със сигурност политически много удобна – режем главата на науката като убиваме истинските стойности, принизяваме я до професионално направление, харчим бюджетите за практически дейности, а не за научни изследвания, произвеждаме фалшиви данни и криви модели и след няколко години едно перо от националния бюджет се самозадрасква. Какъв рай за бюджетотворителите! Но какъв ад за младите хора, на които въпреки всичко преподаваме наука!

      И да Ви кажа, в порядъка на нещо все пак позитивно, горда съм, че съм в щатния състав на университет, който не се срамува, страхува да покаже профилите на преподавателите си. Университетът даде възможност на всеки от нас да се самопредстави в блога си. Дали, обаче колегите имат смелостта да го направят е друг въпрос.

       Катя Михайлова