Категория: ОБРАЗование
БАЛАНС в образованието: традиционно + онлайн образование
Онлайн обучението или как продължаваме напред в средното и висше образование след Covid 19, в условия на дигитално неравенство като модерна прадпоставка за социална поляризация?
доц. Дачев: Видимо е, че ние няма да спрем да търсим баланс между традиционното и онлайн обучение. В каква посока е важно да се движи този баланс?
доц. Михайлова: Твърде важна тема в за широк обществен дебат. А и за експертен. Дигиталното обучение, онлайн обучението или как продължаваме напред и в средното и във висшето образование. Както вече знаем Закона за предучилищно и училищно образование се промени съвсем наскоро – депутатите разрешиха онлайн обучение в средното училище независимо дали има или няма епидемична обстановка. Стратегията за развитие на висшето образование 2021-2030 предвижда онлайн обучение, цитирам: „всеобща дигитализация“. Във „всеобща дигитализация“ включвам и онлайн обучение, защото не е дадена друга категорична дефиниция що е то „всеобща дигитализация“. Пък ние учените хора сме свикнали с дефиниции да работим.
доц. Дачев: Чуха се гласове, че сътвореното от Ковид е придвижване към нещо, което така или иначе щеше да се случи.
доц. Михайлова: Не просто се чуха. В проекта за Стратегия за развитието на висшето образование 2021-2030 същото го пише. Ковид даде такъв тласък. Мисълта ми е друга. Така или иначе вървим към дигитално обучение, няма как то да ни се размине, изглежда, че е световна цел в областта на образованието. Чуха се гласове, които казват, че в бъдеще онлайн обучението ще е за всички, достъпно, безплатно, евтино от гледна точка на държавата, а традиционното обучение с истински жив контакт, с истински книги, защото висшето образование се учи от книги, а не от картинки, както МОН предвижда, за съжаление, в стратегията си, само за платежоспособните. Не, това не е вариантът, защото образованието е измислено в макрорамката на обществото, за да интегрира обществата, за да намалява социалните разделения, а не точно обратното – да разтяга ножицата.
доц. Дачев: Казахте: наложителен, неизбежен обществен дебат. Към коя от невралгичните му точки на първо време да посегнем и към какво да насочим вниманието си?
доц. Михайлова: Първото е отговорът на въпроса: как да използваме технологиите единствено и само в полза на обучението, образованието. В момента, в който имаме списък с подходи за използване на информационните и комуникационни технологии в полза на образованието, в изпълнение на основните цели на образованието – да научи децата и студентите да мислят, да ги възпита, да ги приобщи към обществото, да развива образователната система и да развива обществото като система, трябва да пристъпим към втората точка от дебата. А тя е: как да съчетаем онлайн и офлайн, традиционното образование. Вероятно ще се получи добре, ако използваме онлайн образованието в задочните форми, така или иначе те се наричат дистанционни, студентите в тях самостоятелно решават да учат дистанционно от преподавателя и университета. Вероятно дистанционното онлайн образование ще бъде добро в случаите, в които имаме чуждестранни студенти и докторанти. Но когато става въпрос за деца и студенти, които искат да получат и имат право да получат истинско, адекватно, живо образование – на тях държавата и обществото трябва да продължат да предлагат традиционното образование и дори да вдигнат нивото на неговото качество.
доц. Дачев: Ние не сме на една линия в способността си да приемаме и да се адаптираме към технологиите и този вид обучение. Съгласни ли сте?
доц. Михайлова: Да, разбира се. Дигитално разделение се казва. От 2000 имаме изследвания за така нар. digital divide или новото социално неравенство в световните общества, а не само у нас. В началото се говореше за дигитално неравенство на базата на различен достъп до технологиите, с които влизаме в интернет – един има компютър, друг няма. Днес още по-силно стои въпроса за така нар. дигитална грамотност – умението да се справяме с технологиите. И в света, и у нас е така, макар че при нас се оказа, че все още стои въпроса за неравния достъп на хората до информационното и комуникационно пространство. Проблемът е както за учениците и студентите, въпреки че те са дигитално поколение, така и за нас преподавателите и учителите. Имаме и психологическа бариера, тя не е маловажна. Та като ще говорим за дигитално образование, за онлайн образование, нека преди това да поговорим за достъпа. Какво означава достъп? Да имаш пари да си купиш необходимите ти технологии и средства. Да си грамотен да ги ползваш, да имаш адекватна психологическа нагласа. Необходима е и съответна законодателна база – и там има какво да се помисли и направи, за да можем да имаме в най-добрия случай смесено он- и офлайн образование, работещо в полза на ученииците и студентите, преподавателите, обществото и държавата.
Разговор с доц. Юрий Дачев в предаването „Рецепта за култура“, БНТ 2 26 септември 2020. https://bnt.bg/news/-skritoto-ostrie-…
Личността в обществото
Какви са най-важните уроци, които Ви дава социологията?
Катя: Първи урок – каквото горе, това и долу. Това е принцип на древното учение Херметизъм, аз го научих от социологията. Втори – дуализъм на човешката природа. Е. Дюркем казва, че човек носи егоизъм и алтруизъм. Задачата е да ги балансираме, за да живеем добре. Трети – как. Науката, за разлика от Неуката, дава отговори на въпроса как се постига работещо познание.
Стефани: Един от най-важните уроци, на които социологията ме учи е това как функционира обществото и индивида като личност. Този урок е изключително важен за ежедневието и развитието на всеки човек.
Студент VS Преподавател говорят за личността в обществото
Интервю на Толя Стоянова с доц. д-р Катя Михайлова, преподавател в катедра „Икономическа социология“ и Стефани Панайотова, студент по социология в УНСС. „Вестник на УНСС“, Октомври 2018
Защо решихте да се занимавате със социология?
Катя: Първата ми любов са медиите. Проумях, че те са лъскава опаковка, започнах да търся опакованото и се сприятелих със социологията. Тя ми показва системата на обществото, от която медиите са част, обществените отношения, принципи и модели, чрез които постигаме целите си.
Стефани: Социологията е интересна наука, която включва много различни дисциплини. Като започнем от икономиката и стигнем до психологията.
Социологията е дисциплина, която е тясно свързана с личността. Какви са най-важните уроци, които Ви дава тя в живота?
Катя: Първи урок – каквото горе, това и долу. Това е принцип на древното учение Херметизъм, аз го научих от социологията. Втори – дуализъм на човешката природа. Е. Дюркем казва, че човек носи егоизъм и алтруизъм. Задачата е да ги балансираме, за да живеем добре. Трети – как. Науката, за разлика от Неуката, дава отговори на въпроса как се постига работещо познание.
Стефани: Един от най-важните уроци, на които социологията ме учи е това как функционира обществото и индивида като личност. Този урок е изключително важен за ежедневието и развитието на всеки човек.
Живеем в динамична среда и непрекъснато се сблъскваме с промени. Как най-лесно и бързо личността може да се адаптира към тях?
Катя: Има промени, които носят тъга. Трябва да си дадем време, да бъдем търпеливи към себе си, да вярваме, че промяната е най-доброто решение за нас. Има и такива, които ни радват. Често в радостта си грешим. Добре е да внимаваме, да не изпадаме в опиянение, да благодарим и да продължим по радостния път.
Стефани: От личен опит бих казала, че човек може да се адаптира само с желание и хъс. Няма лесно или бързо. Аз работя по 8-10 часа и в същото време ходя и на университет. Ежедневието ми е много забързано. Сутрин започвам с работа. Следобед прекосявам цяла София, за да отида на лекции, а по-късно отново отивам на работа. В началото е много трудно, но човек свиква рано или късно. Всичко е въпрос на желание. (още…)
Оптимистична теория за нашия народ
Курсът по „Икономическа социология“ през зимния семестър на 2018-2019 завърши. Разделихме се с шестици, повече петици, имаше и четворки и тройки. Някои и на поправка останаха.
Видеото представя моите студенти в този курс. Не го харесвам това „моите“, но са си мои – 60 учебни часа мислихме заедно, четохме, учихме, смяхме се, тъгувахме, очаквахме. И аз съм си тяхна – че мога ли да не съм, щом дори и днес, след изпита, продължавам да получавам в писма усмивките им, най-хубавите им думи и пожелания.
За мен лекциите по „Икономическа социология“ бяха радост. Научих се да се усмихвам :), да „пиша имейли“, да разчитам на предпоследния момент. В мисловната ми карта влязоха дуализма на човешката природа, органичната солидарност, трудът като източник на обществено богатство, социалните отношения и класи, икономиката в обществото, обществената промяна…
Имам нова идея. Да напиша учебник по Социология на успеха. Започнах вече. И име измислих. АЗ УСПЯХ! Искам да успявате! Да споделяте успехите си! Радват ме успехите! Дават ми сила за живот.
Учи в България, завладей света! Учи социология и управлявай света!
Заговори ли се за образование се стига и до ценности, ценностите, от които се ръководи „Образование 3.0”, ценностите, които се утвърждават чрез наука и социология. Аксиологичният дебат днес не може да бъде пренебрегнат. И тъкмо той е предпоставката да се запитаме какъв образ създаваме чрез съвременото университетско образование по социология? Защото образованието създава образ – ценностен, личностен, професионален, образ на обществото и времето. И, ако този образ е модерен, разпознаваем, ако той се харесва и кандидат студентите искат да го постигнат, те ще дойдат в нашите социологически аудитории.
Доклад и презентация от конференция „Съвременни обществени предизвикателства и образованието по социология“, 21 ноември 2017, Ден на християнското семейство, УНСС
Посрещнахме първокурсниците по социология от випуск ‘2017 с думите: „Учи в България, завладей света! Учи социология и управлявай света!” с ясното съзнание, че не отправяме към тях поредни рекламни фрази, а смисли или по-точно методи за успяване в днешното общество.
Вярно е, че днес нагласата за учене в чужбина е твърде разпространена. Шири се схващането, че висшето образование в чужбина е врата към професионалния, гражданския, житейския успех. Изборите и реалните действия, които децата ни извършват въз основа на същата нагласа имат своите основания и са достойни за уважение. Част от тези основания създадохме самите ние. Коренят се в общата нихилистична народопсихологична предразположеност у нас българите. В онова: „Бонджур, бонджур! Пардьон, пардьон! Ох, на мама френчето!”, което героите от „Криворазбраната цивилизация” пеят[1]. Но също и в натрупващите се проблемност, конфликтност, абсурдност, до които българското университетско образование бе докарано в последните 27 години. Напоследък чувам да се говори шегаджийски, че е сто пъти по-трудно да запишеш детето в дестка ясла, отколкото в университет. (още…)
Блаженство в „мъжки времена”
Признанието е равновесието – нашето, на личността със средата. Много е хубаво! Да си пожелаем такова блаженство в „мъжки времена”.
.
Александър Михайлов и Катя Михайлова във „Време и половина“, БНР
Александър Михайлов (АМ). Защо има толкова много клишета, Катя, в българските медии? Любимите ми журналистически въпроси в последните години са: има ли съвременни будители – въпрос, който се задава на всеки 1 ноември; какво ще празнувате Трифон Зарезан или Св. Валентин – 14 февруари всяка година; въпросът, който зададоха всички журналисти в Международния пресцентър в НДК: кой победи Румен Радев или БСП. Откъде идват тези клишета?
Катя Михайлова (КМ). Медиите отразяват реалността. А в реалността по-лесно е в клишето, отколкото в нещо оригинално и ново. Представете си, че журналист беше задал изненадващ въпрос в НДК, представете си, че на Трифон Зарезан и Св. Валентин някоя медия извади абсолютно неочакван гледен ъгъл към този 14 февруари…
АМ. Какво ще се случи тогава?
КМ. Може би спад в рейтинга? Защото възприемането на новото е трудно. Толкова трудно, колкото и излизането от клишето. Не е липса на иновативна мисъл, не е липса на вдъхновение и творчество. Ние тук в България си имаме по много от всичко. Но дори и големите творци твърде често прикриват някаква част от таланта си от страх да не… (още…)
„Ще ни освобождавате ли?“
„Ще ни освобождавате ли?“ – това най-често питат студентите в самото начало на всеки университетски курс.
„Мога да ви помогна сами да се освободите. Тук съм, за да ви дам възможност да усвоите знание, познание (теории, методи, практики), чрез които човек се самоосвобождава. Вие сте тук, защото търсите възможност да се докоснете до познание. Никой не ви е насилил да изберете университета, нали? Свободно направихте избор и ето дойде времето с радост да се извисите до нивото на отговорността за своя избор. Вие сте свободни да бъдете отговорни. Някои от вас поемат отговорността и стават два, три пъти по-свободни. Други се отказват още при първата трудност – да дойдат на лекция, вместо да отидат на… Изборът отново ваш.“– обикновено отговарям. (още…)
Е-учебник по Медийна регулация – идеи за подобрение
Представям ви една стара идея. Хрумна ми преди 3 години. Първият етап от работата по нея завърши преди 2 години, сега тук е финалният резултат – е-учебник по регулация на медиите, предназначен за онлайн употреба.
Преподавам „Медийна регулация“ вече четири години. В началото беше трудно и за мен и за студентите. Трябваше да намеря начин да преподавам сложна, далечна на студентите материя, която дори е смятана за ненужна в образованието на журналистите – за какво им е на едни журналисти да разбират медийна регулация, те трябва да могат да пишат новини, да правят интервюта, да се снимат по телевизията…
Опитах всякакви класически и модерни преподавателски подходи. Тези, които се оказаха успешни употребявам и до днес. И ето хрумна ми да създам лесен за употреба, достъпен и като тематика, и като език и като технология учебник по медийна регулация. В края на учебната 2012-2013 предложих за обсъждане готовия е-учебник по медийна регулация пред катедра „Медии и обществени комуникации“. Тогава той бе разположен в самостоятелен сайт на Google платформа – такъв можех сама да направя, за да видя как ще изглежда идеята. Предложението не бе прието.
Дълго мислих как да продължа и дали има смисъл изобщо. Реших да обогатя още съдържанието на учебника по медийна регулация и да го публикувам тук, в университетския си блог, където му е мястото – защото и аз, и студентите, и продуктите, които произвеждам в хода на работата си все още сме част от УНСС. Можете да видите, да използвате учебника, ако посетите съответните раздели от лявата навигационна лента на блога – започнете с Регулация на медиите: социологическа перспектива.
Е-учебникът в този последен вид получи 4 положителни рецензии – всяка от гледната точка на различна дисциплина, защото медийната регулация е предмет, който изисква интердисциплинарно изучаване и анализ. По реда на получаване, първата рецензия е от гледна точка на социологическата наука – доц. д-р Андрей Бунджолов, УНСС. Втората е от гледна точка на медийната регулация като практическа дейност – проф. д-р Маргарита Пешева, ВТУ, председател и член на СЕМ 2001-2010. Третата е от доц. д-р Живко Драганов, УНСС – юридическа гледна точка. И четвъртата от проф. д.п.н. Галя Христозова, БСУ – от гледна точка на педагогиката и университетското преподаване. Всичките рецензии са публикувани тук.
И още една рецензия – на нея особено държа. Рецензията на студентите, които са главния потребител на знанието, познанието, което ние преподавателите произвеждаме. Нея можете да прочетете тук, ако отворите коментарите по тази публикация.
Сърдечно благоДАРЯ на всички вас колеги! На моите учители и рецензенти. На моите приятели. На моите студенти – вашият глас ще се чува утре.
БЛАГОдаря и на всички за всичко, което споделиха вербално или скриха в очите си, по пътя до тук.
Ваша,
Катя Михайлова
Избрахте ли МАГИСТРАТУРА?
СОЦИОЛОГИЯ И ИКОНОМИКА НА ПУБЛИЧНАТА СФЕРА е академична магистратура (research master). Борави със съвременни по-общи теоретико-методологически учебни дисциплини – в интердисциплинарното поле едновременно на социология и икономика, мениджмънт и право, обществени комуникации и инфраструктури. Цели надграждане на фундаментална подготовка на млади специалисти, които имат амбиция за експертна и академична кариера. Дава базова академична подготовка за една предстояща гъвкава професионална кариера и реализация в днешния толкова динамично променящ се свят и пазар на труда – при отмиране на стари професии и възникване на нови, при динамична смяна на професионални стандарти и ИКТ, в условия на принуда често да се сменят институции и работни позиции.
Академичното равнище мотивира за продължение в докторантура.
Наред с това тя е „практическа” магистратура (practical; taught masters).
- Освен фундаментални курсове, в програмата има курсове и форми за практико-приложна подготовка. Организира се професионална практика в престижни учреждения, както и организиране на цикъл от дискусионни срещи с изявени личности от публичното пространство;
- Специална методическа подготовка на студентите за една задълбочена работа, съобразена с академичните стандарти и използваща съвременни ИКТ. Тя ще им позволи да развият своята магистърска теза според изискваната структура и стандарти за научна разработка, което би било потенциал и важна стъпка към продължаване в докторантура;
- Подкрепа на студентите за използване ресурсите на Програми за студентска мобилност.
Какъв е желаният ПРОФИЛ НА СТУДЕНТИТЕ? Тази магистратура е за студенти, които освен авторитетна диплома целят и усвояване на сериозно и задълбочено знание; за студенти, които ще работят активно със своите преподаватели и консултанти; за магистри, които отдалеч се подготвят за модерна докторантура; за млади колеги, които имат амбиция за кариера във високо статусни институции и фирми, вкл. в университети и колежи.
Каква ПОДКРЕПА ОТ НАС можете да очаквате? Не само съвестна и ритмична работа на преподавателите със студентите, но и индивидуализиран подход и организация още от първия семестър. Не само модерно теоретично знание, но и умения за конкретно приложение и използване за практическа ефективност и добра кариера. Не само рационално организиране на целия обучителен и консултантски процес, но и стимулираща колегиална атмосфера.
Магистърската програма се предлага от катедра „Икономическа социология“, УНСС. Проектът е разработен в сътрудничество с още 7 катедри в университета: „Икономикс”, „Публична администрация”, „Медии и обществени комуникации”, „Публично право”, „Интелектуална собственост”, „Информационни технологии”, „Политическа икономия”. Получава се диплома за „Магистър” (Master of Research), в област на ВО:Социални, стопански и правни науки.
Научен ръководител: проф. д.с.н. Михаил Мирчев
Вижте подробно Учебен план, Квалификационна характеристика и Анотация на въвеждащата дисциплина на http://www.academic-forum.eu/magistratura.php
ОБРАЗованието по МЕДИИMedia Education in Bulgaria
. Толкова ли е важно ОБРАЗованието по медии и журналистика за ефективното, в общ, системен, социологически смисъл, функциониране на медийната ни система днес? Не е ли тъкмо „…..ованието по медии и журналистика“ първоосновата на политическите и икономически зависимости; неразбирането и поради това – липсата на плурализъм в медиите; насилието над журналистите и всички останали други по-малки балони?
. Благодаря на Фондация „Медийна демокрация“, че направиха за нас тази карта – обобщение на проблемите в медийната ни система, според докладите на чужди наблюдаващи организации. Ние трябва да видим какъв образ имат другите за нас, за да разберем самите себе си, но също и за да разберем тях и отношението им към нас.
. Помислете, толкова ли е маловажно ОБРАЗованието по МЕДИИ и журналистика?
Ваша,
Катя Михайлова