ОБРАЗованието по МЕДИИMedia Education in Bulgaria

.      Толкова ли е важно ОБРАЗованието по медии и журналистика за ефективното, в общ, системен, социологически смисъл, функциониране на медийната ни система днес? Не е ли тъкмо „…..ованието по медии и журналистика“ първоосновата на политическите и икономически зависимости; неразбирането и поради това – липсата на плурализъм в медиите; насилието над журналистите и всички останали други по-малки балони?

 

.        Благодаря на Фондация „Медийна демокрация“, че направиха за нас тази карта – обобщение на проблемите в медийната ни система, според докладите на чужди наблюдаващи организации. Ние трябва да видим какъв образ имат другите за нас, за да разберем самите себе си, но също и за да разберем тях и отношението им към нас.

.       Помислете, толкова ли е маловажно ОБРАЗованието по МЕДИИ и журналистика?

       Ваша,

      Катя Михайлова

КОЙ какво е СВЪРШИЛ?Who has done what?

В края на учебната година всеки преподавател отчита дейността си. Благодарение на  блогплатформата на УНСС, нашите отчети за научно-изследователска дейност са достъпни за всички вас.  Просто влезте в блога на преподавател, от който се интересувате, изберете бутона „Научно-изследователска дейност“ от хоризонталната навигация и четете.

На 18 април представих на колегите си от катедрата атестационен отчет за последните 3 години. Първата ми атестация 2007-2010 получи най-висока оценка и препоръка да подготвя доцентурата си. Вторият атестационен доклад за 2010-2013 публикувам тук в основни акценти.

Защо? Не защото работата ми има нужда от публичност – университетското преподаване и научното изследване са сами по себе си публични дейности. Те следва да са в обществена услуга, защото самото общество – гражданите, родителите, студентите; бизнеса, работодателите и данакоплатците, самата държава дават ресурс за развитие на образованието. Като майка и гражданин имам право да знам кой и как обучава децата ми в общинското училище. Като университетски преподавател имам отговорността да направя работата си прозрачна, да публикувам резултатите. Оставям оценките на вас и не, няма да се засегна, ако те не са високи.

Проявявам интерес към работата и постигнатите резултати и на колегите си. Ще се радвам да прочета как работят – това би обогатило и моята работа.

      Препоръки от предходна атестация

Всеки следващ отчет започва с изпълнението на препоръките от предходния. Ето какви бяха препоръките на атестационнната комисия с председател проф. Петко Тодоров през 2010 г.  към по-нататъшната ми работа.

Активизиране на подготовката на научна продукция с оглед изискванията за хабилитиране и да подготви учебни помагала по водените от нея лекционни дисциплини.”

Година след атестирането, на 14 април 2011, подадох писмено предложение до Катедрения съвет на катедра „Медии и обществени комуникации” за обявяване на конкурс за доцент  като приложих и справка за изпълнението на критериите за хабилитация, описани в законодателната и вътрешноуниверситетска нормативна база. Тогава научната ми продукция се равняваше на общо 395 точки при минимален праг 345 точки, съгласно изискванията. Конкурс за хабилитация не бе обявен поради следните причини: университетът е в криза; няма възможност за нов щат за доцент; катедрата няма нужда от конкурс в момента; катедрата няма подготвен кандидат за участие в конкурс.

Днес научната ми продукция се равнява на минимум 600 точки при изискван минимален праг от 300 точки. Изпълнението на качествените критерии за хабилитация е видимо в следващия отчет. Подготвената научна продукция заедно с разработените от мен електронни учебни помагала използвам във възложените ми лекционни курсове и семинарни занятия.

       Изпълнение на норматива за учебна заетост

Учебната  ми заетост през последните три учебни години (2010-2011; 2011-2012; 2012-2013) е изпълнена съгласно норматива за учебна заетост за съответната година. Изпълнението на учебната ми заетост включва така нар. вътрешноинституционална мобилност, доколкото освен осигурените по норматив от катедрата учебни занятия, водя и семинарни занятия в катедра „Икономическа социология”, Общоикономически факултет.

       Разработени нови семинарни или лабораторни упражнения

Асистент съм в общоуниверситетския курс по  „Икономическа социология“ с титуляр проф. д.с.н. Михаил Мирчев и общофакултетния курс по „Основи на комуникацията“ с титуляр доц. д-р Цветан Кулевски. Лектор съм в курсовете по „Медийна регулация“ и „Аудиовизуална комуникация“. Всяко следващо упражнение е ново – като тема следва ставащото в момента – ако улицата протестира, в аудиторията се учим да гледаме протестите през призмата на научна методолигия, ако навън има избори – учим се да анализираме вербалното и невербално поведение на главните действащи лица. Всяка следваща лекция не е като миналогодишната – динамиката на времето  е различна, технологиите напредват, моделите се променят. Най-новото винаги е добре забравеното старо – моето най-ново преподаветелско и изследователско откритие е „Социология на медиите“ – един напълно авторски, иновативен лекционен курс за медиите в обществото и държавата.

      Ръковдство на дипломанти, докторанти и специализанти

На моето ниво – главен асистент, до скоро не беше позволено ръководство на докторанти и специализанти. Но дипломни работи на студенти, завършващи бакалавър съм ръководила с вдъхновение и грижа за всеки детайл. Това, разбира се отразява и при оценяването на дипломантите. Дори в момента съм ръководител на 8 дипломни работи за бакалавър и магистър.

      Издадени учебници, учебно-помощна литература и научни трудове (мо­но­графии, студии) и др.

През 2010-1013 г. наред с останалата отчетена дейност, съм завършила и публикувала общо:  1 монография – използвам я като учебно помагало в лекционния курс „Медийна регулация”, „Социология на медиите” и воденията от проф. д.с.н. Михаил Мирчев курс „Социология на комуникациите”; 2 научни сборника – използвам ги като учебни помагала в курса по „Методология на научното изследване” за докторанти в НАТФИЗ, както и при научното ръководство и подготовка на дипломни работи; 2 студии и 6 научни статии, подходящи са и се използват във водените от мен курсове. 

      Научна продукция, участия в договори за научни изследвания и международно научно сътрудничество, участия в международни проекти

Отчетния период (2010-2013) е изключително благодатен, що се отнася за развитието на научноизследователската ми дейност както в национален, така и в общоевропейски обхват. Завърших колективен университетски тригодишен проект – в качеството си на главен асистент бях негов инициатор и ръководител. Завърших два национални проекта – отново като ръководител. Завърши участието ми в два европейски проекта, а по останалия трети продължавам да работя.

      Участие с доклади в национални и международни научни прояви

Списъкът с участия е много дълъг. Презентирала съм резултати от научноизследователската си работа както на национални, така и на международни подиуми. Организирала съм две истински международни научни конференции в УНСС – с 90 % участие на колеги от евпропейски и други университети. Инициатор и организатор съм на Академичен форум за обществена наука.

       Проучване на студентското мнение и работа със студентите    

Работата със студентите за мен е изключително важна. Не само в рамките на задължителната аудиторна и извънаудиторна програма, но също и подкрепата, консултирането на изявени студенти с желание и мотивация, с характер и способности за научноизследователска дейност и кариера. Обичам да работя с амбициозни студенти. Тяхната мотивация, воля, творчество вдъхва живот. Успехите им – блестяща дипломна защита,  презентация на научен подиум, първа награда на студентски форум, авторитетна магистратура, успешна докторантура са най-благодатния дар на нашата  професия. Моите студенти успяват да се представят не само възможно най-добре, но по-добре от всички останали – обикновено  получават високи отличия и награди.

       Професионални умения, новаторство и инициативност

Развитието ми до тук  бе мотивирано от потребността да овладея професията в нейната преподавателско-изследователска двуликост и да усъвършенствам професионалните си умения. Близката работа с титулярите ми изключително помогна за постигането на целите, така че днес мога да самоопределя преподавателският си стил като пластично съчетание от консервативност и модерност; новаторство, но тясно свързано с принципите на класическата университетска педагогика; гъвкав контакт със студентите и същевременно уважение към академичните рангове и йерархия.

Новото време, информационното общество налага на нас преподавателите бързо да адаптираме уменията и стила си към възможностите на информационните и комуникационни технологии. В работата ми – научно-изследователска или преподавателска, този процес на адаптация, на използване на нови и нови комуникационни платформи е факт. Още през 2009 г. започнах да експериментирам възможностите на Фейсбук като учебна провокация. С времето и към днешна дата способите на работа – аудиторна и извънаудиторна, чрез Фейсбук доказаха своята ефективност, особено по отношение на подготовката на бъдещи журналисти и други публични професии. Разработила съм и апробирала модели за онлайн тестове чрез Фейсбук, провеждане на извънаудиторни тематични дискусии като тренинг за комуникативни и модераторски способности у студентите, като възможност за публично споделяне и защитаване на теза. Всички те са достъпни в личния ми Фейсбук профил.

2012 г. ни изненада с първата университетска блог платформа в България, разработена от УНСС. Към 1 август 2012 г. стартирах университетския си блог. Към настоящия момент той се развива като ефективен преподавателски инструмент, електронно учебно помагало. Разбира се, доколкото университетският преподавател е интелектуалец със собствена позиция, в блогът ми е отразена и моята индивидуалност. Преподавателският ми блог е отворен за коментари и дискусии, каквито вече неколкократно сме провеждали. Свързан е и със множество социални медии. Освен всички психологически и социалнопсихологически ефекти, който един преподавателски блог може да оказва върху студентите и университетската общност, отвореността към свободно коментиране и връзка с други интернет платформи повишава разпознаваемостта на блога, а от тук и позицията на УНСС в Business Schools Web metrics.

Една от честите забележки от страна на ръководителя на катедра „Медии и обществени комуникации” към мен в периода на атестация е слаба заинтересованост и инициативност към делата на катедрата, за сметка на инициативност и активност по отношение на други въртешноуниверситетски и извънуниверситетски организации. През атестационния период съм изпълнила коректно и в срок всички възложени ми лично от ръководителя на катедра „Медии и обществени комуникации” задачи:

  1. 2010 г. Да изготвя справка за международната активност на колегите от катедрата във връзка с подготовката на годишно Общо събрание на факултет „Икономика на инфраструктурата”. Изпълнено в срок.
  2. 2011 г. Да напиша поздравителни адреси от името на проф. д-р Петко Тодоров и катедра „Медии и обществени комуникации” до колегите от катедри: „Интелектуална собственост” и „Статистика”. Изпълнено в срок.
  3. 2012 г. Да организирам група студенти да участват в конкурс за подбор на персонал в ТВ 7. Бяха организирани 7 студента, който изпратиха своите документи в срок и бяха поканени на интервю.
  4. 2013 г. Да изготвя проект за правила за провеждане на държавен изпит на ОКС „Бакалавър” и дипломна защита на ОКС „Магистър”. Проектите са предадени в срок.

Участвала съм активно и с позиция във всички инициирани от катедрата обсъждания на научна продукция на докторанти или колеги. Не съм отказвала сътрудничество на никой от колегите си, когато съм била помолена за това.

Участвала съм активно и с позиция, дори писмено внесена, в обсъжданията на учебните планове и програми, на бъдещето на катедра „Медии и обществени комуникации”. Факт е превръщането на моите идеи в практика. Така например на 12 юни 2012 внесох предложение за въвеждане на учебна дисциплина „Политикономия на медиите” в учебен план на специалност „Медия икономика”. Предложението се превърна в лекционен курс в магистърска програма „Бизнесжурналистика” с ръководител проф. Петко Тодоров. Курсът влезе и в плана на Медия икономика.

Извън катедрата, в рамките на университета съм участвала активно в разработването на магистърска програма по „Социология” със спецализация „Социология и икономика на публичната сфера”. Освен в изработването на научната и дисциплинарна основа на програмата, инициирах и проведох активна комуникационна кампания с цел популяризиране на програмата и университета като цяло. Отзвукът беше изцяло положителен.

Друга университетска инициатива, в която участвам от самата идея до реализацията е Академичен форум за обществена наука, превърнал се в престижна платформа за бъдещи млади учени и лидери. АФОН са провежда в УНСС, всяка година и е финансиран от фондация „Фридрих Еберт” и „АССА-М”.

Подготвям формиране на български изследователски комитет „Социология на комуникациите, културата и изкуствата” към Българска социологическа асоциация. Инициативата е в напреднала фаза на реализация. Уверена съм, че в неговата дейност като партньор ще бъде привлечен и Съюза на българските журналисти.

      Морални качества, научна и професионална етика

В професионалната си дейност до сега съм се ръководила от принципите наморала и трудовата дисциплина, на научната и академична етика във взаимоотношенията с колегите и институциите в и извън УНСС.

В цялостната си работа със студентите се ръководя от убеждението, че ние преподавателите трябва да им даваме не само съвременно знание, но и да изграждаме у тях социални умения за активна комуникация, професионална отговорност и амбиция за пълноценна реализация.

При всички обсъждания – официално в катедрата както и неофициално между колегите – се стремя да заемам принципна позицияс грижа за развитието на нашата катедра съобразно високи академични и колегиални стандарти. Свидетелства за добросъвестното ми, партньорско отношение към колегите са няколко факта през атестационния период:

  1. Номиниране и включване на гл. ас. д-р Стела Константинова като мой заместник в международния проект “COST IS0906 Transforming Audiences, Transforming Societies” през 2011 г. до сега. Осъществяване на една съвместна командировка с цел участие в среща на управителния съвет по проекта в Лисабон и съвместна подготовка на участието в следващата среща в Лондон, 31 август 2011, където гл. ас. д-р Стела Константинова направи общо представяне.
  2. Включване на колеги от катедрата като рецензенти в проектите „Млада наука за изкуствата”. На поканата професионално се отзоваха проф. д-р Любомир Стойков, доц. д-р Цветан Кулевски, доц. д-р Биляна Томова, д-р Мартин Осиковски. Благодаря още и на професионалното рецензентско съдействие на доц. д-р Александър Вълков в тези проекти.
  3. Покана към колегите от катедрата да се включат с лекционни курсове в разработването на магистърска програма по „Социология” със специализация „Социология и икономика на публичната сфера” – проф. д-р Любомир Стойков отказа, доц. д-р Биляна Томова прие.

* * *

          Пълният текст на атестационния отчет заема 18 страници. Към него има и няколко приложения. Ако искате да видите повече от публикуваното тук, моля отворете приложените тук файлове.

Оставям оценките на вас, със съзнанието, че каквото съм могла съм го свършила на нивото на достигнатата компетентност.

        С уважение,

        Катя Михайлова

АТЕСТАЦИОНЕН_ОТЧЕТ_2013               АТЕСТАЦИЯ 2013 ПРИЛОЖЕНИЯ

Не ти харесва – променяш

.       Да донесеш нещо, което липсва на този свят е цялата идея на човешкото съществуване и развитие, според Джоузеф Камбъл. Но светът може и да не знае, че има нужда от твоя дар – това е разковничето на конфликта на човека със света. Започваме да не харесваме света. Той също не одобрява мислите, идеите, дейността ни. Какви са решенията, защото въпреки взаимната антипатия, трябва да се намери баланс – и човекът с дара иска да продължи да живее и светът иска да продължи да се развива?

.      Преместване, миграция в друг град, държава, място, в различна професионална общност, социална страна, където очакваме харесването да е двупосочно, където вероятно ще ни е по-лесно да отдадем дара, който носим. Това решение твърде много прилича на номадското търсене на по-доброто място за живеене, където съществуването ще е по-лесно. Удовлетвореността не е особено голяма. Всяка миграция къса връзки, често къса свещени връзки между родителите и децата, братята и сестрите. Всяка миграция изолира, поне докато трае адаптацията на човека в избраното от самия него човешко общество. И няма никаква гаранция, че новия ми свят ще има нужда от моя дар. Струва си да се замислим за това преди да напускаме, недоволни и гневни светът, който познаваме.

.       Едно мое наблюдение показва, че професионалната реализация на повечето от българите или студентите, които избират да следват в чужбина се забавя, не се осъществява така, както е мечтано, а при връщане в родината – родният пазар се оказва негостоприемен и западно образованият вишист развива тезата за дълбоката изостаналост и народопсихологична комплексираност на българското общество, бизнес, наука, култура, което не е на ниво, за да може да оцени достойнствата на завърналия се.

.       Къде е проблемът? Кандидат-студентът, недоволен от родната си образователна система, решава да се премести и да отдаде своя дар на друго общество – да обогати с идеите си чужда общност, да финансира далечна образователна система, да инвестира човешкия си капитал в друга обществена структура. Другото общество приема неговия дар и на свой ред предлага блага за съответната цена, но без дълготрайни ангажименти, само в логиката на неангажиращ четиригодишен флирт. Чуждото общество за някои е родина и естествено – тях то подкрепя. Гостите остават недоволни там, преместват се обратно в родината си, за да й дадат дара, който са усвоили навън, но тя не ги очаква – подготвила е своите, които са останали и тук са се развивали.

.      Аналогичен е и казусът „отдаване на обич”. Тя майката, недоволна че не може да работи в родината си, оставя децата си и отдава грижите и обичта си на чужди деца в друга страна срещу заплащане. Децата й порастват, връзката се разхлабва и когато майката има нужда от обич и грижа, няма от кой да я получи – собствените й деца гледат чужди деца, а отгледаните от нея вече са си платили за това.

.       Джоузеф Камбъл казва, че ако човека с дара реши да се премести, да се самоизолира, то той „оставя портата да обрасне с бурени” и рано или по-късно стресът от самоизолацията го депресира. Пораженческа позиция, изгубен дар и загубена човешка стойност.

.        По-добре е да остане и нещо, някак си да промени. Две решения са описани.

.        Първото – оставаш и даваш на обществото само това, което то е готово да приеме, поддържаш статуквото, без да се опитваш да го променяш. Няма развитие. Променяш себе си като се самопревръщаш от дароносител в търговец. Произвеждаш с лекота ежедневни блага, които продаваш с успех и се успокояваш, че когато натрупаш богатство в по-системен социлогически смисъл, ще намериш начин да отдадеш дара си на обществото. Но към този момент и дара е разпръснат в множество заблуждаващи, хаотично разхвърляни продуктчета – книжки, картинки, музички, политикантски слова, и енергията за отдаване на дара е изчерпана. Останало е материалното богатство и тревогата на кой да го дадеш.

.      Случаи – много. Професори, доценти и други продуценти, както казва приятел. Напоследък забелязвам нова търговия. Млади дами, дарени с очарование и усвоили психологическото познание, продават даровете си на дребно под формата на психологическо консултиране на добре замогнали се, самотни мъже на средна възраст. Част от консултациите са на питие в елитни заведения. Новите компаньонки са на ход. Но не в тях е проблемът – по-добре е да се замислим докъде сме го докарали днешния 40-годишен мъж!

.       Не ти харесва – променяш. Това е второто решение, най-трудното – вярно, но най-истинското. Всъщност, в развитието си всеки човек преминава през фазата на местенето, на бягството и това е нормално в ранните, младежки, предсемейни години. След това идва времето на уседналостта, на търсенето на начин да се справиш, да промениш себе си, другите, света, но да останеш. Моделът „не ти харесва – променяш” в логиката на Камбъл разкрива педагогическо отношение, мисия към света – „да помогнеш на света да осъзнае потребността, онова, от което ти самият си се нуждаел и което трябва да му дадеш”. Струва ми се, че това е решението на истинските учители, университетски преподаватели, които са призвани да усвоят най-висшия дар от вселената – познанието, и да го отдадат на обществата си в името на развитието. Не е лесно. Изисква дълбоко търпение и емпатия. Трябва да намериш изразни средства, начини, достъпни за твоето общество, за да му отдадеш онази част от жизнената благодат, в дози и на нива, които то е способно да приеме. Съгласна съм – звучи идеалистично и невъзможно за постигане. От къде човек ще вземе време днес, когато няма време; как ще намери търпение в този центробежен стрес; как ще е състрадателен в тази аномична разпокъсаност?. „Ала успееш ли да се закачиш поне мъничко за обществото, скоро ще откриеш възможност”, казва Камбъл. Историята примери дава. И то не онази история с героичните подвизи, а днешната, близката.

.      Както е известно новият глобален световен ред, информатизацията на обществата трансформират нашия свят – подсилват производствения капацитет, културната съзидателност и комуникационния потенциал, но лишават обществата от избирателни права, както пише Мануел Кастелс. „Хората по целия свят негодуват от загубата на контрол върху живота, средата, работата, икономиката, правителството, страната си и в крайна сметка съдбата на Земята”, т.е. не харесват новия свят, но няма на кой друг свят да се преместят и следвайки законите на социалната еволюция – се съпротивляват.  Подобни обществени реакции и мобилизации се проявяват в необичайни форми и напредват по неочакван начин. Известни са като социални движения, симптоматични са за язвите на обществата, които ги пораждат и въздействат върху обществените структури с различна интензивност и резултати. Кастелс извежда алгоритъм на обществена промяна, анализирайки някои от марковите социални движения на миналия век – мексиканските сапатисти и иновативната им комуникационна политика, еко и феминистките движения. И в България това се случва – вземете опита на „Адвокати за промяна”, вземете „Окупирай”, вземете набиращите сила граждански мобилизации срещу ЧЕЗ.

.      Така че, не ти харесва – променяш. Как? Като действаш. Защото така правят цивилизованите.

.      Катя Михайлова

* Оригиналната публикация на статията е във „ФАКТИ“, 12 февруари 2013, 08.00 ч.. Достъпна е на: http://fakti.bg/mnenia/59042-ne-ti-haresva-promenash?utm_source=fakti.bg&utm_medium=banner&utm_content=ne-ti-haresva-promenash&utm_campaign=oftheday

Продължавам НАПРЕД – ВРЪЩАМ се в блога сиBack to my blog

.      … И заварвам тук 422 уникални коментара и 683 спам коментара.

.      400-те коментара са от моите студенти. Препрочетох ги. Заслужава си да продължавам да работя със студентите си за развитието на нашите възможности да възприемаме, разбираме, осмисляме света, обществото, човешките поведения. Струва си, добра инвестиция е, всяко наше общо усилие за придобиване на СМЕЛОСТ да направиш ИЗБОР между две алтернативи и да вземеш РЕШЕНИЕ. „Добро“ или „лошо“, сигурно или рисково, но да решиш какво избираш, защо го избираш, как ще го направиш. Наскоро „Бизнесклуб УНСС“ покани на лекция в университета Максим Бехар и той каза следното: „Най-лошото решение е по-добро от невзетото решение„. Дълго мислих и Фейсбук дискусия направих (12 март 2013). Разгледах редица научни изследвания от последните 50 години за професионалните качества, компетентности и умения на журналистите и обществените комуникатори. Изследователите са убедени – сърцевинното умение на професионалния журналист във всяко социално време е способността да прави избор и да взема решения.  Към развитие на тъкмо това умение следва да е ориентирано висшето образование в коя да е област, ако искаме свободни, умни, можещи млади хора, българи.

.      600-те коментара, натрупани в последните 60 дни, ми намигнаха заговорнически, показвайки ми, че университетския ми блог е вече популярен и би било безотговорно да го зарежа, дори и да имам основателни причини за това. Част от спама беше реклама на Виагра. Защо ли ми е Виагра? Ами, за да ме предупреди, че съм на път да загубя най-свежото у себе си – бодрия си, мислещ, свободен дух. Разбрах и няма да се дам. Други спамове ми предлагаха ипотечни кредити. И понеже нямам много материална собственост, може би трябваше да ипотекирам част от знанията, способностите, ценностите си, за да получа кредит, който да връщам всеки месец от заплатата си… Това не е моята игра – изтрих и тези предложения.

.      И продължавам напред – връщам се в блога си. Нямам друг паралелен блог, защото ясно съзнавам, че блогът на преподавателя е на университетската платформа.  И днес отново благодаря на МОЯ УНИВЕРСИТЕТ, че първи и единствен в България създаде наша академична блогосфера. За да са свързани ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ  и СТУДЕНТИТЕ, за да расте ДОВЕРИЕТО между тях, за да споделят УНИВЕРСИТЕТСКИТЕ ЦЕННОСТИ. За да е свързан УНИВЕРСИТЕТА с БИЗНЕСА, да може бизнеса да намери преподавателите и заедно да развият програми за ПРОФЕСИОНАЛНА КАРИЕРА за студентите, за да може бизнеса да намери изследователите и експертите и да получи ЕКСПЕРТНА КОНСУЛТАЦИЯ. За да са свързани УНИВЕРСИТЕТА и ОБЩЕСТВОТО и да могат заедно да създават и утвърждават ЦЕННОСТНАТА ОРБИТА на младите българи чрез публичен, демократичен и модерен университетски образователен процес. За да са свързани УНИВЕРСИТЕТА и ДЪРЖАВАТА не само, за да може държавата да получава управленски капитал от университетите, но и за да възприемат и осъзнаят МЛАДИТЕ БЪЛГАРИ, че те служат на държавата, но и държавата на тях служи.

.     Очаквайте още от мен…

.      Ваша,

.      Катя Михайлова