Видеото представя съдържанието на книгата: „Меди@ Общество: от книгата до видеото“. Това е книга за КАК. Как да развиваме интелектуални и комуникативни умения за успех в университета и живота. Как чрез тях да създадем творчески научен продукт и да се оттласнем от злокобното преписване.

КАК = свободата ДА съз-даваш.

„Меди@ Общество: от книгата до видеото“ е книга за МИСЛЕНЕТО. Мисленето, с което влизаме в Ада, за да се въртим в 9-те му кръга по Данте. Или мисленето, което води към позитивната свобода ДА съз-даваш. Книгата е за въображението. За социологическото въображение като резултат от социологическото образование, мислене, култура. Книга е за вдъхновението. Вдъхновението като среща на човека с Бог, земята и паметта, след която човекът съз-дава творчески научни продукти.

Как се създава творчески научен продукт? Ето формулата: ТНП е резултат от вдъхновението по културния капитал на автора + прочетените книги + въображение върху позитивната свобода ДА + битийният модус „Аз съм“.

„Меди@Общество: от книгата до видеото“ съдържа 13 задачи за развитие на интелектуалните и комуникативни умения за академично четене и писане, социологическо въображение, научно изследване, създаване на аудио-визуални научни продукти – видеоучебник.

„Подготовката на студентите не само в областта на дадена специалност, но и в широкия смисъл на академичното мислене, култура и поведение, е част от концепцията на този текст„, пише в рецензията си за „Меди@ Общество: от книгата до видеото“ проф. д.ф.н. Иванка Мавродиева.

„Професионално, достъпно и увлекателно разработени и представени са 13 задачи за изграждане на умения за академично четене, избор на тема за създаване на творчески научен продукт, академично писане, социологическо мислене и изследване, подготовка на научна статия, създаване на видеоучебник, и др. Задачите развиват писмената и езиковата, графическата и изобразителната, аудиовизуалната и мултимедийната изразни системи. В допълнение, опора и помощ са адекватно включените в пособието таблици и фигури„, пише доц. д-р Донка Никова в рецензията си за книгата.

„Меди@ Общество: от книгата до видеото“ е одобрена от катедра „Икономическа социология“, УНСС като учебно методическо пособие в курса по Социология на комуникациите.

Публична защита на дисертационното изследване „Граждански избор в условия на обществена трансформация“, 22 ноември 2022 г., УНСС.

Автор: Калоян Янков.

Научен ръководител: доц. д-р Катя Михайлова, катедра „Икономическа социология“, УНСС.

Научно жури в състав:

проф. д.с.н. Добринка Пейчева, ЮЗУ – рецензия;

доц. д-р Донка Никова, УНСС – рецензия;

проф. д-р Татяна Коцева, БСУ – становище;

доц. д-р Светлозар Кирилов, СУ – становища;

доц. д-р Катя Михайлова, УНСС – становище.

Резултат: 5 „ЗА“ присъждане на ОНС „Доктор“ по социология на Калоян Янков.

Какви са най-важните уроци, които Ви дава социологията?

Катя: Първи урок – каквото горе, това и долу. Това е принцип на древното учение Херметизъм, аз го научих от социологията. Втори – дуализъм на човешката природа. Е. Дюркем казва, че човек носи егоизъм и алтруизъм. Задачата е да ги балансираме, за да живеем добре.  Трети  – как. Науката, за разлика от Неуката, дава отговори на въпроса как се постига работещо познание.

Стефани: Един от най-важните уроци, на които социологията ме учи е това как функционира обществото и индивида като личност. Този урок е изключително важен за ежедневието и развитието на всеки човек.

Студент VS Преподавател говорят за личността в обществото

Интервю на Толя Стоянова с доц. д-р Катя Михайлова, преподавател в катедра „Икономическа социология“ и Стефани Панайотова, студент по социология в УНСС.  „Вестник на УНСС“, Октомври 2018

Защо решихте да се занимавате със социология?

Катя: Първата ми любов са медиите. Проумях, че те са лъскава опаковка, започнах да търся опакованото и се сприятелих със социологията. Тя ми показва системата на обществото, от която медиите са част, обществените отношения, принципи и модели, чрез които постигаме целите си.

Стефани: Социологията е интересна наука, която включва много различни дисциплини. Като започнем от икономиката и стигнем до психологията.

Социологията е дисциплина, която е тясно свързана с личността. Какви са най-важните уроци, които Ви дава тя в живота?

Катя: Първи урок – каквото горе, това и долу. Това е принцип на древното учение Херметизъм, аз го научих от социологията. Втори – дуализъм на човешката природа. Е. Дюркем казва, че човек носи егоизъм и алтруизъм. Задачата е да ги балансираме, за да живеем добре.  Трети  – как. Науката, за разлика от Неуката, дава отговори на въпроса как се постига работещо познание.

Стефани: Един от най-важните уроци, на които социологията ме учи е това как функционира обществото и индивида като личност. Този урок е изключително важен за ежедневието и развитието на всеки човек.

Живеем в динамична среда и непрекъснато се сблъскваме с промени. Как най-лесно и бързо личността може да се адаптира към тях?

Катя: Има промени, които носят тъга. Трябва да си дадем време, да бъдем търпеливи към себе си, да вярваме, че промяната е най-доброто решение за нас. Има и такива, които ни радват. Често в радостта си грешим. Добре е да внимаваме, да не изпадаме в опиянение, да благодарим и да продължим по радостния път.

Стефани: От личен опит бих казала, че човек може да се адаптира само с желание и хъс. Няма лесно или бързо. Аз работя по 8-10 часа и в същото време ходя и на университет. Ежедневието ми е много забързано. Сутрин започвам с работа. Следобед прекосявам цяла София, за да отида на лекции, а по-късно отново отивам на работа. В началото е много трудно, но човек свиква рано или късно. Всичко е въпрос на желание. (още…)

Курсът по „Икономическа социология“ през зимния семестър на 2018-2019 завърши. Разделихме се с шестици, повече петици, имаше и четворки и тройки. Някои и на поправка останаха.

Видеото представя моите студенти в този курс. Не го харесвам това „моите“, но са си мои – 60 учебни часа мислихме заедно, четохме, учихме, смяхме се, тъгувахме, очаквахме. И аз съм си тяхна – че мога ли да не съм, щом дори и днес, след изпита, продължавам да получавам в писма усмивките им, най-хубавите им думи и пожелания.

За мен лекциите по „Икономическа социология“ бяха радост. Научих се да се усмихвам :), да „пиша имейли“, да разчитам на предпоследния момент. В мисловната ми карта влязоха дуализма на човешката природа, органичната солидарност, трудът като източник на обществено богатство, социалните отношения и класи, икономиката в обществото, обществената промяна…

Имам нова идея. Да напиша учебник по Социология на успеха. Започнах вече. И име измислих. АЗ УСПЯХ! Искам да успявате! Да споделяте успехите си! Радват ме успехите! Дават ми сила за живот.

Автор на дисертационния труд: Надежда Стоянова Стоянова

Тема на дисертационния труд: „Манипулация и авторитет (Манипулативното влияние на авторитета в процеса на комуникация)“

Основание за представяне на становището: участие в състава на научното жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед № 38-652/07.11.2018 на Ректора на СУ „Св. Климент Охридски“

Какво означава „емпирично социално изследване“? Не става ли дума за емпирично социологическо изследване?Можем ли да разчитаме на социално изследване с извадка от 151 лица, в което първичната информация се регистрира чрез онлайн анкета? 

1. Информация за дисертанта

Надежда Стоянова Стоянова е редовен докторант във Факултет по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“. Разработва дисертационния си проект под научното ръководство на проф. д-р Венцислав Бондиков. Нямам лични впечатления от дисертанта. Запознанството ми с него започва през представените за защита дисертация и автореферат.

2. Обща характеристика на представения дисертационен труд

Първият принос на представения дисертационен труд, който авторът извежда на стр. 285 от дисертацията и стр. 31 от автореферата е „систематизиране, разширяване и допълване на съществуващото знание за понятието авторитет“. Формулировката на приноса отразява както качествата на дисертацията и постигнатото научно ниво от докторанта, така и стъпките, които авторът е пропуснал да направи дотук или му предстои да пристъпи, ако продължи с научно-изследователска работа.

Дисертацията, вярна на своята тема, представлява подготовка, предпоставка за научна дефиниция на основното понятие авторитет. В това се състои и първия принос на работата, както и авторът сам го определя. В общ обем от 308 страници (без приложението), разпределени в логична и балансирана структура, Надежда Стоянова представя в историческа последователност, анализира и синтезира огромно множество от определения и дефиниции за авторитет – задача, с която български научен труд преди настоящия не ми е известно да се е захващал. Впечатляващ е времевият хоризонт на изследването – от древеноизточното познание до днес. Дисциплинарният обхват, в които се търси познание също не е малък – авторът работи в широкото поле на обществените науки. Списъкът на използваната литература далеч надхвърля семплото очакване от 100-150 източника. (още…)

Откъс от глава „Консюмеризъм“ в учебник по „Потребителско поведение“ – съставител и редактор проф. Симеон Желев 

Михайлова, Катя. Консюмеризъм. В: Желев, С. (съст. и ред.) Потребителско поведение. С., Издателски комплекс УНСС, 2018, с. 437-460.

Дали консюмеризъм има общо с аристократизъм и снобизъм; феминизъм и сексизъм; капитализъм и социализъм; либерализъм и протекционизъм, хедонизъм и егоизъм, алтруизъм. А може би с тероризъм или пък с туризъм? В българския и другите европейски езици съществува сегмент от думи, наречен „изми” и съставен от думи с наставка –изъм. Характерно за този езиков сегмент е, че думите в него имат силата да определят ценностите и мисленето, решенията и поведението на хората в даден период от време – година, век, епоха, и по същество да моделират човека и обществения ред, в който той живее. Няма да е пресилено и ако определим „измите” като своеобразен цивилизационен ключ, доколкото всяка цивилизация се самоопределя чрез „измите”, които самата тя създава, развива, разпространява.

Предвид тази си способност не просто да въздействат върху ежедневните граждански и потребителски избори на хората, но и да предопределят въздействието на други фактори върху тях, ако „измите” бяха пазарен сегмент, несъмнено всеки професионален маркетолог би насочил усилията си именно към него. За социолозите, философите, културолозите, икономистите, за пиарите и журналистите „измите” са не просто важни, а основополагащи. През 2015 г. седем от най-търсените думи в онлайн речника Merriam Webster са от същия езиков сегмент – социализъм, фашизъм, расизъм, феминизъм, комунизъм, капитализъм и тероризъм[1]. Регистрирани са милиони търсения на тези думи. Възможно е част от търсенията да са случайни попадения. Това, обаче, не намалява рейтинга им, а тъкмо напротив – увеличава обхвата на разпространението им, т.е. възможността за по-висок рейтинг в бъдещ момент.

Очевидно „измите” са обект не само на професионален, а и на масов интерес. Обяснение за този интерес е фактът, че с тях се обозначават идеологиите, т.е. системите от ценности, идеи и възгледи, които формират индивидуалното и колективно съзнание в определен период от време и в определено географско пространство. Хората, живеещи в съответното време и пространство възприемат властващите в същото време-пространство „изми” до степен, че „измите” създават макрорамката на индивидуалния им алгоритъм за осмисляне на света в неговата статика и динамика. Превръщат се в нещо като мисловна карта за извършване на избор – граждански, политически, потребителски и всякакъв друг. Маркират  дори и вземането на ежедневни решения за управление на себе си, семейството, общността. Отразяват се дори в отговора на въпросите: кой съм аз, кои сме ние, кои са другите, чуждите, т.е. повлияват дори върху социалната идентификация на личността.

В началото на 60-те г. на ХХ в. се повдига тезата за край на идеологиите[2], а след 90-те за край на историята и последния човек[3]. Историята, обаче, до днес не е свършила. По-скоро човекът е отхвърлил едни и родил нови доктрини и идеологии, нови „изми”.  Човешкото общество във всяка фаза от развитието си и във всяка своя географска локация ражда съоветни на себе си идеологии и идеологически конструкти, които отразяват потребностите му, начините и средствата за тяхното задоволяване, целите и политиките, ценостите му. И, ако приемем, че консюмеризмът е водеща идеология на съвременното консуматорско западно- или източноевропейско, американско или друго географски определено общество, то тук ще бъдат потърсени отговори на следните въпроси:

• Що е то консюмеризъм? Какви са водещите му ценности, принципи, цели?
• Каква е почвата за неговото зараждане и развитие?
• Как се отразява върху хората,общностите, обществата?

(още…)

Заговори ли се за образование се стига и до ценности, ценностите, от които се ръководи „Образование 3.0”, ценностите, които се утвърждават чрез наука и социология. Аксиологичният дебат днес не може да бъде пренебрегнат. И тъкмо той е предпоставката да се запитаме какъв образ създаваме чрез съвременото университетско образование по социология? Защото образованието създава образ – ценностен, личностен, професионален, образ на обществото и времето. И, ако този образ е модерен, разпознаваем, ако той се харесва и кандидат студентите искат да го постигнат, те ще дойдат в нашите социологически аудитории.

Доклад и презентация от конференция „Съвременни обществени предизвикателства и образованието по социология“, 21 ноември 2017, Ден на християнското семейство, УНСС

Посрещнахме първокурсниците по социология от випуск ‘2017 с думите: „Учи в България, завладей света! Учи социология и управлявай света!” с ясното съзнание, че не отправяме към тях поредни рекламни фрази, а смисли или по-точно методи за успяване в днешното общество.

Вярно е, че днес нагласата за учене в чужбина е твърде разпространена. Шири се схващането, че висшето образование в чужбина е врата към професионалния, гражданския, житейския успех. Изборите и реалните действия, които децата ни извършват въз основа на същата нагласа имат своите основания и са достойни за уважение. Част от тези основания създадохме самите ние. Коренят се в общата нихилистична народопсихологична предразположеност у нас българите.  В онова: „Бонджур, бонджур! Пардьон, пардьон! Ох, на мама френчето!”, което героите от „Криворазбраната цивилизация” пеят[1]. Но също и в натрупващите се проблемност, конфликтност, абсурдност, до които българското университетско образование бе докарано в последните 27 години. Напоследък чувам да се говори шегаджийски, че е сто пъти по-трудно да запишеш детето в дестка ясла, отколкото в университет. (още…)

ОТЗИВ

за дисертационното изследване „Социално предприемачество  при самоуправление на болестта в условията на икономическа криза (по резултати от емпирични изследвания на хронично болни от диабет тип 2 в България)“,  представена за вътрешна защита пред КС на катедра „Икономическа социология“ от докторант Велина Балканска на 17 декември 2014

Безсъмнено разработената тема е актуална. Интерпретацията на грижата за собственото здраве като социално предприемачество е оригинална. Представен е и модел , алгоритъм за планиране, организиране и управление на този вид социално предприемачество.

Но… уводът и заключението.

Уводът на всяко дисертационно изследване представлява методическо въведение, създава усещане за вътрешна гладкост на дисертацията. За да се постигне това усещане в разглежданата дисертация, всички инфраструктурни елементи на изследването следва да бъдат обмислени  поотделно и във връзка един с друг още веднъж.

В увода са посочени 2 изследователски обекта – на стр. 4 „механизмите на самоуправление на болестта“ ; на стр. 3 – „болните от диабет 2 и техният личен опит в самоуправление на болестта“. Двата посочени обекта са взаимно допълващи се.

Посочени са 2 цели – на стр. 5 в първи абзац контекстуално разбираме, че целта е „разработване на адекватен теоретико методологически модел за описание и анализ на самоуправлението на болестта“; по-долу ясно е казано, че „целта е да са установи динамиката и значението на самоуправлението на болестта за интеграцията на болните от диабет тип 2“. Коя е целта? Следва да бъде ясно и еднозначно формулирана.

Изследователските  задачи, така както са формулирани по-ясно се свързват с първата посочена цел.

Като предмет на изследването е посочен: „оценка на готовността на болните за осъзнаят и развият самоуправлението на болестта си“.

Изложени са теза и подтеза, но липсват изследователски хипотези.

Липсва обособена методическа рамка на изследването. В синопсиса на съдържанието е казано, че в отделни глави е представен вторичен анализ на данни, съпоставителен анализ на резултати от различни типове изследвания, „тематичен анализ на биографични интервюта“, съобщава се, че е правено емпирично изследване, но тези методически бележки не са дадени обособено и ясно.

Заключението представя изводи от направеното изследване, но наред с тях и авторови самооценки за актуалността на темата, приносния характер на работата.

Няколко идеи предвид изложението, представено в дисертацията:

1. Като обект може да бъде приет втория посочен – „болните от диабет 2 и техният личен опит в самоуправление на болестта“. Необходимо е обаче той да бъде ясно дефиниран – всички болни или само избрани сегменти от тях, например.
2. Като предмет може да бъде приет първия обект – „механизмите на самоуправление на болестта“ от обекта като форма на социално предприемачество.
3. Целта със сигурност е първата посочена – „разработване на адекватен теоретико методологически модел за описание и анализ на самоуправлението на болестта“, а втората може да бъде нейна задача.
4. Посоченият предмет на изследването е по-скоро цел или изследователска задача.
5. Използваните изследователски методики следва да бъдат събрани и паспортно представени на едно, тяхното си, място в увода.
6. Посочените теза и подтеза са по-скоро хипотези, още повече, че в заключението ясно е казано „потвърждава тезата, че“ (стр. 128).
7. За постигане на усещане за структурираност, би било добре инфраструктурните елементи да бъдат подредени както следва: обект, предмет, цел, задачи, хипотези, методическа рамка.
8. Заключението да бъде освободено от авторовите самооценки и изрази като: „е лично дело на докторанта“, което се самоподразбира от факта на авторството, и да се редактира, за да бъдат по-отчетливо изведени изследователските изводи, верификация на изследователските хипотези, адекватност и поле на приложимост на избраната изследователска методика и др. подобни.
9. Самооценката на приносите се прави в автореферата, а не след края на дисертацията.

И накрая…

В дисертацията е изложена „Библиография“, съдържаща 125 заглавия и 8 интернет страници. Това ли е всичката литература по темата? Ако не е, то би било „Библиография“ да се замени с „Цитирана и използвана литература“. В списъка са посочени само 6 заглавия на български автори на кирилица и 2 заглавия с участие на български автори на латиница. Това вероятно се дължи на новостта на проблематиката. Все пак, ако все още няма български разработки в областта на социалното предприемачество, то има в такива върху предприемачество, от където биха могли да бъдат взети обяснителни модели. Липсва Божидар Ивков, който от десетилетия разработва в България социология на болката и инвалидността, самопомощ при инвалидност и хронични заболявания и други теми, които имат отношение към дисертацията. Липсват и класическите социологически есета на Сюзан Зонтаг в „Болестта като метафора“. Въпрос на авторово решение е избора на използваната литература.

Предвид цялостното дисертационно изложение, вярвам, че отбелязаното тук е въпрос по-скоро от редакционно, отколкото от методическо естество.  Позравявам докторанта и научния ръководител за постигнатото и пожелавам успех.

17.12.2014

Гл. ас. д-р Катя Михайлова