The paper presents research on the correspondence of the theoretical definition and the practical understanding and application by Bulgarian candidates for political posts in the elections hold in 2014 – 2019 of the concept „positive election campaign“. The questions are: does the meaning that the candidates attach to the term „positive campaign“ correspond to its scientifically determined theoretical definition and how do the concept and its application correlate? The hypothesis states that (1) the phrase „positive campaign“ is a key statement in the rhetoric of candidates; (2) the more conquered a country turns out to be, the more often the candidates for power build their pre-election political statements on the concept; (3) most often the election candidates mean a campaign with no compromising materials or hate speech, held in a spirit of good tone and ethics, promising more effective governance and a better future when they use the concept „positive campaign“; (4) the theoretical definition of the concept needs to be further developed and conceptualized within the paradigm of positivism. The hypotheses are tested by a media monitoring which identified 130 media publications covering candidates’ statements with the phrase „positive campaign“ and content analyses.

Positive Election Campaign in the Gap Between the Theory and Practice/ Katia Mihailova.// Годишник на УНСС, 2020, № 1, pp. 239-264

Становище по Проект за Стратегия за развитие на висшето образование в Република България 2021-2030

доц. д-р Катя Михайлова, 6.07.2020

СЪДЪРЖАНИЕ на СТАНОВИЩЕТО

Преглед на Проекта за стратегия за развитие на висшето образование

4 фундаментални предложения за развитието на висшето образование

• ОКС „Бакалавър“ – 3 години. Ролеви конфликт при студенти и преподаватели 
• Стимулиране на младите преподаватели. Междугенерационни конфликти
• Дигитализация на образователния процес – онлайн обучение. Понижаване на качеството
• Преподавателски и/или изследователски университети. Структурни трансформации

Заключение: Българското висше образование в перспективата на 2030

ПРЕГЛЕД НА ПРОЕКТА ЗА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Проектът за Стратегия за развитието на висшето образование в Република България  в периода 2021-2030 е разработен от Министерство на науката и образованието и представен на 22 май 2020. Проектът наследява Стратегия за развитието на висшето образование в Република България за периода 2014-2020. Публикуван е за обществено обсъждане на 18 юни 2020 на: http://strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=5238

            Проектът е разгърнат в обем от 76 страници. Представя:

• Анализ на средата и състоянието на системата на висшето образование;
• Водещи принципи при подготовката и изпълнението на Стратегията;
• Визия за развитието на висшето образование;
• Приоритетни области и цели;
• Дейности и мерки за постигане на целите;
• Очаквани резултати;
• Организация, контрол и инструменти за изпълнение на Стратегията.

Проектът е насочен към повишаване на качеството на българското висше образование.

Предложена е изключително лаконична „визия“ за развитие на висшето образование – само от 2 изречения. Тя е  насочена към „диференцирана и гъвкава система от висши училища – партньори и конкуренти на европейските, изпълняващи образователна, изследователска и културна мисия в полза на обществото и индивидите чрез научни изследвания и качествено образование и към изграждане на академична общност“.[1]

Предвидени са 10 приоритетни области за развитие, 10 цели, 27 дейности и 142 мерки. Всички те са в спектъра от ревизия на учебни планове и програми, осъвременяване на преподавателски подходи и методи през управление и акредитация на университетите, връзка между образование – наука – бизнес, до преформатиране на системата от висши училища в страната.

В съдържателно отношение проектът залага 4 фундаментални предложения за развитието на висшето образование до 2030. Всяко от тях самостоятелно и всички комплексно имат реален потенциал да трансформират из основи системата на висшето образование у нас.

Въпросът е дали тази трансформация ще доведе до повишаване на качеството на образователната услуга, предлагана от университетите и колежите, каквато е декларираната цел на Стратегията или обратното?

Всяко от предложенията изисква сериозно експертно осмисляне, а това не може да стане без дискусия в рамките на настоящата университетска и академична общност.

Ясно е, че предложенията се правят най-напред в стратегическите документи. След като стратегиите бъдат приети, новите предложения аргументирано влизат в законово-нормативната регулация на съответната обществена система.

4 ФУНДАМЕНТАЛНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА РАВЗВИТИЕТО НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Първо предложение: ОКС „Бакалавър“ – 3 години

*** Това няма ли да доведе до ролеви конфликт при студенти и преподаватели?

Въведена законодателно възможност за редовно обучение ОКС „Бакалавър“ с продължителност от 3 академични години.“[2]

Идеята за 3-степенно висше образование с препоръчителна продължителност на степените съответно: ОКС „Бакалавър“ – 3 години, ОКС „Магистър“ – 2 години и ОНС „Доктор“ – 3 години е заложена в така нар. Болонски процес от 1999 г.

В проекта за Стратегия е посочено, че прилагането на инструментите по Болонския процес у нас е „недостатъчно ефективно и често формално“. Същото е определено като „основно предизвикателство, свързано с недостатъчната интернационализация на българското висше образование“.[3] „Ускорената интернационализация и пълноценното интегриране в европейските образователни и изследователски мрежи“ е поставено сред 10-те приоритетни области за развитие на висшето образование. Това е и четвъртата цел на Стратегията. Следователно, според МОН, намаляването на бакалавърската и увеличаването на магистърската степен с по 1 година е мярка, която се предвижда, че ще доведе до повишаване на качеството на образованието. 

(още…)

Четвърта лекция по „Икономическа социология“ – 29 април 2020

Трета онлайн лекция по „Икономическа социология“ – 15 април 2020, Велика сряда

Социологът доц. Катя Михайлова в разговор за ситуацията с корона пандемията. Интервю на Невена праматарова с Катя Михайлова, „Артефир, програма „Христо Ботев“, БНР – 22 април 2020

„7,5 млн. лв. ще са загубите за първото полугодие на 2020 година в независимия културен сектор в България според анкетно проучване, проведено между 22-24 март сред хора, занимаващи се с изкуство и култура. 

Загубите за културата в световен план също се очертава да са много големи. 89% от обектите, включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, са затворени заради пандемията и това води до милиони загуби всеки ден, съобщават от Организацията на обединените нации за образование, наука и култура.“, това каза по повод вирусната криза социологът доц. Катя Михайлова, преподавател в УНСС и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.

Наред с обезпокоителните данни доц. Михайлова даде и една различна гледна точка към сегашната ситуация и коментира как ни се отразява като общество наложената социална изолация. Тя предложи като отговор срещу кризата да създадем нов антивирус срещу корона пандемията, който да се казва РОЗА – радост, обич, здраве и ново начало. 

Според нея така всички заедно ще може да излезем по-лесно от тази поредна за нас като българи криза, но този път с непредвидими огромни последици – икономически и политически за целия свят.

Интервю на Силвия Великова с доц. д-р Катя Михайлова в предаването “Преди всички“ , БНР – 22 април 2020

„Резултатът 5,89 по скалата от 1 до 7 е повече от страхотен. Ние всички го оценяваме, защото за една събота и неделя да преминеш онлайн – това си е геройство“. Това каза пред БНР доц. д-р Катя Михайлова във връзка с резултата от проведено изследване как студентите от Университета за национално и световно стопанство оценяват своето онлайн обучение.

Тя обясни, че е избрана по-нетрадиционната скала – от 1 до 7, за да е ясно, че може да е онлайн, но преподавателят е на своето място и позиция и студентът е на своето място и позиция:

„Студентите имат едни права и едни задължения – те просто трябва да учат. Преподавателите имат право да оценяват. Скалата, по която всички учители и преподаватели оценяват, е от 0 до 6. Ако в нашето изследване бяхме дали скала от 1 до 6, щяхме да се опитаме да манипулираме студентите и да им кажем, че в онлайн средата са се превърнали в преподаватели и имат чисто преподавателското право да оценяват. Затова избрахме скалата от 1 до 7“, обясни доц. Михайлова.

В предаването „Преди всички“ тя припомни, че УНСС беше първият университет в България, който стартира изцяло и на живо онлайн обучение:

„Дигитализацията в УНСС върви много от отдавна.  Още през 2007-а година имаше проект за дигитализация в университета. Процесите на електронизация вървят дълго, защото не е никак лесно да изградиш една такава модерна технологична инфраструктура, както си мислим“.

Университетът за национално и световно стопанство откри нова платформа за кандидатстудентска кампания изцяло онлайн, като се запазват всички права на кандидат-студентите, „включително и правото им другите да не преписват и да не манипулират системата в тяхна полза, защото в онлайн пространството това е много важно“, обясни доц. Михайлова.

74% от студентите заявяват, че не искат да се прекъсва учебният процес по време на извънредното положение и физическата изолация, а желаят да учат дистанционно онлайн.

54% от изследваните заявяват, че традиционната лекция е по-познавателна от онлайн лекцията, посочи още доц. д-р Катя Михайлова, но добави, че това зависи от преподавателя.

Студентите пишат 5,89 на онлайн обучението в УНСС – Офнюз, 15 април 2020

доц. д-р Катя Михайлова, катедра „Икономическа социология“, УНСС

CoViD-19 ни принуди да въведем онлайн обучение в средното и висшето училище. За онлайн училищното обучение много се говори в медиите. Онлайн университетското обучение рядко е тема. Може би, защото университетите са автономни и да си правят каквото си искат. Грешка, ако е така. В училищата, и в университетите все нашите деца учат. Нима не ни интересува какво става с пълнолетните наши деца, къде витаят мислите им в това време, въздигащо фалшиви маски и принизяващо истинските корони?

От друга страна, и училищата, и университетите са на държавна издръжка. Нима Коронавирусът е  притъпил гражданската ни чувствителност до толкова, че да не ни интересува с каква ефективност се разходва публичния финансов ресурс точно сега между реалната опасност и паниката?

(още…)