Видяхме още една медийна игра в тази кампания и мисля, че  помъдряхме. Всеки може сам да оцени как са се справили медиите. Много медии се опитаха в тази кампания да излязат от казуса „платено предизборно рекламиране“ и да влязат по-скоро в специфичния си медиен формат, т.е. да бъдат такива, от каквито обществото има нужда. Но нека не забравяме, че както избирателите сами могат да преценят как са се справили медиите, така и медиите имат абсолютната самостоятелност и независимост да изберат какви да бъдат по време на кампанията.

Дали имаме нужда от някаква регулация на медиите в предизборна кампания? Аз все още продължавам да твърдя, че в крайна сметка имаме нужда от обществена регулация. Май видяхме, че „невидимата ръка“ на пазара не може достатъчно ефективно да регулира обществените взаимоотношения. Забелязахме дефицити на този свободен медиен пазар, дефицити по отношение на уязвимите аудитории – децата и евентуално възрастните хора. След това започнахме да забелязваме и дефицити по отношение на участието на медиите в предизборната кампания, т.е. времето, в което хората активно правят своя граждански избор. 

Имаме вече достатъчно факти, за да помислим много добре за ефективна и модерна регулация на медиите, съответна на 2017 г.  И трябва да побързаме, защото ми се струва, че в сега избраното Народно събрание  промяната на ИК ще бъде един от приоритетите.

Интервю на Силвия Великова с Катя Михайлова. БНР, програма „Хоризонт“, „Преди всички“, 5 април 2017 (звуков файл). (още…)

Димитър Абрашев: След всеки вот се питам защо някои не излезе и не каза: „Ние загубихме”, с изключение на реформаторите, които подават оставка?

Катя Михайлова: Тревожа се от това, че тези избори промениха няколко български поговорки. Например „Двама се карат, трети печели”, както сме свикнали. Но в този случай двама се карат, а третият май не спечели. За нещастие третият е народа. Така че, ако има някой, които да е загубил, аз мисля, че сме загубили ние избирателите.

Д.А. Първите коментари от изминалата нощ са, че ГЕРБ с „Обединени патриоти” и подкрепата на „Воля” ще успее да състави правителство. Друг е въпроса за стабилността на този кабинет.

К.М. Ще видим. Хората се шегуват: „Пак същото с малко воля”. Каквото можахме ние да направим го направихме вчера до 20 ч. От тук нататък да видим какво следва. Много се надявам да следват малко по-оптимистични, малко по-хубави неща.

Д.А. Които да изглеждат с перспектива за 4-годишна сигурност, може би?

К.М. 4 години? Ми се струват страшно дълъг период в днешното размирно време. Погледнете какво става днес със света. Погледнете каква е несигурност в целия свят, а ние искаме 4-годишна сигурност за България. И я искаме тази сигурност при положение, че двете ни водещи партии, имам усещането, че изобщо не отразяват по същество случващото се в света. Така че за 4-годишна сигурност не знам как бихме могли да говорим. (още…)

Медията е най-могъща на света. Тя има силата да направи невинния виновен и виновния невинен. Власт която контролира съзнанието на масите.

Малкъм Екс

През последните години, все по-често се говори за значението на медията и все по-често се поставя под въпрос, нейната лоялност към обществото и ценностна система. След възникването на Интернет може да се каже, че традиционните медии бяха поставени на колене. Този прецедент в историята, наречен технологична революция, постави на дневен ред нови предизвикателства и проблеми за решаване, както за медиите, така и за обществото. Подобни теми не бяха дискутирани от стотици години, още от времето, когато за пръв път се появиха печатните издания. Днес обаче всичко е различно, защото медиите трябва да се борят не само с промените наложени от Интернет и появилите се с него социални мрежи и хомо-медийна култура. Медиите днес се борят да оцелеят и трябва да докажат своята същност на медиатори, които безпристрастно отразяват събитията случващи се по света, заради грешки допускани с години, грешки подронили техния авторитет.

Малкълм Екс казва „Медията е най-могъща на света“. Дали е така обаче, дали можем сляпо да са се съгласим и да приемем тази констатация за вярна и меродавна? Отговорът на този и още много други фундаментални за темата въпроси се изучават, изследват и дискутират от науката Социология на медиите. Най-общо казано тази, наука се занимава с психологията на масовите комуникации. В България, науката социология на медиите и масовите комуникации, прави първи стъпки в края на 60-те години на ХХ в. с изследванията на Елит Николов, Тодор Петев и др. В новото хилядолетие науката продължава да се развива, тук е важно да споменем имена като: Таня Буроджева, Антоний Гълъбов, Добринка Пейчева, Христо Бонев и Катя Михайлова. (още…)

Признанието е равновесието – нашето, на личността със средата. Много е хубаво! Да си пожелаем такова блаженство в „мъжки времена”.

.

Александър Михайлов и Катя Михайлова във „Време и половина“, БНР

Александър Михайлов (АМ). Защо има толкова много клишета, Катя, в българските медии? Любимите ми журналистически въпроси в последните години са: има ли съвременни будители – въпрос, който се задава на всеки 1 ноември; какво ще празнувате Трифон Зарезан или Св. Валентин – 14 февруари всяка година; въпросът, който зададоха всички журналисти в Международния пресцентър в НДК: кой победи Румен Радев или БСП. Откъде идват тези клишета?

Катя Михайлова (КМ). Медиите отразяват реалността. А в реалността по-лесно е в клишето, отколкото в нещо оригинално и ново. Представете си, че журналист беше задал изненадващ въпрос в НДК, представете си, че на Трифон Зарезан и Св. Валентин някоя медия извади абсолютно неочакван гледен ъгъл към този 14 февруари…

АМ. Какво ще се случи тогава?

КМ. Може би спад в рейтинга? Защото възприемането на новото е трудно. Толкова трудно, колкото и излизането от клишето. Не е липса на иновативна мисъл, не е липса на вдъхновение и творчество. Ние тук в България си имаме по много от всичко. Но дори и големите творци твърде често прикриват някаква част от таланта си от страх да не… (още…)