Какво се случи на изборите? (26 март 2016)

17757259_10212371076382807_5801289521390890471_n

Димитър Абрашев: След всеки вот се питам защо някои не излезе и не каза: „Ние загубихме”, с изключение на реформаторите, които подават оставка?

Катя Михайлова: Тревожа се от това, че тези избори промениха няколко български поговорки. Например „Двама се карат, трети печели”, както сме свикнали. Но в този случай двама се карат, а третият май не спечели. За нещастие третият е народа. Така че, ако има някой, които да е загубил, аз мисля, че сме загубили ние избирателите.

Д.А. Първите коментари от изминалата нощ са, че ГЕРБ с „Обединени патриоти” и подкрепата на „Воля” ще успее да състави правителство. Друг е въпроса за стабилността на този кабинет.

К.М. Ще видим. Хората се шегуват: „Пак същото с малко воля”. Каквото можахме ние да направим го направихме вчера до 20 ч. От тук нататък да видим какво следва. Много се надявам да следват малко по-оптимистични, малко по-хубави неща.

Д.А. Които да изглеждат с перспектива за 4-годишна сигурност, може би?

К.М. 4 години? Ми се струват страшно дълъг период в днешното размирно време. Погледнете какво става днес със света. Погледнете каква е несигурност в целия свят, а ние искаме 4-годишна сигурност за България. И я искаме тази сигурност при положение, че двете ни водещи партии, имам усещането, че изобщо не отразяват по същество случващото се в света. Така че за 4-годишна сигурност не знам как бихме могли да говорим. (още…)

Андреа Пандулис за „Меди@ Общество“

Медията е най-могъща на света. Тя има силата да направи невинния виновен и виновния невинен. Власт която контролира съзнанието на масите.

Малкъм Екс

1471167_10207644841591902_1592308273476471530_nПрез последните години, все по-често се говори за значението на медията и все по-често се поставя под въпрос, нейната лоялност към обществото и ценностна система. След възникването на Интернет може да се каже, че традиционните медии бяха поставени на колене. Този прецедент в историята, наречен технологична революция, постави на дневен ред нови предизвикателства и проблеми за решаване, както за медиите, така и за обществото. Подобни теми не бяха дискутирани от стотици години, още от времето, когато за пръв път се появиха печатните издания. Днес обаче всичко е различно, защото медиите трябва да се борят не само с промените наложени от Интернет и появилите се с него социални мрежи и хомо-медийна култура. Медиите днес се борят да оцелеят и трябва да докажат своята същност на медиатори, които безпристрастно отразяват събитията случващи се по света, заради грешки допускани с години, грешки подронили техния авторитет.

Малкълм Екс казва „Медията е най-могъща на света“. Дали е така обаче, дали можем сляпо да са се съгласим и да приемем тази констатация за вярна и меродавна? Отговорът на този и още много други фундаментални за темата въпроси се изучават, изследват и дискутират от науката Социология на медиите. Най-общо казано тази, наука се занимава с психологията на масовите комуникации. В България, науката социология на медиите и масовите комуникации, прави първи стъпки в края на 60-те години на ХХ в. с изследванията на Елит Николов, Тодор Петев и др. В новото хилядолетие науката продължава да се развива, тук е важно да споменем имена като: Таня Буроджева, Антоний Гълъбов, Добринка Пейчева, Христо Бонев и Катя Михайлова. (още…)

Първите (само)учебници по „Социология на комуникациите“

15940904_10211546821256944_241157415527509277_nПървите учебници или (само)учебници, както Павлина Цанева нарича своята работа вече са готови. Не било, значи, толкова трудно и непосилно да се свърши и тази задача. Разбирам, че дори е било приятно. Събудило е дълбоко заспалото умение за творческо претворяване на реалността. Амбицирало Ви е. Научило Ви е да обичате своята работа. И ето вижте, Симона Ангелова, например, е построила къща „Социология на комуникациите“ – една чудесна панорамна книга или 3D, както сега се нарича. Ако Ви покани на гости, и се престрашите да погледнете през прозорците на къщата, лесно ще можете да се ориентирате сред полето на нашата научна дисциплина.

Ето какво споделят колегите за началото на учебникописането:

Петър Младенов

„Първото ни семинарно занятие, дойде като гръм от ясно небе. „Възлагам Ви задача до края на семестъра да напишете учебник по дисциплината, която преподавам“. Всички в залата бяха в шок. Коментарите валяха, като лайв събитие в социална мрежа на популярна личност. След като емоциите намаляха, една част го приеха като ново изпитание пред живота им, но трудно преодолимо и ще заобиколят, защото така е по-лесно. Други нямаха представа и за това се отдадоха на учебния процес, които ще ги насочи „аджеба“, как се пише учебник ? Аз бях ентусиазиран в началото, но си нямах концепция за него.“ (още…)

Социология на комуникациите – КОНСПЕКТ (и за поправителен изпит)

15492044_10211315414471919_8777888464294770187_nУчихме заедно. Благодаря Ви! Приятно ми беше. Следват ИЗПИТЪТ, оценката…

Семестриалната оценка по „Социология на комуникациите“ се формира от три компонента: текущата Ви подготовка; учебникът Ви по „Социология на комуникациите“; изпитната Ви оценка.

Текущата подготовка се оценява по изпълнение на домашните работи. По време на семестъра имахте 5 домашни задачи:

  1. Между мен и света стои… (есе)
  2. Mисловна карта (mind map)
  3. План за популяризиране на продукт, идея, лице…
  4. Проект за медийна система, поле
  5. Свобода – медии (реферативно есе по избрана от вас тема с ключови думи „свобода“ и „медии“)

Всяка от тези 3 оценки представлява една трета от крайната семестриална оценка по дисциплината. Вече знаете оценката си на текущата подготовка (съобщих ги на вчерашната лекция). Вероятно подготвяте учебник – най-късен срок да го предадете е деня на изпита. Остава Ви да започнете да се подготвяте за самия изпит.

Изпитът е насрочен на 9 януари 2017 от 13.00 в зала 2005. Датата за поправка е 31 януари 2017, 11.00 ч. в зала 4052. Изпитът е писмен. Ще продължи 180 минути. Оценката ще получите до 180 минути след приключване на изпита. Вашата задача е да разработите писмено 2 въпроса. Единият от първата част на конспекта – теоретичен. Другият – от втората, реферативно есе. Критериите за оценка на разработката Ви по първи (теоретичен) въпрос са: структурираност и фактологична точност на изложението. Критериите за разработка на втори въпрос (реферативно есе) са: ясно формулирана теза, структурирана аргументация, реферативност. Моля, съкратете езиковите грешки!

(още…)

Блаженство в „мъжки времена”

Признанието е равновесието – нашето, на личността със средата. Много е хубаво! Да си пожелаем такова блаженство в „мъжки времена”.

.

Александър Михайлов и Катя Михайлова във „Време и половина“, БНР

14446130_10210498273003893_4375584930448833_nАлександър Михайлов (АМ). Защо има толкова много клишета, Катя, в българските медии? Любимите ми журналистически въпроси в последните години са: има ли съвременни будители – въпрос, който се задава на всеки 1 ноември; какво ще празнувате Трифон Зарезан или Св. Валентин – 14 февруари всяка година; въпросът, който зададоха всички журналисти в Международния пресцентър в НДК: кой победи Румен Радев или БСП. Откъде идват тези клишета?

Катя Михайлова (КМ). Медиите отразяват реалността. А в реалността по-лесно е в клишето, отколкото в нещо оригинално и ново. Представете си, че журналист беше задал изненадващ въпрос в НДК, представете си, че на Трифон Зарезан и Св. Валентин някоя медия извади абсолютно неочакван гледен ъгъл към този 14 февруари…

АМ. Какво ще се случи тогава?

КМ. Може би спад в рейтинга? Защото възприемането на новото е трудно. Толкова трудно, колкото и излизането от клишето. Не е липса на иновативна мисъл, не е липса на вдъхновение и творчество. Ние тук в България си имаме по много от всичко. Но дори и големите творци твърде често прикриват някаква част от таланта си от страх да не… (още…)

Какво й трябва на една Неука, за да стане Наука?

%d1%84%d0%b8%d0%b3-1-%d1%81%d1%82%d1%80-31Първо – трябва й самочувствие. Но това не е самочувствието, събирано от стотиците харесвания на Фейсбук страницата. Не е и самоувереността, идваща от това, че си популярен, че си желан сред младите кандидатстуденти – не всяко университетско професионално направление е наука. Тук става дума за едно специфично самочувствие, идващо от степента, в която „Неуката” успява да отговори на три основни въпроса. (още…)

От Мари Елмокян

14900442_331587377198459_5001385921373814312_nУченето не е само в университета. Университетът сам по себе си е отправна точка на ученето. Има студенти, които бързо и добре разбират това. Те са търсещите студенти. Търсят си познанието. Къде ли? Къде ли не.

Ето какво откри и изпрати Мари Елмокян във връзка със самоподготовката й по „Социология на комуникациите“. Благодаря, Мари! Надявам се и колегите да ти благодарят. Успех!

(още…)

„Меди@ Общество“ – постоянна комуникация между преподавател и студенти

942351_568246426532098_31015255_nРевю на „Меди@ Общество“ – най-новият учебник по социология на медиите и обществената комуникация
.
Николай Балтов, кандидат докторант по социология
.
.
„Казвали са ви, но аз ви казвам“ Пиер Бурдийо
.
Казвали са ви, че учебниците са скучни, аз ви казвам – „Меди@ Общество“ е вълнуващ! Казвали са ви, че учебниците са пълни със суха теория и не са практични –  казвам ви, че този е пълен с отговори на много практически проблеми и ще помогне, както за професионалното, така и за личностното ви развитие, и то по време на целия ви академичен живот.
.
%d0%bc%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d1%8f-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be„Меди@ Oбщество“ е най-новият учебник в областта на социологията на медиите и обществената комуникация. Негов автор е гл. ас. д-р Катя Михайлова. Книгата е издадена от Издателски комплекс на УНСС, където авторът преподава. Извън чисто научните достойнства на учебника той се отличава и с оригинален и модерен графичен дизайн.
.
Още със заглавиетo си „Меди@ Общество“ загатва за иновативния характер, който притежава. Четейки началото разбираш, че това четиво неизменно те въвлича в актуалните проблеми на медийния свят, в случващото се „тук“ и „сега“ . Със своя стил на писане, авторът верен на себе си демонстрира висок научен и педагогически потенциал във всички 426 страници, провокира интереса у читателя с достъпност, но без да жертва богатството на социологическия концептуален апарат.

(още…)

Започнете да четете

Социология на комуникациите в 7 ключови български книги

Да, така е. Можете да четете. Още в първи клас сте се научили. Някои от вас вероятно водят и читателски дневник…

14479700_10210506360326071_3895477741484034672_nВ университета, обаче, се иска по-различно четене. Литературата не е художествена, а научна. Авторите не са поети, прозаици, публицисти, а учени. Текстовете далеч не рисуват онези изваяни природни картини или желани любовни обяснения, не поднасят букет от красиви емоции, който да ти е приятно да споделиш със свой приятел.

Тъкмо обратното – в началото на университетското четене научните текстове събират много читателски студентски гняв. Гневът също е емоция, една от основните пет – радост, тъга, страх, отвращение, гняв. (още…)

„Ще ни освобождавате ли?“

„Ще ни освобождавате ли?“ – това най-често питат студентите в самото начало на всеки университетски курс.

„Мога да ви помогна сами да се освободите. Тук съм, за да ви дам възможност да усвоите знание, познание (теории, методи, практики), чрез които човек се самоосвобождава. Вие сте тук, защото търсите възможност да се докоснете до познание. Никой не ви е насилил да изберете университета, нали? Свободно направихте избор и ето дойде времето с радост да се извисите до нивото на отговорността за своя избор. Вие сте свободни да бъдете отговорни. Някои от вас поемат отговорността и стават два, три пъти по-свободни. Други се отказват още при първата трудност – да дойдат на лекция, вместо да отидат на… Изборът отново ваш.“– обикновено отговарям. (още…)