Постигане на интелектуална автономност

Presentation2

ПАМЕТТА, културата, интернет

Необходимо ли е да запаметяваме всичко?

Умберто Еко: Разбира се, че не. Паметта – индивидуалната или колективната, каквато е културата, има двойна функция. Едната наистина е да запази определени данни, но другата е да потопи в забрава информацията, която само би обременила ненужно мозъците ни. Култура, която не съумява да филтрира наследството от минали векове, е култура, която може да се сравни с героя Фунес от „Фунес Паметливият“ на Хорхе Луис Борхес[1], който е надарен с такава памет, че помни всичко. А това е в пълно противоречие с културата. Културата е гробище от книги и други предмети, които са изчезнали завинаги. Днес има не малко трудове, посветени на един феномен. Той се изразява в способността на човека, от една страна, тихомълком да се откаже от някои останки от миналото – с други думи, да филтрира информацията, а от друга – да постави определени елементи от нея в нещо като хладилник, за да служат на човечеството в бъдеще. Тези „зимници“ са архивите и библиотеките, където трупаме паметта, и то така, че да не пренаситим културното пространство с цялата ненужна бъркотия, без обаче да се отказваме напълно от нея. Можем, ако ни се прище, да се върнем там някой ден. Възможно е някой историк да намери там имената на всички участници в битката при Ватерло, но те няма да се изучават в училище, нито в университета, защото такъв тип подробности могат да се окажат опасни. Ще дам и друг пример. Знаем всичко за Калпурния, последната съпруга на Цезар, чак до мартенските иди – деня на убийството му, когато тя го моли да не ходи в Сената, защото е сънувала лош сън. Не знаем нищо за нея след смъртта на Цезар. Тя изчезва от паметта ни. А причината? Не е, както би могло да се предположи, заради обстоятелството, че е жена. Клара Шуман[2] също е била жена, но за нея знаем всичко, което е правила и след смъртта на Роберт Шуман. Културата е селекция. (още…)

Какво се случи на изборите? (26 март 2016)

17757259_10212371076382807_5801289521390890471_n

Димитър Абрашев: След всеки вот се питам защо някои не излезе и не каза: „Ние загубихме”, с изключение на реформаторите, които подават оставка?

Катя Михайлова: Тревожа се от това, че тези избори промениха няколко български поговорки. Например „Двама се карат, трети печели”, както сме свикнали. Но в този случай двама се карат, а третият май не спечели. За нещастие третият е народа. Така че, ако има някой, които да е загубил, аз мисля, че сме загубили ние избирателите.

Д.А. Първите коментари от изминалата нощ са, че ГЕРБ с „Обединени патриоти” и подкрепата на „Воля” ще успее да състави правителство. Друг е въпроса за стабилността на този кабинет.

К.М. Ще видим. Хората се шегуват: „Пак същото с малко воля”. Каквото можахме ние да направим го направихме вчера до 20 ч. От тук нататък да видим какво следва. Много се надявам да следват малко по-оптимистични, малко по-хубави неща.

Д.А. Които да изглеждат с перспектива за 4-годишна сигурност, може би?

К.М. 4 години? Ми се струват страшно дълъг период в днешното размирно време. Погледнете какво става днес със света. Погледнете каква е несигурност в целия свят, а ние искаме 4-годишна сигурност за България. И я искаме тази сигурност при положение, че двете ни водещи партии, имам усещането, че изобщо не отразяват по същество случващото се в света. Така че за 4-годишна сигурност не знам как бихме могли да говорим. (още…)

Андреа Пандулис за „Меди@ Общество“

Медията е най-могъща на света. Тя има силата да направи невинния виновен и виновния невинен. Власт която контролира съзнанието на масите.

Малкъм Екс

1471167_10207644841591902_1592308273476471530_nПрез последните години, все по-често се говори за значението на медията и все по-често се поставя под въпрос, нейната лоялност към обществото и ценностна система. След възникването на Интернет може да се каже, че традиционните медии бяха поставени на колене. Този прецедент в историята, наречен технологична революция, постави на дневен ред нови предизвикателства и проблеми за решаване, както за медиите, така и за обществото. Подобни теми не бяха дискутирани от стотици години, още от времето, когато за пръв път се появиха печатните издания. Днес обаче всичко е различно, защото медиите трябва да се борят не само с промените наложени от Интернет и появилите се с него социални мрежи и хомо-медийна култура. Медиите днес се борят да оцелеят и трябва да докажат своята същност на медиатори, които безпристрастно отразяват събитията случващи се по света, заради грешки допускани с години, грешки подронили техния авторитет.

Малкълм Екс казва „Медията е най-могъща на света“. Дали е така обаче, дали можем сляпо да са се съгласим и да приемем тази констатация за вярна и меродавна? Отговорът на този и още много други фундаментални за темата въпроси се изучават, изследват и дискутират от науката Социология на медиите. Най-общо казано тази, наука се занимава с психологията на масовите комуникации. В България, науката социология на медиите и масовите комуникации, прави първи стъпки в края на 60-те години на ХХ в. с изследванията на Елит Николов, Тодор Петев и др. В новото хилядолетие науката продължава да се развива, тук е важно да споменем имена като: Таня Буроджева, Антоний Гълъбов, Добринка Пейчева, Христо Бонев и Катя Михайлова. (още…)

Първите (само)учебници по „Социология на комуникациите“

15940904_10211546821256944_241157415527509277_nПървите учебници или (само)учебници, както Павлина Цанева нарича своята работа вече са готови. Не било, значи, толкова трудно и непосилно да се свърши и тази задача. Разбирам, че дори е било приятно. Събудило е дълбоко заспалото умение за творческо претворяване на реалността. Амбицирало Ви е. Научило Ви е да обичате своята работа. И ето вижте, Симона Ангелова, например, е построила къща „Социология на комуникациите“ – една чудесна панорамна книга или 3D, както сега се нарича. Ако Ви покани на гости, и се престрашите да погледнете през прозорците на къщата, лесно ще можете да се ориентирате сред полето на нашата научна дисциплина.

Ето какво споделят колегите за началото на учебникописането:

Петър Младенов

„Първото ни семинарно занятие, дойде като гръм от ясно небе. „Възлагам Ви задача до края на семестъра да напишете учебник по дисциплината, която преподавам“. Всички в залата бяха в шок. Коментарите валяха, като лайв събитие в социална мрежа на популярна личност. След като емоциите намаляха, една част го приеха като ново изпитание пред живота им, но трудно преодолимо и ще заобиколят, защото така е по-лесно. Други нямаха представа и за това се отдадоха на учебния процес, които ще ги насочи „аджеба“, как се пише учебник ? Аз бях ентусиазиран в началото, но си нямах концепция за него.“ (още…)

Социология на комуникациите – КОНСПЕКТ (и за поправителен изпит)

15492044_10211315414471919_8777888464294770187_nУчихме заедно. Благодаря Ви! Приятно ми беше. Следват ИЗПИТЪТ, оценката…

Семестриалната оценка по „Социология на комуникациите“ се формира от три компонента: текущата Ви подготовка; учебникът Ви по „Социология на комуникациите“; изпитната Ви оценка.

Текущата подготовка се оценява по изпълнение на домашните работи. По време на семестъра имахте 5 домашни задачи:

  1. Между мен и света стои… (есе)
  2. Mисловна карта (mind map)
  3. План за популяризиране на продукт, идея, лице…
  4. Проект за медийна система, поле
  5. Свобода – медии (реферативно есе по избрана от вас тема с ключови думи „свобода“ и „медии“)

Всяка от тези 3 оценки представлява една трета от крайната семестриална оценка по дисциплината. Вече знаете оценката си на текущата подготовка (съобщих ги на вчерашната лекция). Вероятно подготвяте учебник – най-късен срок да го предадете е деня на изпита. Остава Ви да започнете да се подготвяте за самия изпит.

Изпитът е насрочен на 9 януари 2017 от 13.00 в зала 2005. Датата за поправка е 31 януари 2017, 11.00 ч. в зала 4052. Изпитът е писмен. Ще продължи 180 минути. Оценката ще получите до 180 минути след приключване на изпита. Вашата задача е да разработите писмено 2 въпроса. Единият от първата част на конспекта – теоретичен. Другият – от втората, реферативно есе. Критериите за оценка на разработката Ви по първи (теоретичен) въпрос са: структурираност и фактологична точност на изложението. Критериите за разработка на втори въпрос (реферативно есе) са: ясно формулирана теза, структурирана аргументация, реферативност. Моля, съкратете езиковите грешки!

(още…)

Блаженство в „мъжки времена”

Признанието е равновесието – нашето, на личността със средата. Много е хубаво! Да си пожелаем такова блаженство в „мъжки времена”.

.

Александър Михайлов и Катя Михайлова във „Време и половина“, БНР

14446130_10210498273003893_4375584930448833_nАлександър Михайлов (АМ). Защо има толкова много клишета, Катя, в българските медии? Любимите ми журналистически въпроси в последните години са: има ли съвременни будители – въпрос, който се задава на всеки 1 ноември; какво ще празнувате Трифон Зарезан или Св. Валентин – 14 февруари всяка година; въпросът, който зададоха всички журналисти в Международния пресцентър в НДК: кой победи Румен Радев или БСП. Откъде идват тези клишета?

Катя Михайлова (КМ). Медиите отразяват реалността. А в реалността по-лесно е в клишето, отколкото в нещо оригинално и ново. Представете си, че журналист беше задал изненадващ въпрос в НДК, представете си, че на Трифон Зарезан и Св. Валентин някоя медия извади абсолютно неочакван гледен ъгъл към този 14 февруари…

АМ. Какво ще се случи тогава?

КМ. Може би спад в рейтинга? Защото възприемането на новото е трудно. Толкова трудно, колкото и излизането от клишето. Не е липса на иновативна мисъл, не е липса на вдъхновение и творчество. Ние тук в България си имаме по много от всичко. Но дори и големите творци твърде често прикриват някаква част от таланта си от страх да не… (още…)

Какво й трябва на една Неука, за да стане Наука?

%d1%84%d0%b8%d0%b3-1-%d1%81%d1%82%d1%80-31Първо – трябва й самочувствие. Но това не е самочувствието, събирано от стотиците харесвания на Фейсбук страницата. Не е и самоувереността, идваща от това, че си популярен, че си желан сред младите кандидатстуденти – не всяко университетско професионално направление е наука. Тук става дума за едно специфично самочувствие, идващо от степента, в която „Неуката” успява да отговори на три основни въпроса. (още…)

От Мари Елмокян

14900442_331587377198459_5001385921373814312_nУченето не е само в университета. Университетът сам по себе си е отправна точка на ученето. Има студенти, които бързо и добре разбират това. Те са търсещите студенти. Търсят си познанието. Къде ли? Къде ли не.

Ето какво откри и изпрати Мари Елмокян във връзка със самоподготовката й по „Социология на комуникациите“. Благодаря, Мари! Надявам се и колегите да ти благодарят. Успех!

(още…)

„Меди@ Общество“ – постоянна комуникация между преподавател и студенти

942351_568246426532098_31015255_nРевю на „Меди@ Общество“ – най-новият учебник по социология на медиите и обществената комуникация
.
Николай Балтов, кандидат докторант по социология
.
.
„Казвали са ви, но аз ви казвам“ Пиер Бурдийо
.
Казвали са ви, че учебниците са скучни, аз ви казвам – „Меди@ Общество“ е вълнуващ! Казвали са ви, че учебниците са пълни със суха теория и не са практични –  казвам ви, че този е пълен с отговори на много практически проблеми и ще помогне, както за професионалното, така и за личностното ви развитие, и то по време на целия ви академичен живот.
.
%d0%bc%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d1%8f-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be„Меди@ Oбщество“ е най-новият учебник в областта на социологията на медиите и обществената комуникация. Негов автор е гл. ас. д-р Катя Михайлова. Книгата е издадена от Издателски комплекс на УНСС, където авторът преподава. Извън чисто научните достойнства на учебника той се отличава и с оригинален и модерен графичен дизайн.
.
Още със заглавиетo си „Меди@ Общество“ загатва за иновативния характер, който притежава. Четейки началото разбираш, че това четиво неизменно те въвлича в актуалните проблеми на медийния свят, в случващото се „тук“ и „сега“ . Със своя стил на писане, авторът верен на себе си демонстрира висок научен и педагогически потенциал във всички 426 страници, провокира интереса у читателя с достъпност, но без да жертва богатството на социологическия концептуален апарат.

(още…)

Започнете да четете

Социология на комуникациите в 7 ключови български книги

Да, така е. Можете да четете. Още в първи клас сте се научили. Някои от вас вероятно водят и читателски дневник…

14479700_10210506360326071_3895477741484034672_nВ университета, обаче, се иска по-различно четене. Литературата не е художествена, а научна. Авторите не са поети, прозаици, публицисти, а учени. Текстовете далеч не рисуват онези изваяни природни картини или желани любовни обяснения, не поднасят букет от красиви емоции, който да ти е приятно да споделиш със свой приятел.

Тъкмо обратното – в началото на университетското четене научните текстове събират много читателски студентски гняв. Гневът също е емоция, една от основните пет – радост, тъга, страх, отвращение, гняв. (още…)