Блаженство в „мъжки времена”

Признанието е равновесието – нашето, на личността със средата. Много е хубаво! Да си пожелаем такова блаженство в „мъжки времена”.

.

Александър Михайлов и Катя Михайлова във „Време и половина“, БНР

14446130_10210498273003893_4375584930448833_nАлександър Михайлов (АМ). Защо има толкова много клишета, Катя, в българските медии? Любимите ми журналистически въпроси в последните години са: има ли съвременни будители – въпрос, който се задава на всеки 1 ноември; какво ще празнувате Трифон Зарезан или Св. Валентин – 14 февруари всяка година; въпросът, който зададоха всички журналисти в Международния пресцентър в НДК: кой победи Румен Радев или БСП. Откъде идват тези клишета?

Катя Михайлова (КМ). Медиите отразяват реалността. А в реалността по-лесно е в клишето, отколкото в нещо оригинално и ново. Представете си, че журналист беше задал изненадващ въпрос в НДК, представете си, че на Трифон Зарезан и Св. Валентин някоя медия извади абсолютно неочакван гледен ъгъл към този 14 февруари…

АМ. Какво ще се случи тогава?

КМ. Може би спад в рейтинга? Защото възприемането на новото е трудно. Толкова трудно, колкото и излизането от клишето. Не е липса на иновативна мисъл, не е липса на вдъхновение и творчество. Ние тук в България си имаме по много от всичко. Но дори и големите творци твърде често прикриват някаква част от таланта си от страх да не… (още…)

От Мари Елмокян

14900442_331587377198459_5001385921373814312_nУченето не е само в университета. Университетът сам по себе си е отправна точка на ученето. Има студенти, които бързо и добре разбират това. Те са търсещите студенти. Търсят си познанието. Къде ли? Къде ли не.

Ето какво откри и изпрати Мари Елмокян във връзка със самоподготовката й по „Социология на комуникациите“. Благодаря, Мари! Надявам се и колегите да ти благодарят. Успех!

(още…)

Започнете да четете

Социология на комуникациите в 7 ключови български книги

Да, така е. Можете да четете. Още в първи клас сте се научили. Някои от вас вероятно водят и читателски дневник…

14479700_10210506360326071_3895477741484034672_nВ университета, обаче, се иска по-различно четене. Литературата не е художествена, а научна. Авторите не са поети, прозаици, публицисти, а учени. Текстовете далеч не рисуват онези изваяни природни картини или желани любовни обяснения, не поднасят букет от красиви емоции, който да ти е приятно да споделиш със свой приятел.

Тъкмо обратното – в началото на университетското четене научните текстове събират много читателски студентски гняв. Гневът също е емоция, една от основните пет – радост, тъга, страх, отвращение, гняв. (още…)

„Ще ни освобождавате ли?“

„Ще ни освобождавате ли?“ – това най-често питат студентите в самото начало на всеки университетски курс.

„Мога да ви помогна сами да се освободите. Тук съм, за да ви дам възможност да усвоите знание, познание (теории, методи, практики), чрез които човек се самоосвобождава. Вие сте тук, защото търсите възможност да се докоснете до познание. Никой не ви е насилил да изберете университета, нали? Свободно направихте избор и ето дойде времето с радост да се извисите до нивото на отговорността за своя избор. Вие сте свободни да бъдете отговорни. Някои от вас поемат отговорността и стават два, три пъти по-свободни. Други се отказват още при първата трудност – да дойдат на лекция, вместо да отидат на… Изборът отново ваш.“– обикновено отговарям. (още…)

Социология на комуникациите ‘2016 – учебна програма

Курсът „Социология на комуникациите” е фокусиран преди всичко върху областта на функционирането на медиите като обществени институции и посредници в процеса на масова комуникация в съвременното мрежово общество. Не са изключени и другите две форми на комуникация – междуличностна и групова, доколкото те допълват и спомагат масовокомуникационния процес. Лекционният курс цели да даде на студентите концептуален модел за осмисляне на същността и функциите на системата на медиите и масовата комуникация като основен елемент от сферата на комуникациите в обществото като система. (още…)

Меди@ Общество – Въведение

Към читателя…

%d0%bc%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d1%8f-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%beСъгласни ли сте с максимата, че няма добро или лошо управление, а има управление, което е комуникирано добре или зле? Твърди се, че това са думи на Алистър Кембъл, пиар на британския министър-председател Тони Блеър. През януари тази година максимата бе широко разпространена във Фейсбук и се опита да потуши кризата около Министерство на образованието и науката (МОН), предизвикана от промените в новите учебни планове за средното училище.

Ето и казусът накратко. МОН разпространява информация, възприета от немалка част от потребителите на Фейсбук като: „История славянобългарска” няма да се учи в училище, отпада от учебния план”. Следват огромно количество постове и коментари в защита на мястото на „Историята” в учебното съдържание. Ресорният заместник-министър се заема да разобличи тези погрешни твърдения публично в телевизионно интервю в сутрешния блок на БТВ. Прави твърде много грешки, вероятно от комуникационна неопитност, от сценична треска или вътрешно объркване – кое да каже, как, кога и кое да премълчи. Фейсбук не й прощава, започва откровено да й се подиграва, подхвърляйки си ехидно нейното твърдение, че Робинзон Крузо е един от авторите, които ще се изучават в 6-ти клас. Едва след това МОН дава пресконференция по повод новите учебни планове и публикува самите тях на своята интернет страница. Става ясно, че „История славянобългарска” няма съвсем да отпадне, твърди се, че никой не е имал такова намерение. Фейсбук профилите в защита на МОН широко и под различни форми споделят пи ар-ската максима за управлението и неговото комуникиране, дори с приятелска насмешка предлагат МОН да се преименува на МОНК – Министерство на отсъствието на нормална комуникация. (още…)

Социология на комуникациите – въпросник

По този въпросник ще бъдат изпитвани студентите от специалност „Социология“, 6 семестър, които не са участвали в груповия изследователски проект „Доверие в медиите“. Моля, всеки да избере по 1 въпрос, по който предварително (преди изпита) да се подготви. На изпита ще развиете устно избраният от вас въпрос.

Оценката се формира от: ниво на представяне по време на изпита и участие в проекта „Свобода на медиите“, който следва да бъде представен утре – 12 май 2015 г.

Въпроси

  1. Социология на медиите и обществената комуникация в призмата на българската социологическа школа. Медийната и комуникационна система в логиката: обществени потребности и дейности за тяхното задоволяване. (Стоян Михайлов, Тодор Петев, Христо Бонев). Позициониране на медийната система в макромодела за обществото като социологическа система (Стоян Михайлов, Тодор Петев).
  2. Устойчивост на дигиталната комуникационна система като обществена система. Толкът Парсънс – кибернетичен модел за устойчивост на системите. Приложимост при конструирането на дигиталната комуникационна система за превенция на обществени деструкции, кризи и конфликти.
  3. Теоретико-конептуално осмисляне на въздействието на медийната и комуникационна система върху индивида, общността, обществото. Двустепенен поток на комуникация и органичени ефекти на медиите (Изследването „Декатур”, Лазарсфелд, Кац), Култивационен анализ (Джордж Гербнер). Използване – удовлетворение (Кац, Гуреевич, Хаас). Спирала на мълчанието (Елизабет Ноел-Нойман).
  4. Медиите и властта. Позициониране на медийната и комуникационна система във властовата и институционална йерархия на съвременното общество (Елиезер Алфандари, Джон Гълбрайт). Взаимодействия между медийното и политическото, властовото поле (Пиер Бурдийо). Медиите и елитите. Медиите като елит. Обществена отговорност на елита или бунт на елитите и предателство към демокрацията (Кристофър Лаш, Джон Кийн). Парадоксът „богати медии – бедни демокрации” (Робърт Макензи) като обществена деструкция.
  5. Дигиталната комуникационна система и социалните неравенства. Цивилизационно и дигитално разслояване – информационна, индустриална и аграрана цивилизация (Михаил Мирчев). Дигитално неравенство (Ди Маджио, Харигати, Ян ван Дик). Социална диференциация по линия на новата функционална грамотност в  информационното общество – медийна и дигитална грамотност. Асиметричност на информационната цивилизация. Измерения на конфликтност и логика на съвместяване.
  6. Свобода и цензура в дигиталната комуникационна система. Позитивна и негативна свобода (Ерих Фром). Хоризонти на творчеството и параметри на регулация, само- и корегулация на медийната система. Комуникационни права и свободи на гражданите.
  7. Емпирични изследвания – качествени и количествени методики за изследване на дигиталната комуникационна система. Евристичен потенциал на изследванията в управленската дейност. Представителна и достоверна информация. Етика в емпиричната работа. Научна и методическа отговорност. Обществено съзнание.
  8. Източници на информация и бази данни за развитието на медийната и комуникационна система на информационното общество. Световни и европейски индекси за ниво на развитие на медийната и комуникационна система в системата на обществото като цяло. (Freedom of the Press, Internet usage, ICT development, DOI,  Network Readiness).
  9. Трансформации на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. Достъп и участие на аудиториите. Медийна грамотност. Аудитория – комуникатор (медия): динамика на активността. Аудиторията като създател, творческа аудитория срещу аудиторията-получател. Аудиторията като тълпа срещу овластяването на аудиторията в дигиталното комуникационно пространство. Аудиторно поведение при криза.

ЛИТЕРАТУРА

Основна

  1. Алфандари, Е. Медиите и властта. София , 2000.
  2. Бонев, Христо. Социология на журналистиката. 1982.
  3. Бонев, Христо. Социология на масовата комуникация. 2002.
  4. Гълбръйт, Дж. Анатомия на властта. София, Христо Ботев, 1993.
  5. Елюл, Жак. Унизеното слово. София: Гал-Ико, 2005.
  6. Знеполски, И. Новата преса и преходът. Трудното конструиране на четвъртата власт. София, 1997.
  7. Камбъл, Дж. Творческа митология. София: Рива, 2007.
  8. Камбъл Дж. Пътища към блаженството. София: Изток-Запад, 2006.
  9. Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 1. София, Изд. „ЛиК”, 2004.
  10. Кастелс, М., Силата на идентичността. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 2. София, Изд. „ЛиК”, 2006.
  11. Кийн, Дж. Медиите и демокрацията. София, Изд. „ЛиК”, 1999.
  12. Льоса, М. Цивилизация на зрелището. София: „Колибри”, 2013.
  13. Маркузе, Х. Едноизмерният човек. Изследвания върху идеологията на развитото индустриално общество. София, Изд. „Христо Ботев”, 1997.
  14. Мирчев, М. Социална динамика и цивилизационно разслояване. София, „М-8-М”, 2009.
  15. Михайлов, С. Социологическата система. София, „М-8-М”, 2010.
  16. Михайлова, К. Телевизията за деца. Между пазарната логика и обществената мисия. София, Изд. „М-8-М”, 2011.
  17. Михайлова, К. Дигитално разслояване в съвременното българско семейство. В: нови медии 21. http://www.newmedia21.eu/analizi/digitalno-razsloyavane-v-sa-vremennoto-ba-lgarsko-semejstvo-konfliktnost-ili-sa-vmestyavane-mezhdu-roditeli-i-detsa/
  18. Михайлова, К. Достъп и участие на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. В: медии и обществени комуникации, бр. 3, септември 2009. Достъпно на: http://media-journal.info/?p=item&aid=57.
  19. Московичи, С. Ерата на тълпите. София. Изд. „Дамян Яков”, 2007.
  20. Ноел-Нойман, Е. Спирала на мълчанието. Общественото мнение – нашата социална черупка. София, ИК „Люрен”, 2004, с. 295. (Откъс наhttp://www.assa-m.com/marketing11.php)
  21. Палашев. Николай. Обществена комуникация. София: За буквите, 2010.
  22. Палашев, Никоалй. Комуникационна сигурност. София: За буквите, 2013.
  23. Петев, Т. Към социология на масовата комуникация. София: БАН, 1979.
  24. Петев, Т. Комуникационната спирала. София. 2010.
  25. Рифкин, Джеръми. Епохата на достъпа. София, Изд. „Атика”, 2001.
  26. Фром, Е. Бягство от свободата. София: Христо Ботев, 1992.
  27. Хабермас, Ю. Структурни трансформации на публичността. София: „Критика и хуманизъм”, 1994.
  28. Хаджийски, И. Бит и душевност на нашия народ. Том 1. София: Изток-Запад, 2002.
  29. Blumler, J. The Social Purposes of Mass Communication Research – the Transatlantic perspective. In& Journalism Quarterly, 55, 1985. p.219-230.
  30. Gitlin, T. Media Sociology: The Dominant Paradigm. In: Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to Media. A reader.London, 2008., p. 21-33.
  31. Kastels, M. The Power of Communications. Sage, 2009.
  32. Katz, Elihu, Paul Lazarsfeld. Personal Influence: The Part Playes by People on the Flow of Mass Communications. (2nd Edition),USA, Transaction Publishers, 2009, p. (Originally published in 1955 by the Free Press).
  33. Lang, G. and Lang, K. Mass Communication and Public Opinion. Strategies for Research. In: Rosenerg, M at all eds. Social Psychology, Social Perspectives.New York, 1981, p. 653-682.
  34. McQuail. Denis. Sociology of Mass Communication. In: Annual Review of Sociology. Vol. 11, (1985), pp. 93-111.
  35. Merton, Robert. Social Theory and Social Structure. The Free Press, 1968.
  36. Rosengren, K. E. Advances in Comminication Research: One Paradigm or Four. In: Journal of Communcation, 1983, 33(3), P. 185-207.

Допълнителна

  1. Арънсън, Е. Човекът – социално животно. София, Изд. „Дамян Яков”, 2009.
  2. Градев, Д. Социална психология на масовото поведение. София.1995.
  3. Градев, Д. Стигма и личностна биография. Софоя, Изд. „Изток-Запад”, 2010.
  4. Канети, Е. Маси и власт. София,1996.
  5. Лаш, К. Бунтът на елитите и предателството към демокрацията. София, Обсидиан, 1997.
  6. Малецке, Г. Психология на масовата комуникация. София, 1994.
  7. Маклуън, М. Закони на медиите. София, 1995.
  8. Московичи, Серж. (ред.). Социална психология. София, Изд. „Дамян Яков”, 2006.
  9. Петев, Т. Теории за масовата комуникация. София: ФЖМК, 2004.
  10. Петев, Тодор. Комуникация и социална промяна. София, 2001.
  11. Попова, Снежана. Социално време и медиен разказ 1989-2000. София, Изд. „ЛиК”, 2002.
  12. Фидлър, Р. Медиаморфоза. София: Кралица Маб, 2005.
  13. Тофлър, А. Третата вълна. София, ИК „Пейо Яворов”, 1991. (Реферативно представяне на: http://www.assa-m.com/sociologia21.php).
  14. Филипов, Д. Медийната революция. Икономическа теория на медиите. София, УИ “Стопанство”. 2002.
  15. Barrat David . Media Sociology. Routledge, 2012.
  16. Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to media. A reader.London, 2008.
  17. Clifford G. Christians at all. Normative Theories of the Media.University ofIllinois Press, 2009.
  18. Curran, J. Jean Seaton. Power without responsibility. Routledge, 2003.
  19. Glover, D. The Sociology of the mass media. Causeway Books, 1984.
  20. Halmos, Р. The Sociology of Mass Media Communicators.University ofKeele, 1969.
  21. Katz, Elihu, JohnDurhamPeters, Tomar Liebes, Avril Orloff. Canonic Text in Media Research.Cambridge: Polity Press & Blackwell Publishing, 2003.
  22. Karsten, R., Denis McQuail, Nick Jankowski. Media use as social action: a European approach to audience studies. John Libbey, 1996.
  23. McCullagh, C.Jo Campling. Media Power. A Sociological Introduction. Palgrave, 2002.
  24. Mc Quail, D. Towards a Sociology of Mass Communication. Collier-Mcmillan, 1969.
  25. Mc Quail, D. Sociology of Mass Communication. SelectedReadings. Penguin.1972.
  26. Reese, S.Jane R. BallingerPamela J. Shoemaker. The Roots of media sociology. 1993.
  27.  Rosengren, K. Media Effects and Beyond. Routledge, 1994.
  28. Smith, J. Understanding the media: sociology of mass communication.Hampton Press, 1995.
  29. Tunstall Jeremy. Media Sociology. A reader.University ofIllinois Press, 1970

Социално предприемачество при самоуправление на болестта в условията на икономическа криза

ОТЗИВ

за дисертационното изследване „Социално предприемачество  при самоуправление на болестта в условията на икономическа криза (по резултати от емпирични изследвания на хронично болни от диабет тип 2 в България)“,  представена за вътрешна защита пред КС на катедра „Икономическа социология“ от докторант Велина Балканска на 17 декември 2014

 

Безсъмнено разработената тема е актуална. Интерпретацията на грижата за собственото здраве като социално предприемачество е оригинална. Представен е и модел , алгоритъм за планиране, организиране и управление на този вид социално предприемачество.

Но… уводът и заключението.

Уводът на всяко дисертационно изследване представлява методическо въведение, създава усещане за вътрешна гладкост на дисертацията. За да се постигне това усещане в разглежданата дисертация, всички инфраструктурни елементи на изследването следва да бъдат обмислени  поотделно и във връзка един с друг още веднъж.

В увода са посочени 2 изследователски обекта – на стр. 4 „механизмите на самоуправление на болестта“ ; на стр. 3 – „болните от диабет 2 и техният личен опит в самоуправление на болестта“. Двата посочени обекта са взаимно допълващи се.

Посочени са 2 цели – на стр. 5 в първи абзац контекстуално разбираме, че целта е „разработване на адекватен теоретико методологически модел за описание и анализ на самоуправлението на болестта“; по-долу ясно е казано, че „целта е да са установи динамиката и значението на самоуправлението на болестта за интеграцията на болните от диабет тип 2“. Коя е целта? Следва да бъде ясно и еднозначно формулирана.

Изследователските  задачи, така както са формулирани по-ясно се свързват с първата посочена цел.

Като предмет на изследването е посочен: „оценка на готовността на болните за осъзнаят и развият самоуправлението на болестта си“.

Изложени са теза и подтеза, но липсват изследователски хипотези.

Липсва обособена методическа рамка на изследването. В синопсиса на съдържанието е казано, че в отделни глави е представен вторичен анализ на данни, съпоставителен анализ на резултати от различни типове изследвания, „тематичен анализ на биографични интервюта“, съобщава се, че е правено емпирично изследване, но тези методически бележки не са дадени обособено и ясно.

Заключението представя изводи от направеното изследване, но наред с тях и авторови самооценки за актуалността на темата, приносния характер на работата.

Няколко идеи предвид изложението, представено в дисертацията:

  1. Като обект може да бъде приет втория посочен – „болните от диабет 2 и техният личен опит в самоуправление на болестта“. Необходимо е обаче той да бъде ясно дефиниран – всички болни или само избрани сегменти от тях, например.
  2. Като предмет може да бъде приет първия обект – „механизмите на самоуправление на болестта“ от обекта като форма на социално предприемачество.
  3. Целта със сигурност е първата посочена разработване на адекватен теоретико методологически модел за описание и анализ на самоуправлението на болестта“, а втората може да бъде нейна задача.
  4. Посоченият предмет на изследването е по-скоро цел или изследователска задача.
  5. Използваните изследователски методики следва да бъдат събрани и паспортно представени на едно, тяхното си, място в увода.
  6. Посочените теза и подтеза са по-скоро хипотези, още повече, че в заключението ясно е казано „потвърждава тезата, че“ (стр. 128).
  7. За постигане на усещане за структурираност, би било добре инфраструктурните елементи да бъдат подредени както следва: обект, предмет, цел, задачи, хипотези, методическа рамка.
  8. Заключението да бъде освободено от авторовите самооценки и изрази като: „е лично дело на докторанта“, което се самоподразбира от факта на авторството, и да се редактира, за да бъдат по-отчетливо изведени изследователските изводи, верификация на изследователските хипотези, адекватност и поле на приложимост на избраната изследователска методика и др. подобни.
  9. Самооценката на приносите се прави в автореферата, а не след края на дисертацията.

И накрая…

В дисертацията е изложена „Библиография“, съдържаща 125 заглавия и 8 интернет страници. Това ли е всичката литература по темата? Ако не е, то би било „Библиография“ да се замени с „Цитирана и използвана литература“. В списъка са посочени само 6 заглавия на български автори на кирилица и 2 заглавия с участие на български автори на латиница. Това вероятно се дължи на новостта на проблематиката. Все пак, ако все още няма български разработки в областта на социалното предприемачество, то има в такива върху предприемачество, от където биха могли да бъдат взети обяснителни модели. Липсва Божидар Ивков, който от десетилетия разработва в България социология на болката и инвалидността, самопомощ при инвалидност и хронични заболявания и други теми, които имат отношение към дисертацията. Липсват и класическите социологически есета на Сюзан Зонтаг в „Болестта като метафора“. Въпрос на авторово решение е избора на използваната литература.

Предвид цялостното дисертационно изложение, вярвам, че отбелязаното тук е въпрос по-скоро от редакционно, отколкото от методическо естество.  Позравявам докторанта и научния ръководител за постигнатото и пожелавам успех.

17.12.2014

Гл. ас. д-р Катя Михайлова

Ролеви конфликти на съвременната българска жена

ОТЗИВ за дисертационния труд на Тодорка Кинева,

представен за вътрешна защита пред катедра „Икономическа социология” на 22 януари 2014

 

Отзивът е провокиран от Фигура 4. Ролеви елементи и категории, поместена на стр. 35 в дисертационния труд. Фигурата представлява операционализация на основното понятие „роля” в разглежданото изследване. Но тя разкрива и още най-малко два, на пръв поглед скрити, смисъла.

Първо – забележителна академична коректност, колегиялност, уважение на българските традиции в областта на социологията. Авторката не само посочва източниците, от които е черпила познание, но не е забравила и тези, от които е взимствала идеи за своите графични изображения. В днешната война на идеи, тази етичност заслужава адмирации.

Второ – в дисертацията си, Тодорка Кинева прави опит за графично изобразяване на съответна теоретична концепция, идея, проблемен акцент. Това забелязваме на седем места в дисертацията. Не е тайна, че Тодорка Кинева и аз сме от една школа и носим нейните отличителни стилови знаци. И както казва нашият професор Михаил Мирчев, графичното изобразяване показва умение за висша абстракция.

Разгледах внимателно фигурите, които предлага докторанта, а те разкриха методологическият път, по които е минала, за да стигне до този първи вариант на дисертацията си. Следват няколко кратки бележки по всяка от седемте фигури в дисертационния труд.

Фигура 1. Влияние на ролеви конфликти върху типове поведение.

Показано е, че има връзка между ролеви конфликти и репродуктивно, родителско, социално и трудово поведение. Влиянието, т.е. как ролевите конфликти се отразяват, как променят тези типове поведения не е показано. Освен това, ако става дума само за жената, то да бъде отбелязано. Може би е необходимо да се прецизира заглавието на тази фигура. Фигурите често пъти се еманципират от дисертациите и живеят самостоятелен живот както във виртуалното, така и в реалното, затова е необходимо да бъдат прецизирани.

Фигура 2. Взаимодействие в колизия „семейство-кариера”.

Какво се има предвид тук: взаимодействие на фактори, на актьори, на институции?

Фигура 3. Структура на ролева система. По модел на Т. Парсънз и структурно функционалната парадигма.

Връзката на структурата на ролева система, предложена от авторката, и модела AIGL на Парсънз, като че ли не е достатъчно добре експлицирана. И още, когато се говори за структурен функционализъм, би било добре да се покаже и връзката роля – функция.

Фигура 5. Класификация на социални и организационни роли.

Чудесно графично представяне на теоретичната база, която авторката използва. Коректно посочени трудове на Дончо Градев и Марин Паунов.

Фигура 6. Обекти на ролевия комплекс на жената.

Изобразени са следните обекти: съпруг, дом, деца, семейно стопанство. Те провокират въпроса: за коя жена става дума тук – за традиционната или съвременната? При съвременната, сякаш има нови обекти, които провокират нови роли?

Фигура 7. Проблемни акценти в колизията семейство-кариера.

Очевидно любимата фигура на авторката. Постигнато е ясно и структурирано представяне на основните проблемно-тематични акценти на емпиричното изследване. Към това следва да добавя и удачно намерения основен символ на фигурата – пчелна пита, в центъра е поставена жената. Вероятно тук можем да разчетем част от личното, душевното преживяване на авторката, интимния център на представеното научно изследване.

В края, една обща препоръка. Нека текста и фигурите бъдат по-неразривно свързани – като в съответния параграф, част от текста, за които се отнасят фигурите, бъде посочена в скоби и съответната фигура.

Поздравявам Тодорка Кинева, нейният научен ръководител проф. д.с.н. Михаил Мирчев. Пожелавам успех на екипа и съм убедена, че той им принадлежи.

22.01.2014

гл. ас. д-р Катя Михайлова

Властта на комуникациите

Нека това да бъде темата на второто „домашно“ по „Социология на комуникациите„.

Продуктът от вашата самоподготовка – реферативно есе, на тема „Властта на комуникациите в информационното общество“ очаквам да изпратите на и-мейл [email protected] не по-късно от понеделник, 29 септември 2014.

Задачата или как да създадете продукта, е следната:

Първо: прочетете два текста:

 

  • откъс от „Откровено казано“ на Ли Якока. Ще го намерите в „Текстове 2“, стр. 461-485 (последно издание от 2011).

 

 

Ако решите да се гмурнете в или под „Третата вълна“ се екипирайте добре. Морето не е до колене. Вземете си достатъчно време, активирайте и концентрирайте мозъка си, не забравяйте аналитичните инструменти, които вече имате. В „Третата вълна“ търсете основата, същността на информационното общество.

 

 

Ако вълната не ви удави, когато излезете отново на брега, със сигурност ще ви се иска да кажете: „Откровено казано, ….“ Ами кажете го, това се иска от вас. Но, за да ви е по-лесно, а може би за някои по-трудно, прочетете „Откровено казано“ преди да започнете да пишете. Ще намерите анализ на едно от многото проявления в информационното общество.

Второ: започнете да пишете своето реферативно есе и го напишете. Не забравяйте темата: „Властта на комуникациите„.

За любознателните, за тези, които си пеят една детска песничка: „Аз обичам да чета, аз обичам да мечтая. Имам хубава мечта – всичко искам аз да зная, всичко за света да зная“ ще посоча линк към електронната версия на една великолепна книга – „Communication Power„, написана през 2009 от един от най-изтъкнатите съвременни учени, занимаващ се с проблематика в полето на социология на комуникациите Мануел Кастелс. Книгата е на свободен достъп, но на английки език. (http://socium.ge/downloads/komunikaciisteoria/eng/comunication%20power%20castells.pdf)

 

         Приятна работа,

      Катя Михайлова