Представям ви една стара идея. Хрумна ми преди 3 години. Първият етап от работата по нея завърши преди 2 години, сега тук е финалният резултат – е-учебник по регулация на медиите, предназначен за онлайн употреба.

Преподавам „Медийна регулация“ вече четири години. В началото беше трудно и за мен и за студентите. Трябваше да намеря начин да преподавам сложна, далечна на студентите материя, която дори е смятана за ненужна в образованието на журналистите – за какво им е на едни журналисти да разбират медийна регулация, те трябва да могат да пишат новини, да правят интервюта, да се снимат по телевизията…

Опитах всякакви класически и модерни преподавателски подходи. Тези, които се оказаха успешни употребявам и до днес. И ето хрумна ми да създам лесен за употреба, достъпен и като тематика, и като език и като технология учебник по медийна регулация. В края на учебната 2012-2013 предложих за обсъждане готовия е-учебник по медийна регулация пред катедра „Медии и обществени комуникации“. Тогава той бе разположен в самостоятелен сайт на Google платформа – такъв можех сама да направя, за да видя как ще изглежда идеята. Предложението не бе прието.

Дълго мислих как да продължа и дали има смисъл изобщо. Реших да обогатя още съдържанието на учебника по медийна регулация и да го публикувам тук, в университетския си блог, където му е мястото – защото и аз, и студентите, и продуктите, които произвеждам в хода на работата си все още сме част от УНСС. Можете да видите, да използвате учебника, ако посетите съответните раздели от лявата навигационна лента на блога – започнете с Регулация на медиите: социологическа перспектива. 

Е-учебникът в този последен вид получи 4 положителни рецензии – всяка от гледната точка на различна дисциплина, защото медийната регулация е предмет, който изисква интердисциплинарно изучаване и анализ. По реда на получаване, първата рецензия е от гледна точка на социологическата наука – доц. д-р Андрей Бунджолов, УНСС. Втората е от гледна точка на медийната регулация като практическа дейност – проф. д-р Маргарита Пешева, ВТУ,  председател и член на СЕМ  2001-2010. Третата е от доц. д-р Живко Драганов, УНСС – юридическа гледна точка. И четвъртата от проф. д.п.н. Галя Христозова, БСУ – от гледна точка на педагогиката и университетското преподаване. Всичките рецензии са публикувани тук.

И още една рецензия – на нея особено държа. Рецензията на студентите, които са главния потребител на знанието, познанието, което ние преподавателите произвеждаме. Нея можете да прочетете тук, ако отворите коментарите по тази публикация.

Сърдечно благоДАРЯ на всички вас колеги! На моите учители и рецензенти. На моите приятели. На моите студенти – вашият глас ще се чува утре.

БЛАГОдаря и на всички за всичко, което споделиха вербално или скриха в очите си, по пътя до тук.

       Ваша,

      Катя Михайлова

Кои са ЛИДЕРИТЕ на ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ днес? Прочетете в интервюто на Стоян Нешев с Иво Никодимов. Можете ли да добавите други имена? http://novata-jurnalistika.blogspot.com/2013/10/blog-post_24.html

Стоян Нешев: От моето лично проучване сред десетина души се персонифицираха следните лидери на мнение: ЗАХАРИ СТОЯНОВ (революционер), ЯРОСЛАВ ХАШЕК (писател), СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ (журналист), ИВО СИРОМАХОВ (писател), МЕГЛЕНА КУНЕВА (политик), АННА ЗАРКОВА (журналист), БАЩА МИ. Явно потребността лидер на мнение сред моите анкетирани да бъде политик е НИЩОЖНА, щом само едно име такова ми посочиха…

Лидия Богданова: Доган?! Той също дълго влияеше и все още оказва влияние върху огромен процент от електората на ДПС. За М.Кунева не бих се съгласила, защото се оказа, че е „скромен“ лидер на мнение – не й достигнаха гласове, но Иво Сиромахов е интересен. Ако погледнем по-мащабно това би трябвало да е и Слави Трифонов. Това е интересно! Има предимно журналисти и политици. Значи лидерите на мнение се характеризират с популярност сред обществото.

Теодора Пискова: След моето проучване имената са Кристалина Георгиева, Ангела Меркел, Барак Обама, Нелсън Мандела, Марк Зукърбърг, а имаше и отговор: „Сам съм си лидер на мнение„.

Мария- Магдалена Александрова Петрова: Според десетте човека, които аз запитах, лидери на мнение в България са : Слави Трифонов, Волен Сидеров, Бойко Борисов, Кеворк Кеворкян и Кристина Патрашкова. Имаме доста сходни отговори.

Анна Тодорова: Според моето проучване лидерите на мнение в България са: Бойко Борисов, Иво Сиромахов, Слави Трифонов, Николай Бареков, Волен Сидеров.

Деяна Борисова: Именно Слави Трифонов се открои като личността с 4 гласа в моето проучване. Останалите са Бойко Борисов, Ю. Вучков, Илияна Йотова, Янаки Стоилов, Иван Костов и Георги Ифандиев.

Лидия Богданова: А хората, които сте анкетирали имат ли общи характеристики?

Анна Тодорова: Да, моите са на относително еднаква възраст, студенти, образовани, мъже и жени.

Теодора Пискова: Интересно е наистина, моите анкетирани се насочиха основно към световните лидери.

Деяна Борисова: Моите са на възраст между 20 и 60 г., но интересното е, че както за тези на 20, така и за 60- годишните, Слави е лидер на мнение. Според мен това показва, че може да бъде разглеждан като такъв, тъй като е повлиял на различни възрастови групи.

 Катя Михайлова: Баща ми е лидер на моето мнение. Това как ви звучи? И от баща ми стигаме до Барак Обама?

Лидия Богданова: От бащата до Обама има огромна разлика, но това означава, че има един вид лично мой лидери на мнение и обществени лидери на мнение. Той – баща ми –  може да е лидер на мнение и до определено време, докато например младият човек не възприеме различна гледна точка. Моят баща не ми е лидер на мнение, въпреки че изпълнявам неговите нареждания – властта му е авторитарна.

Велина Гешанова: Моите проучвания показаха, че за повечето мой връстници, лидери на мнения са хора, които познават лично и от които черпят информация всеки ден. Например: баща ми, майка ми или някой колега.

Стоян Нешев: Ако БАЩА МИ е лидер на мнение, то веднага го описвам с характеристиките за ДИСЦИПЛИНА, ХРАБРОСТ, ИНИЦИАТИВА, ПОЖЕРТВОВАТЕЛНОСТ и ИЗДЪРЖЛИВОСТ. Т.е. всеки баща е ИНСТИТУЦИЯ, затова мисля, че лидерите на мнение от семейното дърво са легитимно-наследствени.

Владислава Николова: Според мен родителите не се включват в графата лидери на мнение, тъй като това е нещо много по-различно от един истински Лидер на мнение, който трябва да се ползва с доверие от широк кръг от хора. Според моята анкета като Лидери на мнение се открояват следните личности: Саша Безуханова (обявява през юли създаването на интернет платформата „България може“ (Move BG), Сотир Цацаров, Меглена Кунева, Любослав Пенев, Бойко Борисов, Сергей Станишев, Мира Радева, Волен Сидеров, Валентин Златев.

Катя Михайлова: Владислава, лидерът на мнение не е ли човек, чието мнение формира мнението на неговата референтна група? Защо бащата или майката да не може да бъде лидер на мнение? Нима семейството не е група? Или е група без значение?

Велина Гешанова: Аз мисля като Стоян, родителите сформират характера на децата си, за тях те са лидери на мнение.

Звезделина Георгиева: Това е относително. Бащата може освен върху своето семейство да оказва влияние и върху всички свои познати, роднини, приятели и т.н., които съвсем съзнателно са го приели като свой лидер на мнение.

Стоян Нешев: Има и друга гледна точка: ако БАЩАТА е лидер на мнение на СИНА си. Кога пораства синът тогава? За не се получи ефектът от тази реклама: „Жорко, спиш ли, маме!“ http://www.youtube.com/watch?v=292bkMiIrQY

Лидия Богданова: Когато в обкръжението му се намеси друг лидер на мнение и тази реклама не показва, че майката е лидер на мнение, тя е просто лидер, защото притежава къщата. Подобна е и рекламата на vivacom, но и там човекът не е съгласен с лидерството на майката, а нали идеята е, че лидерите на мнение са следвани от хората не по силата на закон, власт или друго , а заради личните убеждения на последователите.

Катя Михайлова: Да не би да намеквате, че „лидер“ и „собственост“ имат връзка?

Лидия Богданова: Аз не мисля така, но в конкретния случай майката е просто лидер, но не и лидер на мнение.

Мария Стаменова: Аз не мисля, че това да си родител автоматично те прави лидер на мнение на собственото ти дете, и може би семействата с лоши отношения са пример за това. До някаква възраст всички слушаме мама и татко, но с времето и порастването влиянието им отслабва и е възможно човек да открие друг лидер на мнение, който да му въздейства по по-силен/различен начин.

Деяна Борисова: Ако приемем, че Слави Трифонов е лидер на мнение може да открием такава връзка. Тъй като той има свое предаване, чрез което да изрази мнение и така да въздейства на хората.

Мария-Магдалена Александрова Петрова: Съгласна съм с Лидия и не е ли по-интересно да търсим лидерите на общественото мнение.

Лидия Богданова: Това е по-скоро заради възможността му да е популярен, а не заради собствеността над предаване.

Катя Михайлова: Хайде помислете още малко дали има връзка между „лидер“, „лидер на мнение“ и „собственост“. Със сигурност ще ви приготвя нещо за четене.

Лидия Богданова: Под „собственост“ трябва да разбираме материална такава. Ако да, то има определена връзка, но тя не би трябвало да е решаваща. Но нали ние характеризирахме, че лидерът на мнение има определен статус спрямо своята група, то това може да означава, че в тази група той има по-голяма собственост от останалите.

Катя Михайлова: Собствеността далеч не е само материална. Има и нематериална, напр. интелектуална собственост.

Лидия Богданова: Значи има огромна връзка, защото лидерите на мнение трябва да притежават по-голяма интелектуална собственост от останалите в групата.

Катя Михайлова: И на мен ми се струва, че връзка има.

Звезделина Георгиева: Аз имам въпрос- кога един лидер на мнение разбира, че е станал такъв, че е натоварен с подобна отговорност? Може би когато види, че има група от симпатизанти и последователи или сам се определя за такъв?

Владислава Николова: И аз мисля, че от тази реклама не можем да съдим дали майката е лидер на мнение на Жорко, а просто има различно влияние върху него.

Стоян Нешев: Лидерството на мнение от родителското тяло е приемливо дотам, докъдето детето е проявило своите критерии за личностно израстване. А след това процесът, ако продължи, описва детето като ЕМОЦИОНАЛНО НЕЗРЯЛО.

Владислава Николова: Звезди, лидер е, когато успява да формира мнението на определена група, да въздейства върху нея чрез своите послания. Той трябва да има последователи на всяка цена, няма как сам да се провъзгласи.

Деяна Борисова: Значи можем да приемем, че на един ранен етап детето има за лидери семейните фигури и на база техния пример се изгражда като човек, а от там вече само избира своите лидери, т.е. мама и/ или татко са ни лидери, но за кратко. По- късно те могат да се превърнат в пример за подръжание.

Звезделина Георгиева: Влади, със сигурност е така. Може би аз не се изразих правилно. Имам предвид, че може би той събира мнения и възгледи и ги обобщава с цел да изпъкне и да се превърне в изкуствен лидер на мнение. Това, разбира се, не означава, че е съгласен с мнението на групата, но може в последствие да го приеме за свое.

Мария-Магдалена Александрова Петрова:  Аз получих и малко несериозен отговор, че Николета Лозанова е лидер на мнение на някаква си нейна група хора, които я харесват. Но не го включих.

Катя Михайлова: Няма „несериозни“ отговори, Мария-Магдалена. Важна ни е всяка информация.

Анна Тодорова: Това е доста интересно, Николета Лозанова-лидер на мнение или лидер за подражание?

Деяна Борисова: По-скоро лош пример за подрастващите, но можем да я наречем и техен лидер… на тази нейна група от хора

Лидия Богданова: Това означава ли, че трябва да характеризираме лидерите на мнение и по това са световни или по-локални говорим?

Катя Михайлова: Имаме вече доста информация. Има ли някой желание да я обобщи? Още в момента – необходим е списък с имената и кое име колко пъти се повтаря.

Анна Тодорова: Пратете ми проучванията,за да направя списък кое име колко пъти се повтаря.

Катя Михайлова:  Анна, няма нужда да ги пращат – направи обобщение на информацията, споделена тук. Но бързо.

Лидия Богданова: Аз набързо обобщих. Как да представя обобщените лидери? На първо място е С. Трифонов, следван от Б.Борисов. Волен Сидеров, Иво Сиромахов, М. Кунева. Те имат повече от 1 глас.

Анна Тодорова: Повечето хора са посочили като лидер на мнение: Бойко Борисов, Слави Трифонов,  Волен Сидеров и Иво Сиромахов – с една дума, личности, които се появяват всеки ден по телевизията и са активни и провокативни в социалните мрежи. Нещо повече-имаше и по-интересни сочени личности като лидери на мнение и това са Николета Лозанова, Юлиян Вучков,  Барак Обама. Научихме от днес още и че лидер на мнение може да бъдат и хора от заобикалящия ни кръг като майка, баща или най-добър приятел.

Елена Донкова: Според мен трябва да се разграничават лидерите, които имат стремеж към власт, т.е. тези, които допринасят единствено за собствените си облаги, и лидерите, които са социално ангажирани и се стремят да развиват групата от хора, за които са лидери, т.е. някой като Махатма Ганди.

Гергана Ботева: В моята социална група (която изследвах), хора над 70г. от село, се откроиха имената Стефан Чолаков, Димитър Цонев, Петър Волгин, Бареков, Станишев, както и трети лица от обкръжението на първите. Имаше и отговор „нямам“.

Йоана Русева: Искам само да добавя, че сред моето проучване се обособиха три групи. В едната, като примери за лидер на мнение се посочиха – Путин, Меркел и най-интересното от всички – Барозу, който заема по-нисък пост в ЕС, за сметка на Катрин Аштън. Останалите две групи се насочиха към това, че всеки човек, преди всичко, си е сам лидер на мнение или, че всяка една сфера си има своят лидер на мнение. Сред коментарите, че всеки лидер на политическа партия би трябвало и да е лидер на мнение, при мен също се появи името Доган, както при Лидия. Интересен ми беше фактът, че никой не посочи Бойко Борисов. Като обобщение мога да кажа, че сред моите запитани, които също варираха в различни възрастови групи, имаше всеобщо мнение, че в България и във времето, в което живеем, няма чуваемост и лидери на мнение трудно могат да се откроят.

Още мнения:

Иво Илиев. Лидерите на мнение в социалните медии (четиво от блогосферата)

Московичи, С. Машина за богове. 2008

Петев, Т. Комуникационната спирала. 2009

Katz, E., P. Lazarsfeld. Personal Influence: The Part Played by People in the Flow of Mass Communications . 2006.

Nisbet. E. The Engagement Model of Opinion Leadership: Testing Validity Within a European Context. International Journal of Public Oppinion Research, 2004 – Достъпно в Библиотека УНСС

Weimann, G. (at all). Looking for oppinion leaaders. International Journal of Public Oppinion Research, 2007 – Достъпно в Библиотека УНСС

 

*** Следва продължение… Прочетете: …………..

Кой е ЛИДЕР на МНЕНИЕ? Как да познаем лидерите на мнение днес? Как се става лидер на мнение, кой създава лидерите на мнение и с каква цел? … Част от въпросите, с които открихме избираемия лекционен курс по „Социология на медиите“ с третокурсниците – журналисти.

Вижте видеото, за да видите как учим: http://www.youtube.com/watch?v=Kdz9DMU0pYE&feature=youtu.be. И прочетете дискусията във Фейсбук, в тази и  следващите публикации, за да разберете какво си говорим, как тренираме мислене.

И още нещо БЛАГОДАРЯ ви, Стоян Нешев, Елена Донкова, Теодора Пискова, колеги, за мотивацията, с която учите, за резултатите, до които достигате, за начините, по които ги използвате и популяризирате. Благодаря на Ирен Филева, БНР, за професионалните възможности, които дава на студентите ми.

Звезделина Георгиева: Абсолютно заставам зад твърдението, че колкото по-образована е една аудитория, толкова по-малка е вероятността да бъде залъгвана и манипулирана. И се замислям за друго- дали хората не създават лидери на мнение, т.е. ако аз харесвам дадена личност, как говори, какво говори, защо го говори, ще кажа или ще се опитам да убедя моите приятели, близките и семейството ми колко е обаятелен този човек, и е възможно да се превърне в лидер на мнение? Не знам защо се сдържах да го кажа, но от няколко дни размишлявам върху това и стигнах до извода, че хората са способни сами да създават лидери на мнение. Когато някой открито споделя общите възгледи на дадена група и това е съчетано с харизма, хората започват да го харесват и го превръщат в свой лидер. Стигнах до това заключение, когато подготвях анкетата.

Анна Тодорова: Според мен лидерът на мнение има колкото рационална, толкова и емоционална сила върху аудиторията.

Катя Михайлова: Звезделина, поставяте добър въпрос: „дали хората не създават лидери на мнение„? За мен няма съмнение, че създават. Тъкмо тогава лидерството е органично.

Василена Василева: И аз съм на мнение, че аудиторията сама определя лидерите на мнение според собствените си интереси. Колкото по-образовано е едно общество, толкова по-малко влияние може да му бъде оказано. В България обаче политиците все по – стремглаво се опитват да наложат на образователната система да произвежда нискообразовани кадри, които лесно да бъдат манипулирани. Трябва да внимаваме на КАКВИ личности предоставяме възможността да заемат позицията „лидер на мнение“.

Николай Балтов: Здравейте, колеги! Отговорът на този въпрос се крие в критическата социология на Пиер Бурдийо. Той разглежда социалния свят като свят на нестихващи борби, структуриран на полета, които са структури на разпределение на капитала. Има 4 основни вида капитал – икономически, културен, социален и символен, който всъщност е добре разпознат икономически, културен или друг вид капитал. Капиталите имат свойството да се трансформират от един в друг. Лидерите на мнение винаги са тези хора с високи нива на символен капитал. В различните полета обаче има различни водещи капитали и в този ред на мисли трябва да кажа, че хората с висок културен капитал – гл. ас. д-р Катя Михайлова, Патриархът, Зукърбърг, Ганди, Милтън Фридман/Маркс също формират обществено мнение когато става въпрос за полетата, в които те участват. Това е възможно, защото ние ги признаваме за ЛЕГИТИМНИ говорители на истината за социалният свят. Давайки им сила под формата на капитал им даваме власт, символна власт – власт за която се вярва, че съществува. В тази линия се сещам за великолепните работи на Бурдийо и Фуко относно властта. Някой беше споменал баща си – само мога да се съглася с това. Семейството също функционира като поле, като един от залозите там е именно начинът на възпитание, т.е. формирането на мнение. Макс Вебер използва понятието „харизма“ – сила основана на нечовешки (богободни) качества на един човек. Харизматичните лидери имат високи нива на символен капитал (престиж) – Исус Христос, Хитлер. В България със съжаление ще съобщя, че наблюдавам едно явление – хора с престиж извън политическото поле (хора на изкуството, политически невежи) биват канени да коментират, т.е. да насочват общественото мнение в една или друга посока. Със сигурност не написах всичко което исках …

Стефан Александров: Батманът е страхотен пример за лидер на мнение. Изграден като страхотен медиен образ, лесно разпознаваем, разбиран и емоционално провокиращ. Естествено това не става без наличието на икономически капитал зад гърба, който е не дотам светъл, според мен. Въпросът е кой създава тези лидери? Какви са изгодите от създаването им? Доколко законно е това, когато говорим за политическото поле? Такива ми ти работи ми се въртят на мен. Сега изслушах интервюто, защото вчера седнах за съвсем малко, колкото да метна няколко думи. Виждам, че не съм се излъгал във въпросите, които съм поставил. Нека да пренесем обаче лидерите на мнение в новите медии. Тук полето е страшно интересно, защото както знаем интернет дава възможност за изява на всекиго. Цели революции бяха организирани чрез интернет, а ако това не е формиране на мнение, не знам. Как новите медии формират „образи“, които играят ролята на лидери на мнение? Защото, мисля си, ще се съгласите с мен, именно това е целта. Доколко тези „образи“ са легитимни? Какво стои зад тях? Нека не говорим само за политика. Какво стои зад образи като Поп звездите на музикалната сцена? Те лидери на мнение ли са? Според мен, да, защото формират нагласи към стил на живот. Може да поговорим за анонимността на някои такива „образи“, коиото формират мнение, защото знаем, че интернет дава и тази благинка.

Хасан Бербер: Струва ми се, ако ще се захващате с изследване, че трябва да търсите лидерите на мнение на много по-ниско, защо не битово междуличностно ниво. Тогава ще можете да дедете добър, а ако се постараете и количествен отговор на въпроса си. Тръгнете от „добре информирания гражданин“ на Шутц – чудесен автор, чудесна концепция, изключително практична. Не търси разгадаване на дълбоките смисли, а предлага добър инстументариум за анализ на външните проявления. Ако добавите и малко въпроси за видовете и интензитета на използваните комуникационни канали, то имате едно прекрасно ЕИ. Малко по-социално-психологически подход и няма да сбъркате. Иначе, Ганди, Маркс, Патриарха, те може да са лидери на мнение, но почти безсмислено да ги разглеждат като такива. Масовите проявления с идеологически и политически привкус са за други цели, няма да ви позволят да отговорите на въпроса си. Поне според мен. Бурдийо, хмм, трудно…

*** Следва продължение… Четете: Кои са лидерите на обществено мнение днес?

Цитирана литература:

Бурдийо, Пиер. Полета на духа. Изд. „Изток-Запад“, 2012.

Вебер, Макс. Социология на господството. Социология на религията. Универ. изд. „Св. Климент Охридски“, 1992. Откъс от книгата прочетете тук: http://e-edu.nbu.bg/pluginfile.php/31432/mod_resource/content/0/Weber-vlast-i-gospodstvo.pdf

 Шютц, Алфред. Чужденецът. Изд. „ЛиК“, 1999.  

          СОЦИОЛОГИЯ И ИКОНОМИКА НА ПУБЛИЧНАТА СФЕРА е академична магистратура (research master). Борави със съвременни по-общи теоретико-методологически учебни дисциплини – в интердисциплинарното поле едновременно на социология и икономика, мениджмънт и право, обществени комуникации и инфраструктури. Цели надграждане на фундаментална подготовка на млади специалисти, които имат амбиция за експертна и академична кариера. Дава базова академична подготовка за една предстояща гъвкава професионална кариера и реализация в днешния толкова динамично променящ се свят и пазар на труда – при отмиране на стари професии и възникване на нови, при динамична смяна на професионални стандарти и ИКТ, в условия на принуда често да се сменят институции и работни позиции.

Академичното равнище мотивира за продължение в докторантура.

 

Наред с това тя е „практическа” магистратура (practical; taught masters).

• Освен фундаментални курсове, в програмата има курсове и форми за практико-приложна подготовка. Организира се професионална практика в престижни учреждения, както и организиране на цикъл от дискусионни срещи с изявени личности от публичното пространство;
• Специална методическа подготовка на студентите за една задълбочена работа, съобразена с академичните стандарти и използваща съвременни ИКТ. Тя ще им позволи да развият своята магистърска теза според изискваната структура и стандарти за научна разработка, което би било потенциал и важна стъпка към продължаване в докторантура;
• Подкрепа на студентите за използване ресурсите на Програми за студентска мобилност.

След дълги битки за утвърждаване на дисциплината „Социология на медиите“ в учебния план на специалност „Медии и журналистика“, резултатите са:

Дисциплината е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА в учебния план за ОКС „Бакалавър“ в две направления: „Социология, антрополия и науки за културата“ и „Обществени комуникации и информационни науки“. Ще се чете във втори курс в общ поток на двете професионални направления. Името на дисциплината е „Социология на комуникациите„, титуляр проф. д.с.н Михаил Мирчев (в сила от 2013-2014).

В учебния план за професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“  (в сила от 2012-2013, днешните първокурсници) дисциплината е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА в трети семестър.

В плана от 2010-2012 дисциплината е ИЗБИРАЕМА. Тази учебна година проведохме първия лекционен курс с настоящите третокурсници. „Социология на медиите“ избраха 22 студента. Благодаря им!

Дисциплината е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА в учебния план за ОКС „Магистър“ по социология със специализация „Социология и икономика на публичната сфера“. Чете се във втори семестър, казва се „Социология на медиите и публичните комуникации„. Автор и титуляр съм аз.

Дисциплината е ИЗБИРАЕМА, дисциплина от категория „В“, в учебния план на докторанти в професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“. Казва се „Социология на медиите и обществените комуникации“ (СМОК – като онази змия, която обитава покривите на селските къщи – всички се страхуват от нея, но знаят, че тя пази здравето на къщата, знаят, че излезе ли, покаже ли главата си навън, напусне ли покрива – някой, нещо, къщата безвъзвратно си отива). Автор и титуляр съм аз.

Тази година дисциплината е избрана от един от докторантите в катедра „Медии и обществени коменикации“. Поздравления за Ева Цветкова! Очевидна е ориентацията й към серозната наука и изследване.  Изпитът ще се проведе на 17 юни 2013 от 10.00 ч. в зала 3072. Изпитният конспект публикувам тук. УСПЕХ ЕВА!

КОНСПЕКТ

Целта на дисциплината „Социология на медиите и обществените комуникации”, предназначена за студенти в трета степен на висшето образование – докторанти в професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки”, е да развие умения за критичен анализ и формулиране на авторова теза  и обществена позиция у младите учени. Предложеният изпитен конспект акцентира върху критика на класически и нови социологически теории за същността, конструирането, функционирането на медийната и комуникационна система в обществото като социологическа система.

Форма на изпита: Устен изпит, защита на предварително подготвено задание

Задание: Да се направи реферативен преглед в писмена анотативна форма на подходящите за приложение в дисертационното изследване на докторанта:

1. социологически теории за конструирането, функционирането и ефектите на медийната и комуникационна система в обществото;
2. методи за изследване на конструкцията, функционирането и ефектите на медиите и обществените комуникации;
3. източници на емпирични данни.

Да се аргументира избраната от докторанта теоретико-методологична основа писмено и в дискусия по време на изпита.

ВЪПРОСИ

1. Социология на медиите и обществените комуникации – институционални връзки и функционални зависимости между на медиите, човека и обществената структура (Денис Макуеил).
2. Медиите в обществото като социологическа система (Стоян Михайлов).
3. Теорията на медиите и обществените комуникации като социологическа теория на средно равнище (Робърт Мъртън). Жизненост и функционалност в съвременната дисциплинарна структура на социологията.
4. Социология на медиите и обществените комуникации в призмата на българската социологическа школа. Позициониране на медийната система в макромодела за обществото като социологическа система (Тодор Петев).
5. Медийната и комуникационната система в логиката: обществена потребност и дейност за нейното задоволяване.
6. Медиите и „шестата обществена потребност” (Михаил Мирчев).
7. Медийната и комуникационна система в логиката: изкуствени и естествени потребности на индивидуално, групово, общностно и обществено ниво (Хърбърт Маркузе, Теодор Адорно).
8. Ефекти, дефекти; функции, дисфункции на медийната и комуникационна система в развитието, саморазвитието на обществото. Функционален анализ (Робърт Мъртън). Карта на ефектите (Пол Лазарсфелд, Елиу Кац). Спирала на мълчанието (Елизабет Ноел-Нойман). Култивационен анализ (Джордж Гербнер).
9. Социология на медиите и обществените комуникации в европейската и американска научно-изследователска традиция. Критично (critical) и административно (administrative) изследване (Пол Лазарсфелд, Джей Блумлър, Гуреевич, Ланг, Тод Гилтлин).
10. Структурен функционализъм и критика на структурния функционализъм при изследвания на медийната и комуникационна система на обществото.
11. Подходи при изследването на медиите и обществените комуникации (Денис Макуейл, Розенгрен).
12. Устойчивост на медийната и комуникационна система като обществена система. Толкът Парсънс – кибернетичен модел за устойчивост на системите. Приложимост при конструирането на медийната и комуникационна система.
13. Карл Маркс за функциите на медиите и комуникациите в обществото. Политическа икономия на медиите (Димитър Филипов).
14. Парадоксът „Богати медии – бедни демокрации” (Робърт Маккензи).
15. Позициониране на медийната и комуникационна система във властовата и институционална йерархия на съвременното  обществото. Медиите и властта  (Елиезер Алфандари, Джон Гълбрайт).
16. Медиите и елитите. Медиите като елит. Обществена отговорност на елита или бунт на елитите и предателство към демокрацията (Кристофър Лаш, Джон Кийн)
17. Медиите като институции на публичността (Юрген Хабермас).
18. Проблемът „статусна несъвместимост” в медийната и комуникационна система. Ограничена функционалност, афункционалност на медийната система в обществото. Стратифициране на медийната система днес.
19. Трансформации (обръщане) на стратификационната пирамида на медиите при Глобализацията. Структура на медийната система и модели на обществено въздействие (Ивайло Знеполски).
20. Социален статус и човешки капитал на медийната и комуникационна система днес. Статусен и субектен капитал, интегрираност и идентичност (Михаил Мирчев).
21. Медиите и обществените комуникации и социалните неравенства. Социална диференциация по линия на новата функционална грамотност в информационното общество – медийна и дигитална грамотност.
22. Дигитално неравенство (Ди маджио, Харигати, Ян ван Дик).  Измерения на конфликтност и логика на съвместяване.
23. Съвременни трансформации на медийната и комуникационна система и Третата вълна в общественото развитие (Алвин Тофлър, Мануел Кастелс).
24. Трансформации на медиите в интернет пространството. Нови  интернет медии.
25. Трансформации на медийните аудитории. Аудиторията като тълпа срещу овластяването на аудиторията в дигиталното комуникационно пространство.
26. Свобода и цензура в медийната и комуникационна система на обществото – хоризонт на творчеството и параметри на регулация, само и корегулация на медийната система. Комуникационни права и свободи на гражданите.
27. Световни и европейски индекси за ниво на развитие на медийната и комуникационна система в системата на обществото като цяло. (Freedom of the Press, Internet usage, ICT development, DOI,  Network Readiness).
28. Емпирични изследвания – качествени и количествени методики. Представителна и достоверна информация. Етика в емпиричната работа. Научна и методологическа отговорност. Академична коректност. Обществено съзнание.

ЛИТЕРАТУРА

Основна

1. Алфандари, Е. Медиите и властта. София , 2000.
2. Знеполски, И. Новата преса и преходът. Трудното конструиране на четвъртата власт. София, 1997.
3. Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 1. София, Изд. „ЛиК”, 2004.
4. Кастелс, М., Силата на идентичността. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 2. София, Изд. „ЛиК”, 2006.
5. Кийн, Дж. Медиите и демокрацията. София, Изд. „ЛиК”, 1999.
6. Маркузе, Х. Едноизмерният човек. Изследвания върху идеологията на развитото индустриално общество. София, Изд. „Христо Ботев”, 1997.
7. Мирчев, М. Социална динамика и цивилизационно разслояване. София, Изд. „М-8-М”, 2009.
8. Михайлов, С. Социологическата система. София, „М-8-М”, 2010.
9. Михайлов, С. Соцологията в България след Втората Световна война. София, „М-8-М”, 2003.
10. Михайлов, С. Емпиричното социологиечско изследване. Второ изд. София, „Партиздат”, 1980.
11. Михайлова, К. Телевизията за деца. Между пазарната логика и обществената мисия. София, Изд. „М-8-М”, 2011.
12. Михайлова, К. Дигитално разслояване в съвременното българско семейство. В: нови медии 21. Достъпно на: http://www.newmedia21.eu/analizi/digitalno-razsloyavane-v-sa-vremennoto-ba-lgarsko-semejstvo-konfliktnost-ili-sa-vmestyavane-mezhdu-roditeli-i-detsa/
13. Михайлова, К. Достъп и участие на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. В: Медии и обществени комуникации, бр. 3, септември 2009. Достъпно на: http://media-journal.info/?p=item&aid=57.
14. Московичи, С. Ерата на тълпите. София. Изд. „Дамян Яков”, 2007.
15. Ноел-Нойман, Е. Спирала на мълчанието. Общественото мнение – нашата социална черупка. София, ИК „Люрен”, 2004, с. 295. (Откъс на http://www.assa-m.com/marketing11.php)
16. Петев, Т. Към социология на масовата комуникация. София: БАН, 1979.
17. Петев, Т. Комуникационната спирала. София. 2010.
18. Хабермас, Ю. Структурни трансформации на публичността. Структурни трансформации на публичността. София, Изд. „Критика и хуманизъм”, 1994.
19. Blumler, J. The Social Purposes of Mass Communication Research – the Transatlantic perspective. In: Journalism Quarterly, 55, 1985. p.219-230.
20. Gitlin, T. Media Sociology: The Dominant Paradigm. In: Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to Media. A reader.London, 2008., p. 21-33.
21. Сastells, M. The Power of Communications. Sage, 2009.
22. Katz, Elihu, Paul Lazarsfeld. Personal Influence: The Part Played by People on the Flow of Mass Communications. (2^nd Edition),USA, Transaction Publishers, 2009, p. (Originally published in 1955 by the Free Press).
23. Lang, G. and Lang, K. Mass Communication and Public Opinion. Strategies for Research. In: Rosenerg, M at all eds. Social Psychology, Social Perspectives.New York, 1981, p. 653-682.
24. McQuail. Denis. Sociology of Mass Communication. In: Annual Review of Sociology. Vol. 11, (1985), pp. 93-111.
25. Merton, Robert. Social Theory and Social Structure. The Free Press, 1968.
26. Rosengren, K. E. Advances in Comminication Research: One Paradigm or Four. In: Journal of Communcation, 1983, 33(3), P. 185-207.

Допълнителна

1. Арънсън, Е. Човекът – социално животно. София, Изд. „Дамян Яков”, 2009.
2. Градев, Д. Социална психология на масовото поведение. София.1995.
3. Градев, Д. Стигма и личностна биография. Софоя, Изд. „Изток-Запад”, 2010.
4. Гълбръйт, Дж. Анатомия на властта. София, Христо Ботев, 1993.
5. Канети, Елиас. Маси и власт. София,1996.
6. Лаш, Кристофър. Бунтът на елитите и предателството към демокрацията. София, Обсидиан, 1997.
7. Малецке, Г. Психология на масовата комуникация. София, 1994.
8. Маклуън, М. Закони на медиите. София, 1995.
9. Московичи, Серж. (ред.). Социална психология. София, Изд. „Дамян Яков”, 2006.
10. Петев, Т. Теории за масовата комуникация. София: ФЖМК, 2004.
11. Петев, Тодор. Комуникация и социална промяна. София, 2001.
12. Попова, Снежана. Социално време и медиен разказ 1989-2000. София, Изд. „ЛиК”, 2002.
13. Рифкин, Джеръми. Епохата на достъпа. София, Изд. „Атика”, 2001.
14. Фидлър, Р. Медиаморфоза. София: Кралица Маб, 2005.
15. Тофлър, А. Третата вълна. София, ИК „Пейо Яворов”, 1991. (Реферативно представяне на: http://www.assa-m.com/sociologia21.php).
16. Филипов, Димитър. Медийната революция. Икономическа теория на медиите. София, УИ “Стопанство”. 2002.
17. Barrat, David. Media Sociology. Routledge, 2012.
18. Boyd-Barrett, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to media. A reader.London, 2008.
19. Clifford G. Christians at all. Normative Theories of the Media.University ofIllinois Press, 2009.
20. Curran, J. Jean Seaton. Power without responsibility. Routledge, 2003.
21. Glover, D. The Sociology of the mass media. Causeway Books, 1984.
22. Halmos, Р. The Sociology of Mass Media Communicators. University ofKeele, 1969.
23. Katz, Elihu, John Durham Peters, Tomar Liebes, Avril Orloff. Canonic Text in Media Research. Cambridge: Polity Press & Blackwell Publishing, 2003.
24. Karsten, R., Denis McQuail, Nick Jankowski. Media use as social action: a European approach to audience studies. John Libbey, 1996.
25. McCullagh, C., Jo Campling. Media Power. A Sociological Introduction. Palgrave, 2002.
26. Mc Quail, D. Towards a Sociology of Mass Communication. Collier-Mcmillan, 1969.
27. Mc Quail, D. Sociology of Mass Communication. Selected Readings. Penguin.1972.
28. Reese, S., Jane R. Ballinger, Pamela J. Shoemaker. The Roots of media sociology. 1993.
29.  Rosengren, K. Media Effects and Beyond. Routledge, 1994.
30. Smith, J. Understanding the media: sociology of mass communication.Hampton Press, 1995.
31. Tunstall Jeremy. Media Sociology. A reader.University of Illinois Press, 1970

Конспекът е изтготвен от гл. ас. д-р Катя Михайлова и одобрен от катедра „Медии и обществени комуникации“ .

       Успех на всички, изкушени от сериозната наука!

      Катя Михайлова

.       Първата сесия за тази учебна година започва веднага след новогодишните празници. Изпитът по Социология за І курс „Обществени комуникации и информационни науки“ е на 12 януари 2013 г. Както обясни проф. Мирчев на последната лекция, изпитът е устен, провежда се въз основа на изпитен конспект, разработен в синхрон с лекционните и семинарни теми в рамките на курса. Ще имате възможност да помислите върху въпросите, които ще ви бъдат зададени – около 40 до 60 минути. През това време можете да направите писмен план на изпитните теми, като използвате „Текстове 2“ легално, без да се чудите къде точно да скриете „пищовите“ или погледите си.  Втората стъпка е да разкажете в свободен разговор с проф. Мирчев или мен, това което сте научили. На финала получавате оценка – семестриална, а не текуща както до сега.

      Нещо важно за всички изпити от сега нататък

Уверете се, че титулярът на дисциплината лично вписва семестриалната ви оценка в два документа след приключване на изпита: студентската книжка и изпитния протокол. След изпита, в рамките на сесиаята, използвайте WEB Студент , за да се уверите, че семестриалната оценка е вписана и в Главната книга.  Ако установите неточност, в най-кратък срок потърсете преподавателя.

      ВЪПРОСНИК за ИЗПИТ по СОЦИОЛОГИЯ

Преподавател: Проф. д.с.н. Михаил Мирчев

Учебна година: 2012-2013, есенен семестър

Професионално направление: „Обществени комуникации и информационни науки“ , І курс

Изпит: 12 януари 2013

1. Наука. Вътрешна структура на науката – трите етажа на развитата обществена наука. /с. 47-49, 240, 9-13/  Научно познание и всекидневно знание. /по лекция/
2. Рационална епоха. /”модерна”, „индустриална”, „втора вълна”/ “Позитивизъм”, обективно знание. /с. 237-239, 50-51, 492-494; по лекция/  Сциентизъм. /с. 50/  Социология на знанието: рационалност, мит, утопии. /с. 51-56/
3. Научно-технически прогрес в различните сфери. Технократизъм, мениджъризъм. /с. 113-114, 112-113, 480-484/ Науката като „непосредствена производителна сила”. “Общество, основано на знанието”, „трета вълна”. /лекция; www.Тофлър/  Верига на практичната наука: теория-метод-технология-внедряване-ефективност.
4. Възникване на социологията като наука. Преход към капиталистическо общество. Социологията като “мисловен инструмент” – за сложни системи и динамика, рационалност и НТП, институции и ефективност. /по лекция/
5. Социология. /с. 13-15, 56-64, 261-262, 28-30; схема с. 49, 286/
6. Холизъм, системен подход. /с. 65-68, 22-24, 32-33, 36-40, 240-243/
7. Социологията като наука за системата на обществото, за системността на обектите. /с. 18-21, 36-41, 240-243, 307-310, 318-321/  Микро-, мезо- и макро-равнище: взаимни преходи на социологическия анализ.
8. Ветрило на съвременната социология. Наука за общностите и стратификацията, за обществената дейност, за символите и значенията, за системата на обществото. /с. 15-19, 289-295/  “Парадигма” (Томас Кун). /с. 51/
9. Публичните професии и социологията. Нужда от изучаване на социология. Нова икономическа социология. /с. 19-24; схема с. 49, 286/
10. Дилема на Томас Хобс. “Естествено състояние”, “всеки срещу всички”. Анархия, хаос, аномия. Интерес от включване и интегриране, социална интеграция, “обществен договор”. /схема с. 643; с. 639/
11. Огюст Конт. Социологията като нова и фундаментална наука, като „позитивна” наука. Обект и субект в наката. 3-те стадия-епохи. /с. 237-240, 243-247/
12. Огюст Конт. “Колективен организъм”, теоретичен модел. Социална статика и динамика. Фактори за равновесието на системата, динамично равновесие. /с. 240-248/
13. Емил Дюркем. Обща социология. Социален феномен. “Колективно съзнание”, индивидуализиране на социалното. Възпитание, социализация. Ритуал, обичай, традиция. /с. 261-264, 267, 138-142, 143-146/
14. Емил Дюркем. Механична и органична солидарност – видове общества. Дуализмът на човешката природа. Аномия и самоубийство. /с. 264-271/
15. Макс Вебер. Социално действие. Социални отношения. Групи и класи. Партии, власт, типове господство. Легитимност на трите типа господство. /с. 273-278/
16. Макс Вебер. Рационалността. Духът на капитализма, икономическа рационалност на протестанството и юдейството. /с. 281-285/
17. Социален ред. “Обществен договор”. Гражданско общество. /схема с. 643; с. 76-81, 68-74/  Гражданин, поданик, крепостен, роб.
18. Индивидуализъм. Творчески, колективен, егоистичен. (с. 69-70, 658-661)  Отчуждение и аномия. Адаптация или изолация. Атомизъм. /с. 94-96, 638-643/
19. Свободата. Като потребност – на индивидуално и общностно, на институционално и държавно равнище. Като ценност и идеология. Форми на свободата според класата, религията, традицията, професията. Парадокс на либерализма.
20. Смисълът на свободата. Свобода ОТ и свобода ЗА. Свобода на потребителя и на съзидателя. Морален принцип на свободата. Свобода или сигурност. Бягство от свободата. /с. 637-641, 644-661/
21. Аномия, отклоняващо се поведение, отчуждение, самоубийство. /с. 90-97, 268-271/. Принцип на силата и бруталността. Максимализъм. Снобизъм. /с. 728-730/
22. “Потребителско общество”. “Всеобщо благоденствие”. Не-истински потребности. /с. 121-123, 697-705, 399-407, 421-429/  “Индустриално и пост-индустриално общество”. /с. 116-117/  „Втора и трета вълна” /по Тофлър/ 
23. Едноизмерен човек”. Масова култура. /с. 125-128, 397-403, 703-707/  Измамните свободи: “нови форми на контрол”, „западен деспотизъм”, “репресивна де-сублимация”. /с. 399-420, 665-69/ “Индустриална религия, пазарен характер”. /с. 449-458/
24. Макро-модел  “социологическата структура” на обществото като система (1965). Потребностите като императив, производителните дейности като средство.  Основни сфери и системни функции. /с. 307-314, 47; 331-336
25. Шеста потребност от развитие на системата. Генериране на развитие, спирала на развитието. Генериране на деградация, спирала на деградацията. Функционално равновесие – качествено подобие на високо или ниско равнище. Сферата „обществено управление” като постигане на цели – „социално и обществено инженерство”.
26. Обмен между структурните компоненти, мрежа от взаимодействия в макро-системата на обществото. Принцип на качествено съответствие – пропорционалност и равновесие между компонентите. /с. 317-319, 30-31, 40-41/
27. Социологически критерии за ефективност. Фирмени-финансови или обществени-системни критерии за бизнес ефективност. Обществени функции на икономиката. Икономиката за или против обществото. /с. 319-321, 41-46, 475-484, 791-798/
28. Позициониране на медиите и журналистиката в макро-модела на обществото като система. Официозни и опозиционни медии. Медиите и политиката. Медиите и гражданите. „Независими” медии и социални интернет мрежи. /лекция, семинарно занятие/
29. Поколенчески отношения. Гражданска приемственост и иновация. Ювентизация. Ейджизъм. /с. 146-151/  Сблъсъкът между поколенията. “Поколенията Х и Y”.  /виж Ланкастър/
30. “Третата вълна”. /www. Тофлър/  Информационно общество. Мрежово общество. Поколението Z. /лекция/
31. Римски клуб, доклади за глобалното развитие на света. /с. 119-121/  Екологична криза.  Устойчиво развитие. Кризата на либерализма и новите центрове на глобална власт. Кризата на империята. /с. 461-471, 713-716, 783-789/
32. Социално неравенство. Първично – естествено, природно, от личността към статуса. Вторично – по принадлежност, класово, политическо. Социална (не)справедливост. Социална диференциация. /с. 161-165/
33. Социална стратификация, разслояване. Йерархия от неравенства между общности и групи. Социална пирамида. /с. 173-176, 163-164/
34. Типове стратификационни профили. Профили по Кели. Либерален и социалистически стратификационен модел. Динамика на профила при Глобализацията. /с. 500-502, 508-514/
35. Социален статус. 3 + 3 + 3 критерия-характеристики. Комбинация от качества и позиции. Индивидуален и социално-типичен статус. /с. 499-502; по схема на човешки капитал/
36. Общност – органична, функционална. Каста-съсловие-класа. Икономически класи, социални слоеве, професионални съсловия./с. 164-172, 277-278, 492-494; схема с. 295/
37. „Човек на мястото си” или “статусна несъвместимост”. /с. 176-177/  Конфликт на идентичности. Новобогаташи. Снобизъм. Космополитизъм. Маргинали и аутсайдери.
38. Елити. Капиталова, властова и престижна роля. Стари и нови елити. Циркулация на елитите. “Суб-елити”. “Мениджърска класа”. “Интеграторите”. /с. 181-183; по Тофлър; по лекция/
39. Новите елити. Изолирането на богатите. Бунтът на елитите. „Транзитни пътници”. /с. 714-728, 461-474, 711-712/  „Корпоративен психопат”.
40. Слоеве на средната класа. Личен ресурс. Професионализъм и деловитост. Адаптивност и свобода. Самочувствие и индивидуализъм. Интеграция и гражданска отговорност. Здраве и консервативност. Стабилност и перспектива. /с. 180-181, 494-500, 506-507/
41. Свиване и деформиране на средната класа при Глобализацията. Социална поляризация. Откъсване на елитите. Изключване на крайната бедност. /с. 721-725, 505-509; по лекция/
42. Относителна бедност. Вътрешен и външен критерии за сравнение. Стимул за интеграция и труд или апатия и лумпенизиране. Социален минимум. Социална защита и подпомагане. /с. 177-180; по лекция/
43. Абсолютна бедност. Асоциалност и изолация. Жизнен минимум. Социална благотворителност и маркетинг. /с. 177-180, 741-745; по лекция/
44. Бедност и обедняване.  Рискове и деформации при бедност и обедняване. Социално изключване и асоциалност. Дълбочина на бедността – противоположни обществени хоризонти. /по лекция/
45. Четири компонента на бедността, комплексност – методика на Световна банка. (с. 398-409, 559-561)   Спирала на бедността. “Хуманистичен протест”. /с. 458-463/   /лекция/
46. “Ново средновековие”. Анти-общества. Мафиотизиране. Сива икономика и (анти)социалност на монополния капитал. Сиви зони, „зоните на здрача”. /с. 731-748/ Семейна икономика и гражданско самосъхраняване.
47. “Класата на излишните”. Интегрирано и дез-интегрирано население. Технологични, икономически, политически, културни и цивилизационни фактори. /с. 741-745; схема с. 295; www.статия/
48. “Класата на ленивите”. Консумативно и производително население. Преразпределение на доходите и благата. /www.статия/  /с. 711-712, ; схема с. 295; www.статия/
49. Човешки капитал. Терминологията. Социологическа структура. /с. 557-559, 562-567, 568-595/  Статусни комбинации – на индивид, на общност-съсловие-класа.
50. Социална мобилност. Хоризонтална – професионална, институционална, териториална, семейна. Вертикална – цензови механизми, бариери на достъп, удържане на своите. Кариера и успех. Самореализация. /с. 183-187, 725-728/
51. Цивилизационно разслояване на съвременното общество. Конфликтност и включване, проблеми на несъвместимостта. /с. 514-523, 529-532, 776-781/
52. Общностна йерархия в съвременното общество. Етно-народностни общности – оцеляване на нацията. Демографска стратегия. /с. 533-553, 758-776/
53. Глобализацията и промените в социалната стратификация. Социална поляризация. / с. 724-725, 503-514, 474-480, 455-460; схеми с. 734/  Либерална и социална държава. Преразпределение чрез държавата: дясна или лява политика. /по лекция/
54. Преходът в България. Шоковата доктрина. Капитализмът на бедствията. Омагьосващата митология на свободния пазар. /с. 28, 503-514, 783-798, 464-471, 665-669/

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА (за изпита)

1.  МИРЧЕВ, Михаил. Текстове 2, Покана за социология. 2-ро допълнено и преработено издание. Изд. “М-8-М”, С., 2011. Стр. 800. (по-горе показаните страници за четене по всеки от въпросите са по това издание)
2. Мирчев, Михаил. Новата класова структура на българското общество. В сп. „Понеделник“, бр. 5/6, София, 2008.      (http://www.assa-m.com/sociologia23.htm)
3. Мирчев, Михаил. Две нови класи в структурата на българското общество. В сп. „Понеделник“, бр. 7/8, София, 2008. (http://www.assa-m.com/sociologia24.htm)
4. ТОФЛЪР, Алвин и Хайди Тофлър. Третата вълна. Изд. “Пейо К. Яворов”, С., 1991. Стр. 576. Без ISBN.  (реферативно представяне: http://www.assa-m.com/sociologia21.htm)

www.assa-m.com / за моите студенти / социология

ПРЕПОРЪЧАНА ЛИТЕРАТУРА (за мислещи студенти)

1. МИРЧЕВ, Михаил. Социална динамика и цивилизационно разслояване. Възпроизводство на населението, човешкия капитал и трудовите ресурси в България. Изд. “М-8-М”, С., 2009. Стр. 544.
2. БЖЕЖИНСКИ, Збигнев. Стратегическа визия. Америка и кризата на глобалната сила. Изд. „Обсидиан”, С., 2012. Стр. 288. (упадък-безсилие-атрофия на Америка-САЩ – с. 10, 29, 57-68, 81, 97, 106-7, 109, 143, 171; залез на американската мечта – 57-68; политическо пробуждане – 41-55, 98, 250, 252, 253; прегрупиране на глобалната сила, световен хаос – с. 10, 109-128, 211, 217, 234; застрашени държави – 128-147; Кризата от неограничена алчност – 12-13; интернет свобода и хоризонти – 46-7, 160-1, 156-7; проблемът за човешкото оцеляване – 9; Турция – 180-1, 186-194, 199, 215-217.)
3. ХЪНТИНГТЪН, Самюъл. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред. Изд. „Обсидиан”, С., 1999. Стр. 526. (много оспорвана книга, но за съжаление е все по-актуална; тя е нещо като „самоосъществило се пророчество”)
4. БЕЛ, Даниел. Културните противоречия на капитализма. Изд. „Народна култура”, С., 1994. Стр. 420. (социалист в икономиката, либерал в политиката, консерватор в културата – с. 10, 9-18, 71; против да се отделя икономиката от моралните цели – с. 10; безграничност на капитализма – с. 22; хедонизмът като разплитащ и скъсващ социалните връзки – с. 35, 120-128, 128-134, 150, 174-187, 231-238; край на буржоазната идея, импулсът е изчерпан, кризата на либерализма – с. 46-50, 55-56, 103-105, 144, 313, 332-341, 348, 387-392; разрушаване на протестантската етика – с. 64, 125; паролите нов секс, освобождаване и пуританство – с. 115-120, 113-114, 106-113; политическата икономия като фискална социология – с. 69, 319-226, 309-318; революция в сетивността – с. 148-152, 169-173, 188-207, 216-219; нестабилната Америка – с. 260-261, 256-274; структурните революции, национално и комунално общество, провалът на либерализма – с. 274-308; социологическа структура , три сфери на системата – с. 36, 50-56; единиците на обществото, свобода и равенство, справедливост и ефективност, публично и частно – с. 358-387.)
5. ДРАКЪР, Питър Ф. Пост-капиталистическото общество. Изд. “ЛиК”, С., 2000. Стр. 252. ISBN 954-607-374-1. (DRUCKER, Pter F. Post-capitalist society. Harper Business Publishers, 1993) (капитал + технология, раждане на нова цивилизация – с. 24-29;  познанието, като основен източник на богатството, генератор на икономическото и общественото развитие – с. 9, 12-14, 29-35, 49, 52-54, 194-201;  училището, образованият човек – с. 209-227, 228-237;  “революцията на мениджърите” – с. 11, 49-51;  организацията, цели и критерии, специализираност, симф. оркестър като прототип, иновация като “творческа деструкция”, отговорността – с. 55-70, 107-120  ;  общество на “нови класи” – с. 10; връщане към общности от племенен тип, “връщане към средновековие”, в см. на отказ от материални блага и технологии, трайбализъм – с. 16, 19, 164-168;  заобикаляне на националната държава – с. 14-19;  индустриална революция, след 1700-1830 г. – с. 33- ; революцията в производителността, тейлъризъм – с. 39-44, 92-102; “пролетариатът” става средна класа – с. 45; от национална към мегадържава – с. 122-151; 184-192)
6. ЛИПОВЕЦКИ, Жил. Парадоксалното щастие. Изд. „Рива”, С., 2008 (2006). Стр. 374. (цивилизация на желанията, на консумирането, homo consumericus от 3-ти вид – с. 5-14, 17-19, 88-100, 134-137; хедонизъм, комфорт и сетивно благополучие – с. 91-93, 192-217, 226-234, 279-286, 257-261;  емоционалното консумиране, фетишизъм, сила и безсилие, метаморфози на завистта – с. 32-52, 118-130, 302-311; подмладяване на консумирането, детето хиперконсуматор – с. 61-67, 108-113; екзистенциална неудовлетвореност, несигурност и див индивидуализъм – с. 145-186; homo felix, една утопия – с. 312-332, 347.)
7. МАНИНГ, Робърт. Нация на кредитните пари. Последиците от пристрастеността на Америка към кредита. Изд “Сиела”, С., 2005. Стр. 506. (Manning, Robert D.2000.) (разрастваща се пропаст на богатството, с. 171-, 210; вместо спестовност, дух на потребле-нието, с. 175-189-, 218-, 331-, 489; познавателното объркване, плюс културно опиянение при харченето, с. 186-190-198-205-, 471; безмилостен маркетинг на потребителки кредит, грабителски кредити, с. 205-, 348-, 473; видове карти и режими по социални класи, с. 210-214, 417; живот на ръба, максимално задлъжняване, лични фалити, с. 215-221-226-233-253, 429; зависимостта на студентите, „инфлация в колежа”, с. 265-272-276-282-298-307, 442, 503-505)
8. ЛАНКАСТЪР, Лин. К., Дейвид Стилман. Сблъсъкът на поколенията. Традиционалисти, представители на бейби-бума, поколение Х, деца на хилядолетието. Изд. “Класика и стил”, С., 2004. Стр. 402. /Lynne C. Lancaster. 2004/ (кои са поколенията, защо се сблъскват, с. 17-57; различието по поколение – по-силно от различието по раса, религия, пол,  с. 67-72;  различен тип житейска кариери, с. 75-96;  различен тип успех, награждаване, с. 97-126;  пенсионирането;  забавлението – и на работното място;  ученето в работата и живота, с. 327-350;  езикът и етикетът на поколенията, QS, с. 363-374)
9. СТИГЛИЦ, Джоузеф. Глобализацията и недоволните от нея. УИ “Стопанство”, ИК “ИнфоДар”, С., 2003. Стр. 324.  /Joseph E. Stiglitz. Globalization and its discontent. W. W. Norton & Company, Inc., 2002/  Нобелова награда по икономика, 2001. (опустошителен ефект на глобализацията в развиващите се страни и върху бедните;  идеологически, а не икономически решения и подход на МВФ и СБ;  двоен стандарт, асиметрия на подхода, на правата и задълженията, на информацията;  нужда от благоприличие и социална справедливост, съвест на местните капиталисти, с. 64, 76;  Вашингтонски консенсус – фискални ограничения, приватизация, пазарна либерализация, с. 59-75;  чуждестранни инвестиции, Холандска болест – с. 75, 81;  Community Reinvestment Act – с. 79;  остаряла презумпция, че парите сами се справят, без регулацията и инициативата на държавата;  отвратителни антидемократични отношения, Trickle Down – с. 88-90)

Край

 

 

       Тази седмица в аудиторията беше различно. Студентите ми бързат и напрегнато говорят по всички дисциплини, само не по тези, които ни срещат.  Скучни ли са били социологията, социологията на медиите, аудиовизията. Изчерпали ли са се темите, въпросите за края на семестъра и края на света,  изпита и изпитите, на които всички ние се явявяме, освобождаването и освобождаването на духа, оценките и даровете, които получаваме, другия семестър и пътя който продължаваме?

        Не, не! Темите едва сега започват. Свърши само задължителната част, посяхме си корените и започваме да отглеждаме дървото. Кристина-Йоана, първокурсничка нарисува през този семестър дърво – наполовина цъфтящо-зелено, наполовина повяхнало-въгленово. От повяхналото хората направили пясъчен часовник, за да им тече времето, но ритнали часовника и пясъка спрял – ни нагоре, ни надолу, кРИЗА, която сваля ризите на хората, както каза Атанас.

       Дали  ще се облече отново човекът? И с какво ще стопли тялото си в този декемврийски студ? С чаша вино и наздраве с колеги, с още няколко прочетени книги, с малко творчество и с малко красота. Вярвам, че това са топлите ни дрехи. Ние претворяваме света с красота.

         Желая на всичките си студенти – от първокурсниците до докторантите, да посегнат към познанието. Някои ще се опарят, но пък ще знаят, че гори. Други ще останат край него, и ще се радват или не на пламъците, а трети – вярвам, че има и трети – с тях ще сме в огъня заедно.

          Весел, весел студентски празник, колеги! И не забравяйте след него да се върнете в принципа на реалността.

       Ваша,

       Катя Михайлова

* Поздрав от Катя Михайлова, 2008 г. : http://novata-jurnalistika.blogspot.com/2008/12/8.html