.      Предсмъртните часове започнаха обратното си броене. Още няколко мига и старата година безвъзвратно ще си е отишла. Българите разказват приказка за срещата на старата и новата година. Веселели се хората на богати трапези, един през друг говорели, пеели, смеели се и Тя – Новата година дошла по-очаквана от новородено дете, по-сияеща от щастието, по-невинна от погледа на девойка. „Добре дошла!“ – рекла й Старата и превитата на две, уморена и изгонена завинаги си тръгнала.

.      В този миг хората около мен продължаваха да се веселят, а синът ми плачеше, по момчешки искрено.  Сълза след сълза за Старата година. Мъчно му било за нея, не я пускал да си отиде, незнаел какво ще му донесе Новата.  В неговите очи разбрах, че няма по-хубави дарове от даровете на Старата година – познанието, което ни е донесла, мъдростта, до която ни е довела, светлината, която ни е дала, мъката, която ни е причинила. И затова, не забравяйте СТАРАТА година! Макар да започна с апокалиптични очаквания, Тя 2012 беше благодатна. Колко човека намериха себе си и остананаха верни на своето аз! Колко идеи намериха другарите си! Колко реки осъзнаха, че се вливат в едно и също море и завихрят в естуарите си огромни енергии! Ако на вас ви се е случила дори и частица от това, то не забравяйте СТАРАТА година и се молете на НОВАТА да ви донесе още от най-хубавите дарове.

.      Пожелавам ви мъдро да изпратите Старата и весело да посрещнете Новата година И бъдете здрави, за да се радвате на даровете на всяка следваща година!

.      Ваша,

.      Катя Михайлова

       Тази седмица в аудиторията беше различно. Студентите ми бързат и напрегнато говорят по всички дисциплини, само не по тези, които ни срещат.  Скучни ли са били социологията, социологията на медиите, аудиовизията. Изчерпали ли са се темите, въпросите за края на семестъра и края на света,  изпита и изпитите, на които всички ние се явявяме, освобождаването и освобождаването на духа, оценките и даровете, които получаваме, другия семестър и пътя който продължаваме?

        Не, не! Темите едва сега започват. Свърши само задължителната част, посяхме си корените и започваме да отглеждаме дървото. Кристина-Йоана, първокурсничка нарисува през този семестър дърво – наполовина цъфтящо-зелено, наполовина повяхнало-въгленово. От повяхналото хората направили пясъчен часовник, за да им тече времето, но ритнали часовника и пясъка спрял – ни нагоре, ни надолу, кРИЗА, която сваля ризите на хората, както каза Атанас.

       Дали  ще се облече отново човекът? И с какво ще стопли тялото си в този декемврийски студ? С чаша вино и наздраве с колеги, с още няколко прочетени книги, с малко творчество и с малко красота. Вярвам, че това са топлите ни дрехи. Ние претворяваме света с красота.

         Желая на всичките си студенти – от първокурсниците до докторантите, да посегнат към познанието. Някои ще се опарят, но пък ще знаят, че гори. Други ще останат край него, и ще се радват или не на пламъците, а трети – вярвам, че има и трети – с тях ще сме в огъня заедно.

          Весел, весел студентски празник, колеги! И не забравяйте след него да се върнете в принципа на реалността.

       Ваша,

       Катя Михайлова

* Поздрав от Катя Михайлова, 2008 г. : http://novata-jurnalistika.blogspot.com/2008/12/8.html